Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Вода газиш, жаден ходиш



Кричим и Перущица заплашени от воден режим

Близо 20 000 домакинства може да бъдат засегнати от безводие


На фона на наводненията и пороите много населени места у нас са застрашени от режим на водата.

Безводието вече е на път да подложи на драстичен воден режим градовете Кричим и Перущица, както и близкото село Устина. Така близо 20 000 домакинства в пика на лятото за по няколко часа на ден ще останат без питейна вода.

Река Въча, която минава през центъра на Кричим, е пресъхнала, въпреки проливните дъждове през последните дни. Водата от нея захранва двете помпени станции, които осигуряват питейната вода на Кричим, Перущица и Устина.

Недостигът на вода се усеща най-вече във високите квартали на Кричим. Къщите в равнинната част са с много ниско налягане и затова хората не могат да ползват бойлери, перални и съдомиялни.

И в трите язовира над града Цанков камък, Кричим и Въча има достатъчно количество вода. Според кмета на Кричим Националната електрическа компания я пренасочва само към три частни ВЕЦ-а за производство на електроенергия, като така лишава града от питейна вода.

На свой ред местното ВиК поиска енергийното министерство да въведе контрол какво количество вода излиза от държавните язовири и дали тя е достатъчна за нуждите на домакинствата, така че да не останат на сухо.

„Санитарният минимум е 1800 кубически метра в секунда. Но ако не се изпуска и продължи засушаването, ако паднат нивата на тези кладенци, тогава опасността е реална”, заяви Манол Генов, управител на ВиК- Пловдив.

От НЕК заявиха, че само след нареждане от Енергийното министерство могат да изпуснат от язовирите по-големи количества вода за нуждите на хората от трите населени места.

вторник, 29 юли 2014 г.

Божията милост пази река Рилска от вецове

С водосвет представители на цялото Рилско корито отпразнуваха съдебната забрана за строеж на централа в Бараково

Десислава Панайотова-Янкова
05.09.2010 
 
Вече и Божията милост пази река Рилска от лоши помисли и намерения за строежи на водни централи, които биха засегнали природата и ландшафта на цялата долина. С водосвет и свещички в ръка десетки представители на цялото Рилско корито отпразнуваха съдебната победа, с която Върховният административен съд наложи забрана за строеж на ВЕЦ в село Бараково.

Днешният ден се записа в историята с единомислието на хората и с това, че основният двигател на съпротивата срещу централите Методи Панайотов откри паметник.

„В него съчетаваме трите символа на Рилската долина. Двата камъка са правени някога от майстор Минчо за машините на Балабановата фабрика, която е давала живот на целия регион. Направени са от 5 вида пясък от реката и са по-здрави от дотогава използваните италиански камъни с вулканична лава. Най-отгоре сложихме един камък от реката, а отпред изписахме стих на поета Биньо Иванов, който е роден тук”, обясни развълнувано Панайотов.

Съученикът и приятел на поета и настоящ треньор по баскетбол Георги Шиков откри каменна плоча, която упоменава, че крайречната улица вече носи името на Биньо Иванов.

Местният отец Светослав Кючуков отслужи водосвет и напомни на миряните, че Бог е създал природата съвършена и наша задача е да я пазим.

„Има ли вода-има живот, няма ли вода-няма живот. Затова, дай Боже, тази река никога да не пресъхва”, каза отецът преди да поръси за здраве присъстващите.

Методи Панайотов благодари на кмета на съседното село Пороминово Венелин Петров, благодарение на който населението разбра почти в последния възможен момент за обжалване намеренията на инствеститорите. Благодарности получи и Ангел Велинов, който въпреки че не е местен, даде голяма подкрепа на съпротивата. В края на официалните изказвания обаче всички присъстващи напомниха, че най-голяма заслуга за победата има самият Методи Панайотов, затова и той получи камари цветя и искрени поздравления.

Сред гостите на празника бяха синът на Биньо Иванов, както и председателят на ОбС-Дупница Явор Тодоров и синът му Орлин.
Фоторепортаж вижте в „Денят в снимки” 

Предстои забрана за строителство на нови водноелектрически централи под Рилския манастир. Това предвижда планът за управление на Защитената зона „Кочериново", който ще бъде разгледан от екоминистерството.
Зоната обхваща 2434 ха от землищата на градовете Рила и Кочериново и селата Стоб, Бараково, Пороминово и Дъбрава. В момента в района има пет малки електроцентрали - ВЕЦ „Калин" с мощност 4 мегавата, ВЕЦ „Каменица" - мощност 3,200 мегавата, ВЕЦ „Пастра" (5,400 мегавата) и ВЕЦ „Рила" (10,4 мегавата)…

Преса, 07.06.2014, стр.11 
 
Кочериновското село Пороминово отново стана обект на внимание, след като се разбунтува срещу общината. Местните жители настояват селото да премине към община Благоевград. По този повод вече тече събирането на подписка.
На провело се общоселско събрание в Пороминово е решено селото да премине под шапката на община Благоевград. Съгласно Закона за териториално-селищното устройство 25% от близо 350-те местни жители трябва да подкрепят идеята. Инициативен комитет започва събирането на подписка за отделянето на село Пороминово от община Кочериново. До месец ще стане ясно дали ще бъдат събрани необходимите 25% за да бъде извършена тази промяна. Административният център Кюстендил е далеч от Пороминово. Това е една от причините местните хора да настояват селото да премине към Благоевград, който се намира само на 8 километра. Ще припомним, че конфликтът между двете общини не е нов. Още през февруари тази година жителите на кочериновското село Пороминово заплашиха с гражданско неподчинение заради намерението за изгражданет
о на мини ВЕЦ-ове по протежението на река Рилска. Над 400 души изпратиха жалба до тогавашния министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Басейнова дирекция е дала разрешително за ползване на водния обект река Рилска за изграждането на мини ВЕЦ-ове. Въз основа на това решение Инициативен комитет – село Пороминово, Българското дружество за защита на птиците и Зелени Балкани са изпратили възражение до МОСВ.
Заради това и други проблеми кметовете на Пороминово и Кочериново са в почти непрекъсната вражда, обвинявайки се взаимно. Според кмета на Кочериново Костадин Катин въпросите са с политически оттенък.
Според жителите на селото пък кметът на Кочериново си отмъщава заради това и е спрял редица полезни проекти, както и изграждането на канализация.
 


Водни миницентрали по река Рилска
Частни дружества и фирми от София, Дупница и Благоевград имат планове за построяването на 5 мини ВЕЦ-а по река Рилска, съобщават от общинските управи в Кочериново и Рила.

Мощността на централите е до 1 мегават, като искането е за ползване на до 5 хил. л вода за секунда. 4 от тях се планират в равнинната част на реката при селата Стоб, Пороминово и Бараково, както и в местността Крашевица в посока към Рила.

Мини централа ще се строи и под атрактивния Дяволски водопад край с. Пастра на път за Рилския манастир. По неофициална информация инвеститорът е рилчанин.
В някои от селата будните хора са категорично против проектите за мини ВЕЦ-ове по реката. На места организирали подписки, внесли и жалба в екоминистерството.
“Водите на реката ще се вкарват в 3-километрови канали, за да задвижват турбините - така е по проектите. Някъде към 10 километра от река Рилска ще отидат под земята. Хората ще останат без вода за напояване, след като е поискано водоползване на такъв голям дебит. Категорично против сме да се правят тези централи”, каза кметът на с. Пороминово Веселин Петров.
Реакции имало и срещу ВЕЦ-а под Дяволския водопад, споделя игуменът на Рилския манастир Адрианополският епископ Евлогий.
“Няма никакво нарушаване на процедурите по кандидатстване за строеж на ВЕЦ-ове по реката. Пък и перспективата е да се добива еленергия, без да се допускат екологически замърсявания, за каквото става въпрос в случая. Аз дори зная, че ВЕЦ-овете по Рилска река ще са 7, не 5”, отбеляза кметът на Кочериново инж. Константин Катин.
 

Частна ВЕЦ удави 4 села

ПОНЕДЕЛНИК, 19 Април 2010

СЛИВЕН. Частна ВЕЦ "Караново" наводни уникални древни могили и села край Нова Загора. За това алармира пред "Стандарт" губернаторът на Сливен Марин Кавръков. Безценните находки са край Караново. Кавръков е поискал от министерствата на екологията и земеделието да бъде спряна централата, която е на софийската фирма "Стройексперт инженеринг". Всички експерти са категорични, че ВЕЦ-ът е причина за незапомненото наводнение на могилите, къщите, дворовете и нивите на хората, подчерта Кавръков. Той получил жалби от кметовете на Караново, Асеновец, Кортен и Брястово. Всичко е под вода. Лозята изсъхнаха, нивите няма да дадат реколта, разрушиха се и пътищата, жалват се кметовете. Назначената от мен проверка показа, че хората са прави и ВЕЦ-ът, който се захранва с вода от яз. "Жребчево", е причина за бедствието, и затова поисках да бъде спрян, каза Кавръков. Той ще сезира и прокуратурата. Оказало се, че централата плаща водата многократно по-евтино от селяните, които си поливат нивите. Договорът е сключен при миналото управление, каза губернаторът на Сливен. "Стандарт" видя съборените подпорни стени на къща в Караново след наводнението. Тя  е на Йонко Петков. Край селото има и 2 уникални могили, които предизвикаха възхищението на археолозите от цял свят. Там са живели хора от хиляди години преди Христа. Никъде другаде в Европа няма такива многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване.
Георги Мангинов

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=321720
Новозагорското село Караново е известно със своите древни некрополи. Край него се намират две уникални могили, които нямат аналог в Европа. Едната доказва, че в Караново са живели хора още преди Христа. Никъде другаде няма подобни многопластови селища с толкова продължителен период на обитаване. Карановската могила отдавна е паметник на културата със световно значение. Миналата година пък в тракийска могила непосредствено до североизточния край на селото бе намерена уникална златна колесница. Според специалистите подобна находка се среща изключително рядко.

От 2-3 месеца районът е наводнен и навсякъде се чува квакането на земноводните. Обикновено подобен шум идва от блатата само вечер. При нас обаче е денонощно. Или трябва да свикнем, или да се изселваме, казват местните. Хората са категорични, че основата на проблема е в частната водноелектрическа централа. Тя е построена до самото село и ползва вода, която идва по канал от язовир "Жребчево".

Друга година канала ни го пускаха само два месеца през лятото за напояване. Сега обаче водата тече целогодишно, заради ВЕЦ-а, а ние ходим мокри постоянно, твърдят жителите на Караново. Оказва се, че в селото има къща, която буквално е пред срутване. Неин собственик е Йонко Петков. "Една нощ подпорната ни стена буквално се срути, а заедно с нея и други стени", разказва Петков. Заедно със свои роднини той незабавно успял да сложи дървени колове, които да възпират и без това вече наклонения таван на къщата. "Не знам обаче докога ще издържим, затова сме се прехвърлили в съседна постройка цялото семейство", обяснява собственикът. На практика основното жилище на Петкови е необитаемо заради срутилите се стени. Хората са категорични, че наводнението е причина за тяхното срутване. Петков показа водата в мазето на къщата, където плуваха компоти и бидони. Руси Господинов, който също е жител на Караново, пък се шегува, че тренира нов спорт - "изхвърляне на кофи с вода". "Три пъти дневно - сутрин, обед и вечер, изхвърлям по 30 кофи ето тук на улицата, пред двора ми. Може да включите новия спорт в тотото", заяви Господинов. Той е бесен, че тази година не може да засади нищо в двора на къщата си. Заради работещите постоянно електрически помпи в повечето дворове жителите на Караново плащат много повече ток, отколкото е нормално за този период на годината.

Баба Мария Георгиева твърди, че водата избива от плочките в самата й къща. "Цялата ни махала е така. Аз изхвърлям водата с помпа, а хората от долната махала идват да си перат чергите тук безплатно, защото помпата ми работи постоянно", обяснява баба Мария. Елена Стефанова се жалва от липса на заинтересованост от страна на държавата. Тя е категорична, че частната водноелектрическа централа е причина за перманентните наводнения. "Никога досега не е ставало нещо подобно. Аз си дадох здравето да направя къща тук,, и парите си, а сега всичко плува във вода. Елате да ми видите 20-те дръвчета в двора, отиват си", жалва се Стефанова.

Според Димитър Вълков решението е едно. Централата да се спре до цялостното ремонтиране на канала.

В Караново никой не знае чия точно е фирмата, собственик на ВЕЦ-а. Оказа се, че кметовете на Караново и близките села Асеновец, Кортен и Брястовец са пуснали жалба още миналия месец до областния управител на Сливен. Губернаторът Марин Кавръков заяви, че вече е поискал от министерството на екологията и министерството на земеделието ВЕЦ-ът да бъде спрян. Кавръков каза, че е назначил проверка, от чиито резултати е видно, че именно работещата ВЕЦ е основна причина за наводненията. Той каза, че наводненията са не само в Караново. "Този район е известен със своята селскостопанска продукция. Тук се създават най-добрите лозя и зърнени култури в региона. Има опасност хиляди декари продукция да бъде унищожена", заяви Кавръков. Той ще сезира и прокуратурата. "За съжаление не е в моите правомощия да спра водната централа. Уведомил съм и "Басейнова дирекция" - Пловдив, за създалата се ситуация", каза губернаторът.

В специална папка той съхранява историята на проблема. Кавръков съобщи, че собственик на централата е софийската фирма "Стройексперт инженеринг". "Надявам се министерствата да реагират бързо, защото в противен случай потърпевши са хората", заяви губернаторът.

Според него фирмата, собственик на водноелектрическата централа, купува водата 330 пъти по-евтино от селяните, които също купуват вода за поливане от язовир "Жребчево" (Според медийни публикации поливната вода е на цена от 41 лв. за декар. ). "Това не е нормално. Нямам нищо против някой да прави бизнес, но той да не е за сметка на останалите", заяви Марин Кавръков. Той каза, че договорът за създаването на частната ВЕЦ е сключен при миналото управление от централата на фирма "Напоителни системи". В Караново знаят само, че управител на фирмата била жена. Коя е тя обаче, никой не можа да си спомни. Въпреки уверенията на хората, че във ВЕЦ-а винаги има дежурен, екип на "Стандарт" установи, че в централата няма никого тази неделя. Входните врати бяха заключени, а само две кучета се грижеха за охраната на съоръжението.
Георги Мангинов 

Всичко това не пречи ВЕЦът да спечели и европроект.

Три дена по късно Дарик съобщава, че МОСВ спира работата на ВЕЦ временно
 Действията на екологичното министерство  са предприети след писмо от областния управител  Марин Кавръков към Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Той е  информирал за застрашително покачване нивото на подземните води, започнало преди около два месеца. На места, в по ниските части на селата преливат кладенци, наводнени са мазета, лозя и овощни градини.
Извършена е нарочна проверка от представители на Регионална дирекция по хидромелиорация - Сливен, Напоителни системи ЕАД - клон Сливен и кметовете на засегнатите села.
Спиране работата на ВЕЦ-а, ще даде възможност експертите да преценят влиянието на открития канал върху подземните води, пише още в съобщението.

Единствената новина за тазипроблемна ВЕЦ е година по-късно отново за цената на водата.  явно скоро след това тя отново е била пусната, тъй като фигурира в Графика на МОСВ за използване на водите на комплексните и значими язовири
 

Заради ВЕЦ загиват деца и наводнява обработваеми земи

За смъртните случаи на този ВЕЦ, четете ТУК


24.01.2013 15:15 / Пловдив / Новини
Пловдив. Частна ВЕЦ в община Родопи наводнява обработваеми земи на земеделски производители вече 6 години, съобщи за Радио "Фокус"- Пловдив кметът на общината Пламен Спасов. Става дума за ВЕЦ "Лозята", край село Брестовица, водите на която ежегодно убиват земеделски насаждения. Стопанин на канала, по който минават водите от частната водноелектрическа централа, е „Напоителни системи". Във времето Брестовишкото дере, където са насажденията, функционира и като отводнителен канал - да отвежда събиращите се подпочвени води извън обработваемото поле. Но през ноември 2007 г. в канала потичат и отработените води на ВЕЦ "Лозята". Високото ниво на водата в канала започва да овлажнява прекомерно обработваемата земя. Засегнати са имотите на земеделските стопани. През годините експерти правят многократни проверки, предписания, предложения по сигнали на земеделците за повреждането на земята. На „Напоителни системи" и на инвеститора са дадени указания да облицоват канала в частта, която е успоредна на пътя Брестовица – Йоаким Груево, каза кметът. Въпреки всичко проблемите с овлажняването продължават. Днес в областната управа бе свикана извънредна среща по проблема и бяха дадени срокове за изготвянето на експертно становище за това как да се реши проблема.
Друга частна ВЕЦ, в същата община, наводни преди месец пътя Пловдив – Кричим, при село Устина и подкопа настилката. В момента там пътят е на чакъл и все още не е асфалтиран, заради което скоростта за движение на превозните средства е ограничена до 30 км в час. Там пропадна асфалтов участък от пътя. Самият път се стопанисва от Областно пътно управление Пловдив. Трябва да улегне чакъла и тогава да се асфалтира, каза кметът. Експертите вече са дали становище как да бъде решен трайно проблема там.
В община Родопи ще се строят и нови два ВЕЦ – а. Единият вече е започнат, този път очакваният резултат е положителен, каза Пламен Спасов. Едната централа вече се строи на язовир Въча, при село Кадиево. Ще бъдат изградени прагове, което ще помогне за повдигане на подпочвените води при селото, коментира Спасов.
Цветана ТОНЧЕВА


Фермер спря канала на мини-ВЕЦ “Лозята”
След петгодишна съдебна битка собственикът на лозови масиви край Брестовица и носител на наградата “Фермер на Тракия” Павел Джингаров спря канала на мини ВЕЦ “Лозята”, съобщи Марица". Председателят на Общинския съвет в “Родопи” Георги Ташев дойде лично на съоръжението в Брестовица с полиция, за да изпълни съдебното решение и кметското разпореждане. Каналът е предоставен от “Напоителни системи” на “Лозята” за отвеждане на отработените води, без да е пригоден за това. В него се изливат 16 куб. метра в секунда, когато работят и двете турбини, но дъното на канала е песъчлива почва, водата се просмуква и дави лозовите масиви на Джингаров, обяснява фермерът.

Публикувана на
5 Април 2012 година

http://www.plovdivmedia.com/51876.html

Процедура за изменение на разрешително за водовземане
10 November 2010
С Ъ О Б Щ Е Н И Е
Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 62а, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1, буква “а”, чл. 72, ал. 1, т. 2 и чл. 75 от Закона за водите обявява, че е постъпила административна преписка с искане за откриване на процедура за изменение на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – изравнител “Кричим” (каскада “Доспат – Въча”).
Целта на водовземането е производство на електроенергия посредством ВЕЦ “Лозята 1”.
Водовземането ще се реализира от изравнител “Кричим” с общ обем 850 000 м3.
След извършено геодезическо заснемане е установено, че мястото на водовземане е с надморска височина 245,00 м. Поради това и във връзка с приемане на ПУП – ПРЗ от община Родопи котата на мястото на водовземане се променя - от 299,45 м на 245,00 м.
Мястото на използване на водите е от изравнител “Кричим”, чрез водовземно съоръжение с надморска височина 245,00 м, посредством тръбопровод Ф 3200 мм до ВЕЦ “Лозята 1”, която ще се изгради в имот № 016642, в землището на с. Устина, община Родопи, област Пловдив. Код по единен класификатор на административно-териториалните единици (ЕКАТТЕ) 75188, в басейна на река Марица. Изтичалото на ВЕЦ “Лозята 1” зауства в напоителен канал М 1.
Проектните параметри на използването са: застроено водно количество – 18,0 м3/сек, годишна водна маса – 388,71 млн. м3, режим на използване – 20 часа/денонощие, 340 дни/годишно, съобразно изискванията за напояване и обема на преработени води от ВЕЦ “Кричим”.
Изменение на разрешителното ще се предостави при условие, че използваният воден обем се измерва с водомерно устройство монтирано непосредствено след водовземното съоръжение, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн., ДВ, бр. 98/2003 г./
Съгласно разпоредбата на чл.62а, ал.1, т.7 от Закона за водите, в 14-дневен срок от обнародването и публичното обявяване в община Родопи на съобщението, заинтересуваните лица могат да възразят срещу изменението на разрешителното и/или да предложат условия при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси. Писмените предложения се представят, в Министерството на околната среда и водите, Дирекция “Управление на водите”.
   
   
  Архив
 

петък, 25 юли 2014 г.

Енергийният бос от Благоевград Ив. Чапов иска да строи централа за ток и топлоенергия с мощност 1800 kW в бившия Домостроителен комбинат

ПЕТКО КАРАКОЛЕВ, 23 юли 2014 21:15  
 

Истината за ВЕЦ - защо стихийното им изграждане вреди на реките?

Политиката на държавата е не само рестриктивна, тя е неустойчива, коментират пък инвеститорите

21.7.2014 | 10:57 http://3e-news.net/

Малките водноелектрически централи (ВЕЦ) могат да се окажат една от най-големите заплахи за реките. Не подценяваме важността на този вид екологична енергия, твърдят еколозите. Но липсата на ясна политика създава сериозни проблеми както за опазването на реките така и за информираността на инвеститорите. 
Защо ВЕЦ вредят? Ще се опитаме да дадем няколко отговора на този въпрос.
По експертни оценки на еколозите от миналото до момента е усвоен 80% от хидроенергийния потенциал на реките без р. Дунав, което засяга 20% от реките, коментира Любомир Костадинов от WWF. Трябва ли да използваме останалите 20% потенциал, да унищожим останалите 80% от реките, попита екологът.
Независимо дали ВЕЦ е деривационен или руслов характерът на водата се променя, категорични са еколозите. При деривационният ВЕЦ водата се взема от едно място и се изсипва на друго като така се получава засушен участък. При русловата ВЕЦ се използва естествения режим на водоизточника без да се "завзема" предварително някакъв воден обем както е при деривационния. Русловите се изграждат на коритото на реката без да се засяга самата река.
Дълго време се считаше, че русловите са по-екологични, защото имат по-нисък пад, използват по-малко вода и я пропускат след това по течението, тъй като са на самата река.
Само че в България тези ВЕЦ изведнъж започнаха много да порастват като дължина и тяхното задбаражно езеро достига в някои случаи 2 км, коментира Костадинов. В този дълъг речен участък водата е с променен ритъм, движи се много бавно. Дори да има рибен проход рибата не може да се ориентира и да го намери. Освен това в този воден участък започва отлагане на органични утайки и организми, които изсмукват кислорода от водата. Така се получава анаеробна средна като в Черно море, по повърхността се образува зелен слой т.н. водна леща.
Да, ВЕЦ събират по-големите и видими отпадъци като клони и бутилки, но не могат да пречистят утайките и при натрупването им единственото, което правят е да отворят шлюзовете и изпуснат утайката надолу по реката, обясни Костадинов. Това напрактика може да убие живите организми надолу по реката, тъй като изсмуква целия кислород и рибата буквално бива унищожена.
Друг мит е, че турбините пречистват водата, напротив тя се превръща в мъртва вода, в нея живот няма. Да,  в утайките има и хранителни вещества, но те се слепват на едно място, не се разпръскват по реката. След ВЕЦ-а има голям период, в който тази река не изпълнява функциите си и не може да се възстанови, единственият вариант е това да се случи е при вливане в друга голяма река. Това обаче става невъзможно ако по течението и особено долното, където се влива реката с други се наредят още 20-30 ВЕЦ, а такива примери има много по р. Искър, по р. Места, по р. Огоста и др.
А в страната от всички водноелектрически централи само 20 са руслови.
Много е важно къде се разполагат ВЕЦ. Ако се изгради там където видовете не мигрират въздействието може да е по-малко. Ако се направи в долните течения, където реките се вливат с други и се осъществява миграция например със самата Дунав или по Места, тези коридори се прекъсват.  Така реката не може да се възстанови.
Не сме против хидроенергетиката и тя може добър източник на алтернативна енергия, каза Костадинов. Навремето обаче проучванията са правени само от гледна точка на енергетиката. Необходимо е предварително планиране, което да очертае къде в при никакви обстоятелства не могат да се изграждат ВЕЦ, къде може при определени условия и къде все още е възможно без проблем да се изградят. На тази база фирмите трябва да кандидатстват и участват в търгове.
Това е единственият публичен ресурс, който ползваш просто със заявка без конкурс.
А ресурсът се ползва с години, можеш да го оставиш и на децата си, заяви екологът.
Един от проблемите се крие в Плановете за управление на речните басейн. Това планиране за ВЕЦ е направено отчасти. В тях се посочва само къде не може да има ВЕЦ, но не и къде може да има при конкретни условия. Все пак планът няма за цел да реши проблемите само с ВЕЦ, той дава обща рамка. Едно такова планиране трябва да каже също кои съществуващи ВЕЦ трябва да бъдат премахнати, кои съществуващи разрешителни не трябва да бъдат реализирани, защото ще се отворят на друго място. Плановете не влизат в този детайл.
Ако си представите реките като кръвононосната система на екосистемата ни, всичките прегради по реката каквито са ВЕЦ всъщност се явяват като тромбове, блокажи на кръвоносната система, коментира и Иван Христов от WWF.
Какво доведе до бум на ВЕЦ
Малките ВЕЦ доскоро не се смятаха за перспективни, защото държавата ни е със сравнително ограничен воден ресурс и реките ни са сравнително маловодни с непостоянен воден отток през годината. Заради бума на екологичната енергия през последните години започна и стихийното изграждане на ВЕЦ. Лавинообразния скок на броя на исканията и издадените разрешителни достига своя максимум около 2009-2010 година. Големите ВЕЦ в страната са 24 и са с 2000 MW инсталирана мощност. По данни от Изпълнителната агенция по околна среда за 2012 година действащите малки ВЕЦ са 211 с 278 MW инсталирана мощност. Издадени са още 384 разрешителни, които не са реализирани като планираната мощност е 422 MW. Така общо всички разрешителни за ВЕЦ са близо 600. От 2014 година намаляват и общият им брой пада до около 500, показват данните.
Реализирането на всички тези заявки обаче поставя реките по риск. Първото противоречие е, че според Закона за водите ВЕЦ се забраняват в зони от Натура 2000, същестуват и редица други ограничения за изграждането им. В същото време Плановете за управление на речните басейни също предвиждат забрана за изграждане на ВЕЦ в определени речни участъци. За съжаление тези забрани не се спазват и се заобикалят в някои от случаите с корупционни мотиви, смятат еколозите. Всъщност вече нови разрешителни почти не се издават, но се използва една друга вратичка. При подновавянето на някои от старите, не се вземат предвид новите ограничения в закона. Посочва се, че те важат за всички, които още нямат разрешения за строеж. Но и тази практика не винаги е еднозначна, коментират бизнес и еколози. Сега обаче с промените в Закона за водите се дава по-голямо преимущество на Плановете за управление на речните басейни и при изготвянето им всички разрешителни за водоползване ще бъдат преразглеждани и привеждани в съответствие със забраните.
Политиката на държавата е не само рестриктивна, тя е неустойчива, коментира Любомир Балакчиев, председател на Съюза на производителите на екологична енергия-ЮГ. Законите се променят през ден и става невъзможно да се работи нормално. Инвеститорите затова не искат да дойдат тук, вместо да се говори за бум става дума за отлив, смята бизнесът.  Законът за водите  е променян повече от 45 пъти от приемането му през 2000 г. Наредби, тарифи и правилници и какви ли не изисквания на органи от всяко ниво се пишат със стотици. Това е болест за предприемачите и цялата икономика.
Продължаващата тенденция за институционално потискане на цените на електроенергията не отразява реалните разходи за производство и голяма част от дружествата, които стопанисват такива мощности са на загуба, коментира още Балакчиев.
Цените на електроенергията за МВтч  от ВЕЦ в зависимост от технически конфигурации и стойност на инвестициите варират в широки граници.  Според нов проектозакон, от цена за излишък на балансиращия пазар (динамична за всеки час) до преференциални цени за определено количество произведена енергия се движат от 93,69лв. до 236,92 лв./МВтч Цената за централите на НЕК е 63,64 лв./МВтч, посочиха от съюза.
Според еколозите обаче стимулите за ВЕЦ са много. От една страна това е преференциалната изкупна цена, която гарантира изплащане на инвестицията за между 7 и 12 години.  „Освен това цената на ресурса – водата е много ниска. Един ВЕЦ може да прави по 20-30 000 лева на месец срещу 2000 лева такса за водата, която ползва.  Самото разрешително е много евтино в порядъка на няколкостотин лева”, съобщи Любомир Костадинов.
За изграждането на ВЕЦ не е необходимо да се променя предназначението на земята, защото територията е публично-държавна собственост,  само за един фотоволтаик на покрива са необходими повече разрешителни.
Спрямо другите възовновяеми енергийни източници, ВЕЦ се облагат с 2% такса докато при другите е 20%. Естествено друг въпрос е, че тази такса се оспорва в Конституционния съд и може да падне, тъй като се начислява не върху печалбата, а върху целия оборот.
Освен това този вид възобновяема енергия се ползва с обществено доверие и финансирането от банките не среща много трудности. Но факт е, че изграждането на ВЕЦ е скъпо и започва с капитал от поне 1 -2 млн. лева, защото се проектира за конкретно място, разходите за проектантска дейност и оборудване не са малко. Равносметката е, че има добра рентабилност, сигурна инвестиция за десетилетия напред, един ВЕЦ може да работи 80 години без проблем.
ВЕЦ най-малко засягат околната среда и здравето на хората
Мнението на бизнеса обаче е друго. ВЕЦ възможно  най-малко засягат околната среда в сравнение с други производства (ТЕЦ, АЕЦ, когенериращи централи), посочи Балакчиев. Ползите са много и в пъти повече от някои неудобства. Естествено трябва да се търси баланс на необходимостите. На много места, където има изградени ВЕЦ биоразнообразието се е увеличило. Опазва се и голяма част от водния ресурс, а водата е много ценна и ще продължи да намалява вследствие промените в климата.
България е с най-малък воден потенциал от всички балкански страни. Съхраняването на води ще се превърне в сериозна грижа и за питейни нужди и за земеделие и т.н. За съжаление институциите са негативно настроени към изграждането на изравнители. При възникването на горски пожари във високите части на планините липсват резервоари, откъдето да се черпи вода за гасене. Долните течения на реките в беломорския басейн са под юрисдикцията на други държави, между другото Гърция и Турция са изградили на повечето реки язовири и областите Македония и Тракия там се напояват. В дунавския и черноморски басейни по долните течения ВЕЦ липсват. Последната ВЕЦ на Дунав е на Железни врата, уточни Балакчиев.
ВЕЦ-овете поддържат стабилността на електрическите мрежи. Електроенергията от ВЕЦ е евтина, опазва околната среда и спестява въглеродни емисии в атмосферата, срещу които държавата получава финансови средства, като продава спестени вредни емисии. Това от своя страна намалява още цената на произведената енергия.
Един от отраслите „отличници“, които най-усилено емитира вредни емисии в атмосферата и променя планетата е конвенционалното производство на електроенергия от изкопаеми горива. Да не говорим за прекия ефект върху здравето на хората в районите на такива предприятия. Икономическият ефект от мерките за справяне с това замърсяване е изключително голям, имам предвид изразходването на средства за здравеопазване, справяне със природни стихии, рекултивация, извеждането от експлоатация на съоръженията от производство.   
Производството от АЕЦ също, освен позитиви има и отрицателни страни- отработеното ядрено гориво не е просто боклук за сметището, то трябва да се съхранява някъде под специален режим, защото е опасно. Опасността от аварии може да не е голяма, но за съжаление се случва, дори и при най-развитите технологично икономики. Работещите 2 блока на българската АЕЦ "Козлодуй" са на края на експлоатационния си период. Или трябва да се  удължи експлоатационният им срок, а това са много пари и ще се отразят на цената на енергията, или да се затворят. Само за сравнение планираните в Чехия нови блокове ще продават на цени над 100 евро за мегават а във Великобритания на гарантирана цена от 92,50 лири (около 110евро) за 35 години. Ще апелирам тези, които не са съгласни с това да има ВЕЦ-ове  в България да отговорят - с какво бихме ги заменили?, добави Балакчиев.
Жизнено необходима ли е енергията от ВЕЦ
ВЕЦ имат сериозно значение за електроенергийната система на страната. Те имат ролята на заместващи мощности. При изключване на един блок от атомната централа, ВЕЦ-овете, включително и ПАВЕЦ "Чаира", който работи само 8 часа без прекъсване, могат веднага да се включат в системата и да осигурят електроенергия. Но делът на производството от ВЕЦ е относително малък между 1-2%. Всъщност като се сравнят данните с произведените MW от Агенцията за енергийно и устойчиво развитие се оказва, че те са повече отколкото предвидените по разрешително, посочи Костадинов. Проблемът е и в липсата на координация между институциите, което прави и контролът по-труден. Целта на ВЕЦ беше да имат локално, местно значение по региони, което не се случи - енергията се изкупува централно.
Трябва да се прецени доколко ни е жизнено необходима тази енергия и в пиков момент не е ли по-добре да купим малко енергия отколкото да поддържаме мощности, които да работят целогодишно, за да осигурят определено количество при максимума на потреблението.
Ако инвестираме в подобряване на мрежата може да спестим 1 GWh енергия, твърди Костадинов. При условие че ние нямаме добре развити балансирани мощности,  произвеждаме повече отколкото потребяваме, нямаме енергиен пазар при пик в производството да можем да продадем, ВЕЦ нито допринасят, нито могат да имат някакъв ефект в нашата енергетика, смятат еколозите. Повече от всичко е нужен цялостен подход. Да, трябва да произвеждаме все повече ВЕИ, не може да произвеждаме повече въглища. Но трябва да има ясна визия каква икономика ще развиваме и как ще се разпределя в денонощието и в годината като количество и вид енергийното потребление.
Сега започваме да имаме и летни максимуми в енергийното потребление, защото имаме климатици. Необходим е цялостен анализ, каква енергетика е необходима, как ще се развива ВЕИ сектора и в него ВЕЦ и всички други възобновяеми източници. Ние нямаме връзка между конкретните регистри, за да се следи дали и колко реално вода е използвал ВЕЦ и дали е повече от разрешеното.
Няма единен орган за управление на водите, в МОСВ има дирекция води, която управлява реката, земеделието управлява хидромелиорациите, енергетиката управлява големите язовири, координацията между тези звена липсва.
Това се вижда и при управление на риска от наводнения, където на локално ниво се заливат нивите на хората. ВЕЦ прелива, отнася път и хората и не могат да си стигнат до нивите.
Водноелектрическите централи са задължени да пропускат част от водата свободно без да я използват за производство на електроенергия, за да се опазва донякъде и естествения състав на реката. Поради слабия отток на реките обаче това не винаги се прави, а това унищожава етествения й характер и я омъртвява. 
Поради голямата амплитуда на оттока, в края на лятото и есента част от ВЕЦ не работят, а през зимата работят по няколко часа. Случвало се е при замръзнала вода да се изпомпва водата отдолу, да се излива над леда докато се напълни езерото, което е изключително вредно за видовете, сигнализират природозащитниците.
Балансът между бетонирането на реките, риболова и туризма почти се изгуби
Няма дебит в реките, постоянно наблюдаваме засушаване, коментира Димитър Манев от Българско каяк общество. Проблемът с ВЕЦ се превръща вече в социален проблем. Предходното правителство гласува за каскада Арда да стане обект с национално значение, а такива могат да бъдат само обекти от енергийната инфраструктура, ВиК и пътища, освен това цялата  територия е в Натура 2000. С неконтролираното изграждане на ВЕЦ убиваме туризма по реките и ставаме свидетели на засушавания, на затлачване на реките с боклуци, на замърсяване. Проблемите по реките са огромни и застрашават не само туризма, те се превръщат в социален проблем. Няма регистър на съоръженията по реките. Как е възможно НИМХ да имат система за алармиране при наводнения, с която МОСВ да не работи. Хаосът в размитата отговорност на институциите и липсата на реален контрол създава най-големите проблеми за реките, смятат и от Българското каяк общество.

Жителите на Брезница спряха изграждане на ВЕЦ

2014/юли/07

Басейнова дирекция – Благоевград и компетентните институции стопират изпълнението на инвестиционното предложение за строителство на пореден ВЕЦ край гоцеделчевското село Брезница в местността Глоговица при река Глоговичка.

Инвестиционното намарение е депозирано от двамата местни студенти в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Саид Юсуф и Иса Камбачев, собственици на фирма „Сокито”. Още преди три месеца се надигна протестна вълна в най-голямото село на област Благоевград - Брезница.  В резултат на  несъгласието на местното население да бъде извършено въпросното строителство, брезничани събраха против строителството на централата близо 4000 подписа. Собственици на земеделски земи от селото обявиха, че са категорично против изграждането на водноелектрическа централа на река Глоговица, защото ще им бъде отнета изцяло поливната вода от реката, която и без това не достига за напояване на нивите им с различните земеделски култури.

„Действителният дебит на водата в река Глоговица не е повече от 50-80 литра в секунда. При изготвянето на документите дебитът умишлено бе завишен на 200 литра, за да бъде издадено разрешителното за строителството“, заявиха жителите на с. Брезница.

„Наскоро компетентните институци отговориха на протеста и подписката ни срещу строителството на въпросният ВЕЦ с нарочно писмо, с което ни увериха, че бъдещото строителство зависи и от нас, жителите на селото и собствениците на имоти в местността Глоговица. Така че можем да сме спокойни, че строителство няма да има, защото нито аз ще дам положително становище за ВЕЦ-а, нито ще дадем място за изграждането му, нито пък местните хора ще разрешат през имотите им да минава тръбопроводът на съоръжението“, бе категоричен кметът на село Брезница Иса Сакали, който твърдо застана зад жителите на селото.

Запознати от Брезница коментират, че вносителите след оказания отпор на проекта са оттеглили инвестиционното предложение. Проверките също са констатирали нарушения относно умишлено завишения дебит в документацията.

- See more at: http://viaranews.com/2014/07/07/4000-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81/
http://infomreja.bg/jitelite-na-breznica-sprqha-izgrajdane-na-vec-18199.html

Скандален ВЕЦ ще глътне от коритата на Арда и Крумовица

Скандален мини ВЕЦ ще предизвика заливането на 1 121 147 кв. м от руслото на реките Арда и Крумовица, както и прилежащи техни територии. За това алармират от Съюза за възстановяване и развитие-Хасково.
http://rodopi24.blogspot.com/2014/07/blog-post_3441.html
вторник, юли 22, 2014г.
 
„След като през август миналата година министърът на околната среда отмени решението на директора на РИОСВ-Хасково за изграждане на мини водноелектрическа централа "Поточница" на река Арда, сега същият ВЕЦ е разрешен отново без Оценка на въздействието върху околната среда", твърдят в писмо до медиите от Съюза, ангажиран със засилване на гражданския контрол над процеса на вземане на решения от екоинспекцията, които засягат околната среда в Хасковска и Кърджалийска област. 
 
ВЕЦ-ът включва изграждането на 6.3 метров бент в землището на село Морянци и нова подстанция с кабелна линия за присъединяване към електропреносната мрежа на страната. „Изграждането на този бент ще предизвика заливането на голяма площ от руслото на реките Арда и Крумовица и прилежащи техни територии. Водният обем, който ще бъде затворен, се изчислява в рамките на 2 802 куб.м. Въпреки, че посоченото предложение попада в две защитени зони от мрежата "Натура 2000"-„Мост Арда" и „Източни Родопи", директорът на РИОСВ-Хасково излиза с решение, че не е необходимо да се извършва Оценка за въздействие на околната среда. По долината на река Арда се срещат много редки и защитени видове растения и животни, както и приоритетни за опазване местообитания. Изграждането на мини ВЕЦ-ове в зони от европейската мрежа „Натура" дори е забранено съгласно Плана за развитие на енергията от възобновяеми източници в България. Освен с биологичното разнообразие, ВЕЦ-овете са в конфликт с развитието на туризма. Предното решение за изграждане на този ВЕЦ на Арда е било отменено след жалби на Сдружението на каякарите, практикуващите воден туризъм, Българското дружество за защита на птиците и WWF", посочват от Съюза за възстановяване и развитие.
24rodopi.com

СТРОЯТ МАЛКА ВЕЦ КРАЙ МЕЗДРА - Модерна Враца

СТРОЯТ МАЛКА ВЕЦ КРАЙ МЕЗДРА - Модерна Враца
Правителството, на заседанието си на 9 януари 2013г., учреди възмездно безсрочно право на строеж в полза на дружеството с ограничена отговорност Царевец върху имот публична държавна собственост, за първия етап от строителството на малка ВЕЦ на р. Искър. Теренът от почти 2 дка се намира в землището на с. Ослен Криводол, община Мездра. Предвижда се на него да бъде изградена ниско напорна деривационна централа на течащи води, състояща се от преливник (преграден яз), водовземно съоръжение и рибен проход, утайник, горен деривационен канал, сграда на МВЕЦ, долна вада, оградна и предпазна дига.

Очаква се покачване на речните нива почти в цялата страна

От Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_129419.html
24 Юли 2014 г.



През следващото денонощие се очаква покачване на речните нива почти в цялата страна. По прогноза на НИМХ днес на много места в страната ще има валежи, по-значителни в централните и източните райони. Количествата ще са между 10 и 20 л/кв.м, като на изолирани места е възможно и повече.

В резултат на падналите в последните дни валежи, повърхностният почвен слой е преовлажнен, което е предпоставка за увеличен повърхностен отток. Това ще доведе до по-съществени повишения в средните и долни течения на Дунавските реки, поречията Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, като по-значителни по река Росица, Русенски Лом, южно-черноморските реки, горното течение на Тунджа и средното течение на Марица, по-значителни при родопските й притоци, при Струма(по-значително по река Джерман) и Места. Не са изключени локални, поройни наводнения, вследствие на повишената почвена влажност, интензивни валежи и/или действието на нарушители на речния отток.

В петък съществени валежи не се очакват. В събота на отделни места, главно в Западна България, ще превали с очаквани количества от 1-2 до 6-7 л/кв.м.

Оперативното звено на МОСВ продължава да е в режим на повишена активност.

Източник: МОСВ

вторник, 15 юли 2014 г.

Община Eлена с проект за почистване на реката

от в-к Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=35658

Публикувана в брой: 127 / 2014-07-09


Около 270 хил. лв. ще са необходими за почистване на 2 км от коритото на река Еленска. Общината изготви работен проект за проблемния участък, но не разполага със собствени средства за дейностите по почистването му. Затова изпрати искане за финансиране до Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване при Министерски съвет. В централната градска част с изграждането на колектора реката е укротена с високи подпорни стени и през последните години общината редовно я почиства през пролетта от наноси и обраствания.
Особено голям е обаче рискът от заливане на промишлената зона на град Елена, а почистване на реката в този район не е извършвано от десетилетия. Големите количества наноси и обрастването с растителност най-вече на бреговете силно са стеснили речното корито.
Проектът на общината е една добра превантивна мярка за недопускане на бедствени ситуации от р. Еленска, която събира води високо от Балкана.

Мария СИМЕОНОВА

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Архивите и спомените оживяват: Община Благоевград събира снимки и материали за наводнението през 1954 г., ще прави изложба

1 юли 2014 14:21  2 коментара   1997 прочита
http://www.struma.com/obshtestvo/arhivite-i-spomenite-ojivyavat-obshtina-blagoevgrad-subira-snimki-i-materiali_56968/

Община Благоевград организира съвместно с Регионален исторически музей и Държавен архив кампания по набирането на документи и снимков материал за опустошителното наводнение в града през 1954 г. С архивните материали ще бъде организирана изложба.

На 2 юли 2014 г. се навършват 60 години от най-голямото в историята на Благоевград наводнение, взело 13 жертви и причинило непоправими разрушения. На този ден през 1954 г. река Джумайска Бистрица, която пресича града, полудява. Воден талаз висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи - 13 жертви, 58 наводнени къщи, от които 31 напълно негодни за обитаване.

Още на другия ден благоевградчани започват работа по отстраняване на щетите. Мобилизирани са всички мъже от 18 до 60 години, но наравно с тях участват и много жени и деца, които работят денонощно за разчистването на града. На 23 юли 1954 г. с Постановление на Министерски съвет са отпуснати милиони левове за възстановяване на града и помощ за пострадалите семейства, останали без покрив и прехрана. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски, които работят денонощно.

В знак на признателност към всички съграждани, помогнали за възстановяването на Благоевград и към всички доброволци, включили се в изграждането на голяма част от днешния облик на града, Община Благоевград предвижда за 23 юли множество инициативи.

Приканват се всички, които разполагат с архивни материали за наводнението и отстраняването на последицитее от него, да ги предоставят в Регионален исторически музей или да се свържат за допълнителна информация със Снежана Захариева, представител на музея на тел. 0893/413 489 до 15. 08. 2014г.



вторник, 1 юли 2014 г.

Гола vода


Шест институции у нас управляват водите, които през последните години напомнят повече на стихия и по-малко на добре управляван ресурс.
Идеята, която от две десетилетия шумно се рекламира в този сектор, e намаляване на държавния и общински дял в полза на частния.
Крайъгълен камък на процеса беше прословутият „воден” заем от Световната банка за организация на приватизацията на ВиК сектора, който ни беше предложен през 1994-та. „Водният” заем преди две десетилетия ни се рекламираше от емисаря на Световната банка (Джон Уилтън) като панацея срещу загубите на вода по мрежата; като ключ към доброто управление в сектора и към получаването на европейска услуга.
Разбира се, от всички тези три условия  получихме само четвъртото – европейските цени, – което, естествено, ни беше спестено в рекламната брошура.
Получихме още и началото на „реформите“, довели до настоящото положение. А него можем да определим като брауново движение, защото свиването на държавния периметър в сектора ВиК само повиши нивото на частния интерес и стесни зоната на потребителските права, както и възможностите за защитата им, а също и свали институционалната отговорност до нивото на колективна безотговорност и непрозрачност.
Двадесет години по-късно реформите във водния сектор продължават. Последните политики са свързани с поетапното приемане на „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023“, която предвижда управлението на ВиК инфраструктурата да премине в ръцете на Асоциация на собствениците на ВиК съоръжения (тези асоциации, макар и нефункциониращи, бяха създадени през 2009-та) поради неяснотите около собствеността на ВиК мрежата.
Подобна асоциация следва да управлява ВиК дружествата, чиято собственост е поделена между няколко общини или между община и държавата. По такъв начин разходите за управление на водата, която е природен ресурс, ще се вдигнат, но дали ще се повиши отговорността на собствениците (на съоръженията), като влязат в асоциация, ако така или иначе не могат да управляват ефективно общия си актив?
А неефективното управление и безстопанственото поведение се заплащат с човешки жертви.
В медиите дори се прокраднаха анархистични тези от рода на „Доброволците се справиха добре във Варна, за какво ни е държава“.  Това би било много „пазарно“, ако не се касаеше за жизнено необходима, скъпо струваща стратегическа суровина (като водата), чиято доставка и безаварийна експлоатация изисква сложни инженерни съоръжения, които пък от своя страна се нуждаят от неевтина и експертна поддръжка. И не на последно място – ако не се налагаше регулация на отношенията между частния сектор и потребителите, които, както е известно, имат противоположни пазарни интереси.
Отсъствието на последователна държавна политика в сектора доведе до безотговорната експолоатация, а тя – малко по малко и в съвкупност с други безотговорности и недомислици – до трагедията в Североизточна България, която като тема вече отшумява в медиите, поради скандалните събития във финансовия сектор.
Похвално е добротворството на доброволците и трябва да им благодарим. Но те не могат в отсъствието на държавата да поемат нейната функция – да наказват престъпниците, да укрепват язовирните стена, да контролират монополистите.
Фактът, че институциите не си вършат работата достатъчно добре, не обезсмисля държавата като такава. А само напомня тъжната истина, че пак не случихме на отговорни политици!

Ето, кои са институциите, които към момента са отговорни за незадоволителното положение на сектора:

- Министерството на регионалното развитие - управлява държавното участие във ВиК дружествата;
- Министерство на околната среда и водите – отговаря за опазването на водите; издава разрешения за концесии на язовирите и контролира концесионерите;
- Министерството на здравеопазването – отговаря за качеството на питейните води;
- Министерството на инвестиционното планиране (сравнително нова институция) – управлява големите проекти в областта на ВиК;
- ДЕКВР – одобрява инвестиционните програми и цените на ВиК услугата за населението и бизнеса;
- местната общинска власт – управлява общинския дял във ВиК дружествата; грижи се за функционирането на инфраструктурата на територията на населените места.

Битовите абонати плащат вместо моловете за отвеждане на дъждовните води

От Виргиния Стаматова  Радио БИНАР 30.06.2014

Разговаряме с председателя на Българската асоциация по водите (БАВ), инж. Иван Иванов за състоянието на ВиК инфраструктурата у нас.

Инж. Иванов, какво е състоянието на канализационната инфраструктура у нас и в София в частност?

У нас е тенденция да се започва строеж на сгради без да е изградена прилежащата инфраструктура, а застрояването изпреварва многократно инженерната инфраструктура. Респективно – тя не е достатъчна като капацитет и не може да изпълнява своите функции. 78% от населението на България е канализирано; в София няма канализация в южните квартали по Витошката яка (Бояна, Бистрица, Симеоново) и в Северните квартали, бивши села.
В Банкя също няма канализация, но в момента се изгражда. А там, където има канализация – голяма част е незаконно строена. Централната част на София е добре канализирана, като тази инфраструктура се поддържа от ВиК оператора. Доколко добре – може да се спори, но все пак има поддръжка, което гарантира, че тя функционира сравнително нормално.
В България се строи смесен тип канализация. Тя отвежда битовите води и при дъжд поема голяма част от него, но преди всичко се разчита на дерета и реки, т.е. те трябва да бъдат разчистени и техните корита да бъдат добре поддържани, за да сме сигурни, че ще отведат водата към по-големите реки и няма да има проблеми.
Това обаче не се случва навсякъде и не е толкова лесна задача, тъй като отново изисква средства. Моето наблюдение е, че през последните години общините осъзнават тази необходимост и с наличните средства успяват да изчистят централните и кварталните поречия на реки и дерета, но извън градовете не се чистят деретата и в края на краищата рискът остава, защото там се подприщват водите и може да се получи наводнение.
За да функционира добре канализацията, трябва да се почистват и т.нар.  “улични оттоци” (каналите). Има спор кой трябва да ги поддържа – дали ВиК операторите или фирмите, които поддържат пътната настилка, защото те са част от пътищата. За съжаление, не се почистват достатъчно добре и не навсякъде.

Това създава ли опасност от наводнения при дъжд?

Много често се слагат решетки; те са метални и изчезват. В края на краищата, това го плащаме всички ние, а друг се облагодетелства.
Големите магазини с големите паркинги също повишават риска от наводнения. Въпреки, че в по-голямата си част са длъжни да осигурят дренажни системи, които да задържат временно дъждовните води, все пак това е асфалтирана площ, която не може да попива цялото количество на дъждовната вода и тя отива в канализацията и върху пътните платна.
Има предвидено те да заплащат такса “дъжд”, но поради естеството или наименованието на тази такса, никой не се осмелява да я налага, а разходите за почистването и отвеждането на тези дъждовни води от паркингите на големите магазини ги плащат битовите потребители. Трябва да се действа малко по-смело, защото в един момент всички компромиси с това да не нарушим интереса на един или друг или с това, че някое лоби си налага своето решение, водят до подобни инциденти, каквито видяхме, че се случиха във Варна.

Кой трябва да поддържа канализационната система? Каква е практиката в други държави от ЕС?

Според мен отговорността в края на краищата пада върху общината. Тя трябва да намери начин да възложи изпълнението на ВиК оператора или на дружеството, което поддържа пътните настилки. Естествено всичко опира до това откъде ще дойдат средствата. Когато поддръжката се прави от ВиК операторите, парите идват през цената на водата.

Ние и сега плащаме такса за канализационни услуги. Какво плащаме реално?

Цената е нереалистично ниска. Има едно кръстосано субсидиране между услугите, т.е. плащайки за вода, част от средствата отиват за финансиране на дейностите по поддръжка на канализацията. Смятам, че с новите бизнес планове през 2016-та година това трябва да бъде решено: когато плащаме за услугата “отвеждане на отпадъчни води”, вътре да бъдат заложени всички тези превантивни и реактивни дейности и те да се отразят в цената, т.е. ще има поскъпване на цената на водата през компонента “пречистване и отвеждане на отпадъчните води”.

Но това поскъпване на водата е неминуемо от гледна точка на сигурността?

Ако искаме качествена услуга, това трябва да се случи. Не съм радетел на това непременно да има увеличение на цените и смятам, че има резерви, с които да се покрият други нужди, но конкретно за “пречистване и отвеждане на водите”, считам, че цените са силно занижени, защото от години не са извършвани тези дейности и разходите, които са отразявани, не са влизали в цените.
В България нормите за проектиране на канализация съществуват отдавна и не бяха променяни повече от 30 години. Преди около 2 години се направи промяна. Някои проектанти изразиха съмнения дали тя е качествена, но аз смятам, че с нея се внесоха доста добри практики, например при приемането на една канализация задължително да се минава с камера и да се вижда дали тя е правилно положена, защото има много примери на новопостроени канализации, които не са изпълнени по проекта и не работят. Вече това е задължение и трябва да се прилага от тази година във всички нови проекти.
Един “отток” освен решетка има и тяло. Почистването на решетката не гарантира изправност на уличната канализация. Фирмите, които поддържат пътищата, в желанието си да си улеснят работата минават и асфалтират и тези “оттоци”. Това също е предпоставка за наводнения, затова мисля, че е най-добре уличната канализация да се поддържа от ВиК фирмите и това да се заплаща през цената на водата.
Негативният резултат – по-висока цена или по-нискокачествена услуга идва при крайния потребител – битовия клиент, но той не може да го усети пряко и затова не реагира на подобни проблеми.

Какво е състоянието на язовир “Бели Искър”, който е основен за София? Има ли нужда от неотложни ремонти?

Язовир “Бели Искър” има нужда от рехабилитация, най-вече, за да бъде укрепен и да може да издържи на земетресения от висока степен. Тази рехабилитация доказано трябва да бъде извършена и “Софийска вода” са заложили средства най-малко за началото на проектирането на рехабилитацията в техния бизнес план.
Има един казус със собствеността, който още не е уреден, за да се започне по същество този проект. Но язовир “Бели Искър” според мен е един от многото, които имат нужда от подобна рехабилитация и е необходима държавна политика и финансиране, за да се случи тази рехабилитация, защото това е доста голяма инвестиция и ако бъде поета изцяло чрез цената на ВиК услугите, ще поеме доста голям процент, а да не кажа и почти 100% от инвестиционната програма на всяко ВиК дружество, което има язовир.
Не искам да звуча нито прекалено тревожно, нито успокояващо – язовир “Бели Искър” има нужда от рехабилитация, но тя не е нито толкова належаща, нито толкова обезпокояваща, но и не трябва да остава само като идея.

Кои са останалите язовири, които се нуждаят от рехабилитация?

За останалите в Годишния доклад, който излезе през април, прочетохме, че десетки язовири се нуждаят от спешна рехабилитация. Големият проблем е кой е отговорен и кой ще финансира. Надявам се в тези постоянни политически промени и напрежения, все пак експертно да се взимат решения и да не се пренебрегва този проблем.
Ние от БАВ винаги сме настоявали отрасъла да има централизирана структура на управление, като например агенция (бел.ред. държавна агенция) или да се съберат повече дейности в едно министерство, защото мислим, че разпиляването на водния сектор в различни министерства, се получава един вакум в някои от дейностите и липса на решения.

След 2 години съдебни битки: ВиК Кресна спечели делото срещу частна ВЕЦ, която трябва да плаща

От в. Струма  23 юни 2014 14:30  3 коментара   3363 прочита

http://www.struma.com/obshtestvo/sled-2-godini-sudebni-bitki-vik-kresna-razbi-meracite-na_56566/

Тежка победа след почти 2 години съдебни битки извоюва общинско дружество ВиК в Кресна, оглавявано от Иван Атанасов, в петък Върховният касационен съд отхвърли жалбата на мажоритарния собственик "Кресна Електрик" и на частен МВЕЦ Тодор Димов, в която той искаше от съда да спре плащанията си към местното водно дружество, определени с договор и да се освободи от натрупаните към ВиК Кресна дългове. В жалбата си Тодор Димов поиска унищожаване на договора от 2009 година с предмет -доставка на вода за производство на ел. енергия до МВЕЦ "Кресна и местността "Подината", тъй като договорът бил сключен в условия на при заплашване на фирмата му.

След като ВиК Кресна извървя тежкия път от няколко съдебни инстанции се стигна до последната ВКС, съдът не прие жалбата на Димов, заявявайки, че той не е намерил доказателства за това, че е бил заплашван, което според него е било единственото, мотивирало го да сключи договора си с общинското дружество в Кресна. Решението на ВКС е категорично и не подлежи на обжалване. Собственикът на дружество "Кресна Електрик" Т. Димов трябва незабавно да плати натрупаните около 60 000 лева дългове към дружество ВиК в Кресна, заедно с разноските по делата, направени заради неговите жалби. Новината за своеобразната победа на ВиК дружеството в Кресна се разнесе мълниеносно днес.

Потърсихме за коментар директора Ив. Атанасов. Ето какво заяви той : Удовлетворен съм от съдебното решение, още едно доказателство, че трябва да имаме доверие на българската съдебна система. Дружеството претърпя загуби, заради отказа на Димов да си праща уговорените в договора суми, той поиска от мен да сключим нов договор при нови условия и след категоричния ми отказ поведохме една изтощителна съдебна битка, която за щастие спечелихме".

П. Петров


ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ