Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Какво е речно легло?

Решение № 272 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 290/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова

 
 

чл. 290 ГПК

чл. 12, ал. 2 ЗВ

§ 1, ал. 1, т. 16 ДР на ЗВ

чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)

чл. 26, ал. 1 ЗЗД

чл. 108 ЗС

 
 

Първият общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т.е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2, пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./.

 
 


________________________________

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 302/04.III.2013 г. по касационните жалби на Д. чрез м. на р. р, и б. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд /САС/ от 05.I.2009 г. по гр. д. № 1826/2007 г. в частите му по претенциите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и по чл. 108 ЗС, както и на постановеното на 05.VII.2011 г. решение за допълване на първото решение в обезсилващата му част, с която процесният имот пл. № ****, находящ се в [населено място], целият с площ 19 776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, е обявен за публична държавна собственост, и в частта, с която е прекратено производството по предявения от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове за установяване правото на собственост на Д. върху поземлен имот пл. ****, представляващ терен с площ 20000 кв. м - крайбрежна заливаема ивица на р. Д.

Касационно обжалване на основното решение е допуснато поради липса на съдебна практика по въпросите за действието на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 Закона за водите /ЗВ/ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби и за приложимия критерии за определяне границите на крайбрежната заливаема ивица на р. Д., както и с оглед възможността за частична недопустимост на въззивното решение поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.

Касационно обжалване на допълнителното решение е допуснато с оглед вероятността то да е недопустимо поради постановяването му по искане на ищеца /касатор/ за произнасяне по въззивната жалба на ответника [фирма] срещу първоинстанционното решение в частта за обявяване на процесния имот за публична държавна собственост и поради произнасяне с него плюс петитум относно сградите и постройките в процесния терен.

Ответниците по касационните жалби [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са заели становище за неоснователността им. [фирма] претендира разноски.

По въпросите, послужили като основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното:

1. По приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр. с § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните му разпоредби:

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗВ, в сила от 28.I.2000 г., публична държавна собственост е крайбрежната заливаема ивица на р. Д. Легално определение на понятието "крайбрежна заливаема ивица" е дадено в § 1, ал. 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на посочения закон, включващо три хипотези: първата /предвидена в б. а/ - такава ивица са земите, които се заливат в границите на корекциите на реките в населените места; втората /предвидена в б. а/ - такава ивица са и земите, които се заливат, между реката и дигите при наличие на диги; третата хипотеза /предвидена в б. б/ се отнася за речни участъци с неизградени корекции или защитни съоръжения - земи, които се заливат при протичане на средномногогодишни водни количества с обезпеченост 5% или повторяемост веднъж на 20 години.

Първият съдържащ се в посочените разпоредби общ критерий за определяне на крайбрежната заливаема ивица е заливаемостта на земите покрай реките /което следва и от самото й легално наименование/. При наличие на корекции на реките заливаеми са земите в границите на корекциите, представляващи изменения на ситуационното разположение на речното корито в резултат на инженерни и хидротехнически мероприятия /виж т. 12 от ДР на Наредбата за ползване на повърхностни води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 1а ЗВ/. При наличие на диги - линейни непрекъснати брегови инженерни съоръжения, изградени с цел предпазване на застрашени от заливане земи /виж т. 9 от посочената Наредба/ - заливаеми са земите между реката и тях при предвидената при проектирането и изграждането им обезпеченост /предвидената вероятност за превишение на водите/. С оглед предназначението на тези съоръжения "наличие на диги" означава действащи диги, т. е. такива, които непосредствено служат за осъществяване на защитна функция. По силата на т. 81 от § 1 ДР на ЗВ крайбрежната заливаема ивица се включва в речното легло - елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 пр. 2 ЗВ има автоматично действие само по отношение на имоти, които са държавна или общинска собственост към момента на влизането й в сила /28.I.2000 г./. Това следва от разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на РБ /КРБ/, предвиждащи, че режимът само на обектите на държавна или общинска собственост се определя със закон и че принудително отчуждаване на собственост за държавни/общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително и равностойно обезщетение. Противното би представлявало одържавяване, какъвто институт действащото в РБ законодателство не предвижда. Това следва и по аргумент от решението на К. с. № 19/21.ХII.1993 г. по к. д. № 11/1993 г. по тълкуването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 КРБ, според което собствеността на държавата и общините е публична и частна; изключителната собственост на държавата върху обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията е публична, а останалите обекти, които са собственост на държавата и общините, са тяхна публична или частна собственост в зависимост от вида и предназначението им, като режимът им се определя със закон.

За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ взе предвид следното:

С решението си от 05.I.2009 г., подписано с особено мнение на един от членовете на състава, САС е отменил решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. в уважителните му части по предявените от Д. срещу [фирма] и [фирма] искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и срещу [фирма] по чл. 108 ЗС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове за установяване нищожност на договора, предмет на нот. акт № ***/2005 г., с който [фирма] е продал на [фирма] имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, ведно с построения в него варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, отхвърлил е претенцията за отмяна на нотариалния акт, както и предявения от Д. срещу [фирма] ревандикационен иск, като на ответниците са присъдени разноски.

С решението от 05.VII.2011 г. САС по искането на Д. е допълнил основното решение от 05.I.2009 г., като е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която ПИ ****, ведно с построения в него варов възел, е обявен за публична държавна собственост, r e прекратил като недопустимо производството по исковете на Д. срещу ответните дружества за установяване правото й на собственост върху поземления имот като крайбрежна заливаема ивица на река Д.

За да постанови основното решение, САС е приел, че: 1. процесният имот е включен в капитала на [фирма] преди влизането в сила на Закона за водите /ЗВ/; дружеството е приватизирано по реда на ЗППДОП (отм.) и Д. сега притежава акции в него за 0.11% от капитала му; процесният имот е апортиран в Е. като непарична вноска, за което е извършено вписване в търговския регистър, което не е оспорено от Д. по реда на чл. 431, ал. 2 вр. с чл. 498 ГПК (отм.) и тя е обвързана от него; съгласно чл. 17а ЗППДОП (отм.) редакция по ДВ бр. 51/1994 г./ меродавен относно установяване собствеността върху имота като актив на дружеството /не и като част от капитала му, какъвто е станал в качеството си на апортна вноска/ е моментът на преобразуването на държавните предприятия в Е. и какво имущество им е било предоставено от Д. за стопанисване и управление, както и дали с акта за преобразуването собствеността се е прехвърлила върху тях; ищецът, чиято е била тежестта, не е установил, че в баланса към 30.IХ.1992 г. /въз основа на който със заповед от 21.I.1993 г. на основание чл. 17, ал. 1 ЗППДОП (отм.) е преобразувана ДФ "Б." в [фирма]/ процесният имот не е фигурирал като актив, респективно не е включен като такъв в баланса към 30.VI.1995 г. /въз основа на който със заповед от 18.ХII.1995 г. [фирма] е преобразувано в [фирма]/, поради което не е оборена материалноправната легитимация на [фирма] като собственик на имота към процесната разпоредителна сделка, респективно придобиването му от [фирма]; 2. атакуваната разпоредителна сделка следва влизането в сила през 2000 г. на ЗВ, респективно на чл. 12, ал. 2 от него; отмененият ЗВ не предвижда крайбрежната заливаема ивица на река Д., нито каквато и да било друга крайречна територия, за публична държавна собственост /П./; такава не е определяна и с международни договори и спогодби; касае се за материалноправна разпоредба без обратно действие, влязла в сила преди разпоредителната сделка, но след преминаването на правото на собственост в патримониума на [фирма], респективно на праводателите му, поради което и само на това основание исковете са неоснователни; ЗВ няма автоматично отчуждително действие за провъзгласените за П. територии, притежавани от други правни субекти към момента на влизането му в сила по аргументи и от чл. 31, ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗВ, съгласно чл. 17, ал. 5 КРБ принудително отчуждаване може да става само по силата на закон и само след предварително и равностойно обезщетяване; директен отчуждителен ефект ЗВ не предвижда, такъв не може да се предполага и извежда чрез тълкуване; 3. недоказано е и твърдението на ищеца, че имотът е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗВ във вр с § 1, ал. 1, т. 16 от ДР на същия като заливаема територия между река и дига, респективно че е П.; проектирането на дигите по река Д. е при обезпеченост 1% /повторяемост на заливане един път на сто години/, срещу каква действителна норма на водна повърхност понастоящем би изпълнявало защитни функции дигата в случая доказателства по делото няма, доколкото в хипотезата по § 1, т. 16 критерий за заливаемост на териториите между реката и дигите не е предвиден, нормата следва да бъде приложена, преценявайки заливаемостта на терена спрямо нормативно определената вероятност за превишение, /респективно процента обезпеченост/ за която съоръжението е било изградено, при 1% пригоденост и дори при 0.1% /1 път на 1000 години/ процесният терен не е заливаем; преценката на доказателствата, в т. ч. данните за водния стоеж при рекордни количества през 2006 г., установяват, че по същество теренът е почти изравнен с кота дига/бряг и заливането на територията е изключено, като дигата е престанала да осъществява практически защитни функции при заложената при изграждането й норма на обезпеченост; след като при заложената при застрояването на съоръжението нормативно определена вероятност за превишение на водни потоци пространството между него и реката в цялост не се залива, тази територия не е "крайбрежна заливаема ивица" по смисъла на § 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ, тя и по протежение на имота следва да се определи при норма на обезпеченост съгласно б. "б" на § 1, т. 16, но съдът не дължи произнасяне относно заливаемата по смисъла на тази разпоредба част от процесния имот с оглед основанието на твърдяната от ищеца П. - като територия между река и дига /по б. "а"/; косвени доказателства, че съоръжението не изпълнява практически функции, са липсата на данни то да фигурира в кадастъра, което е било задължително и при уредбата по отменения ЗВ, липсата на данни за включване на съоръжението в активите на стопанисващо го дружество [фирма] - клон В., липсата на данни за субекта, стопанисващ дигата при действието на отменения ЗВ с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗВ /П. са системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги/, липсата на данни с какви средства съоръжението е изградено, в съоръжението са констатирани недопустими пробойни - от 0.60 см по съвпадащата с част от западната граница на имота отсечка и от 100 м в друга част от съоръжението, с което по същество е компрометирано пълноценното му функциониране. За прецизност е посочено, че ако бе доказано разпореждане с имот - П., би се касаело за нищожност поради сделка с невъзможен предмет - вещ, обявена по силата на закона /чл. 7, ал. 1 ЗДС/ за такава извън гражданския оборот, а не за нищожност поради противоречие със закона - чл. 7, ал. 1 ЗДС.

Според особеното мнение на чл. на състава на въззивния съд, тъй като разпоредителната сделка с процесния имот между ответниците следва въвеждането на законодателна забрана за разпореждане с имоти - П. и обявяването на имота за П. по реда на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС с изменение на ЗВ /чл. 12, ал. 2 пр. 2 в редакцията му от 28.I.2000 г./, тя е нищожна поради начална пълна невъзможност на предмета й; ирелевантно е обстоятелството, че изваденият от граждански оборот имот е бил предмет на апортна вноска в капитала на [фирма] с оглед § 39, ал. 1 ПЗРЗДС; местонахождението на имота в обхвата на крайбрежната заливаема ивица на р. Д. между нея и защитно съоръжение в експлоатация - дига е установено със заключения на СТЕ и удостоверение на съответната басейнова дирекция; имотът се владее от [фирма] без правно основание.

Касационната жалба на Д. срещу решението от 05.I.2009 г. съдържа оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението.

Касационната жалба е неоснователна.

С оглед изложените в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, съображения, законосъобразно въззивният съд е приел, че процесния имот не покрива предвидените в закона характеристики на крайбрежна заливаема ивица. Изводите си съдът е формирал след обстойна и задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, взел е предвид моментът на сключването на процесната сделка, следващ влизането в сила на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗВ, определяща крайбрежната заливаема ивица на р. Д. като публична държавна собственост, както и местонахождението на процесния имот - между р. Д. и формално съществуваща дига /както сочи и касаторът в жалбата си/.

Неоснователни са оплакванията по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ. Несъмнено установено е по делото от събраните доказателства, че дигата е била построена и пусната в експлоатация през 1976 г., както и че още през 70-те години брегът откъм мокрия й откос /откъм р. Д., т. е. част от "речното легло" по смисъла на т. 81 от ДР на ЗВ/ е урбанизиран чрез насипването на инертни материали, образувайки терен, представляващ процесния имот, на нивото на дигата, предназначен и използван за стопански цели. По този начин дигата е загубила значението си на защитно съоръжение, то не е действащо такова. Несъстоятелно е изразеното в касационната жалба становище в тази връзка, че "от времето на хан А. територии около р. Д. се отвоюват от държавата за държавата, а не от частни лица за нуждите на търговски субекти" - "отвоюването" чрез урбанизирането е било именно в полза на държавата, която впоследствие се е разпоредила /чрез приватизация/ с имота. Не обосновава извод, че имотът е крайбрежна заливаема ивица, определението за "речно легло", дадено в т. 81 от ДР на ЗВ. Както вече бе посочено, речното легло включва освен реката и принадлежащите й земи и крайбрежната заливаема ивица, но само когато такава ивица съществува. А становищата на Б. дирекция и на министъра на транспорта /дадено въз основа на експертно заключение на служител от ИА "Проучване и поддържане на р. Д. "/, че процесния имот е част от крайбрежната заливаема ивица, в производството по настоящото дело нямат определящо за статута му значение.

Неоснователни са и оплакванията във връзка с § 1, ал. 1, т. 16 б. "б" от ДР на ЗВ. Въззивният съд не обосновава извода си за незаливаемост на процесния имот с критериите, предвидени в хипотезата по тази разпоредба, а приема с оглед преценката за наличието на единия от задължителните елементи /в кумулативна връзка помежду им/, определящи крайбрежната заливаема ивица - заливаемост, че при липсата в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ на изрично посочен критерии за заливаемост /какъвто е посочен в хипотезата по б. "б"/ заливаемостта следва да се преценява съобразно проектираният при изграждането на дигата процент на обезпеченост /вероятност за превишение на високи води/. И тъй като в случая нито при предвидената такава обезпеченост /1% - веднъж на 100 години/, нито при 0.1% обезпеченост /веднъж на 1000 години/ заливането на имота е изключено, в какъвто смисъл е заключението на приетата от въззивния съд тройна експертиза, правилно въззивният съд е приел, че имотът не е крайбрежна заливаема ивица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" от ДР на ЗВ.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че дигата не е действащо съоръжение, неоснователни са оплакванията във връзка със заключенията на вещите лица Я. и Г., според които процесният имот следва да бъде третиран като крайбрежна заливаема ивица, тъй като се намира между дигата и реката. След процеса на урбанизиране фактически именно имотът вече осъществява защитна функция. По аргументи, съдържащи се в § 1, ал. 1, т. 16 б. "а" и б. "б", крайбрежна заливаема ивица са не всички земи, които се заливат при всички възможни високи води, включително с вероятност за превишение 0.1% /един път на 1000 години/, а само тези, които се намират в границите на корекциите на реките в населените места, между реката и съществуваща, действаща дига, т. е. до нивото на проектираната за нея вероятност за превишение. При всички останали участъци около реките крайбрежна заливаема ивица са само земите, които се заливат веднъж на 20 години, което изключва такъв статут на земите, които се заливат веднъж на повече от 20 години. Без значение с оглед изложените съображения са оплакванията по заключенията във връзка с нормативно определените сервитутни ивици, които са неразделна част от мокрия откос, но на действаща дига, както и във връзка със статута на публична държавна собственост на изградените с държавни средства и съществуващи /действащи/ диги /чл. 13, т. 3 ЗВ/, на водата и на речното корито на р. Д.

Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора по приложението на чл. 3, т. 4, чл. 11, т. 1, чл. 13, т. 3 ЗВ, чл. 1, чл. 28 и чл. 29 ЗВ (отм.) - тези разпоредби предвиждат други основания за собственост, на които претенциите в случая не се основават, не са събирани доказателства и няма произнасяне от съда във връзка с тях. А разпоредбите на чл. 16, ал. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 7 ЗВ са неприложими в случая.

С оглед изложените съображения неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 44, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разпоредба собствеността върху имотите река или езеро се определя в съответствие с глава II на ЗВ, като за тях се нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им /ал. 5/.

С оглед изложените съображения, както и предвид отговора на втория въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е неоснователно оплакването по приложението на § 39 ПЗР на ЗИД на ЗДС, съгласно който обектите - публична държавна собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество, както и всички останали оплаквания по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗВ.

Водим от горното атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт.

Касационният съд констатира, че въззивното и първоинстанционното решения са недопустими в частта, с която са се произнесли по непредявени искове относно построения в процесния имот варов възел, включващ едноетажна масивна сграда - експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м. Ето защо в тези им части решенията следва да бъдат обезсилени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора [фирма] разноски не се присъждат, тъй като дружеството не е представило доказателства да е направило такива за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г. в отхвърлителните му части по претенциите за нищожност на договора за покупко-продажба на имот пл. № ****, находящ се в [населено място], с площ 19776 кв. м, и за ревандикацията му, както и за отмяна на обективиращия договора нотариален акт № *** т. ** рег. № **** д. № ****/18.ХI.2005 г.

ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския апелативен съд, ТО, пети състав, № 110/05.I.2009 г. по т. д № 1826/2007 г., както и решението на Видинския окръжен съд от 26.V.2007 г. по гр. д № 171/2006 г., в частите им относно варов възел, включващ експериментална работилница, автомивка и варници с площ 120 кв. м, построени в имот пл. № ****, находящ се в [населено място], и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението е окончателно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ