Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 26 април 2016 г.

Докрад МВЕЦ Гурково и ВЕЦ Асеница 1 и 2

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДИБР на 23.04.2016г.  

Преди доклада, във връзка с мисията на Сдружението за повишаване информираността на държавните органи, молим, да обърнете внимание на втория посетен обект - ВЕЦ Асеница 1 и 2, защото случаят представлява едно много добро потвърждение за част от неотложните мерки, които считаме, че трябва да се предприемат, изложени в предходно наше писмо.

Ето защо докладът е изпратен до всички БД, тъй като сме убедени, че във всеки басейнов район има такива случаи.

И така - докладът:

1.      ВЕЦ Гурково, река Лазова - 23.04.2016г.

Посещението е при пролетно пълноводие. В реката се изпускат пет капки вода на час. Рибният проход продължава да е непреодолим за рибите и другите водни организми, но това няма значение, тъй като в реката няма какво да мигрира, т.е. - там няма живот. Но ползата за обществото от произведената електроенергия вероятно си струва такива малки, пренебрежими жертви.

За гореизложеното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0066-dam/2016-04-23

 

1.      ВЕЦ Асеница 1 и 2, река Чая - 23.04.2016г.

Посещението е при пролетно пълноводие. В реката се изпуска водно количество, което е от порядък не повече от 300л/сек, при задължителни 900 л/сек., а реката е много голяма над водовземането - тя може да се види на последния клип.

Рибният проход продължава да е непреодолим за рибите и другите водни организми. Всъщност той представлява бетонова рампа, с тук там разнесени камъчета, наподобяващи дънен субстрат, които нямат нищо общо с изискванията за субстрат в подобни проходи. За разлика от другите БД, БДИБР разполага с необходимите експерти, за да знае това.

Рампата влиза в съоръжението и рибен проход въобще не се вижда. Дори да има нещо подобно, риби и други водни организми не могат да мигрират. В конкретния случай това е важно, тъй като в реката все пак има някакъв живот под водовземането. Например клен /речен кефал/, речна пъстърва и черна мряна, която освен че има защитен статус, е и изявен мигриращ вид, заедно с пъстървата.

Най-важното - при посещението установихме, че съоръжението за водовземане е в предаварийно състояние. Ето защо наблюдаването и откриването на подобни дефекти в конструктивни елементи се е превърнало в професионална деформация. Надяваме да повярвате, че наистина е необходима спешна реакция от компетентните органи.

 Относно състоянието на съоръжението - в най-близката до пътя греда, поддържаща първия стоманен затвор, се забелязват видими огромни пукнатини - порядъкът вероятно достига до 8-10мм. широчина на пукнатината в средата на гредата. Бетоновото покритие на долната армировка е сериозно нарушено, като в цели участъци напълно отсъства. Поради гарантираното наличие на активна корозия на бетона и особено - на армировката в пукнатините, както и поради недопустимите деформации на самата греда, следва да се приеме, че тя не отговаря на изискванията за сигурност при крайни гранични състояния и за експлоатационна годност в експлоатационни гранични състояния. Очаква се авария на гредата да настъпи в период от не повече от 5 /пет/ години, но може да настъпи и всеки момент.

 Поради естеството на повредите и доколкото са налице всички предварителни сигнали за предстояща авария, може да се счита за сигурно, че разрушението на гредата ще настъпи внезапно - или поради изчерпване на носещата способност на долната армировка в средното сечение на гредата - вследствие намалено сечение от корозия при най-голямата пукнатина, или поради изчерпване на носещата способност на натисковата зона на бетона, или и на двете заедно и едновременно.

 На останалите греди се забелязва пълно обрушаване на бетоновото покритие в големи участъци, което, рано или късно, ще доведе и до тяхното предаварийно състояние.

За всичко гореописано можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0011-dam/2016-04-23

Провисналата греда се вижда на края на третия клип - най-лявата, а дефектите - на последните четири снимки.

 

Ето защо, считаме, че следва незабавно да се пристъпи към изготвяне на подробна конструктивна експертиза за състоянието на цялото съоръжение, придружена от препоръки за постигане на изискванията на чл.169 от ЗУТ,   като обръщаме внимание, че гредата, която е в предаварийно състояние, не притежава необходимата сигурност  да издържа допълнителни натоварвания от хора, оборудване или материали.

 

Препоръчваме също така, при проверките на ВЕЦ, осъществявани от БД, да се следи и за такива проблеми по съоръженията, доколкото и хидроинженерите имат, макар и най-груба, представа за конструктивна сигурност.

 

Разбира се, две мижави ВЕЦ не са от споменатото по-горе национално значение, нито са обекти на културно-историческото наследство. Обаче, ако гредата се разруши, това може да доведе до отваряне на първия затвор /ако не се е заклинил/, вследствие на което да се случат следните непоправими щети:

1.      Ударно изпускане на всичката вода от задбаражното езеро. Ако не нанесе по-големи щети на населени места надолу по течението, то има риск поне за хората, които лятно време си почиват покрай реката, къпят се или ловят риба.

2.      Ударно изпускане на инертните материали и тинята в задбаражното езеро, с всички последствия, които се случиха под ВЕЦ Лакатник през 2008г.

3.      И в двата случая производството на електроенергия ще спре. Доколкото за всяко инвестиционно предложение за МВЕЦ, с което сме се запознавали досега, се твърди от авторите на проекта и се приема от компетентните органи, че то е от огромно значение за националната енергийна сигурност - намираме, че същата ще бъде критично застрашена.

4.      Не на последно място - ползата за обществото от тази най-чиста и най-щадяща природата електроенергия ще бъде загубена.

 

За да не се превърнат описаните рискове в реални щети, се надяваме да предприемете някакви действия.

 

Конкретната препоръка в случая е - БДИБР да влезе във връзка с областната колегия на КИИП - Пловдив и да ги помоли за съдействие. Препоръчваме да им покаже настоящия доклад, да им каже кой го е написал, и да ги заведе на място, за да потвърдят нашите заключения. Ако имате и най-малък проблем за контакти с КИИП Пловдив, моля, не се колебайте да поискате съдействие от нас. Ние даже ще ги предупредим предварително за проблема.

 

Надяваме се също така, всички БД и МОСВ да се убедят, че оценка на състоянието на всички прегради и други съоръжения, представляващи миграционни бариери по реките, е крайно необходима, включително от гледна точка на сигурността. Следва да се има предвид, че конструктивната сигурност на всички елементи от съоръжението е един от най-важните фактори за оценка.

Що се отнася до нас - ние ще обърнем сериозно внимание на тези проблеми при бъдещите си проверки на съоръжения.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

вторник, 19 април 2016 г.

Доклади ВЕЦ Бързия и МВЕЦ Манастирска

В изпълнение на програмата на в Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДДР на 15.04.2016 и на територията на БДЗБР на 16.04.2016г.  

При посещението на река Елешница, на територията на БДЗБР, установихме, че МВЕЦ Елешница, на едноименната река, седи клан недоклан вече поне две години. В прикачените снимки можете да откриете какво беше положението през 2014г. От тогава, досега, инвестиционното предложение седи незавършено, даже пътят вече се е поразрушил допълнително.

В същото положение е и МВЕЦ Дългата река, на територията на БДДР. Посетихме го преди две седмици и той е завършен, но все още не е пуснат в експлоатация. Доклад за него сме пращали миналата година до БДДР.

В тази връзка имаме молба към БДДР и БДЗБР - да преценят, дали нямат задължения съгласно чл.79а, ал.1. т.1 от ЗВ и дали не могат да постъпят съгласно предписанията на тази точка. Защото не може всеки да нацвъка цялата държава с разни баражи, тръбопроводи и т.н. и после да не ги използва за производство на електроенергия от силата на водния пад, т.е. - да допринася ползи за обществото.

 

Същото важи и за река Новоселска на територията на БДЗБР, за язовира над с.Слокощица, който седи полузапочнат неизвестен брой години вече и само препятства биокоридорната функция на реката. Прикачена е и снимка на незавършения язовир.

 

И сега - към доклада: 

1.      15.06.2016 река Бързия на територията на БДДР. Водохващането е непосредствено до ВЕЦ Бързия, но преценихме да не го снимаме от непoсредствена близост, за да не стресираме охраната, която е въоръжена.. Снимахме реката под водовземането, където би трябвало да се слива с водата от изравнителя. При пролетно пълноводие в реката не тече почти нищо. Можете да се убедите от данните на нашия сайт:

 http://dams.reki.bg/0038-dam/0038-dam

Доколкото не ни е известно минималното водно количество по разрешително, но ни е известно, че каскадата няма действащи разрешителни за водовземане, не знаем какво да предложим.

Може би е уместно да се провери дали НЕК не трябва да понесе съответните санкции съобразно законите на РБългария. Ако не ни лъже паметта, нещо подобно беше обещано пред Нова телевизия в края на миналата година, но не знаем дали е изпълнено.

Във всеки случай, животът в реката под ВЕЦ Бързия е напълно ликвидиран отдавна и няма защо да се бърза заникъде.

 

2.      16.06.2016 река Скокова - водохващане за МВЕЦ Манастирска на територията на БДЗБР. Посещението е при пролетно пълноводие. Под водовземането се изпускат не повече от 4 л./сек, при минимално водно количество по разрешително - 25л/сек. Живот в реката няма отдавна. Рибният проход е непреодолим за рибите и другите водни организми, които не съществуват.

Поздравления за БДЗБР, защото тинята в задбаражното езеро е изчистена. Малък проблем е, че е натрупана на отсрещния бряг на реката и би могла да се свлече в коритото, но това няма значение, защото, както казахме - в реката няма живот. А това е, или, по-скоро - беше, една от най-живописните и красиви реки на България, с поредица от водопади, които са дали името на реката. Уникална, приказна красота. Дано да си заслужава ползата за обществото от произведената електроенергия.

За гореописаното можете да се уверите от данните на нашия сайт, като обърнете внимание на последната снимка, където се вижда тинята, натрупана на отсрещния бряг.

http://dams.reki.bg/0392-dam/2016-04-16-1 

 3.      16.06.2016 река Манастирска - водохващане за МВЕЦ Манастирска на територията на БДЗБР. Посещението е при пролетно пълноводие, след приключило топене на снеговете във водосбора на реката. Под водовземането се изпускат не повече от 7 л./сек, при минимално водно количество по разрешително - 20л/сек. Живот в реката няма отдавна.

 

Рибният проход е непреодолим за рибите и другите водни организми, които не съществуват. Затлачен е с тиня и поникнала трева, но това няма значение. Задбаражното езеро продължава да е затлачено с тиня, която е равномерно отложена в езерото. Това би било важно заради гниенето, стига да имаше живот в реката. Тинята се вижда на последния клип. За описаното можете да се уверите от данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0392-dam/2016-04-16-2 

По този повод се налага следният коментар:

През миналата година, след наш сигнал, бяхме уведомени любезно от БДЗБР, че МВЕЦ Манастирска е хваната в нарушение - пълно пресушаване на река Манастирска, и че наложената санкция е 3000 лева. Понеже виждаме сега отново почти пълно пресушаване на Скокова и Манастирска, може да се направи обосновано заключение в подкрепа на нашето твърдение, че Рамкова директива за водите /чл.23/ не е транспонирана в ЗВ, доколкото на никой оператор не му пука изобщо от мижавите глоби, които се налагат. Ако не са паднали в съда...

Считаме, че наложената глоба дори не си струва да се извършват проверки въобще, понеже от тях няма никакъв ефект.

Тук очевидно вината не е на БДЗБР, а е в самия закон. Надяваме се да го промените някой ден, за което Ви пожелаваме успех.

 

И още една молба - в края на миналата година получихме писмо от министър Василева, че по наши сигнали са извършени проверки и че на по една-две ВЕЦ във всяка БД са наложени глоби. Единствените конкретни данни за ВЕЦ и съответната глоба имаме от БДЗБР за МВЕЦ Манастирска - 3000 лева.

Молим, ако не Ви затруднява, да ни кажете - кои са останалите ВЕЦ и какви са глобите, за да извършим проверки отново и да видим заедно, какъв е ефектът от санкциите. Информацията ни е необходима, във връзка с изготвянето на следващото регулярно допълнение на жалбата до Дирекция Околна среда на ЕК, в което един от акцентите ще бъде този проблем.

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

сряда, 6 април 2016 г.

Бели Искър на бунт, искат спешен ремонт на язовира

При бедствие половин София ще бъде залята, алармира инж. Ганчо Хитров


източникът не е много надежден - http://www.kmeta.bg/beli-isk%D0%B0r-na-bunt-iskat-speshen-remont-na-qzovira-69416.html
Автор: Велина Велинова
Категория: Самоков

Стената на язовира край село Бели Искър се нуждае от спешен ремонт, алармираха жители на селото. Ремонтът е отлаган вече 12 г., а виновниците са концесионерът "Софийска вода" и Столична община, които не предприемат никакви действяия, каза инж. Ганчо Хитров от Националния комитет за подобряване на водоснабдяването. "Ще има хиляди жертви, ако се случи бедствие. Всяко отлагане е за сметка на нашите живот и имущество", алармира той.
Заедно с жителите на Самоков хората от селото искат до 30 април да се одобри проектът за ремонт на стената. До 30 юли трябва да се избере изпълнител и през есента за започне ремонт. Ако тези искания не се изпълнят, ще се блокират пътищата към Боровец, Говедарци и др. населени места в областта. "Това ще става в началото всяка събота и неделя, а ако се наложи-всеки ден", предупреди Хитров.
Хората от Бели Искър са се обърнали за съдействие към столичния кмет Йорданка Фандъкова, премиерът Бойко Борисов и др институции. Кметът на Бели Искър Крум Георгиев също е пратил писмо до кмета на София, премиера, президента и др.
Язовирът е средно голям, влиза в действие преди над 70г. Иван Иванов, най-дългогодишният кмет на София, е негов проектант. Дължината на стената е 533 м., висока е 50 м. Още при строителството й не са били известни методи как тя да издържи против земетресение. Рилската вода, преминавайки през стената, поражда деформации на скалите и бетона, но когато е строена стената, не е имало друг вид цимент, разкри Ганчо Хитров.
През 2001-2002г. битката за ремонта на стената започва. Тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски реализира първият етап на ремонт на стената от водната й страна. Бойко Борисов като кмет на София пренасочва пари за други инженерни мероприятия, не и за укрепване на стената, каза Хитров, като добави, че най-вероятно Борисов е бил подведен от експерти.
В периода 2009-2013 са предвидени средства от бюджета на Столична община за ремонта, но се е счело, че язовирът може да чака, защото експерти са дали предписание той да не се пълни докрай, каза Хитров. " Те са казали, че никога през преливника му не бива да тече вода, така можел да кара още години. Вибрациите на водата разрушават преливника. Това тяхно становище според мен е накарало Борисов да да отклони средствата за ремонти за по-приоритетни проекти, защото е послушал експертите и вероятно не е предполагал, че състоянието на язовира е толкова плачевно.", изказа хипотезата си инженерът.
От 2010г. жителите на селото продължават да настояват пред "Софийска вода" за укрепването на стената, защото тя е в критично състояние и още в първите сек. 55 хил. куб.м. могат да се излеят от язовира при бедствие-колкото 10 реки Дунав. При земетресение или наводнение до 45 мин Самоков би бил залят от над метър и половина вода, ще бъдат засегнати също Панчерево, ВЕЦ-ове и половин София, предупреди Хитров.
25% от населението и промишлеността на София ползват водата именно от този язовир. "Софийска вода" забавя и отлага, печели време. Една стотинка на куб.м. носи приход от 1 млн.лв. Въпреки проверките и сигналите ни до главни прокурори и премиери, включително Борисов, казусът не се решава и се тъпче на едно място. Софийска вода прави проектни проучвания, но преди това се изиска експертиза от 1600 страници, доказа се, че стената трябва веднага да се укрепи на 14 януари 2014г. До юли 2014 тези дейности трябваше да започнат, но не са", разказа Ганчо Хитров.
С поредица писма "Софийска вода" информира погрешно общината, че снежната покривка е пречка за геодезични измервания и така затлачила проекта, убеден е Хитров. "Фирмата, на която е възложен ремонтът, се отказва два месеца след това. Нова обществена поръчка влиза в сила, от която бяха отстранени наши фирми и привлечена само една-френска. Оказа се, че и тя няма експерти и сега ги търсят от разни факултети. За това е уведомен и френският посланик, който говореше срещу съдебната ни система, ние пък му казахме за проблемите с концесията на водата", обясни инженерът.
Общинският съвет в Самоков взема единодушно решение от 2014г. с което настоява пред държавните институции да се ремонтира стената. Не последвало обаче нищо. "Една фирма-"Софийска вода" иска да извлече печалба от състоянието на язовира. Ако една домакинство плаща 100 лв, например, 40% се усвояват за поддържане и експлоатиране, а 60% са чиста печалба. Сега концесионерът на язовира настоява столичани да плащат за ремонта, но не може един доставчик да се кредитира от потребителя, преди да е завършил инвестиционния си проект", каза още той.
Трябва да се свика комисия под егидата на Йорданка Фандъкова, за да се реши въпросът окончателно, уверен е Хитров. От МРРБ получил становище, че държавата не е компетентна да ремонтира язовира, а това се прави само от концесионера.

Мини ВЕЦ „Градево“ получи „ок“ за разширение върху имот, собственост на хлебния бос Нейчо Гръчки, в Симитли паникьосани реката им да не пресъхне като Влахинска

БОРЯНА ЦОНЕВА, 25 март 2016 19:15 http://struma.bg/news/79781/1/1/Mini-VEC-Gradevo-poluchi-ok-za-razshirenie-vurhu-imot-sobstvenost-na-hlebniya-bos-Nejcho-Gruchki-v-Simitli-panikiosani-rekata-im-da-ne-presuhne-kato-Vlahinska.html

Къде и кога ще бъде забранен риболовът през 2016 година

Заповед на МЗХ за забрана на риболова по области

 
ЗАПОВЕД

№ РД 09-98
гр. София 26.02.2016 г.


На основание чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 4, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните, във връзка със съгласувателно писмо с изх. № 12-00-1960/27.01.2016 г. на МОСВ и възникнала необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми в определените рибностопански обекти по чл.3, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях,

НАРЕЖДАМ:


Забранявам извършването на риболов през 2016, 2017 и 2018 година в

Къде в Смолян няма да може да се лови риба

http://www.smolyaninfo.com/2016/03/10/v-vezhda-se-zabrana-za-ribolov-za-sledvashhite-tri-godini/

На основание чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 4, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните, във връзка със съгласувателно писмо с изх. № 12-00-1960/27.01.2016 г. на МОСВ и възникнала необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми в определените рибностопански обекти по чл.3, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях,
НАРЕЖДАМ:
Забранявам извършването на риболов през 2016, 2017 и 2018 година в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях, както следва:
Област Смолян 
–        р. Арда с притоците ú – от изворите до рибовъдното стопанство в с. Кошница;
        р. Сивинска с притоците ú – от изворите до вливането ú в р. Арда;
        р. Черна с всичките ú притоците – от изворите до тунела;
        р. Крива река – от изворите до вливането ú в р. Черна;
        р. Кутелска с притоците ú – от изворите до сливането ú в р. Виевска;
        р. Девинска – от границата с РДГ Пазарджик до моста на рибарник „Девин 4” (началото на защитената местност) и от моста на гробищен парк Девин до моста при автогара Девин;
        р. Буйновска с притоците ú – от изворите до горния мост на м. Попини лъки;
        р.Триградска с притоците ú – от изворите до изпускателя на язовир Тешел;
        р.Чеирска с притоците ú – от изворите до вливането ú в р. Триградска;
        р.Широколъшка с притоците ú – от изворите до вливането ú в р.Въча;
        р. Въча – от язовирната стената на яз. Цанков Камък до ВЕЦ „Цанков Камък” над  с. Михалково на местността Забрал до бетонен брод, намиращ се до портала на бившия ДАП;
        р. Чудните мостове – от изворите до вливането ú в р. Забърдовска;
        р. Караджа дере – от границата с ДГС „Широка поляна”, заедно с притоците ú до ГК „Чарка”;
        р. Герзовска – с всичките ú притоци до вливането ú в р. Черна;
        р. Бяла река – от изворите ú до вливането ú в р. Черна;
        р. Тикалска – от изворите до вливането ú в р. Черна;

        Смолянски езера – ЗМ, езерата: „Мътното”, „Бистрото”, „Тревистото” и „Салажа”;

РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ТЪРСИ КОНЦЕСИОНЕР ЗА ДВЕ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ

http://www.bia-bg.com/news/view/21800/

Дата: 10.03.2016
Източник: Посолство на Р Македония в София
Прочетено: 113


Посолство на Република Македония в София съобщава, че е публикувана обява за отдаване на концесия с цел проектиране и изграждане на ВЕЦ Чебрен и ВЕЦ Галище.
Краен срок за подаване на оферти: 25 юли 2016 г. (10:00 ч.)

За допълнителна информация:
Посолство на Република Македония в София
Тел.: +359 2 870 15 60, +359 2 870 50 98
Е-mail: sofia@mfa.gov.mk
Адрес: гр. София, 1000, ул. "Фредерик Жолио-Кюри" 17, бл.2, ап.1/5
http://www.bia-bg.com/uploads/images/Eco_and_Energy/Crna.jpg

ВЕЦ Румянцево 2 - защо НЕ

http://starividri.org/


ВЕЦ Румянцево 2 - защо НЕ


Здравейте,

Изразяваме позицията на спининг клуб “Стари видри” по отношение проекта за изграждане на МВЕЦ Румянцево 2 и проведения в Неделя, 13. Март 2016 протест и контрапротест пред кметството в селото.

Най-напред нека отбележим, че протеста ни в Неделя не беше насочен срещу жителите на Румянцево, нито срещу инвеститора, с намерение да изгеажда новия ВЕЦ. Напротив, ние винаги сме се стремили да работим заедно с всеки, кото е инициативен, който милее за родната природа, за водата и всички организми, които живеят в нея и около нея. Противопоставянето на риболовните сдружения от една страна и местните жители от друга е изкуствено, за да се отклони темата от главните, от основните въпроси, които поставяме. Случаят с ВЕЦ Румянцево 2 не е някакво изключение, а част от по-голяма тема за това как ние се отнасяме към природните си богатства. Ние не сме против изграждането на възобновяеми енергийни източници и на ВЕЦ изобщо. Ние желаем това да се прави умно, с мисъл за бъдещето и със спазване на законите. Риболовните клубове и сдружения, които бяха представени са съставени от хора с разнородни професии, но обединени от стремежа си да имаме в българия по-чисти реки и водоеми, с повече зеленина и рибни запаси. Това е залегнало още в устава на СК “Стари видри” и ние го следваме от 2003 година насам.

Река Златна Панега - това е уникална карстова река, със своята вода, множество водни организми, разнообразни брегове и растителност. Целогодишната температура на водата, какато и множеството насекоми и укрития, създават почти идеални условия за живот на балканската пъстърва. Нашият клуб участва редовно в почистването на тази река от боклуци, както и в зарибяването и с малки пъстърви, бяхме инициатори заедно с нашите колеги риболовци в обявяване на реката в режим “хвани-пусни”. Това се прави всяка година и в последните няколко години е съвместно с други риболовни клубове, както и със завода Титан цимент - Зл. Панега, за което им благодарим. Тези усилия дават резултат и популацията на балканската пъстърва е устойчива, с доста риби, като всяка година може да се видят все по-големи уловени риби.

Защо сме против изграждането на ВЕЦ Румянцево 2? Подробните си аргументи сме представили в тази декларация

За съжаление опита с безброй много малки ВЕЦ-ове е изключително отрицателен. Събираме състоянието на реките с такива съоръжения в една онлайн карта на ВЕЦ-овете на цяла България. Може да разгледате какво представляват “реките” там където има такъв ВЕЦ. Такъв плачевен е резултат и от първия ВЕЦ, който изникна на Златна Панега между селата Златна Панега и Румянцево. С изключение на пролетното пълноводие, в нормалното корито на реката липсва вода - има само локви, така наречения “рибен проход”, който да позволи миграция на рибите за тяхното размножаване е сух. Многократните сигнали и санкции не са довели до промяна на трагичното състояние.

Ние смятаме, че изграждането на такива ВЕЦ-ове ще нанесе много повече вреда, отколкото ще донесе полза.

В плакатите на местните жители прочетохме, че те искат хляб и работни места. Новият ВЕЦ със сигурност няма да им ги донесе. Ако обаче помислят как да превърнат реката в привлекателно място за туризъм и риболов (така както е на толкова други места по света), това със сигурност ще им донесе възможност да  настаняват в къщи за гости и хотели хората, да ги хранят в своите заведения. Мислим, че това е много по-голям стимул за развитие на този район.

Призоваваме всички, които наистина желаят да оставим нещо по-добро след себе си, да се присъединят към нашите искания. 

One of Africa’s Biggest Dams Is Falling Apart

FEBRUARY 2, 2016
BY 



The new year has not been kind to the hydroelectric-dam industry. On January 11th, the New York Times reported that Mosul Dam, the largest such structure in Iraq, urgently requires maintenance to prevent its collapse, a disaster that could drown as many as five hundred thousand people downstream and leave a million homeless. Four days earlier, the energy minister of Zambia declared that Kariba Dam, which straddles the border between his country and Zimbabwe, holding back the world’s largest reservoir, was in “dire” condition. An unprecedented drought threatens to shut down the dam’s power production, which supplies nearly half the nation’s electricity.

The news comes as more and more of the biggest hydroelectric-dam projects around the world are being cancelled or postponed. In 2014, researchers at Oxford University reviewed the financial performance of two hundred and forty-five dams and concluded that the “construction costs of large dams are too high to yield a positive return.” Other forms of energy generation—wind, solar, and miniature hydropower units that can be installed inside irrigation canals—are becoming competitive, and they cause far less social and environmental damage. And dams are particularly ill-suited to climate change, which simultaneously requires that they be larger (to accommodate the anticipated floods) and smaller (to be cost-effective during the anticipated droughts).

Mosul Dam’s predicament is partly a result of the ongoing war; many maintenance workers have not returned there since August of 2014, when ISISfighters briefly took control. (Iraqi and Kurdish forces soon regained it.) But the main issue is that, like many such dams, the project shouldn’t exist in the first place. Opened in 1986, it was built on unstable gypsum bedrock, requiring grout to be constantly injected into the foundation to prevent the dam’s collapse. That work has ceased. In 2006, long before ISIS began making headlines, the U.S. Army Corps of Engineers called Mosul Dam “the most dangerous dam in the world.”

Kariba’s difficulties are more complicated. It has been nearly incapacitated by ongoing drought, which has lowered the reservoir’s volume to twelve per cent of its usual capacity. But if the reservoir is refilled, the dam faces the possibility of collapse. It was built in the late nineteen-fifties, and in the years since water flowing through the dam’s six floodgates has carved a three-hundred-foot-deep pit, or plunge pool, at its base. The plunge pool extends to within a hundred and thirty feet of the dam’s foundation; if it reaches the foundation, the dam will collapse. That seems hard to imagine now, with the reservoir at a record-low level. But the Zambezi River Basin, on which the dam sits, is the most susceptible of Africa’s thirteen basins to exceptional droughts and floods, and climate change is intensifying both.

Kariba’s collapse, like Mosul’s, would constitute an epochal event in the history of energy development—the dam industry’s Chernobyl. The ensuing torrent would be four times bigger than the Zambezi’s biggest recorded flood, in 1958, and would release enough water to knock over another major dam three hundred miles downstream, in Mozambique. At least three million people live in the flood’s path; most would die or lose their crops or possessions. About forty per cent of the electricity-generating capacity of twelve southern African nations would be eliminated.

The dam, four hundred and twenty feet tall and nearly two thousand feet wide, was built with financing from the World Bank to provide power for the copper mines of what was then Northern Rhodesia. The designers intended to make the dam impervious to a one-in-ten-thousand-year flood, but their calculations were based on only three decades of Zambezi flow data—a period too short to permit credible forecasting. This flaw became apparent in 1957, when the site, still under construction, was hit with a flood bigger than the designers’ worst-case projection. The planners hurriedly enlarged the spillway, but in 1958 the project was hit by another flood, twice as big as the previous one, so the spillway was expanded again. More recent projections, cited by the Intergovernmental Panel on Climate Change, indicate that the Zambezi River Basin will experience still drier and more prolonged droughts and even bigger floods in years to come.

Since the nineteen-nineties, Kariba’s operators have been allowed to open only three of the dam’s six floodgates at a time, for fear of enlarging the plunge pool. If the reservoir fills to a dangerous level, the operators face two options: allow water to flow over the top of the dam and tumble down its face, threatening the foundation, or, more likely, open more than three floodgates, causing the plunge pool to expand. To head off a catastrophe, the World Bank and other international lenders agreed in November of 2014 to provide a loan of nearly three hundred million dollars to repair it, stating that the project requires “immediate attention.”

But “immediate” means decades, not years. “It takes a long time to carry out the necessary due diligence and secure the financing for a complex project like this,” Munyaradzi Munodawafa, the chief executive of the Zambezi River Authority, which operates Kariba, told me in an e-mail. “We’re looking at a fifteen- to twenty-year process, in which we are five years under way.” To repair the dam, workers will enlarge the plunge pool downstream, to reduce erosion near the foundation. But it’s not certain to work, and major flooding could occur before the repairs are completed.

The World Bank and other international financiers like dams because they seem to offer large-scale solutions to energy and water shortages. Kariba is just one of more than two thousand large dams in Africa; Zimbabwe, one of the world’s poorest nations, has at least two hundred and fifty-four. But maintaining a dam is expensive—and much less popular than building one. Even in affluent countries such as the United States—whose dam infrastructure is in sufficient disrepair to have earned a “D” rating from the American Society of Civil Engineers, in 2013—maintenance is often neglected; it’s not likely to fare better in impoverished, corruption-ridden countries such as Zimbabwe or Iraq. Dams can’t be drained, and dismantling them can be as costly as building them. It’s the trap of Industrial Age technology: once mechanized systems supplant natural ones, they must be managed in perpetuity, or else they break down.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ