Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 26 август 2014 г.

Наблюдение на действащите ВЕЦ/МВЕЦ в България

През последните години изграждането на водноелектрически централи у нас търпи бурно развитие. Възобновяемите енергийни източници са приоритет на енергийната политика не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Производството на енергия от силата на водния пад в реките носи несъмнени ползи за цялата държава, заради факта че се създава брутен продукт, който не изисква ресурси, повишава се енергийната независимост и др. Никой не възразява срещу използването на реките с такава цел, стига, при производството на енергия от водата, да се спазват екологичните норми, за да може да оцелява животът в реките и около тях.

Статистиката показва, че в момента у нас има изградени и работещи около 200 малки водноелектрически централи, без да се броят подязовирните. Още около 280 централи се намират на различен етап на реализация, но при всички случаи имат вече издадени Разрешителни за водовземане от Басейновите дирекции. Някои са в процес на изграждане, а повечето търсят финансиране и строителството им може да започне всеки момент. Точната бройка на всички бъдещи ВЕЦ не може да бъде установена, но понастоящем има издадени разрешения за водовземане на още поне 400 точки по реките за бъдещо изграждане, без гореизброените. Дори данните в регистрите на държавните агенции се разминават и са непълни. Така например - за Басейнова дирекция Западнобеломорски район, общият брой на разрешенията за водоползване с цел - добив на ел. енергия от работещи и бъдещи ВЕЦ е за 516 точки по реките - само в югозападна България...

Какво се случва на практика?

Съгласно действащото законодателство - още при проектирането, и впоследствие при изграждането и експлоатацията, инвеститорите са задължени да спазват определени екологични норми. Най-важните от тях са:
* Да изпускат в реката задължително минимално водно количество след водовземането - с цел осигуряване оцеляването на екосистемите във - и около реката.
* Да осигуряват възможност за миграция на рибите и другите водни организми, посредством подходящи рибни проходи - пак с цел тяхното размножаване и оцеляване.
* Да събират и почистват натрупаните в задбаражните езера тинести наноси, посредством специални съоръжения, а не да ги изпускат в реките - основен проблем при русловите и нисконапорните централи.

Нищо от гореописаното не се случва на практика - почти без никакви изключения. Нещо повече:

* Една част от реките буквално пресъхват след водовземните съоръжения на деривационни централи, тъй като е хваната всичката вода, за да се произвежда ток, и нито капка не се изпуска в коритото на реката между водовземането и централата - в някои случаи, разстоянието между тях се измерва в километри.
* В останалата, преобладаваща част от деривационните централи, се изпуска толкова вода, колкото да поддържа само локви в реката. В тези реки не се наблюдава следа от живот.
* Ударно изпускане на тинести наноси и утайки след баражите на руслови централи - довели до масово измиране на риба и други организми в реката, какъвто е примерът с ВЕЦ Лакатник от 2008 година.
* През рибните проходи (с единични изключения) е невъзможно да преминават риби, освен ако не са сухоземни или алпинисти, със съответно оборудване. На някои места пък няма рибни проходи изобщо.
* Осушаването на речните корита - води до задръстването им с дървета, храсталаци и друга растителност, което е предпоставка за бъдещи наводнения при висока вълна. Например - коритото на р.Златна Панега след водовземането за ВЕЦ Румянцево

През последните години, от отделни хора или организации, са пускани множество сигнали до Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ) за подобни проблеми. В една част от случаите, след извършени проверки, са налагани нищожни глоби на собствениците (изразяващи се в печалбата от ВЕЦ за ден). Връчвани са им и задължителни предписания, които те не спазват, защото няма последващ контрол. В някои случаи няма никаква реакция от МОСВ изобщо. Но, при всички положения - със или без предписания - положението по реката си остава непроменено при следващи посещения!

Ето защо с доста усилия най-накрая като съвместна инициатива от:
Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България
създадохме портал за следене на Вецовете в България:

http://dams.reki.bg/

Надяваме се на подкрепата на колкото се може повече хора!!!
За повече информация може да посетите:

За сайта
За информацията в сайта
Как да помогна?

Каква е основната идея?

За случаите на нарушаване на екологичните правила - да направим всичко възможно за спасяване на живота в реките, след като държавата не го прави. За целта е необходимо да се извършва постоянен обществен контрол върху работата на колкото може повече съоръжения, изградени с цел производство на ел.енергия, и въвеждане на резултатите от контрола в цялостна база данни, която непрекъснато се обновява и допълва. Във всеки един момент, ще може да се проследява назад във времето:
1. Как е работило конкретното съоръжение?
2. Какво е направено, за да работи както трябва?
3. Как работи в момента?
По този начин събираната информация става достъпна за обществеността, за медиите, и за всички контролиращи органи на национално и Европейско ниво.

Организациите покрепили проекта за момента са:
    WWF - България
    Сдружение "Риболовен клуб Балканка"
    Спининг клуб "Стари Видри"
    Мухарски клуб "Стари Видри"
    Мухарски клуб "Стримерите"
    Федерация на Мухарите в България

Любомир Костадинов, WWF: Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина

От Агенция Фокус: http://www.focus-news.net/opinion/2014/08/21/29655/lyubomir-kostadinov-wwf-vinagi-edno-navodnenie-e-prichineno-ot-seriya-ot-prichini-to-nyama-edna-izklyuchitelna-prichina.html
21 август 2014 г.

Любомир Костадинов, WWF, в интервю за Агенция „Фокус” 

Фокус: Господин Костадинов, какво е състоянието на реките в България? 
Любомир Костадинов: Това е сложен въпрос, състоянието не е еднозначно. Ние не сме толкова богати на реки и водни ресурси и за съжаление всякакви отрицателни намеси в реките имат доста силен ефект, тъй като поради тази ограниченост на ресурса ние трябва да бъдем изключително внимателни. Състоянието към днешна дата е различно по различните критерии – химическо състояние, морфологични изменения, като ние основно акцентираме върху тези морфологични изменения. Проблематика със замърсяването, било то химично, било с твърди битови отпадъци е по – позната на обществото и от друга страна решението лежи предимно в общините и големите емитери на замърсяване. В този смисъл там е ясно какво трябва да се направи и има разбиране, че трябва да се направи и се надяваме, че ще се възви в тази посока. За това ние обръщаме внимание на проблемите, които са свързани най-вече с това реките да функционират като естествени. Както знаете не всяка течаща вода има функциите на река.Ние се опитваме да насочим вниманието именно към това какво е естествена река и насочване на вниманието какво е това речна растителност, която бива доста варварски изсичана в едни прикрити мероприятия за поддържане на речни корита, а всъщност става въпрос за нужда от дърводобив, който е на границата на законното и проблемите само се натрупват. Състоянието на реките в България не е много добро. Има различни мерки, които трябва да се приложат в спешен порядък така, че ние да не загубим тези основни функции на реките като само пречистване, като биологично разнообразие. За другите проблеми има нужда от много дългосрочна работа на цял спектър от институции. 

Фокус: Какво точно трябва да се направи?
Любомир Костадинов: Ние сме опитали да обобщим проблемите, върху които акцентираме в седем групи. Като за всяка група очакваме конкретни мерки за изработване на наредби, методологии или взимане на конкретни решения на проблема, например забрана за добив на баластра и инертни материали от реките, тъй като законодателно беше отхвърлено в миналия парламент, дори влезе в пленарна зала, но тогава си спомняте, че парламентът бързо приключи и не остана време да бъде гласувано. Така че има подобни консенсусни решения, които ние отново изваждаме на дневен ред и се надяваме, че по време на следващото управление може би ще стигне до по-интензивен диалог тази тема. И ще започнем със справянето на тези проблеми, защото знаете ли, че ако днес нищо не направим след няколко години дори и да започнем конкретни мерки процесите са така необратими, че ще ни струва много повече средства и усилия, отколкото в момента можем да направим. Нашата кампания също така акцентира и е позиционирана в момент, защото в момента се актуализират плановете за речните басейни, изготвят се планове за риска от наводнение – това са свързани теми, които дават възможност за справяне с тези проблеми и при желание от страна на управляващите е възможност сравнително прости нескъпи решения да бъдат взети, така че все пак да се върви в посока да запазваме реките, а не допълнително да ги унищожаваме. 

Фокус: Самият проект ще включва ли от ваша страна някакви дейности? 
Любомир Костадинов: Вижте това е кампания, наши собствени сили, които сме събрали, за да привлечем общественото внимание, но WWF дългосрочно работи много за реките. Основното в случая е, че не става въпрос за проект и някакво конкретно действие, а става въпрос за обществена кампания, която е насочена към институциите и към хората. Защото без обществена подкрепа, без обществото да осъзнае, че това са важни проблеми, нележащи проблеми и едновременно решими проблеми. Нали сега, ако трябва да бъдем честни не може с магическа пръчка просто да построим пречиствателни станции навсякъде и водата да стане чиста, нали това не може да стане. И е безумие да кажем: Искаме от утре да се построени пречиствателните станции , това е сложен процес. Но е реалистично държавата да приеме правила, например за по-доброто управление на реките, това е реалистично. И това единствено може да бъде постигнато с по-широка ангажираност на хората, защото този ресурс практически е забравен. Хората обръщат внимание на горите знаят, че те са важни, но водите винаги остават в маргиналното съзнание на хората. За тях се сещаме само лятно време, когато сме край река или при наводнение. Практически през останалото време българинът си изхвърля там отпадъците. И това трябва да се промени, но промяната идва през това ние да осъзнаем колко важни са те за нас. 

Фокус: Хората ще бъдат ли информирани как замърсяването на реките в повечето случаи води до наводняване, до разливане на речните корита? 
Любомир Костадинов: Проблемът с наводненията, с разливането както го нарекохте, е комплексен. Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина винаги има натрупване на фактори. В този смисъл, когато ние акцентираме върху проблемите на реките, ние акцентираме върху различните аспекти, които причиняват тези наводнения. И да интегрирано човек би могъл да изгради по-добра представа за това какво причинява наводненията и как можем да се справяме с тях. Защото, знаете ли не точно замърсяването, но строителството на инфраструктура покрай реките често увеличава риска от наводнения. Също така темата за екстензивните обеми – това са места, където реките могат да се разлеят свободно и да наводнят земеделски площи, но това да забави приливната вълна и да не причини жертви и някакви разрушения. Така че в този смисъл трябва да се обвият възможностите къде това е наистина реалистично да се направи, и това би трябвало да стане с тези както ви казах, планове за управление на риска от наводнение, те трябва да предизвикат тези мерки. Но също така трябва да се смени цялостното мислене за реките, които в България в масовия случай са опасани с диги, изправяни, с изсечена растителност като нали уж целта е по-бързото преминаване на реките, но това в най-общия случай води до преместване на проблема от една точка в друга точка, а не води до цялостно решаване. Например една естествена река, дори на някакво място да бъде прекъсната дига и да се залее някой стар меандър тя може да има много по-добър ефект, отколкото например диги пазещи земеделски земи от наводнения. Да за малки наводнения това е добре нали, това е решение, но за тези интензивни наводнения, които се случват причинени от много рязък дъжд в кратък период от време в големи количества, това изглежда не е най-доброто решение. Ако продължим да прилагаме едни решения от 30-те години, то тогава нищо добро не ни чака. Трябва да следваме съвременните концепции – повече място за реките, повече сигурност за хората. Това е в Холандия, която е страна, както знаете най-напредничава по темата и защита от наводнения – това е тяхното кредо. И ние трябва да вървим в тази посока , и всъщност запазването на естествения характер, опазването на крайречната растителност, опазването на тези естествени меандри, заливните раси, влажни зони – всичкото това нещо комплексно може да доведе до намаляване риска от наводнения и по-доброто управление на този риск. Така че, да ние акцентираме на тези проблеми, но някак си по-интегрирано – не искаме да спекулираме със страховете на хората и желаем те също да търсят информация и да се интересуват, защото това е решението. В нашата работа сме се убедили, че ако има обществена нагласа за нещо, само тогава могат да се постигнат добри резултати. Това е реалността в България. 

Роселина ПЕТКОВА

петък, 22 август 2014 г.

Най-големият екомузей у нас отваря врати в края на септември в Русе

от Дневник: http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/08/19/2363910_nai-golemiiat_ekomuzei_u_nas_otvaria_vrati_v_kraia_na/
19 авг 2014 г.


В края на септември ще отвори врати най-големият екомузей в България, информира за Радио Шумен главният уредник Венцислав Петков, цитиран от БНР. Екомузеят е част от Регионалния исторически музей в Русе, но е разположен в самостоятелна сграда, която вече е ремонтирана.

По думите му до момента изцяло готови са аквариумът, една от залите и четири от макетите.

Аквариумът събира 65 тона вода, стотици риби и ще бъде най-големият в страната.

Готовата първа зала представя блатната екосистема по река Дунав – с всички водолюбиви птици, които живеят покрай реката, залата дава информация и за връзката им с хората.

Четирите изработени макета показват живота на нощните грабливи птици, животните в горите около река Дунав, лешоядите и черните щъркели.

В момента работата е свързана основна с подготовката на макет на мамут, който ще е висок 3.20 метра и широк над 4 метра. "Залата с праисторическите животни ще е една от най-атрактивните, но там нещата стават малко по-бавно", казва Петков.

сряда, 13 август 2014 г.

ПРАВО НА ОТГОВОР ОТ НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД КЛОН “МИЗИЯ“ - Модерна Враца

ПРАВО НА ОТГОВОР ОТ НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД КЛОН “МИЗИЯ“ - Модерна Враца

|
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

 



ОТНОСНО : Публикации в различии медии относно язовир Огоста и водните маси в него

Язовир “Огоста” е втория язовир по големина в България. Той има вместимост и може да поеме 506 млн куб. м водни маси. В момента към 07.08.2014 г. в него има акумулирани 353 млн куб. м водни маси като свободния обем за ретензия е 153 млн куб. м. Язовирът, както се вижда от горните данни, не прелива, никога не е преливал и няма да бъде допускано той да прелее.
Язовир “Огоста“ е публична държавна собственост. Предаден е и се стопанисва от “Напоителни системи“ ЕАД клон Мизия чиито специалисти упражняват непрекъснат мониторинг, наблюдение и контрол върху съоръженията му и водното ниво.
Във връзка с поройните дъждове, паднали във водосборните области на р. Огоста и формиралата се висока вълна по поречието на реката и с цел предотвратяване на заливането на населените места на 01.08.14 г. в 17 часа спряхме подаването на вода за ВЕЦ - Огоста енергия, а на 02.08.14 на ВЕЦ “Кошарник“ и ВЕЦ “Мактиди“. По този начин намалихме оттока в река Огоста на З куб. м/сек., до преминаване на високата вълна и нормализиране на нивото в реката, както и да дадем възможност за оттичане на притоците на р. Огоста - р. Ботуня, р. Лева, р. Рибине и р. Скът. ВЕЦ - Огоста Енергия беше пусната в експлоатация на 04.08.14 в 9 часа, а останалите 2 ВЕЦ-а на 06.08.14 г., след напълно прибиране на р. Огоста в коритото.
“Напоителни системи“ ЕАД клон Мизия е следяло и изпълнявало и ще продължава да изпълнява задължението си съвместно с Областната и Общинска администрация на гр. Монтана, както и поделенията на МВР и жандармерията по предпазване на населението и инфраструктурата от вредното въздействие на водите. Водите на язовира са под пълен контрол и се изпускат регулирано в р. Огоста. Следим и за ефекта от изпуснатите водни маси по поречието на реката и веднага реагираме при неблагоприятно повишаване на водните нива в коритото на р. Огоста. Специалистите и работниците с много труд и себераздаване се стремят да изпълняват и успешно изпълняват поставените задачи по контрола на язовирите и обектите за предпазване от вредното въздействие на водите.
За това не можем да разберем неспирните медийни атаки по отношение на НС ЕАД клон Мизия, които целят да дестабилизират дружеството, стремят се да отделят ХТР Монтана с цел задоволяване на личните амбиции на някои хора. Не случайно за това е избран най “подходящ“ момент на наводнения като се използва бедствената ситуация и човешките трагедии в гр. Мизия. Най-престъпно се манипулират и плашат хората с измислени бедствени ситуации за язовир “Огоста“. Язовир “Огоста“ е безопасен, ежедневно се наблюдава и контролира и има място само за гордост, че такъв крупен воден обект с осигурена безопасност има в нашия регион. Гражданите не бива да имат и капка съмнение в надеждността на Хидрокомплекса и съоръженията към него.  

понеделник, 11 август 2014 г.

„Законна“ сеч на крайречна растителност




Незаконна сеч? БНТ
Цялото предаване - Денят започва – 11 август 2014
Нашият репортер Благой Цицелков беше във Враждебна по сигнал на наши зрители. Те се обърнаха към БНТ, защото ги притеснява масовата гола сеч на гората. На протест се бяха събрали около 50 човека. Един от протестиращите разказа, че преди около 2 години са били изрязани голяма част от тополите и до ден днешен няма нищо засадено.

Инж. Атанас Симеонов каза, че по лесоустройствен проект е предвидена гола сеч на 100%. След усвояване на цялата маса сечището ще се почисти от клони и дървесни остатъци и рано на пролет ще бъдат засадени тополи.

Осми ден продължава отводняването на Мизия, все още няма питейна вода

От Dnevnik.bg: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/08/10/2359238_osmi_den_produljava_otvodniavaneto_na_miziia_vse_oshte/ 
10 август 2014 г.

Осми ден продължава отводняването в Мизия. Нивото на водата е над метър в най-ниската част на града. Засега е възможно почистване само в отводнените райони, информира БНР. 

"В ниските части се отводнява с мощни помпи с голям дебит", каза старши комисар Васил Василев, който ръководи Кризисния щаб в града. Той уточни, че с по-малки помпи се отводняват дворове и домове, а водата от училищата и детската градина вече е изтеглена.


Старши комисар Василев призова за доброволческа помощ при почистването на вече отводнените постройки. В бедстващия град сградите са покрити с мухъл, дворовете са в тиня и има много едри и по-малки боклуци, които са били влачени от приливната вълна. Много от пострадалите са възрастни и самотни хора, които няма да успеят сами в почистването. 


Над 30 доброволци помагат за събирането на тинята и унищоженото имущество, каза Васил Гурев от Българския червен кръст (БЧК), който организира доброволческите групи. Той обясни, че за да се ограничи достъпът на измамници и мародери до домовете, за доброволците са предвидени ленти за ръката.


От БЧК призоваха желаещите да помогнат с разчистването, да следят съобщенията за ситуацията в Мизия, защото за пълното отводняване са нужни голям брой доброволци. Те трябва да имат подходящи за работа в трудни условия облекло, гумени ботуши и здрави латексови ръкавици.


В бедстващия град няма питейна вода. Храната е от консерви и полевата кухня на военните. Все още е остра нуждата от лопати, ръчни колички, гумени ботуши и ръкавици, защото мащабното почистване на рухналите постройки, удавените животни, унищоженото имущество, мухлясалите сгради и тинята тепърва предстои.



сряда, 6 август 2014 г.

Могло ли е да се предвиди наводнението в гр. Мизия?

Според Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен, случилото се нещастие е било предвидимо  и дори очаквано.  Мястото явно е уязвимо, което се доказва от статистиката: за последните десетина години е имало 4 наводнения в края на град Мизия, където започват дигите, предпазващи земеделските земи. 
Дата
Продължителност
Причина
Щети
15.04.2003
3 дни
снеготопене и валежи
засегнати земеделски земи
Август 2008
4 дни
обилни валежи
засегнати земеделски земи
16.05.2010
2 дни
обилни валежи и снеготопене

16.06.2010
2 дни
обилни валежи и снеготопене
разрушена асфалтова настилка

Рискът от наводнения в град Мизия е оценен като потенциално висок.  Потенциално засегнати жители (пряко косвено)  14 бр.  Явно обаче броят на пострадалите е оценен неправилно.  Село Крушовица, което се намира на няколко километра южно от гр. Мизия нагоре по течението на Скът пък е било заливано 2 пъти в същия период.

На снимката: модел на заливане на град Мизия при високи води и точка с минали наводнения, взета от ГИС към Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен

Обща информация за река Скът:
Река Скът, която в древността е носила името Сцитус, тече в северозападна България и се влива в р. Дунав през общо коригирано устие с р. Огоста. Извира от северозападния склон на рида Веслец ( в местността Речка в подножието на Маняшки връх ), Западен Предбалкан. Тече в плитка долина, като прави много завои, обхожда от запад възвишението Борованска могила, Западен Предбалкан. От с. Оходен, Врачанска област, навлиза в Дунавската хълмиста равнина, където тече под много малък наклон ( при гр. Мизия 3‰) и образува много меандри. Долината й има асиметрични склонове – полегат ляв и стръмен десен склон. Дължина й е 134 км, а площта на водосборния басейн 1074.1 кв. км. По - големи притоци са р. Бързина (37.4 км ) и р. Грезница. Пълноводието й е през месеците февруари, март и април – 11.4-15.8% от годишния отток, а маловодието е през месец август - 3.8%. През някои години пресъхва в горното си течение. През пролетта на 1954 г. предизвиква голямо наводнение. Корекцията на коритото й и направените диги сега предпазват околните земи от наводнения. Замръзва за около 20-40 дни през годината. Водите й се използват за напояване. В поречието на р. Скът са построени 41 малки язовира с общ завирен обем около 16 млн. куб. м. Във водосборния басейн на р. Скът са разположени гр. Бяла Слатина и селата Горно Пещене, Голямо Пещене, Комарево, Бъркачево, Галиче – Врачанска област, и други.   

понеделник, 4 август 2014 г.

Експерт: Река Скът не е безобидна

Язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни, заяви Асен Личев





 
„Река Скът изобщо не е безобидна. Тя е на 18-о място сред реките в България по водосборна площ. Нейният водосборен басейн е 1 074 квадратни км”, обясни в предаването „Здравей, България” Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.

По думите му водосборът на река Скът обхваща общините Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия.

„За първи и втори август във Враца са паднали 128 литра на кв/м дъжд, което е два пъти повече от месечната норма за юли. В Бяла Слатина са паднали 86 литра на кв/m , което е 1,5 пъти повече от месечната норма, а в Борован – 146 литра на кв/м, което е 3 пъти повече от месечната норма. Почвата много преди 28 юли е била пренаситена и непопива абсолютно нищо”, обясни Асен Личев.

Според него язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни. 

„Ако вземем валежите само на втори в тези три области, в момента има свободни водни количества в размер на 25 милиона кубически метра. Това водно количество, много трудно ще се оттече, защото Мизия се намира на ниско”, обясни още Асен Личев.

Хората в града обаче са убедени, че именно язовирите са виновни за бедствието, което ги сполетя.

„Залагам си професионалната чест. Водното преливане в момента на язовирите е незначително на фона на общото количества вода, което се намира в момента там”, заяви Личев.

Според Андрей Ковачев, съпредседател на партия „Зелените”, има натрупване на грешки в управлението на реките десетки години назад. Според него дигите, които пазят земеделските земи, са причина за наводнението в Мизия.

Когато са строени дигите, може би не са били грешка. В момента обаче инфраструктурата не може да поеме измененията на климата”, коментира Асен Личев.

Синоптикът Ивайло Славов обясни, че валежите са няколко пъти над месечната норма.

„Трябва да знаем оттук нататък, че ако нормата за даден район е 30 литра на кв. метър дъжд месечно, това не значи, че всеки ден ще вали по литър”, заяви Славов.

Синоптикът обясни, че валежите ще се изливат за един ден за няколко часа. В други години ще има засушавания. 

„Месецът тръгва с повече от нормалното валежи. Поне първата половина на месеца се очаква да има порои, доста интензивни”, заяви Ивайло Славов.

По думите му ще има зачестяване на екстремните явления.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ