Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 31 март 2014 г.

ДЕЙНОСТТА НА ПОЖАРНАТА в Смолян

РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОУПБЗН СМОЛЯН ПРЕЗ 2013г.

Територията на област Смолян се обслужва от девет Районни служби  за "ПБЗН", Група "Спасителна дейност" при ОУПБЗН Смолян  и един Участък за "ПБЗН", съответно: РС"ПБЗН" Смолян, Девин, Златоград, Мадан, Рудозем, Чепеларе, Доспат, Пампорово, Баните и Участък "ПБЗН" Неделино.

 

През 2013 г. служителите от група Планиране и превантивна дейност са извършили проверки в 103 потенциално опасни обекта (производствени, съхраняващи или използващи химични вещества и водни обекти) Извършени са и 92 проверки в обекти с масово пребиваване на хора (административни и обществени сгради). Проверени са съответните аварийни планове и са дадени необходимите разпореждания за актуализиране на същите.

 

Особено внимание бе отделено на хидротехническите съоръжения. Проверени бяха  19 бр. язовири и хвостохранилища и 32бр. ВЕЦ-ове и МВЕЦ-ове. Заключенията  на междуведомствена комисията, назначена от областния управител на Област Смолян, в която участвуваха членове от ОУ ПБЗН, бяха основание да сигнализираме Окръжна прокуратура и МОСВ за четири броя язовири в състояние "предаварийно" и три язовира в „неизправно - неработоспособно".

Шербан: Румъния и България искат да строят заедно два ВЕЦ-а

/ 69 преглеждания
Румънски представител заяви, че Румъния и България искат да строят заедно две водноелектрически централи.

Българите "искат да строят заедно с нас две водноелектрически централи с европейски пари, казва държавният секретар по икономиката Тудор Шербан пред румънската агенция "Нюзин".

Според него, двете централи може да бъдат на река Дунав.

Специалисти от двете страни щели да се срещнат до един месец, за да изработят меморандум по този проект и да го представят след това на ЕС.

Нюз ин

Иван Хаджиберов добил първи електричество в България за производствени цели

В края на ХІХ и началото на ХХ век Габрово се оформя като водещ индустриален център в България. Множеството фабрики и качествената продукция му спечелват прозвището „Българският Манчестър". Един от „виновниците" за тази слава е Иван Хаджиберов, изразител на стремежа на габровци за модернизация на производството и въвеждане на европейски образци в него. В трудната българска действителност, без наличието на готови капитали, Иван Хаджиберов извървява пътя от търговец и производител на брашно до водещ български фабрикант на фини вълнени платове и пионер на родната ни енергетика. Роден е през 1858 г. в богато габровско семейство. Баща му бил производител на брашно и се занимавал с търговия и превоз на различни стоки. Той е собственик на една малка воденичка по течението на р. Янтра. Около тази воденица, години по късно, израства една от големите габровски фабрики. Тази на неговия син.

СнимкаНа Иван Хаджиберов се пада честта да остави следа в изграждащата се българска индустрия – разказва за него уредникът в Габровския Регионален исторически музей Добромир Търновски.

„Той започва от нулата и първата му самостоятелна дейност е свързана изкупуване на тютюн от Южна България. Начинанието се оказва доста печелившо и му осигурява първоначален капитал за модернизация на бащиното производство. Построява валцова мелница, задвижвана с водно колело с мощност 30 конски сили. Иван Хаджиберов не спира дотук, а продължава да търси нови и нови предизвикателства за разширяване на своя бизнес. Това го отвежда през 1901 г. в Германия, където купува 5 тъкачни стана и едно електрическо динамо с няколко крушки. Динамото, задвижено от водата на бащината му воденица, запалва в Габрово електрическо осветление. Благодарение на закупените станове поставя основите на тъкачна фабрика за фини вълнени платове, с вносна прежда от Европа, като използва остатъчната енергия от мелницата за задвижване на становете."

Тъкачната фабрика на Хаджиберов
Тъкачната фабрика на Хаджиберов
Беров с особен интерес следи всички новости в енергетиката и производството. Постепенно започва да изпитва недостиг на двигателна сила за своето производство и решава да построи електрическа централа. За времето си тази идея, още повече в условията на един провинциален град, звучи неосъществимо и малко налудничаво за съвременниците му. Предприемчивият индустриалец търси кредитиране от банки за това свое предприятие. Но мълвата сред неговите съграждани, че е полудял, кара банката да спре кредитирането и да постави запор на цялото му имущество. Убеден в правотата си, Хаджиберов отива в Търново и с пистолет в ръка успява да принуди директора на БНБ да отмени заповедта и да продължи финансирането. Електроцентралата е завършена през 1906 г. Воден от значимостта на сътвореното от него, Иван Хаджиберов кани художник да зографиса сградата. На източната страна е изписано земното кълбо с танцуваща върху него девойка, символ на завладяващото света електричество, а под него българското хоро на строителите на централата, водени от самия Беров.

„Това хоро е един от любопитните моменти, съпътстващи строежа на съоръжението. За да се построи електроцентралата, е трябвало да се прокопае една изключително трудна местност и да се пресекат няколко километра скален участък. За да подкрепя работниците в това трудно начинание, собственикът извикал известен местен гайдар, който да им свири, докато работят, а краят на работния ден завършвал с традиционно българско хоро. Иван Хаджиберов потвърдил важността на това хоро и значението на цялата централа с думите, че не той, а Недялко гайдара е построил инсталацията."

Електроцентралата е първата чисто българска ВЕЦ, строена за индустриални цели, само с български капитали. Стойността на инвестицията е около 300 000 златни лева. Разширявайки дейността си след 1910 г., централата на Беров захранва с електричество и част от Габрово, първия български провинциален град с такова осветление.

Къщата на Иван Хаджиберов
Къщата на Иван Хаджиберов
Много са лицата на този габровски индустриалец, който до края на живота си прави непрекъснати опити за приобщаване на българите към съвременните европейски тенденции, не само в промишлеността, но и в бита. Така се ражда уникалният фабричен комплекс на Иван Хаджиберов, който освен традиционните производствени помещения, включва и жилища за работниците. В района е уреден английски парк, зоологическа градина, овощна градина, от която всеки може да си набере плодове. Създава игрище с тенис корт. За работниците и техните деца построява първото в страната ни частно училище, като за целта са наети професионални учители. За да разнообразява свободното време на своите работници, създава и читалищен салон за седенки и представления.

„Както повечето габровски индустриалци, той е и щедър дарител – казва г-н Търновски. – Един от основателите е и пръв дарител за построяване на читалищно-библиотечната сграда в града. Иван Хаджиберов е и сред основателите на Индустриалната банка – Габрово, интересен опит за директно кредитиране на местната индустрия. Той е и голям родолюбец, участник е в редовете на българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1978 г., а след това в Сръбско- българската война.

Иван Хаджиберов е олицетворение на модерния български предприемач за началото на ХХ век. Умира обичан от своите съвременници. По време на погребението му, в знак на почит, всички габровски фабрики го изпращат с вой на фабричните сирени и с непрекъснат звън на всички църковни камбани в града.

Забранява се риболова през 2014 г. в определени рибностопански обекти в страната

Публикувам от http://lovechtoday.eu/

Със заповед на министъра на земеделието и храните проф. дсн Димитър Греков, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ налага ограничения в риболова през 2014 г. в определени рибностопански обекти или в зони от тях. Забраната за риболов в определени рибностопански обекти в страната е във връзка с необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми. Всяка година, съгласно Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, със заповед на министъра на земеделието и храните се забранява риболова в определени и съгласувани с Министерство на околната среда и водите рибностопански обекти.

На интернет страницата на ИАРА www.iara.government.bg в раздел „Уведомления" е публикувана заповедта.

 

Всички рибностопански обекти в страната в които се забранява извършването на риболов през 2014 г. са както следва:

Област Ловеч

-        р. Бели Вит – от бента на местността Скрибътна до бента на местността Воловийте;

-          р. Костина – от извора до вливането и в р. Бели Вит;

-        р. Черна река -  до сливането и с р. Дебелещица;

-        р. Дебелещица;

-        р. Бели Осъм – от извора заедно с притоците и до сливането и с р. Козещица;

-        р. Жална до сливането и с р. Кнежка;

-        р. Кнежка;

-        р. Зеленика до сливането и с р. Бели Осъм;

-        р. Черни Осъм до сливането и с р. Краевица;

-        р. Краевица;

-        р. Топля – от извора до вливането и в яз. „Сопот".

 

 

1. Във водите на Черно море:

 

1.1. Забранява се стопанският риболов в акваториите на пристанищата с отдалеченост до 1 миля от бреговата ивица, с изключение на риболова в зоните на действие на специализираните уреди за стопански риболов (даляни), определени със заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

1.2. Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в крайбрежните зони, както следва:

1.2.1. От нос Сиврибурун до устието на нос Емине в едномилната зона;

1.2.2. В зоната, ограничена от бреговата ивица до линията нос Емине – фар „Несебър";

1.2.3. В зоната, ограничена от бреговата ивица до линията фар „Несебър" – с. Черноморец, Южен нос;

1.2.4. От с. Черноморец, южен нос до устието на р. Резовска в едномилната зона.

1.2.5. Забранените за риболов зони по т.1.2. са свободни за риболов с пелагични тралове в периода от 15 август до 15 декември 2014 г. за улов на преходни пасажни видове риба. При наличие на прилов на екземпляри от квотирани видове след изчерпване на квотата те трябва да бъдат върнати във водата независимо от тяхното състояние.

1.3. Забранява се стопанският риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва:

1.3.1. В радиус 500 м. от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ "Варна" във Варненското езеро;

1.3.2. В акваторията пред устията на реките, вливащи се в Черно море, в радиус 500 м. от средата на устието на притока;

1.3.3. Забранява се риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства в акваторията пред устието на р. Ропотамо, ограничена по права линия от нос Кая до нос Св. Димитър.

 

2. Във водите на българския участък на река Дунав се забранява стопанския риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва:

 

2.1. В акваторията пред устията на вливащите се в река Дунав притоци и канали в радиус 300 м от средата на устието на съответния приток;

2.2. На отстояние 200 метра от брега от „Морски клуб" гр. Силистра при речен километър (р.км.) 375 до лодкостоянка „Чаир майле" р.км. 376.800 – зона разрешена само за любителски риболов;

2.3. В устието и канала на р.км. 391 от р. Дунав, свързващ поддържан резерват Сребърна и р. Дунав, както и в акваторията на река Дунав от р. км. 391 до р. км. 393 между остров Девня и брега ú;

2.4. В устието и канала на р.км. 407 влизащ в остров Гарван;

2.5. В лимана на пристанище „Дунавски драгажен флот" с вход при р.км. 489.950;

2.6. В лимана на пристанище „Русе Изток" с вход при р.км. 490;

2.7. В лимана на пристанище със специално предназначение (АППД Русе) с вход при р.км. 491;

2.8. В лимана на пристанища „Русе Запад" и „Русенска корабостроителница" с вход при р.км. 495.950;

2.9. В лимана при входа на пристанище със специално предназначение на АЕЦ Белене от р.км. 567 до р.км. 568;

2.10. В лимана на Природен парк „Персина" на р. Дунав от р. км. 580 до р. км. 581 намиращ се на входа на лодкостоянката на ХТК гр. Белене.

2.11. В устието и канала на р. км. 611 до р. км. 612 (т. нар. Дунавски канал в м. „Карабоаз");

2.12. В лимана на пристанището в град Козлодуй;

2.13. В акваторията в района на пристанището и фериботен комплекс на ГКПП град Оряхово;

2.14. В зоната за особен режим и контролиран достъп около АЕЦ град Козлодуй.

 

3. Във водите на българския участък на река Дунав се забранява риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както следва:

 

3.1. В защитена местност Гарвански блата, с изключение на любителския риболов в периода от 01.08.2014 г. до 15.02.2015 г.;

3.2. В защитена местност Блатото край село Малък Преславец с изключение на любителския риболов от източната страна на блатото в периодите от датата на издаване на заповедта до 14.04.2014 г. и от 16.06.2014 г. до 14.04.2015 г.;

3.3. Във всички входни и изходни канали и басейните на бившите рибарници при с. Нова Черна, общ. Тутракан и с. Старо село, общ. Тутракан;

3.4. Във всички входни и изходни канали, попадащи в границите и свързващи защитената местност Калимок – Бръшлен с река Дунав и 200 м около заустването им в река Дунав в участъка от р.км 437 до р. км 462 на землищата на с. Ряхово, с. Голямо Враново, с. Бабово и с. Бръшлен, общ. Сливо поле и землищата на с. Цар Самуил, с. Нова Черна, с. Старо село и гр. Тутракан, общ. Тутракан;

3.5. В прибрежната зона на остров Малък Бръшлен, с. Бръшлен в участъка от р. км. 453.300 до р. км. 455.900 на р. Дунав, както и във временните и постоянни затони разположени във вътрешността на острова;

3.6. Във временните и постоянни затони по българския бряг на река Дунав в участъка от р. км 453.300 до р. км 462;

3.7. В прибрежната зона на островите Мишка, с. Ряхово в участъка от р. км. 458.500 до р. км. 461.200 на река Дунав, и остров Пясъка – с. Бръшлен, общ. Сливо Поле, както и във временните и постоянни затони разположени във вътрешността на острова;

3.8. При островната група в река Дунав в защитена местност Комплекс Алеко – Телика при с. Сандрово, общ. Русе, като островната група включва всички български острови от р. км. 468 до р. км. 475;

3.9. Във временните и постоянни затони на защитена местност Дойчов остров от р. км. 527.500 до р. км. 528.700;

3.10. В лиман на пристанище Лом при 742 р. км;

3.11. Разливище на р. Дунав под с. Горни Цибър, общ. Вълчедръм от 713 р. км. до устието на р. Цибрица.

 

4. Във вътрешните водни обекти:

 

Област Благоевград

 

-          р. Благоевградска Бистрица;

-          притоците на            р. Благоевградска Бистрица – от старите рибарници на ДГС – Благоевград и обособените едродивечови стопанства „Тапането" и „Добро поле" до Национален парк „Рила";

-          водоем Проевски – под моста за с. Зелен Дол;

-          р. Бистрица – над с. Пирин от водохващането на последния МВЕЦ до границата на Национален парк „Пирин";

-          р. Лебница – от извора до устието ú;

-          р. Загаза – от извора до вливането ú в р. Влахина;

-          р. Ваклинова – от извора до вливането ú в р. Черна Места;

-          р. Седруле – от извора до вливането ú в р. Места;

-          р. Ръждавица – от извора до вливането ú в язовир яз. „Вищерица";

-          р. Железнишка (Стара река) – от извора до устието ú;

-          р. Делчовска – от извора до вливането ú в р. Труповишка;

-          р. Туфча – от местността Чарка (землището на с. Брезница) до извора ú;

-          яз. „Добротино 2" (в землището на с. Борово);

-          р. Бистрица – от местността Караманица (землището на с. Плетена) до извора ú от моста на с. Боголин до устието ú;

-          р. Канина – от местността Сини вир до извора ú;

-          горното течение на река Ощавска с притоците ú – р. Мочуришка и р. Бяла река – от водохващането на Малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) на кота 1045 м. до границата на Национален парк „Пирин";

-          р. Градевска – от местността Баба Цвета (в землището с. Градево) до местността Предел (землището на гр. Разлог).

 

           Област Бургас

           

-                                    езеро Вая, в границите на защитена местност Вая;

-                                    яз. „Ясна поляна";

-                                    яз. „Ново Паничарево";

-                                    яз. „Камчия";

-                                    в гранците на защитена местност Пода, в землището на гр. Бургас;

-                                    езеро Узунгерен, в границите на защитена местност Узунгерен;

-       в блатната част и акваторията на защитена местност Ченгене скеле, в землищата на с. Крайморие, община Бургас и с. Маринка, община Созопол, в периода 1 март – 30 юли 2014 г.;

-       устието на р. Изворска, в границите на защитена местност Устие на р. Изворска, в землищата на с. Твърдица и с. Димчево;

-                                    Поморийско езеро;

-       в границите на защитена местност Острови Св. Св. Иван и Петър, в землището на гр. Созопол, за периода от 1 април до 30 юли 2014 г.;

-                                    в границите на природната забележителност Блато Алепу;

-       р. Велека – от вливането на р. Младежка до моста на път Е 87 в границите на местността Качул;

-       р. Ропотамо от устието до моста на пътя Бургас – Приморско, попадаща в границите на резерват Ропотамо.

 

            Област Варна

 

-       водоемите на територията на защитена местност Ятата, разположена в землищата на гр. Белослав, общ. Белослав и с. Константиново, общ. Варна;

-       акваторията на защитена местност Казашко, с изключение на любителския риболов;

-       яз. „Елешница".

 

Област Велико Търново

 

-                               р. Божичка – от извора до вливането ú в р. Веселина при с. Дрента – 2 км;

-       р. Липовска – от извора до вливането ú в р. Веселина при местността Смесито – 3,8 км;

-       р. Иванкова – от извора, прилежащите ú притоци до вливането ú при с. Майтанеци – 1 км;

-                               р. Веселина – от с. Багалевци до притоците ú – 1,5 км;

-                               р. Бебровска – от извора до вливането ú в р. Златаришка – 8 км.

 

            Област Габрово

 

-       р. Росица с притоците ú – р. Благарещица, р. Църаулщица, р. Зелениковец, р. Мокра бяла, р. Суха бяла от изворите им до двата моста на с. Валевци;

-       р. Паничарска с притоците ú – р. Борущица, р. Левичарска, р. Топлешка от изворите им до яз. „Хр. Смирненски";

-       р. Козята река с притоците ú – р. Зеленишка и р. Белилска река от изворите им до рибарника в махала "Червен бряг";

-       р. Янтра – от извора ú до кв. "Ябълка";

-       р. Янтра – от бента на с. Гостилица до ВЕЦ "Каломен";

-       р. Бялата река – от откритото водохващане до масивното чакало;

-       р. Сивек – от откритото водохващане в с. Потока до местността Тракулското;

-       р. Трявна –  от моста на с. Добревци до моста на тунела;

-       р. Трявна -  от моста на кв. „Тепавица" до моста с. Добревци;

-       р. Дряновска – в участъците от Дряновския манастир до с. Цинга и от моста на бившия завод ИЗ „Динамика" до моста преди ЖП прелеза на с. Ганчовец;

-       р. Плачковска – от извора до моста на разклона за с. Кръстец;

-       яз. „Христо Смирненски", с изключение на любителския риболов извън санитарно – охранителната зона в периода: от 01.07.2014 г. до 07.07.2014 г. и от 01.08.2014 г. до 07.08.2014 г.

 

Област Добрич

 

-       Дуранкулашко езеро – в зона от 100 метра пред комплекс „Езерото";

-       Дуранкулашко езеро, с изключение на любителския риболов в периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г. и 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. в следните участъци на езерото:

-        южния бряг на голямото огледало (от югоизточно блато до полуострова срещу ресторант „Златна рибка") обхващащо брегова ивица с дължина 1500 м;

-          северния бряг на голямото огледало (от двете страни на ресторант „Златна рибка") обхващащо брегова ивица с дължина 500 м;

-        западния бряг на голямото огледало на водоема (при островите), обхващащо брегова ивица 500 м.

-       Шабленско езеро, с изключение на любителския риболов в периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г. и 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г. в следните участъци на езерото:

-            не обраслата с тръстика част в местност Перилото от страната на с. Езерец обхващащо брегова ивица с дължина 100 м ;

-            южната част на Шабленско езеро обхващащо брегова ивица с дължина 300 м.

 

Област Кюстендил

 

-       езерата и горните течения на реките попадащи в границите на Национален    парк „Рила".

 

 

 

 

Област Монтана

 

-       р. Цибърско разливище – под с. Горни Цибър, община Вълчедръм;

-       р. Ботуня заедно с притоците и – от изворите до кв. Заножене на гр. Вършец.

 

            Област Пазарджик

 

-       р. Девинска – от изворите до границата ú с РДС Смолян;

-       микроязовир „Снежана" Батак.

               

Област Перник

 

-       яз. „Студена";

-       Чокльово блато;

-       р. Струма – от извора до вливането и в яз. "Студена";

-       р. Кладница – от извора до вливането и в яз. "Студена", с изключение на любителския риболов до 1000 м н.в.;

-       р. Матница – от извора до вливането и в яз. "Студена", с изключение на любителския риболов до 1000 м н.в.;

-       всички реки на територията на Природен парк „Витоша" в съответствие с Плана за управление на природен парк „Витоша".

 

Област Пловдив

 

-       р. Тъмръшка с притоците и – от извора до водохващането за МВЕЦ

„Тъмръш";

-       р. Белишка – от извора до моста на разклона за с. Борово (местността Паткарника – старото пъстървово стопанство);

-       Крушовска река – от изворите до вливането и в р. Манастирска;

-       р. Манастирска – от изворите до водопада на местността Крушов четал;

-       р. Сушица с притоците и – от извора до вливането и в р. Лъкинска (Юговска).

         -    р. Чепеларска (Чая) – в участъка от стария римски мост над с. Бачково до             първия тунел посока гр. Пловдив в периода от 01 април до 31 май 2014 г.

 

Област Смолян

 

-       р. Арда с притоците и – от изворите до рибовъдното стопанство в с. Кошница;

-       р. Сивинска с притоците и – от изворите до вливането и в р. Арда;

-       р. Черна с всичките и притоците – от изворите до тунела;

-       р. Крива река – от изворите до вливането и в р. Черна;

-       р. Кутелска с притоците и – от изворите до сливането и в р. Виевска;

-       р. Девинска – от границата с РДГ Пазарджик до моста на рибарник „Девин 4" (началото на защитената местност);

-       р. Буйновска с притоците и – от изворите до горния мост на местността Попини лъки;

-       р. Триградска с притоците и – от изворите до местността Буков Мост под пешерата Дяволското гърло

-       р. Чеирска с притоците и – от изворите до вливането и в р. Триградска;

-       р. Широколъшка – от изворите с всичките и притоци до кантара на бившето АПК;

-       р. Чудните мостове – от изворите до вливането и в р. Забърдовска;

-       р. Караджа дере – от границата с ДГС Широка поляна, заедно с притоците ú до ГК "Чарка";

-       р. Герзовска – с всички притоци до вливането и в р. Черна;

-       р. Бяла река – от изворите ú до вливането ú в р. Черна;

-       р. Тикалска – от изворите до вливането ú в р. Черна;

-       яз. „Цанков камък" – цялата акватория до моста на гробищен парк „Девин" и до моста на местността „Забрал".

 

Област София

 

-        р. Урдина и нейните притоци от извора до вливането ú в р. Прав Искър;

-        защитена местност Алдомировско блато;

-        р. Черни Искър – в участъка от вливането на р. Пряка река до сливането ú с р. Бели Искър;

-        р. Бакьовска – от района на ловен дом „Търсава" до района на с. Ябланица;

-        всички реки на територията на Природен парк „Витоша".

 

Област Стара Загора

 

-       р. Селчанска – от извора ú по цялото поречие до гр. Мъглиж.

 

Област Хасково

 

-       р. Харманлийска – горното течение, от моста преди с. Караманци на запад до излизането от територията на областта;

-       р. Чулфанска (Банска) от с. Сусам на запад, до границата с област Пловдив, за месеците юли, август и септември;

-       р. Арда – северната (лява по посока течението) брегова ивица, в границите на защитена местност Черната скала;

-       брегова ивица на яз. „Студен кладенец", в границите на защитена местност Големия сипей.

 

 

Със заповедта се забранява през 2014 г. при  извършване на любителски риболов задържането на улов от балканска /речна/ пъстърва в участъците на реките и водните обекти, както следва:

 

Област Благоевград

 

-       р. Черна Места с притоците и – от границите на Национален парк „Рила"    до вливането и в река Места;

-       р. Бела Места с притоците и – от границите на Национален парк „Рила"      до вливането и в река Места.

 

Област Велико Търново

 

-      р. Мийковска с притоците и – от изворите и заедно с притоците до моста на с. Хъневци;

-            р. Костелска – от извора, прилежащите и притоци до бента при с. Костел – 3,5 км.

 

Област Кюстендил

 

-      р. Драговищица с притоците и – от държавната граница на България        до вливането и в р. Струма;

-      р. Рилска с притоците и – от границите на Национален парк „Рила" до вливането и в р. Струма;

-      р. Елешница с притоците и – от изворите до вливането в ú р. Струма;

-      р. Треклянска с притоците и – от изворите до вливането в ú р. Струма.

 

Област Ловеч

 

-      р. Черни Вит – от границата и с Национален парк „Централен Балкан", заедно с притоците ú до ВЕЦ-а при отбивката за село Ямна;

-      р. Стара Рибарица – от границата и с Национален парк „Централен Балкан" до сливането и с река Бели Вит;

-      р. Заводна – от границата и с Национален парк „Централен Балкан" до сливането и с река Бели Вит;

-      р. Златна Панега – от извора до входа на гр. Луковит.

 

Област Монтана

 

-      р. Дългоделска Огоста и притоците и – от изворите до вливането в р. Огоста.

 

Област Перник

 

       -      р. Ерма с притоците и – по цялото течение на реката от ГКПП

              Стрезимировци до границата с република Сърбия при с. Петаченци;

       -      р. Треклянска с притоците и – от изворите до вливането в р. Струма.

           

Област Пловдив

 

-            р. Бяла Река с притоците и – от  границите на Национален парк „Централен Балкан" до вливането в р. Стряма.

 

Област София

 

-      р. Искрецка – от изворите до вливането и в р. Искър;

-      р. Искър с притоците и – в участъка от сливането на реките Бели Искър и Черни Искър до вливането в яз. „Искър";

-      р. Габровница – от изворите до вливането и в р. Искър.

 

Област Стара Загора

 

-      р. Лешница с притоците и – от моста на Узун дере до бариерата на ДЛС Мазалат;

-      р. Габровница с притоците и – от границите на Национален парк „Централен Балкан" до бариерата на ДЛС Мазалат при село Скобелево.  

           

            Област Смолян

 

-            р. Триградска – от местността Буков Мост под пещерата Дяволското Гърло, с притоците и,  до изпускателя на изравнител „Тешел";

                       -      р. Широколъшка с притоцитеи – от кантара на бившето АПК до вливането и  с р. Въча.

Сушата спря ВЕЦ “Огоста”

Цели 8 метра е спаднало нивото на водата в язовир "Огоста" през юли заради пресъхващите реки, които се вливат в него. По бреговете са се образували пясъчни дюни, появили са се и острови. 218 млн. куб. м вода има във водоема, а общата му вместимост е 520 млн. куб. м
Най-голямата в Северна България ВЕЦ "Огоста", която се намира на стената на едноименния язовир, е спряна заради безводие. ВЕЦ "Огоста" е собственост на българо-френското дружество "Огоста-Мекамиди". Месечно за нейното производство са необходими 8 млн. куб. метра. Само 218 млн. куб. м вода са останали в "Огоста", който е вторият по големина язовир в страната. Това е най-ниското ниво на водата от построяването на водохранилището преди 25 години. Спряна е и водната централа на язовир "Смирненски", в който също е останало малко вода.
Първолета Цветкова

ПОНЕДЕЛНИК, 31 Март 2014 в Стандарт


График за използване на водите на комплексните и значими язовир през м Март 2014

Повече можете да видите тук

МЕСЕЧНИ ГРАФИЦИ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ ОТ КОМПЛЕКСНИТЕ И ЗНАЧИМИ ЯЗОВИРИ

http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=505



СЪСТОЯНИЕ И БЪДЕЩЕ НА ЯЗОВИРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Презентация на Проф. д-р инж. Димитър Тошев Катедра "Хидротехника" при УАСГ

Въведение


През 20 век Българските хидротехници

изградиха:


 -над 2000 язовирни стени, от които 216 големи язовири по класификацията на МКГЯ (ICOLD)
- над 100 голями ВЕЦ и редица МВЕЦ

 - четири ПАВЕЦ
 - голям брой водоснабдителни и мелиоративни съоръжения
 - стотици километри хидротехнически тунели и канали
 - защитни диги в и извън населени места и др.

1.

Състояние на язовирите в България

 Язовирните стени са най-грандиозните и отговорни инженерни съоръжения
Най- висока е бетонната язовирна стена „Въча" (145 м), следвана от дъговата стена „Цанков камък" (130,50 м), „Кричим" (105 м), „Кърджали" (104 м), „Белмекен" (98 м), „Чаира" (85 м), Камчия" (80 м) и т.н.

С най-голям обем е язовир „Искър" (673млн.куб.м), следван от „Кърджали" (533млн.куб.м) и „Огоста" (506 млн.куб.м).

Над 20% от язовирите са на възраст над 50 години, при част от които в резултат на стареене на конструктивните материали (бетон, стомана, почва и др.) е силно редуцирана здравината им. Това е световен проблем, с който специалистите и собствениците на язовири се съобразяват, като финансират рехабилитация на конструкциите.

Енергетиката на Бразилия, сушата и Световното

28.03.2014

Властите в Бразилия ще спрат една от двете атомни електроцентрали, което ще задълбочи недостига на електроенергия, предизвикан от сушата и като следствие, прекъсвания в работата на ВЕЦ.

Местният оператор на АЕЦ Eletronuclear обяви на 26 март, че 640-мегаватовата «Ангра–1» ще бъде спряна в полунощ на 29 април. Компанията отбелязва, че решението за спирането е било взето преди година, а в ППР ще участват 1400 души.

ВЕЦ в Бразилия произвеждат около 2/3 от електроенергията в страната, но сега нивото на водата във водохранилищата им е на рекордно-ниско ниво поради сушата.


 

Възможно е да се въведе нормирано потребление на електроенергия, което ще създаде трудности при провеждане на Световното първенство по футбол, на което се очакват около 600 хиляди гости от чужбина.

Енергийната криза, вероятно, ще окаже влияние на резултатите от изборите за президент през октомври. Има очаквания, че сегашният президент с български корен Дилма Русеф ще бъде преизбрана, съобщава Reuters.

http://atominfo.bg/?p=23699


Студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски ” и експерти от Басейнова дирекция Западнобеломорски район постиха МВЕЦ „Влахи”

Студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски " и експерти от Басейнова дирекция Западнобеломорски район постиха МВЕЦ „Влахи" по повод отбеляването на Деня на водата
http://www.wabd.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1052&Itemid=83

В петък, на 21 март ескперти от Басейнова дирекция Западнобеломорски район и студенти от трети курс, специалност „Екология и опазване на околната среда"
при ЮЗУ „Неофит Рилски" направиха посещение на МВЕЦ „Влахи", на река Влахинска в землището на с. Влахи, община Кресна. На мероприятието присъстваха
също така и представители на фирмата-собственик - „Хидроекоенерго-тас' ЕООД. Филип Стайков, управител на фирмата, заведе студентите на водохващането
на МВЕЦ-а, а след ги запозна и с начина на работа и оборудването на МВЕЦ-а.




Лидерът на партията на Ил. Раева в Пиринско Иван Манчев ще строи ВЕЦ на Пиринска Бистрица за 6 млн. лв.

http://struma.bg/news/20841/1/1/Liderut-na-partiyata-na-Il-Raeva-v-Pirinsko-Ivan-Manchev-ste-stroi-VEC-na-Pirinska-Bistrica-za-6-mln-lv.html
ПЕТКО КАРАКОЛЕВ, 12 март 2014 20:44, Гледания802 Коментари0 Увеличи текста Намали текста

Областният лидер за Пиринско на новата партия на Илиана Раева „Обединена  България" Иван Манчев в съдружие ще строи ВЕЦ на река Пиринска Бистрица, стойността на инвестицията се очаква да е около 5-6 млн. лв. Фирма „ДМ 2011" ООД е получила разрешително за водоползване на 6 кубика в секунда от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район" - Благоевград, както и сключен договор с държавата за гарантирано изкупуване на електроенергията за 15 години при цена на киловат от 18 ст. до 20 ст., установи проверка на „Струма".

„Да, наистина имам намерения в съдружие да строя водна централа, но на този етап не желая да говоря за този бизнес проект, тъй като очаквам да минат още няколко процедури, преди да стартира строителството", коментира по телефона пред „Струма" Иван Манчев. Той очаква строежът да стартира до края на годината и да продължи около две години. Обектът се намира на границата на двете общини Петрич и Сандански и се очаква да разкрие временна работа за около 40 строители и постоянна след завършването му за петима човека. Инвестиция от подобен мащаб според специалисти в бранша се изплаща между 8 и 10 години.

Това ще бъде четвъртият ВЕЦ на река Пиринска Бистрица, която е с дължина 53 километра и е със сравнително постоянен отток през годината, поради което е много доходоносна за собствениците на водни централи. Първият ВЕЦ е в Горно Спанчово, след него преди години собственикът на „Литекс комерс" Гриша Ганчев построи ВЕЦ при село Калиманци преди Катунци, а след него съоръжение изгради и бизнесменът Георги Динков в района на Ново Ходжово. Неговият ВЕЦ трябва да бъде пуснат в експлоатация всеки момент. За разлика от ветрогенераторните паркове и фотоволтаичните централи, режимът за пускане в действие на вецовете все още е по-безпроблемен


Негативно въздействие на ВЕЦ на р Ерма

Случайно в едни блог попаднах на снимка от река Ерма.  На нея се вижда, че някакъв ВЕЦ а заблатил крайречните гори... явно поредната тъпня в това живописно местенце.

http://hexemexe.blogspot.com/2014/02/blog-post_16.html

Делът на енергията от ВЕЦ остава около 16% до 2035 г.

от GreenTech.bg на 22/03/2014

http://www.greentech.bg/archives/50698

Днес е световният ден на водата – едно напомняне, че макар тя да е навсякъде по повърхността на планетата ни, много хора заспиват жадни всяка вечер, много хора по света нямат с какво да се измият дни наред, а натравянето на реките може да съсипе цели региони.

Хидроенергетиката

Хидроенергетиката е най-големият възобновяем източник за производство на електроенергия в света. Нейният дял в общото производство на електроенергия се очаква да остане около 16% докъм 2035 г. За сравнение, най-голям дял от електричеството на света се добива от въглища – 40,6%. Други 22,2% се произвеждат от природен газ. Атомните електроцентрали допринасят с малко над 12%. Останалите възобновяеми технологии – вятърна енергия, фотоволтаика, биомаса, концентрирана слънчева енергия – генерират по по-малко от 2%, а някои дори по-малко и от процент.

Водната енергия и употребата на вода

Повечето от водата, използвана за производство на водна енергия се връща в реката, въпреки че известна част се изпарява. ВЕЦ-овете има големи влияния върху движението и качеството на водните потоци.

Промишлена употреба на вода

Приблизително 75% от индустриалната употреба на вода е пряко свързана с производството на електроенергия.

Финансиране за водата

Само в развиващите се страни всяка година са нужни 103 милиарда долара годишно за финансиране на съоръжения за вода, канализация и пречистване на отпадъчни води към 2015 година.

Енергия за вода

Електрическата енергия е свързана с два компонента на водоснабдяването: помпени и пречиствателни станции (преди и след употребата на водата).

Воден транспорт

Водният превоз е един от най-енергийно ефективните начини за придвижване. Теглещите баржи са повече от три пъти по-енергийно ефективни от пътни камиони и 40% по-ефективни от железопътния превоз.

Биогаз от канализацията

В Стокхолм обществените автобуси, камионите за събиране на отпадъци и такситата се движат с необичайно гориво – биогаз, произведен от пречиствателните станции за отпадъчни води.

Достъпът до вода и канализация

През 2011 г. 768 милиона души по света не имали възможност да използват подобрен източник на питейна вода. 2.5 милиарда души не могат да използват канализация.

Достъп до електричество

Повече от 1,3 милиарда души все още нямат достъп до електричество. Около 2,6 млрд. използват твърди горива (предимно биомаса) за готвене.

Днес е световният ден на водата – едно напомняне, че макар тя да е навсякъде по повърхността на планетата ни, много хора заспиват жадни всяка вечер, много хора по света нямат с какво да се измият дни наред, а натравянето на реките може да съсипе цели региони.

Димитър Манев: Заради безстопанствеността и лошата поддръжка се затруднява развиването на каяк спорта

Димитър Манев, председател на Българското каяк общество, в интервю за Агенция „Фокус"
31 Март 2014 | 06:07 | Агенция „Фокус"
Фокус: Господин Манев, сдружение „Българско каяк общество" отбеляза своя ден. Как се развива каяк спортът в България?
Димитър Манев: Очевидно е през последните години, че броят на хората, които практикуват каяк е нараснал. Тук в София вече има утвърдена практика и този вид дейност е по достъпна за хората, които проявяват интерес. Ние самите използваме всяка възможност да организираме събитие или курс за обучение, като в последно време се стараем да помагаме и на хора от другите градове, които са тръгнали по този път. В провинцията е малко по-трудно, но и там се намира ентусиазъм и вече в някои градове като Варна и Пловдив има организирани групи, които правят събития или създават условия за това каякът да е по-достъпен.
Фокус: Освен каяк, какви други спортове развива Сдружението?
Димитър Манев: Всеки от нас има и странични хобита и част от хората се пренасочват към тях, когато сезонът свърши. Нямаме ресурс да развием друга дейност освен тази, но и тя самата ни ангажира достатъчно.
Фокус: Има ли перспективи за такъв вид туризъм в България?
Димитър Манев: Този вид туризъм се практикува от около 30 г. в България под различни форми. Навремето се е финансирал и от държавните институции и тогава е имало ясно установени практики и клубове. В днешно време всичко е в ръцете на хората и средствата, с които разполагат. Има достатъчно търговци и фирми, които предлагат екипировка или организирани походи, но каквото зависи от тях е свършено. Остана най-трудната част да се регламентира и да се създадат условията. Заради безстопанствеността и лошата поддръжка на водоемите ни често се появяват затруднения и е факт, че интересите се пренасочиха към по-достъпни дестинации като Гърция, Хърватска и други. Този туризъм е пряко свързан с природата и никой не иска да акостира на мръсни брегове, нерегламентирани къмпинги, както и да гребе през счупени бентове, замърсени участъци и все подобни неща, с които ние сме свикнали по един или друг начин.
Фокус: Идват ли каякари от чужбина?
Димитър Манев: Все още се появяват през пролетния сезон, но определено имат затруднения с информацията и условията тук. Ние лично избягваме да се ангажираме с тях поради по-горе изброените факт. Определено ни е срам от това, което можем да им покажем. Все пак в някои съседски държави се появява ентусиазъм и често вече търсим контакт с цел общи интереси. На мен лично ще ми е по-лесно да получа информация за нивото на водите в дадена държава и да предприема поход натам, когато има как да получа информация от първо лице.
Фокус: Кои са предпочитаните места за спускане?
Димитър Манев: Родопи, Рила и Стара планина са най-често посещаваните, защото имат повече възможности като трасета. През последните години разработваме и трасетата, които са в района на Пирот. Оказа се, че на 100 км. от София в радиус от двайсетина километра има над пет трасета, които са годни за спускане и най-вече са в най-чистия им вид. Зад връх Ком и по поречието на Нишава районите са лишени от цивилизация и почти безлюдни. Природата е все още непокътната и бетоните, хотелите и съоръженията липсват.
Фокус: Всяка година организирате Национален събор „Каяк в бързи води". Как протича един такъв събор? Каква е програмата?
Димитър Манев: Това събитие си е насочено към начинаещите и приятелите ни. Винаги има кратък и неангажиращ състезателен елемент и по подразбиране голямо парти на една от поляните по дефилето.
Фокус: Какво предстои на тазгодишния Национален събор „Каяк в бързи води"? Къде ще бъде проведен?
Димитър Манев: На този етап е планиран по традиция на р. Струма. Иска ни се да можем да го направим и на друга река, но като се замислим колко енергия и ентусиазъм ни костваше да се утвърди този в дефилето често не виждаме логичен път да сменяме дестинацията. Сега предстои един пролетен събор на Стара Река в района на Еленския балкан. Там приятелите ни от Варна развиват трасето и околните реки и е очевидно, че ако има идея и желание не е нужно всичко да лежи на нашите плещи. Както и при нас, така и там вече няколко години организират събитие, което се радва на висока посещаемост. Това най-малко дава пример и предполагам идните години ще се появят подобни и в други градове.
Фокус: Има ли вече хора, които са заявили желание за участие в Националния събор?
Димитър Манев: Все още е рано, защото не е обявено, а и сезона за спускане предстои.
Фокус: Какъв план има Сдружението за 2014г.?
Димитър Манев: Вече пуснахме една изложба в метростанцията на Софийския университет и има още някои планирани събития. Основно си поддържаме тези, които са традиционни и разбира се делата, които водим по случаи, които са свързани с реките.
Фокус: Сдружението се е обявило и като природозащитна организация. С какви проекти се занимавате в момента?
Димитър Манев: Грешно е това, че ни взимат за природозащитна организация и аз лично нямам спомен да сме го афиширали. Самите ние нямаме такъв ресурс и когато работим се обръщаме за съвместна дейност с природозащитни организации, които имат специалисти и хора с практика. Когато очевидно става въпрос за нарушение и унищожаване на нещо, преди всичко има закони и пътеки по администрациите, с които можеш да реагираш. Наш голям плюс е, че обикаляйки по реките много често виждаме, че се случва нещо скрито от погледите на хората и администрациите. Успеем ли да реагираме навреме често резултата е положителен. Така съвместно с колеги успях да спрем проект под яз. Студен кладенец, който тихомълком щеше да унищожи последния течащ участък на реката там.
Фокус: Какви успехи е отбелязвало Сдружението в опазването на околната среда?
Димитър Манев: Практиката показва, че в повечето случаи не трябват протести, а добри юристи. Така беше и когато се борехме с ВЕЦ по Струма. И там, както в още някои наши малки победи, всичко беше благодарение основно на юристите. Каквото зависи от нас го правим. Има ли възможност, помагаме на който е потърсил помощ . Преди всичко първо гледаме да не оставяме следи от присъствието си и да поддържаме чисти местата, на които пребиваваме. Недоумяваме често защо се организират почиствания от групи доброволци за даден район, като те често се афишират с подкрепата на кмет, общински съветници и подобни. Не е ли по-логично да се потърси сметка на стопанина, защо му е в такова състояние поверения район. Малко е лицемерно да се молиш за подкрепа на някой, който е създал условията да има нужда от такива кампании.
Фокус: Как ще коментирате случаят с изграждането на каскадата „Горна Арда"? Какви действия предприе Сдружението?
Димитър Манев: На този етап има движение и то в полза на реката. От инвеститорската фирма дадоха изявление, че каякарите нямат нищо общо с опазването на околната среда и това още повече ни ентусиазира. Не сме против развитието на даден район, ако той има нужда, но в този случай виждаме грубо нарушение и най-вече моралът ни не ни позволява да останем безучастни. Нарушението там е, че Каскадата е планирана върху терен влязъл в Натура 2000. Спекулират и с това, че ще осигурят препитание на над 5000 човека. Най-грубото е, че е обявена тихомълком от министерски съвет, като обект от национално значение. По закон не намираме обектите за производство на енергия да са вписани като обекти, които могат да получат такъв статут. Цялото това нещо се прави в полза на две честни фирми, от които едната дори не е и Българска. Къде тогава е значението на думата "Национален", когато става въпрос за 40 километра непокътнат участък от нашата територия . Може да се развива чудесен и добър туризъм там. Просто трябва да се оправят пътищата и да помогне малко да тръгне туризма. Има достатъчно крепости, язовири и добри маршрути с хубави гледки. Няколко маркировки и облагородени алеи биха създали по-голяма перспектива на местните жители.
Фокус: Получавате ли съдействие от държавата по природозащитните въпроси?
Димитър Манев: Честно казано вече и не търсим. Администрациите са много тромави и често дори не си правят труда да заговорят на нашия език. Крият се зад някаква 50-годишна практика и чакат да им свърши работното време. Полудели са по финансирания и евро проекти, а няма кой да слезе и да глоби рибарите, че цапат навсякъде и тези, които с лека ръка изхвърлят боклуци в коритата.
За всяко нещо им трябва жалби, входящи номера и т.н., за да се размърдат. Същевременно цари пълна безстопанственост. Ситуацията в село Бисер им показа, че няма кой да ги чака, а година след това държавата констатира, че язовирите са лошо подържани. Не се знае въобще чия собственост са, липсват им системите за оповестяване на населението при изтичане на много вода и все подобни случаи. Естествено е нормален човек да загуби доверие в такива администрации, но е тъжно, че страда цялата държава от това и хора като нас не могат да останат безучастни.
Роселина ПЕТКОВА

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус" не носи отговорност за тях

Генерация на електроенергия за 28.03.2014

NeedIt-FindIt - Каквото почукало такова се обадило   
     

Генерация на ЕЕС за

Виж > Генерация на ЕЕС на 28.03.2014 по часове



АЕЦ 49607MWh 44.15%

Кондензационни ТЕЦ 38493MWh 34.26%

Топлофикационни ТЕЦ 7243MWh 6.45%

Заводски ТЕЦ 5723MWh 5.09%

ВЕЦ 5526MWh 4.92%

Малки ВЕЦ 913MWh 0.81%

ВяЕЦ 1443MWh 1.28%

ФЕЦ 3215MWh 2.86%

Био ТЕЦ 200MWh 0.18%






Общо ВЕИ енергия 11297MWh 10.05%



Наши приятели: www.rc-hobbymania.ch | www.makejar.com

петък, 28 март 2014 г.

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур*

Треска за вода: мини ВЕЦове пълзят към Миджур*

http://www.bluelink.net/novini/treska-za-voda-mini-vetsove-palzyat-kam-midzhur.html?page=1

Публикувано от: снимка на Милен Димитров Милен Димитров     06-08-2012.
МВЕЦ на река Лом

По пътя към Миджур през сенчестите букови гори, над старата гранична застава, ни съпровождат шумът на река Лом, птичите песни и веселите разговори на по-опитните планинари с младите им спътници. Пътят край реката е каменист, изровен от пролетните дъждовни потоци. И сякаш нищо не нарушава спокойствието на тази погранична зона, където за да изкачиш върха е необходимо разрешение от Главна дирекция "Гранична полиция". Но внезапно шумът на потока изчезва и пред погледа на сепнатия турист се открива първата от поредица мини водноелектрически централи. Бързата вода е укротена в малък яз, който се намира над старата гранична застава. В това бетонно корито водата е тъмна - оцветена от утаилите се дървесни частици, шума и кал, които реката носи надолу по своя път. От изкуственото езеро водата прелива към почти пресъхналото дере до мини ВЕЦ-а. Стъпаловидният улей в него всъщност е рибен проход. И се питаме - как ли пъстървата изкачва стъпалата, за да хвърли своя хайвер в богатите на кислород води на потока? Как преодолява безводните дерета на пресушената река? И имат ли действително икономически смисъл тези съоръжения, поникнали в изобилие по горните течения на много реки и планински потоци в България?

Всяко лято в началото на август се организира масово изкачване на високия 2168 метра връх Миджур поемат стотици туристи от България и Сърбия. По три различни маршрута- от селата- Горни лом и Чупрене, и от сръбския Бабин зуб те се стремят едновременно съм поредния си изкачен връх. Това занимание приятно изисква доста усилия и упоритост, а не единствено и само желание да погледнем света отвисоко.  И като в истинско приключение, преди да ни поведе в гората, един от най-опитните планинари от Туристическо дружество "Бонония" Веселин Василев ни разказва историята на върха. Но по-интригуваща този път е историята на водата – и начина, по който от нея произвеждат електроенергия в района на Миджур.
Водата е сред най-използваните възобновяеми енергийни източници у нас. За това има добри причини. Според хидробиолога Иван Христов от международната природозащитна организация WWF 90% от селищата в България са построени по поречието на реки или в непосредствена близост до тях. Нашумелият напоследък законът за енергетиката регламентира задължително изкупуване на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Това създава силен интерес към проектирането и изграждането на малки ВЕЦ на течащи води.

Но хидроложки анализи на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ) в България сочат, че страната ни е сравнително бедна на водни ресурси. Годишно на всеки българин се падат между 1600-2000 куб.м вода. Известно предимство е планинският характер на значителна част от територията на страната. Благодарение на него хидропотенциалът достига до 26 млрд. кWh в средна по отток година, твърдят експерти на СПЕЕ. Същевременно технически усвоимият потенциал е в рамките на 57 на сто от теоретичния и е изчислен на 15 млрд.kW. Според техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България, изработена по програмата ФАР, техническият потенциал за изграждане на ВЕЦ и малки ВЕЦ възлиза на 15 056 GWh/г. Всичко това сочи, че хидроенергийният потенциал на страната за изграждането на ВЕЦ е изчерпан в значителна степен. Въпреки това интересът към строителството им не секва. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие до 2015 г. производството на ток от ВЕЦ може да достигне 2988 GW. Данните на НЕК сочат, че до същата година добивът на енергия може да достигне до 3700 GWh. Прогнозата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя потенциала за производство на електроенергия от ВЕЦ в рамките на 1000 МW годишно. Въпреки това близо 1000 е броят на мини водноелектрическите централи (МВЕЦ) в България, които са в различна фаза на своето развитие (изградени и работещи, изграждащи се или проектно завършени). 300 от тях попадат в защитени зони. Тук чисто икономическите приоритети при развитието им се преплитат с опазването на околната среда.


Хидроенергийният потенциал за изграждането на ВЕЦ е изчерпан, но интересът към строителството им не секва.

В категорията МВЕЦ спадат централи с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МW. МВЕЦ се наричат централите с мощност от 500 до 2000 kW, а микро ВЕЦ - до 500 kW. Все още не съществува регистър на изградените малки, мини и микро ВЕЦ в страната. От Министерството на икономиката,  енергетиката и туризма съобщават, че в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата не е предвиден регистрационен режим за мощностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма разполага само със списък на производителите на електрическа енергия от ВЕИ у нас.

Река Лом (лат.Almus - Алмус) извира от главното старопланинско било в района на село Горни Лом, десен приток на река Дунав. Образува се от много дерета, като за начало са приети изворите на река Бърза в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До село Долни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е скалисто и засипано с камъни, чакъл и пясък. Преди по-малко от десет години реката е била обект на спортен риболов, а водите й са използвани и за напояване, разказват местните хора. За жителите на селата Горни и Долни Лом, община Ружинци, уловът на балканската пъстърва (Salmo trutta fario) и Черната мряна, (Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е ежедневно допълнение в менюто. „Преди 20 години (популацията на) пъстървата беше доста добра - успявахме да уловим по 20-30 големи риби", споделят местни жители, пожелали да останат анонимни, тъй като повечето от тях работят в същите централи, които са обект на тази разработка. Появата на МВЕЦ променя коренно всичко това: „Днес, ако изобщо отидем да ловим риба, може да не хванем нито една или само няколко съвсем малки", уточняват хората от селата.

В повечето от случаите, след изграждането на МВЕЦ, малките речни екосистеми се променят. Промените в един компонент на средата пораждат поредица от последователно свързани въздействия. По горното течение на река Лом има изградени 7 МВЕЦ-а, които променят средата на живот на рибата. Използването на повече от разрешеното количетво вода и "стъпаловидните канали" и маловодните речни корита блокират пътищата й на миграция.  Всяко едно нещо (всяка новоизградена мини водноелектрическа централа) има положителни и отрицателни страни, твърдят местните жители. Положителните са свързани с разкриването на новите работни места. За всички обаче е ясно, че водата се губи навсякъде. Маловодието е повсеместно - през рибните проходи почти не преминава вода, твърдят дори работещите в МВЕЦ-овете. Така през размножителния период на рибите реката остава почти без отток през рибните проходи, което променя напълно биологичния й цикъл. 

Усещането на много голям процент от хората, когато чуят за мини ВЕЦ, е че нещо не е чисто - това е мръсен бизнес. В България МВЕЦ-ове се изграждат с Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) или без нея. Такава е оценката на хидробиолога от WWF Иван Христов. Като пример той посочва, че експертните становища, които инвеститорите предоставят на РИОСВ, компрометират всяка процедура по ОВОС. В част от експертните оценки се посочва, че въздействието на изградените МВЕЦ-ове върху местообитанията и рибната миграция може да бъде напълно негативно. В заключение изводът е - няма да има ефект. Предлагат се и абсурдни компенсаторни мерки, които да неутрализират вредите, нанесени при строежа и експлоатацията на съоръженията. Примерът е свързан с изграждането на МВЕЦ на река Янтра - подпомагане на влечугите чрез създаването на допълнителни укрития. В случая, за изграждането на тези укрития, инвеститора използва инертните материали, получени при изкопните работи.

Според Христов, освен стъпаловидни рибни проходи, има и вертикални стълби или дори тръби, през които водата се излива от височина 4-5 метра, за да продължи надолу по речното корито. Съществува реална опасност за живота на човек, ако реши да изкачи тези вертикални каменни стъпала. За рибите, които плуват срещу течението е абсолютно невъзможно да преодолеят язовирната стена, където рибният проход е една тръба. Има инвестиционни предложения за изграждането на МВЕЦ, в които те са описани като мелници. Всичко това се прави с цел да бъде заобиколено законодателството. „За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, за мен единственото обяснение е наличието на корупция," уточнява хидробиологът.


За да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, единственото обяснение е корупция

Промените във водния поток и нивата му, в следствие на промяната във водния отток, също водят до промени в транспортирането на утайки. Нивото на подпочвените води, които са основен източник на питейна вода, също се променя. Увеличеното съдържание на хранителните вещества, попаднали във водоема на МВЕЦ-овете, би могло да причини еутрофикация. Това води до прекомерен растеж и развитие на водорасли и други водни растения. Увеличава се производството на органична материя, което води до намаляването на кислорода във водата. В същото време намаляват хранителните вещества и калта, които преди изграждането на МВЕЦ-овете са пренасяни надолу по течението. Видовият състав на рибите също е променен, вследствие затруднената им репродукция, ограниченията за придвижване в горното течение, както и промените в нивото на водата през размножителния период.

Язовирните стени също значително променят условията (средата) на живот на рибата. В допълнение, появата на голям или напълно нов яз може да раздели рибата от горното и долното течение, като блокира пътищата й на миграция. Тези промени могат да бъдат проследени далеч надолу по течението, а понякога дори извън него - в морето. Преграждането на част от реката има още по-драматични последици върху водното ниво, тъй като речното течение и неговия вододел взаимно си въздействат. Речното течение, например, може да повлияе върху местния климат и нивата на подземните води в заобикалящите райони. Седиментацията в района често може да доведе до повишаване на ерозията по течението. Промените във водния поток и нивата му също водят до промени в преноса на утайки. По време на строителния етап преносът на тиня и утайки е особено голям по течението, от долната страна на строителната площадка. Изкопаването и прокарването на тунели води до значително влошаване на качеството на водата и до проблеми за онези организми, които зависят от нея.

Нивото на подпочвените води е също много важно за екосистемите и за развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода. Пълненето на язовирите на МВЕЦ-овете и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на няколко МВЕЦ-а и колебанието в нивото на водата в резултат от целогодишното й използване променят нивото на подпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред влияе на качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и причинява ерозия. Еутрофикацията- прекомерното размножаване на водорасли и висши водни растения, води до увеличеното производство на органична материя във водохранилищата и може да причини анаеробни условия – липса на кислород. Като цяло плитките езера с голяма повърхност са най-рискови, защото кислородните резерви в дълбоките слоеве намаляват пропорционално на продуктивните зони в повърхностните слоеве на водата.

Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е превантивният инструмент за идентифициране на евентуалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве от строителството и експлоатацията на инвестиционните предложения във всички отрасли на икономиката и развитието на инфраструктурата, на ранния етап от тяхното проучване и разработване, преди да е взето решение за реализацията им на конкретно място при съответната технология, начин на строителство и др. Резултатите от ОВОС трябва да бъдат взети предвид при проектирането, изграждането и експлоатацията на инвестиционните предложения. Нормативната рамка, имаща пряко отношение към изграждането на малки, мини и микро водноелектрически централи, се формира от законите за водите,  за устройство на територията, за енергетиката и за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тези закони са изброени основните стъпки, които трябва да се спазват от инвеститорите при изграждането на ВЕЦ. Изграждането и експлоатацията на водноелектрическите централи трябва да става при спазване на техническите изисквания на утвърдените нормативните документи. Те са разработени в съответствие с европейските стандарти за изграждане и експлоатация на енергийни обекти. За изграждането и въвеждането на всяка водноелектрическа централа в експлоатация е необходимо да бъдат изпълнени редица условия, които да позволяват нормална и сигурна експлоатация и минимизиране на рисковете за околната среда.


Вода за всеки

Въпреки посочените дотук примери, за да бъдем съвсем обективни трябва да посочим, че преобладаващата част от изградените МВЕЦ-ове в България са изградени и работят при спазване на изискванията на екологичното ни законодателство. „Законът (за водите), който урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България е доста строг. Бизнесът е такъв и глобите са толкова големи, че не си заслужава да се компрометира човек или целия бранш, заради неспазването на точните условия по водоползването.  Със съвсем малко допълнителни средства, едно недобро водохващане може да се превърне в отговарящо на законовите изисквания", обяснява Рашко Динков, член на управителния съвет на Съюза на производителите на екологична енергия (СПЕЕ).

Според Динков, подобни на описаните по-горе случаи са изключение от общата практика, но те съществуват. Причината за реализирането на тези проекти се корени, както в манипулативно изготвената документация за проектите, така и в слабия контрол осъществяван преди години от регионалните еко инспекции и постоянно реорганизиращата се държавна структура – „Напоителни системи" ЕАД.  
22-рото изкачване на връх Миджур е отпразнувано с отварянето на малиновото шампанско и традиционната фотоизложба и анекдотите на Огнян Пищиков, по известен в Северозапада като "Баце". "За 2500 години трибалите- хората от Северозапада, не са мръднали. Добре, че не ни пука. А Баце гледа света от високо и се мисли за велик!", коментира Огнян Пищиков. А след това отново се "гмурваме в памука"- както казват Тримата глупаци. Слизането към хижата в мъглата не е по-лесно, но доволни от постигнатото със смях и песни пристигаме край лагерния огън. А тук веселбата продължава до късно през нощта. На следващата сутрин се разделяме с пожеланието "... да се видим отново след година, да видим риба отново догодина".


*Материалът е подготвен в рамките на проект "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Иниститут "Отворено общество"

четвъртък, 27 март 2014 г.

До края на годината става ясно кой язовир ще се ремонтира и кой – руши

До края на годината трябва да приключи експертна проверка с оценка, от която ще стане ясно кои язовири са за ремонтиране и кои за разрушаване. Обследването ще струва 350 000 лева. Към момента проверяващите от „Басейнова дирекция" са наредили да бъдат напълно източени 20 водоема, които са потенциално опасни. Това коментира в предаването „На ръба" по Канал 3 директорът на дирекция „Управление на водите" в МОСВ Асен Личев.

Следващата седмица се очаква премиерът Пламен Орешарски да разпише заповед, с която да бъде създадена междуведомствена комисия за контрол на водните съоръжения в страната.

"Имаме нужда от единен орган, който да следи за техническото състояние и да дава предписания", смята директорът. Припомняме ви, че за създаването на такова звено се говореше още след трагедията в село Бисер.

На въпрос на репортера Апостол Апостолов как ще се финансира ремонтът на язовирите, Личев е категоричен, че няма да бъде с евросредства. За момента не е ясно каква сума ще отиде обновяване на инфраструктурата.

сряда, 19 март 2014 г.

Пари за горите са отишли тайно за водите

Последна промяна в 19:21 на 14 мар 2014, 2928 прочитания, 27 коментара
Автор От Босилена Мелтева Всички статии на автора
http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/03/14/2261462_pari_za_gorite_sa_otishli_taino_za_vodite/

Пет милиона лева от фонд "Инвестиции в горите" са били пренасочени за изплащане на дължими и неизплатени заплати на работниците в "Напоителни системи". Това е станало през октомври по нареждане на министъра на земеделието и храните Димитър Греков, научи "Дневник" от свой източник, който е бил дълго време в системата.

Информацията беше потвърдена този четвъртък и от изказване на зам.министъра на замеделието и храните Валентина Маринова в парламента преди среща в кабинета на председателя на ДПС Лютви Местан. В отговор на журналистически въпрос, тя призна без да конкретизира, че държавни горски предприятия са прехвърлили финансови ресурси в държавния бюджет в края на миналата година, които обаче в момента не се ползвали и ще бъдат възстановени. По думите й, министърът има право да преразпределя ресурси в рамките на бюджета на ведомството си.

Министърът няма право да се разпорежда с парите от този фонд и действията му в случая са били

незаконосъобразни,

обърна внимание източникът. Според Закона за горите централните управления на държавните предприятия са администратори на средствата, набрани във фонд "Инвестиции в горите", както и на приходите от фонда, постъпили в предприятието в резултат на дейността на централното управление.  Всяко териториално поделение администрира приходите самостоятелно, се казва изрично в закона.

Добрата общественополезна идея на фонда

Парите във фонда са предназначени само за общественополезни дейности, свързани с възстановяване и опазване на горите у нас. Става дума главно за строителство на горски пътища и инфраструктура, които са основен проблем в сектора в момента, както и за противоерозионни мероприятия, в това число и залесяване, когато то се налага. Средствата във фонда, който беше създаден в началото на 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ, се събират като процент от продажбата на дървесина от държавния горски фонд, със специална наредба 5 от Министерския съвет. Например отсичате 10 кубика, плащате по 10 лв. Така 100 лв. отиват в този фонд целенасочено. 

Сумите в "Инвестиции в горите"

не се облагат с данъци,

защото отиват за ресурси – като вода, въздух и природа, които всички ползват. Идеята е при изсичането на дървета да се вложат пари, които да се върнат обратно към гората.

Преди създаването му, средствата са отивали в държавния бюджет без да е ясно за какво ще се похарчат, сега чрез фонда те трябва да възстановяват гората, която има своя добавена икономическа стойност.

Със скандалното пренасочване, събраните пари отиват – образно казано, за водата, която съществува благодарение на и идва от гората, коментираха ексепрти пред "Дневник".

Мотивът за пренасочването е бил, че се налага спешно да се изплатят дължимите заплати, за да се предотверати напрежението и евентуалните протести на работниците.

"Дневник" отправи запитване до земеделския министър Димитър Греков по случая, но не получи отговор на зададените въпроси до публикуване на материала. От пресцентъра на ведомството обещаха да проверят случая и да отговорят.

Спорни поправки в Закона отново за фонд "Инвестиции в горите"

Този четвъртък депутатите приеха поправики в Закона за горите и най-спорните от тях засягат ползването именно на фонд "Инвестиции в горите".

С промените се създава възможността с пари от този обществен фонд да се прави собствено финансиране по спечелени европейски проекти от страна на горските стопанства. Но това не важи за общините и за частниците. Когато те спечелят подобни проекти, те ще трябва да си осигурят собственото финансиране. Това е дискриминационно и е скрита държавна помощ, която в Европейския съюз ще бъде санкционирана, коментират експерти.

Досега фондът можеше да се ползва само за изграждане на горски пътища, което е в публичен обществен интерес, защото по такъв начин горите могат да бъдат опазвани (напр. при пожар или друго бедствие може да се стигне бързо до мястото). Затова разходите от този фонд са данъчно признати.

Сега с подобен тип разходи ще могат да се извършват залесявания и други лесокултурни дейности (например отглеждане на млади гори), но само когато става дума за държавни и не за други собственици. Така увеличаването на капитала на държавните предприятия чрез отглеждане на млади гори или чрез залесяване, с което се подобрява икономическата им стойност в бъдещ период, ще се извърши с държавен фонд освободен от данъци. Това е държавна помощ, но държавните предприятия имат достатъчно средства за тази дейност, без да ползват фонд "Инвестиции в горите", предупреждават хора от сектора.

Като цяло направените промени в Закона за горите

възстановяват държавното начало.

Друг пример за това е, че вече таксите за сервитути, наеми, аренди ще отиват в държавния бюджет (т.е. в бюджета на Агенцията по горите, а оттам в държавния бюджет), вместо в държавните горски стопанства. Последните имат отговорността да стопанисват, т.е. Те да имат право на приходи, но и правят задължителни разходи. С отнемането на прихода от сервитут, наем или аренда, не е редно те да се товарят с отговорност за тази територия. Но тя остава а тях.

Битка за кранчето

ав. Калин Първанов, сп Тема.  16.04.2014

Сегашното управление дойде на власт с обещания за пълен преглед на концесионните практики. Но дали няма да остави в наследство още 28 големи концесии във водния сектор

Ако приемем, че популярният икономически термин неолиберализъм означава процес, в който държавата се отказва от „несвойствените си функции" да бъде… държава, то проектът за водна стратегия на Република България предлага специфичен принос в това отношение. Според философията на документа правителството доброволно се отказва от „несвойствената" си функция да осигурява вода за населението, отстъпвайки я на… неправителствени организации. Освен за трансфер на права и задължения става дума и за прехвърляне на имущество и активи за милиарди.

На пръв поглед политиката изглежда демократизираща – обществото поема в собствени ръце решаването на проблемите си и всеки ще има глас в управлението. На практика обаче резултатът най-вероятно ще се състои в скрита пълна или частична приватизация на водния сектор. Или поне до създаване на редица частни монополи, които ще действат с десетилетия върху определени територии. Както казва философът Ивайло Дичев: „Хората днес са недоволни от държавата, защото тя може да решава все по-малко проблеми, в резултат на което получават още по-малко държава, която решава още по-малко проблеми, а недоволството става още по-голямо.

В крайна сметка това е

един омагьосан кръг" 

Съгласно документа „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България" държавните и общинските ВиК активи задължително трябва да преминат в ръцете на 28 регионални асоциации по водоснабдяване и канализация (АВиК), които по същество са неправителствени организации (НПО). Членове на всяка АВиК ще станат по един представител на държавата и по един на всяка община на територията на съответната област, допуска се участието и на заинтересувани организации. Водните асоциации ще решават на кого да възложат водоснабдяването, а вариантите са два: 1) Пряко възлагане на сегашния оператор, предоставящ ВиК услуги в района чрез „псевдо-концесионен договор" (цитатът е буквален) за 10 или 15 години; 2) Избор на нов оператор чрез конкурс за концесия до 35 години (тоест, публично-частно партньорство). За целта е прокарана и законодателна пътека посредством промени в Закона за водите. Последното препятствие е предстоящото обсъждане и гласуване на стратегията в Народно събрание, което се очаква да протече формално. Е, остава да се преодолее и съпротивата на няколко общини…

А сега нека от теорията да преминем към практиката. Погледната от площада в Самоков, новата водна политика на държавата изглежда като „одържавяване на ВиК активите". Поне с такова впечатление са останали местните хора, които се интересуват от проблема. Михаил Янков е председател на Инициативния комитет по ВиК услугите в община Самоков –  организация, която се бори за създаване на общинско ВиК дружество. Комитетът има пълната подкрепа на местната власт и на всички политически сили в града. Зад идеята стоят над 7500 подписи на граждани, които през годините са потъвали в институциите. В момента мнението на хората тежи още по-малко, тъй като водната стратегия на държавата не предвижда създаването на общински водоснабдителни дружества. Нещо повече –  наличните двайсетина такива трябва да бъдат погълнати с все активите им, от новите водни асоциации. След кратък размисъл по темата Янков сам стига до извода, че това само изглежда като „одържавяване", но всъщност е  насилствено „окрупняване", което по всяка вероятност ще доведе до тотално концесиониране.

Как се водоснабдява Самоков в момента?

Общината е уникална с това, че на нейна територия извират двете ни най-големи вътрешни реки – Искър и Марица. От язовир „Бели Искър" над града тръгва магистралният рилски водопровод – един от двата основни източника за водоснабдяването на София. Общината е принудена да ползва услугите на „ВиК-София" ЕООД, което оперира на територията на цялата Софийска област – от Драгоман до Копривщица и от Самоков до Етрополе. Дружеството няма нищо общо със „Софийска вода" – единствения засега частен воден оператор в страната, който действа в Столичната община.

Според кмета Владимир Георгиев „ВиК-София" купува част от необходимата вода за града от „Софийска вода", след което реално я препродава на самоковци. Местните плащат за вода по 1.62 лв. за куб. м, почти колкото и софиянци (тези дни „Софийска вода" поиска от ДКЕВР да й разреши увеличение от 1.47 лв. на 1.61 лв. за кубик).

От 5 години насам община Самоков заделя по над половин милион лева годишно собствени средства за ремонти по мрежата. Подновените участъци се актуват като общинска собственост. По силата на новата водна политика обаче те трябва да се прехвърлят на Софийската водна асоциация. И не само те, ами и малките пречиствателни станции в селата Доспей и Белчин, които общината току-що е изградила с европейски пари, плюс градската пречиствателна станция, която също има акт за общинска собственост.


„Подменяхме водопреносната мрежа за наша сметка, а сега искат да я дадем на някого. Защо тогава ни караха да ги правим тези водни цикли?", недоумява Георгиев. И дава пример с друга община – Костинброд, която реализира проект за воден цикъл за 98 млн. лв. с европейско и собствено финансиране. След като го довърши, ще трябва да го предаде на друг стопанин.

Местният парламент в Самоков отдавна е взел решение за създаване на собствено общинско ВиК дружество. Вече има такова, което засега отговаря за канализацията и пречистването на отпадните води от
курорта Боровец. Вместо да прехвърлят предприятието към водната асоциация, самоковци искат то да се разрасне и да поеме работата в цялата община. Кметът е убеден, че при добро управление едно

ВиК дружество не

може да е губещо  

На всички врати, на които досега е почукал, отговорът е бил кършене на ръце и: „…Вие сте уникален случай."

Не само Самоков обаче отказва да влезе в софийската водна асоциация. Община Ботевград също не участва, тъй като си има собствено ВиК дружество, което се развива успешно. Михаил Янков е проучил опита в цяла България. Според него няма общинско дружество, което да не се развива успешно и цената на водата да не е приемлива за населението дори и там, където се водоснабдяват при много по-сложни условия. За пример посочва Троян. Във водната стратегия обаче четем, че „за малките дружества е трудно да наемат необходимия и достатъчно квалифициран персонал… в резултат на което те ще прехвърлят своята неефективност върху клиентите си чрез по-високите цени на ВиК услугите". Ето как стратегическите ни документи често нямат нищо общо с практиката, особено когато са писани с цел да прокарат определена идеология (в случая – пропазарната).

Кметицата на Троян Донка Михайлова също беше категорична пред „ТЕМА", че общината няма намерение да влиза в Ловешката водна асоциация, каквато и принуда да й се оказва централно. „Имаме добро общинско ВиК дружество.

Не виждам логика да се

разваля нещо работещо 

за да се прави друго, за което не е ясно дали въобще ще проработи", казва Михайлова и също споделя съмненията си, че истинската цел на окрупняването е концесиониране на целия сектор. Във водната концепция, разбира се, мотивите за окрупняването са формулирани различно: нуждата от големи инвестиции и от по-лесния достъп до банкови кредити. Дали това не е благовиден предлог за предстоящо раздаване на цели пазарни ниши „на едро"? Консумацията на продукта е гарантирана, а конкуренцията върху определена територия –  невъзможна. Никой няма да откаже да ползва вода, каквато и да е цената й, освен ако няма къща с кладенец в двора.


А иначе документът е пропит от тревожни констатации и рисува апокалиптични картини за състоянието на водопроводната мрежа. Да се чуди човек как при съществуващия модел (който според авторите на стратегията „има исторически корени" в страната) няколко поколения българи не са измрели от жажда и са ходили на работа що-годе изкъпани и с чисти дрехи?! Според оценка на Световната банка необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. годишно. Направените инвестиции във водоснабдяване от 2007 г. насам възлизат на по-малко от 200 млн. лв. годишно. В приложение към концепцията, което впоследствие е отпаднало, се е съдържала карта на „социалната поносимост на услугата". Според нея в София водата може да поскъпне до 6.50 лв. за куб. м., в Добричко – до 3.30 лв., а в Смолянско – до 2.80 лв. Изпълнението на стратегията ще доведе и 

ново понятие –

„водно бедни" граждани 

подпомагането на които трябва да поеме държавата.

„По принцип харесвам проекта за стратегия, но в нея има и доста стряскащи моменти – най-малкото, ако не се подобрят нещата в отрасъл ВиК, цените трябва да скочат много над 40% и да стигнат до нивото на социалната допустимост. Това е доста притеснително. Може би е реално, а как е изпълнимо, не искам да коментирам. Все пак виждам още много резерв в това, което до момента постъпва във ВиК операторите", казва председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.

Дори и да не се стигне до подобни нива на поскъпване, безспорно е, че в близко бъдеще ни чака не едно увеличение на цената заради нуждата от инвестиции, които да компенсират 20-годишното бездействие. Това бездействие впрочем много добре личи от страниците на документа, а дали не става дума за съзнателна политика по изтощаване на водния сектор, остава въпрос с повишена трудност.

Друг подобен въпрос поставя поведението на държавата по отношение на печалбите от собствените й ВиК дружества. Досега правителството е прибирало 80% от размера им в държавния бюджет без яснота колко от тях вторично е реинвестирало във водни проекти. Сега – ако предвиденото в стратегията бъде задействано, ще се окаже, че държавата е готова с лека ръка да отпише тези приходи, като остави някой друг да печели от сектора. И тук съвсем не става дума за поведение на точно определено правителство, а за пълна приемственост във водната политика на трите последни управления, плод на която са поръчката за водната стратегия и планомерната промяна в законодателството, разчистващо пътя пред приложението й. Между другото за изготвянето на документа държавата е платила 800 000 лв. на външен консорциум с участието и на Световната банка, въпреки че с проблемите на сектора са ангажирани експерти от поне 5 бюджетни ведомства.

На този фон най-голямото притеснение на младия кмет на Самоков е дали в управлението на водите държавата няма да повтори грешките, допуснати при приватизацията на енергоразпределителните дружества. „Миналата година се сепнаха и позабавиха процеса заради бунтовете срещу ЕРП-тата. Просто изчакаха малко хората да се поуспокоят", убеден е Георгиев. В самата водна стратегия е посочено, че е бил разработен пилотен проект за подготовка на концесия в един от регионите, но местната водна асоциация не успяла да вземе решение „поради отрицателната публична нагласа към частните монополи". Независимо от това възможността е налице, макар все още да няма пазар за съществено участие на частния сектор, се казва в документа.

Иначе казано: там, където кранчето е разхлабено и е започнало да капе, е въпрос на време да започне и да тече. Тази теория поне е проверена на практика.





ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ