Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 14 декември 2015 г.

Поредна незаконна сеч от „Напоителни системи“


След като www.barometar.net писа за изсичането на вековни дървета в защитената територия „Снежинска кория“, от РИОСВ-Варна научихме подробности за престъпния акт. След подаден сигнал от Държавно горско стопанство-Провадия, експерти на РИОСВ – Варна са осъществили проверка в защитената територия „Снежинска кория“, край с. Снежина, общ. Провадия. Сигналът е подаден от ДГС – Провадия, за задържане на натоварен с дървесина камион, готова за транспортиране. На място е установено изсичане на около 80 куб. м. дървесина, предимно цер и акация. Сечта е преустановена от горска полиция предната нощ до установяване на виновния извършител. По непотвърдени данни сечта е във връзка с почистване на канал на Напоителни системи – Варна. Изсечените дървета са на 1 – 3 метра от двете страни на канала на 450 м. по продължение му. Към настоящият момент се изяснява кой е фактическият извършител на нарушението – възложителят „Напоителни системи“ – Варна /клон Черно море/ или фирмата наета за осъществяването на сечта. Виновникът ще бъде наказан съгласно Закона за защитените територии веднага след установяването му. Предвиденият размер на санкцията за това нарушение е 1 000 до 10 000 лв.
„Снежинска кория“ е защитена местност , в която има вековна гора от цер и виргилиев космат дъб на възраст над 150 год. В местността е абсолютно забранено провеждането на сечи с изключение на санитарната сеч, а за буковата гора около хижите Братия и Сакараджа и изборната сеч, повреждането и кастренето на дърветата, както и да се събират, изваждат или късат други растения или части от тях.
barometar.net
http://web.barometar.net/82780/

вторник, 8 декември 2015 г.

Повече ВЕЦ-ове, по-малко риба

Публикувана: 2 Декември, 2015 08:00

Три са причините за изчезването на рибите в реките у нас. Най-голямата заплаха са ВЕЦ-овете. Това заяви в интервю заФакти.бг Димитър Куманов, дългогодишен майстор на пъстървовия риболов и познавач на реките, член на сдружение „Балканка“. Сдружението наскоро приключи проект за възстановяване на оригиналната дива балканска пъстърва в българските реки.
Димитър Куманов обясни ситуацията с ВЕЦ-овете: „Високо някъде в планината се прави бараж на реката. Там се хваща водата с тръби, които, в много случаи, на 5-7 километра надолу по реката стигат до сградата с турбините. Масово горе се хваща или всичката вода, или огромната част от нея. И лятно време, при маловодие, реката физически престава да съществува, заради правенето на въпросния безценен ток“.
В момента (По данни на Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България) в България действат 247 ВЕЦ-а, съобщи Куманов и предупреди, че скоро бройката може да надмине 1000.
„Има опасност децата ни да не могат да видят истинска река, всичко ще бъде тръби. Само в Благоевградско има издадени 526 разрешения за водовземане. Закона за водите забранява каскадното изграждане на ВЕЦ-ове, но няма определение какво е каскадно. Има реки, на които са построени два ВЕЦ-а един до друг. На Искър, след Лъкатник, има три ВЕЦ-а един след друг. Единият свършва и започва другият... Между първия и третия ВЕЦ няма река“, заяви Димитър Куманов.
Той подчерта, че не става въпрос за кампания срещу всички ВЕЦ-ове, а само срещу тези, които унищожават местообитанията.
Кои са другите две причини за изчезването на рибите, колко вида пъстърви има по света, има ли такова нещо като „сьомгова пъстърва“, можем ли да ги спасим и още много интересни неща, четете в пълното интервю на Димитър Куманов.

Рибите ще оцелеят и след нас

Публикувана: 2 Декември, 2015 09:00

http://fakti.bg/mnenia/164315-ribite-shte-oceleat-i-sled-nas

Рибите ще оцелеят и след нас, глобално погледнато. Те съществуват преди хората и са оцелявали хилядолетия. Те са изключително жизнени. Минават бракониери с хлорна вар, с ток, избиват всичко живо в реката. След пет години, ако реката се остави на мира, ще видите, че пак ще гъмжи от живот. Това коментира пред Факти.бг Димитър Куманов, дългогодишен майстор на пъстървовия риболов и познавач на реките, член на сдружение „Балканка“. Сдружението наскоро приключи проект за възстановяване на оригиналната дива балканска пъстърва в българските реки.

Можем ли да кажем колко вида пъстървови риби има?
Едва ли може да се определи точно. Много са – европейска пъстърва, която в България наричаме балканска, дъгова – популярна у нас като американска и която най-често може да се види в магазините, тъй като се отглежда в рибарниците, сивен – която пак е американски вид, чукски сик, липан... Има македонска, мраморна, охридска пъстърва – част от тях са ендемични видове – т.е. няма ги другаде.
Има и черноморска пъстърва, която е соленоводна и която се лови и в Дунава, където вероятно влиза, за да си хвърли хайвера. Дунавската пъстърва пък е нагоре по течението – в Германия. Всички те са към рода на салмонидите, към тях принадлежи и сьомгата. Разликата между тях обикновено е в окраските

Сьомгата и пъстървата са братовчеди?
Да, в известен смисъл.

Къде има пъстърви?
В горните течения на реките основно, където има бързотечащи води. Имаше опити да се зарибяват язовири, но там те не оцеляват, могат да хванат само при вливането на реките в язовирите. Едно от изключенията е язовир Искър, където е хващана голяма пъстърва. Сред другите изключения, в които има пъстърви са високопланиски язовири като Малък Беглик и Тошков чарк.

А каква е тази сьомгова пъстърва, която стана популярна напоследък?
Сьомгова пъстърва няма. Това, което се продава в магазините и ресторантите, е живо мошеничество. Това са възрастни американски дъгови пъстърви. Повечето от тях са стояли в рибарниците, за да ги използват за разплод и като им дойде времето да умрат от старост, биват продавани. Характерното за тях е, че месото им е станало розово. Защо? Защото цветът на месото на пъстървовите риби зависи от това с какво се хранят и донякъде от водата, в която са живяли- какви минерали има там например. Мошеничество е, защото тези риби не са хубави за ядене. България изнася много пъстърва. Но при износа има ограничение от 250 грама на риба. Всички по-тежки риби отиват на вътрешния пазар. И какво се получава – най-старата от всички риби не само отива на пазара, но и се надува цената й, като се представя за сьомгова пъстърва.

Какво представлява проектът, който сте направили със сдружение „Балканка“?
Той е насочен не толкова дали изчезва пъстървата изобщо, а да разберем дали все още е останала у нас дивата, оригинална, балканска автохтонна (първична, местна – бел.ред.) пъстърва – тази, която от векове и хилядолетия е оцелявала в реките ни.

Защо е необходимо това?
Защото през последните десетилетия реките у нас са зарибявани с може би над 50 милиона рибки от рибарници. Тези рибки обаче не са плод на естествен отбор в дивите реки, а са подбирани от хората, в много случаи се използват хибридни видове. Търсим дали са останали от автохтонните видове у нас. Предстои да се направят и генетически изследвания. Изпратили сме проби в Южна Корея и очакваме резултати.
Проблемът е че нямаме материал за сравнение – няма генетичен материал от риби преди 1960 година, когато са започнали масовите зарибявания. Затова сме взели генетичен материал от рибарници, с който да сравним хванатите по проекта риби. Ако се установи, че имат общ генетичен материал, значи не сме открили автохтонна пъстърва. Ако има риба, която се различава от тези в рибарниците, в голяма степен ще сме сигурни, че това е наша пъстърва.
Сред страничните цели на проекта са написването на Наръчник по зарибяване на планински реки с балканска пъстърва и описването на мерки за спасяването на пъстървите изобщо, които през последните години, въпреки зарибяванията, намаляват главоломно.

Какви са причините за изчезването им?
Причините са много. Трите най-важни са, на първо място - много реки са тотално ликвидирани от ВЕЦ-овете, на второ място – бракониерството. Замърсяването на водата също е причина, макар че то по-слабо засяга пъстървите. Високо по планините замърсяването е значително по-малко. Бъдещ проблем може да стане високопланиското животновъдство, което вероятно ще се развива.
Но ВЕЦ-вете и бракониерството са брутален проблем. Бракониерството в момента е по-големия проблем, но ВЕЦ-овете са по-голямата заплаха.

ВЕЦ-овете спират миграцията на рибите?
Това е по-малкия проблем. По-големият е т.нар. деривационни водноелектрически централи.

Какво представляват те?
Високо някъде в планината се прави бараж на реката. Там се хваща водата с тръби, които, в много случаи, на 5-7 километра надолу по реката стигат до сградата с турбините. Какво правят? Масово горе се хваща или всичката вода, или огромната част от нея. И лятно време, при маловодие, реката физически престава да съществува, заради правенето на въпросния безценен ток. Какво мигриране, когато реката просто я няма. Миграция има, когато има река. Тогава гледаме - има ли рибни проходи, подходящи ли са. У нас, за съжаление, 95% от рибните проходи са непроходими за алпинисти, за риби да не говорим...
Друг голям проблем са задбаражните езера. В тях се натрупва тиня, в която започва да се развива гниене, поява на водорасли и всякакви други неща, които не са характерни за високопланинските райони, липсва кислород във водата. Когато тази вода се пусне надолу, тя тече, особено в началото, полуотровна. Тъй като тинята пък се задържа горе, надолу по коритото на реката започва ерозия – то остава само на камъни, няма го по-финият субстрат. ВЕЦ-овете са възобновяем източник, наистина, но нанасят невъобразими, ужасяващи поражения върху природата.
Така, разработвайки мерки за спасяване на пъстървите, се оказа, че всъщност разработваме мерки за спасяване на местообитанията на всички видове в реките. Въпросът е вече, как да запазим реките.
В момента (По данни на Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България) в България действат 247 ВЕЦ-а. Предстои те да надминат бройката 1000, ако всички планове се осъществят. Надявам се дотогава да сме се преборили. Някой ден всички рибари ще се обединят срещу собствениците на ВЕЦ-ове, които са около 150 души. Риболовците обаче са над 200 000. Когато се натрупат достатъчно ядосани хора, а те вече започват да недоволстват, ще стане страшно...
Има опасност децата ни да не могат да видят истинска река, всичко ще бъде тръби. В Благоевградско само, има издадени 526 разрешения за водовземане. Закона за водите забранява каскадното изграждане на ВЕЦ-ове, но няма определение какво е каскадно. Има реки на които са построени два ВЕЦ-а един до друг. На Искър, след Лъкатник има три ВЕЦ-а един след друг. Единият свършва и започва другият... Между първия и третия ВЕЦ няма река.

Спасяването на пъстървите е свързано със спасяването на местообитанията...
Разбира се. Пъстърви ще има, ако има реки. Глобално погледнато, рибите ще оцелеят – имало ги е преди нас и ще ги има след нас. Те ще останат последни, след като загине всичко живо на планетата.

Толкова ли са жизнени?
Изключително. Минават бракониери с хлорна вар, с ток, избиват всичко живо в реката. След пет години, ако реката се остави на мира, ще видите, че пак ще гъмжи от живот. Бил съм свидетел как в центъра на София, в подпочвената вода на изоставени в края на соца сгради са били намирани кленове, каракуди и костури. Това потвърждава хипотезата за разпространение на хайвера на някои риби с помощта на птици. Поначало рибите хвърлят хайвера си в плитчините. Когато птиците кацат на същите места, този хайвер полепва по краката им и те го пренасят на други места.

Ако се върнем на балканската или европейската пъстърва...
Чисто научно, все още е голяма каша с наименованията и видовете. Няма пълни и точни изследвания. Пъстървата, която ловим тук, може да бъде уловена в Австрия и Франция. Поне на външен вид, те много си приличат. У нас пъстървите, които се ловят се различават само цветово. Но може да се каже, че тази която се лови у нас е т.нар. кафява пъстърва, която е разпространена в цяла Европа. Не съм убеден, че някой ден ще можем да докажем, че у нас има уникална пъстърва. Да не забравяме, че реките в Дунавския басейн, чрез Дунав имат връзка с реките от Западна Европа.

От двете страни на Стара планина може ли да има различни видове?
Рибите от двете страни на Балкана, действително се различават. Особен интерес представлява Странджа, където допреди десетина години имаше местни видове, но след като там беше открит пъстървовия риболов и хората в района се насочиха към него, вероятно вече не са останали.
Проблемът е, че като цяло, въпреки зарибяванията, пъстървата намалява значително. Спомням си, като дете, че трябваше да внимавам къде стъпвам, когато минавах през някоя река – толкова много риба имаше. Когато започнах с риболова, на ден съм имал най-малко 100 контакта с риби, от тях 50 съм хващал и 30 от тях бяха с разрешения размер за прибиране (има минимален размер под който рибите трябва да се пуснат обратно във водата). Сега, ако хвана 5 риби, броя риболова за успешен.
У нас липсват научни изследвания върху рибите и една от целите ни е да предизвикаме интерес и в научните среди по тези теми.

Вкусна ли е пъстървата?
Пъстървата е една от най-вкусните риби, разбира се, говоря за дивата пъстърва. Нещо повече, за мен тя е едно от най-вкусните храни, които съм ял. Тя е и световен шампион сред рибите по бързо плуване. Тя е най-бързата риба в сладки води.
В последно време много от рибарите не прибират хванатите пъстърви, а ги пускат на свобода, след като ги снимат. По този повод сме започнали и кампания „Хвани и пусни“, в която съветваме рибарите как да правят това, за да може пуснатите риби да оцелеят.
Нещата трябва да се подобрят, иначе, пак казвам, децата ни няма да видят тези реки, които ние сме виждали.

Зарибяванията нужни ли са?
В сегашната ситуация имаме две алтернативи – или реката стои празна, или зарибяваме. Рибите са част от екосистемата. Има обаче надежда във високите части на планините, където по реките има непреодолими прегради, да има още от дивите, автохтонни риби. Ако открием такива риби, трябва да ги използваме, за да възстановим популацията и да зарибяваме от тях, тъй като те са оцелявали от хилядолетия и са плод на естествения подбор. Това са най-оцеляващите риби за нашите реки.
Тези места са изключително ценни и според нашия наръчник там не трябва в никакъв случай да се зарибява с риби от рибарник. Това се отнася и за националните и природните паркове. В парк Рила, например, приеха всичките ни предложения свързани с риболов и зарибяване.


петък, 4 декември 2015 г.

Рискът от наводнения в Черноморския регион


Рискът от наводнения в Черноморския регион
http://bnt.bg/predavanyia/mestno-vreme/izla-chvane-ot-varna-22

Река Дунав



Един много приятен филм за гледане за нашата прекрасна река!
http://bnt.bg/predavanyia/ptuvay-s-bnt2/pa-tuvaj-s-bnt-2-reka-dunav

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири - в. СЕГА

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири

78 водоема са в лошо състояние, речните корита са задръстени, а виновните са безнаказани

http://www.segabg.com/article.php?id=780265

Наводнения заплашват отново страната заради хаоса и пълната безотговорност по отношение на язовирите, предупреди Върховната административна прокуратура (ВАП) на фона на задаващите се валежи. Институциите не са си взели поука от миналогодишните бедствия, при които загинаха хора и бяха нанесени материални щети за милиони. Към днешна дата язовирите и реките са все така опасни, но никой не взима мерки, установи последната проверка на прокурорите. Става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. 

Резултатите са стряскащи - стените на водоемите продължават да са в лошо състояние, а речните легла задръстени от растителност и боклуци. Няма наказани арендатори, нито нарушители, изхвърлящи отпадъци в реките. Прокуратурата насочва критиката си към басейновите дирекции, които не упражнявали правомощията си. 

Нарушения при управлението на язовири са открити в цялата страна. 78 язовирни стени са в лошо състояние. Бройката съвпада с обявените през миналата година безстопанствени водоеми. На 47 от водоемите, които са в района на басейнова дирекция "Дунавски район" с централа в Плевен, липсва измервателна и контролна апаратура. В област Сливен има 8 язовира в предаварийно състояние, а 4 са в неизправно техническо състояние. В Ямболско са открити технически проблеми при 17 язовира. В същата област 17 участъка от речни легла с затлачени. Варненската апелативна прокуратура е дала 22 предписания за аварийни планове след проверка на 128 язовира. В област Бургас няма актуални аварийни планове за 24 язовира, като за един от тях изобщо няма никакъв план. Тамошната басейнова дирекция не е направила нищо и по въпроса със замърсените речни легла. "Въпреки установените системно допускани нарушения, не се ангажира административно-наказателната отговорност на виновните лица. Те продължават да извършват същите нарушения", е установила прокуратурата. 

През миналата година имаше две големи наводнения, при които загинаха хора - във варненския кв. Аспарухово и в гр. Мизия. И за двата случая обаче наказани няма. Преди няколко месеца експертизата за потопа в Мизия стигна до извода, че собствениците на язовири по течението на р. Скът, която заля града, нямат вина, а причина за бедствието бил дъждът. В заключението си експертите от БАН записаха, че такъв валеж не бил виждан от хиляди години. Те установиха, че речното корито на р. Скът в Мизия е в състояние да пропуска от 60 до 90 куб. м вода в секунда, без градът да се наводни. От 3 до 5 август м.г. обаче оттам са преминавали от 387.5 до 1000 куб. м в секунда.

Миналогодишните наводнения бяха само част от серията бедствия, при които през последните няколко години редовно загиват хора, а стотици губят домовете си. След скъсване на стената на водоема край село Бисер през 2013 г. загинаха 11 души. Тогава започнаха спорове чий е той - на военните или на общината. До днес наказани за този случай няма. В началото на тази година пък сериозни наводнения имаше в района на Хасково и Харманли.

Както през м.г., така и сега, едни от основните проблеми са липсата на контрол и размитите отговорности на държавните органи. След последните бедствия правителството ненадейно прехвърли цялата грижа за водоемите на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се занимава предимно с асансьорите. За целта трябваше да бъдат назначени 120 души. 

Вчера от ДАМТН обясниха, че не са получили доклада от проверката на прокуратурата и не знаят за какво става въпрос. "Ние все още не отговаряме за контрола на язовирите, това задължение влиза в сила от 1 януари. Засега нямаме нищо друго освен един устройствен правилник за начина на работа", каза пред. "Сега" главният секретар Валентин Чиликов.

Почти 55 от язовирите се стопанисват от дружеството "Язовири и каскади", което е под шапката на НЕК. От електрическата компания обясниха, че няма проблем с поддръжката на водоемите и всяка година за тях се влагат средства за поддръжка и профилактика. В последните няколко години дружеството е реализирало редица мащабни проекти, свързани с рехабилитацията на язовирни стени и други обекти. Сред най-значимите са ремонтите на язовирите "Александър Стамболийски", "Копринка", "Студен кладенец", "Ивайловград", "Калин" и др.

Не е ясно какво е състоянието на над 150-те язовира под шапката на "Напоителни системи" - дружество на земеделското министерство. До редакционното приключване на броя от там не отговориха на въпросите на "Сега".

петък, 27 ноември 2015 г.

Бараж си търси стопанин и можем ли да накараме поне рибите да останат в България… – 11.11.2015



http://bnt.bg/predavanyia/absurdite/barazh-si-ta-rsi-stopanin-i-mozhem-li-da-nakarame-pone-ribite-da-ostanat-v-ba-lgariya-11-11-2015
Рушащите се прагове по река Струма и техния законен собственик в опит да намерим кой трябва да се грижи за поддържането на съоръженията, след като в годините отговорността за тях лъкатуши. Съоръженията се намират в територия с потенциален риск от наводнения, а опасенията на експертите са и за екологичен проблем, свързан с популацията на риба в района.
Една мистерия за 4 институции и частна фирма в „Абсурдите с БНТ 2”.

 и един коментар:
Руслан Кенаров   Отговор
Проектантът съм на тези 3 прага през 1979 година, като ръководител група в отдел “Корекции на реки” – ИПП ВОДПРОЕКТ. Главен проектант ми беше инж.Димчо Алипиев. Проектът се казваше “Каскада от прагове на р.Струма при с.Покровник”. Инвеститор беше ДСО “ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ”. По проект беше предвидено да се изпълнят праговете с набиване на 9 м и 12 м. стоманобетонови шпунтове. Започна се от най-горния праг №3, но се оказа, че геологията с която разполагахме не беше точна и не показваше, че има валуни, т.е. огромни речни камъни и шпунтовете не можеха да бъдат набити до проектната им кота…. строителите набиха само шпунтовете на праг №3 до колкото можаха. За да се изпълни проектната кота на преливника се наложи шпунтовете да бъдат срязани с взрив. Проектът за рязането на ст.бетоновите стърчащи части на шпунтовете го изготви “Хидрострой” и при взрива вълната отиде нагоре по коритото на реката и бяха изпочупени прозорците на домостроителния комбинат…. на останалите два прага изменихме проекта и бяха изпълнени с монолитен бетон. Каскадата беше строена около 1981-1983 година. Предназначението беше БАЛАСТРИЕРА – т.е. да се изземат инертните материали между два прага до определена кота и определени граници, след което да се спре и депото отново да се запълни с носените от реката наноси. Собственикът на праговете не беше точен и коректен. Нито са строени 1974 година, нито не са предназначени за Баластриери….. Това е накратко историята на тези три прага. Ако попитате какво стана с шпунтовете за останалите два прага – произведени от СМК Казичене в Свищов и докарани тук, те бяха превозени на р.Марица под Пловдив и Свиленград…. такива години бяха, държавата имаше много пари. Там бяха изградени дънни прагове с набивни пилоти за укрепване на жп моста на Свиленград и моста със затвопите на р.Марица в Пловдив….:)

понеделник, 2 ноември 2015 г.

The Blue Heart of Europe may die from dammed arteries


http://wilderness-society.org/the-blue-heart-of-europe-may-die-from-dammed-arteries/

Karin Eckhard
October 9, 2015 0
The Blue Heart of Europe may die from dammed arteries
At the European Wilderness Days, we heard a presentation from Ulrich Eichelmann, director of River Watch.  We learned that the situation in the entire Balkan River system is under serious threat from planned dam projects.  A staggering, 2683 hydroelectric projects are planned throughout this river system which is comprised of 10 countries in the Balkan region (Slovenia, Croatia, Bosnia & Herzegovina, Serbia, Kosovo, Montenegro, Macedonia, Albania, Bulgaria, Northern Greece and parts of western Turkey).   This number is an addition to the 714 that already exist and the 66 that are already under construction.   Although 60% of the planned dams are small, the disruption to the flow and connectivity of these river basins would be severe, threatening whole ecosystems and the possible extinction of species.   Incredibly, financiers of the dam craze do not seem to be concerned with the fact that at least half of the planned dams are located in what are supposed to be protected areas, such as national parks, Ramsar sites, Biosphere Reserves, World Heritage Sites, and incredibly EU Nature2000.   One of these is the Mavrovo National Park in Macedonia, the oldest national park in Europe where an astounding 20 hydropower projects are planned, threatening the survival of the Balkan Lynx.
But who would finance such destruction?  Well it seems it is the usual suspects;  European Bank for Reconstruction and Development (EBRD), the European Investment Bank (EIB), the World Bank’s International Finance Corporation (IFC), Germany’s KfW development bank, in addition to private foreign investors from Austria, Italy, Germany, Norway and Turkey.   A recent study by CEE bankwatch on the financing of the Balkan dam craze found that there is a deadly combination of Europe’s last wild rivers, rampant corruption and inadequate nature protection, so the potential ecological destruction is immense.
The Balkan rivers are among the last free-flowing rivers in Europe. These largely wild and unspoiled rivers showcase some of the most unique and pristine riverine ecosystems in Europe and in the world. Turquoise crystal clear streams, stunningly steep gorges and waterfalls, form a landscape that hosts an amazing array of threatened and endemic species habitats.  The Save the Blue Heart of Europe campaign calls for immediate action. Supported by a coalition of NGOS from Austria, Germany, Albania, Macedonia, Croatia and Slovenia, and a larger network of activists from across the Balkans and Europe, the campaign advocates for the development of a master plan. The aim is to save the most valuable ecological core areas of the Balkan rivers from the destructive impacts of dam building, while ensuring that the dilemma often mentioned in favor of hydropower (“Every country needs electricity”) is addressed.
Pictures and videos can speak much louder than my words here in this blog, so check out for yourself what could be lost.

One for the River, The Vjosa StoryTwo kayakers traveled the length of this largely undocumented river.  See the breathtaking scenery, rural life and people experiencing the last wild, free flowing river in Europe.

сряда, 28 октомври 2015 г.

Агенцията по метрология се подсилва със 120 души за контрола на язовирите

13:47 | 28 октомври 2015 | 0 коментара

Сто и двадесет души ще бъдат назначени с конкурси в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), за да следят за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Това съобщиха от правителството, което в сряда прие промени в устройствения правилник на агенцията, за да може тя да изпълнява новите си функции на контролен орган за безопасната експлоатация на язовирите. Целта е превенция от наводнявания.

Тези ангажименти бяха вменени на агенцията по метрология с поправки в Закона за водите, но тя няма експерти с необходимите познания и квалификация, свързани с дейностите по проучването, експлоатацията и управлението на водностопанските системи и съоръжения.

В същото време законовите изисквания са контролът върху редица дейности да се упражнява от лица, притежаващи квалификация в областта на хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения, както и други специфични познания.

Сега предстои провеждането на конкурси за попълването на щата с необходимите специалисти.

http://www.mediapool.bg/agentsiyata-po-metrologiya-se-podsilva-sas-120-dushi-za-kontrola-na-yazovirite-news241076.html

 

сряда, 14 октомври 2015 г.

Над 100 са районите с риск от наводения в страната

14 октомври 2015 10:40 | Димитър Владимиров

116 са районите в страната, за които има значителен потенциален риск от наводнения. Това съобщи в ефира на Дарик ръководителят на дирекция „Води" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Асен Личев.

Той се позова на предварителната оценка от Плановете за управление на речните басейни в страната, които са в процес на разработка от Басйновите дирекции. Дължината на рисковите участъци е 4 хиляди км. и обхващат 49 % от територията на общините. Три от четирите басейнови дирекции вече изготвили проекти на картите с районите с риск от наводнение. Те са публикувани в интернет и подлежат на обществено обсъждане.

Инфраструктурата край речните легла е сред основните причини за наводненията, заяви експертът. По думите му сред основните проблеми е застрояването в близост до реките.

В момента се извършва проверка на техническото състояние на всички язовири в страната и се очкава данните да бъдат оповестени в началото на ноември.

В началото на годината бяха идентифицирани 61 язовира в предаварийно състояние, а в момента продължава работата по извеждането от това състояние на 9 от тях, уточни Личев. По думите му вече няма язовири с неизяснена собственост.

Близо 300 са язовирите в Пловдивска област, а  десетки от тях са потенциално опасни, тъй като са близо до населени места и натоварени пътища, съобщи  експпертът от Областна администрация- Пловдив инж. Митко Стойчев.

Той уточни, че за някои от съоръженията са въведени значителни  ограничения в степента на завиряване до 10 % от обема им. Към днешна дата не съществува потенциална опасност от наводнения в Пазарджшика област заради преливане на язовири, съобщи директорът на регионалата дирекция „Пожарна безопасност и спасяване" комисар Иван Панайотов.

Проверките на язовирите в Смолянско също продължават.


http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1514653


понеделник, 5 октомври 2015 г.

Доклад на риболовно сдружение Балканка относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на басейнова дирекция Пловдов на 30.09.2015г.

В изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 30.09.2015г. Резултатите са както следва:

 

река Ели дере /Чепинска/ - ВЕЦ Ели дере

Отново го проверихме и отново пускаше прилично водно количество - отново при ниска вода, за което поздравяваме собственика. /Не сме го проверявали нарочно, а просто на връщане от Тошков Чарк, защото този ден правихме демонстрационно зарибяване пред студенти и карахме рибките по пътя покрай ВЕЦ-а/

Че водното количество не е 440 л/сек. - не е, а е по-скоро около 300, не повече. Но вече знаем, че няма как да се докаже.

Взети са мерки за намаляване на скоростта в рампата пред рибния проход - преграден е с камъни, покрай които вероятно могат да се промъкват риби. По тази причина и водата е малко по-дълбока.
Доколко са успешни тези мерки, може да се разбере само ако се извърши наблюдение с камера или по друг подходящ метод. Малко е съмнително положението все още.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0091-dam/2015-09-30

 

Оставяме на Вас да прецените - дали да не предпишете извършването на мониторинг за рибния проход.

Ако се извърши наблюдение, молим да ни уведомите за резултатите, защото това би могло да бъде добър пример,

ако решението върши работа, разбира се..

 

Накрая на този доклад - ще използваме случая отново да Ви помолим да ни информирате - какво решихте по въпроса за ВЕЦ Енерджи 4 на Дормушевска, който поставихме много отдавна, заедно с още много риболовни клубове? Става дума за минималното водно количество. Според нашите изчисления то трябва да бъде 266 л/сек, а според Вашите - 80 л/сек. Молим да ни информирате дали не бъркаме някъде?

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Доклад на риболовен клуб Балканка за състоянието на реките в ПП Витоша - 4 Октомври 2015

В изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени водни обекти и водовземни съоръжения за ВЕЦ на територията ПП Витоша, попадащи в обхвата на БДУВДР на 04.10.2015г. Резултатите са както следва:

 

1.      Река Боянска - водовземане за питейни нужди и за ВЕЦ Бояна.

Посещението е в момент на ниско ниво на реката за сезона - При посещението се отнема вода от реката.  

Не сме сигурни дали само за питейни нужди или и за ВЕЦ-а, но това е маловажно, предвид изложените по-долу проблеми.

Причината да не сме сигурни е, че има сериозна охрана, която не ни пусна до водовземането. Затова не можахме да го снимаме. Охраната си свърши работата перфектно, въпреки че бяхме много настоятелни. Не можахме да видим и дали има рибен проход, но почти сигурно няма.

И тук се сблъскваме със следния основен проблем - знаем, че ако поискаме достъп официално, ще ни бъде осигурен. Обаче това няма смисъл, защото като отидем, всичко ще бъде наред. От друга страна - можем да се промъкнем тайно, защото за нас няма недостъпни места по реките, но така бихме нарушили закона. Във всеки случай, ако прецените за уместно, бихте могли да ни осигурите достъп, поне за да снимаме баража със или без рибния проход. Не настояваме особено, защото според нас ВЕЦ Бояна трябва да прекрати дейността.

 

Важно:

Водохващането е много старо и се използва комбинирано - за питейни нужди и за ВЕЦ Бояна. Предполагаме, че е от 1923г., когато ВЕЦ Бояна е пуснат в експлоатация. Обаче тогава е било допустимо да се използва водата комбинирано, защото питейните нужди са били малки. Сега са големи и не може водата да се използва и за ВЕЦ.

Защото в реката надолу текат не повече от 10л/сек при хижа Бор, под водовземането. Камъните са с някакви кафяви отложения и в реката няма следа от живот.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0032-dam/2015-10-04

 

2. Река Владайска

Ако сте разгледали всички снимки и клипове на горния линк, сте видяли, че на Владайската река, езерцето, което е на Златните мостове, е затлачено с пясък и тиня, от която непрекъснато излизат мехури. В езерцето плуват сивени - неместен вид в защитена територия. Само сивени и нито една балканска пъстърва?

За съжаление, ние помним това езеро от много отдавна - когато нямаше тиня и плуваха балкански пъстърви. Това, което видяхме сега, е обезсърчително спрямо предмета и целите на ПП Витоша. Защото това езерце е хидравлично и биологично свързано с Владайска река.

Ето защо Ви молим, да проверите кой изяде балканските пъстърви и пусна сивените, а за самите водни обекти да вземете някакви мерки, за да заприлича района наистина на природен парк, какъвто в момента безусловно не е.

Да не говорим за циганията около Златните мостове и боклуците навсякъде. Посъбрахме малко боклук от Боянската река, но нямахме време, заради следващата задача:

 

3.Селската река /Железнишка/ - водовземане за ВЕЦ Симеоново.

При посещението не отнема вода от реката изобщо, точно както би трябвало.

Очевидно не работи отдавна.

Обаче няма рибен проход и миграцията на риби и други водни организми е невъзможна. Задбаражното езеро е затлачено с пясък и тиня. Над него има още един непреодолим праг на реката.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0263-dam/2015-10-04

 

Важно:

Ако сте разгледали всички снимки и клипове на горния линк, сте видяли, че на

Селската река има някакво допълнително водовземане - преграда с камъни в реката и една оранжева тръба. (вероятно водохващането на тепавицата)

Местоположението му е горе-долу на половина от пътя, като се тръгне от тепавицата в с.Железница, до водовземането на ВЕЦ Симеоново. Можете да го познаете, защото като се наближи мястото, на отсрещния бряг се вижда оранжевата тръба. А най-лесно се познава при маловодие, защото реката не издава нито звук, и изведнъж започва да шуми - там е водовземането.

 

След това водовземане, до тепавицата, реката е напълно обезводнена. В момент когато скоро ще започне миграцията на пъстървите в размножителния период на зимно размножаващи се риби и когато всички реки в пъстървовата зона са забранени за риболов.

 

Надяваме се да имате предвид и следното - ако някой рибар бъде хванат, че лови риба в момента на забраната в нормална незащитена територия, глобата е между 1000 и 3000 лева. А тук говорим за пресушен участък от река, с напълно унищожен живот, в защитена територия. Любимо място на софиянци, според проекта на ПУ на ПП Витоша.

Надяваме се да издирите извършителя на това престъпление и да вземете адекватни мерки.

 

Заключение:

Въз основа на наблюденията на горните три реки, считаме, че е крайно необходимо в актуализирания План за управление на ПП Витоша, на въпроса за състоянието на водите в парка да се обърне изключително внимание, като се предвидят спешни мерки, съгласувано с Басейновите дирекции. Дотогава не можем да приемем, че това е наистина защитена територия, защото никой не защитава нищо от никого.

Един изял пъстървите и пуснал сивени във Владайската, друг откраднал всичката вода от Селската, в Боянската река едва църцори нещо върху кафявите камъни.... А ние установихме тези неща след еднодневно посещение само на три реки.

 

Молим, в случай че от МОСВ преценят - да изпратят настоящия доклад и до НСЗП и съответната дирекция, която отговаря за защитените територии.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

сряда, 16 септември 2015 г.

Проблеми с питейната вода в Кочериново и общината задари ВЕЦ

Или един разказ за това, какво се случва, когато някой построи ВЕЦ на вашия питеен водопровод


1 септември 2015 16:32 | Влади Владимиров | http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1492091





За проблеми с водоснабдяването, съобщиха в редакцията на Дарик жители на община Кочериново. Те се оплакаха, че нямат питейна вода от събота, в по- голямата част от денонощието.
Кметът на Кочериново Иван Минков вече е настоял пред "Кюстендилска вода" да се вземат необходимите мерки. Според него има достатъчно вода, но проблема се създава от ремонта ВЕЦ- Каменица, който е на пътя на водопровода, който захранва Рилското корито от язовир Калин.
"Заради ремонта на ВЕЦ-а водата се спира за 10- 15 мин., когато се пусне отново, тя стига до резервоара на "Св. Георги" и ако той не се обезвъздуши, започва да прелива, но водата не тръгва по тръбите. Настоях през водния оператор да се намери техническо решение на проблема или, докато трае ремонта на водната централа, да има постоянно човек на място при резервоара", коментира кметът Минков пред Дарик.
Официално заявените ремонти на ВЕЦ-а са от 7- 14 септември, съобщиха за Дарик от "Кюстендилска вода". Според главният инженер Владимир Джоров в момента не би трябвало да има ремонтни дейности. Причина за липсата на вода в Кочериново и района е засушаването и намаляването на водоизточниците от Рила планина.
"Утре сутрин, техниците ни в Кочериново ще поставят въздушник на резервоара, но времето ще покаже дали това ще даде добър ефект. По принцип, резервоарът за Кочериново е малък, необходим е по- голям", коментира инж. Джоров.

понеделник, 14 септември 2015 г.

Доклад от проверки ВЕЦ на Сдружение Балканка - 11 Юли

 

До Басейнова Дирекция Пловдив

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от вредното влияние на ВЕЦ-овете у нас, представяме поредния доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 10.07.2015г. Резултатите са както следва:

 

  1. Река Тополница - ВЕЦ Тополница.

-         Посещението е в момент на нормално за сезона ниво на реката - След най-подробен оглед на водовземното съоръжение - не успяхме да установим наличие на подходящ рибен проход.  Не изключваме възможността да има изпълнен някакъв байпас отстрани, обаче ако изобщо го има - той е затлачен и обрасъл, понеже не се вижда. Във всеки случай водата, която се изпуска в реката, преминава само през съоръжението с турбината и една малка част протича през дупка отстрани на табления затвор на баража. Това е второто вероятно място за рибен проход, но тази дупка е прекалено високо над водата - ако оттам започва рибен проход. В момента миграцията на риби и други водни организми е невъзможна. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0287-dam/2015-07-10

 

Ето защо - за тази МВЕЦ молим да бъде извършена обстойна проверка и да бъдат разпоредени мерки, осигуряващи възможност за миграция на рибите и другите водни организми съгласно ЗРА.

 

  1. Река Камениница над Клисура - ВЕЦ Неси.

Посещението е в момент на нормално ниво на реката за сезона - Не можахме да стигнем до водовземането, понеже достъпът е силно затруднен или по-скоро - не открихме пътя до него. Обаче в реката над сградата на ВЕЦ Неси има вода, която - ако не е 14л/сек /колкото е според разрешителното за водовземане/, то е близко до това количество. По-важното е, че в реката има живот, т.е. - хванахме и риба. Ето защо по принцип бихме счели, че тази МВЕЦ работи като хората. Обаче голяма част от напорния водопровод не е вкопан в земята, а е открит, като по този начин се препятства достъпът на животни до реката, за да пият вода.

Допълнително считаме, че изграждането на МВЕЦ на такива малки реки е крайно неправилно! Особено ако водовземането е на територията на НП Централен Балкан. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0128-dam/0128-dam

Ще сме много благодарни ако за тази МВЕЦ ни изпратите снимки от

водовземането - ако направите проверка, за да може да ги качим на сайта.

Молим също така да ни уведомите - дали в условията на разрешителното е

разрешено тръбопроводът да е открит над земята?

 

  1. Река Равна над Розино - ВЕЦ Равна.

Посещението е в момент на нормално ниво на реката за сезона. Считаме, че за тази МВЕЦ е извършено престъпление срещу природата. Около 1.5 километра /по хоризонтална проекция/ от напорния тръбопровод е прекаран през гора, като за целта е изсечена просека, която на места достига поне 15-20 метра широчина. Има ясни следи от ерозия на почвата. И това се случва в ЗЗ Централен Балкан Буфер. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0230-dam/0230-dam

 

За тази МВЕЦ бихме искали да обърнем внимание, че данните за координати и кота на водовземането се разминават. Предоставените от БДУВИБР координати
 - 42.726481,24.492211, съответстват на кота около 830 метра, където не успяхме да установим водовземане. Считаме, че по-близо до истината е котата на 
водовземането - 1034 метра, пак според разрешителното. 

Така или иначе, не успяхме да открием самото водовземане, понеже данните са неточни. Не че няма да го открием при следващо посещение, но засега молим да ни бъдат предоставени коректни данни, за да може да осъществяваме наблюдение. Засега само предполагаме, че котата е над 1160 метра, където пътят пресича реката, но не сме сигурни. Там сме установили водно количество в реката не повече от 10л/сек. - при изискване за 26л/сек от разрешителното.

 

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0483-dam/2015-03-07

 

Ето защо - за тази МВЕЦ молим да бъде извършена обстойна проверка и да бъдат проверени:

-         Координати и кота на водовземането

-         Водно количество след водовземането - измерено точно съгласно методиката за мерене на водно количество след водовземни съоръжения.

-         Кой, как и защо е разрешил изсичането на гора в Защитена Зона Централен Балкан Буфер с цел да се прекара напорен тръбопровод за ВЕЦ.

 

Молим данните от тази проверка да ни бъдат предоставени, за да ги качим на сайта за наблюдение на ВЕЦ. Ще сме много благодарни, ако ни изпратите и снимки от водовземането за МВЕЦ Равна.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Доклад от проверки ВЕЦ от Риболовно Сдружение Балканка - 6 Юли

До Басейнова Дирекция Пловдив

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от вредното влияние на ВЕЦ-овете у нас, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 04.07.2015г. Резултатите са както следва:

 

  1. Чепинска река - в момента на посещението реката е много пълноводна и мътна.

-         Водохващане над Велинград при тунела към язовир Батак - изпусканото в реката водно количество е много малко - порядък не повече от 20л/сек - в момент на пълноводие след обилни дъждове в района. Това е едно от водохващанията за Баташкия водносилов път - доколкото ни е известно. Съоръжението няма рибен проход. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0483-dam/2015-03-07

 

-         Водохващане за ВЕЦ Долене 1. Трябва да изпуска в реката 390л/сек - не изпуска повече от 20л/сек.  Реката е само на локви под водохващането. Нямахме пряка видимост към рибния проход, но изглежда че излиза горе към езерото в дълбока вода, а не на повърхността, както би трябвало. Причината да нямаме видимост е, че на пътя покрай сградата на ВЕЦ Долене 1 има сложена бариера и достъпът до реката е ограничен за физически лица, което представлява нарушение на ЗВ - дори и в случай че цялата местност от сградата до баража е собственост на оператора на ВЕЦ Долене 1. Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0080-dam/2015-07-04

 

-         Водохващане за ВЕЦ Ели Дере - поздравления за преработения рибен проход! В момент на пълноводие изпуска достатъчно количество вода - ще го проверяваме и при маловодие. Само към рибния проход имаме една бележка - в долния край по новата рампа трябва дълбочината да е поне 15-тина сантиметра. Не сме го проверявали, така че може и да е толкова. Ако не е - това много лесно може да се оправи. Ето линк за да се убедите:

http://dams.reki.bg/0091-dam/2015-07-04

 

  1. Крива река над Сестримо - ВЕЦ Света Петка.

Трябва да изпуска 42л/сек, не изпуска повече от 15л/сек. Коритото под водовземането е задръстено с храсталаци. В горния край на задбаражното езеро има преграда от телена мрежа, която се е затлачила. Тази преграда е напълно незаконна. Има я там от самото начало, но предходните години мрежата беше чиста, а това означава, че тази пролет най-вероятно са изпускани един или всичките язовири нагоре - Белмекен, Станкови бараки и Чаира. Като ги пуснат пак се създава сериозен риск от наводнение на района - както заради задръстеното корито, така и заради затлачената преграда, която лесно може да бъде отнесена надолу по течението. Ето линк за да се убедите:

http://dams.reki.bg/0257-dam/2015-07-04

 

 

            Оценката ни за изпусканите водни количества е визуална, на базата на сравнения със случаи, в които знаем точно колко вода се изпуска.

 

Надяваме се да извършите проверки и да измерите водните количества изпускани в реките точно, за да не остане никакво съмнение по въпроса. Така също да проверите какви са основанията на собственика на ВЕЦ Долене 1 да сложи бариера на пътя покрай реката .

 

Също се надяваме да разпоредите да бъде изпълнен рибен проход на Чепинска река, както и да бъде премахната бариерата на ВЕЦ Долене 1 - за да можем да го посещаваме и следим по-лесно. Ще сме много благодарни, ако при Вашата проверка направите снимки на рибния проход на ВЕЦ Долене 1  - за да можем да ги качим на сайта.

 

            Молим да ни информирате за резултатите от Вашите проверки и за предприетите мерки на настоящия e-mаil адрес.

 

Доклад ВЕЦ 8 Август - Каскада Петрохан

До МОСВ и Басейнова Дирекция Плевен

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВДР на 07.08.2015г. Резултатите са както следва:

 

  1. р.Бързия -  Каскада Петрохан - изравнител Клисура, непосредствено под ВЕЦ Бързия.

 

Посещението е в момент на ниско ниво на реката за сезона - толкова ниско, че е под минималния средномесечен отток с 95% обезпеченост. Изпусканото количество вода е много малко. Поначало в реката се хваща водата над изравнителя Клисура и от това водохващане се изпуска съвсем малко вода. Пак толкова малко вода прицърцорва изпускана и от самия изравнител.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0129-dam/2015-08-07

 

 

            Най-ясно става положението от клиповете, защото те показват едновременно реката под изравнителя и самия канал, излизащ от него.

            Самото водохващане над изравнителя не можахме да го снимаме, понеже ни сгащи охраната и ние не настоявахме особено. Но с охраната не сме имали никакъв проблем. По тази причина не установихме дали има рибен проход, но се надяваме след този сигнал - Вие да го проверите, както, разбира се,  да измерите водното количество точно - съгласно методиката за измерване на водно количество под водовземни съоръжения и да ни информирате за резултатите от проверката.

 

ВАЖНО:

Бихме искали да подчертаем отново следния факт - посещението е при маловодие. Ето защо считаме, че от реката не трябваше да се отнемат никакви водни количества в такъв момент! А че се отнемаше голяма част от водата е видно от линка, защото сме снимали реката под изравнителя и над него.

 

Също така искаме да Ви обърнем внимание - това е последното водохващане за каскадата Петрохан. За същата каскада има още безброй водовземания. Хванати са води от всички реки в района между връх Ком и връх Тодорини кукли, чрез каналите „Сребърна-Гински", „Искрецки" и „Стругарница". В защитена зона по Натура 2000 - Западна Стара планина и Предбалкан.  

По тази причина сме ставали свидетели как река Сребърна /Височка/ и река Голема /Берковска/ напълно пресъхват лятно време - едната в село Комщица и над него, а другата - над Берковица. Въпреки че вече са събрали водите от всичките си притоци, които също са хванати. Същото важи и за част от реките на Петроханското плато, които са хванати от канал „Искрецки". Виждали сме ги сухи, с изключение на Студената река, където едва църцореше нещо.

В съвсем скоро време ще посетим и снимаме тези реки на споменатите места - за да ги качим на сайта. Самите водохващания може и да не успеем, защото нямаме данни за тях.

            Във връзка с гореизложеното, молим, да бъде извършена подробна проверка на всички водохващания за каскадата Петрохан и да се установи - изпускат ли каквато и да било вода и имат ли рибни проходи. Също молим да ни бъдат предоставени координатите им - за да можем да ги следим.

 

Също молим, след проверката се разпореди извършване на мониторинг на екологичното състояние на водните обекти под водохващанията  - съгласно Наредбата за мониторинг на водите. За какво иначе е написана тази наредба - ако не за такива случаи? И ако се установи, че няма следа от живот в споменатите от нас участъци - надяваме се да бъдат изпълнени разпоредбите на чл.199 и чл.199а от Закона за водите.

 

            Имайки предвид, че всички водовземания попадат в ЗЗ Западна Стара планина и Предбалкан, също се надяваме при актуализацията на ПУРБ за Дунавски район да бъдат включени мерки за постигане на добро екологично състояние на споменатите водни обекти.  С други думи - да бъде върнат животът в тях по някакъв начин. На всичко отгоре на река Височка има предвидена още една бъдеща ВЕЦ със същото име, за която се надяваме да прекратите разрешителното за водовземане на основание чл.199 и 199а от ЗВ.

Надяваме се и да проверите кой, как и защо е издал разрешително за водовземане за тази ВЕЦ и къде е видял, че ще има вода за нея, след като всичко е хванато за каскадата Петрохан.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

вторник, 8 септември 2015 г.

ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИТЕ БАСЕЙНИ 2016 – 2021 г. ОСНОВЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Публикуваме една кратка брошура на МОСВ по въпроса с Плановете за Управление на Речните Басейни. За съжаление работата по тях доста се забави и за сега няма яснота кога и как ще протече консултативния процес по тях. Но се надяваме в най-скоро време по тази тема да има развитие, тъй като тя е изключително важна!

„ВОДАТА НЕ Е КОМЕРСИАЛЕН ПРОДУКТ, А НАЦИОНАЛНО 
БОГАТСТВО, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ И ЗАЩИТАВА.“  
Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) 

Рамковата директива за водите (РДВ) е в сила от 2000 година. Чрез нея се установява общата рамка за устойчиво и интегрирано управление на всички води на страните-членки в Европейския съюз. Тя цели да се постигне добро състояние на всички води (реки, езера, крайбрежни и подземни води) в страните-членки на ЕС и асоциираните страни до 2015 г. РДВ е изцяло транспонирана в българския Закон за водите. Съгласно него, управлението на водите в Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите. Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, с която се определят основните цели, етапи и методи за развитие. Последната е приета на 21.11.2012 г., с период на действие до 2037 г.
За постигане на целите, заложени в Рамковата директива за водите, у нас се въвеждат райони за басейново управление. Територията на Република България е разделена на четири района за басейново управление на водите, изградени на принципа на речния басейн. Във всеки район за управление на водите компетентен орган е съответната Басейнова дирекция. 
Дунавски район с център Плевен – отговаря за българската част от р.Дунав и реките, които се вливат в нея. 
 Черноморски район с център Варна – отговаря за българската част от акваторията на Черно море и реките, които се вливат в него. Източнобеломорски район с център Пловдив – отговаря за водосбора на реките Марица, Тунджа, Арда и Бяла. 
Западнобеломорски район с център Благоевград – отговаря за водосбора на реките Струма, Места и Доспат.
  Eve
Jackson





понеделник, 3 август 2015 г.

ВЕЦ продал 5 пъти над отчета на електромера

Четири ВЕЦ-а по поречието на река Искър са продавали електроенергия, която е в пъти повече от показанията на електромера на изхода, сочи докладът на анкетната комисия. Първата фактура на един от вецовете е издадена 2 месеца, преди да бъде въведена централата в експлоатация. Според електромерите ВЕЦ "Лъкатник" е произвел 224 мегавата, но "ЧЕЗ" е фактурирало 1337 мегавата, които НЕК е платила.

ВЕЦ-овете се водят инвестиция на италианската фирма "Петровила", а неин представител е Патрик Паулето, зет на бившия областен управител на София-област Олимпи Кътев. Инвестицията е започната през 2006 г., когато НДСВ е още във властта.

Местността Параколово остана без вода за напояване

    Понеделник, 13 Юли 2015 15:26  http://tvsatcom.bg/news/item/8456-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

Вече 20 дни в асеновградската местност Параколово има проблем с водата за напояване. За това алармират граждани, които отглеждат плодове и зеленчуци във вилната зона. Те се оплакват, че вече почти цял месец не могат да поливат засетите от тях растения, въпреки че са заплатили таксите за това. Пред нашата камера застана Илия, който има 250 кв.м. място в района, на което той засява най-вече краставици и домати. След като обаче няма вода за напояване, неговите насаждения започват да умират.  Димитър Радев също притежава имот в местността Параколово. Според него отговорността за проблема с водата за напояване трябва да се потърси от ВЕЦ „Асеница". Причината е, че ремонтът на изравнителния басейн над кв. „Изток" е започнат точно по време на активния селскостопански сезон, откъдето идва и проблемът с липсата на вода за напояване. Димитър е на мнение, че сега трябва да се осигури по-голяма помпа, която да захранва с вода по-голям периметър, тъй като работещите към момента помпи са с малък дебит.

  От „Напоителни системи" заявиха, че по тяхно настояване от ВЕЦ са прокарали тръба, след като започна ремонтът на изравнителния басейн, за да могат хората да поливат своите насаждения през летния сезон. Очаква се след днешния ден водата за напояване да бъде пусната и положението отново да се нормализира. А още утре ще бъде извършена проверка на място, за да се установи дали обраслата растителност действително пречи на водата да достига по канала до всички имоти. Ако това е така, този проблем ще бъде отстранен, увериха от „Напоителни системи". 

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ