Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 30 септември 2013 г.

КЗК прекрати покупка на хидрографски кораб за проучване на Дунав

Комисията за защита на конкуренцията прекрати обществена поръчка за закупуване на специализиран плавателен съд за хидрографски проучвания, обявена от Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав", съобщиха от антимонополния орган в понеделник.

 

По жалба на "Корабостроителница Русе" е установено, че оценителната комисия не се е придържала към законовите изискванията за подписване на предоставените от кандидатите документи. При преглед на представените от възложителя копия на техническите предложения на участниците КЗК установи, че вместо да бъдат подписани всички страници, съответните лица са положили подпис само върху първата страница на техническото предложение. В плик № 2 на участниците се съдържат още множество на брой приложения – предложение за срок за изпълнение на поръчката, информация за произход и качество на материалите, времеви график, декларация за техническо оборудване, гаранционен срок, предложение за гаранционни условия и сервиз, каталози, сертификати и др., на които са подписани също само първите страници.

 

Съгласно приложимата нормативна разпоредба, комисията отваря офертите по реда на тяхното постъпване и проверява за наличието на три отделни запечатани плика. Най-малко трима от нейните членове подписват плик № 3, след което помощният орган на възложителя предлага по един представител от присъстващите участници да подпише плик № 3 на останалите участници.

 

След извършване на тези действия, в присъствието на горепосочените лица, комисията отваря плик № 2 и най-малко трима от членовете й подписват всички документи, съдържащи се в него, след което комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 2 на останалите участници. На следващо място на това публично заседание помощният орган отваря плик № 1, като оповестява документите, които той съдържа,

 

КЗК приема, че комисията на възложителя е опорочила провеждането на процедурата по начин, по който установеният порок не може да бъде поправен, без да бъдат променени условията, при които е открита обществената поръчка, поради което връща преписката на възложителя за прекратяване на процедурата в съответствие с изискванията на закона.

четвъртък, 26 септември 2013 г.

И в Македония има безумни хидротехнически проекти, останали от комунизма

25.09.2013, 11:37

За Кинезите каналот Дунав-Морава-Вардар е исплатлив

Пловниот канал ќе има излез на Егејското Mоре преку Вардар и ќе биде долг околу 650 километри

Прелиминарните резултати од студијата за каналот Дунав-Морава-Вардар покажуваат дека неговата изградба би била оправдана и исплатлива, изјави вршителот на должноста директор на српската Државна агенција за просторно планирање Драган Дунчиќ. 

Кинеските експерти за неколку недели на Владата на Србија треба да и ги достават официјалните резултати. 

- Претседателот Томислав Николиќ во текот на неодамнешната посета на Кина од својот домаќин доби краток преглед на студијата за оправданоста на каналот Морава што ја изработува кинеската државна компанија „Чајна гезуба корпорејшн" и очекуваме во најскоро време, за неколку недели, да ни биде испорачана студијата за оправданоста, рече Дунчиќ на собирот „Дунав река на соработка". 

Според прелиминарните проценки на студијата, изградбата на каналот би чинела неспоредливо помалку отколку што до сега можеше да се слушне во јавноста. 

Дунчиќ не кажа колку според најновите проценки би чинела изградбата на големиот проект и истакна дека треба да се почекаат официјалните резултати, коишто ќе дадат конкретни одговори дали проектот во финансиска и економска смисла може да се реализира и е оправдан. 

Претходно во јавноста се споменуваше дека изградбата на каналот Дунав-Морава-Вардар ќе чини меѓу 10 и 15 милијарди евра и оти Србија не би се задолжувала, туку е можно да го реализира проектот преку концесија. 

Пловниот канал ќе има излез на Егејското Mоре преку Вардар, а целиот проект, според досегашните најави, ќе биде од големо значење, како системите Рајна-Мајна-Дунав, Одра-Висла или Сена-Рона.

Првично се проценува дека должината на пловниот канал Дунав-Морава-Вардар ќе биде околу 650 километри.

Проектот треба да биде мултифункционален и освен пловидбен систем ќе опфаќа и изградба на пет до седум хидроцентрали, ќе обезбеди заштита од поплави и ерозија, ќе овозможи наводнување на земјоделско земјиште и квалитетно водоснабдување на населението, како и развој на туризмот.


Статијата е прочитана 1873 пати.

четвъртък, 19 септември 2013 г.

публикувано на 18.09.2013 г., 15:45 часа Радио България Общество Наука и природа

„Зелени" ли са ВЕЦ, или не съвсем 

В края на юни т.г. Международната комисия за опазване на река Дунав излезе с апел по голямата река да се обособят зони, свободни от ВЕЦ. Строителството на хидроенергийни съоръжения в Дунавския регион е достигнало застрашителни размери и е наложително да се върви към неговото ограничаване, смятат експертите. Това ново разбиране идва като отговор на изключително засиления натиск за строеж на нови ВЕЦ мощности в целия басейн на река Дунав, включително и в България.

Според виждането на Комисията под зони, свободни от ВЕЦ, се разбират големи речни участъци със запазено биологично разнообразие и първичен характер, където изграждането на хидросъоръжения би причинило несъразмерни вреди и съответно е недопустимо. Примери за вече нанесени необратими щети по Дунав има много. Може би най-яркият е хидросъоръжението Железни врата в сръбския участък, което прекъсна естествените пътища за миграция на есетровите риби и доведе до почти пълното им изчезване, заедно с много други животински видове.

Доколко ВЕЦ, смятани за „зелени", са наистина такива? Отговорът е все по-многозначен.

Една река е много повече от просто течаща вода, тя е също зелен коридор и всички тези ВЕЦ по нея често водят до накъсване на тези биокоридори с необратими за природата последици – казва Любомир Костадинов, експерт на WWF-България. – Това, че те произвеждат електричество от възобновяем източник само по себе не ги прави „зелени", тъй като често пъти стават причина за необратимо разрушаване на биологичното разнообразие.

По думите на г-н Костадинов българското законодателство добре защитава реките ни от прекалено застрояване с ВЕЦ, но то за съжаление не се прилага. Най-слабото звено във веригата по негови наблюдения са басейновите дирекции, които са твърде либерални към инвеститорските намерения.

Имаме вече много реки, по които са построени каскади от ВЕЦ и има натиск за реализирането на още такива, макар да са вече забранени от закона. Говорим за бройки от порядъка на 10-15 ВЕЦ на една река. Ще се съгласите, че това е твърде много. Защото стигаме до ситуация, при която там вече просто няма свободно течаща река. Тя е или превърната във водохващане, или е пресушено речното корито и буквално през 100-200 м по течението имаме някакви съоръжения. Много е притеснителна и практиката на басейновите дирекции да не актуализират разрешителните за строеж. Законът за водите ясно указва задължение, когато се преиздават разрешителни за строеж на ВЕЦ, те да бъдат съобразени с последните изисквания. Т.е. ако са в зони от мрежата „Натура 2000", ако са каскадни или подлежат на други ограничителни режими, произтичащи от плановете за управление на съответните речните басейни, те да бъдат преразглеждани, включително и отнемани.

По последни статистически данни 50% от повърхностните води в България отиват за нуждите на индустрията и едва една трета – за питейни нужди. Иван Христов, експерт на програма „Води" на WWF-България, привежда още показателни цифри:

Още преди този своеобразен бум на построяване на много малки ВЕЦ имаше доклад, който ясно показваше, че към 80% от достъпния потенциал на реките за добиване на електрическа енергия в България е вече усвоен, казва той. И то върху една съвсем малка част, 20% от речните участъци. Т.е. останалите 80% от речните участъци могат да ни дадат само още едва 20% потенциал за добив на енергия. Още тогава беше ясно, че достигаме вече критична фаза. И добивът на енергия от реките ще става на все по-висока цена, не само като инвестиция, но и като въздействие върху природата. Много от централите вече се строят в средните и долните течения на реките, където за да се постигне пад на водата от 3-5 м, се завиряват все по-дълги участъци от реките до доста над 10 км. Смятаме, че подобни съоръжения имат вече прекалено голямо отрицателно въздействие спрямо малкия воден ресурс, който може да бъде обърнат на електроенергия.

Освен че прекъсват естествените биологични коридори на живота в реките, баражите по тях имат и други отрицателни въздействия, посочва г-н Христов.

ВЕЦ е преграда не само за миграцията на видовете, но и за седиментите. При вецовете те се натрупват зад стената и след това на периоди се изпускат залпово, което често води до замърсяване на реката, включително с отнемане на кислорода. И тогава се получават т.нар. „замори" при рибата. Наскоро имаше такива случай. ВЕЦ "Лакатник" предизвика такъв „замор" на около 30-40 км надолу по реката само 6 месеца след влизането му в експлоатация. Това е също сериозен проблем.

Сред най-оспорваните от десетилетия големи хидропроекти у нас е каскадата "Горна Арда". Природозащитниците имат друга визия за бъдещото на реката и региона.

Трябва внимателно да се оцени не само природата като биологично разнообразие, но и ландшафтът, който е особено характерен за региона и неговите възможности за алтернативни форми на туризъм, казва Любомир Костадинов. – Разбираемо хората от региона гледат на този проект като възможност за заетост. Но дали трябва да се върви към вариант временна заетост в рамките на един проект, който ще се строи да кажем 5 г. и през това време хората ще имат работа, а след това отново остават без поминък. Или да се търсят други форми на устойчив бизнес. Такава форма има и тя е даването на квартири под наем за практикуване на спорта каяк, който в този регион е особено популярен. А ждрелото тук е едно от най-красивите в България. Защото, след като се построи една ВЕЦ, в нея продължават да работят твърде малко служители, а за местното население често остават проблемите – загуба на питейна вода, разрушена инфраструктура, заблатяване и т.н.

сряда, 18 септември 2013 г.

Заработи ВЕЦ “Козлодуй”

Заработи ВЕЦ "Козлодуй"

от GreenTech.bg на 17/09/2013

В 11.45 часа днес ВЕЦ "Козлодуй" бе включена в паралел с енергийната система на страната, съобщи агенция „КРОСС". Пусковите операции започнаха в ранните часове на 16 септември. ВЕЦ-ът разполага с две турбини с обща мощност 5 мегавата. Те се задвижват от воден стълб с височина 7.5 метра. За задвижването на турбините се използва водата от топлия канал на атомната централа, която се връща в река Дунав.

В края на август бяха направени изпитания на пълна мощност. На 4 и 5 септември бе извършена проверка от държавна приемателна комисия, а на 13 септември дружеството получи разрешение за ползване от Дирекцията за национален строителен контрол.

С работата си новата водна централа дава допълнителен принос към електропроизводството с нулеви въглеродни емисии в България.

Едноличен собственик на капитала на ВЕЦ "Козлодуй" е "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

понеделник, 16 септември 2013 г.

Одитен Доклад за ски зона Банско

ОДИТЕН ДОКЛАД за извършен одит на концесионния договор „Ски зона с център Банско – част от територията на Национален парк – „Пирин”, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. Връзка

понеделник, 2 септември 2013 г.

Free power- How to convert an old washing machine into a water powered generator

Uploaded on Nov 11, 2011
A step by step guide showing how to convert a smartdrive washing machine into a pelton wheel dc generator making 780 watts, the power is fed into a small battery bank & inverter - generating enough power to live off the grid. All you need is a head of water. I am using water from my stream to spin the turbine. Follow this link to see the video showing how to rewire the stator http://www.youtube.com/watch?v=NLaSf_...


Как се строи ВЕЦ? Снимки от строителната площадка

М ВЕЦ “ Ботуня ”

Наименование на обекта: М ВЕЦ “ Ботуня ”
Възложител: Консорциум “ХЕС ” гр. София
.
http://ivanov53.com/bg/m-vets-botunya-/

ВЕЦ "Луна" с. Ботуня

Наименование на обекта: ВЕЦ "Луна" с. Ботуня
Възложител: "Енемона АД, гр. Козлодуй
.ivanov53.com/bg/vets-luna-s-botunya/

Munich fishpass

МUnihc from fish pass at Isar river at Munich, Germany ‎ 684 m SW from Reichenbachbrucke bridge and Flauchersteg bridge
And fish pass at Danube river near Ingolstadt, build for the Kraftwerk Vohburg HPP. 

Das Kraftwerk Vohburg ist ein Laufwasserkraftwerk an der Donau.

Das 1992 erbaute Kraftwerk liegt bei Vohburg im Landkreis Pfaffenhofen an der Ilm. Die von drei Kaplan-Turbinen mit senkrechter Welle und entsprechenden Generatoren erzeugte elektrische Leistung beträgt 23,3 MW. Das Kraftwerk erzeugtBahnstrom.[1] Eigentümer des Kraftwerks ist die Donau Wasserkraft AG; es wird von der E.ON Wasserkraft betrieben. Der Netzanschluss erfolgt auf der 20-kV-Mittelspannungsebene in das Stromnetz des Bahnstromnetzbetreibers DB Energie.[2]


The power plant Vohburg is a hydroelectric power station on the Danube .

The power plant was built in 1992 is Vohburg in the county Pfaffenhofen . The three Kaplan turbines with electrical power generated and the corresponding vertical shaft generators is 23.3 MW. The power plant generates traction power . [1] The power plant is the Danube hydropower AG , it is of the EWK operated. The power is on the 20-kV medium-voltage level into the power grid of the traction power grid operator DB energy . [2]


Coordinates ♁ 48 ° 46 '39 "  N , 11 ° 36 '2.5 " oCoordinates: 48 ° 46 '39 "  N , 11 ° 36 '2.5 "  O | |
Country:Germany , Bavaria
Location:Vohburg
Waters:Danube
Power station
Owner:Danube hydropower AG
Operator:EWK
Technology
Maximum capacity : 23.3 megawatts
Average height of fall:
8 m
Standard capacity : 141 million kWh
Turbines:Kaplan turbines


ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ