Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 25 ноември 2014 г.

Прокурори искат промени в закона заради опасни язовири

От Marica.bg
24 ноември 2014 г.

Строг контрол и люти глоби за немарливите стопани ще решат проблема, смятат магистратите.

Спешни промени в законодателството ще решат проблема с опасните язовири в Южна България. За това настояват обвинителите от Апелативна прокуратура, след като приключиха мащабна проверка на рисковите съоръжения в района на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Кърджали и Хасково. Прокурорите искат строг контрол и солени глоби за немарливите стопани на язовири. Това може да стане само ако бързо се предприемат промени в Закона за водите и Закона за защита на бедствия. В момента само се констатира, че ВиК, Напоителни системи или останалите собственици на язовири са хванати в крачка. Дори да има предписания и те да не са изпълнени в срок, не се стига до санкции. Това води до размиване на отговорности, а резултатът е липса на контрол. За да се излезе от този порочен кръг, Апелативна прокуратура прави предложение за спешната намеса на Министерския съвет и промени в нормативната база. 

Нарушения са открити и в работата на кметовете на община Любимец и минерални бани, където имаше бедствени ситуации тази есен. Прокуратурата е настояла кметовете на Пещера, Брацигово, Батак да влязат в ролята си на стопани. За да се обследва спешно язовир с. Капитан Димитриево и да се почисти аварийно коритото на р. Стара река, също се е наложила намесата на прокуратурата. Подобна е ситуацията и в община Батак. 

Причините за нехайното отношение към рисковите хидротехнически съоръжения е липсата на достатъчно пари в общинските бюджети и дупките в законодателството, които водят до размиване на отговорността, сочат данните на Апелативна прокуратура. /Марица.бг

Автор: Галина КОНСТАНТИНОВА

понеделник, 24 ноември 2014 г.

сряда, 5 ноември 2014 г.

Осем язовира и рибарника в плачевно състояние се дават под наем

От Янтра Днес: http://www.dnesbg.com/ikonomika/razsledvane-tarsyat-se-vlapnisharaniv-za-osem-yazovira-i-ribarnitsi.html
28 октомври 2014 г.


Опасни общински водоеми, изпаднали от години в зоната на здрача, сега изплуват в търсене на “лапнишарани” за следващите 10 години. Три рибарника и пет язовира, собственост на Община Велико Търново, излизат на тезгяха за отдаване под наем. Проблемът е, че част от водоемите са такива само на хартия, а останалите са потенциални убийци, защото са с разрушени стени и от години неработещи изпускателни кранове и хидротехнически съоръжения.
За язовирите, които с изключение само на един, са в запуснато състояние и обявени за опасни, са определени и дебели наеми. Бъдещите стопани ще трябва да напишат бизнес планове за развитието на язовирите – програма за разкриване на работни места и проект за инвестиционните си намерения за водоема. Условие в конкурса е кандидатът да има предложение със социална значимост за региона.
Общината прехвърля на наемателите отговорността си по стопанисването на водоемите в добър експлоатационен вид. Оказва се, че новите стопани трябва за своя сметка да отстранят конструктивните нередности и сами да разработят аварийни планове по Закона за водите.
Кандидатите за наематели на запуснатите водоеми трябва да приготвят дебели пачки за ремонтите, които ги чакат. Който ги вземе, ще се откаже, единодушни са бившите наематели, които “Янтра ДНЕС” издири.

Рибарници само на хартия
7,057 дка са рибарниците в Килифарево в местността Чеира. Отиваме на място да проверим в какво състояние са трите развъдника, чийто договор с предишния наемател, според документите на Общината, трябва да е изтекъл през май 2013 г. Рибарниците са такива само на хартия. В действителност мястото е пущинак, в който няма и следа от риба. Нарочените за водоем три парцела са досами шосето на няколко метра преди изхода на Килифарево към Хаинбоаз. Лесно откриваме бившата мелница, станала след това ловна хижа, а сега – частен дом. До нея трябва да са рибарниците, в които по времето на социализма се отглеждали тлъсти шарани, с които партийните големци и местните величия си правили банкети. Днес от рибарниците няма и помен. Доскоро мястото е било царевичак. Последният наемател и бил бившият общински съветник от ДПС Хасан Палов от Килифарево. “Взех ги преди 4 години, но си платих само първоначалната вноска и се отказах. Когато отидох да ги видя, се хванах за главата. Прекалено много пари трябваше да дам, за да изчистя вадата, която води водата от бента на реката до рибарниците. Савакът трябваше да се прави. Бентът не беше стока. Много пари трябваха да се изчисти. Не си платих годишния наем и договорът беше прекратен”, разказа за одисеята си по рибарниците Хасан Палов.
Преди него интерес към рибарниците имаше варненската фирма “Динамика-2000”. През лятото на 2008 г. в тях трябваше да бъдат вложени 1 милион лева за развъждането на деликатесна и много скъпа френска риба сизем. Щяха да се правят каскадни корита с инсталации, в които водата да се пречиства и обогатява с кислород. Инвеститорът имаше намерение да изгради цех за преработка, дълбоко замразяване и пакетиране на рибата. От “Динамика-2000” искаха рибарниците чрез замяна със земеделска земя, но ОбС не се съгласи. Сега така наречените рибарници излизат на търг с годишна наемна цена от 330 лева.

Почетни членски карти получиха съветниците
от друг, също отказал се наемател в Килифарево. На 2 юни 2009 г. ОбС даде съгласието си под наем да бъде отдаден язовир “Даровец” с площ от 59,108 дка в землището на Килифарево. Искаше го местното сдружение “Даровец”, за да развива обществено-полезни дейности за спорт и туризъм. В знак на благодарност бившият кмет на Килифарево Стефан Харизанов връчи на 37-те общински съветници почетни членски карти на сдружението, които им позволиха безплатно да ходят за риба.
“За да вземем язовира под наем, създадохме сдружението. Оказа се, че получихме абсолютна руина. Трябваше да наемем водолази да изчистят шахтата с хидросъоръженията. Проблеми имаше по стената. Изпускателят е неизправен. Само за неговия ремонт ни трябваха поне 5000 лева. Не ни стигнаха парите да изпълним изискванията, които ни поставиха от Басейнова дирекция и Министерството на екологията. От Общината поискаха да почистим 500 метра надолу под язовирната стена, но се оказа невъзможно. Имотите са частни и хората не ни пуснаха да им изсечем дървесината. Държахме язовира две години и се отказахме през 2012 г.”, разказа пред “Янтра ДНЕС” Румен Кукуверов, бивш председател на разтуреното дружество “Даровец”.
Отидохме на място да посетим и този язовир. От “Даровец” са плащали годишен наем от 690 лв., сега за водоема с все още проблемни хидросъоръжения се искат най-малко 1800 лв. наем на година. До язовира се стига по черен трикилометров път през нивя и лозя. Няма следа от направените благоустроявания на района от предишния наемател, но е пълно с рибари, които безплатно ловят риба.
“Язовир “Даровец” е в лошо експлоатационно състояние.” Това е заключението от проверката, направена на водоема от 7 общински служители на 28 май 2014 г. Язовирът е пълен на 100 %, чиновниците не са могли да установят дали работи основният му изпускател. Преливникът е в лошо състояние – затлачен с блатна растителност и мрежа и не е в състояние да поеме високи води. Неустановили видими филтрации на язовирната стена. Дерето след язовира е в лошо състояние. Няма водна кула и пасарелка, нито заграждения и предупредителни табели.

“Тъмни лък” е станал сметище
Най-големият язовир, който Общината вади на тезгяха в търсене на наемател срещу 3900 лв. на година, е в землището между Дебелец и Килифарево. Язовир “Тъмни лък” е с площ от 110,052 дка. Състоянието му е трагично. Водоемът е много замърсен, изпускателят не е почистван от водораслите и не работи. Водоемът е на километър и половина от шосето през пустошта. От поставеното преди време от бившия наемател бунгало е останал изтърбушен скелет. На съседното дърво се ветрее набито на ръждясал пирон листче с апел: “Пазете това красиво място чисто, то е за всички вас. Не позволявайте разрухата и мръсотията да ни завладеят!!!”. Виждаме точно обратното – мръсотия и разруха. Дървеният кей е разкъртен и пропаднал. На острова, където преди години местният бизнесмен Иван Георгиев – Фламбето отглеждаше зайци и фазани, сега е буренак. Няма дори заблудени рибари.
“Тъмни лък” не е никак безобиден и по него има редица проблеми. Като начало, по стената му има пукнатини. През нея се пропуска вода и зад нея се образува мочурище. Още през пролетта на 2011 г. се оказало, че основният изпускател не работи. Местни въдичари разказват под сурдинка, че съоръжението нарочно не е поправяно, за да бъде рибарник.
На 29 май т.г. общинска комисия отива на проверка и излиза със заключението: “Язовирът е в лошо експлоатационно състояние”. Съмнение за екзактността на проверката буди констатацията, че основният изпускател работи, въпреки че при огледа достъпът до него не е бил възможен. При аварийна ситуация в заливната зона зад язовира попадат местни пътища, стопански постройки, бившата керамична фабрика, жилищни имоти и земеделски земи. Не са предприемани мерки по аварийното му осигуряване. Кметът на Дебелец Димитър Димитров е безпомощен да се справи.
“Три години държах язовира. Бях на 1000 лв. наем и пак не ми излизаха сметките. Вдигнаха го на 5000 лв., искаха още толкова като първоначален депозит и се отказах. Оставих 200 тона риба за рибарите”, разказа бившият стопанин на язовира Иван Георгиев. Той твърди, че 32 дка от водното огледало на “Тъмни лък” са негови. Били в заливната зона на язовира и иска да му бъдат наплатени от Общината или да бъде обезщетен с друга земя.

Повече от 15 години безстопанствен е
язовирът в Балван. Той е с площ от 5,589 дка в местността Зълковци в началото на селото до мелницата. Язовир е само на книга. Създаден е преди повече от 30 години от местната ловна дружинка. Решили да си направят водоем. До чешмата вдигнали насипна стена, за да се събира вода, и го зарибили. “Сега от стената няма и помен, а мястото е обрасло в папур, храсти и дървета. През 2012 г. пак щяха да го дават под наем, но решението на ОбС беше върнато от областния управител и прокуратурата”, разказа кметът на Балван Радослав Христов. Сега за така наречения язовир Общината иска 170 лева годишна наемна цена.
За запуснатия и опасен язовир в Пчелище наддаването между потенциалните наематели ще започне от стартова цена 1100 лева за годишен наем. Язовир “Шабарка” се простира върху 46,281 декара и няма стопанин. До него се стига по 5,5 километра черен път от Пчелище. “Водоемът е в лошо експлоатационно състояние”, се посочва в доклада на проверилата го комисия на 28 май т.г. При огледа тогава не било възможно да се установи има ли изпускател, или не. Преливникът е в безобразно състояние, няма изготвен авариен план и осигуряване, няма заграждения, нито охрана. Кметицата Гица Лазарова е вдигнала ръце.

“Изринах 800 кубика тиня и се отказах”,
каза предишният наемател на язовир “Шабарка”. През ноември 2009 г. той е взет под наем от общинския съветник Любен Велчев. “25 хил. лева ми излезе чистенето на тинята, а успях да мина само една трета от язовира. Изпускателният кран е повреден. Изчисленията показаха, че не си струва да се занимавам с него. Парите, които щях да вложа, никога нямаше да ги избия”, посочи Велчев. През януари 2012 г. той се отказва и договорът му е прекратен.
Любен Велчев чрез фирмата си “Скорпион инвестстрой” от началото на 2009 г. е наемател на язовир “Глухчевото” между Къпиново и Миндя. Водоемът е 58,486 дка и е в землището на ловното стопанство, чийто концесионер за 15 г. е Велчев. Проверилата го през тази пролет комисия не констатира нито едно нарушение.Договорът обаче изтече и язовирът пак е на тезгяха със стартова цена 1900 лв.


Здравка МАСЛЯНКОВА

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ