Карта на действащите ВЕЦ в България

петък, 30 май 2014 г.

Изпускат по 30л./сек от язовир "Огоста"

Само за денонощие язовир „Огоста” в Монтана е покачил нивото си с 36 см и обемът му достигна 370 млн куб метра. Заради размножителния период на рибата е увеличено количеството на изпусканата вода до 30 литра в секунда. Целта е обемът да падне до 360 млн кубика и да бъде поддържан така до края на май . От средата на март до сега "Огоста" е увеличил повече от два пъти обема си. На 6 март в чашката на водохранилището имаше 180 млн куб вода. заради ниското ниво повече от 6 месеца не работиха и двете ВЕЦ изградени на "Огоста".

Река Шугла наводни кошара край с. Долно Белотинци. Около 21 часа в сряда екип спасители е евакуирал 10-те овце, животните са невредими, съобщиха от полицията. След 17 часа вчера пожарникари са отводнявали мазета и дворове в село Смирненски. Заради огромният приток на дъждовни води багер е прокопал допълнителен канал, за по-бързо оттичане на водата. Около 22.30 ч. пороят е залял ниския участък от пътя между Сливовик и Медковец. Участъкът е сигнализиран, уточняват от полицията.

Над 30 литра дъжд е паднал в полската част на региона вчера, по данни на местната метеорологична служба. Регионът е бил в центъра на Средиземноморския циклон, който вече преминава на изток. В Монтана измереното количество валеж е 26 литра, в Чипровци 20, в Говежда 33 литра. Заради пороя за по-малко от час р. Дългоделска Огоста е покачила нивото си с над 20 см.
http://novinitem.com/ 
http://www.vratzanews.com/bg/izpuskat-po-30lsek-ot-yazovir-ogosta/

Не река

Под гръмкото заглавие „Калофер няма проблеми с проливните дъждове“, в. Дневник ни показва как се унищожават реките на България.  За съжаление подобни простотии се случват навсякъде, а резултатът е липса на риба и невъзможност реката сама да се самопречиства

Изграждат рибен проход по Русенски Лом

от Bigfish.bg: http://bigfish.bg/news/novini/Izgrazhdat-riben-prohod-po-Rusenski-Lom.html

Природозащитници ще изградят рибен проход по река Русенски Лом и ще премахват баражи, които вече не се използват или не функционират.
Дейностите са част от проект, който вече изпълнява екоорганизацията WWF, каза за БТА Катерина Раковска, координатор на проекта "Свободни риби".

Екоактивистите ще проучват шест вида редки речни риби, които са защитени от екомрежата Натура 2000. Те ще вземат малки екземпляри от места, в които се докаже, че популациите са в много добро състояние и ще ги пренасят в подходящи условия, където са изчезнали.
Предвидено е и възстановяване на дънния субстрат, който е много важен за размножаването на рибите, отбеляза експертът.

Проектът, финансиран от европейската програма "Лайф", предвижда и работа с институциите, които отговарят за опазване на рибите и реките. Специален акцент е поставен на пречките пред миграцията на рибите - баражи, мини ВЕЦ, рибни проходи, които понякога не са изградени, както трябва, посочи Раковска.

Една от целите на проекта е да изготви препоръки за правилно изграждане на рибните проходи. Почти всички мини ВЕЦ имат, но тъй като няма конкретни изисквания какво да представляват тези рибни проходи, много от тях не функционират, коментира Раковска.
За изпълнение на проекта са ангажирани доброволци, които ще помагат в наблюдението на реките. Всички дейности трябва да приключат до есента на 2017 г.

сряда, 28 май 2014 г.

Обстановката в Дунав се успокоява, нивото на водата спада с по пет-шест сантиметра на денонощие

27 Май 2014 13:28:51  http://www.ruseinfo.net/news_127572.html
 
Обстановката по река Дунав се успокоява и нивото започва да спада леко. Това съобщи изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав /АППД/ Георги Георгиев. По думите му високите води в Сърбия се оттичат, като в следващите дни в българо-румънския участък нивото ще спада с по пет-шест сантиметра за денонощие. В момента край Русе то е 739 см спрямо условната кота "нула", като прогнозата за следващите два дни е да спадне с още 14 см.

В същото време противопожарната служба в града днес показа техника и оборудване за реакция при наводнения - автомобил с водолазно оборудване, надуваеми лодки с извънбордови двигатели, както и машини, които могат да се движат в заблатени терени. 

Началникът на областното управление комисар Павлов представи и шестимата пожарникари, които са взели участие в помощната операция в Сърбия. Двата екипа - от по трима души, са работили от 17 до 23 май в село Кончарево и в град Парачин. Пожарникарите обясниха, че са отводнявали електрически централи, аптеки, банки, училища, детски градини и жилища. Работили са по 14-16 часа на ден. Спасителите заявиха, че са в готовност при нужда да заминат отново за Сърбия. Комисар Павлов обясни, че на тяхно място в Сърбия в момента има други два екипа от пожарникари от Русенско.

Хванаха седем бракониерски мрежи край град Мартен

от Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_127527.html
25 Май 2014 г.

Инспектори от отдел “Рибарство и контрол” на ИАРА Русе са извършили проверка  по река Дунав в района на гр.Мартен. В резултат са открити и конфискувани с протокол срещу неизвестен извършител 7 бр. бракониерски мрежи с обща дължина  520 метра и един винтер. Уловената в мрежите риба е върната обратно във водата. 

понеделник, 26 май 2014 г.

Силистренец спаси дете от удавяне в Дунава

OFFNews | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 май 2014 в 18:45289

35-годишният силистренец Десислав Димитров е спасил от удавяне в Дунава 13-годишно момче.

Инцидентът е станал в 15:15 часа в неделя. Докато си играело с приятели близо до бреговете на реката, момчето се подхлъзнало и паднало в придошлите води, които бързо го погълнали.

Чувайки виковете за помощ, Десислав Димитров, който в момента на случката ловял риба в реката недалеч от децата, веднага се хвърлил във водата, за да спасява момчето.

Той успял да го намери чак при второто си гмуркане на дълбочина около 2,5 метра, но детето не дишало.

Благодарение обаче на навременните изкуствено дишане и сърдечен масаж от страна на Димитров то било спасено.

В понеделник шефът на Областната дирекция на МВР в Силистра гл.инспектор Кристиян Петров връчи на спасителя благодарствен адрес и плакет в присъствието на майката на спасеното дете.

„Бъдете горд със себе си! Обществото ни има нужда от такива доблестни и смели хора", бяха думите на гл.инспектор Кристиян Петров към спасителя на детето.



Инж. Георги Георгиев, изпълнителен директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав:
http://monitor.bg/article?id=429436
 
Високата вълна застрашава Видин и Лом
По-опасни са ледовите запори през зимата. Ако нямаше шлюзове, водите тръгват като стена.

петък, 23 май 2014 г.

РДНСК погна виновните за незаконния строеж при мини ВЕЦ-а в село Бистрица

20.05.2014  zadupnitsa.com

Служители на РДНСК-Кюстендил, както и служители от Община Дупница направиха проверка на изграждането на надстройка на канала на дюкера за язовир Дяково в село Бистрица. Припомнямe, че миналият месец кметът на селото Васил Бански бе подал сигнал до градоначалникът Методи Чимев за строителните дейности, като светкавичната проверка на дупнишките служители тогава установи липсата на необходими документи за строежа на фирмата стопанисваща мини ВЕЦ-а. От РДНСК днес са поискали цялата документация от директора на “Напоителни системи” Александър Анин да бъде представена в едномесечен срок. 

Опасенията на хората от селото са, че това може да доведе до наводнения на част от къщите и обработваемите ниви, тъй като строежа застрашавал дигата на канала. Самата дига вече се е пропуквала преди около 15 години и това е причинило сериозни щети. По-буйните жители дори бяха готови да вземат нещата в свои ръце, ако не се намесеха институциите. Строежът е спрян веднага след проверката от "Незаконно строителство" в общинската администрация

Високите води на Дунав повишиха нивото на реките Янтра и Русенски Лом при устията им

от Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/search.php


Високите води на Дунав повишиха нивото на реките Янтра и Русенски Лом при устията им. Кметът на община Ценово Петър Петров обясни, че Янтра е много пълноводна и е въведено постоянно дежурство и наблюдение. В района на село Новград река Студена, която се влива в Янтра, е преляла на три места в горски насаждения. Кметът на селото Тодор Асенов обясни, че опасност за населеното място няма, тъй като то се намира нависоко.

"Река Русенски Лом също е повишила нивото си в района на устието, тъй като Дунав го "подпира" и течение няма", обясни директорът на общинската дирекция "Обществен ред и сигурност" Спасимир Димитров. Ако Дунав продължи да се повишава, се очакват разливи в района на устието на Русенски Лом.Изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав /АППД/ Георги Георгиев информира, че прогнозата в следващите дни е Дунав да продължи да покачва нивото си при Русе с по десетина сантиметра на денонощие. Така през почивните дни се очаква водният стълб да стигне 780 см. Нивото край Русе днес е 736 см спрямо условната кота "нула". За денонощие то се е покачило с осем сантиметра. Към момента са залети голяма част от пътя под хижа "Приста",който води до рибарските колиби и до ресторантите, както и част от долната тераса на кея.

сряда, 21 май 2014 г.

Taming the floods, Dutch-style

It is 100 days since David Cameron visited the submerged Somerset levels at the peak of the winter floods that devastated swathes of England and hundreds of broken flood defences have now been repaired thanks to £270m of emergency funding from government. But in the Netherlands, also battered by the record deluge but relatively unscathed, an ongoing multibillion-euro programme continues to reshape the watery nation, with none of the political storm whipped up in the UK.

Hard-won reclaimed land – polders – are being given back to rivers and meanders are being cut back into flood plains, all as part of a back-to-nature approach that is reversing centuries of battling against water, in favour of finding ways to live with it.

The Netherlands is a land of waterways and a quarter is below sea level, with 60% of its people in flood-risk areas. There is deep experience of what it takes to deal with flooding, in both financial and human terms.

Jan Kant is the fourth generation of his family to farm the Noordwaard polder in the heart of the giant four-river delta than dominates the south of the Netherlands. "I am attached to this area," he says simply. But, with his sons who now run the business, he is about to move away. The dykes protecting Kant's low-lying fields are about to be broken and the area flooded, to take 30cm off the river level that threatens the nearby town of Gorinchem.

The intensification of downpours by climate change is the underlying reason and Kant is now philosophical about losing his farm: "Living in an area like this, we may have had to move someday anyway."

Another 10 farmers and 24 other families are having to make way as the river takes possession of its flood plain once more. The project is the biggest of 34 "Room for the River" (RR) projects across the Netherlands, costing €2.3bn (£1.9bn) and set to finish in 2015.

But discussions with the locals began more than a decade ago, led by Raalf Gaastra, the stakeholder manager for the Noordwaard polder RR project.

"People have made their own choices: they can stay in an area that could now be flooded tomorrow, because they like the area, or they can leave," he says. Those who stay are helped to build new homes, raised on high mounds, those who don't are bought out at market rates. "The first discussion is not easy, but once one house has decided to go people start to follow," says Gaastra.

Vic Gremmer, the local residents' spokesman, is staying and moving to a new house. "Being forced to move so other people can keep their feet dry is acceptable," he says. "The key is to make us safe and compensate us properly."

The disruption is enormous: new bridges, roads, pipes and repositioned dykes are all in construction, leaving great muddy tracks across the flat green and blue landscape.

"Sometimes it feels like the work takes ages," says Gremmer. But the nature-lover is excited by the prospect of new waterworld and the ospreys it will support. "I can't wait to see what it looks like."

The Noordwaard polder is strikingly similar to the Somerset Levels in the south-west of England, down to the locals initial insistence that river dredging was the key. But Kant, Gremmer and the rest were eventually persuaded that annual dredging was not a sustainable solution.

Visiting the Noordwaard polder, David Rooke, director of flood and coastal risk at the UK's Environment Agency, says: "It's exactly the same issue as the Somerset Levels, exactly the same. But [in England] there is not €2.3bn to solve the problem." Projects like Room for the River have also gone ahead in other countries, such as Germany and China. In England and Wales, which together have actually a 50% greater area of land below sea level than the Netherlands, the last Labour government began a similar project, called "Making room for water."

"But then there was a change of government and a change of policy," says Rooke. After the coalition cut annual flood defence spending by 25% on taking office in 2010.

In the Hague, at the Rijkswaterstaat, the national water management agency which runs the Room for the River programme, director of safety Roeland Allewijn, says over €16bn has already committed for flood defences up to 2028. "We call this relatively short term.

"There is huge political and public awareness that we need to spend a lot of money on this," he says. "It is reasonably easy for us to get government spending on this." This stems back to the national disaster in February 1953, when a North Sea storm overwhelmed the coast and killed 1,850 Dutch people.

The sea remains as major flood threat to the Netherlands and on the windy coast, not far from the major cities of Rotterdam and the Hague, a €75m government-backed experiment is taking place. A new crescent-shaped peninsula, 4 miles long, has been created just in front of the sandy beach. The idea is that rather than having to replenish the beach every year to protect the coast, the waves and currents will wash the 20m cubic metres of sand used to create the peninsula into place: the project is called the "sand motor".

The new peninsula has already been stretched to 5.5 miles in its first two years, and has provided a new site for recreation including hunting for the fossil mammoth teeth hidden in the ice-age sand dredged from offshore.

"There was not a big need to show a cost-benefit," says Jaap Flikweert, an engineer at Royal Haskoning DHV. "There was a lot of vision: it's very Dutch." Flikweert is now examining how the sand motor might be used in the UK, and has identified coastal locations off the low-lying counties of Lincolnshire and Suffolk, both places hammered by the winter's storms.

Paul Cobbing, chief executive of the UK's community-led National Flood Forum, says the British approach is different: "In the UK, the cost-benefit analysis would have had to be foremost to get anyway near Treasury funding."

The sand motor's primary aim is to guard against the rise in sea levels being driven by climate change, and global warming is always the first reason cited by Dutch engineers for the huge flood defence improvements being undertaken. There is no debate about its impact, according to Peter Glas, president of the Dutch Association of Regional Water Boards, the 23 elected bodies that raise €2.5bn a year in flood defence taxes and have defended communities for many centuries. "I don't even enter into discussions about carbon dioxide," he says. "I see sea level rising, I see the land falling and I see millions of people in need."

Aidan Kerr, a flooding expert at the Association of British Insurers and formerly at the Environment Agency, does not see the same attitude in the UK, where environment secretary Owen Paterson is widely regarded as a climate sceptic. "There is concern about the extent to which climate change projections are being taken into account," he says. "The EA has done work on the impact of climate change. But this is not being taken into account as a benchmark for funding."


Water Boards president Glas is also chairman of the local De Dommel water board in another part of the delta region. Here long, sinuous meanders have just been dug through fields to recreate the natural winding form of the Esse Stroom, slowing the rush of water towards populated areas downstream and creating more room for water. The Esse was part of the huge 1995 floods and closed the A2 motorway which runs from Amsterdam to Milan, causing over €6bn of economic damage.

The new meanders, and fields newly opened to floodwaters, account for about 6% of the total 150,000 hectare area of the De Dommel water board and will be able to store 20m tonnes of water. The EA in England has also restored meanders at Stockton-on-Tees and in Oxfordshire, but on a much smaller scale. Such back-to-nature projects, like another pilot scheme in north Somerset, challenge centuries of accepted wisdom that rivers must be straightened and water flow speeded up. "It can be a leap of faith for local communities," said Rooke, noting that the early results in Somerset look promising.

Mark van de Wouw, hydrologist at the De Dommel waterboard, looks at the newly cut meanders in the Esse and says: "It is a small sacrifice to save a massive cost if a city floods downstream."

Van de Woew visited No 10 Downing Street in February as part of a Dutch delegation that advised on the UK's flood response. "The biggest difference was a difference of culture. In the Netherlands, we have a totally different approach to the problem: people here expect to pay bills for flood defences."

Flikweert agrees: "Flooding in the UK is more difficult to treat because it is more diverse. So in the Netherlands you have a simpler problem with more money, compared to a more difficult problem with less money in the UK."


И малко инфо за проекта

Room for the River Programme

The residents in the river region were confronted anxious times in 1993 and 1995. The water levels were extremely high and the dikes just managed to hold. A quarter of a million people had to be evacuated.

Extremely high river discharges will occur more frequently in the future and for this reason it was decided to ensure that the rivers could discharge the forecast greater volumes of water without flooding. The Government approved the Room for the River Plan (Approved decision Room for the River)(2,5MB) in 2007.

Bekijk de PDF met Adobe Reader

This Plan has three objectives:

  1. by 2015 the branches of the Rhine will cope with a discharge capacity of 16,000 cubic metres of water per second without flooding;
  2. the measures implemented to increase safety will also improve the overall environmental quality of the river region;
  3. the extra room the rivers will need in the coming decades to cope with higher discharges due to the forecast climate changes, will remain permanently available.

The rivers in the Dutch delta are sometimes required to process huge amounts of water in very little time. In order to limit the risk of flooding, Rijkswaterstaat (the Dutch department for Public Works and Water Management) is working on the 'Room for the River' programme.


http://www.ruimtevoorderivier.nl/english/room-for-the-river-programme


Features

Relocation of dykes

Dykes will be relocated farther from the river shore. This will create additional space within the flood plain for the river during annual floods.

Lower the level of floodplain

In addition to the relocation of the dykes, the floodplain bottom will be lowered in depth. Increasing the depth in the floodplain must occur due to the collection of sediments in the area after years of regular flooding.

Reduce height of the groynes

The groynes within the riverbed will be lowered to allow for more drainage to occur during an increase in water levels more quickly than presently positioned. Groynes will be added in specified locations in addition to the modifications occurring to the existing structures.

Construction of a "Green Channel"

A "Green Channel" will be constructed serving as a flood bypass around Veessen-Wapenveld.

Increase the depth of the side channels

Side channels will be lowered in depth to increase the barrier between the river and infrastructures and residents. It will also allow for more water to be removed from the flooded location thus reducing the breach of the dykes.

Removal of obstacles

Locations along the river where there are obstacles will be addressed. For example, the hydraulic bridge at Oosterbeek will be removed.

Езерото "Сребърна" се захранва със свежи води от река Дунав








На 19 май е отворен южният шлюз в Поддържан резерват „Сребърна". Целта е захранването на езерото със свежи води от река Дунав. Шлюзът ще бъде отворен поне 48 часа, след което ще се вземе решение за затварянето му. Нивото на водата в захранващия канал е 330 см, а при голямо водно огледало 230 см. Обстановката в резервата е спокойна. Къдроглавите пеликани обучават малките си да летят и да ловят риба.

Иван Христов, WWF: Дигите не защитават населените места от големите наводнения

Много често са се инвестирали средства в съоръжения без да се направи икономически анализ дали могат реално да предотвратят бедствието

от Рая Лечева 20.5.2014 | 13:47  Статия на http://3e-news.net

Иван Христов, координатор "Води" във WWF:

Г-н Христов, какви мерки трябва да се вземат във влажните зони около реката, за да не се превърнат наводненията в бедствие?

Крайречните влажни зони в известна степен са гаранция, че наводненията ще причиняват по-малко щети. Това са местата, в които водата се разлива и при пикова вълна по реката, тя се потушава донякъде, разливайки се в тези естествени места. Така надолу по течението живата вълна не е толкова висока и като цяло скоростта на течението се забавя. Искам да припомня, че в миналото поне 80% от влажните зони са били откъснати от реката и водата не може да се разлива на тези места, което изкуствено увеличава скоростта на водата и приливната вълна. Това е валидно за почти всички реки, включително до голяма степен това е валидно за река Дунав. От няколко години започна да се говори за възстановяване на т.н. ретензионни  площи. Това са места, където естествено при наводнения водата може да се разлее, задържи и после постепенно да се оттече надолу по реката без да се създават пикови приливни вълни. Мерките затова са няколко. Те започват от горното течение на реките, а именно осигуряване на подходяща растителност, която да не довежда до порои. Това означава залесяване в рисковите части на водосборите и отваряне на реката да се разлива по възможност там, където няма да причинява щети.

Все по-честите наводнения през последните 20 години провокира ново законодателство в ЕС, новата директива за наводненията. Става ясно, че наводенията не могат да бъдат спрени. С диги и хидротехнически съоръжения може да се предпазим от малките наводнения. От големите наводнения те не могат да ни предпазят. Вече не се използва толкова популярното в миналото схващане за спиране наводненията, очевидно не можем. Вече говорим за управление на риска от наводнения, управление на щетите, които наводненията могат да причинят. При висока приливна вълна очевидно съоръженията не могат да помогнат , по-добрият вариант е когато това разливане стане на места с ливади и гори, където наводненията няма да причинят щети отколкото това да стане в индустриални зони  или населени места. А често най-критичните места по реката са именно населените места, където има много препятствия в реката, често боклуци, изхвърлени в самото корито, повечето до мостове и други инфраструктурни съоръжения. Много често преливанията стават точно там и щетите са най-големи, защото има много инфраструктура, която може да бъде засегната. Затова се налага нова политика не само в Европа за планиране на действията във връзка с наводненията.

Държавите са задължени да изготвят планове за превенция на риска от наводнения. Този процес изисква няколко стъпки- първо картиране на рисковите места, предприемане на действия в тези рискови територии, едно от които логично  е да не се изграждат населени места или друга инфраструктура в тези чувствителни зони, тъй като рано или късно, те ще бъдат изложени на риск от наводнения. Най-много щети навсякъде през последните години, а и в България са били в бивши крайречни заливни територии, защитени от реката с дига, където се е създало фалшивото усещане за сигурност, което при малки и средни наводнения може да предпази, но ако наводнението е голямо или когато тези съоръжения не могат да се поддържат по икономически причини, тези територии се наводняват. Имаше нерегламентирано или регламентирано, но недалновидно строителство в речните тераси, което създава големи рискове за тези места.

Къде сме ние при прилагане на мерки за възстановяване на естествените заливни зони и по изготвянето на плановете за управление на риска от наводненията?

Ние задължително трябва да изготвим такива планове. В момента тези планове се изготвят от Министерството на околната среда и водите. В най-скоро време трябва да се отвори процеса за публично обсъждане на тези планове. Ще трябва да бъдат представени на обществеността на работата, извършена до този момент. Много е важно хората да знаят, че такъв процес има и да участват, за да може плановете да бъдат максимално адекватни. Системата е нова, подходът също е нов, така че е много важно населението да участва и да е информирано по този въпрос. България не е изключение от това, което се случва в Европа, но много от процесите при нас се развиват значително по-бавно. Преосмисляне на концепцията за предпазване от наводненията включително изграждане на тези крайречни влажни зони с цел задържане на водата. Това е започнало преди 20 години в останалите страни, у нас това нещо се случва през последните 10 години. Докато инвестираме единствено и само в нови защитни диги няма да постигнем резултати. Това, което показва и практиката към настоящия момент  е, че изградените в миналото хидротехнически съоръжения са много и са много сложни, поддържането им в много територии е икономически неоправдано. Те защитават земи с много висока степен на защита- земеделски, пасища, ливади, чиято поддръжка не може да се оправдае спрямо евентуалните щети от наводнения. Затова е нормално да се получи дефицит на средства в други райони. Най-голямото предизвикателство е икономическия анализ. Това е основният недостатък на управлението на риска от наводнения до този момент. В много случаи са се наливали средства, на всяка цена не планово  в отделни обекти  без да е направен икономически анализ какъв би бил ефекта от това. Покрай различните наводнения станахме свидетели как стихийно се инвестираха пари в малки проекти в отделни населени места като не се направи икономически анализ като цяло дали това е най-ефективният начин за изхарчване на тези средства за маляване на щетите от наводнения.

Колко такива естествени зони са необходими по река Дунав или по другите ни големи реки за борба с наводненията?

Световен фонд за дивата природа WWF е правил различни проучвания  за възможностите за възстановяване на такива крайречни влажни зони. Имаме такъв анализ за поречието  на река Дунав, включително за един от притоците на реката. Но цялостни проучвания за България нямаме, имаме списък на местата с потенциал за такова възстановява с ползи за биологичното разнообразие и намаляване на щетите от наводнения. Това е възможно например в Урсойска низина, на запад от Лом, в известна степен в Карабоараската низина между устието на р. Искър и р. Вит,  низината Побрежие или известна като защитена местност Калимок-Бръшлен на запад от Тутракан, Сребърна и други. Тук трябва да направя важно уточнение, че по отношение на р. Дунав капацитетът на нашите низини за задържане на води по Дунав е нищожна. Ние дори да възстановим тези места въздействието ще бъде пренебрежимо малко , тъй като ниската част на брега в нашия участък е откъм румънска страна. Така че по-голямо значение ще има възстановяването на влажни зони в румънска страна. Вече 5 години там правят много детайлно  проучване на възможностите за отваряне на тези ретензионни площи в реката и вече има такива примери. За да има ефект подобно действие е необходимо по цялото течение на реката да има такива места, едно-две места  ще имат много малко въздействие особено пък в долната част на реката , където сме ние, реката е много голяма, а пък площите които имаме са сравнително малки. Така че без мерки в горното течение на реката, ние смаи не бихме постигнали значинм ефект.

За българските реки може ли да кажете какво ще е значението от възстановяване на тези зони?

Подробно проучване за българските реки не сме правили. Но имаме пример за р. Русенски Лом край село Иваново. За пръв път в България демонстрирахме в много малък мащаб действие. На това място река Русенски Лом от едната страна брегът е стръмен, където няма къде да се разлива, а от другата страна е крайречна ливада, пасище, което е защитена с дига. На това място реката много вдигаше нивото си и дори заливаше пътя и съоръжения към ивановските скални манастири. Преди няколко години реката скъса дигата и ни подксаза как трябва да се реши въпроса. Ние взехме възможно най-простото решение, на две места дигата беше прорязана изкуствено, така че при високи води водата да може спокойно да се разлее в тази крайречна ливада и когато водата отново спадне да може да се върне обратно в реката. Това което се случваше преди е водата залива пътя и всички съоръжения, след което прелива зад дигата и там стои наводнено последният път повече от една година. Така с възстановяването на връзката с крайбрежната зона на реката се решиха проблеми с наводненията на пътя и на зоната за отдих към Ивановските скални манастири. Това решение се оказа не само просто, но и евтино.

Как повлияват наводненията за биологичното разнообразие по р. Дунав?

Проблемът с наводненията е много актуален през последните години. Почти няма година, в която да няма такива природни явления по всички реки на страната.  Наводненията винаги е имало, те са естествено явление, така че речните екосистеми са адаптирани към наводненията. Затова по принцип няма как наводненията да разрушат околната среда и естествените екосистеми.  Крайречната гора, когато  е естествена е адаптирана към наводнения и няма как те да я унищожат. Това до голяма степен важи за повечето видове, разбира се в определени ситуации, когато има много дълъг период на наводнения някои видове не могат да се размножават и изчакват. Но като цяло наводненията не оказват особено влияние върху природата. Основният въпрос е как влияят наводненията като природно бедствие от гледна точка на хората. Това е основният проблем. Няма причина да се притисняваме за това дали биологичното разнообразие ще бъде неблагоприятно повлияно.

По-скоро наводненията са необходимост за запазване на доброто здраве на реките и крайречните системи. За много видове размножаването става възможно по време на високите води. По време на високите води реката се свързва с крайречните плата, разливи или аливни гори, тогава те стават едно общо и благодарение на това рибите може да навлязат на тези места и да хвърлят своя хайвер. Такъв пример са шарановите риби, които по време на високите води влизат в тези крайречни места, където водата е по-спокойна и не е мътна става хвърлянето на хайвера, отглеждането и развитието на малките рибки и личинките,  тук намират храна и са защитени от хищници. Впоследствие те преминават обратно в реката.


вторник, 13 май 2014 г.

Нова популация от млади балкански пъстърви заплува в родните планински реки

13.05.2014 09:05
http://society.actualno.com/70-000-mladi-balkanski-pystyrvi-dnes-zapluvaha-v-bylgarskite-reki-news_27919.html
Млади балкански  пъстърви заплуваха в родните планински реки в обща акция на Лидл България и Риболовен клуб “Балканка” през уикенда. 70 000 нулевогодишни балканки са били пуснати в общо 120 км водоеми.
Акцията е финален етап от кампанията „Дай шанс на Балканката!” на Лидл България, която се провежда онлайн. Феновете на компанията във Фейсбук имаха възможност да ловят виртуални рибки в периода 3-17 април, а Лидл България от своя страна превърна всички онлайн уловени балканки в живи.
В последните 10 години популацията от балканска пъстърва намалява значително. От една страна расте броя на риболовците, занимаващи се с пъстървов риболов. От друга, най-голяма вреда на популацията на балканската пъстърва нанасят новопостроените малки ВЕЦове. Причината е, че рибопроходниците при тези централи са изградени така, че не позволяват на рибите да мигрират по течението и да се размножават. Данните на Риболовен клуб „Балканка” показват, че в река, на която има изграден ВЕЦ, след година, две популацията от балканска пъстърва почти изчезва.
„Дай шанс на Балканката” се провежда за втори път. В първата кампания в края на 2013 г. бяха уловени 40 000 виртуални пъстърви, които по-късно бяха превърнати в живи с помощта на Лидл България и заплуваха в родните планински реки. Кампанията т.г. отбелязва почти двоен интерес към виртуалния улов. „За нас това беше важен знак от страна на феновете ни в социалните мрежи, че искат да помогнат и да допринесат за биологичното разнообразие в българските реки.”, заявиха от компанията.
„Благодарим много за подкрепата на Лидл България, както и на всички фенове в социалната мрежа, които спомогнаха в родните водоеми да заплуват нови 70 000 балканки.”, заяви Алън Тюфекчи.
Редактор: Ивайло Ачев

понеделник, 12 май 2014 г.

Паника в Панагюрище: Умряла риба в река Луда Яна, замърсяването от Асарел

Статия от в. Стандарт: Паника за отровена Вода

от Димитър Илиев, Руслан Йорданов | Общество Копирано от standartnews.com
Сигнал за мъртва риба по течението на река Луда Яна между селата Баня и Бъта е подаден на 8 май. Екоинспекторите са взели проби от 6 места от водата, като действително намират умрели мрени. Резултатите от пробите ще станат ясни тази седмица, заявиха от РИОСВ в Пазарджик. Докато чакат данните от екоинспекцията, местните хора за пореден път треперят за здравето си.
Рибата в река Луда Яна изчезна, екоинспекцията проверява за излив на тежки метали от комбината

сряда, 7 май 2014 г.

Renewed hydropower investment needs social and environmental safeguards

The 50,000 large dams in the world respond to a range of development and security needs, providing power, water storage and flood protection. Yet balancing their benefits against their social and environmental costs has long been controversial. A resurgence in hydropower investment has seen new actors, notably Chinese and private banks, changing the global landscape for financing dams, leading to fewer measures to protect social and environmental values. New financing tools, such as carbon trading, are also playing their part. As the 'finance landscape' for hydropower widens, improved tools to ensure sustainability must become a mainstream approach, especially to encourage Asian finance institutions to participate in mechanisms like the Equator Principles — now the main framework used to assess and manage environment and social risk in dam project finance transactions, outside of multilateral safeguards.


read more

Села пред бунт след смъртта на децата, удавили се в канал

Местните настояват съоръжението, взело около десет жертви, да бъде обезопасено
Видяна: 225|
Коментари: 1

Не е ясно чия е отговорността за обезопасяване на напоителния канал край Брестовица, в който в събота следобед се удавиха две братчета на 7 и 14 години от Пещера, въпреки че през последните години съоръжението е взело около десет живота.
Общата дължина на канала е 13 километра, като преминава покрай няколко населени места - започва от Кричим, минава през Устина, Перущица и стига до Брестовица. Във всяко от селата има удавен поне един човек. Каналът е строен по времето на социализма и трябвало по план да стигне по Хасково, но парите свършили. Днес той захранва два частни малки мини-ВЕЦ-а край село Йоаким Груево, използва се и за напояване на нивите по продължението си.
Три дни след трагедията нивото на водата в дълбокия 8 метра канал е значително по-ниско, няма и течение, но единствената мярка за безопасност остават табелите „Къпането забранено".
Две пловдивски села са готови на бунт след смъртта на двете момчета в събота. От години хората в Брестовица и Йоаким Груево настояват за ограждения и се заканват този път да бъдат непреклонни.

Двете деца са се удавили в канала край Брестовица в събота следобед. Хората от селото ги видели да се разхождат с колелата си из полето малко преди това. Според местни жители по-малкото момче се е подхлъзнало в канала, батко му тръгнал да го спасява, но и той бил повлечен от бързите води.
Телата им са намерени случайно от работник на изграден на канала мини-ВЕЦ, който извършвал профилактика на съоръжението. „По случайност ги е намерил - вдига да чисти решетки там точно пред канала, когато слизат надолу по тръбите и излизат точно пред централата", обясни пред bTV работникът на съоръжението Любен Пенчев.
Служителите от мини-ВЕЦ-а разказаха, че каналът е любимо място за игра на децата. „Много често идват децата, гоним ги, но оттук през другата част и обратно се връщат. Ние не даваме да се къпят, има си обозначени табели и нататък. Опасно е къпането, защото водата е студена и веднага го пресича", допълни Любен Пенчев.
Жителите на Брестовица настояват каналът да бъде обезопасен, а и виновните за смъртта на десетки души, които са се удавили в него през годините, да бъдат наказани.
„Преди години един ветеринарен доктор падна с жигулата от моста вътре и го намериха почти на реката Марица, удавен човекът и после почнаха да циментират, да поправят. Преди години водата не се изтичаше така бързо, нямаше го ВЕЦ-а, застояла беше водата, топла - и да паднеш вътре, не е страшно, ще се задържиш, ще излезеш, сега отдолу става бързотечаща вода и не дай си боже да паднеш вътре в тая студена вода", разказват местните хора.
Кметът на Брестовица Любен Радев подчерта неколкократно, че каналът е собственост на „Напоителни системи". От държавното предприятие засега се въздържат от коментар с мотива, че тече следствие.
„Има хора, които много добре печелят от канала, би могло да се направи нещо. Казваме му черния канал – за последните 10 години около 10 жертви. Господ е пазил децата ни досега", разказа майка от Брестовица, чиито деца вече са пораснали.
„За последния случай предупредих сина си и дъщеря си – че не трябва да си играят тук и трябва да внимават", разказа друга майка от селото.
„В Брестовица постоянно правим разяснения колко са опасни", обясни кметът на Брестовица Любен Радев и подчерта, че удавените деца са били от Пещера.
„Каналът е на „Напоителни системи", само можем да информираме за опасността, но нищо друго. Мерките не могат да се вземат от частни лица, които използват водата от канала. Юридически няма как да накараме частна фирма да вземе мерки", подчерта кметът.
Той припомни и случая с удавеното „наше" дете от средата на миналия юни – тогава в същия канал загина 13-годишно дете. „В писмена форма сигнал до „Напоителни системи" не съм подавал. Напълно са запознати, многократно съм разговарял с тях", подчерта кметът.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ