Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Незаконна сеч при изграждането на мВЕЦ на р. Леви Искър, с. Мала Църква

(Актуализирано на 07.10.2010 г.)

http://forthenature.org/gallery/292

05.08.2010 | 11 снимки Граждани за Рила

В Коалицията "За да остане природа в България" постъпиха сигнали на граждани за незаконното изсичане на рилските гори над с. Мала Църква. Незаконната сеч е свързана с изграждането пътища и строителни площадки за нов мВЕЦ на р. Леви Искър в близост до границата на Национален парк "Рила" - по туристическата пътека за м. Кобилино бранище.

Сигналът е препратен до РИОСВ София, РДНСК София и РДГ София, тъй като по първоначална информация, разрешението за изграждането на мВЕЦ изключва изсичането на дървета и разширяването на туристическата пътека.

Преди да постъпи коментара по-долу,се предполагаше, че мВЕЦ се изгражда от фирма "Ес-джи-ай-пи" ООД, която е собственост на Георги и Петър Стоименови (собственик на храмовете ""Свщмчк СИМЕОН САМОКОВСКИ", "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО" и МАНАСТИР "УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"), но след проверка на подадените от тях данни, е по-вероятно изграждането на мВЕЦ да се извършва от фирма Хидро еко Ват ООД, собственост на Славейко Гергинов, който получава Решение по ОВОС за мВЕЦ "Роса" с № 11-7/2008 г., купува от Община Самоков имота за мВЕЦ и получава разрешително от Община Самоков за строителство.

В момента във ВАС тече съдебно дело 9446/2010 между двамата инвеститора, което да изясни, на какви основания РИОСВ Перник издава решение № ПЕ-60-ПР/2009 г. на фирма "Ес-джи-ай-пи" ООД, че за идентичен мВЕЦ на идентично място няма нужда от извършването на ОВОС, а на фирма "Хидро еко Ват" ООД РИОСВ София задължава извършването на ОВОС, и каква е ролята на Община Самоков в бизнес конфликта.

По последни данни от Регионалната дирекция на горите е установено, че действително е налице незаконно изсичане на гори при строителството на мВЕЦ - без обаче да бъде посочено виновното юридическо лице.

След контролна проверка на служители на Община Самоков от 01.10.2010 г., гражданинът Иван Димитров е получил писмо от Общината, че са предприети административни мерки за спиране на строително-монтажните работи по изграждането на мВЕЦ на р. Леви Искър, в земл. на с. Мала църква.

вторник, 15 октомври 2013 г.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Михайл Миков за Дунавската Стратегия

Не че е нещо важно, но все пак за изчерпателност:
http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2634

Михаил Миков: В сегашната икономическа и социална обстановка в Европа от особено значение е да реализираме мащабни програми за повишаване на благосъстоянието в Дунавския регион
12/07/2013

В сегашната икономическа и социална обстановка в Европа от особено значение е да реализираме мащабни програми за повишаване на благосъстоянието в Дунавския регион, което е и един от четирите стълба на Стратегията на ЕС за региона. Това отбеляза председателят на Народното събрание Михаил Миков в изказването си на Първата конференция на парламентаристите от дунавските държави. Форумът се проведe на 12 юли 2013 г. в Улм, Германия, провинция Баден – Вюртемберг.

Михаил Миков посочи, че от изключителна важност е да бъдат подкрепени инициативите в полза на малките и средни предприятия, които са особено заплашени от продължаващата стагнация на европейските икономики. Длъжни сме всячески да стимулираме например сътрудничеството между предприятия от едни от най-високо развитите европейски региони, каквито са тези от Федералната република, с партньори от значително по-изостаналите, измежду които са и регионите от Северна България, заяви председателят на Народното събрание.

В посланието си към участниците в конференцията Михаил Миков определи тази Първа конференция на парламентаристи от Дунавския регион като навременна и особено ценна инициатива, провеждаща се до извора на Дунав – реката с най-силно изявено международно измерение в целия свят. Според него парламентаристите са длъжни пряко да се ангажират с оползотворяване на потенциала на региона в интерес на благоденствието на гражданите от тези страни, както и на трансевропейската сигурност и сътрудничество.

Особено подходяща платформа за действие в тази насока е Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав, подчерта Михаил Миков. Днес сме длъжни да определим конкретните форми и стъпки за най-ефективното приложение на Стратегията в контекста на новия седемгодишен програмен период, отбеляза той. Националните и регионалните парламенти могат да дадат важен принос чрез задълбочено обсъждане на Споразуменията за партньорство с Европейската комисия за достъп до европейските структурни и инвестиционни фондове за предстоящия период, допълни председателят на Народното събрание. Пред участниците във форума той потвърди, че българското правителство отговорно се ангажира да представи в Народното събрание актуализиран проект, който ще бъде анализиран и от гледна точка на успешната реализация на предимствата на Дунавската стратегия.

В изказването си на конференцията Михаил Миков заяви, че България се стреми да дава своя практически принос в една от водещите области на сътрудничество – развитието на вътрешните водни пътища и на железопътния, пътен и въздушен транспорт. Той припомни, че с Румъния е подписан Меморандум за разбирателство за проекти за подобряване на корабоплаването в съвместния участък на реката и отбеляза, че страната ни споделя необходимостта от нови проекти за развитие на железопътните връзки. България предлага в Заключителната декларация от конференцията да се включи текст, който подчертава значението на изграждането на планираните коридори от основната Трансевропейска транспортна мрежа „Рейн - Дунав" и „Ориент/Източно Средиземноморие", които повишават свързаността между държавите от Дунавския регион и ще осигуряват надеждни връзки с макрорегионите на Черно, Средиземно и Балтийско море.

Парламентаристите от държавите от Дунавския регион обсъдиха приноса на парламентите за дунавското сътрудничество и перспективите за разширяването му.

Конференцията откри председателят на парламента на провинция Баден-Вюртемберг Гуидо Волф. Дунавските държави са тясно свързани помежду си от синята лента на Дунава и от установените културни и исторически връзки между нашите страни, заяви той при откриването на конференцията.

Със стратегията на ЕС за Дунавския регион от 2011 г. нашата съвместна работа получи нов импулс, който трябва да продължи да се засилва чрез активното съдействие на регионалните и националните парламенти, отбеляза Гуидо Волф. Той посочи, че избраните народни представители са тези, които най-добре могат да реализират желанията на гражданите от Дунавския регион, в тясно взаимодействие с правителствата. Затова съм щастлив да ви посрещна на Първата конференция на парламентаристите от дунавските държави, на която ще дадем ясен сигнал за важната роля на парламентите в рамките на съвместна работа на държавите от региона, подчерта още председателят на парламента на провинция Баден-Вюртемберг.

Министърът на Баден-Вюртемберг за Бундесрата, Европа и международните работи Петер Фридрих посочи целите и направи досегашна равносметка на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Генералният директор на ГД "Регионална политика" в Европейската комисия Валтер Дефа се спря на Стратегията на ЕС за Дунавския регион от гледна точка на Европейската комисия.

Стратегията на ЕС за Дунавския регион бе одобрена от Европейският съвет на 24 юни 2011 г. В рамките на стратегията е изготвен „План за действие", който се основава на четири стълба и определя 11 приоритетни области:

- създаване на връзки за региона на река Дунав (подобряване на мобилността, насърчаване на по-широкото използване на енергията от възобновяеми източници и насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма);

- опазване на околната среда в региона на река Дунав (възстановяване на качеството на водите, управление на рисковете за околната среда и опазване на биоразнообразието);

- постигане на благосъстояние в региона на река Дунав (развитие на научноизследователския капацитет, образованието и информационните технологии, подпомагане на конкурентоспособността на предприятията и инвестиране в уменията на хората);

- укрепване на региона на река Дунав (повишаване на институционалния капацитет и подобряване на сътрудничеството за справяне с организираната престъпност).

България е определена за съкоординатор по приоритетна област 3 „За насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма" с Румъния, и за координатор, съвместно с Германия, по приоритетна област 11 „Сътрудничество за справяне с проблемите на сигурността и организираната престъпност".

Дунавският макрорегион включва 14 държави, като 9 от тях са членки на ЕС.


Kак реката ме прегърна?

Един интересен пътепис за прекрасната река Янтра в Северна България:
ЛИНК

сряда, 9 октомври 2013 г.

Танкер, натоварен с дизелово гориво, заседна в Дунав

09:03 | 08.10.2013 | 613 прочитания

Танкерът "Патрик" с дизелово гориво е заседнал в плитчина на река Дунав, съобщават руските медии, позовавайки се на унгарското министерство на извънредните ситуации.

Според ИТАР-ТАСС и РИА Новости става дума за 1.2 милиона литра гориво. Инцидентът се е случил на около 100 километра южно от столицата Будапеща. Екипажът на кораба, плаващ под сръбски флаг, не е пострадал.

Съществува опасност от изтичане на петролопродукти.

Специалисти разработват варианти за безопасно освобождаване на горивото от танкера.

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Европейски експерти обмениха опит и идеи в сферата на възобновяемите енергийни източници

http://www.sofoblast.government.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=54&Itemid=117&lang=bg


Екип от европейски експерти начело с г-н Ян-Нико Аплеман, Кралски заместник-комисар на Регион Флеволанд (Холандия), беше на работно посещение по международния проект „Региони за зелен растеж" на територията на Софийска област. По време на посещението се извърши обмяната на опит и се обсъдиха конкретни инструменти, механизми и подходи на регионалната политика, които подобряват достъпа до финансиране и ускоряват инвестициите в устойчива енергия (възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и мерки за енергийна ефективност (ЕЕ). Срещата е организирана по проект „Регионални политически инструменти и подходи за подобряване на достъпа до финансиране за стимулиране на инвестициите в сферата на устойчивата енергия" от фондация „Евро – перспективи" (ФЕП) и Областна администрация на Софийска област". По време на четиридневната си визита, екипът експерти от Холандия, Гърция, Румъния и Великобритания се срещна с представителите на местните власти, министерствата и бизнеса.

Съвместната работната група посети и вече реализиран обект МВЕЦ „Церово", публично-частно партньорство между ПВБ Пауър България АД и Община Своге. На срещата се проведе дискусия между чуждестранните експерти и представители на общини от Област Софийска по темата „финансиране на ЕЕ и ВЕИ", в която участваха инж. Жоро Цветков, кмет на Община Своге.

Нови 15,6 млн. евро за енергийна ефективност и ВЕИ

29.09.2013 20:44; Марияна Бойкова;
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2327675
5,6 млн. евро идват по нов европейски механизъм към програма за енергийна ефективност и възобновяема енергия. 13,26 млн. евро, или 85% са европейските пари, а държавното съфинансиране е 2,34 млн. евро. Сумите са безвъзмездна финансова помощ.

Голямата цел е чрез енергийната ефективност и ВЕИ да се постигне намаляване на емисии на парникови газове и замърсители на въздуха с 35 000 тона въглероден двуокис.Закъде са предвидени парите?

1,52 млн. евро са за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Предвижда се тя да си сътрудничи с Електроенергийния системен оператор и с Дирекцията за водни ресурси на Норвегия. Парите ще отидат за проект "Въвеждане на европейския пазар на електроенергия в България - II фаза".

С тези 1,52 млн. евро ще се подкрепя либерализацията на пазара
и интеграцията на възобновяемите енергийни източници. Предвижда се да се работи и за интеграция със съседни пазари и региони. Това еврофинансиране ще бъде насочено и към поставяне на основи на борсата за търговия с еленергия.
...

Държавата и общините ще получават 100% от сумата безвъзмездно, а частните лица - 60%.
Замяна на горива и котли, както и смяната на абонатни станции в държавни, общински и частни сгради ще бъде финансирана с 2,94 млн. евро.  За проекти за малки ВЕЦ на
напоителни  и ВиК системи са предвидени 2,35 млн. евро. Максималният процент на безвъзмездна помощ е 90% от стойността на проекта. Парите ще се усвояват до 16 април 2017 г.

Програмата се финансира от финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и е на основа на подписан меморандум за разбирателство между България, Кралство Норвегия, Исландия и Княжество Лихтенщайн. От българска страна за нея отговаря министерството на икономиката.


Двукратни турбини за малки ВЕЦ

Сп. Енерджи ревю - брой 4, 2011, Септември

Двукратни турбини за малки ВЕЦ

Двукратните водни турбини са подходящо решение при изграждането на малки водноелектрически централи в България. Приложението им се обуславя от особеностите на географските условия, характеризиращи се с голям диапазон на изменение на геодезичните напори и на водните количества, както и от спецификите на местния енергиен пазар. От инвестиционна гледна точка, инсталациите с двукратни турбини се характеризират със сравнително ниски капиталовложения (до три пъти по-ниски в сравнение с алтернативните решения) и ниски експлоатационни разходи. Високата степен на оползотворяване на разполагаемия хидроенергиен потенциал и възможността за доставка от местни производители допълват основните им предимства.
Двукpaтните турбини се използват за напори от 2 до 200 м, нo мoщнocттa им e oгpaничeнa oбикнoвeнo дo 1000 kW, пopaди cpaвнитeлнo ниcките cтoйнocти нa к.п.д. (мaкcимaлнa cтoйнocт дo 85%). В отделни случаи мощността на турбините от този тип може да достигне до 3000 kW. Отличават се с изключително проста и технологична конструкция и възможности за ръчно и автоматично регулиране. Освен това, двукратните турбини осигуряват работа на централата в широк диапазон от режими и се характеризират с висока степен на унификация на възлите и детайлите, което е съществено предимство за хидроенергийното оборудване на малките ВЕЦ.

Конструктивни особености
Проточната част на двукратната турбина се състои от няколко елемента: направляващо устройство; работно колело; работна камера и изпускателна тръба. Ha фиг. 1 e пoкaзaнa типична схема на двукpaтнa туpбинa зa ниcки нaпopи и елементите на проточната й част: нaпpaвлявaщo уcтpoйcтвo (дюзa 1 и peгулиpaщa лoпaткa 2), paбoтнo кoлeлo 3 и paбoтнa кaмepa (кoжуx) 4. Зa предотвратяване понижаването на налягането в paбoтнaтa кaмepa под допустимата стойност, към нея e мoнтиpaн въздушен клaпaн 5. Направляващото устройство представлява дюза с правоъгълно сечение, към която обикновено е интегриран регулиращият орган. За да се свърже с напорния тръбопровод, между него и входа на дюзата се монтира преход. Подвеждането на водата към дюзата може да бъде хоризонтално (фиг. 1), вертикално или под наклон. Направляващото устройство има за задача да преобразува енергията на водата изцяло в кинетична и да осигурява равномерно разпределение на дебита в границите на активния ъгъл (в който водата атакува лопатките на работното колело при първото преминаване). Освен това, трябва да осигурява постоянен ъгъл на атака на работните лопатки и да регулира дебита, респ. мощността на турбината. Срещат се различни конструкции на регулиращия орган, като най-често използваните са показани на фиг. 2. Класическото решение е лопатка (фиг. 2а), профилирана с оглед осигуряването на желаното направление на течението на входа на работното колело. В първите конструкции на двукратни турбини се среща и плоският регулиращ орган – фиг. 2б. Много често в конструкциите се използва и секторният (цилиндричен) регулиращ орган, показан на фиг. 2в и сравнително рядко – клапата от фиг. 2г. Работното колело се състои от два диска, между които са разположени работните лопатки – фиг. 3а. В съвременните конструкции, особено когато работното колело е с по-голяма широчина, се използват междинни дискове (фиг. 3б).
Основно изискване при проектирането на проточната част на турбината е осигуряването на съгласуваност в кинематичните характеристики на течението на изхода на направляващото устройство и входа на работното колело. Направляващото устройство формира струя с правоъгълно сечение, която атакува лопатките на работното колело в сектор, определен от стойността на активния ъгъл (той се променя при различните режими на работа). Водата атакува лопатките на работното колело два пъти, откъдето произлиза и наименованието на турбината - двукратна.
Работната камера на двукратната турбина трябва да има такива размери и форма, които да осигурят ефективно отвеждане на водата от работното колело към шахтата.
Използването на изпускателна тръба се налага при нисконапорните двукратни турбини и в случаите, когато отвеждането на водата след работното колело е на по-голямо разстояние (например, когато турбината е в системата на питеен водопровод).
В случаите, когато изискванията към енергийните характеристики на турбината не са високи (например при по-малка мощност), често работните лопатки се изпълняват като част от цилиндрична повърхнина (т. нар. цилиндрични лопатки) и с постоянна дебелина. Те се изработват лесно (може да бъде използвана дори тръба с подходящ диаметър и дебелина). В този случай профилът на лопатката представлява дъга от окръжност.
Ако изискванията към енергийните характеристики на турбината са по-високи, за пресмятането средната линия на лопатките се използват други методи. Например, може да се зададе начинът на трансформация на енергията или известният от теорията на лопатъчните хидравлични машини метод за пресмятане "по точки". При по-големи мощности лопатките се профилират (дебелината им е променлива). За пресмятането на работните лопатки на двукратни турбини някои специалисти прилагат оптимизационна изчислителна схема, подобна на тази, използвана при Францисовите, осовите и Пелтоновите турбини, чрез последователно прилагане на задачите за синтез на работните лопатки и анализ на обтичането им. В качеството на управляващи параметри тук могат да бъдат използвани ъгълът на входа на лопатките, броят им, диаметровото отношение и др. Резултати от пресмятането на работна лопатка за двукратна турбина (за средната й линия) чрез използването на различни методи и изчислителни схеми е показан на фиг. 4: цилиндрична, по точки, по метода на ВИГМ (Русия) и чрез прилагане на оптимизационна процедура (optima). Пресмятането е извършено с помощта на специализиран софтуер.
Броят на работните лопатки зависи от външните параметри на турбината и габаритите на работното колело и се изменя в широки граници. Той може да бъде определен, например, чрез гъстотата на лопатъчната решетка:

където l е дължината на лопатката, а е стъпката на решетката. Следователно, броят на лопатките може да бъде определен по формулата:

За стойността на гъстотата t в специализираната литература се препоръчва t=1,923.
Характерна особеност на двукратните турбини за големи дебити и сравнително ниски стойности на напора е разделянето на работното колело и направляващото устройство на две части в съотношение 1:2. Задвижването на двете направляващи лопатки е независимо. Това дава възможност на турбината да работи ефективно в много широк диапазон от режими - например при много малък дебит по-голямата от двете части е затворена и работи само 1/3 от широчината на работното колело (респ. регулирането се извършва в рамките на тази третина). На фиг. 5 са показани работни характеристики при работа с 1/3, с 2/3 и с цялата широчина на работното колело. Направено е сравнение с аналогична характеристика на Францисова турбина със същата бързоходност, което показва сериозното предимство на двукратната турбина при по-малки товари.

Двукратни турбини, произвеждани в България
В България системните изследвания за създаване на проточна част и конструкции на съвременни двукратни турбини започват през 80-те години на миналия век. Първите турбини с много малка мощност са произведени по това време, а нови конструкции се появяват на пазара в началото на 21 век. Досега български двукратни турбини са инсталирани в над 20 малки ВЕЦ у нас. На фиг. 6 е показан компютърен модел на българска двукратна турбина. Тя е с хоризонтален вал (1), който посредством еластичен съединител се свързва с вала на генератора. Дюзата (2) и корпусът (3) на турбината са обединени конструктивно и са изработени от листова конструкционна стомана. Регулиращият орган е цилиндричен (фиг. 2в) и е лагеруван в корпуса на турбината с плъзгащи лагери. Задвижването на регулиращия орган се извършва посредством електродвигателя (4) и тристъпален редуктор. Ходът на регулиращия орган е осигурен механично чрез ограничители и електрически – чрез крайни изключватели. В корпуса е предвиден ревизионен люк.
Работното колело може да бъде заварено към вала или да се монтира подвижно към него (в този случай предаването на въртящия момент се осъществява чрез шпонково съединение). То се изработва изцяло от Cr-Ni стомана. Работните лопатки са щамповани и са запънати в носещите дискове, което изключва възможността за откъсване под действието на центробежните сили при нормален или авариен режим на работа. Опитните изследвания показват, че междинните дискове подобряват както якостните, така и енергийните характеристики на колелото. Валът на турбината 1 (фиг. 6) е лагеруван с търкалящи двуредни ролкови лагери, разположени в лагерните тела (6) от двете страни на корпуса. В конструкцията на турбината са предвидени термометри за измерване на температурата на лагерните възли (температурни сонди). Лагерите са защитени с маншетни гумени и полиуретанови уплътнения и са изолирани чрез дистанционни камери от уплътненията на вала в корпуса на турбината. Уплътненията на вала са активни лабиринтни от двете страни на корпуса. Пропуските през тези уплътнения се отвеждат в дренажната система чрез оформени камери в лагерните тела и дренажни тръби. Роторът на турбината (вал, работно колело, съединител) се балансира динамично. Изпускателната тръба се монтира към изходящия фланец (7) на турбината. Освен това, тя се укрепва към стените на шахтата чрез твърди щанги. Тръбата се изработва от стоманена ламарина и има антикорозионно покритие. Турбината се монтира заедно с генератора върху рама, която се бетонира във фундамента на централата. Съединителят е осигурен с предпазител. Монтажът на турбината и генератора върху рамата се извършва в заводски условия. В сглобен вид хидроагрегатът се транспортира до централата. Към работната камера на турбината се присъединява автоматичен въздушен клапан, който поддържа постоянно налягане в нея. Това дава възможност за по-ефективно оползотворяване на разполагаемия напор, което е важно при нисконапорните хидроагрегати.
Работният процес в турбината осигурява интензивно аериране на водното течение през работното колело. Това е сериозно предимство, особено когато турбината се използва във водоснабдителни системи.

По материали на В. С. Обретенов, Ц. И. Цалов


ХИДРОЕНЕРГЕТИКА

сп. Енерджи ревю - брой 3, 2010, Септември

Малки ВЕЦ

Технически специфики, конструктивни особености, видове турбини и потенциал за изграждане у нас

     Съществуващият технически и икономически потенциал за изграждане на големи водноелектрически централи у нас вече е почти изчерпан или е неизползваем поради съображения, свързани с опазването на околната среда. Последните два големи обекта, които очакват въвеждане в експлоатация, са ВЕЦ "Цанков камък", с инсталирана мощност 80 MW и проектно годишно производство 185 GWh, и проектът "Горна Арда", с инсталирана мощност 170 MW и очаквано средногодишно производство от 454 GWh. Това е една от причините за повишения инвестиционен интерес към изграждането на хидроенергийни обекти с максимална мощност до 10 МW, условно обособени като малки ВЕЦ. Сред останалите са дългият период на експлоатация на съоръженията и ниските разходи, свързани с производството и поддръжката им, както и сигурността на инвестицията, макар и при относително дълъг срок на откупуване.
Предимство се явява и фактът, че малките ВЕЦ-ове на течащи води не използват предварително резервирани водни обеми, като така се избягва изграждането на язовирна стена и оформянето на язовирно езеро.

Изискванията по отношение на качеството
на произведената електроенергия от малките ВЕЦ, не се различават от общите изисквания към останалите централи в общата енергийна система. За получаването на максимална мощност от малките ВЕЦ е необходимо турбините да работят с максимален напор, което налага от една страна поддържането на максимални обеми в горния басейн, а от друга - ефективно регулиране на хидроагрегатите.
При сравнително постоянен график на енергопотреблението, производството на електроенергия от малките ВЕЦ лесно може да бъде автоматизирано, при което се постига по-висока ефективност.
Тенденции в конструкцията на оборудването и системите
Определяща тенденция при изграждането на малки ВЕЦ в световен мащаб е използването на типови проекти и типови конструкции на системите и на хидроенергийното оборудване.
Сред изискванията към оборудването за централите специалистите посочват използването на опростени схеми за ръчно и автоматично управление и осигуряването на ефективна работа при относително големи колебания на дебита и напора. Също така е желателно при проектирането на машинното оборудване да се използват стандартизирани или типови детайли и възли, което ще допринесе за намаляване на себестойността на машините и ще улесни сервизирането им.
Като особено важен въпрос се посочва и необходимостта от стандартизация на турбинното оборудване за малките ВЕЦ. Успешно развитие в тази насока би могло да се постигне чрез широко използване на разработените методи за пресмятане, конструиране и изследване на водни турбини и прилагане на опростени конструкции. Сред предпоставките експерти от бранша нареждат и намаляването на типоразмерите на турбините, покриващи полето от стойности на дебита и напора за малките ВЕЦ, използването на съвременни технологиии за изработване на водните турбини, както и създаването на условия за заводски монтаж на турбинното оборудване.

Видове турбини за малки ВЕЦ
Схемата на хидроенергийната турбосистема в съвременните малки ВЕЦ до голяма степен се определя от вида на водната турбина. Използват се както активни, така и реактивни водни турбини. От съществено значение за определянето на вида на турбината е стойността и колебанията на напора. Полето от стойности на дебита Q и напора Н, в което се използват различните видове водни турбини, е различно за различните фирми-производители.
В малките ВЕЦ се използват главно пелтонови и двукратни турбини, по-рядко наклонно-струйни турбини и съвсем ограничено - водни колела.
Като основни предимства на активните водни турбини обикновено се посочват широкият им диапазон на работа с високи стойности на КПД, ниските експлоатационни разходи и високата маневреност. За сметка на това активните турбини имат ниски стойности на коефициента на бързоходност и се характеризират със загуба на част от напора, която поради принципно по-ниските напори в малките ВЕЦ, в някои случаи може да бъде съществена. Като цяло активните турбини се смятат за по-нискоефективни в малки ВЕЦ, в сравнение с реактивните.

Често използвани активни водни турбини
Сред най-използваните активни турбини в малките ВЕЦ се нареждат пелтоновите и двукратните турбини. Пелтоновите турбини се прилагат в конструкции с хоризонтален и вертикален вал. Тяхно предимство е отсъствието на осово натоварване от работното колело, поради пълната симетрия при обтичането му.
С цел постигането на по-прости и по-евтини конструктивни решения, често работното колело се закрепва конзолно направо на вала на генератора. За по-големи дебити се използват и вертикални конструкции.
Двукратните турбини се използват само в малки ВЕЦ. В сравнение с останалите активни водни турбини, те имат няколко съществени предимства. Така например, покриват много широк диапазон от напори (1 - 200 м) и притежават най-висока бързодоходност от всички активни турбини. Отличават се и с възможно най-висока степен на унификация на възлите и детайлите. Също така при този вид турбини само чрез изменение широчината на работното колело, може да бъде разширен диапазонът на приложение на дадена конструкция. В случай че в системата се използва и изпускателна тръба, то двукратната турбина е в състояние да оползотвори практически целия разполагаем геодезичен напор, което е важно предимство при нисконапорните турбини.

Реактивни водни турбини с малка мощност
От реактивните турбини в малките ВЕЦ приложение намират францисовите и осовите турбини. Въпреки по-сложната и скъпа конструкция и по-високите експлоатационни разходи, реактивните турбини предлагат някои съществени предимства - оползотворяват целия геодезичен напор, повишават ефективността на работния процес и имат по-висока бързоходност. Специалистите посочват, че при реактивните турбини с малка мощност се наблюдава значително припокриване на полетата H – Q в зоната на по-ниските напори, докато в зоната на по-високите напори полето на използване на францисовите турбини се припокрива с това на активните турбини. Затова често се налага сравняване на характеристиките на различните варианти.
Характерно за францисовите турбини е максималното опростяване на конструктивните елементи. Така например, при микротурбините спиралните камери често се изпълняват с правоъгълно сечение, а работното колело се закрепва конзолно към вала на генератора. В някои случаи се използват еднолопаткови направляващи апарати и конусни дифузори.
Както е известно, за относително по-ниски напори и големи дебити осовите турбини са без алтернатива. Приложение намират всички известни конструкции. Отличителна характеристика на осовите турбини е голямото разнообразие на използваните конструкции (особено тези с хоризонтален вал).

Проточни (руслови) водни турбини
Според експерти от бранша, в последно време се наблюдава ясно изразен интерес към т. нар. проточни (руслови) водни турбини. Интересът към тях е свързан със стремежа за оползотворяване на енергията на нископотенциални водни източници като реките с малък наклон на руслото, както и за усвояване на енергията на морските течения.
Типично за русловите ВЕЦ е, че при тях няма отклоняване на води от речния поток и по този начин работата на централите не оказва негативно влияние върху водния баланс.
Коритото на реката се прегражда с бент, който включва бетонен фундамент, рибен проход и монтирани над фундамента секторни затвори и клапи. Тези части са подвижни и регулират нивото на водите. При високи води те отварят почти цялата ширина на речното корито, като по този начин се избягва рискът от заливане на околните терени и съоръжения и се гарантира придвижване по речното течение на отложените над бента утайки.
Възможности за автоматизация на турбините
Съвременните турбини за малки ВЕЦ се характеризират с възможности за ръчен и автоматичен режим на работа. Обикновено ръчното управление се използва само в случаи на тестови, пуско-наладъчни и аварийни операции. През останалото време управлението е напълно автоматизирано, независимо от това дали турбината работи в паралелен режим към енергийната мрежа или в изолирана енергийна система.
Автоматизацията се осъществява на базата на заложен алгоритъм в програмируемия контролер. Чрез него автоматично се контролира отварянето и затварянето на турбината и затварящия орган, както и времето, необходимо за двете операции. Освен това системата регулира позицията на отваряне и управлява хидроагрегата по ниво и налягане, и упражнява температурен контрол и защита на хидроагрегата и генератора.
Функциите, свързани със защита на хидроенергийното оборудване, включват и самодиагностика на системата при пуск и в случай на авария. Някои от най-съвременните системи за автоматизация, дори предлагат и варианти за разрешаване на възникналите технически проблеми.
Освен да защитава от аварийни ситуации и да намалява възможността за такива, системата за автоматизация на оборудването има за цел да оптимизира производителността на водноелектрическата централа и да сведе до минимум необходимостта от човешка намеса при експлотацията.

Предимства и недостатъци на малките ВЕЦ
Освен със сравнително ниски капиталовложения, малките ВЕЦ се характеризират и с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране, себестойност на продукцията, изкупна цена и квалификация на персонала. Тези характеристики предопределят възможността за бързо започване на строителството и за влагане на капитали в дългосрочна инвестиция с минимален финансов риск. Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и на някои напоителни канали в хидромелиоративната система. Подходящи са за отдалечени от електрическата мрежа потребители. Освен това, сравнително лесно се присъединяват към енергийната мрежа.
Като техен недостатък се посочва силната им зависимост от валежите, тъй като в схемите на малките ВЕЦ по правило не се предвиждат изравнителни водохранилища. В следствие на това имат ниска степен на оползотворяване на оттока (до 60%). Не на последно място, енергопроизводството им трябва да се съобразява с напоителния или водоснабдителния график, когато са изградени в такива системи.
Състояние на сектора и промени в нормативната база
Съгласно данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през 2009 г. на територията на страната са изградени 15 малки водноелектрически централи (МВЕЦ) с обща инсталирана мощност 13 MW. С това общият им брой у нас надхвърля сто, а инсталираните мощности за производство на електрическа енергия от малки ВЕЦ достига 603.8 GWh.
Издадените до момента разрешителни за строеж са за над 840 проекта, но те вероятно ще бъдат преразгледани. Причината е, че на много места в страната МОСВ отчете сериозно занижен контрол върху издадените разрешителни от страна на регионалните органи на министерството. С цел преодоляването на този и други проблеми в сектора, на 22 юли т. г. бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който предвижда децентрализация на разрешителния режим. Съгласно новата разпоредба, компетентни органи за издаване на разрешителни по Закона за водите са министърът на околната среда и водите, изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, кметовете на общините, след решение на общинския съвет, и директорът на Басейнова дирекция. Според МОСВ направената децентрализация в разрешителния режим по Закона за водите ще намали бюрокрацията и ще облекчи процедурите и разрешителните режими в подкрепа на бизнес инициативите на местно и национално ниво. Като допълнителна мярка към Дирекция „Води" на министерството се предвижда създаването на отдел, който да контролира как се провеждат административните процедури от басейновите дирекции, както и ефективността на контрола върху издадените разрешителни.

Потенциал за развитие на бранша
В редица експертни анализи се посочва, че в страната ни съществуват около седемстотин места с технологични възможности за изграждане на малки ВЕЦ-ове на течащи води. Голяма част от тях са разположени на планински реки, където водните количества са по-големи и постоянни през годините, въпреки по-ниския напор на водата. Подходящи места предоставят и около сто водоснабдителни язовира за изграждането на подязовирни ВЕЦ. Като най-атрактивни, обаче, се посочват малките ВЕЦ-ове, разположени на деривационни системи. Мотивът е, че когато съответната система е водоснабдителна, се осигурява постоянно водно количество и фиксирана часова използваемост.
Засега водата остава сред най-използваните възобновяеми енергийни източници у нас, а това се дължи на широкия й потенциал на приложение. Хидроложки анализи сочат, че България е сравнително бедна на водни ресурси. Според съществуващите данни годишно на жител се падат между 1600-2000 куб.м вода. Предимство е планинския характер на значителна част от територията. Благодарение на това хидропотенциалът, според експертите, достига до 26 млрд. кWh в средна по отток година. Същевременно технически усвоимият потенциал е в рамките на 57 на сто от теоретичния и е изчислен на 15 млрд.kWh.
Според прогнозата на Агенцията за енергийна ефективност до 2015 г. производството на ток от ВЕЦ може да достигне 2988 ГВтч. Значително по-оптимистична е прогнозата на НЕК. Според нея производството до 2015 г. може да достигне до 3700 ГВтч. На фона на тези оценки обаче най-реалистична изглежда прогнозата на ДКЕВР, в която се твърди, че потенциалът за производство на електроенергия от ВЕЦ е в рамките на 1000 МВт годишно.

Инвестиционни стимули и възможности за финансиране
Законът за енергетиката и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата въведоха допълнителни стимули за производителите на електроенергия от малки ВЕЦ. Сред тях са приоритетното присъединяване на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници към преносната и/или разпределителната мрежа; задължителното изкупуване на произведената електрическа енергия и преференциалните цени за изкупуване на електроенергията. Съгласно Решение № Ц-018 от 31.03. 2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електроенергията от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 MW се изкупува за 110,79 лв/MWh; от ВЕЦ до 5 MW, нисконапорни руслови централи – за 200,09 лв/MWh; ВЕЦ до 5 MW, нисконапорни осови централи – за 152,59 лв/MWh.
Сред възможните финансови механизми, предназначени за насърчаване на производството на електроенергия от малки ВЕЦ у нас, са заемите, отпускани от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). Реализирането на проекти с цел изграждане на малки ВЕЦ със средства от ПУДООС е под форма на безлихвен заем на фирми в размер до 70% от общата стойност на проекта. Максималният размер на средствата, отпускани от ПУДООС за изграждане на микро ВЕЦ, е до 1 500 000 лв. Срокът за възстановяване на заема е пет години (годишните приходи се определят на база на действащата в момента изкупна цена на ел. енергията от независими производители), считано от момента на въвеждане на обекта в експлоатация.

Източници: "Водни турбини", доц. В. Обретенов; МИЕТ и др.


петък, 4 октомври 2013 г.

МЕА публикува пътна карта за водна електроенергия до 2050

дата: 30.10.2012
МЕА: Водната енергетика може да спести три милиарда тона въглероден диоксид до 2050

Международната енергийна агенция представи поредното си издание от поредицата технологични пътни карти, посветено на водната енергетика. Според изданието електроенергията от водни централи може да удвои своя принос в световния енергиен микс до 2050, като достигне 2000 GW инсталирана мощност и производство на електроенергия над 7 000 TWh годишно. Достигането на тези цели ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с повече от три милиарда тона СО2. Основния потенциал за развитие на водната енергия Агенцията вижда в страните с бързо развиващи се икономики и в развиващите се страни.
 
Оценките на МЕА се основават на основните предимства на производството на електроенергия от водни централи – надеждност, доказани технологии, голям капацитет за съхранение и много ниски оперативни разходи. Също така водните централи допринасят за контрола на наводненията, доставките на питейна вода, напояването и др.
 
Технологичната карта съдържа препоръки по отношение на провеждането на политики за създаване на подходящи условия за достигане на целите.
http://www.emi-bg.com/index.php?id=1228

сряда, 2 октомври 2013 г.

Важно: Забраниха риболова на балканска пъстърва

1 октомври 2013 14:12
http://www.struma.com/obshtestvo/vajno-zabraniha-ribolova-na-balkanska-pusturva_44058/


На основание Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ от днес е в сила забрана за улов на зимно размножаващи се видове риби.

От 1 октомври 2013 г. до 31 януари 2014 г., включително се забранява улова на речна (балканска) пъстърва, сивен, сиг, пелед и езерна сьомга, съгласно Приложение № 1 "Срокове на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножаване" от ЗРА.

През този период се въвежда и пълна забрана за улов в рибностопански обекти, намиращи се над 1 500 м надморска височина.

Уловът на езерен рак (Astacus leptodactilus) се забранява от 15 октомври 2013 г. до 15 май 2014 г.

Н. Михайлов


Още за: пъстърва  риба  забрана Още от: Общество

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ