Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 28 декември 2016 г.

Сухата река преля

Един текст, публикуваме го, защото е по темата, а не защото сме съгласни с всичко написано

http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Suhata-reka-prelia_364452.html

АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 юли 2014 в 12:27

 

Наводненията през изминалите седмици се превърнаха в неоспорима диагноза за състоянието на България. Незаконно строителство, нерегламентирани сметища, некомпетентност, корупция и преди всичко дълбока деградация на социалната инфраструктура – всичко това ни коства човешки живот и огромни материални щети.

Съществуващото законодателство, както и огромното количество подзаконови актове, регулиращи строителството и околната среда, продължават да не се прилагат. Вместо това, всички системи, които би трябвало да осигурят качеството и сигурността на живота и собствеността ни, се оказват формални, неприложими или напълно компрометирани заради агресивни корпоративни и лични интереси.

Почти всички изводи, свързани с нанесените от наводненията щети, се отнасят в същата степен и за политическия ни живот. Некачественото управление, деградацията, корупцията и отказът от ефективно прилагане на закона водят до щети, напомнящи разрушителния характер на наводненията.

В основата стои не само непознаването на управленската реалност, а преди всичко – дълбокият и непреодолим политически цинизъм в отношението към качеството на човешкия живот. Липсата на системни, организирани усилия за превенция на рисковете, съчетана с безогледната безотговорност на управляващите, водят до щети, чието трайно преодоляване ще изисква поне няколко години, дори и процеса на възстановяване да започне незабавно.

Мерките за превенция и неутрализирането на рисковете от наводненията са неразделна част от ефективното управление. Проблемът не е в липсата на правила, а в непреодолимата неспособност последователно да бъде прилаган закона. Периодично се правят отчети и анализи, (в сухо време!) приемат се планове за управление на риска от наводнения и природни бедствия и така докато съответното събитие не настъпи. Когато това се случи, всички негласно разчитат на спонтанната солидарност на хората, на готовността на всеки да помогне и така да компенсира, поне отчасти, липсата на предвидима среда за управление. В останалото време, дори и да не го признаваме гласно, продължаваме да възпроизвеждаме една и съща фаталистка нагласа. В нейната основа стои разбирането, че страната ни се намира в такова състояние, че заплахите могат да дойдат отвсякъде и не можем нито да ги спрем, нито да ги избегнем. Остава ни само да разчитаме, че и този път бедата ще ни подмине.

Наистина ли никой не виждаше рисковете при формирането на парламентарното мнозинство и правителството Орешарски? Преди малко повече от година имаше ли някой, който да смята, че подобна конструкция би могла да завърши успешно мандата си? Да повярваме ли, че мнозинството от българските граждани бяха убедени в това, че именно тези политически партии, подредени по този начин, ще успеят да гарантират ефективното постигане на прокламираните от правителството цели? И защо продължаваме да се изненадваме от това, че след като една година наблюдавахме тази политическа купеста, градоносна облачност, ще достигнем до сегашния потоп?

Не е вярно, че подобни наводнения не могат да бъдат прогнозирани или ефективно неутрализирани. Атипичните метеорологични явления, свързани преди всичко с по-големи количества дъжд и по-голяма интензивност, са само един от елементите на тези рискове. Прогнозирането на тези явления е трудно и несигурно. Но, извън метеорологичните феномени, остават всички останали възможности за въздействие, а именно тук сме свидетели на пълен и системен провал.

В много редки случаи сме свидетели на уникални метеорологични или политически събития. Дори и тогава, колкото и необичайни или мощни да са подобни феномени, те подлежат на управление или поне на ограничаване на щетите чрез последователни и предварително планирани действия.

Другият основен фактор на наводненията е неефективното управление на водните ресурси и по-специално на различните видове водоеми. Много преди наводнението в Цар Калоян беше ясно, че липсата на ефективно управление на тези водоеми представлява системен риск за живота, здравето и собствеността на съседните населени места. Липсата на възможност за платежоспобно търсене на вода за напояване, при доминиращия модел на управленска култура, води до запазване на високи нива на водите във водоемите. А оттук до приливната вълна при неправомерно или неизбежно преливане остава само една крачка.Този риск изцяло подлежи на прогноза и ефективно управление, но както и в много сфери, почти нищо не е направено в тази насока.

Съществена част от наводненията през последните седмици нанесоха щети в рамките на дерета и коритата на пресъхнали реки. Най-тежките разрушения бяха нанесени там, където деретата се оказаха непочистени или застроени. Можем да повтаряме безкрай фразата, че където е текло пак ще тече, но не и да оценим риска падналият дъжд да се насочи към коритото на най-близката пресъхнала река. Когато водата е тръгнала, вече е късно да препречим пътя й. Можем да разчитаме само на това да променим посоката й и да защитим малко по-голяма част от земеделската продукция или собствеността на хората.

Политическият живот в България оставя своите следи. Историческата карта на българската политика включва много пресъхнали реки и препречени дерета. Високите приливни вълни на политическото действие оставиха след себе си много белези, дълбоки коловози, но и променен релеф. Протестната вълна от последните месеци също промени политическата топография, показвайки, че новите протестиращи могат да използват символите на предишни протести, но чертаят собствени пътища. Приливът на гражданска енергия бе потушен, заглушен и пренебрегнат, но неговата енергия не бе изчерпана или компрометирана. Той промени формите на протест и създаде среда, в която много по-бързо може да бъде мобилизиран съществуващия протестен потенциал.

Всяко наводнение променя средата, в която ще навлезе следващият прилив. Там където се случиха големите наводнения през последните години, възможността за следващо наводнение нарасна. Още повече там, където последвалите мерки не бяха адекватни или самите усилия за разчистване задълбочиха щетите. Високият приток на вода увеличи задръстванията на непочистените дерета и речните корита. Освен разрушените съоръжения, високите води промениха и посоката, в която могат да бъдат очаквани следващите разливи. Нужна е нова оценка на риска, а не само на нанесените щети. Нужно е ново планиране и управление и то не само там, където придошлите води разрушиха зле поддържаната инфрастрктура. Защото ако това не се случи незабавно, следващите наводнения отново ще се окажат бедствия.

Сухите реки в българската политика изглеждат задръстени и занемарени от незаконно самонастаняване след поредица от лични и групови провали. Те бяха формирани не от политиците, а от гражданската енергия, насочена към модернизирането на България и волята за изграждане на истинска демокрация и установяване на справедливост. Всеки следващ прилив на гражданска енергия може да изпълни тези пресъхнали корита с нова енергия. Не ни остава нищо друго освен това да се надяваме, че енергията на протеста отново ще разчисти наносите от безотговорност и корупция, променяйки насоката на българския политически живот.

 

Поздрав

Сдружение Балканка има удоволствието да Ви поздрави с Честита Коледа и Весела Нова Година!
Пожелаваме Ви също така - много повече успехи в преследване на общата ни цел - опазването на природата, реките и техните обитатели.

На трето място изказваме благодарност, че сте помогнали да бъде изтеглено предложението за промяна на чл.118ж от Закона за Водите.

На четвърто място Ви поздравяваме с приемането на новите ПУРБ. Както сами знаете, те не ни харесват, защото са много по-либерални от предишните, което ще ни наложи да предприемем определени действия. Но, от друга страна, изказваме благодарност на БДДР, че приеха мерки за спасяването на Ерма и Трън. Те не са 100% незаобиколими, но са сериозно препятствие за преодоляване, за което им благодарим, съзнавайки ясно, че предложените от нас мерки можеха да паднат в съда при обжалване на ПУРБ.

На пето място, във връзка с мисията на сдружение Балканка за повишаване информираността на държавните органи, Ви уведомяваме, че от отдел D.3. на Дирекция Околна среда на ЕК влязоха във връзка с нас, с молба за становище относно  една тяхна неосъществима идея - да се развива още хидроенергетика в зоните по Натура 2000 у нас. Сами разбирате, че това е невъзможно. Доколкото и МОСВ е участвало под една или друга форма в предишните кръгове на консултации, предоставяме Позиция на сдружението, с която молим, да се запознаете. Надяваме се поне една част от изложените от нас проблеми, които правят идеята невъзможна, да бъдат потвърдени от МОСВ, преди взимане на окончателни решения по въпроса от Дирекция Околна среда.

Не е нещо фатално, дори да си приемат Ръководството за добра практика, защото у нас ще могат да се приложат само някои от добрите решения, без да се следва идеята за увеличаване на ВЕЦ-овете в Натура 2000.

Позицията можете да свалите от следния линк:

Накрая, като Ви поздравяваме отново, предлагаме да разгледате прикачените снимки, които са специален поздрав за Вас за Новата Година. Имаме и специално послание в следващите два клипа:
Надяваме се от тях да разберете какво се мъчиме да спасяваме.

Всяка от снимките е от място, на което ще има ВЕЦ, ако не ги спрете. В този смисъл, предлагаме на МОСВ - във фоайето да организираме съвместна изложба. Имаме стотици такива снимки. Ако не спрете ВЕЦ-овете, което сме сигурни, че ще направите - после ще снимаме същите места сухи като барут, и ще изложим и тези снимки, под оригиналните, в прослава на енергийния баланс на страната..

Намираме идеята за много добра и се надяваме да я приемете.

Предварително благодарим на всички за разбирането и съдеействието.
Весела Нова Година 








misspellings

,eur.bg
реки.бг
иенслфж
rekite.bg
reki.bbg

вторник, 20 декември 2016 г.

Доклад ВЕЦ Румянцево и ВЕЦ Енерджи Говедарци

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени ВЕЦ на територията на БДДР на 06.12.2016г.

 

Преди доклада, във връзка с мисията на сдружението за повишаване информираността на държавните органи, Ви уведомяваме, че сме прикачили становищата ни по ДЕО и ДОСВ на ПУРБ 2016-2021 на ДР, ЗБР и ИБР.

Причината е, че така всяка БД може да разгледа становището за другите две.

Като цяло, в становището относно ДР имаме някои допълнения, които сме пропуснали да отбележим за останалите ДР, които вероятно биха представлявали интерес.

 

На второ място ще подчертаем най-важния пропуск в ДОСВ - пропуснати са цели зони за защита на водите, някои от които бяха унищожени изцяло или частично тази година, за които няма никакви мерки в ПУРБ.

Оценявани са само мерките за зоните, които са включени в ПУРБ. Не са отразени основни проблеми дори и в такива зони. Само един пример - в картата на хидроморфологичния натиск за ЗЗ Яденица, липсват изобщо съществуващите 19 водохващания на канала Яденица и не са отразени/коментирани бъдещият язовир и още два ВЕЦ-а по реката надолу. Подобни пропуски са налице и за ЗЗ Рила, Пирин, Западна Стара планина и Предбалкан и т.н.

 

За сравнение - ако би се оценявал някой проект за дадена сложна сграда - това значи, че при отсъстващи колони и противоземетръсни шайби, е оценяван проектът само за плочите и основите на сградата, без да е установена и коментирана липсата на колони и шайби. И даже за плочите не е установена липсата на армировка да речем.

Подобни пропуски са недопустими за която и да е експертна оценка, независимо от областта, попадаща в обхвата на експертиза.

 

На трето място Ви информираме, че строителството на ВЕЦ Енерджи Говедарци ще стартира всеки момент, което значи, че благодарение на бързата реакция от Ваша страна, ще бъде унищожен питеен водоизточник за гр.София.

Ето защо настояваме за следното:

1.    Директорът на БДДР да изпълни незабавно задълженията си по чл.12 от Наредбата за СОЗ, като уведоми всички собственици/ползватели на земи в обхвата на пояс I на проектната СОЗ, че там трайни инвестиции са забранени за период от 6/шест/ години, доколкото такава забрана не е налагана досега и тя едва сега ще стартира.

2.    Министърът на ОСВ да направи необходимите стъпки за спиране на строежа, защото той няма влязло в сила разрешително за полване на повърхностен воден обект, както и да информира директора на РИОСВ София за предприемане на действия, ако това е необходимо за целта.

 

Обръщаме Ви внимание още на следното:

Тази година, с Вашето любезно съдействие и/ или бездействие, беше унищожена една защитена зона по директивата за хабитати - ЗЗ Билерниците. Една беше тежко увредена и, ако не направите нищо - ще бъде унищожена напълно - ЗЗ Земен.

И една е в неизяснено състояние, заради отравянето на реката - ЗЗ Златаришка река, която ние ще проучим какво е останало в нея и ще Ви докладваме незабавно, след като проучването е готово.

 

Ако не направите нищо и за да спрете ВЕЦ Енерджи Говедарци - предстои да бъде унищожена зона за защита на водите за питейно-битово водоснабдяване.

 

Сами разбирате, че изброените загуби на местообитания и на видове за опазване в ЗЗ, както и на зони за защита на водите за ПБВ, ние намираме за несъвместимо с целта, която нашите две организации преследват неуморно, коя повече, коя - по-малко.

Като Ви поздравяваме, че тази година на 2/два/ пъти спазихте закона, съзнаваме, че трети път е донякъде неуместно от наша страна, да очакваме същото нещо от Ваша страна.

 

Но, ако строителството на ВЕЦ Енерджи Говедарци стартира, изразяваме тревога, че ще бъдем принудени да предприемем ответни действия така, че подобна загуба на зони за защита повече никога да не се случва.

Във връзка с описаната проблематика, свързана с ДЕО и ДОСВ на ПУРБ, и със самите ПУРБ, се страхуваме, че ще бъдем принудени да направим нещо, което никак не ни се иска да правим и дано да се вслушате, иначе не ни оставяте никакъв шанс.

 

И сега - към доклада:

 

06.12.2016г - река Златна Панега, ВЕЦ Румянцево.

На общественото обсъждане на ДЕО и ДОСВ на ПУРБ в ДР, ние поканихме експертите по доклада да отидем и заедно да го проверим. За съжаление те отклониха предложението да видят дива река и див ВЕЦ и ние извършихме проверка сами.

Посещението е при нормално ниво на реката за сезона, доста по-високо от минималното. В реката се изпускаха 30-40 литра в секунда, при минимално водно количество от 380 л/сек, което е тежко сбъркано в разрешителното, понеже минималното средномесечно водно количество с 95% обезпеченост към точката на водовземането е поне 5/пет/ пъти по-голямо от 380л/сек..

Басейните на рибния проход продължават да са затлачени и миграцията на рибите е невъзможна.

За гореописаното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0253-dam/2016-12-06

 

Между другото, тук се сещаме и за следния основен проблем - в новите ПУРБ е предвидено преразглеждане на разрешителните, свързано с грешно определените минимални водни количества, които не са съобразени с минималното средномесечно...

От ПУРБ не става ясно кога се предвиждат въпросните преразглеждания - веднага ли, или при първото удължаване/изменение. Ние намираме, че това следва да стане незабавно, защото действащите разрешителни са издадени в нарушение на закона. На тези, които биха възразили, че трябва да се отчитат само разрешителните, издадени след влизането в сила на определението в ЗВ за минимален допустим отток, напомняме, че, преди влизането в сила на този текст от ЗВ, имаше една заповед на министър Долорес Арсенова, даваща същото определение за оттока - можем да я намерим, в случай на заявен интерес. С други думи - кога са издадени разрешителните, няма значение - те нарушават нормативната уредба, всичките до едно. Следователно - трябва да бъдат преразгледани незабавно.

 

Надяваме се да вземете правилното решение по случая с ВЕЦ Енерджи Говедарци!

 

Предварително благодарим за разбирането и за съдействието в преследване на общата ни цел - съхранение на биоразнообразието в страната.

Относно Водохващане №12-каскада"Баташки водносилов път"

Здравейте,

 

Разгледах протокола изпратен ми с писмо с ваш Изх.№ РД-09-233 от 12.12.2016г. (самият протокол е от дата 01.12.2016г.). Това са две седмици след подаден сигнал.

 

Радвам се, че е било увеличено водното количество, което трябва да постъпва в реката, но както знаем, това не означава, че съответства на разрешителното, защото не можем да го измерим. Както и вашите експерти правилно са констатирали (визуално), изпусканото количество вода е нищожно. 

 

!!! Моля да ни изпратите данни за количеството по разрешително, което трябва да се изпуска в реката, за да попълним информацията на сайта ни.

 

Докладът, който Ви изпратих се отнася за 3-тото ни посещение на въпросното водохващане. Както ще се убедите от линка http://dams.reki.bg/0483-dam/0483-dam, при всички наши посещения се установява почти нищожно количество вода след водохващането. Това е системно нарушаване на множество членове в Закона за водите. В протокола и дума не става за нарушението по ЗРА за липсата на какъвто и да било рибен проход. И всичко това в ЗЗ по Натура 2000.

Въпреки обледяването, вие сте констатирали това, което и ние, че вода в реката почти няма. При нашето посещение водния стълб преди водохващането беше 18см(почти двойно на констатираното от вас), след дъждове в района, а в реката отдолу отново вода нямаше.

 

И при всичко, единственото, което е последвало е предписание да се пусне малко повече вода в реката, без да можем да го измерим. Доста е несериозно. Нещо не разбирам: в едни случаи не ги хващате в нарушения, при положение, че ние го правим всеки път; в други случаи ги хващате и налагате смешни глоби, а в трети ... дори нищо съществено не следва. Така никога няма да се постигнат целите заложени в ПУРБ и най-вече реките си заминават една след друга, това е тъжното.

 

Моля Ви, ако няма да правите нищо градивно, поне не използвайте парите от нашите данъци, за да констатирате неща, които сме Ви показали (пак с наши средства) и които си знаем (не случайно за голяма част от посещенията, спряхме да искаме и проверки). Но също така най-вече Ви моля, свършете си работата, след като сте ги хванали. НЕК трябва да бъдат третирани като най-обикновено стопанско дружество, а Вие налагате двоен стандарт, което не води до нищо хубаво. Това ги кара да се чувстват неприкосновени и недосегаеми (а това дори е само едно от всичките им водохващания).

 

Законите трябва да Важат за всички !

 

Поздрави и хубав ден!

инж. ……………….,

 

чл. на УС на Сдружение "Балканка"

 

--

 



 

--

 

Нарушенията на ВЕЦ Мусомище

Ето един интересн пример от WWF:

„НИК - ЕНЕРЖИ – 87“ е собственост на бившия шеф на НЕК – Красимир Първанов. Фирмата има проект за ВЕЦ на река Мусомишка, приток на река Места, попадаща в защитена зона „Среден Пирин – Алиботуш“.  Според местни медии, против проекта за ВЕЦ, който ще пресуши над три километра от реката, оставяйки в нея абсурдните 11 литра вода (колкото съдържат някои от тубите с минерална вода, които се продават в магазините!!!), има създаден местен инициативен комитет в с. Мусомище, община Гоце Делчев.  Историята на допускането на този ВЕЦ е скандална:
 
 
Със свое решение №ПО-01-139/27.08.2015г директорката на Басейнова Дирекция Благоевград – Вангелия Иванова отхвърля искането на Първанов да му се издаде разрешително за водовземане.  Въпреки че фирмата има старо подобно разрешително, тя е пропуснала срока на завършване на строителство и срока за подаване на заявление за подновяване на разрешителното. 
 
Заради изтичането на срокове искането за издаване на разрешително е трябвало да бъде процедирано като ново инвестиционно намерение, за което Басейнова дирекция Благоевград е получила и съответните указания от МОСВ с писмо с №РР-01-139/06.08.2015г.  Въпреки този отказ, пет месеца по-късно фирмата на Първанов подава ново заявление на 13.11.2015г., което по незнайни причини е удовлетворено през април 2016г., въпреки подадените възражения от страна на Сдружение за дива природа Балкани и WWF България. 

Най-интересното е, че в отказите си да разгледа жалбите, директората Вангелия твърди, че ВЕЦът е действащ и има действащо разрешително.  Реалността обаче е съвсем друга - когато сдруженията подават своите жалби, ВЕЦът е без разрешително

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Лобистки промени в Закона за водите

На 8 декември 2016 младият депутат от Пловдив – Мартин Иванов (КП България без цензура) е внесъл предложение за промени в Закона за водите, които целят да облагодетелствуват собствениците на ВЕЦ.  Законодателната инициатива подкопава основополагащ правна норма, обективирана в чл. 118ж, ограничаващ водовземането в защитените зони по Натура 2000.  Поради важността на това лобистко действие, публикуваме предложениет промени и становището на РС Балканка София:



Ето и становището на Балканка


Риболовен клуб
„БАЛКАНКА”
www.balkanka.bg

ДО:
Министъра на околната среда
и водите
г-жа Ивелина Василева

Председателя на КОСВ към НС на РБългария
г.-н Станислав Иванов

Копие до:
Министър председателя на РБългария
г-н Бойко Борисов

УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО

Подател:             Сдружение „Балканка”, гр. София,            
Чрез своя представител:       

Относно:  Проект на Закон за Изменение и Допълнение на Закона за водите
                        внесен от народния представител Мартин Иванов

Уважаема госпожо Василева,
Уважаеми господин Иванов,

С настоящото писмо Ви уведомяваме, че възразяваме най-категорично срещу предлаганите промени в ЗВ. Преди да изложим основанията, ще цитираме тази част от текста на чл.118ж, която се предлага да бъде променена, както и самото предложение за промяна, и после ще ги коментираме.

И така - ето пълния текст на чл.118ж, ал.1 от ЗВ, за която чрез новата алинея 2 се предлага да се предвиди дерогация в определени случаи:

Чл. 118ж. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) (1) Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия:
1. при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи;
2. когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек;
3. на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;
4. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5;
5. когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а;
6. когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.

Ето и самото предложение за прoмяна на чл.118ж:

В чл.118ж от Закона за водите се правят следните изменения:
1. Създава нова алинея 2 със следното съдържание

"(2) ограниченията по ал.1 не се отнасят за вече изградени и въведени в експлоатация водноелектрически централи"
2. Следващите алинеи се преномерират

I. Основания за възражението:
            Предложената нова алинея 2 съдържа в себе си нарушение не само на много други текстове от действащото Българско законодателство по отношение на опазване на водите и постигане на целите на околната седа, но и на множество директиви на ЕС. Тук ще изложим съвсем кратки основания, свързани с Европейските директиви, защото съзнаваме, че ако се възприеме философията на предложената промяна, то е възможно и ще бъде необходимо да се променят и други текстове на ЗВ, а също така и на много други наши закони.

            На първо място ще отбележим, че предложената промяна представлява нарушение на Рамковата Директива за Водите на ЕС /РДВ/ - Директива 2000/60/EО

 :
1.    От една страна, защото постигането на целите на РДВ за недопускане влошаване на състоянието на водните тела и за постигане на добро състояние/потенциал на същите става невъзможно. Причината се крие във факта, че, ако се приеме предложената промяна - всяка съществуваща ВЕЦ ще трябва да й се удължава разрешителното за водовземане - само защото е съществуваща, независимо от факта, че е възможно през нейното съществуване и експлоатация, тази ВЕЦ да е нанесла тежки увреждания на елементи от околната среда и даже - екологична катастрофа. Тази година имахме такъв случай с ВЕЦ Луна на река Ботуня в защитена зона Билерниците по директивата за хабитати..
2.    От друга страна - защото с Плановете за Управление на Речните Басейни/ПУРБ/ по т.5 от чл.118ж, ал.1 на ЗВ, се въвеждат забрани и ограничения, стриктно преследващи целите на РДВ. Самите планове се изготвят отново във връзка с императивно изискване на РДВ. Мерките в тях, преди да бъдат включени в готовия ПУРБ, се подлагат на обществени обсъждания, при които всяка заинтересована страна може да защити интересите си. В крайна сметка приетият с решение на МС ПУРБ може да бъде обжалван в съда, ако някоя мярка в него нарушава законодателството. И тогава - ако забраните и ограниченията във влязъл в сила ПУРБ няма да се спазват - защо изобщо са написани те?
3.    От трета страна - да се удължава срокът на разрешителни за водовземане от реки с цел производство на електроенергия, когато средномногогодишното водно количество е под 100л/сек, е безсмислено. Такива водохващания нанасят тежки увреждания на природата, защото пресушават напълно цели райони. Така например на каскадата Петрохан, частта от деривационния канал Сребърна-Гински до водохващането Боище на река Нишава, съдържа няколко  водохващания на реки и потоци, които лятно време почти пресъхват - точно когато е най-необходима вода в планината, за да оцеляват дивите животни в нея. Едновременно с това приносът на тези потоци в общото водно количество, събирано в изравнител Петрохан, е нищожно. И не на последно място - ако се извършва водовземане на поток със средномногогодишно водно количество от 20л/сек - за да се изпълни изискването на ЗВ, а именно - водите за оводняване на речното корито да се осигуряват приоритетно, това означава да се изпуска в потока минимално водно количество от само 2/два/ литра в секунда - съгласно определението за минимален допустим отток от ЗВ. А това означава да не се изпуска нищо.
4.    От четвърта страна - преобладаващата част от ВЕЦ-овете, които ще бъдат засегнати от промяната, попадат в защитени територии и зони за опазване на местообитания и биологични видове. Тогава, по отношение на Директивата за хабитати на ЕС /Директива 92/43/ЕИО/ отбелязваме т.4 от действащия чл.118ж, ал.1 от ЗВ, която във връзка с ч.119а, ал.1, т.5 от ЗВ, налага забрана за водовземане в защитени територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Съгласно чл.6, ал.4 на горецитирана Директива за хабитати на ЕС - при осъществяване на процедура по Оценка на съвместимост на разглежданото инвестиционно предложение, „когато разглежданата защитена зона приютява приоритетни природни местообитания и/или приоритетни за опазване видове, единствените съображения, които могат да бъдат повдигнати, са тези, свързани с човешкото здраве или с обществената сугурност, с положителни последствия от приоритетно значение за околната среда или, съгласувано с мнението на Комисията, по други императивни причини от изключителен обществен интерес”.

      Обръщаме внимание - ако действаща ВЕЦ работи след изтичане на срока на нейното разрешително, без този срок да е удължен, съгласно ЗВ се издава ново разрешително за водовземане, а не се удължава старото, което вече е невалидно. Цялостната процедура по издаване на ново разрешително в ЗЗ преминава през преценка на компетентния орган за необходимостта от Оценка на Съвместимост на ИП с предмета и целите за опазване в защитената зона. Тук най-съществено за отбелязване във връзка с цитирания чл.6, ал.4 от директивата за хабитати е, че ограничението важи и в двете посоки. От една страна - ако ИП има пряко положително въздействие върху човешкото здреве, обществената сигурност и т.н. - то може да получи одобрение без проблем. От друга страна - ако то, самостоятелно или заедно с други подобни ИП, може да доведе до рискове за човешкото здраве, обществената сигурност и т.н., разрешителното за водовземане може и следва да не бъде удължавано. Така например - ако една ВЕЦ, или поредица от такива, пораждат риск от наводнения - при никакви обстоятелства разрешителните им не бива да бъдат удължавани. Типичен пример представляват настоящите и бъдещи ВЕЦ по реките Искър и Огоста. По Искър има 35 /трийсет и пет/ парчета, всяко със средна дължина на задбаражното езеро от 3 - 4 километра и реката престава да съществува - тя се превръща в поредица от свързани язовири! Когато всичките се построят /което е напълно възможно в момента/, и ако те предизвикат наводнение на населените места, което е 100% сигурно - ще трябва да ги премахнем, въпреки че са построени. Вече трябва да премахнем и ВЕЦ Луна съгласно ЗВ - заради екологичната катастрофа, която предизвика.

II. По отношение на мотивите към внесеното предложение:

На първо място тук отбелязваме, че на много места е използван терминът водоползване, а според ЗВ разрешителни се издават за водовземане и за ползване на повърхностен воден обект, когато става дума за повърхностните води.

На второ място отбелязваме, че в мотивите е казано, че работещите и въведени в експлоатация централи, които притежават разрешителни за "водоползване" с изтекъл срок,, "се третират като нови инвестионни предложения, а в същото време са работещи и изградени, спазвайки всички процедури и изисквания в разрешителните..."
            Напълно сме съгласни, че те наистина се третират като нови инвестиционни предложения - същото нещо отбелязахме по-горе. И сме абсолютно несъгласни, че те наистина спазват всички процедури и изисквания в разрешителните. Причината е, че срокът на разрешителните е изтекъл, тоест самите те са невалидни и условията в тях вече не действат. Тогава Законът за водите много ясно казва, че в опдрелен срок /три месеца/ преди изтичането на разрешителното, инвеститорът представя заявление за удължаването му. Ако не го направи и срокът на разрешителното изтече, това представлява нарушение на самия закон, защото след изтичане на крайния срок на разрешителното, ВЕЦ-ът е продължил да работи без разрешително да извършва действия по водовземане. Подобни нарушения не могат да се толерират по никакъв начин. Те подлежат на санкции по ЗВ, а не на промени в закона, за да се оправдават.
Нещо повече - ако всеки закон ще се променя заради даден нарушител, за да се оправдае предходно негово нарушение по същия този закон - това представлява заплаха за държавността и разрушава устоите, върху които тя се базира.

            Освен това, правилата за удължаване на срокове на разрешителните важат и за всички субекти, които не попадат в обхвата на ограниченията на чл.118ж, ал.1 от ЗВ, а те не се променят с новопредложената алинея. Намираме, че така се създават условия за неравнопоставеност между икономическите субекти, създаваща предимства за тези от тях, които на практика оперират в зони с по-строги ограничения. А това би представлявало нерегламентирана държавна помощ спрямо останалите икономически субекти със същия или подобен предмет на дейност, на които се налагат санкции при установяване на същите нарушения от тяхна страна. Такава държавна помощ представлява нарушение на Договора за функциониране на Европейския Съюз, във връзка с правилата за конкуренция в пазара на общността.

            Най-лошото е, че ако се приеме новопредлаганата алинея - тя всъщност ще обезсмисли процедурите по издаване на нови разрешителни и по удължаване на срокове или изменение на параметрите на действащи разрешителни.
            Причината е много проста - ако инвеститорът знае, че изтеклото разрешително може да бъде удължено когато той пожелае, независимо колко време е минало от изтичането на крайния срок - тогава няма да го удължава въобще! Просто няма абсолютно никаква причина да го направи!
И отново възниква въпросът - защо такова нещо ще се допуска в случаите, които попадат в ограниченията на чл.118ж, ал.1 от ЗВ, и няма да се допуска на останалите места?

            На края на мотивите е казано:
"Получава се така, че, до изтичането на срока на действащото разрешително за "водоползване", водноелекрическите централи работят съгласно законовите изисквания (поради което им е издадено разрешително за "ползване"), а след това тяхната дейност не съответства на закона"

            Ние считаме, че точно така се получава в момента и точно така трябва да продължи да се получава! Иначе издаването на разрешителни е по-добре да се прекрати - то няма да има никакъв смисъл! Тук отбелазваме необходимостта от налагане на срокове при издаването на разрешителни - то се налага, за да може да се отчита промяната на обстоятелства през времетраенето на срока. Само един пример - отчитайки глобалното затопляне, хидрологичният режим в реката може да се промени драстично по време на действие на разрешителното - водата в реката може да намалее значително и даже реката да пресъхне изцяло. Има такива случаи и сега - след силни земетресения например. Тогава се налага изменение на условията на разрешителното, за да се определи ново минимално водно количество за изпускане под водохващането, съобразно новоопределения по ЗВ минимален допустим отток. Изменения или прекратяване на разрешителлното може да се наложат и в много други ситуации, само част от които изброихме по-горе - например заради риск от наводнения, при екологични катастрофи и пр.
Забележка - в цитата по-горе не е използван оригиналният правопис.

III.По отношение на предварителната оценка на въздействието на ЗИД на ЗВ:
Тук ще отбележим само заключението, в което е казано:
"Законопроектът ще има минимално въздействие върху нормативната уредба, като такова се предвижда само за свързани със Закона за водите подзаконови нормативни актове."  - отново правописът е променен.

            Както става ясно от изложеното дотук, ние сме длъжни да изразим тревогата си, че горното заключение е неточно. Ние предвиждаме значителни и трайни последици, доколкото нарушениятата на основополагащи принципи на държавността, а също и на относимите разпоредби и директиви на  Европейско законодателство, едва ли ще бъдат оставени без последствия.
            Ние имаме значителен опит в контактите си с Дирекция Околна среда, морско дело и рибарство на ЕК, за да сме сигурни, че те никога досега не са се сблъсквали с такова тежко нарушение на директивите, свързани с опазване на околната среда и водите, и на основополагащи принципи на самото съществуване на Общността, като гореописаното.

IV. Заключение:
            Във връзка с всичко гореизложено, молим, предложеният ЗИД на ЗВ да не се приема на първо четене, защото философията му е неправилна. В случай на необходимост, изразяваме готовност да предоставим справка, съдържаща всички относими текстове от цитираните тук Директиви на ЕС, които предстои да бъдат нарушени.
            Ако все пак уважаемите членове на Комисията по околната среда и водите преценят, че предлаганата промяна на ЗВ подлежи на разглеждане, обсъждане и приемане на първо четене, тогава умоляваме взимането на окончателното решение да стане след представяне на становище от МОСВ по въпроса. Убедени сме, че МОСВ ще потвърди казаното от нас. 

            Предварително благодарим на всички за разбирането и за съдействието в преследване на общата ни цел - опазване на водите и съхранение на природата в страната.



Дата 15.12.2016г.                                                           Член на УС:....................................  
гр.София                                                                                        /........................ /          

четвъртък, 1 декември 2016 г.

SEE River Toolkit

Download:
SEE RIVER TOOLKIT FOR FACILITATING CROSS-SECTORAL MANAGEMENT OF RIVER CORRIDORS

(Confirm "full screen view" when asked or set Acrobate Reader to: View --> Page View --> Single page view)
The SEE River Project successfully developed the SEE River Toolkit, a generally applicable model and guidance how to reach common agreement on river management for the harmonisation of both – development and conservation interests. It is an innovative tool, based on local and international experience that outlines a new direction and represents a good basis for the future sustainable use of river corridors. The toolkit promotes techniques for communication, dialogue and facilitation. It was prepared concretely, but worked out on a general level to assure that it could be used on other river corridors, too. It was developed through communication and active involvement of local stakeholders and supported by the international exchange of various experience and good practices.

b1-road-map-to-cross-sectoral-management-of-river-corridors.pdf
b2-practical-applications-on-the-drava-river.pdf


References to the Protocol http://www.hydrosustainability.org/references.aspx

Government of Germany: Compliance with environmental and social standards for large dam projects

Report of a discussion in the German parliament regarding hydropower and development cooperation at bilateral and multilateral level.
 Download (pdf 1.5mb)

EON: The Hydropower Sustainability Assessment Protocol in practice – a utility’s perspective

Sustainability has become a highly important consideration for utilities as they strive for competitive advantage through differentiation. The Protocol, comprehensive in scope and endorsed by multiple stakeholders, is a recommended tool for the assessment of a hydropower project’s or plant’s sustainability performance. The value created during this assessment and by the derived sustainability profile justifies the investment necessary to conduct such a protocol application.
 Download (pdf 1mb)

ICPDR: Sustainable Hydropower Development in the Danube Basin: Guiding Principles.

International Commission for the Protection of the Danube River (ICPDR)“Guiding Principles” are primarily addressed to public bodies and competent authorities responsible for the planning and authorization of hydropower but are also relevant for potential investors in the hydropower sector as well as NGOs and the interested public.
 Download (pdf 1.2mb)

IIED: A review of social and environmental safeguards for large dam projects

This review seeks to clarify the evolving context for international support for large hydropower in developing countries, and the links to international carbon financing as a perceived route to climate change mitigation, including carbon trading systems.
 Download (pdf 1.2mb)

IIED: Hydropower sustainability assessments can unlock carbon financing

Public funding of hydropower through multilateral channels has grown, but many OECD governments are reluctant to expand support through carbon financing schemes, largely due to controversy over dams’ environmental and social impacts. The Protocol can help realise lawmakers’ aspirations to use OECD support only for socially and environmentally acceptable hydropower and to foster renewable energy resources that complement each other.
 Download (pdf 40kb)

IIED: The business case for bilateral support to improve sustainability of private sector hydropower

This paper explores the practical reality where government regulators, public entities, commercial lenders and private developers all play roles in reaching decisions about responsible private investment and managing risk. It also proposes aligning international public financial support through bilateral and multilateral channels, where public- and private-sector roles in delivering sustainability are intertwined.
 Download (pdf 376kb)

IIED: Managing the environmental and social risks of hydropower: private and public roles

Private sector hydropower projects are driven primarily by returns on equity investment balanced by perceptions of risk. This can lead to concerns that such projects may overlook environmental and social (E&S) issues that are fundamental to sustainability. But the two need not be mutually exclusive. We present the business case for adopting the E&S risk management tools.
 Download (pdf 95kb)

IHA: Progress with the Hydropower Sustainability Assessment Protocol

This paper describes the development of the Hydropower Sustainability Assessment Protocol and discusses the success achieved in its first four years of implementation.
 Download (pdf 274kb)

IHA: Using the Protocol to avoid project delay

The Hydropower Sustainability Assessment Protocol is the most effective tool currently available to measure non-technical risks associated with a hydropower project. Its use could help developers deliver projects on time and to budget. A survey of 42 international hydropower projects which experienced pre-construction delay showed that a Protocol assessment would have identified the cause of delay in 44% of the cases.
 Download (pdf 391kb)

The Nature Conservancy: The Power of Rivers

Finding balance between energy and conservation in hydropower development
 Download (pdf 9mb)

World Bank: The Protocol for use by World Bank clients: lessons learned and recommendations.

Guidance on how the Protocol can be used by World Bank clients is based on the suitability of the tool in developing country contexts, the tool’s value proposition for clients, its cost and ease of use, and its potential impact on project performance.
 Download (pdf 1.8mb)

WWF: Everything you need to know about the UN Watercourses Convention

In 1997, more than one hundred nations joined together to adopt the United Nations Convention on the Law of the Non-Navigational Uses of International Watercourses (UNWC)—a flexible and overarching global legal framework that establishes basic standards and rules for cooperation between watercourse states on the use, management, and protection of international watercourses. As of June 2014, the convention counted 35 contracting states and entered into force on August 17, 2014.
 Download (pdf 1.4mb)

Share this


Demand-side management
​Demand-side management means transferring electricity consumption from hours of high load and price to a more affordably priced time, or temporarily adjusting consumption for the purpose of power balance management. More demand-side management is needed as the amount of inflexible production, such as nuclear power and renewable energy, in the grid increases. Inflexible production sets challenges on the current market model, where only energy is traded. Increasing demand-side management is one method of securing the survival of the current market model also in the future.
In Finland, loads from large-scale industry have, for a long time, acted as reserves used for maintaining the power balance; however, these loads are mainly focused on industry such as forestry and the metal and chemical industries. Demand-side management is a natural opportunity to increase supply on both regulating power and reserve markets.
A novel idea on the electricity market is also so-called aggregators, i.e. companies that combine small-scale consumption and production to a larger entity, which can participate in different markets. The small-scale production of a consumer can be considered similar to demand-side management, if it reacts to the market situation and decreases the amount of electricity the party takes from the grid; these include the back-up power generators of buildings and commercial premises.
Participating in demand-side management can, at first, require investments from companies, but in the long term, it can offer a cost-efficient solution for both the company and the national economy.
The amount of demand-side management on the Finnish market in 2016:

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ