Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири - в. СЕГА

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири

78 водоема са в лошо състояние, речните корита са задръстени, а виновните са безнаказани

http://www.segabg.com/article.php?id=780265

Наводнения заплашват отново страната заради хаоса и пълната безотговорност по отношение на язовирите, предупреди Върховната административна прокуратура (ВАП) на фона на задаващите се валежи. Институциите не са си взели поука от миналогодишните бедствия, при които загинаха хора и бяха нанесени материални щети за милиони. Към днешна дата язовирите и реките са все така опасни, но никой не взима мерки, установи последната проверка на прокурорите. Става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. 

Резултатите са стряскащи - стените на водоемите продължават да са в лошо състояние, а речните легла задръстени от растителност и боклуци. Няма наказани арендатори, нито нарушители, изхвърлящи отпадъци в реките. Прокуратурата насочва критиката си към басейновите дирекции, които не упражнявали правомощията си. 

Нарушения при управлението на язовири са открити в цялата страна. 78 язовирни стени са в лошо състояние. Бройката съвпада с обявените през миналата година безстопанствени водоеми. На 47 от водоемите, които са в района на басейнова дирекция "Дунавски район" с централа в Плевен, липсва измервателна и контролна апаратура. В област Сливен има 8 язовира в предаварийно състояние, а 4 са в неизправно техническо състояние. В Ямболско са открити технически проблеми при 17 язовира. В същата област 17 участъка от речни легла с затлачени. Варненската апелативна прокуратура е дала 22 предписания за аварийни планове след проверка на 128 язовира. В област Бургас няма актуални аварийни планове за 24 язовира, като за един от тях изобщо няма никакъв план. Тамошната басейнова дирекция не е направила нищо и по въпроса със замърсените речни легла. "Въпреки установените системно допускани нарушения, не се ангажира административно-наказателната отговорност на виновните лица. Те продължават да извършват същите нарушения", е установила прокуратурата. 

През миналата година имаше две големи наводнения, при които загинаха хора - във варненския кв. Аспарухово и в гр. Мизия. И за двата случая обаче наказани няма. Преди няколко месеца експертизата за потопа в Мизия стигна до извода, че собствениците на язовири по течението на р. Скът, която заля града, нямат вина, а причина за бедствието бил дъждът. В заключението си експертите от БАН записаха, че такъв валеж не бил виждан от хиляди години. Те установиха, че речното корито на р. Скът в Мизия е в състояние да пропуска от 60 до 90 куб. м вода в секунда, без градът да се наводни. От 3 до 5 август м.г. обаче оттам са преминавали от 387.5 до 1000 куб. м в секунда.

Миналогодишните наводнения бяха само част от серията бедствия, при които през последните няколко години редовно загиват хора, а стотици губят домовете си. След скъсване на стената на водоема край село Бисер през 2013 г. загинаха 11 души. Тогава започнаха спорове чий е той - на военните или на общината. До днес наказани за този случай няма. В началото на тази година пък сериозни наводнения имаше в района на Хасково и Харманли.

Както през м.г., така и сега, едни от основните проблеми са липсата на контрол и размитите отговорности на държавните органи. След последните бедствия правителството ненадейно прехвърли цялата грижа за водоемите на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се занимава предимно с асансьорите. За целта трябваше да бъдат назначени 120 души. 

Вчера от ДАМТН обясниха, че не са получили доклада от проверката на прокуратурата и не знаят за какво става въпрос. "Ние все още не отговаряме за контрола на язовирите, това задължение влиза в сила от 1 януари. Засега нямаме нищо друго освен един устройствен правилник за начина на работа", каза пред. "Сега" главният секретар Валентин Чиликов.

Почти 55 от язовирите се стопанисват от дружеството "Язовири и каскади", което е под шапката на НЕК. От електрическата компания обясниха, че няма проблем с поддръжката на водоемите и всяка година за тях се влагат средства за поддръжка и профилактика. В последните няколко години дружеството е реализирало редица мащабни проекти, свързани с рехабилитацията на язовирни стени и други обекти. Сред най-значимите са ремонтите на язовирите "Александър Стамболийски", "Копринка", "Студен кладенец", "Ивайловград", "Калин" и др.

Не е ясно какво е състоянието на над 150-те язовира под шапката на "Напоителни системи" - дружество на земеделското министерство. До редакционното приключване на броя от там не отговориха на въпросите на "Сега".

петък, 27 ноември 2015 г.

Бараж си търси стопанин и можем ли да накараме поне рибите да останат в България… – 11.11.2015



http://bnt.bg/predavanyia/absurdite/barazh-si-ta-rsi-stopanin-i-mozhem-li-da-nakarame-pone-ribite-da-ostanat-v-ba-lgariya-11-11-2015
Рушащите се прагове по река Струма и техния законен собственик в опит да намерим кой трябва да се грижи за поддържането на съоръженията, след като в годините отговорността за тях лъкатуши. Съоръженията се намират в територия с потенциален риск от наводнения, а опасенията на експертите са и за екологичен проблем, свързан с популацията на риба в района.
Една мистерия за 4 институции и частна фирма в „Абсурдите с БНТ 2”.

 и един коментар:
Руслан Кенаров   Отговор
Проектантът съм на тези 3 прага през 1979 година, като ръководител група в отдел “Корекции на реки” – ИПП ВОДПРОЕКТ. Главен проектант ми беше инж.Димчо Алипиев. Проектът се казваше “Каскада от прагове на р.Струма при с.Покровник”. Инвеститор беше ДСО “ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ”. По проект беше предвидено да се изпълнят праговете с набиване на 9 м и 12 м. стоманобетонови шпунтове. Започна се от най-горния праг №3, но се оказа, че геологията с която разполагахме не беше точна и не показваше, че има валуни, т.е. огромни речни камъни и шпунтовете не можеха да бъдат набити до проектната им кота…. строителите набиха само шпунтовете на праг №3 до колкото можаха. За да се изпълни проектната кота на преливника се наложи шпунтовете да бъдат срязани с взрив. Проектът за рязането на ст.бетоновите стърчащи части на шпунтовете го изготви “Хидрострой” и при взрива вълната отиде нагоре по коритото на реката и бяха изпочупени прозорците на домостроителния комбинат…. на останалите два прага изменихме проекта и бяха изпълнени с монолитен бетон. Каскадата беше строена около 1981-1983 година. Предназначението беше БАЛАСТРИЕРА – т.е. да се изземат инертните материали между два прага до определена кота и определени граници, след което да се спре и депото отново да се запълни с носените от реката наноси. Собственикът на праговете не беше точен и коректен. Нито са строени 1974 година, нито не са предназначени за Баластриери….. Това е накратко историята на тези три прага. Ако попитате какво стана с шпунтовете за останалите два прага – произведени от СМК Казичене в Свищов и докарани тук, те бяха превозени на р.Марица под Пловдив и Свиленград…. такива години бяха, държавата имаше много пари. Там бяха изградени дънни прагове с набивни пилоти за укрепване на жп моста на Свиленград и моста със затвопите на р.Марица в Пловдив….:)

понеделник, 2 ноември 2015 г.

The Blue Heart of Europe may die from dammed arteries


http://wilderness-society.org/the-blue-heart-of-europe-may-die-from-dammed-arteries/

Karin Eckhard
October 9, 2015 0
The Blue Heart of Europe may die from dammed arteries
At the European Wilderness Days, we heard a presentation from Ulrich Eichelmann, director of River Watch.  We learned that the situation in the entire Balkan River system is under serious threat from planned dam projects.  A staggering, 2683 hydroelectric projects are planned throughout this river system which is comprised of 10 countries in the Balkan region (Slovenia, Croatia, Bosnia & Herzegovina, Serbia, Kosovo, Montenegro, Macedonia, Albania, Bulgaria, Northern Greece and parts of western Turkey).   This number is an addition to the 714 that already exist and the 66 that are already under construction.   Although 60% of the planned dams are small, the disruption to the flow and connectivity of these river basins would be severe, threatening whole ecosystems and the possible extinction of species.   Incredibly, financiers of the dam craze do not seem to be concerned with the fact that at least half of the planned dams are located in what are supposed to be protected areas, such as national parks, Ramsar sites, Biosphere Reserves, World Heritage Sites, and incredibly EU Nature2000.   One of these is the Mavrovo National Park in Macedonia, the oldest national park in Europe where an astounding 20 hydropower projects are planned, threatening the survival of the Balkan Lynx.
But who would finance such destruction?  Well it seems it is the usual suspects;  European Bank for Reconstruction and Development (EBRD), the European Investment Bank (EIB), the World Bank’s International Finance Corporation (IFC), Germany’s KfW development bank, in addition to private foreign investors from Austria, Italy, Germany, Norway and Turkey.   A recent study by CEE bankwatch on the financing of the Balkan dam craze found that there is a deadly combination of Europe’s last wild rivers, rampant corruption and inadequate nature protection, so the potential ecological destruction is immense.
The Balkan rivers are among the last free-flowing rivers in Europe. These largely wild and unspoiled rivers showcase some of the most unique and pristine riverine ecosystems in Europe and in the world. Turquoise crystal clear streams, stunningly steep gorges and waterfalls, form a landscape that hosts an amazing array of threatened and endemic species habitats.  The Save the Blue Heart of Europe campaign calls for immediate action. Supported by a coalition of NGOS from Austria, Germany, Albania, Macedonia, Croatia and Slovenia, and a larger network of activists from across the Balkans and Europe, the campaign advocates for the development of a master plan. The aim is to save the most valuable ecological core areas of the Balkan rivers from the destructive impacts of dam building, while ensuring that the dilemma often mentioned in favor of hydropower (“Every country needs electricity”) is addressed.
Pictures and videos can speak much louder than my words here in this blog, so check out for yourself what could be lost.

One for the River, The Vjosa StoryTwo kayakers traveled the length of this largely undocumented river.  See the breathtaking scenery, rural life and people experiencing the last wild, free flowing river in Europe.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ