Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Дело между два ВЕЦ за едно и също място - съдебна практика

http://www.ac-pleven.org/docs/cases/d2012/11322812.htm

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                       97

                                                      гр.Плевен, 28 Февруари 2012г.

 

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на  двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. К.

 

Като разгледа докладваното от съдия К. адм.дело №113 по описа за 2012г. на Административен съд-Плевен, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид  следното:

Производство по чл.159 т.4 от Административно-процесуален кодекс (АПК)

            Производството по делото е образувано по жалба от „Енержи-КА" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от П. Г., в качеството на прокурист, срещу Разрешително №11140052/29.06.2009г. за водовземане с цел производство на електроенергия, посредством комбиниран режим между два броя ВЕЦ – ВЕЦ „Реселец" и ВЕЦ „Чомаковци-1", изменено с Решение за изменение №593/04.10.2011г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район-център Плевен, в полза на „Норд Ел" ООД гр.Враца.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното разрешително е незаконосъобразно, противоречащо на материалноправните разпоредби, засягащо реално придобити права и издадено при съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира се обявяване на неговата нищожност, поради липса на компетентност на представляващия Дирекция Дунавски район-център Плевен, алтернативно да бъде отменено като неправилно.

С разпореждане на съдията-докладчик  от 03.02.2012г. жалбата е оставена без движение, като на оспорващото дружество е указано, в 7-мо дневен срок от съобщението, да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 50лв. и е предупредено за последиците от неотстраняване на нередовностите по жалбата. Указано е още да представи доказателства, удостоверяващи участие в процедурата по издаване на оспореното Разрешение за водовземане, а именно подадено възражение или предложени условия, при които да бъде издадено разрешителното за водовземане по реда и в срока по чл.64 от Закона за водите (ЗВ), с оглед доказване на правния интерес от оспорване.

Административният орган е задължен да посочи изрично подавано ли е възражение или предложени ли са условия по реда и в срока на чл.64 от ЗВ от „Енержи-КА" ЕООД, при които да бъде издадено разрешително за водовземане, както и изпращано ли е на последното издаденото Разрешение за водовземане №11140052/2009г.

В писмо вх.№462/13.02.2012г. от Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район- център Плевен е посочено, че при тях няма данни да е подавано възражение или предложение за условията, при които да бъде издадено разрешително, съгласно чл.64 от ЗВ, както и че оспореното такова с титуляр „Норд Ел" ЕООД не е изпращано на оспорващото дружество. Сочи се още, че в хода на процедурата по издаване на оспореното разрешително, поради частично припокриване на заявени участъци, е постигнато споразумение между „Норд Ел" ООД и „МВЕЦ Чомаковци" ООД. С писмо вх.№523/16.02.2012г. са представени документи, удостоверяващи, че Директорът на БД-Плевен е бил в командировка по време на издаване на оспореното разрешително, както и заповед за неговото заместване в случай на отсъствие по обективни причини.

С писма вх.№394/06.02.2012г. и вх.№590/22.02.2012г. от „Енержи-КА" ЕООД по делото са представени платежни документи за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 50лв.

В писмо вх.№649/27.02.2012г. от „Енержи-КА" ЕООД е изразено становище относно удостоверяването на участието на дружеството в процедурата по издаване на оспореното разрешително. Сочи се, че чл.64 ал.1 от ЗВ не урежда специални правила за обжалване на издадените разрешителни, а само предоставя възможност на заинтересованите лица в 14-дневен срок от обявяването му да възразят срещу издаването  или да предложат условия, при които то да бъде издадено. Твърди се, че чл.70 от ЗВ, във връзка с чл.71 от ЗВ, очертава кръга от лицата, които имат право да обжалват, като се сочи, че участието в процедурата по чл.64 от ЗВ е предвидена като абсолютна предпоставка обосноваваща правния интерес от оспорване пред съд на разрешителното, но тя касае само трети лица, не и оспорващото дружество. Твърди се още, че последното, с оглед придобитите права по силата на Разрешително за водовземане №101909/29.01.2007г., попада в кръга на лицата имащи право на оспорване по чл.70 от ЗВ. В подкрепа на правния интерес от обжалване се сочи също, че липсва проведена процедура по обявяване на издаденото разрешително и уведомяване на заинтересованите лица, по конкретно на „Енержи-КА" ЕООД, което следва да бъде уведомено с оглед по-рано придобитите права от 2007г. Твърди се също, че част от параметрите и местоположението на инвестиционното намерение на „Норд Ел" ООД са в „конфликт" с тези по разрешителното за водовземане от 2007г. на оспорващото дружество, поради което същото е следвало да бъде уведомено, като при липсата на уведомяване е лишено от възможността да възрази или да предложи условия, при които да бъде издадено Разрешително №11140052/29.06.2009г.  В заключение се счита, че правният интерес на дружеството е налице и същия е обоснован.

Съдът, след като се запозна с жалбата и становището на оспорващото дружество, въз основа на доказателствата по делото и Закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление от 09.03.2009г. с приложени към него документи от „Норд-Ел" ООД гр.Враца (лист 72 и сл. от делото) за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от р.Искър с цел електропроизводство посредством МВЕЦ „Реселец" и МВЕЦ „Чомаковци-1", както и допълнително представени на 26.03.2009г., 30.04.2009г. и 20.05.2009г. коригирано заявление и документи към него. От страна на НК „Железопътна инфраструктура", като заинтересовано лице, е дадено положително становище по реализирането на инвестиционното намерение за изграждане на МВЕЦ „Реселец" при спазване на определени условия. На 05.06.2009г. от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район-център Плевен е изготвено и изпратено съобщение с писмо изх.№ПВ2-00072/05.06.2009г. до Кмета на Община Червен бряг, с копие до ИА „Железопътна администрация", „Напоителни системи" ЕАД, „МВЕЦ Чомаковци" ООД и „Норд-Ел" ООД, за публично обявяване на подаденото заявление, на основание чл.62а ал.1 от ЗВ (лист 47-51).

Видно от доказателствата по делото е, че на 12.06.2009г. съобщението по чл.62а ал.1 от ЗВ е обявено, като е поставено на информационното табло в сградата на Общинска администрация-Червен бряг, а за това е уведомен административният орган с писмо (лист 46 по делото).

От данните по делото се установява, че в 14-дневният срок по чл.64 от ЗВ от страна на „Енержи-КА" ЕООД не е подавано възражение или предложени условия за гарантиране на лични или обществени интереси, при които да бъде издадено оспореното разрешително.

На 29.06.2009г. от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район-център Плевен е издадено Разрешително за водовземане №11140052 с цел производство на ел.енергия, посредством комбиниран режим между два броя ВЕЦ, а именно ВЕЦ „Реселец" и ВЕЦ „Чомаковци-1", с място на водовземането р.Искър, в землището на с.Реселец, общ.Червен бряг. Именно това разрешително е предмет на настоящето дело. За последното, с писмо от 08.07.2009г. административният орган уведомява „Норд-Ел" ООД, с копие до Директор на Дирекция „Управление на водите" при МОСВ, ИА „Железопътна администрация", „Напоителни системи" ЕАД, „МВЕЦ Чомаковци" ООД и Кмета на Община Червен бряг, като от данните по делото се установява, че оспорващото дружество „Енержди-КА" ЕООД не е уведомено по реда на чл.70 от ЗВ.

Разрешителното за водовземане №11140052/29.06.2009г. е изменено с Решение №593/04.10.2011г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район-център Плевен, по заявление от 09.03.2011г. от „Норд-Ел" ООД, като е изменен срока за изграждане на ВЕЦ „Реселец" и ВЕЦ „Чомаковци-1", без да са изменени параметрите на разрешеното използване на водите (лист 30-38 по делото). Същото е изпратено на „Норд-Ел" ООД с копие до Директор на дирекция „Управление на водите" –МОСВ и Кмета на Община Червен бряг, като не е изпращано на оспорващото дружество.

Във връзка с гореизложените факти, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е  недопустима по следните съображения:

Съгласно гл.ІV, раздел ІІ-ри  от Закона за водите, където е уреден разрешителния режим и условията и реда за издаване на разрешително, каквото по съществото си представлява и оспореният административен акт, е предвидена специална процесуална легитимация за право на оспорване. Последното е постановено в зависимост от участието на правните субекти в процедурата по издаване на разрешително до определен етап на производството, предвид неговата двуфазност.

С оглед установяване наличието или липсата на правен интерес у оспорващия, следва да се проследи тяхното участие в административната процедура по издаване на оспорения акт или наличието или липсата на подадено тяхно заявление за същия обект, предмет на разрешителното. Вследствие изменението на нормата на чл.64 ал.1 от ЗВ, считано от ДВ бр.65/2006г., в сила към момента на издаването на оспорения акт, е определено, че в 14-дневен срок от обявлението по чл.62а (която визира изпращане на съобщение до Кмета на общината, на територията на която ще бъде изграден обектът и обявяването на това съобщение от последния на видно място в сградата на Общинската администрация) заинтересуваните лица могат да подават възражения срещу издаването на разрешителното или да предложат условия, при които последното да бъде издадено, с оглед гарантиране на лични или обществени интереси. Съгласно чл.70 от ЗВ, решението на органа по чл.52 ал.1 т.2 и т.3 (за издаденото разрешително) в едноседмичен срок се изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, както и на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.

Настоящият съдебен състав, счита, че именно последните две норми (чл.64 ал.1 и чл.70 от ЗВ) очертават кръга на заинтересованите лица, които имат правен интерес да оспорят акта по съдебен ред, а именно лицата, които са подали възражения след обявяването на съобщението по чл.62а от ЗВ в срока по чл.64 ал.1 от с.з. и лицата, които в същия срок са предложили условия, при които разрешителното следва да бъде издадено с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.

Видно е, от изложената по-горе фактическа обстановка, установена от събраните по делото доказателства, че оспорващото дружество не е подавало възражения и предложения по реда на чл.64 ал.1 т.2 и т.3 от ЗВ. С ДВ бр.62 от 06.08.2010г. е създадена нова ал.5 на чл.62а от ЗВ, с която е въведено изискване съобщението по ал. 1 да се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири. Към момента на издаване на оспореното разрешително, обаче, не е съществувало такова задължение за административния орган. Ето защо към този момент, титулярите на вече издадени разрешителни следва сами да следят за обявления по реда на чл.62а ал.1 от ЗВ и при наличие на такива, които да засягат техни придобити прави и интереси, да осъществят своето право по чл.64 от ЗВ.  В тази връзка, след като в полза на оспорващото дружество е издадено разрешително за водовземане от 2007г. с място на ползване с.Реселец, изменено с Решение №628/09.12.2011г., то в тежест на последното е било да следи и да упражни своите права по реда на чл.64 от ЗВ при обявяване на заявлението на „Норд-Ел" ООД гр.Враца за иницииране на процедура по издаване на процесното разрешително.

От горното е видно, че законодателят изрично е въвел ограничение за съдебно оспорване на акта за лицата, които не са се възползвали от правата си по чл. 64 от ЗВ, като ако оспорващото дружество бе възразило в 14- дневния срок от обявяването на заявеното от „Норд-Ел" ООД искане за водовземане, то би придобило качество на участник в процедурата и като заинтересовано лице би имало право да обжалва издаденото разрешително. В резултат на неупражняване на правата по чл.64 от ЗВ, оспорващият не  попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл.70 от ЗВ, които имат право да обжалват процесния административен акт по съдебен ред, т.е. липсва правен интерес у жалбоподателя да оспори административния акт, с оглед специалната процесуална легитимация, предвидена в ЗВ, каквато оспорващото дружество по настоящето дело не доказва.

Следва да се посочи още, че процесното разрешително обективира волята на административния орган, по повод осъществяване на дейността му, при прилагане на закона и в негово изпълнение. Оспореният акт съставлява облагоприятстващ индивидуален административен акт, посредством който в полза на адресата-„Норд-Ел" ООД е учредено субективно право за извършване на дейността при наличието на условията, определени от материално-правната норма. Оспореното разрешително, издадено в полза на „Норд-Ел" ООД не съдържа разпореждане, което да обременява правната сфера на оспорващото дружество, тъй като то касае координати различни от тези в разрешителното от 2007г. издадено в полза на „Енерджи-КА", поради което също липсва правен интерес от обжалване.

Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно, дори и при наведени доводи за нищожност на акта, като при липса на правен интерес, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Предвид изложеното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът счита, че жалбата на „Енержи-КА" ЕООД гр.Пловдив е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по адм.дело №113 по описа за 2012г. на Административен съд-Плевен да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

                                               ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Енержи-КА" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от П. Г., в качеството на прокурист, срещу Разрешително №11140052/29.06.2009г. за водовземане с цел производство на електроенергия, посредством комбиниран режим между два броя ВЕЦ – ВЕЦ „Реселец" и ВЕЦ „Чомаковци-1", изменено с Решение за изменение №593/04.10.2011г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район-център Плевен, в полза на „Норд-Ел" ООД гр.Враца.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №113 по описа за 2012г. на Административен съд-Плевен.

            Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

            Преписи от определението да се изпратят на  „Енерджи-КА" ЕООД гр.Пловдив и Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен.

 

                                                                                              СЪДИЯ:

сряда, 18 октомври 2017 г.

Екоминистерството замазва нарушения по ски път в Национален парк Пирин, който липсва в концесията и плана за управление




Екоминистерството замазва нарушения по ски път в Национален парк Пирин, който липсва в концесията и плана за управление
София, 18 октомври 2017 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" предупреждава, че Министерство на околната среда и горите (МОСВ) продължава с политиката си да замазва нарушения в ски зона Банско в Национален парк Пирин.

В писмо от 9 октомври 2017 г. на заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков до ръководствата на концесионера на ски зона Банско „Юлен" и на дирекцията на Национален парк Пирин се утвърждава санирането на откос А1 от ски пътя от Бъндеришка поляна до Банско, в резултат на което ще се изсече гора върху 528 м2.

Къде е проблемът?

Ски пътят от Бъндеришка поляна до Банско не фигурира в концесионния договор за ски зона Банско в Национален парк Пирин. Липсва и в сега действащия план за управление на Национален парк Пирин.

Той е разположен на практика върху туристическата пътека от Банско за хижа Бъндерица, но е разширен с булдозери, на места до 30 метра. Това е налагало да се просекат склонове на поне три места. Тези склонове са стръмни и ерозират лесно. За да се укрепят, се премахва гора и се стабилизират с метални скари и по други способи.

Само последното укрепване според документацията от екоминистерството ще доведе до премахването на половин декар гора в Национален парк Пирин. Самите просечени склонове са действително опасни за туристите и скиорите.

Проверка на коалицията „За да остане природа в България" показва, че подобно укрепване на един от склоновете е извършено през 2016 г., а на друг – през лятото на 2017 г.  Съответно гора на тези две места липсва на площ от близо 2 декара.

Всички тези укрепвания нямаше да се налагат, ако не е бил изграден ски пътят от Бъндеришка поляна за Банско. Те са поредното нагледно доказателство, че в Национален парк Пирин през годините държавата е позволявала да се случват неща, които не са разрешени официално, а след това управляващите са ги замазвали по различни начини.

Коалицията „За да остане природа в България" припомня, че през 2010 г. самото МОСВ след геодезични изследвания заяви, че ски зона Банско заема с 650 декара повече от разрешеното по концесия. Концесията за ски зона Банско е за сечи и изграждане на писти и съоръжения върху площ от около 1000 декара. Съответно през 2010 г. ски зоната заема две трети повече площ заради по-широки от разрешеното просеки за писти и лифтове. Видно е, че през следващите 7 години гора около ски зоната продължава да изчезва.

Коалицията „За да остане природа в България" настоява за ново официално измерване на ски зоната. Ще бъде сигнализирана и прокуратурата за строителните работи в Национален парк Пирин.
Повече информация:
- Официалното писмо, подписано от заместник министъра на околната среда и водите Красимир Живков, е на сайта на МОСВ:
http://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Nature/Natura%202000/pisma_chl2_al2/2016/%D0%9D%D0%A1%D0%97%D0%9F-189%20%D0%BE%D1%82%2009.10.2017.pdf

- Видео от един от откосите по ски пътя от Бъндеришка поляна за Банско, направено при проверка на коалицията „За да остане природа в България" на 10 октомври 2017 г., може да видите на:
https://www.facebook.com/WWFBulgaria/videos/2100528963297712/


В коалицията „За да остане природа в България" членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация "Биоразнообразие", Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение „Байкария", Сдружение „Белият бряг", Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила" и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org
Copyright © 2017 WWF България, Всички права запазени.
Вие получавате този имейл, защото сте изразили желание да научавате последните новини от работата ни и да получавате покани за наши събития.



--
Лети Дрондьо, лети

Доклад по Оценка за съвместимост на ВЕЦ Луна

Забележително четиво.  ВЕЦът унищожи една защитена зона, бе глобен, но после глобата падна в съда.  Разрешителното му е отнето, но той обжалва и си работи.  В самия доклад проблемът с утайките е маркиран, като е споменат 2-3 пъти с по едно изречение.  ВСичко е 6, а кой ще потърси отговорност от авторите?!?!

Доклад за ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТТА

на инвестиционно предложение

"Изграждане на МВЕЦ "Луна" на река Ботуня в землището на с. Ботуня, общ. Криводол"

понеделник, 16 октомври 2017 г.

Многоцелеви доклад за ВЕЦ - Ботуня, Лом, Доспад

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на на БДДР на 12.10.2017г. и на територията на БДИБР и БДЗБР на 14.10.2017г.

Екоминистърът Нено Димов може да направи първа копка на гроба на проекта на магистрала Струма




Екоминистърът Нено Димов може да направи първа копка
на гроба на проекта на магистрала Струма
 
Правителството подготвя катастрофа в Кресненското дефиле,
Европейската комисия гледа отстрани провала,
вместо да помогне за предотвратяването му

София, 16 октомври 2017 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" съвместно с коалиция „Да спасим Кресненското дефиле" предупреждава, че от подписа на министъра на околна среда и водите Нено Димов зависи съдбата на проекта за магистрала Струма. Ако той разпише предложеното от Висшия екологичен експертен съвет (ВЕЕС) към неговото Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да се одобри вариант Г10,5 (източен), това ще е сериозно нарушение на българското и европейско законодателство. Този вариант включва преминаване на магистралата по едното платно по сегашния път през Кресненско дефиле, а другото платно - по ново трасе. Заради това България и българските данъкоплатци ще търпят сериозни щети.
 
Съгласно закона министърът е индивидуално отговорният и задълженият да вземе това решение - предложението на ВЕЕС е само съвещателно и когато е погрешно, Нено Димов би следвало да се съобрази със закона, а не с ВЕЕС.
 
Кои са 5-те основни нарушения:
 
1. Решението по ОВОС от 2008 година за строеж на магистрала Струма е в сила. Новото решение по ОВОС не може да му противоречи и според него магистралата може да се строи само извън Кресненско дефиле – или чрез тунел или чрез пълен източен вариант с всички платна на изток от дефилето. Сегашният път е отхвърлен като допустим вариант за преминаване магистрала заради европейската екологична мрежа Натура 2000, независимо от така наречените мерки за намаляване въздействията, които са оценени като невъзможни и неработещи по него.
 
2. Правителството взе предварително решение за строителството на вариант Г10,5 (източен), обяви го многократно публично и с решения за проектиране на алтернативата. С тези действия правителството предопредели изхода от оценките за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и съвместимост с Натура 2000, което е драстично нарушение на европейските директиви и тяхното изискване за равностойно разглеждане на всички алтернативи. Нещо повече още на 27 септември 2016 г. на проведена от Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) и Камара на строителите в България (КСБ) кръгла маса беше сключено публично споразумение между правителството и строителите на лот 3 на магистралата за окончателен избор на алтернатива Г10,5 (източен). Това е също нарушение на правилата на еврпейското законодателство – драстичен случай на конфликт на интереси и нарушаване на правилата за конкуренция на Европейския съюз.
 
3. Като следствие от горните действия, изготвените по поръчение на АПИ от фирма с дългогодишна обвързаност с агенцията доклади по ОВОС и Оценка за съвместимост (ОС) и наетите от нея „независими" експерти са силно манипулативни и необективни – в посока избора на именно вариант Г10,5 (източен) и отхвърляне на всички останали алтернативи. Стига се до крайността да не се разглеждат и оценят ключови за проекта алтернативи – което е абсолютно задължително според европейското законодателство. Такава е алтернативата за преминаване с поредица от тунели и виадукти на магистрала и скоростна жп линия, представена на правителството още през април 2017 г. и напълно изключена от докладите. Такива е и алтернативата за пълен източен обход с всички необходими мерки за намаляване на въздействията.
 
4. АПИ предвижда разширение и изправяне на сегашния път през Кресненско дефиле – това разширение е абсолютно необходима част от алтернативата Г10,5 (източен). Това беше заявено и от ръководителите на АПИ и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков публично и многократно – това обаче никъде не се вижда в докладите по ОВОС и ОС. По този начин се прави опит да бъдат прикрити от Европейската комисия недопустими разрушения и други негативни въздействия в Кресненското дефиле, които ще доведат до ликвидиране на неговите функции и ще обезсмислят опазването му.
 
5. В допълнение АПИ предвижда строителството на площадки за обслужване на трафика, които не са част от проекта, засягат Натура 2000 и не са оценени в докладите по ОВОС и ОС. Освен всичко останало те засягат най-ценните земеделски земи и лозя от сорта „керацуда" на местните хора в град Кресна. АПИ напълно пренебрегна предложенията за изместването на тези площадки извън Натура 2000 и ценните земеделски земи.
 
В заключение следва да каже, че решението за магистрала Струма е политическо и отговорността за ставащото се поема от цялото българско правителство.
 
Но отговорна за ставащото е и Европейската комисия. Нейната пасивна до момента позиция, че ще вземе отношение едва когато получи апликационните форми за лот 3.2, я правят явен, съзнателен и виновен съучастник на провала на проекта за магистрала Струма. Това е така, защото оставащото време за строителство е твърде малко, за да се констатира на един по-късен етап, че всички взети решения са били погрешни, в нарушение на законодателството на ЕС и да се търсят начини за тяхното изправяне. Да стои в изчаквателна позиция и да не поема отговорности, оставяйки цялата вина и отговорност да се поема само от българското правителство, на нас като европейски граждани ни прилича на пълна липса на отговорност от страна на Европейската комисия. По този начин тя не само рискува да наруши решението си за засилване на екологичното законодателство, но и да се лиши от главната си роля – на пазител на европейските договори.

В коалицията „За да остане природа в България" членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация "Биоразнообразие", Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение „Байкария", Сдружение „Белият бряг", Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила" и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

неделя, 15 октомври 2017 г.

Възобновяемите енергоизточници в България - промо обзор от Дневник


http://m.dnevnik.bg/zelen/biznes/2009/01/09/611384_vuzobnoviaemite_energoiztochnici_v_bulgariia_-_obzor/

ЕНЕРГИЯ ОТ МАЛКИ ВЕЦ


Водата все още е най-използваният възобновяем енергиен източник в България, въпреки интереса към оползотворяване на слънчевата, вятърната, геотермалната енергия и биомасата. Малките ВЕЦ-ове се изграждат на течащи води, като не се използват предварително резервирани водни обеми и се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро. Предимството за изграждането на този вид централи е и дългият период на експлоатация на съоръженията и ниските разходи, свързани с производството и поддръжката. В категорията "малки ВЕЦ" спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 мегавата, мини-ВЕЦ са централите с мощност от 500 до 2000 киловата, а микро-ВЕЦ - до 500 киловата. Водният потенциал на България не се използва рационално - нито от речните басейни, нито от водоснабдителната и хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ-ове могат да се изграждат не само на течащи води, но и на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и при някои напоителни канали. През 2001 г. на питейния водопровод за гр. Севлиево е изградена малка ВЕЦ "Севлиево". През 2002 г. в поречието на р. Янтра до гр. Габрово след рехабилитация на старата централа е изградена малката ВЕЦ "Пеев". През 2003 г. в началото на градската зона на гр. Чепеларе на р. Чая е изградена малката ВЕЦ "Чепеларе". През 2004 г. на питейния тръбопровод за с. Кресна е изградена малката ВЕЦ "Кресна".


На 7 септември 2004 г. в землището на с. Кремен, община Банско, в Пирин е открита каскадата "Ретиже", която включва три малки водноелектрически централи на течащи води с обща мощност 7,43 МВт и годишно производство - над 23 млн. КВтч екологично чиста електрическа енергия. Инвестирани са около 6,5 млн. лв. Собственици и партньори в изграждането на съоръженията са благоевградската фирма "Аверс"ООД и "СИБанк". От построените в България след 1990 г. малки ВЕЦ-ове на течащи води каскада "Ретиже" е на първо място по мощност, по денивелация - 936 м между котата на водохващане /1618 м надморска височина/ и котата на последната ВЕЦ /682 м/, както и по дължина на тръбопроводите- 10 375 м. За първи път в България е разработен и осъществен проект на турбини "Пелтон", произведени от български производител.


На 17 октомври 2006 г. на церемония в района на ВЕЦ "Студен кладенец" е обявено начало на изпълнението на проект "Рехабилитация на каскада Долна Арда". Общата стойност на проекта е 65 млн. евро. Изпълнението на проекта включва цялостна рехабилитация на хидроагрегатите на трите централи от каскада "Долна Арда" - ВЕЦ "Кърджали", ВЕЦ "Студен кладенец" и ВЕЦ "Ивайловград". Предвижда се и разширение на ВЕЦ "Студен кладенец" с още един хидроагрегат с мощност 16 MВ и допълнителен малък хидроагрегат за екологични води с мощност 1 MВ. Общата инсталирана мощност на каскада "Долна Арда" е 270 МВ.
На 26 ноември 2007 г. е подписан договор между Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕВБР/ и ВЕЦ "Своге" за рефинансиране на проект "Каскада "Среден Искър". Проектът предвижда изграждането на 9 малки ВЕЦ-а от руслов тип, които са изключително екологични, защото водата не се отклонява и няма засушаване на площи. Заемът за изграждането е на стойност 54 млн. евро, от които 34 млн. евро са осигурени от ЕБВР, а останалите 20 млн. евро ще бъдат отпуснати от "Булбанк", съвместно с "Уникредит". На 10 май 2008 г. е пусната в експлоатация ВЕЦ "Лакатник", първата от 9-те малки ВЕЦ-а.
Последната ще бъде готова към края на 2010 г. Деветтте малки електроцентрали ще имат обща мощност от 25,7 мегавата, като се очаква да произвеждат общо 142 гигаватчаса електроенергия. Такива централи досега не са изграждани нито в България, нито на Балканите. Инвеститор на проекта е италианската компания "Петролвила".


През декември 2007 г. в землището на гр. Луковит започва изграждането на ВЕЦ "Карлуково" с обща инсталирана мощност 2300 киловата и очаквано годишно производство 14 000 000 киловатчаса. Инвестицията в този проект възлиза на 12,5 млн. лв. Очаква се проектът да бъде завършен през март 2009 г. Изпълнител на проекта е кюстендилската фирма "Руен Холдинг" АД. В периода 2005-2008 г. в България са инсталирани около 150 мегавата мощности от малки ВЕЦ-ове.

Съдебна практика - делото, с което беше спрян втория ВЕЦ Карлуково

http://www.ac-pleven.org/docs/cases/d2010/91422510.htm

РЕШЕНИЕ

167

гр.Плевен, 24 март 2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател:  К. А.

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Й. А., като разгледа докладваното от съдията А. административно дело №914 по описа за 2009 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.71 от Закона за водите във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс / АПК/ . 

Образувано е по жалба от „Еко енергия БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1142, район „Средец", бул „Патриарх Евгтимий" 10, ет.2, представлявано от Д.Д.Б., чрез пълномощника му адв. А.К. ***, против Решение №ПВ 2-00200/01.10.2009 год. на Директора на Басейнова дирекция  Дунавски район с център Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане на Еко Енергия от р.Искър в участъка между кота 123,10 м и кота 119,05м в землището на с.Карлуково, общ.Луковит.

В жалбата се моли на основание чл.71 от ЗВ във връзка с чл.147, ал.1 и чл.146, т.3 и 4 от АПК съдът да обяви за нищожно Решение№ПВ 2-00200/01.10.2009 год. на Директора на Басейнова дирекция  Дунавски район с център Плевен, алтернативно да го отмени и да върне преписката за решаване по същество на административния орган. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се твърди, че инвестиционното намерение на дружеството е за изграждане на ниско-напорна руслова МВЕЦ „Карлуково ІІ" с инсталирана мощност 1820 кв на р.Искър на км.130+000, мерено от устието на реката в землището на с.Карлуково, общ.Луковит, като е предвидено централата да оползотворява потенциал на реката между коти 123,10 и 119,05. Посочено е , че дружеството-жалбоподател е информирало за пръв път компетентните органи и засегнатото население за своето инвестиционно намерение в съответствие с изискванията на чл.95, ал.1 от ЗООС към 30.11.2006 год. На 08.02.2007 год. дружеството е подало писмено искане до Директора на РИОСВ-Плевен за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по отношение на инвестиционното предложение, въз основа на което  е постановено Решение №ПН 43-ПР/24.04.2007 год. за преценка на необходимостта от ОВОС. На основание чл.96 от ЗООС дружеството е представило на Директора на РИОСВ-Плевен изработения доклад за ОВОС с положителна оценка, а резултатите от проведеното  на 19.06.2008 год. обществено обсъждане на доклада за ОВОС по отношение на инвестиционното предложение на дружеството са представени на Директора на РИОСВ-Плевен и са отчетени преди вземане на решение по ОВОС, като част от техническите параметри са намалени и по този начин инвестиционното предложение е попаднало изцяло в територията на РИОСВ-Плевен и не засяга териториите на други РИОСВ. С решение по ОВОС № ПН1-1/12.06.2009 г. Директорът на РИОСВ – Плевен е одобрил осъществяването на инвестиционното предложение на „Еко енергия", което решение е обжалвано от Сдружение за Дива природа „Балкани" пред Административен съд – Плевен и е  образувано  адм. дело № 587/2009 г. Паралелно с процедурата по ОВОС, по отношение на инвестиционното предложение на „Екоенергия" е възложено и извършването на предварителни проучвания по чл. 138 от ЗУТ, като изработеното през м. септември 2007 г. предпроектно проучване е изменено, като са отчетени резултатите от проведеното обществено обсъждане на доклада за ОВОС. На 29.06.2009 г. дружеството е подало заявление до Директора на Басейнова дирекция – Плевен на основание  чл. 60, ал. 1 от ЗВ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, по което е постановен оспорения отказ, мотивиран с наличието на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ – издадено разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. от Директора на ПД в полза на „ВЕЦ К-2" АД и поради липса на възможност за съвместно ползване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за искането за водовземане на основание чл. 64, ал. 1 т. 4 от ЗВ. Твърди се в жалбата, че паралелно с протичането на тези описани процедури по отношение на МВЕЦ Карлуково ІІ протичат процедури и по отношение на инвестиционно предложение „Изграждане на малка руслова ВЕЦ К-2", издадено е решение по ОВОС № ПН6/16.09.2008 г. за одобряване осъществяването на инвестиционното предложение „Изграждане на малка руслова ВЕЦ К-2" с мощност 440 киловата, ползваща хидроенергийния потенциал на р. Искър от кота 117,00 м. до кота 122,00 м. в участъка от километър 133+100 до километър 134+200 мерено от устието на реката, в землището на с. Карлуково, с възложител „ВЕЦ К-2" АД, което е оспорено пред Административен съд – Плевен и е образувано адм. дело № 982/2008 г. Същевременно издаденото в полза на ВЕЦ К-2 разрешение за водовземане е оспорено пред Административен съд – гр. Плевен и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита подадената от него жалба за допустима, като се позовава на общата клауза за обжалваемост, предвидена в чл. 120, ал. 2 от КРБ и специалната, предвидена в чл. 71 от ЗВ, като насочена към ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Правния си интерес обосновава с оглед ТР № 21/1995 г. по КД № 18/1995 г.

По същество в жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно на първо място, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона. Счита, че не са налице пречките за издаване на разрешително за водовземане, предвидени в чл. 68 от ЗВ. Твърди, че съгласно чл. 49, ал. 3 т. 1 от ЗВ придобити права са права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на ЗВ, а за да придобие правна сила и да влезе в действие, разрешителното за водовземане следва да е влязло в сила, тъй като разрешителното за водовземане, издадено в полза на ВЕЦ К-2 е обжалвано, а съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването спира изпълнението и ЗВ не предвижда предварително изпълнение, следователно разрешителното за водовземане на ВЕЦ К-2 не е влязло в сила, поради което не е налице стабилно, ползващо се с юридическа сила разрешително за водовземане, от което ВЕЦ К-2 може да черпи права за водовземане с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ К-2 от повърхностен воден обект на р. Искър в землището на с. Карлуково. Твърди, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на това разрешително с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което изходът от висящото административно дело не следва да се отрази на законосъобразността на постановения отказ, т.е. към момента на издаване на решението не са били налице придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, които да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение на „Екоенергия" и не е било налице основание за постановяване на отказ. Развива доводи за незаконосъобразност на издаденото разрешително за водовземане в полза на ВЕЦ К-2. На второ място счита, че решението противоречи на административно-производствените правила, тъй като административния орган не е установил по безспорен начин влизането в сила на разрешително за водовземане в полза на ВЕЦ К-2. С това според жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административния акт е издаден без да са изяснени напълно обстоятелствата и фактите по случая. В заключение моли да бъде отменено оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. с пълномощно по делото. В писмени бележки развива подробни съображения, като доразвива твърдението си, че жалбата е допустима и като подадена в срок, анализирайки представените писмени доказателства. По същество доразвива съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата – Директорът на Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х. с пълномощно по делото, която моли съда да отхвърли жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание по съществото на спора представя писмени бележки, в които излага становище, че оспореното решение е издадено в съответствие на разпоредбите на ЗВ, след проведени процедури и представена от заявителя документация и е законосъобразно. Същото е издадено от компетентния орган, съгласно чл. 68, т. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 55, т.4 и чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, спазена е писмената форма, с изискуемите реквизити и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Като основания за отказ да се издаде разрешително е посочено засягането на придобити права в участъка между кота 123.10 м. и кота 119 м. в землището на с. Карлуково, като в диспозитива на решението е посочено, че преценката за придобити права се основава на коти на р. Искър, а не на координати. Твърди, че ситуирането на дадена централа на течащи води върху речното корито се осъществява чрез геодезически коти – горно работно ниво и долно работно ниво, които определят хидравличния пад, а последния е разликата между ГВН и ДВН. Счита, че дори да са неточни географските координати, същите не оказват влияние на законосъобразността на издаденото разрешително, тъй като определящи инженерни параметри на ВЕЦ са водно количество и хидравличен пад. Цитираните географски координати определят точното място на една точка, докато една руслова ВЕЦ, каквато е ВЕЦ К-2, е сложно съоръжение, разположено на сравнително голяма площ и не би могла да се идентифицира само с една точка. Счита, че придобити права с цел електропроизводство се характеризират с разрешено водно количество и енергиен потенциал, заключен между ГВН и ДВН на централата, т.е. ГВН и ДВН определят участъка от водния обект /енергийния потенциал/ който се предоставя за ползване и върху който се придобиват права по смисъла на ЗВ. Именно ГВН и ДВН са от значение за издаване на разрешително и когато те се припокриват изцяло или отчасти, ще има отказ за издаване на разрешително, какъвто е настоящия случай. Счита, че чрез експертизата се е доказало, че не е възможно едновременното реализиране и на двете инвестиционни намерения, тъй като подаденото от жалбоподателя заявление е за водовземане чрез съоръжения, изградени на кота 119,05 м., която кота се явява в заливаемата зона, т.е. под заливната кота /122,00 м./ на вече издаденото разрешително в полза на ВЕЦ К-2. Досежно твърдението, че координатите на ВЕЦ К-2 са неточни, счита, че същите подлежат на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, но макар и неточно изписани, не може да се направи извод, че няма да се засегнат придобитите права на ВЕЦ К-2. Разрешителното за водовземане твърди, че се издава въз основа на предоставено предпроектно проучване за възможността за изграждане и параметрите на ВЕЦ-а, като трасирането на отделните елементи от хидротехническия комплекс ще се извърши след като бъде изготвен технически работен проект за да бъде получено разрешително за ползване на воден обект от БДДР и разрешително за строеж от съответната община, което се осъществява на по-късен етап. Неразделна част от техническия проект е част „геодезия", но детайлите задължително ще бъдат съобразени с определената в разрешителното геодезическа рамка между кота 122 м. и 117 м. С разрешителното за водовземане според ответника се разрешава да се осъществява водовземане от определен воден обект, което на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ се издава въз основа на представени предпроектни проучвания с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ. То се различава от разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, букви „А" и „З" от ЗВ, в което следва да се представи работен проект, в който подробно да са посочени характеристиките на избрания начин за реализиране на преградното съоръжение. Твърди, че разрешително № 11140041/19.02.2009 г. е влязъл в сила ИАА, потвърден с определение № 15385/15.12.2009 на VІІ-мо отделение на ВАС. В този смисъл не би могло да бъде издадено разрешително на жалбоподателя, тъй като винаги ще се засегнат придобити права, освен ако се издаде разрешение извън участъка, определен между кота 122 и кота 117 м., за които МВЕЦ К-2 има придобити права да оползотворява енергийния потенциал на р. Искър. В заключение моли съда да отхвърли подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че ако бъде издадено исканото разрешение ще бъдат построени два ВЕЦ-а и МВЕЦ Карлуково ІІ ще залее МВЕЦ К-2, която има придобити права. Издаденото разрешително за водовземане в  ползва на МВЕЦ К-2 е влязъл в сила стабилен ИАА, с него МВЕЦ К-2 е придобило права на водовземане, поради което постановеното решение за отказ счита за законосъобразно.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспореното решение във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Редът и условията за издаване на разрешително за водовземане са уредени в Глава четвърта от Закона за водите  . Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ, за откриване на процедурата за издаване на разрешително за водовземане и/или ползване, кандидатите подават заявление, което съдържа данните, които се изискват по чл. 56, т. 4-9, както и адрес за кореспонденция, телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството. Към заявлението се прилагат визираните в ал. 2 на чл. 60 документи. В съответствие с изискванията на чл.60 от ЗВ, в БДДР е постъпило заявление с вх. № ПВ2-00200/29.06.2009 г. до Директора на БДДР от „Еко енергия БГ" ЕООД, за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, с цел производство на електроенергия от възобновяем енергиен източник за р. Искър, километър 130+000 от устието на р. Искър, землище на с. Карлуково. Към заявлението са приложени необходимите документи съобразно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗВ, описани и в самото заявление. Едно от приложенията е Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ПН1-1/2009 г. на Директора на РИОСВ – Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „изграждане на МВЕЦ Карлуково ІІ" на река Искър, с мощност 1820 киловата, ползваща хидроенергийния потенциал на р. Искър на километър 130+000 от устието на реката в землището на с. Карлуково, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони с възложител „Екоенергия БГ" ЕООД и местоположение на километър 130+000 от устието на р. Искър, в землището на с. Карлуково, общ. Луковит. Представена е и преписката във връзка с инвестиционното предложение и издаване на решението по ОВОС. Решение № ПН1-1/2009 г. е обжалвано от Сдружение за дива природа „Балкани" – гр. София, видно от жалба на лист 93-95 от делото. В Административен съд – Плевен по жалбата е образувано адм. дело № 587 по описа за 2009 г., видно от определение на лист 86 от делото. Към датата на постановяване на настоящето решение , от служебно извършена справка в интернет-страницата на АС-Плевен се установи, че по жалбата на Сдружение за дива природа „Балкани"-София против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ПН1-1/2009 г. на Директора на РИОСВ – Плевен, АС-Плевен е постановил Решение от 19.03.2010г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението по адм.дело №587/2009 год. с оглед датата на неговото постановяване-19.03.2010 год., към датата на постановяване на настоящото, не е влязло в законна сила.

Процедурата  по издаване на разрешителното за водовземане е уредена в разпоредбите на чл. 60 - 68 от ЗВ. Производството включва проверка дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията по чл. 60, след което органът по чл. 61, ал. 1 ЗВ преценява искането според критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1 - 7. Вторият етап е регламентиран в чл. 67 - 71 от ЗВ. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗВ заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаването на разрешителното. В 14 - дневен срок от изтичането на срока по чл. 64, ал. 1, органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗВ издава разрешително за водовземане- чл. 65, ал. 1 от ЗВ. В чл. 68 са посочени случаите, в които органът може да постанови отказ за издаване на разрешително.

В конкретния казус регламентираната и описана по-горе предварителна процедура не е проведена, което не съставлява нарушение предвид разпоредбата на  чл.62а от Закона за водите. Съгласно този текст , в едномесечен срок след изтичане на срока по чл. 61, ал. 2 за проверка за съответствие между съдържанието на заявлението и на приложените документи по чл. 60 и изискванията на закона, се провежда вторият етап от процедурата, регламентиран в разпоредбите на чл.62а-чл.67, но само ако не са налице основания за отказ. В случая компетентният орган е преценил, че са налице основания за отказ за издаване на разрешително за водовземане, поради което е постановил оспореното решение № ПВ2-00200/01.10.2009 г. за отказ за издаване на разрешително. Наличието на основания за отказ не е наложило провеждането на втория регламентиран в ЗВ етап на предвидената процедура. В мотивите на постановеното решение директорът на БДДР-Плевен е посочил, че избрания створ за хидровъзел „Карлуково ІІ" включва подприщване между кота 119,05 м., кота 123,10 м., приливно съоръжение за пропускане на високи води, рибен проход и защитни диги. Всички тези съоръжения са проектирани с кота корона 123,60 м. и поддържат кота НВВН=123,10 м. Посочено е още в решението, че към настоящия момент има издадено разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. с цел електропроизвоство посредством руслова ВЕЦ К-2 по силата на който следва да бъде реализирано водовземане от река Искър на кота дъно река 116,00 м. Схемата на ВЕЦ К-2 предвижда подприщване на р. Искър до кота 122,00 м. в землището на с. Карлуково. Направен е извод, че искането на жалбоподателя се отнася за водовземане на място на р. Искър, което попада в заливното езеро на разрешената вече схема от съоръжения на МВЕЦ К-2 и е налице обективна невъзможност да се разреши още едно водовземане от същия участък. Посочено е, че искането е недопустимо поради невъзможност да се реализира едновременно с придобитото вече право за използване между коти 117,00 м. и 122,00 м. Органът е счел, че са налице придобити права по смисъла на ЗВ, тъй като има издадено разрешително за водоползване за тази част на водния обект. На това основание е отказано разрешително за водовземане от р. Искър в участъка между кота 123.10 м. и кота 119.05 м. в землището на с. Карлуково.

От друга страна е издадено разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. в полза на „ВЕЦ К-2" АД – София за производство на електроенергия посредством руслова ВЕЦ К-2 с мощност 2440 киловата и нетен пад 4,70 м., с място на водовземането: водохващане изградено в руслото на р. Искър на километър 133+100, кота дъно река 116,00 м., на около 1300 метра под ЖП моста след гара Кунино и определени георграфски координати на водовземането В = 43˚ 13`27`` и L = 23˚ 59`56``. Срещу разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г. е подадена жалба от „Екоенергия БГ" ЕООД – София до Административен съд – гр. Плевен /лист 206-217 от делото/. В Административен съд – Плевен е образувано адм. дело №706/2009 видно от определение № 585/2009 на лист 219-220 от делото. С последното е оставена без разглеждане жалбата на „Екоенергия" срещу разрешението за водовземане и е прекратено производството по делото. Срещу определение № 585/2009 г. по дело № 706/2009 г. е подадена частна жалба от „Екоенергия" до ВАС, приложена на лист 222-228 от делото. По жалбата ВАС е постановил окончателно Определение №15385/15.12.2009 год. по адм. дело №13797/2009 год., с което е оставил в сила  определение №585/31.08.2009 г., постановено по адм. дело №706/2009 г. по описа на Административен съд Плевен. Следователно, разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г, издадено в полза на "ВЕЦ - К2" АД  за водовземане с цел производство на електроенергия посредством "ВЕЦ - К2" от повърхностен воден обект р. Искър в землището на с. Карлуково, общ.Луковит, е влязло в сила и е станало стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е изпратено на жалбоподателя с обратна разписка, приложена на л.27 от делото и е получено от същия на 07.10.2009 год., видно от отбелязването върху същата. Жалбата срещу решението е подадена по пощата на дата 20.10.2009 год., видно от разписка №000650/РS1000006С69F на л.289 от делото. Номерът на разписката е идентичен с идентификационния номер, поставен върху плика, с който е изпратена жалбата, приложен на л.291 от делото. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорения акт, която има право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Решението е постановено от компетентния съобразно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.3 от ЗВ орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на предвидената в закона форма и наличие на всички реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му, при спазване на предвидената в ЗВ процедура.

Настоящият състав на съда намира, че при постановяването на оспорения административен акт са спазени и материално правните разпоредби на закона. В чл. 68 от ЗВ е предвидена възможност да бъде постановен отказ да се издаде разрешително, като изрично са регламентирани седем предпоставки, при които органът може да упражни тези свои правомощия. Видно от законовата уредба на условията и реда за издаване на разрешително (чл. 60 до 71 на ЗВ), компетентният орган е оправомощен да издаде разрешително, при изпълнени законови изисквания или да постанови отказ - в случаите на чл. 68, т. 1 до 7 от ЗВ. Постановеният отказ е мотивиран с хипотезата на чл. 68 т. 1 от ЗВ - засягане на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, от ЗВ. Според дефиницията на цитираната законова разпоредба "придобити права" са: права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон. Безспорно се установи, че според Разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г, издадено в полза на "ВЕЦ - К2" АД  за водовземане с цел производство на електроенергия, "ВЕЦ - К2" АД-София е имал придобити права на водовземане върху участък от р. Искър, за част от който се отнася и по-късно подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на разрешително.Възражението на жалбоподателя, че към датата на постановяване на оспорения отказ, разрешението за водовземане в полза на "ВЕЦ - К2" АД   не е влязло в сила поради обжалването му, е неоснователно. От една страна, законът свързва придобитите права с „издадени разрешителни", не и с влезли в сила такива, а от друга страна, влязлото в сила определение на ВАС, с което е оставено в сила определението на АС-Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Еко енергия-БГ" ЕООД срещу Разрешително за водовземане № 11140041/19.02.2009 г, се преценява като нов факт от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК. По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно. От същата се установява, че според географските координати оста на баража на МВЕЦ К-2 не съвпада с данните за отстояние от ж.п.моста след село Кунино и е извън река Искър, така както е показано на приложение 1, неразделна част от експертизата. Докато според географските координати оста на баража на МВЕЦ Карлуково ІІ съвпада с данните за отстояние от ж.п.моста и с чертеж „Кадастър на засегнатите имоти" от предпроектното проучване /лист 143 от делото/, показано на приложение 2. Вещото лице е направило заключение, че предвид изчислените дължини на заливните езера не е възможно да бъдат построени двата ВЕЦ-а в този участък на реката, защото езерото на МВЕЦ Карлуково ІІ ще залее МВЕЦ К-2 – опашката на езерото е 350 метра по-нагоре по течението на предполагаемото място на МВЕЦ К-2. Макар че вещото лице е направило заключение, че с оглед на геодезичните и географските координати местоположението на МВЕЦ К-2 не е ситуирано на реката, както и че оста на баража не съвпада с данните за отстояние от ж.п.моста след село Кунино, тези фактически констатации не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство, а само в производство по обжалване на издаденото в полза на ВЕЦ К-2 АД разрешително за водовземане и не се отразяват на законосъобразността на оспореното решение. Самото разрешително за водовземане, издадено в полза на ВЕЦ К-2 АД, не може да бъде предмет и на инцидентна проверка за законосъобразност в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК. Ето защо ирелевантни за настоящия спор се явяват фактическите констатации в заключението на вещото лице. Единственият релевантен въпрос, по който не се спори, е фактът, че в полза на ВЕЦ К-2 АД е издадено разрешение за водовземане № 11140041 от 19.02.2009 г., по силата на което следва да бъде реализирано водовземане от река Искър на кота дъно река 116,00 метра, подприщване на река Искър до кота 122,00 метра в землището на село Карлуково. От друга страна е установено, че искането на настоящия жалбоподател се отнася до водовземане от място на река Искър, което попада в заливното езеро на разрешената вече схема от съоръжение на МВЕЦ К-2, поради което е налице обективна невъзможност да се разреши още едно водовземане от същия участък. Ето защо и с оглед издаденото разрешение за водовземане в полза на ВЕЦ К-2, изводът на административния орган за наличие на придобити права по смисъла на чл.49 ал.3 т.1 от Закона за водите се явява постановен в съответствие с материалния закон.

От друга страна съдът констатира и наличието на друга пречка за издаване на разрешение за водовземане по заявлението на настоящия жалбоподател. Разпоредбата на чл.60 ал.2 т.4 от Закона за водите изисква като приложение към заявлението да се представи влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва такава оценка в случаите, определени в ЗООС, за инвестиционни предложения и/или разширения, пряко свързани с исканото разрешително. Към заявлението на дружеството жалбоподател за издаване на разрешение за водовземане действително е представено решение по ОВОС № ПН1-1 от 2009 г. на директора на РИОСВ – Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Изграждане на МВЕЦ Карлуково ІІ" на река Искър с мощност 1820 киловата, ползваща хидроенергийния потенциал на река Искър на километър 130+000 от устието на реката в землището на село Карлуково, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Това решение обаче, както беше отбелязано вече от съда, е било предмет на обжалване по административно дело 587 по описа за 2009 г. на Административен съд – Плевен и към настоящия момент постановеното от съда решение не е влязло в законна сила. Изискването на чл.60 ал.2 т.4 от Закона за водите свързва издаването на разрешително за водовземане с наличието на влязло в сила решение по ОВОС, а не с постановено такова, дори същото да е предварително изпълняемо. Липсата на влязло в сила решение по ОВОС, респективно решение да не се извършва ОВОС, е отрицателна процесуална предпоставка за издаване на разрешение за водовземане.

Идентични възражения се правят от жалбоподателя и по отношение на решението по ОВОС, издадено в полза на ВЕЦ К-2 АД, което е предпоставка за издаване на разрешение за водовземане в полза на това дружество. Действително решението по ОВОС за инвестиционното предложение на ВЕЦ К-2 АД като предпоставка за издаване на разрешение за водовземане не е влязло в сила, но тези възражения не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, а единствено в производството по проверка на законосъобразността на издаденото разрешение за водовземане в полза на ВЕЦ К-2 АД.

Ето защо настоящият състав на съда приема подадената жалба от Еко Енергия-БГ ЕООД за неоснователна по изложените съображения, а решението за отказ за издаване на разрешително за водовземане – за постановено в съответствие с материалния закон.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еко енергия БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София 1142, район „Средец", бул „Патриарх Евгтимий" 10, ет.2, представлявано от Д.Д.Б., чрез пълномощника му адв. А.К. ***, против Решение №ПВ 2-00200/01.10.2009 год. на Директора на Басейнова дирекция  Дунавски район с център Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане на Еко Енергия от р.Искър в участъка между кота 123,10 м и кота 119,05м в землището на с.Карлуково, общ.Луковит.

Решението може да се оспорва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

         Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

        

СЪДИЯ:

Инвеститорите в малки ВЕЦ надценили периода на възвръщаемост


Атанас Костадинов заместник-министър по околната среда и водите припомни на конференция "Инвестиции във вятърни и водноелектрически централи", че Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда към МОСВ продължава да финансира малки ВЕЦ с безлихвен заем или чрез кредит. Костадинов посочи, че инвеститорите в подобни съоръжения са надценили периода на възвръщаемост на вложените средства в такива проекти.

Стандартният период на финансиране чрез МОСВ на такива проекти чрез безлихвен кредит е за пет години с двегодишен гратисен период. "По много от проектите, кредитирани от ведомството, се е оказало, че в този период е невъзможно да бъде върната инвестицията", каза зам.- министърът. "Така се е стигнало до отнемане от банки на предприятия и обявяването им на вторична продажба, защото се появяват несъбираеми задължения", допълни Костадинов, цитиран от БТА.


"В България засега няма информационна система, която да ориентира чуждестранните инвеститори, които искат да развиват проекти за получаване на енергия от възобновяеми източници в коя част на страната могат да насочат вложенията си. Освен това, не всички общини и области са публикували информация за подобни дейности на сайтовете си". Това каза Костадинка Тодорова, директор на дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в Министерството на икономиката и енергетиката. Тя участва в конференция "Инвестиции във вятърни и водноелектрически централи".



Тодорова посочи, че това пречи на министерството да пренасочи инвеститорите към области, в които се търсят вложения за развиване на такива източници на енергия. По думите й този проблем ще се преодолее със създаването на национална публична информационна система, която ще е на общинско и областно ниво и ще се обобщава в Министерството на икономиката и енергетиката. Създаването на системата е регламентирано в проектозакона за използване на възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива.


Предстои разработване на национални и общински краткосрочни и дългосрочни програми. В тях общините ще заложат проекти за използване на енергия от възобновяеми източници, което ще позволи на министерството да пренасочи инвеститорите към съответните общини.


"От друга страна общините могат да получават безплатно енергия, ако влязат в съдружие или в публично-частно партньорство в подобни проекти", каза Тодорова.


Тя съобщи, че предстои подготовката на наредба за оценка на потенциала на всички възобновяеми източници. Около десет наредби, свързани с инвестиционните процеси в тази област към различни закони, ще бъдат променени. Всички наредби ще са факт до шест месеца след приемането на закона.


Идеята на промените е да се улеснят производителите на енергия и инвеститорите да не се обръщат толкова често към държавата с оплаквания, заради неправилно тълкуване от администрацията на текстове в законови и подзаконови актове, обясни Тодорова.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ