Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур* | BlueLink


По пътя към Миджур през сенчестите букови гори, над старата гранична застава, ни съпровождат шумът на река Лом, птичите песни и веселите разговори на по-опитните планинари с младите им спътници. Пътят край реката е каменист, изровен от пролетните дъждовни потоци. И сякаш нищо не нарушава спокойствието на тази погранична зона, където за да изкачиш върха е необходимо разрешение от Главна дирекция "Гранична полиция". Но внезапно шумът на потока изчезва и пред погледа на сепнатия турист се открива първата от поредица мини водноелектрически централи. Бързата вода е укротена в малък яз, който се намира над старата гранична застава. В това бетонно корито водата е тъмна - оцветена от утаилите се дървесни частици, шума и кал, които реката носи надолу по своя път. От изкуственото езеро водата прелива към почти пресъхналото дере до мини ВЕЦ-а. Стъпаловидният улей в него всъщност е рибен проход. И се питаме - как ли пъстървата изкачва стъпалата, за да хвърли своя хайвер в богатите на кислород води на потока? Как преодолява безводните дерета на пресушената река? И имат ли действително икономически смисъл тези съоръжения, поникнали в изобилие по горните течения на много реки и планински потоци в България?
Всяко лято в началото на август се организира масово изкачване на високия 2168 метра връх Миджур поемат стотици туристи от България и Сърбия. По три различни маршрута- от селата- Горни лом и Чупрене, и от сръбския Бабин зуб те се стремят едновременно съм поредния си изкачен връх. Това занимание приятно изисква доста усилия и упоритост, а не единствено и само желание да погледнем света отвисоко.  И като в истинско приключение, преди да ни поведе в гората, един от най-опитните планинари от Туристическо дружество "Бонония" Веселин Василев ни разказва историята на върха. Но по-интригуваща този път е историята на водата – и начина, по който от нея произвеждат електроенергия в района на Миджур.
Водата е сред най-използваните възобновяеми енергийни източници у нас. За това има добри причини. Според хидробиолога Иван Христов от международната природозащитна организация WWF 90% от селищата в България са построени по поречието на реки или в непосредствена близост до тях. Нашумелият напоследък законът за енергетиката регламентира задължително изкупуване на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Това създава силен интерес към проектирането и изграждането на малки ВЕЦ на течащи води.
Но хидроложки анализи на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ) в България сочат, че страната ни е сравнително бедна на водни ресурси. Годишно на всеки българин се падат между 1600-2000 куб.м вода. Известно предимство е планинският характер на значителна част от територията на страната. Благодарение на него хидропотенциалът достига до 26 млрд. кWh в средна по отток година, твърдят експерти на СПЕЕ. Същевременно технически усвоимият потенциал е в рамките на 57 на сто от теоретичния и е изчислен на 15 млрд.kW. Според техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България, изработена по програмата ФАР, техническият потенциал за изграждане на ВЕЦ и малки ВЕЦ възлиза на 15 056 GWh/г. Всичко това сочи, че хидроенергийният потенциал на страната за изграждането на ВЕЦ е изчерпан в значителна степен. Въпреки това интересът към строителството им не секва. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие до 2015 г. производството на ток от ВЕЦ може да достигне 2988 GW. Данните на НЕК сочат, че до същата година добивът на енергия може да достигне до 3700 GWh. Прогнозата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя потенциала за производство на електроенергия от ВЕЦ в рамките на 1000 МW годишно. Въпреки това близо 1000 е броят на мини водноелектрическите централи (МВЕЦ) в България, които са в различна фаза на своето развитие (изградени и работещи, изграждащи се или проектно завършени). 300 от тях попадат в защитени зони. Тук чисто икономическите приоритети при развитието им се преплитат с опазването на околната среда.

Хидроенергийният потенциал за изграждането на ВЕЦ е изчерпан, но интересът към строителството им не секва.
В категорията МВЕЦ спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МW. МВЕЦ се наричат централите с мощност от 500 до 2000 kW, а микро ВЕЦ - до 500 kW. Все още не съществува регистър на изградените малки, мини и микро ВЕЦ в страната. От Министерството на икономиката,  енергетиката и туризма съобщават, че в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата не е предвиден регистрационен режим за мощностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма разполага само със списък на производителите на електрическа енергия от ВЕИ у нас.
Река Лом (лат.Almus - Алмус) извира от главното старопланинско било в района на село Горни Лом, десен приток на река Дунав. Образува се от много дерета, като за начало са приети изворите на река Бърза в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До село Долни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е скалисто и засипано с камъни, чакъл и пясък. Преди по-малко от десет години реката е била обект на спортен риболов, а водите й са използвани и за напояване, разказват местните хора. За жителите на селата Горни и Долни Лом, община Ружинци, уловът на балканската пъстърва (Salmo trutta fario) и Черната мряна, (Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е ежедневно допълнение в менюто. „Преди 20 години (популацията на) пъстървата беше доста добра - успявахме да уловим по 20-30 големи риби“, споделят местни жители, пожелали да останат анонимни, тъй като повечето от тях работят в същите централи, които са обект на тази разработка. Появата на МВЕЦ променя коренно всичко това: „Днес, ако изобщо отидем да ловим риба, може да не хванем нито една или само няколко съвсем малки", уточняват хората от селата.
В повечето от случаите, след изграждането на МВЕЦ, малките речни екосистеми се променят. Промените в един компонент на средата пораждат поредица от последователно свързани въздействия. По горното течение на река Лом има изградени 7 МВЕЦ-а, които променят средата на живот на рибата. Използването на повече от разрешеното количетво вода и "стъпаловидните канали" и маловодните речни корита блокират пътищата й на миграция.  Всяко едно нещо (всяка новоизградена мини водноелектрическа централа) има положителни и отрицателни страни, твърдят местните жители. Положителните са свързани с разкриването на новите работни места. За всички обаче е ясно, че водата се губи навсякъде. Маловодието е повсеместно - през рибните проходи почти не преминава вода, твърдят дори работещите в МВЕЦ-овете. Така през размножителния период на рибите реката остава почти без отток през рибните проходи, което променя напълно биологичния й цикъл. 
Усещането на много голям процент от хората, когато чуят за мини ВЕЦ, е че нещо не е чисто - това е мръсен бизнес. В България МВЕЦ-ове се изграждат с Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или без нея. Такава е оценката на хидробиолога от WWF Иван Христов. Като пример той посочва, че експертните становища, които инвеститорите предоставят на РИОСВ, компрометират всяка процедура по ОВОС. В част от експертните оценки се посочва, че въздействието на изградените МВЕЦ-ове върху местообитанията и рибната миграция може да бъде напълно негативно. В заключение изводът е - няма да има ефект. Предлагат се и абсурдни компенсаторни мерки, които да неутрализират вредите, нанесени при строежа и експлоатацията на съоръженията. Примерът е свързан с изграждането на МВЕЦ на река Янтра - подпомагане на влечугите чрез създаването на допълнителни укрития. В случая, за изграждането на тези укрития, инвеститора използва инертните материали, получени при изкопните работи.
Според Христов, освен стъпаловидни рибни проходи, има и вертикални стълби или дори тръби, през които водата се излива от височина 4-5 метра, за да продължи надолу по речното корито. Съществува реална опасност за живота на човек, ако реши да изкачи тези вертикални каменни стъпала. За рибите, които плуват срещу течението е абсолютно невъзможно да преодолеят язовирната стена, където рибният проход е една тръба. Има инвестиционни предложения за изграждането на МВЕЦ, в които те са описани като мелници. Всичко това се прави с цел да бъде заобиколено законодателството. „За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, за мен единственото обяснение е наличието на корупция,“ уточнява хидробиологът.

За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, единственото обяснение е корупция
Промените във водния поток и нивата му, в следствие на промяната във водния отток, също водят до промени в транспортирането на утайки. Нивото на подпочвените води, които са основен източник на питейна вода, също се променя. Увеличеното съдържание на хранителните вещества, попаднали във водоема на МВЕЦ-овете, би могло да причини еутрофикация. Това води до прекомерен растеж и развитие на водорасли и други водни растения. Увеличава се производството на органична материя, което води до намаляването на кислорода във водата. В същото време намаляват хранителните вещества и калта, които преди изграждането на МВЕЦ-овете са пренасяни надолу по течението. Видовият състав на рибите също е променен, вследствие затруднената им репродукция, ограниченията за придвижване в горното течение, както и промените в нивото на водата през размножителния период.
Язовирните стени също значително променят условията (средата) на живот на рибата. В допълнение, появата на голям или напълно нов яз може да раздели рибата от горното и долното течение, като блокира пътищата й на миграция. Тези промени могат да бъдат проследени далеч надолу по течението, а понякога дори извън него - в морето. Преграждането на част от реката има още по-драматични последици върху водното ниво, тъй като речното течение и неговия вододел взаимно си въздействат. Речното течение, например, може да повлияе върху местния климат и нивата на подземните води в заобикалящите райони. Седиментацията в района често може да доведе до повишаване на ерозията по течението. Промените във водния поток и нивата му също водят до промени в преноса на утайки. По време на строителния етап преносът на тиня и утайки е особено голям по течението, от долната страна на строителната площадка. Изкопаването и прокарването на тунели води до значително влошаване на качеството на водата и до проблеми за онези организми, които зависят от нея.
Нивото на подпочвените води е също много важно за екосистемите и за развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода. Пълненето на язовирите на МВЕЦ-овете и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на няколко МВЕЦ-а и колебанието в нивото на водата в резултат от целогодишното й използване променят нивото на подпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред влияе на качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и причинява ерозия. Еутрофикацията- прекомерното размножаване на водорасли и висши водни растения, води до увеличеното производство на органична материя във водохранилищата и може да причини анаеробни условия – липса на кислород. Като цяло плитките езера с голяма повърхност са най-рискови, защото кислородните резерви в дълбоките слоеве намаляват пропорционално на продуктивните зони в повърхностните слоеве на водата.
Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е превантивният инструмент за идентифициране на евентуалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве от строителството и експлоатацията на инвестиционните предложения във всички отрасли на икономиката и развитието на инфраструктурата, на ранния етап от тяхното проучване и разработване, преди да е взето решение за реализацията им на конкретно място при съответната технология, начин на строителство и др. Резултатите от ОВОС трябва да бъдат взети предвид при проектирането, изграждането и експлоатацията на инвестиционните предложения. Нормативната рамка, имаща пряко отношение към изграждането на малки, мини и микро водноелектрически централи, се формира от законите за водите,  за устройство на територията, за енергетиката и за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тези закони са изброени основните стъпки, които трябва да се спазват от инвеститорите при изграждането на ВЕЦ. Изграждането и експлоатацията на водноелектрическите централи трябва да става при спазване на техническите изисквания на утвърдените нормативните документи. Те са разработени в съответствие с европейските стандарти за изграждане и експлоатация на енергийни обекти. За изграждането и въвеждането на всяка водноелектрическа централа в експлоатация е необходимо да бъдат изпълнени редица условия, които да позволяват нормална и сигурна експлоатация и минимизиране на рисковете за околната среда.

Вода за всеки
Въпреки посочените дотук примери, за да бъдем съвсем обективни трябва да посочим, че преобладаващата част от изградените МВЕЦ-ове в България са изградени и работят при спазване на изискванията на екологичното ни законодателство. „Законът (за водите), който урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България е доста строг. Бизнесът е такъв и глобите са толкова големи, че не си заслужава да се компрометира човек или целия бранш, заради неспазването на точните условия по водоползването.  Със съвсем малко допълнителни средства, едно недобро водохващане може да се превърне в отговарящо на законовите изисквания”, обяснява Рашко Динков, член на управителния съвет на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ).
Според Динков, подобни на описаните по-горе случаи са изключение от общата практика, но те съществуват. Причината за реализирането на тези проекти се корени, както в манипулативно изготвената документация за проектите, така и в слабия контрол осъществяван преди години от регионалните еко инспекции и постоянно реорганизиращата се държавна структура – „Напоителни системи” ЕАД.
22-рото изкачване на връх Миджур е отпразнувано с отварянето на малиновото шампанско и традиционната фотоизложба и анекдотите на Огнян Пищиков, по известен в Северозапада като "Баце". "За 2500 години трибалите- хората от Северозапада, не са мръднали. Добре, че не ни пука. А Баце гледа света от високо и се мисли за велик!", коментира Огнян Пищиков. А след това отново се "гмурваме в памука"- както казват Тримата глупаци. Слизането към хижата в мъглата не е по-лесно, но доволни от постигнатото със смях и песни пристигаме край лагерния огън. А тук веселбата продължава до късно през нощта. На следващата сутрин се разделяме с пожеланието "... да се видим отново след година, да видим риба отново догодина".

*Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ