Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 24 септември 2014 г.

Общо 78 са язовирите в България, които създават риск от наводнения

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/23/2386244_obshto_78_sa_iazovirite_v_bulgariia_koito_suzdavat/
23 септември 2014 г.


Резултатът от редовния доклад за състоянието на язовирите в България след огледа на експертна група, в която влизат представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на държавното дружество" сочи, че 78 са водните съоръжения в предаварийно състояние, пише "Капитал". За някои е констатирано, че трябва съвсем малко, за да предизвикат сериозни проблеми.

Изданието посочва, че почти всички от опасните язовири са собственост на общините. От "Напоителни системи" са обяснили за "Капитал", че според Закона за водите публична общинска собственост е всеки язовир, който не е стопанисван от тях, от НЕК или от ВиК дружество.

Незаконни язовири няма – но има такива, за които общините водят дела с "Напоителни системи", защото искат някой водоем да премине към тях, защото от него се получава допълнителен приход с отдаването му на концесия. "Капитал" отбелязва, че в някои случаи е възможно общината да го стопанисва добре, но много често липсват и пари, и специалисти, грижата е прехвърлена към коценсионера, който просто иска да изкара повече приходи.

В началото на 2012 г., малко след наводнението в с. Бисер, правителството на ГЕРБ взе решение техническият надзор над всички близо 3000 водоема в страната да премине към "Язовири и каскади" на НЕК, т.е. към министерството на икономиката. Решението беше взето без дебат и досега няма индикации министерството да е встъпило в правомощията си на надзорник, подчертава изданието.

От МОСВ са обяснили, че след последните проверки и констатациите, че има опасни язовири, в басейновите дирекции са започнали процедури за прекратяване на издадени вече разрешителни за водовземане и използване на тези водоеми.

На собствениците на 78-те язовира са направени предписания да ги изпразнят или да поддържат обема им до безопасно ниво, докато ги ремонтират, обаче масово те не изпълняват дадените им предписания. Косвено от МОСВ са признали, че сега нямат много правомощия и след заповед на тогавашния премиер Пламен Орешарски от март тази година е направен преглед на нормативната уредба. Междуведомствената работна група е предложила промени в нея, с които контролът да стане по-ефективен. Сред предложенията е създаването на единен национален контролен орган, който да осъществява по-ефикасен контрол на техническото състояние на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения. Липсата на парламент обаче отлага по-строгия контрол някъде далеч напред във времето, отбелязва "Капитал".

Основните проблеми на 78-те опасни язовира са деформирана корона - пропукванията, с хлътвания и слягания, израсли дървета и храсти, нарушен или направо разрушен преливник, такива без проводимост, непочистени отводняващи канали, повреди в основния изпускател. Има и случаи, когато до изпускателните съоръжения не може да се стигне, има течове, водният и сухият откос на язовирите са деформирани, по тях има свличания, храсти и дървета, а в някои случаи от откосите е изнасян материал.

Язовирните стени, които са в предаварийно състояние, т.е. са опасни, трябва да бъдат извеждани от експлоатация, са обяснили от МОСВ. Това означава язовирът да се изпразни и стената да се поправи, ако ще се използва отново, или да се бракува. Това гласят условията в Наредба 13 от 29 януари 2004 г., но явно стопаните на опасните язовири не смятат за задължително да я изпълняват.

"Когато се стопанисват добре язовирите, това помага да се намали рискът от наводнения. Смисълът на язовирите, когато са се използвали повече за напояване, е през май - август обемът в тях да е почти мъртъв, т.е. да са почти празни. Но тъй като напояване сега почти няма, язовирите стоят пълни и при обилни дъждове има опасност да прелеят", е обяснил пред "Капитал" инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи". Микроязовирите почти не се използват за напояване, а стопанисването на повечето е оставено на общините. Някога са били поддържани предимно от бившите ТКЗС-та, сега има дадени на концесия, но се използват предимно като развъдници на риба.

В по-голямата си част обаче проблемните язовири нито са дадени на концесионер, нито са стопанисвани както трябва от съответната община, показва справката на МОСВ. В обл. Враца например те са общо четири и някои от тях са във водосбора на река Скът, която заля гр. Мизия, Бяла Слатина и близките села. По целия водосбор на Скът държавното дружество "Напоителни системи" не стопанисва нито един язовир – всички са общински – на Враца, Хайредин, Бяла Слатина, Мизия и Борован. Грижа на държавното дружество е само корекцията на коритото на р. Скът след Мизия. През добре поддържани водоеми, с работещи изпускатели и здрави стени, приливът ще по-плавен. Тоест, ако без язовир вълната е 10 метра, с преминаване през изкуственото съоръжение силата й ще намалее и същото количество вода ще е с по-малка височина и няма да се разлее рязко.

Сериозен проблем при борбата с наводненията са изсичането на гори и изкуствените корекции на реките. В някои случаи тези корекции са съвсем неправилни, не е преценено, че с тях се нарушава възможността за оттичане на повече вода и коритото преминава съвсем близо до населени места и земеделски земи. Много често корекцията е в границите на населено място и ако тя не е правилна, дори валежи малко над нормата създават проблеми. Инж. Славов разказа, че преди години е направена голяма корекция на река Скът в рамките на гр. Мизия заради завод за целулоза. "Без нея водата вероятно щеше да се оттегли по-бързо и нямаше да пострада толкова голяма част от града", предполага Славов.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Скъсана дига на река Марица предизвика наводнение в село край Димитровград

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/07/2375875_skusana_diga_na_reka_marica_predizvika_navodnenie_v/
7 септември 2014 г.


Дига на река Марица край димитровградското село Райново се скъса. Залети са огромни площи земеделска земя, има евакуирани хора, предаде БНР.

Водният поток е отнесъл няколко фургона на строителна фирма. Специалистите на електроразпределителното дружество ЕВН са изразили опасения, че преливащата вода ще събори електрическите стълбове и затова са взети мерки електрозахранването незабавно да бъде спряно.

Десетки декари обработваема земя останаха под вода, селскостопанските постройки, които се намират до дигата, също, уточнява държавното радио.

Жителите на Райново от първите десетина къщи, които са близо до разлива, вече са евакуирани, а пътят към Райново е отцепен, защото е пропаднал. На място са пристигнали много екипи на пожарната и полицията. Засега няма залети къщи, пострадали и бедстващи хора.

Наводнението в Странско - заради скъсани язовирни стени

Скъсани стени на язовирите в старозагорските села Борово и Козаревец са причинили наводнението в Странско вчера - това е заявил пред БНР кметът на Димитровград Иво Димов.

"Там количествата валеж са били над 200 литра на кв.м с много голям интензитет за кратък период от време. Тези микроязовири, колкото и малко да са като количество вода, все пак образуват приливна вълна, която влиза в язовира в село Странско, прелива през дигата и следва скъсване на язовирната стена", обяснява кметът.

В Странско вече текат възстановителни работи. Утре ще бъдат описани и щетите.

Остава опасността от преливането на язовира край свиленградското село Лозен. Снощи беше укрепена допълнително язовирната стена и превантивно бяха евакуирани 30 души. 

Нивото на водата при Свиленград е близо 4 метра при критичните стойности от 7 метра. Вчера вътрешният министър Йордан Бакалов инспектира дигите край Марица и според него те са здрави и могат да посрещнат голямата вълна, посочва БНР.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ