Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Мога ли да стана собственик на реката или какво се случва, ако водата отнесе имота ми

Решение № 147 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева

 

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

чл. 290 ГПК

чл. 53, ал. 2 ЗКИР

чл. 10б ЗСПЗЗ

чл. 11, т. 1 ЗВ

чл. 31, ал. 1 и ал. 3 ЗВ

§ 1, т. 27 ДР на ЗВ

 
 

Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото й корито, засегнатият собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т.е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд - чл. 31, ал. 3 ЗВ.

 
 


________________________________

Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 183 от 28.03.2014 г. по касационна жалба на държавата, представлявана от областен управител на област с административен център С. е допуснато касационно обжалване решение № 454 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 114/17.07.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г. на РС-Чепеларе. С последното е признато за установено по отношение на държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-58/28.08.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК-София ищците Р. Я. Ш. и С. Я. К. са собственици на поземлен имот № 1833, отбелязан с кафяв цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице, подписана от съда, съставляваща неразделна част от решението, който имот е с площ 1390 кв. м., отразен с № 80371.240.6, както и че частта от този имот с площ 363 кв. м. колорирана в жълто на същата скица е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и имотен регистър.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър е "воден обект", съставлява корито на река "Ч." и съгл. чл. 11, т. 1-5 от Закона за водите е публична държавна собственост, което не позволява да бъде реституиран. Твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения, защото назначеното вещото лице - геодезист не е компетентен да определи дали процесният терен е част от прилежащата площ към реката и защото не е уважено искането за отлагане на делото поради това, че новия министър не е подписал ново пълномощно. Поради допуснатите процесуални нарушения, се твърди и необоснованост

Ответниците по касация оспорват жалбата. Позовават се на това, че речното корито в частта, в която попада процесния имот с площ 363 кв. м. не е реализирано, че ответникът не е поискал хидротехническа експертиза в отговора към исковата молба, а пълномощно е могло да бъде изпратено своевременно и по електронната поща.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: кои земи съставляват прилежащи земи на реки и кога е налице пречка за реституция по ЗСПЗЗ на земи, попадащи край речно корито, или засегнати от такова и как се установява това.

По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно § 1, т. 27 от Закона за водите "прилежащи земи на реки" са земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води. В т. 81 от същия параграф, понятието "речно легло"е определено като "елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици, а съгл т. 21 от същия текст, "ниво на средни води" е нивото на водната повърхност, което съответства на средното многогодишно водно количество, протичащо по речното легло; За всяка река във всеки неин участък определянето на прилежащата земя е конкретно според тези показатели и изисква специални знания, поради което съдът и служебно е задължен да назначи съдебно хидротехническа експертиза със специалист в тази област до колкото се касае за императивно правни норми и предвид приетото в т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и като такива не могат да се възстановяват. Когато водите на реки в резултат на естествени процеси, включително и природни бедствия образуват ново корито и изоставят старото, новозаетата земя става държавна собственост, а изоставеното место остава държавна собственост - чл. 31, ал. 1 ЗВ. Ако е проведено мероприятие, довело до връщане на реката в старото и корито, засегнатия собственик възстановява правото си на собственост върху парцела, т. е. той не става публична държавна собственост. Когато технически е невъзможно, или икономически неизгодно възстановяване на предишното положение, собственикът се обезщетява по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ с равностойна земя от държавния поземлен фонд - чл. 31, ал. 3 ЗВ.

По касационната жалба:

Предявен е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за частта от проектен имот № 80371.240.6 с площ 363 кв. м. колорирани в жълто на скица № 1, неразделна част към решението. Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство, реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба на целия имот, но част от него е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285, записан като воден обект - публична държавна собственост. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован от това, че Б. дирекция е възразила срещу подпълване на кадастралната карта с възстановения имот. Държавата счита, че не е имало основание за реституция на процесната част, защото тя попада в очертанията на воден обект, който е публична държавна собственост.

По делото е установено, че след влизане в сила на Закона за водите /28.01.2000 г./ с решение № 2143 от 25.02.2000 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на ливада от 1,390 дка в строителните граници на [населено място] м. "П. хан" имот 123 от кв. 93 по кадастралния план от 1999 г. на наследници на Р. З. Л., при граници А. М., река и дере, установен с емлячен регистър от 1949 г. За издаване на решението е представено у-ние по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ от Общината, в което е посочено, че имота попада в парцел I-мебелен завод" и са описани границите, посочени в решението. Към удостоверението е приложена скица / л. 9 от делото на РС/. С договор за доброволна делба между наследниците от 14.02.2005 г., възстановеният имот е получен в дял от двете ищци. Извършено е попълване на кадастралната карта на основание заповед № 155 от 19.05.2000 г. с нов имот 1833 в очертанията на парцел I-мебелен завод, който след това е заснет в кадастралната карта с № 80371.240.6. Б. дирекция е възразила за попълване на частта от имота, попадаща в очертанията на имот № 80371.0.285 - водно течение на р. Ч. - държавна собственост.

Според назначената геодезична експертиза, възстановеният и заснет с № 1833 имот не е включван в плановете от 1922 и 1962 г. и е подпълнен със заповед № 155/2000 г. по плана, действащ към този момент одобрен 1978 г. Според вещото лице, бреговете на реката на место са различни от нанесените в плана, а на место фактически речното корито е на изток от процесния имот. Той съставлява висока площадка, която е образувана с натрупване на земни маси през годините на интензивно строителство и тя не съставлява водно корито, не пречи и на водното течение. Според вещото лице, процесният терен не съставлява и "принадлежащи земи на реки" по смисъла на § 27 от допълнителните разпоредби на ЗВ, но не посочва въз основа на какви показатели на реката е направил този извод.

Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, като е възприела изводите на вещото лице. че речното корито в частта на процесната площ не е реализирано, а минава на изток от него и не е пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в какъвто смисъл е било и удостоверението по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Решението е постановено в противоречие с чл. 11 и чл. 31, ал. 1 и 4 ЗВ и в нарушение на процесуалните правила, а като резултат е и необосновано. Съдът не е изследвал въпроса какво е било коритото на реката към момента на образуване на ТКЗС и как и кога е променяно и къде е бил имота на ищците - дали е попадал във водното корито по-рано, възможно ли е и икономически целесъобразно ли е възстановяването на предишното корито на реката. Не е изяснено каква е била и каква е сега прилежащата земя към реката в участъка на процесния имот и дали той попада в нея, за да се направи обоснован извод дали подлежи на възстановяване до колкото има данни, че сега имота фактически не е част от коритото и ако не попада и в прилежащата земя към реката. Земята е възстановена в производство пред ОСЗГ, като не е провеждано съдебно производство, поради което е възможно извършването на косвен съдебен контрол на решението на ПК, съгласно .

По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав за извършване на посочените съдопроизводствени действия - назначаване на хидротехническа експертиза за изследване на посочените обстоятелства, касаещи приложението на чл. 31, ал. 1, или ал. 3 ЗВ.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 454 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 430/2013 г. на Окръжен съд-Смолян,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.


Данни за делото и връзка с други актове:
  • Допълнителна информация за Дело № 1070/2014 г. по описа на I г. о. на ВКС - виж тук
  • Образувано във връзка с Дело № 430/2013 г. на Окръжен съд - Смолян - виж Решение № 454 от 20.11.2013 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 430/2013 г.
  • Връзка с други актове по делото:
    • Определение № 183 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ