Карта на действащите ВЕЦ в България

петък, 27 юни 2014 г.

Да пиеш чиста вода за пръв път в живота си! Възможно ли е това?

За нас чистата вода е даденост, приемаме че съществува, че я има в изобилие и че винаги ще ни е под ръка, когато ни прижаднее.

В Замбия не е така!

Представете си да ви се налага да ходите всеки ден по повече от 3 км за да налеете питейна вода. Това правят много от тези деца в Замбия, и то всеки ден по три пъти.

Ние в България все още сме облагодетелствани с някои чисти, планински реки, които, слизайки в низините, стават все по-мръсни. Освен това, редица баражи и ВЕЦ заплашват тяхното съществуване дори в зоните в близост до изворите. До къде трябва да стигнем за да осъзнаем, че от нашата позиция и действия, или съответно бездействия, зависи качеството на водата, с което един ден ще живеят нашите деца?

Вижте това видео, за да осъзнаете колко важна е за нас водата, защото човек разбира, че нещо е ценно, когато го загуби.

World Vision- The Zambia Project from Janssen Powers on Vimeo.

Видео Деца от Замбия за пръв път пият чиста вода, със субтитри на Български:

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Проекти за възстановяване на влажни зони около Дунав ще бъдат реализирани в следващите седем години

от wwf.bg
26 юни 2014 г.

Влажни зони и заливни територии по Дунав ще бъдат възстановени с ново, мащабно партньорство между WWF и Coca-Cola. 

Амбициозните цели на проекта са да се увеличи капацитета на реката с 12 милиона м3 вода – колкото вода има в 4800 олимпийски басейна – и да възстанови влажни зони, с размерите на над 7422 футболни игрища, до 2020 г.

Фондация “Coca-Cola” ще финансира дейности в шест държави – Австрия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния и България – за седем години.
Дунав, който е най-дългата река в Европейския съюз, е загубил 80% от заливните си територии и влажни зони през последните 150 години. Най-много проблеми създават дигите, извличането на инертни материали от реката и язовирите, изградени заради водни електроцентрали, корабоплаване и за контрол на наводненията. Резултатите са много и широко разпространени – от намаляване на рибните популации до разваляне на качеството на водата и влажните зони, които са изключително важни за биоразнообразието и предпазват от наводнения. През тези седем години ще бъдат премахвани диги и язовири, за да се свържат някогашни заливни територии с реката и да се подобри способността на крайречните области да поемат високите води на реката. 

„Заедно – WWF и Coca-Cola, заедно местните власти и организации в страните по река Дунав, ще опазим и възстановим важните влажни зони и заливни територии за природата и хората“, пояснява Андреас Бекман, директор на Дунавско-Карпатската програма на WWF. “В същото време ще започнем регионално движение за възстановяване и опазване на влажните зони, както и за добро стопанисване на водните ресурси“, допълва той. 

„Това е най-голямата програма на фондация “Coca-Cola” в Европа“, заяви Улрике Сапиро, директор на отдел общност и околна среда на Coca-Cola. “Работим с WWF от 2007 г., за да опазим водните ресурси, които не са неограничен ресурс. Затова полагаме непрекъснати усилия за ефективното използване на водата, работим с WWF и си поставяме амбициозни цели в световен мащаб“, каза още тя.

В международния ден на Дунав (29-ти юни), WWF и Coca-Cola, започват Дунавско турне, което тръгва от Сърбия. То ще демонстрира колко са важни влажните зони и заливните територии за здравето на хората и природата. С интересни и образователни игри и информационни материали, турнето ще премине през 25 града в Австрия, България, Хърватия, Унгария, Румъния и Сърбия до края на лятото на 2015 г. 

Възстановителните дейност в България ще се случат около „Зелен коридор Долен Дунав“, един от най-амбициозните проекти за опазване и укрепване на влажни зони в Европа, който е подкрепен от министри на околната среда на четири държави. Шест застрашени вида риби в българската част на Дунав и притоците ще бъдат опазвани по-добре, чрез възстановяване на 30 км речни местообитания. Освен това са предвидени и целенасочени консервационни дейности – ще бъдат възстановени популации на застрашени и изчезнали видове от една река, като бъдат взети индивиди от друга. 

Ще бъде подобрена и способността на реката да пречиства водата си. Други проекти за влажни зони в България ще подобрят естествената среда, ще увеличат устойчивата употреба на земя и икономическото развитие на региона.

сряда, 25 юни 2014 г.

Имат ли край капризите на времето?

Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове



Кой разсърди времето? Това се питаме всеки път, когато ни застигне стихията – когато водата нахлуе вкъщи, удави домашните животни и погуби реколтата.

Тази година гневът на природата е още по-силен. Само за месец България попадна в невиждан воден капан, който парализира цели градове, а лятото едва сега започва…

На много места през послединя месец станахме свидетели на страшни градушки. Смерч пък премина по Черноморието. Това нетрадиционна за нашите географски ширини бедствие напоследък се появява по-често.

„Има една тенденция на затопляне в климата. Като цяло проявленията на т.нар. „глобално затопляне” на Балканите се вижда като засилване на такива неблегоприятни метеорологични явления, които също крият големи опасности”, обяснява синоптикът Петър Янков.

Какво още да очакваме от времето гледайте във видеото

Контролът по добива на инертни материали от реките е много слаб

| http://3e-news.net/

Контрол по добива на баластра от реките липсва, съобщи в коментар за 3e-news.net Любомир Костадинов от Световен фонд за дива природа WWF по време на семинар за добива на минерални и подземни води, водовземане, ползване на воден обект. В предходния парламент беше внесено предложение за забрана добива на баластра от реките, но така и не беше гласувано. Костадинов цитира изследване, според което у нас се използват 3 пъти повече инертни материали отколкото се добиват, което означава, че останалото количество се добива незаконно.

И докато при концесиите все пак има някакъв контрол, то при разрешителните за изземването на баластра от реките това реално не се случва, коментира ескпертът. Замерванията напрактика са трудни, защото изпълнителите се аргументират, че водата е придошла, което е наложило допълнително изземване например. Така реките буквално се унищожават и вкопават с по 3-4 метра и такива примери има много- на Марица, на Янтра и почти всички реки. Така реките не могат да се ползват за поливно земеделие, защото няма как да достигнат до земеделските площи или трябва да се изграждат водовземни съоръжения да се доведе вода, което е скъпо, коментира Костадинов. Това е проблем и за бизнеса, който има концесии за добив на инертни материали от кариери, които все пак изпълняват много по-тежки изисквания. Забраната за добив на баластра от реките няма да е проблем, защото необходимите количества могат да се набавят както от кариерите, така и от извършване на тази дейност в язовирите. Никъде в света реките не се ползват за изземване на строителни материали. Това навсякъде е забравена практика, а у нас безконтролната дейност продължава.

Бизнесът поиска повече публичност при процедурите за водовземанеа, стана още ясно на семинара за добива на минерални и подземни води. Необходимо е започването на процедура за издаване на ново разрешително по Закона за водите да се обявява на страницата на министерството, на съответната басейнова дирекция и на страницата на общината, коментираха от Булгартрансгаз. При положение, че имаме над 11 000 разрешителни за водоползване не може при всяка промяна на наредба или закон да следим какво се променя. Ще бъдем улеснени ако се публикува конкретна информация на страницата на министерството за всяка отделна промяна, коментираха организациите.

Отделно при започване на процедура за издаване на разрешително за водовземане или добив на минерална вода е хубаво да да се информират всички останали фирми, които добиват вода от това находище, коментира Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

В момента е задължително всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за започване на процедура на друга фирма, но това много случаи се прави по решение на всяка Басейнова дирекция поотделно или пък изобщо не се прави. "Всяка структура на МОСВ самостоятелно определя кои са заинтересованите лица и ако не влизате в този списък може не може да обжалвате. Ние като неправителствена организация често сме имали подобни случаи", обясни и Любомир Костадинов от Световен фонд за дивата природа WWF. Това е напълно субективна преценка, която може да не позволи на определи компании да обжалват като не ги включи в списъка на заинтересованите лица и обжалването пред съда става изключително трудно, а това е проблем и за бизнеса, допълни Костадинов.

Ескперти от министерството обясниха изискванията за издаване, за промяна или прекратвяне на разрешителните за водовземане и водоползване. При искане за продължаване на разрешителното трябва да са платени всички дължими такси, да се изпрати молба, но не по-късно от три месеца преди изтичане на настоящото разрешително, коментира в отговор на въпрос Десислава Войводова от дирекция "Управление на водите" към МОСВ.

Таксите за водовземане от подземни води е различна по различните цели. За питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв. на куб. м, за самостоятелно питейно- битово водоснабдяване за собствени цели 0,75 лв. на куб. м, за охлаждане 0,0008 лв. на куб. м, за напояване на земеделски култури, аквакултури, животновъдство цената е 0,01 лв., за промишлено водоснадяване е 0,07 лв. на куб. м, а за всички други цели е 0,16 лв. за куб. м.

вторник, 24 юни 2014 г.

Тонове риба по гръб след изпискане на утайки от ВЕЦ

Тонове риба изхвърли Искъра днес по поречието си от Лъкатник до Люти брод. Хората от дефилето я събират с чували, успокоени от експертите, според които рибата не е отровена, а е задушена.

Поголовният мор тръгнал от залпово изпускане на малката ВЕЦ при Лъкатник, която е открита само преди 4 месеца.
По технология реката е преградена и е обособено малко езеро, в което се трупат утайките от софийските отпадни води. При плановото изпускане днес реката станала черна и гъста като кал. Задушили са се хиляди екземпляри кефал, мряна, скобар и клен. Имало рибоци, дълги повече от половин метър.

На мястото на екокатастрофата са пристигнали екипи на Гражданска защита РИОСВ - Враца.
Според експертите до инцидента се е стигнало заради малкото вода в реката. Нивото е спаднало не само от продължителната суша, а и защото умишлено се задържа водата в язовир Искър, за да не жадува столицата.

Райна Тошева
Копирано от standartnews.com

WWF: Проект за нова ВЕЦ може да убие долното течение на Янтра

Проект за нова водноелектрическа централа ще доведе до силно намаляване на рибата по цялото долно течение на Янтра и до заливане на държавни, общински и частни земи около селата Белцов, Ценово и Долна Студена, Русенско, предупреждава международната природозащитна организация WWF. Проектът ще унищожи приоритетни местообитания от европейската екологична мрежа Натура 2000 и ще влоши условията за воден туризъм в района, смятат от организацията.

WWF: Проект за нова ВЕЦ може да убие долното течение на Янтра

На 26 октомври 2009 г. ще се проведе обществено обсъждане на инвестиционно предложение „Изграждане на МВЕЦ Янтра 1" в землището на село Белцов, община Ценово. Обсъждания ще има от 10.30 ч. в Кметство Белцов, от 13.30 ч. в Кметство Долна Студена и от 16.30 ч. в Община Ценово. Подробната информация е публикувана на интернет страницата на РИОСВ-Русе.
Проектът предвижда МВЕЦ "Янтра 1" да е от руслови тип - в коритото на река Янтра. Преградната стена е планирана на 770 м над моста при Белцов, а задбаражното езеро е дълго около 6 км и достига стария бараж и реконструирания мост при Долна Студена. То задържа наноси, които се разтварят във водата, поглъщат кислорода и предизвикват масова смъртност на рибата. Такъв случай, широко разгласен в медиите, има от септември 2008 г. на ВЕЦЛакатник" на река Искър, аналогична на предлаганата ВЕЦ при Янтра. Аварийно изпускане на вода с наноси причини измирането на тонове риба на 30 км надолу по течението, припомнят от природозащитната организация.
От WWF обясняват, че в долното си течение Янтра е притокът на Дунав с най-запазена природа, част от Натура 2000. При преминаване през турбините на ВЕЦ се очаква висока смъртност на възрастни риби и личинки. Речен кефал, скобар, распер, бяла мряна, които са основен обект за спортния риболов в Янтра, ще бъдат ограничени в преминаването си нагоре по течението, което ще доведе до намаляване и дори изчезване на рибата.
След проучвания още през 2006-2007 г. WWF и община Ценово подготвиха проект за преодоляване на баража при Долна Студена, който е миграционна бариера за рибата. Това ще й позволи да стига и до горния участък от Янтра. Водните спортове са основен компонент на прохождащия в община Ценово туризъм. Тази част на Янтра е най-атрактивната в Северна България и активно се използва за организирано спускане с каяк. Необходимостта от преминаване през шлюзове и шлаухи ще отблъсне почитателите на водните спортове от района.

Предупреждават за опасност от наводнения


За опасност от наводнения предупредиха от Министерството на околната среда и водите. От БАН обявиха жълт код. Заради интензивните валежи експертите предупреждават за повишаване на нивото на реките в Дунавската равнина. Искър, Вит и Осъм са реките, които са застрашени от преливане.
Пет са потенциално опасните язовири и те са на територията на Ловешка област, предупреди областният управител Милко Недялков. Има опасност от преливане на река Осъм на завоя край село Деветаки и край ВЕЦ
„Камен рид”. Предстои там да бъдат предприети укрепителни мерки.
“Язовир “Пазар дере” – спасихме там ситуацията и се опитваме да източим язовира си. С преливането си язовирът е в състояние да затвори затвори и главния път. Другите два язовира са в община Троян”, каза Милко Недялков, областен управител на област Ловеч.
Сунгурларското село Манолич е силно пострадало от водната стихия преди ден. Водата е изровила всички пътища в селото, а мостът, който свързва двата квартала, е рухнал и е отнесъл в канала една кола. Четири крави са влачени с километри, говедарката на селото едва се е спасила от удавяне. Някои хората са изгубили всичко – дрехи, покъщнина, документи, дори и три хиляди лева скрити за черни дни в бюфета. Поройният дъжд днес наводни и курортното селище Св. Влас.
Друго опасно място е област Монтана. От там казват, че засега състоянието на реките не е критично въпреки обилните валежи.
Ураганният вятър и падналата градушка в село Смирненски са унищожили напълно зеленчуковите градини и реколтата. Прекъснато е електрозахранването и водоснабдяването.
” Изведнъж като почна буря, направо сви отвсякъде лед и градушка. Просто страшна работа и всичко съсипа и овошки, грозде и насаждения, домати и пипер, нищо няма да се отбере”, разказа Иван Петков,
жител на селото.
От Министерството на околната среда и водите са предупредили всички общини още преди два дни за опасността от наводнения в цялата страна.
“То е пуснато до Областните управители, до Басейнова дирекция и се надявам, че цялата държава е готова
да посрещне тези предизвикателства!”, каза Асен Личев, Дирекция “Управление на водите” МОСВ.
67 от всичките 300 хидротехнически съоръжения в Пловдивска област са със статут на потенциално опасни, но нито един от тях не е достигнал критични нива, категорични са експертите. Повишение се отчита само за река Марица, която качва нивото си при Пазарджик с 5 см, при Харманли с 9 см и при Пловдив със 17 см.

Няма повишение на нивото на реката в беловското село Сестримо

20 Юни 2014 | 12:34 | Агенция "Фокус" http://www.focus-news.net/news/2014/06/20/1934330/nyama-povishenie-na-nivoto-na-rekata-v-belovskoto-selo-sestrimo.html


Нивото на реката в село Сестримо не се е повишило, въпреки че язовир „Белмекен” е почти на 100% пълен. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик кметът на беловското село Стойчо Стефанов. „Тук всичко се контролира и водата не може да прелее при язовир „Белмекен”. Тя минава през турбините и ВЕЦ-овете и заминава надолу по река Марица. При нас в реката няма вода, през последния месец тя е толкова, колкото се събира от дъжда”, уточни кметът. „Язовирът е направен така, че не може да прелива от нашата страна. Дори да прелее малко, това ще е от страната на Якоруда. Язовирната стена няма как да прелее и когато водата е много ВЕЦ-овете работят на пълен капацитет. Пълни са и каналите, които се от ВЕЦ „Сестримо” за ВЕЦ „Момина клисура” и по реката не може да стане беля”, добави Стойчо Стефанов.
Теодора ДИМИТРОВА

понеделник, 23 юни 2014 г.

Инж. Дунчев: Поголовната сеч е сред причините за наводненията

Публикувана на 23 Юни 2014, Понеделник, 10:1 | Радио Стара Загора
Масовото изсичане на горите и неправилното почистване на речните корита в България са сред основните причини за наводненията, каза за Радио Стара Загора експертът по горите към Международната организация WWF инж. Александър Дунчев.

Още преди век е установен големият принос на България в укротяването на пороите на Балканите. Това се дължи на огромните й площи от иглолистни култури, които са били създадени с цел да задържат водата и да предпазват населените места от наводнения. Заради поголовната сеч обаче защитната им функция е отслабена, обясни експертът.

Причината - все повече се увеличава търсенето на дебела дървесина, която се добива главно от старите иглолистни гори, които за разлика от по-младите дървета, могат да задържат по-голямо количество вода. Криворазбраното почистване на речните корита също допринася за риска от наводнения, каза още експертът по горите към WWF инж. Александър Дунчев:

събота, 21 юни 2014 г.

Екоексперти с кампания 'Повече място за реките и сигурност за хората'

Новини 22 август 2005, 11:45

http://www.vesti.bg/novini/koritata-na-pochti-vsichki-reki-koito-preliaha-prez-poslednite-dni-u-nas-sa-bili-nepravilno-korigirani-i-stesneni-taka-che-te-ne-sa-mogli-da-poemat-golemite-obemi-vodi-alarmirat-prirodozashtitnici-767842

Ако горите не бяха изсичани, речните корита - неправилно коригирани, а крайречната растителност - премахвана, наводненията през август нямаше да са толкова разрушителни, категорични са осем екологични организации, чиято коалиция оповести началото на кампанията "Повече място за реките и сигурност за хората".

Коритата на почти всички реки, които преляха през последните дни у нас, са били неправилно коригирани и стеснени, така че те не са могли да поемат големите обеми води.

Река Лесновска, чиято приливна вълна нанесе огромни поражения, е лошият пример за това, смятат еколозите.

Да се оставя по-голямо пространство за реките и свързване с естествените им заливни тераси извън населените места, където евентуални наводнения няма да причиняват големи щети, препоръчва Иван Христов от Световния фонд за дивата природа-Дунавско-Карпатска програма (WWF-DCP).

Като превантивна мярка срещу повтаряне на бедствието се препоръчва да спре поголовната сеч на стари гори, особено във водосборните басейни.

Горските масиви са полезни заради способността на кореновите им системи да поемат от 80 до 100% от падналите валежи, изтъкват природозащитниците.

Горите вече не служат за буфер, който поема излишното количество вода и какво се получава - падналите валежи в големи количества се стичат масирано в долините, където отиват посрещнати от реки, които вместо да бъдат разлети в своите естествени корита, са вкарани насила в корекции без капацитет да поемат приливната вълна", обясни Борис Бъров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Зелените организации настояват още добиването на инертни материали от речните корита да бъде прекратено, тъй като то засилва ерозията, подкопава мостовете и разрушава дигите.

В коалицията от неправителствени организации участват още Българска фондация "Биоразнообразие" (БФБ), "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология (ИУЦЕ), Сдружение за дивата природа "Балкани" (Balkani.org), сдружение "Екофорум" и федерация "Зелени Балкани" (GreenBalkans.org).

петък, 20 юни 2014 г.

Трагедия във Варна

Много страшно е, че хора загиват от небрежността на всички институции! 
Бог да ги прости!
На кратко проблемите могат да бъдат обобщени така:

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Планове за управление на риска от наводнения


Темата за наводненията става изключително актуална в последните дни предвид дъждовете.  Поради това взимаме повод и публикуваме малко повече систематизирана информация относно т.нар. Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН).  Това е сравнително нов инструмент не само за България, но и за Европа и тепърва ще се развива.  За съжаление няма достатъчно практика и добри модели, които да се следват.  Тези планове са важни в много аспекти, тъй като съчетават в себе си управлението на рискове и чисто екологични дейности по опазване и възстановяване на влажни зони.

Директивата изисква от държавите членки да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три етапа:
I.      ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (в този етап се определят и райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН))
II.                КАРТИ НА ЗАПЛАХАТА И РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ  
III.              ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ (ПУРН)

Оценката и управлението на риска от наводнения е предмет на Европейската Директива за наводненията (ДН) (Директива 2007/60/ЕС ), която е в сила от 26.11.2007 г. и е транспонирана в националното законодателство с изменението на Закона за водите през м.август 2010 г.  Директивата има за цел да определи рамка за оценка и управление на риска от наводнения, като се стреми да намали неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията.  Тя е транспоснирана в Закона за водите.  Според нея трябва да се определят Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  РЗПРН се определят от четирите Басейнови дирекции и се утвърждават от Министъра на околната среда и водите. Определянето на РЗПРН е извършено съгласно национална методика „Критерии и методи за определяне и класифициране на риска и определяне на РЗПРН” (http://www.moew.government.bg/files/file/Water/Povarhnostnivodi/Metodika/Metodika_RZPRN_all.pdf).  Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) обхващат териториите/местоположенията, в които са наблюдавани значими минали наводнения и/или има вероятност от възникване на потенциални бъдещи наводнения със значими последици

Основа за определяне на РЗПРН е информацията за значимите минали и потенциални бъдещи наводнения, набрана от общински администрации, други институции и исторически източници, която е обработена и анализирана при Предварителната оценка на риска от наводнения (ПОРН).  Предварителна оценка на риска от наводнения – включва карти на речните басейни, описание на възникнали в миналото наводнения, оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения. ПОРН за всички райони е достъпна и от интернет страницата на МОСВ на адрес http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=67.

Оценката на потенциалния риск от наводнения се извършва в ГИС среда и включва оценка на риска за четирите основни категории:
човешко здраве,
стопанска дейност,
околна среда
културно наследство.
За всяка от категориите се прилагат унифицирани критерии (общо 11 бр. за 4-те категории), за които са приети прагови стойности, класифициращи риска по всеки критерий в 3 степени – нисък, среден и висок. (например брой засегнати хора, брой засегната критична инфраструктура, водоизточници за обществено питейно-битово водоснабдяване, магистрали, пътища, жп линии, мостове, селскостопански площи (дка) и тн)

При определянето на Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) се отчитат особеностите на релефа и хидроложките характеристики, свързаността на събитията/наводненията, наличието на ретензионни обеми, като степента на риска се определя от най-високата степен на риска за показателите от съответната категория.  в РЗПРН се включват само местоположения на значими минали или потенциални бъдещи наводнения със степен на риска „среден” и/или „висок”.  Изработват се карти с дълбочина на наводнението, с брой на евентуално засегнати жители, вид стопанска дейност и тн.

Сега предстои да се напише план за управление на риска от наводнение (до 22.12.2015г. според Директивата).  В този план ще има записани конкретни мерки за съответните Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН).  ПУРН разглеждат всички аспекти на управлението на риска, като се съсредоточават върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения и системите за ранно предупреждение, и отчитат характеристиките на конкретния речен басейн или подбасейн.  До март 2015 пък трябва да се изготви екологичната оценка на тези планове. 

Две от басейновите дирекции имат и ГИС с карти, но те работят много зле и трудно ще се ориентирате http://eea.government.bg/wp/purn/earbd/ http://eea.government.bg/wp/purn/drbd/

Още за наводненията може да прочетете в това интервю http://www.reki.bg/2014/05/wwf.html

Вълците помагат на дърветата да растат, на реките да текат

Може да не изглежда очевидно на пръв поглед, но вълците могат да имат огромен косвен ефект върху екосистемите. Те не са само са полезни за контролиране на популацията на елени и други диви животни, но и носят промени в това как се държат тревопасните животни. Заради срещите си с вълците те избягват определени територии. Това на сой ред означава, че дърветата и растенията избуяват на местата, където вълците се движа и където тревопасните избягват да ходят. А това, на свой ред, дава подслон на всеквъзможни видове дребни животинки – пойни птички, бобри, зайци. По този начин местната екосистема се саморегулира и предоставя повече възможности за поголям брой видове.



Наблюдения на биолози сочат, че там, където вълците са били изчезнали, но с малко човешка намеса са били върнати в местообитанието си, след няколко години районът е почти неузнаваем – по-пълен с живот.  Всичко това става благодарение на вълците, този недооценен хищник.
Едно от най-впечатляващите наблюдения на този процес са събитията след завръщането на вълците в  парка Йелоустоун след отсъствие от около 70 години.
Еколози и биолози обаче припомнят, че това важи не само за вълците, а за всички хищници в природата. Те се явяват естествени регулатори на екосистемите. По същия начин влияние имат и акулите в океана.

сряда, 18 юни 2014 г.

РЕКА СТРУМА СЕ ПРЕВЪРНА В БЪЛГАРСКИЯ КЛОНДАЙК

http://kustendil.info/novini/arhiv/757

От Шиш­ков­ци до Не­вес­ти­но бре­гът на­по­до­бя­ва лу­нен пей­заж.
Зла­то­тър­са­чи от­но­во ро­вят во­ди­те на ре­ки­те в Кюс­тен­дил­ско
За две но­ви гру­пи зла­та­ри, ра­зо­ра­ва­щи един от най-пъл­но­вод­ни­те при­то­ци на ре­ка Стру­ма в Не­вес­тин­скса об­щи­на - ре­ка Елеш­ни­ца, сиг­на­ли­зи­ра­ха за­па­ле­ни ри­бо­лов­ци на зе­ле­ния те­ле­фон на Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град през пос­лед­ни­те дни.
Зла­то­тър­са­чи­те за­поч­на­ли “ра­бо­та” мал­ко след но­во­го­диш­ни­те праз­ни­ци, твър­дят лю­би­те­ли­те на ри­бо­ло­ва, прак­ти­ку­ва­щи в мал­ка­та пла­нин­ска об­щи­на.
То­ва е по­ред­ни­ят слу­чай на не­за­кон­но пре­ко­па­ва­не на ре­ка­та от зла­то­тър­са­чес­ки гру­пи и фир­ми, след ка­то пре­ди две го­ди­ни с ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те бе спря­но из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни за до­бив на зла­то в ре­ка Стру­ма и при­то­ци­те й.
ИСТО­РИ­ЯТА
Са­мо пре­ди три ме­се­ца по сиг­на­ли на еко­за­щит­ни­ци от Кюс­тен­дил бе­ше за­ло­вен екип зла­то­тър­са­чи на фир­ма ЕТ “Ка­ме­лия 99” меж­ду се­ла­та Тър­нов­лак и Нов чиф­лик. Те заг­реб­ва­ли ре­чен пя­сък и го пре­кар­ва­ли през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни.
Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, обяс­ни­ха то­га­ва ме­то­да на ра­бо­та мес­тни­те жи­те­ли. Спо­ред тях днев­ни­ят до­бив на фир­ма­та е око­ло 300 гра­ма не­об­ра­бо­те­но зла­то.
За три ме­се­ца пе­чал­ба­та въз­ли­за на око­ло по­ло­вин ми­ли­он ле­ва, из­чис­ля­ват при­ро­до­за­щит­ни­ци­те.
От Ба­сей­но­ва ди­рек­ция в Бла­го­ев­град съ­об­щи­ха, че за­ло­ве­на­та фир­ма на­ру­ши­тел ве­че е гло­бя­ва­на с 2000 лв. за не­за­ко­нен до­бив.
След про­вер­ка, нап­ра­ве­на през 2006 го­ди­на от­но­во ще й бъ­де със­та­вен акт за ад­ми­нис­тра­тив­но на­ру­ше­ние, но слу­ча­ят е из­пра­тен и на Ра­йон­на­та про­ку­ра­ту­ра в Кюс­тен­дил.
ДО­БИ­ВЪТ НА ЗЛА­ТО В СТРУ­МА Е ПРЕ­ВЪР­НАТ В ДО­ХО­ДО­НО­СЕН БИЗ­НЕС ОТ “НАП­РЕД­НИ­ЧА­ВИ” БИЗ­НЕС­МЕ­НИ ОТ ГО­ДИ­НИ
До заб­ра­на­та за до­бив на жъл­тия ме­тал от во­ди­те на ре­ка Стру­ма се стиг­на през 2005 го­ди­на след мно­гок­рат­ни­те сиг­на­ли и ярос­тно­то нас­то­я­ва­не на еко­за­щит­ни­ци­те от ре­ги­о­на и ця­ла Бъл­га­рия.
С ре­ше­ние на Ми­нис­тер­ство­то на окол­на­та сре­да и во­ди­те /МОСВ/ из­да­ва­не­то на раз­ре­ши­тел­ни бе спря­но, за­що­то в ко­ри­то­то на ре­ка­та има зей­на­ли ог­ром­ни ями, а бре­гът е из­мес­тен от то­но­ве­те пръст. Най-го­ле­ми са еко­ло­гич­ни­те ще­ти по бре­га край с. Шиш­ков­ци, обя­ви­ха и еко­ло­зи­те, и ми­нис­тер­ски­те чи­нов­ни­ци. Спо­ред при­ро­до­лю­би­те­ли от ре­ги­о­на тра­се­то до Струм­ския мост е пре­вър­на­то в лу­нен пей­заж.
Въп­ре­ки на­ло­же­но­то ве­то през вре­ме­то от заб­ра­на­та до­се­га не­за­кон­ни ра­бот­ни­ци про­дъл­жа­ват да ко­па­ят но­щем. За­си­ча­ли сме тър­са­чи на зла­тен прах по къс­на до­ба в ра­йо­на на ре­ка­та от пок­рай­ни­ни­те на Кюс­тен­дил чак до се­ло Не­вес­ти­но, че ве­че и по-на­та­тък. Зла­то­тър­са­чи­те се­га ве­че дей­стват с ба­ге­ри и съ­сип­ват не са­мо ко­ри­то­то на ре­ка­та, но и бре­го­ве­те, ка­то из­си­чат дър­ве­та­та на­о­ко­ло. При по-сил­на при­лив­на въл­на то­ва ще до­ве­де до за­ли­ва­не­то на се­ла­та, раз­по­ло­же­ни до ре­ка­та и при­то­ци­те й, обяс­ни­ха еко­ло­зи­те.
Еко­лож­ка­та на об­щи­на Кюс­тен­дил Ири­на Вел­ко­ва уточ­ни, че през 2006 и 2007 го­ди­на ад­ми­нис­тра­ци­я­та не е из­да­ва­ла раз­ре­ши­тел­но за до­бив на инер­тни ма­те­ри­а­ли.
ТЕХ­НО­ЛО­ГИ­ЯТА
Но­ви­те зла­то­тър­са­чес­ки фир­ми от­дав­на са зах­вър­ли­ли ти­га­на и заг­реб­ват ре­чен пя­сък с ба­ге­ри, ка­то го пре­кар­ват през си­та, мон­ти­ра­ни вър­ху ка­ми­о­ни. Злат­ни­ят пра­шец се от­де­ля, а не­нуж­на­та ма­са се из­сип­ва, но не в ко­ри­то­то, а на бре­га, алар­ми­ра­ха мес­тни­те жи­те­ли.
Зла­тъ­тър­са­чи­те на 21 ­век най-чес­то са пен­си­о­ни­ра­ни ге­о­ло­зи и са­мо­у­ки зла­то­тър­са­чи. Те от­дав­на за­ше­ме­тя­ват не са­мо ця­ла Бъл­га­рия, но и це­лия свят с твър­де­ни­я­та си, че зе­мя­та ни бъ­ка от зла­то.
Спо­ред чер­ния спи­сък на МОСВ и при­ро­до­за­щит­ни­ци­те пал­ма­та на пър­вен­ство­то при­над­ле­жи на Сто­ян Мил­ков от Мон­та­на. Той е обя­вен за най-го­ле­мия ек­стре­мист в от­сто­я­ва­не­то на те­за­та, че ние сме ев­ро­пей­ски­ят Клон­дайк. Спо­ред не­го­ви­те из­след­ва­ния ре­ки­те и зем­ни­те нед­ра на Бъл­га­рия кри­ят злат­ни за­ле­жи за по­не 200 ми­ли­ар­да лв., че и мно­го по­ве­че, твър­ди ге­о­ло­гът-пен­си­о­нер. Спо­ред не­го, вмес­то да про­сим жал­ки па­ри от МВФ и ЕС, със зла­то­то си дър­жа­ва­та ни мо­же да се пре­вър­не в ев­ро­пей­ския Клон­дайк. В мо­мен­та оба­че на от­го­вор­ни­те ин­сти­ту­ции не им пу­ка за то­но­ве­те зла­то под зе­мя­та ни, смя­та той.
Са­ми­ят Мил­ков твър­ди, че до­ка­то дър­жа­ва­та се наз­лън­дис­ва за раз­ра­бот­ва­не­то на го­ле­ми­те на­хо­ди­ща, бъл­га­ри­нът сам ва­ди зла­то­то. Изслед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че на прак­ти­ка зла­то­нос­ни са по­ве­че­то ре­ки в Бъл­га­рия.
КОЙ ОС­ВЕН ЛИ­ЦЕН­ЗИ­РА­НИ­ТЕ НА­ШИ И ЧУЖ­ДИ ФИР­МИ ОБА­ЧЕ ЗНАЕ КЪ­ДЕ Е ЗЛА­ТО­ТО НА БЪЛ­ГА­РИЯ?
На прак­ти­ка дър­жав­ни­ят ор­ган, кой­то из­да­ва раз­ре­ши­тел­ни­те за до­бив на зла­то по про­те­же­ни­е­то на ре­ка Стру­ма, е “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я” в Бла­го­ев­град.
Спо­ред ин­фор­ма­ция на дър­жав­ни­те еко­чи­нов­ни­ци оба­че в мо­мен­та ня­ма ни­то ед­на фир­ма с дей­ства­що раз­ре­ши­тел­но за зла­то­до­бив по по­ре­чи­е­то на ре­ка­та.
Ако се съ­ди по лун­ни­те кра­те­ри, най-мно­го зла­то се спо­тай­ва в ре­ка Стру­ма край Не­вес­ти­но и край още ня­кол­ко по-мал­ки ре­ки до се­ли­ща в Кюс­тен­дил­ско.
ИСТИ­НА­ТА
Със­то­я­ни­е­то на струм­ския ба­сейн е пла­чев­но. Явно раз­ре­ши­тел­ни­ят ре­жим на ди­рек­ци­я­та е свръх­ли­бе­ра­лен, а още по-ли­бе­ра­лен е кон­тро­лът, не­до­вол­стват при­ро­до­за­щит­ни­ци.
“Се­га Стру­ма бъ­ка от са­мо­дей­ци, ко­и­то ва­дят зла­то по до­по­то­пен на­чин, с ти­ган и си­то. Те оба­че не са тол­ко­ва опас­ни за еко­ло­ги­я­та и еко­рав­но­ве­си­е­то. Най-страш­но­то е, че за­ед­но с тях във во­ди­те на Стру­ма нав­ли­зат го­ле­ми и мощ­ни фир­ми с мо­дер­ни, но опас­ни тех­но­ло­гии.
С ТИ­ГАН И СИ­ТО ДЕЙ­СТВАТ АМАТ­ЬО­РИ­ТЕ
По-сме­ли­те си за­ла­гат жи­во­та за ня­кой и друг грам зла­то. Най-без­раз­съд­ни­те из­пол­зват жи­вак, ко­е­то е смър­то­нос­но и опас­но.
Пя­съч­ни­те утай­ки се об­ра­бот­ват с жи­вак. Жи­ва­кът раз­тва­ря зла­то­то и го из­вли­ча от при­ме­си­те. След то­ва се из­па­ря­ва и ос­та­ва зла­то­то.
На прак­ти­ка ня­ма ни­що слож­но в тех­но­ло­ги­я­та, но има два проб­ле­ма – да на­ме­риш дос­та­тъч­но жи­вак и да ос­та­неш жив.
Жи­ва­кът не прос­то е от­ро­вен, а се нат­руп­ва и уни­що­жа­ва бав­но ор­га­низ­ма на зла­то­тър­са­чи­те, ка­то дей­ства нер­вно­па­ра­ли­тич­но.
Пър­ви­те сим­пто­ми съв­па­дат с пред­смър­тна­та аго­ния. Ни­как­ви мас­ки не по­ма­гат, за­що­то жи­ва­кът е из­клю­чи­тел­но лет­лив. Ако е неп­ред­паз­лив, зла­то­тър­са­чът мо­же да се сгър­чи и да свър­ши бук­вал­но за час.
ДОБ­РЕ ОБ­РА­ЗО­ВА­НИ И ЗА­МОЖ­НИ БИЗ­НЕС­МЕ­НИ КОН­ТРО­ЛИ­РАТ И ОР­ГА­НИ­ЗИ­РАТ ЗЛА­ТО­ДО­БИ­ВА
По-прос­ве­те­ни­те и оси­гу­ре­ни с про­тек­ци­я­та на дос­та­тъч­но за­мож­ни биз­нес­ме­ни из­пол­зват най-мо­дер­на­та и сла­ве­ща се с го­ля­ма про­из­во­ди­тел­ност тех­но­ло­гия със сяр­на ки­се­ли­на, как­то е при про­миш­ле­ния до­бив. Тук рис­ко­ве съ­що има, но в срав­не­ние с жи­вач­но­то из­вли­ча­не тех­но­ло­ги­я­та е поч­ти бе­зо­пас­на.
Но­ви­те иг­ра­чи в афе­ра­та днес са за­мог­на­ли се зъ­бо­ле­ка­ри и зъ­бо­тех­ни­ци. То­ва са те­зи, ко­и­то раз­по­ла­гат със соб­стве­ни пе­щи с тиг­ли за то­пе­не и се­па­ри­ра­не на ме­та­ли за ме­ди­цин­ски це­ли. Те прев­ръ­щат злат­ния прах в сли­тъ­ци, ве­ри­га­та се зат­ва­ря, а от край­ния тър­гов­ски про­дукт го­ля­ма­та част ос­та­ва в ръ­це­те на за­мог­на­ла­та се зъ­бо­ле­кар­ска ма­фия, ко­я­то ве­че си поз­во­ля­ва и да фи­нан­си­ра зла­то­тър­са­чи­те.
Спо­ред слу­жи­тел от “Ба­сей­но­ва ди­рек­ци­я”, се­га съ­щес­тву­ващ­ни­ят раз­ре­ши­те­лен ре­жим съз­да­ва ус­ло­вия за ог­ром­ни спе­ку­ла­ции: “Раз­ре­ши­тел­ни­те се из­да­ват за все­ки на­бе­ля­зан учас­тък. За­я­ве­ни­ят учас­тък се ог­леж­да на мяс­то, пре­це­ня­ват се еко­ло­гич­ни­те да­де­нос­ти за все­ки кон­кре­тен слу­чай, ме­ри се площ­та и ако всич­ко е на­ред, пе­ри­ме­тъ­рът се очер­та­ва и та­пи­я­та се из­да­ва.”
ОТТУК НА­ТА­ТЪК КОН­ТРО­ЛЪТ ПРАК­ТИ­ЧЕС­КИ Е НУ­ЛЕВ
Па­ра­док­сал­но­то е, че фир­ми­те до­би­ват зла­то, дек­ла­ри­рай­ки, че ще до­би­ват инер­тни ма­те­ри­а­ли. Сан­кци­и­те от 5 хи­ля­ди лв. до 15 ­хи­ля­ди ле­ва по пра­ви­ло не се пла­щат, до­ри да се стиг­не до съ­деб­ни спо­ро­ве.
“Днес зла­то­нос­ни­те пя­съ­ци на Стру­ма се ро­вят ден и нощ от ба­ге­ри и дру­га тех­ни­ка. Но­щем се чу­ва и бу­че­не­то на се­пе­ра­то­ри. Го­ля­мо­то ро­ве­не се пра­ви от съм­ни­тел­ни фир­ми без раз­ре­ши­тел­ни и от сдру­же­ни тър­са­чи, пок­ро­ви­тел­ства­ни от хо­ра с мно­го па­ри.
Зла­то­до­би­вът из по­ре­чи­е­то на Стру­ма ве­че е поч­ти из­ця­ло в ръ­це­те на тай­нстве­ни со­фий­ски фир­ми.
Те деб­нат и ре­ке­ти­рат зла­то­тър­са­чи­те еди­на­ци и оси­гу­ря­ват ча­дър над соб­стве­ни­те си “ра­бот­ни­ци”.
ТА­КА Е В ПИ­РИН­СКО И КЮС­ТЕН­ДИЛ­СКО
Бай Ди­ми­тър Цар­ски е най-ле­ген­дар­ни­ят зла­то­тър­сач на Па­зар­джиш­ко. За­поч­нал е да ва­ди зла­то още през 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Мес­тни­те от се­ла­та край ре­ки­те То­пол­ни­ца и Лу­да Яна би­ли за­ра­зе­ни от на­шес­тви­е­то на зла­то­тър­са­чи от Ма­ке­до­ния, ко­и­то хо­де­ли в дри­пи, за да не би­ят на очи.
За за­ни­ма­ни­я­та и има­не­то им оба­че поч­на­ли да се но­сят ле­ген­ди.
“Це­ли­те в кръп­ки, ама имат зла­то да ку­пят се­ло­то ба­ра­бар с кме­та”, мъл­ве­ли мес­тни­те и трес­ка­та за зла­то поч­на­ла и тях да тре­се.

сряда, 11 юни 2014 г.

Дунав мост 1 се подготвя за своя 60-годишен юбилей

11 Юни 2014 г. 

Кърпят дупките на Дунав мост за юбилея от българската страна на ГКПП. Шейсетата годишнина се навършва на 20 юни 2014 г.

Машините работеха още в петък. Подменени са изцяло осветителните тела от българска страна. От румънска страна дупките са вече запълнени, но участъкът е в много лошо състояние, въпреки обещанията от заместник-министъра и заложените средства за ремонт още през април. Все още стоят скелетата около двете колони при подхода към моста. Със събраните пари от такси за преминали МПС през отминалите близо 60 години мостът спокойно можеше да се сдобие и с позлата. 

Още в средата на април 2014 г. представители на български и румънски институции се събраха в Заседателната зала на Община Русе, за да обсъдят предложения за съвместни инициативи, отбелязващи 60-годишния юбилей на Дунав мост.

Инициативата е на Областна администрация-Русе, под ръководството на областния управител Венцислав Калчев. В срещата участваха представители на Министерство на външните работи, Министерство на транспорта, Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), Община Русе, Русенски университет, Префектура Гюргево, Окръжен съвет-Гюргево, Община Гюргево, Окръжен исторически музей-Гюргево, Общински дом на културата „Йон Виня”, Асоциация „Еврорегион Данубиус”, Агенция „Митници”, Гранична полиция-Русе, Държавен архив-Русе, Регионален исторически музей (РИМ), Регионален инспекторат по образованието (РИО) и други представители на различни институции.

В рамките на срещата бяха обсъдени общите насоки и идеи за събития и инициативи, с които ще бъде отбелязана 60-годишнината от пускането в експлоатация на моста. Взето бе решение да се създаде Организационен комитет, който ще отговаря за подготовката на всички събития, които ще се проведат в седмицата 16-20 юни, на територията на Русе и Гюргево. 

Източник: Обл. администрация - Русе

понеделник, 9 юни 2014 г.

Янтра стигна 8,6 метра дълбочина, коритото й е непочистено от години

от в-к Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=34616
2 юни 2014 г.

Чакаме пари от държавата, за да се махнат наносите и горичките в реката, предизвикващи наводнения.

ПРИДОШЛАТА ЯНТРА ДОСТИГНА 8,6 МЕТРА ДЪЛБОЧИНА, НО ВЧЕРА СПАДНА С ОКОЛО ЧЕТИРИ МЕТРА САМО ЗА ДЕНОНОЩИЕ И ПОЛОВИНА. По време на пика водите й заляха двора на храма „Свети 40 мъченици”, като достигнаха до дворовете на крайните къщи в кв. „Асенов” и кв. „Света гора”. В следобедните часове на 31 май реката вече бе спаднала до ниво от 6 – 6,5 метра, показаха измервания. 


Във вчерашния ден хидрометеорологичната обсерватория отчете понижение с още два метра. Жителите на града се успокоиха и активно се захванаха да чистят пространствата около жилищата си от тинята и клоните, довлечени от буйните води. Дворът на църквата също бе старателно почистен и тя вече бе отворена за туристи. Спокойствието се възвърна и в търновските села Шемшево и Леденик. Там водата бе влязла в дворовете на имотите край Янтра и само 20 сантиметра я деляха от къщите на хората. Областният управител Георги Рачев обясни, че 400-те души могат да ползват обходен маршрут към Горна Оряховица - пътя от Стражица през с. Царски извор и с. Драганово. По данни на агенция „Пътна инфраструктура” обаче третокласната отсечка е в много лошо състояние. Частта между Стражица и с. Царски извор дори официално е затворена. Към Драганово и Горна Оряховица трасето е отворено, но е осеяно с дълбоки дупки и не се ползва от никого. „Не помним такова чудо от 20 години. Водата стигна до дуварите на къщите, още 20 сантиметра и щеше да ни залее. Цяла нощ не сме мигнали. Трябва да са изпуснали вода от язовира „Христо Смирненски” край Габрово, няма какво друго да е. Сега поне ще съберем охлюви да ги сготвим, навсякъде е пълно с тях”, коментираха живеещите в къщите край реката в с. Шемшево. 

Кметът Даниел Панов отново настоя Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане да отпусне исканите от Велико Търново пари за почистване на речното корито. Общината разработи проект за 1 милион лева и определи шест критични участъка, които са замърсени с наноси и причиняват разливи. Парите се чакат вече втора година, макар разработката да е одобрена. 


400 СЕ ПРЕВЪРНАХА В ОТШЕЛНИЦИ, СЛЕД КАТО ПРОПАДНА МОСТ КРАЙ ВЪРБИЦА. Заради наводненията пропадна и част от моста между горнооряховските села Върбица и Горски Долен Тръмбеш. Огромната дупка се е отворила вследствие на активизирало се от пороите свлачище в района, съобщи за Дарик радио кметът на община Горна Оряховица инж. Добромир Добрев. Мостът, който свързва двете села, е затворен за движение, а участъкът обезопасен. Използва се обходeн маршрут през Драганово. Свлачището е от години и при всеки по-обилен валеж се активизира, като създава опасност за местното население, обясни Добрев. Кметът алармира за проблема всяка година. За укрепване на пропадналия участък има отпуснати средства от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии към Министерския съвет. Предвидени са около 500 000 лева, с които това лято трябва да се реши проблемът със свлачището. Парите обаче все още се чакат, добави кметът.

Мостът над Янтра при горнооряховското село Първомайци също е бил затлачен от придошлите води на Янтра. Три от дъгите му са били запушени от довлечени дънери и клони. Специализирана техника бе изпратена, за да прочисти съоръжението, а на мястото пристигна заместник областният управител Стефан Стефанов заедно с кмета на Г. Оряховица инж. Добромир Добрев и кмета на селото Ясен Янков. Около 11, 00 ч. в събота спасителните екипи разбиха и последната камара дънери, клони и боклуци, препречили Янтра. Веднага след изтеглянето на техниката беше пуснато и движението по моста, свързващ Първомайци с Горна Оряховица. 

Стилян НАЙДЕНОВ



петък, 6 юни 2014 г.

Забравените реки на България


Водата и реките са най-важният природен ресурс на България. Това са посочили 72% от анкетираните в най-новото проучване на "Алфа Рисърч" за нагласите на населението към проблемите в околната среда за 2014 г. В същото време хората не припознават състоянието им като сериозен проблем (замърсяването на водата е едва на седмо място – 32% от участвалите в допитването). Тези данни са повтаряема тенденция и в предходните години на същото изследване.

Проблемите, свързани с опазването на реките и водите, са много много сериозни, но има и пълно обществено неразбиране кои са те. Водата си остава безценна, а проливните дъждове и наводнения от последните седмици у нас, стихийността им на Балканите, както и промените в климата, които вече засягат географските ни ширини осезаемо, идват да покажат колко е наложително да се работи точно в обратната посока – анализ на ситуацията и спешно справяне с проблемите.

Малки ВЕЦ като най-голяма заплаха

Най-големият проблем за българските реки не е тяхното замърсяване, както смятат масово хората. Общото им състояние е значително подобрено, след като от началото на 90-те години качеството на водата са промени коренно заради отпадане на доста от замърсителите и изграждане на много инсталации за пречистване. Това потвърждава експертът по водите Иван Христов от WWF пред "Дневник". Христов очертава актуалните проблеми и заплахи, свързани с реките у нас.

Фрагментирането на реките и унищожаването на техните местообитания е най-сериозният проблем в момента, а стихийното застрояване с малки водноелектрически централи – особено през последните десет години, е конкретната причина за това и съответно най-голямата заплаха.
Около 211 е броят на действащите мини ВЕЦ-ве (под 10 мегавата инсталирана мощност) според официални данни, получени от WWF по Закона за достъп до обществена информация. 439 са проектите и издадените разрешителни за изграждане на нови такива централи.

"Като следствие реките в момента са катастрофално разрушени, но тепърва предстои най-лошото, ако се реализират проектите за новите ВЕЦ", алармира Христов. И уточнява, че тези ВЕЦ засягат към 90% от реките в страната. Така съвсем скоро голяма част от тях вече няма да са естествени реки (според определението на Рамковата европейска директива за реките), а някакъв друг тип водно тяло.

Мащабът на застрояването с ВЕЦ като площ надминава застрояването на Черноморието и планините, свързано с туризма, макар последните да са по-видими и фрапиращи на пръв поглед.

А какво точно се случва: ВЕЦ накъсват реката на отделни секции, като се прекъсва връзката между тях, това спира миграцията на рибите и всички други организми; пречи се и на миграцията на наносите покрай реката, което е много важен процес; така се стига рано или късно до изчезването на организмите, а възстановяването им става или много бавно, или изобщо не се случва. При замърсяване на част от реката, която е отделена, това води до трайно обезрибяване, защото няма как рибата да се завърне (от другите части на реките) след изчистването на водите й.

Най-масовият тип ВЕЦ в планините ни е деривационният, при който водата от реката се отклонява с тръби, а самата централа се строи по-надолу по реката. В участъка между мястото на водохващането и самия ВЕЦ няма вода. Там реката е мъртва, няма живот дори и ако на по-късен етап се появи вода.

Иначе законово съществуват редица ограничения за изграждането на ВЕЦ. В Закона за водите строежът им се забранява в зоните от мрежата "Натура 2000", но това не се спазва. В плановете за управление на речните басейни има изрични забрани за построяването им и в други конкретни случаи (когато са разположени каскадно например, но пък няма дефиниция какво значи каскадно).
Сеч на гората край реката

Друг актуален проблем е масовото изсичане на крайречната растителност, която е изключително важна за състоянието на реката и живота в нея: предпазва от ерозия и наводнения; прави сянка и така поддържа естествената температура на водите с нормални нива на кислород, за да има живот в тях; редица видове животни се придвижват по тези естествени биокоридори, така се осъществява връзка между популациите и тези местообитания често са последните останали връзки за зависими от горите животни.

Основната причината за тази поголовна сеч по мнение на експерти в сферата е, че именно покрай реките процедурата за разрешаване на сеч е много облекчена, дори не минава по Закона за горите. И като претекст най-често се използват мотива "прочистване на крайречните корита" като превенция от наводнения, като сочените конкретни причини най-често са: 1) дърветата, които растат покрай коригирани корита (каквито са повечето в България) на изкуствено изградените диги, пречат и създават опасност от затлачване и наводнения; 2) падналите сухи дървета и растения в реката засядат по течението, най-вече се заприщват под мостове, където образуват бентове. Обикновено сечта се извършва не само край реката, а в много по-широк обсег, като така се изсича и ценна дървесина, алармират пред "Дневник" еколози и природозащитници.

Коригиране на реките

80% от реките у нас са изправени изкуствено. В миналото коритата на нашите реки са били коригирани в долните им течения, за да се избегнат разливите при високи води и да се предпазят от наводнение крайречните земи. Някои реки са изместени и по тяхното течение са изградени защитни диги. В много случаи тази човешка намеса е довела до негативни ефекти като: стесняване и скъсяване на речните корита; ускоряване на течението; по-бърза и по-висока приливна вълна; усилване и пренасяне на проблема по-надолу по течението; опасност за населените места; ерозия; загуба на биоразнообразие.

Най-слабите места на изправените реки обичайно са в населените места и именно там реката прелива и създава сериозни проблеми, когато има покачване на речните нива при обилни валежи. Това съответно нанася големи щети. В същото време меандрирането (т.е. връщането й към естесвеното й състояние с извивки и завои) не може да се избегне, реката сама търси изход от правото корито.

Позитивната новина в случая е, че вече има и проекти за възстановяване на естествените реки в България. Преди десетина години е било невъзможно да се говори за подобни проекти, те по-скоро са се приемали на шега от страна на басейновите дирекции. Такива добри пример са Сребърна, Персина (о. Персин и Кайкуша), р. Марица (Градина, Чекерица, Злато поле др.), р. Веселина, р. Осъм, р. Русенски Лом

Повече за състоянието на реките и тяхното опазване може да прочетете в презентацията "Опазване на реките", представена от Иван Христов - WWF, по време на обучение по проект "Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони", организиран от Асоциацията на парковете в България.

сряда, 4 юни 2014 г.

Община Димитровград тръси средства за реконструкция на мост на река Марица


Община Димитровград ще търси средства за спешна реконструкция на моста на река Марица, водещ към кв. Мариино. Съоръжението е опасно и от години се руши. Това показва и експертна оценка.
Общината ще кандидатства пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет за спешна реконструкция на моста на река Марица. Това решиха на редовното си заседание днес общинските съветници в Димитровград. Нужен е спешен строителен инженеринг, проектиране и реконструкция на съоръжението. Мостът е бил изследван през 2002 година от петима експерти. От тогава до днес не са намерени средства за реконструкцията на съоръжението.
Според експертната оценка мостът е в особено тежко състояние и изисква вземането на неотложни мерки за възстановяването на сигурността му. Специалистите са препоръчали той да бъде включен за специално финансиране от фонд “Бедствия и аварии” на национално ниво.
“Още следващата седмица ще дойдат експерти, които ще направят допълнителните изследвания. Ще изготвим идеен проект, който ще внесем в Междуведомствената комисия към Министерски съвет, която заседава в края на май. Изключително важно е да започнат някакви действия по възстановяване на моста, защото в противен случай има опасност от  много сериозен инцидент”, сподели кметът Иво Димов.

Мостът е основно съоръжение на междуселищния път за Чирпан, както и връзка на Димитровград с кварталите Мариино, Вулкан и Черноконево.

вторник, 3 юни 2014 г.

"Българско речно плаване" АД Русе спечели 242 хил. лв за първото тримесечие на 2014 г.

от Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_127750.html

Параходство "Българско речно плаване" АД - Русе извършва международна транспортна дейност на товари по р. Дунав и като такава, дейността му е в зависимост от рисковете на международния фрахтови пазар. По данни от консолидирания отчет за първото тримесечие, предоставен на БФБ, печалбата възлиза на 242 хил. лева, а за същия период на 2013-а тя е била 836 хил. лева.

Факторите, носещи риск за дейността на Параходството могат да се разделят на:

 обективни, върху които емитента не може да влияе;
 субективни, върху които може да се окаже влияние от страна на емитента.
Към обективните фактори спадат:

Природните – основния фактор тук е нивото на р. Дунав, както и атмосферните условия през периода. Нивото на р. Дунав влияе пряко както върху количеството товар на съдовете, така върху и скоростта на конвоите. И двете крайности- критично ниско и критично високо ниво на реката са изключително проблематични за корабоплаването, тъй като в резултат на затруднената или изцяло прекратена навигация се увеличават разходите, а приходите рязко намаляват.

Периода на второто тримесечие от април до юни съвпада с периода на пролетното пълноводие на река Дунав. Най-характерното за тези месеци от годината е високото ниво на реката, което в определени периоди може да достигне критично високи стойностти. Независимо, че високо ниво на реката позволява почти 100 % използване на товароподемността на съдовете, то носи и своя негативен ефект , изразяващ се в покачване на разхода на гориво за превоз на единица товар като следствие от съпротивлението на силното течение, което срещат корабите при движение срещу течението.

Финансови – Приходите на Дружеството се влияят от множество фактори, но през 2014 година основния фактор ще бъде темповете на възстановяване на икономиката в отделните държави-членки на ЕО от рецесията през последните 2 години, както и темповете на възстановяване в отделните браншове и потреблението като цяло.

Валутен риск :
През последните месеци се постигна равновесие при използването на различните валути при котировките на навлата. Навлата при един от най-масовите товаропотоци – този на зърната - твърдо се котират в евро, докато договарянията на навлата на суровинния товаропоток – руди, въглища и концентрати, с произход Украйна и Русия , си остават в щатска валута.
Промени в навлата по дългосрочните договори за превози в рамките на ЕО също не се наблюдават и те продължават да се котират в евро.
Пред вид фиксирания курс на лева към еврото, валутен риск за дружеството от загуба на стойност не съществува.

Инфлационен и пазарен риск :
Единствения елемент от разходите на дружеството, който е подложен най-силно на влиянието на външите пазарни фактори е цената на горивото. Цената на горивото е силно променлива величина и може да се предвиди най-много за месец напред на база информацията получавана от борсовите котировки и фючърсни сделки. Съобразявайки се с тази тенденция, дружеството предприема мерки за съответни корекции в навлата най-вече в спот договорите или в тези с кратък срок на изпълнение.
При дългосрочните договори Дружеството използва системата за бункерни добавки за актуализиране на навлата спрямо измененията в цената на горивото. Чрез тази система, навлата растат или намаляват и така се адаптират към разходите за транспорт в зависимост от това в каква посока е изменението в цената на горивото.
Очакванията на превозвачите за цената на лекото гориво( LSMGO ) за периода април – юни 2014 е за вариране между 950-1000 щ.д за тон в зависимост от мястото на бункеровка.

Търговски риск– Параходството обслужва наличните товаропотоци, появили се вследствие на дадено производство или потребление. Тенденциите, които могат да се развият при отделни групи най-масови товари по р. Дунав за следващия 3-месечен период са следните :

• Зърнени храни – За периода април-май се очаква минимално предлагане на малки обеми пшеница и царевица за превоз. Това са основно остатъчни количества, които търговците трябва да продадат преди появата на новата реколта. Повечето от дългосрочните договори са приключени и се преминава към спотово договаряне. През юни се очаква да се появят за превоз и първите количества ечемик и рапица от новата реколта. Началото на събирането на реколтата и стартирането на износа ще са в силна зависимост от метеоролигичните условия – падането на обилни дъждове през юни би изместило началото на новата зърнена кампания до началото на юли.

• Руди, пелети и кокс – От края на 2013 година металургичния комбинат в Смедерево работи с понижена мощност, което доведе до спадане на количествата суровини, необходими за производстванета му дейност. Забелязва се намаление в обемите на предлаганите за превоз суровини като руда, концентрат и кокс от Украйна за Смедерево. Усложнената обстановка в Украйна също допълнително внася голяма доза несигурност в доставките на тези суровини, които за да достигнат до товарните пристанища Рени и Измаил следва да пресекат територията на Украйна.

• Въглища – С приключване на зимния сезон, потреблението на енергийни въглища и въглища за населението значително намалява. През април-май започват планираните профилактики и ремонти в ТЕЦ-овете. Първите количества въглища от новите договори ще се появят на пазара след юни.

• Торове - Предлагат се малки партиди за превоз през май, след което предлагането на торове за превоз ще спре до есента. 

Източник: БФБ и RI

Нивото на реките на територията на област Русе спада постепенно

от Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_127791.html
02 Юни 2014

Нивото на реките, които се намират на територията на област Русе спада постепенно след силните валежи в последните дни. Единствено за момента без промяна се задържа водата в река Русенски Лом в кварталите „Средна кула” и „Долапите”. Няма опасност за населението там, защото до критичното ниво на дигата по поречието има още метър и половина. В с. Червен, Oбщина Иваново, заради покачване на подпочвените води се е получило замътване на източниците за питейна вода. От ВиК веднага са осигурили водоноски и до края на деня проблемът ще бъде решен. 

понеделник, 2 юни 2014 г.

Високи води на р. Янтра

Придошли води затлачиха мост над Янтра

©  DarikNews.bg  31 май 2014 10:32 | Дарик Велико Търново
Мостът над Янтра при горнооряховското село Първомайци е бил затлачен тази нощ от придошлите води на реката. Три от дигите му са били запушени от довлечени дънери и клони, като в момента специализирана техника прочиства съоръжението, съобщи за Дарик зам.-областният управител Стефан Стефанов.
По думите му няма място за паника, обстановката в цялата област се нормализира след обилните валежи и критичното вдигане на нивото на реките тази нощ. Няма опасност от заливане на село Първомайци.
Движението по моста е спряно, струпана е техника на Гражданска защита и пожарни автомобили, които разчистват дървесната маса, препречила моста. Янтра вече започва да се понижава и в момента е около 6 метра при Велико Търново, нивото е с един метър по-ниско от това, измерено в полунощ, информират от Областния съвет за сигурност.
Няма сигнали за други проблемни места във Великотърновска област. Реките са под постоянно наблюдение. Разположени са постове на най-ниските критични точки за преливане.

Придошлите води на Янтра отнесоха част от мост, свързващ селата Върбица и Горски Долен Тръмбеш. Съоръжението е затворено за движение. Двете села без връзка помежду си.

01 Юни 2014 13:44:41



Екипи дежурят денонощно в община Ценово, Русенско, заради високото ниво на река Янтра. Това съобщи Снежинка Монева - главен специалист в отдела "Гражданска защита и отбранително-мобилизационна подготовка" към общината. Тя обясни, че реката е опряла в дигите, като до критичната точка остават около два метра. Няма опасност за населението, но на места в района на Ценово и на село Долна Студена има залети земеделски площи.
Кметът на община Бяла Кольо Келерджиев заяви, че екипи на противопожарната служба разчистват натрупани дървета на един от отворите на моста на Кольо Фичето. По думите му нивото на Янтра е започнало да спада, но временно е ограничено движението по пътя за село Стърмен, тъй като на две места има залети участъци,
което се случвало всеки път при високи води. Келерджиев обясни, че няма опасност за населените места.
В община Иваново продължава да бъде затворен пътят между селата Нисово и Кацелово, информира кметският наместник на Нисово Корнелия Йорданова. Той бе затворен снощи, след като река Бели Лом излезе от коритото си и заля участък от платното за движение.
В община Русе се следи нивото на река Русенски Лом, като към момента няма опасност от разливи, заяви директорът на общинската дирекция "Обществен ред и сигурност" Спасимир Димитров. По думите му дигите са в добро състояние, а до критичната точка остават около два метра.


Ето малко инфо и от Вести.бг

„Опасност от преливане на големите басейни в страната няма, няма и да се наложи евакуация и на хората“, съобщи Асен Личев от Дирекция „Управление на водите“ в екологичното ведомство.
„Очаква се да има повишение на реките, на речните нива в поречията на Искър, Вит, Осъм и Янтра, като са възможни локални наводнения“, предупреди Личев. „Състоянието на реките в момента, преди всичко реките в Северна България, ще кажа само тези, които са се повишили с около един метър, това е река Осъм при Ловеч - 116 см., река Янтра при Велико Търново - 122 см.“, допълни той.
По думите на експерта все още няма данни за нивото на река Искър, където има прогноза от системата за ранно предупреждение, че нивото е достигнало до червен код, висок риск от наводнение. „Има прогноза, че утре, на 31 май, е възможно да има разливи в долното течение на Искъра“, посочи още той.
24-часови дежурства въвежда Община Шумен до понеделник заради обилните валежи през последните часове и прогнозата дъждът да продължи, съобщи БНР.
100 литра на квадратен метър е количеството на падналия дъжд в Шумен до момента, при норма за май 65 литра. Продължава изпомпването на водата от Детска ясла номер 6, където водата от канализацията се влива в едно от помещенията. Кметовете и кметските наместници на селата от община Шумен са получили нареждане да следят нивата на малките язовири. Засега проблеми в малките населени места няма.
Oранжев код е обявен за 30 май в 11 области на Западна и Югозападна България заради интензивни валежи и гръмотевични бури, съобщиха от НИМХ. Кодът е в сила за областите Видинска, Врачанска, Монтанска, Ловешка, София-област, София-град, Пернишка, Кюстендилска, Благоевградска, Пазарджишка и Смолянска. В тези области валежите ще са придружени с гръмотевични бури, градушки и резки промени в посоката и скоростта на вятъра.
Сериозни наводнения причиниха силните гръмотевични бури, придружени с проливен дъжд в Бургаска област, съобщи DarikNews.bg.
Под вода са приземни етажи на детски градини и частни домове, затворен е един от основните пътища към индустриална зона в града. Очаква се обстановката да се усложни, за цялата област е обявен оранжев код. Екипи на „ВиК" - Бургас и служители на общината извършват отводняване на улици и приземни етажи със специализирана техника.
Сериозно е положението в най-ниската точка на града - в района на жп гарата в централната градска част, където вече се работи по изпомпване на водата.


ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ