Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 11 декември 2014 г.

Норвежци искат да строят язовир с 6 ВЕЦ-а край Брезница

Filed under: Гоце Делчев |
Общинските съветници от ОбС-Гоце Делчев вчера гласуваха с 12 „за” и 5 ”въздържал се” предложението на норвежки инвеститори от „Грийнзон АС“ ООД подготовка на документи и идейни проекти за изграждането на хидровъзел „Брезница” с язовир и 6 ВЕЦ-а в местността Кадиеви ливади, за което да бъде подписано споразумение с община Гоце Делчев. Предложението на норвежките инвеститори бе разгледано във всички комисии на ОбС, които изразиха положителни становища и възложиха на кмета Владимир Москов да подпише с норвежките инвеститори споразумение за сътрудничество за подготовка на изпълнението на проекта. В залата обаче се разгорещиха спорове, направиха се нови предложения и се изразиха притеснения, защото норвежците са непознати инвеститори, те предлагат да се вложат колосални инвестиции от над 100 млн. лева, в случай че се стигне до крайната фаза – изпълнение на проекта .

„По инициатива на общината през 2004-2005 г. е направено проучване, имаме и проект в идейна фаза. Това е първият инвеститор, който идва и казва: „Искаме да го изпълним”. И ние трябва да дадем такъв шанс. В нашите условия са залегнали клаузи, че до м. юни 2015 г. инвеститорът трябва да получи за изпълнението необходимия клас ”А”. Ако компетентните органи кажат, че реализацията на хидровъзел „Брезница” е опасна или ако до 2 години не започне строителството, ще прекратим договорните отношения и споразумението. В момента те просто според изискванията искат подкрепа от общината, за да стартират консултантски мероприятия и процедури по комплектоване на документацията, осигуряване на средствата и изработване на проекта, обясни на сесията кметът Владимир Москов.


Според инвестиционните намерения ще бъдат изградени 3 водохващания, 3 довеждащи водопроводи и 6 минивеца, през които ще минава водата от трите реки, след което тя ще се връща обратно, за да се използва за поливни цели. Ползите от изпълнението на мащабното строителство ще бъдат трайно осигуряване на качествена питейна вода за общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово, както вода за напояване чрез „Напоителни системи” на полската част в трите общини Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово. Ще бъде осигурено регулиране на пролетните води за избягване на опасността от преливане на реки и други съоръжения, както и предпазване на региона от наводнения, обясниха инвеститорът Франк Девид и консултантите от норвежката страна Красимир Герасимов и Аркадий Сандалов, които също присъстваха на дебатите и обсъжданията на предложението им в ОбС-Гоце Делчев. От община Гоце Делчев поставените срокове за започване на строителството са 18 месеца и 3 години за приключване на проекта.
По повод въпрос на адв. Костадинка Богданова от ГЕРБ какви са двете лица Франк Девид и Адрианос Девид, записани като управител в регистрацията на норвежката фирма, самият управител обясни, че става въпрос за едно и също лице и това лице е той самият: „Казвам се Андрис Атдианос, но ме наричан и Франк Девид”. Католик съм и според нашата традиция нося и името на дядо си”.


С много допълнителни условия общинските съветници приеха идеята за мащабна инвестиция в хидровъзел край Гоце Делчев
С твърде много въпроси общинските съветници от Гоце Делчев посрещат инвестиционните намерения на норвежка компания да изгради хидровъзел и язовир над село Брезница. Ако се намери стабилен инвеститор в местността Кадиеви ливади ще бъде вдигната язовирна стена, ще бъдат прихванати водите на три реки, ще бъдат монтирани турбини за 2 микровеца преди и три – след водохващането. С уточнението дали собственикът на фирмата се казва Франк или Андреус Де Вит, колко надежден партньор е вече регистрираната Грийн Зоун Пирин, чий ще бъде язовирът, чии ще са вецовете, къде ще е точно стената, колко ще е дълга и каква ще е гаранцията за безопасност на населението, общинският съветник Костадинка Богданова атакува Андрeус Де Вит, Красимир Герасимов и Аркадий Сандалов. Какви работни места ще се открият по време на строителството и след това, настоя да чуе общинския съветник Димитър Хардалиев и дали не е по-добре този голям проект да се изгради като публично-частно партньорство между фирмата и общината, така че да бъде гарантирана част от печалбата за общинския бюджет. При хващането на водите, приоритет да бъде напояването на земите край село Брезница, настоя общинският съветник Салих Буковян. Вземането на водите на три реки означава сериозни екологични поражения и промяна в естествения природен баланс и дали в проекта е предвидено след като минат през турбините водите отново да се влеят в река Туфча, настоя да разбере общинският съветник Тодор Стефанов.
С уговорката, че след скандалния проект Цанков камък, всичко свързано с мащабни хидропроекти в България звучи като мръсна дума, Аркадий Сандалов се опита да убеди съветниците, че всичко за което питат е предвидено в проекта, а норвежката фирма има успешен бизнес в т. нар. ВЕИ системи и в момента стартира подобни проекти в Румъния и Кипър. „Проектът край Брезница е мащабен, ние имаме сериозна експертиза и технология, но само в сътрудничество с общината можем да реализираме този проект, а и такива са условията на българското законодателство” – увери той и добави, че може и да се чака, но реките ни заливат.
Общинските съветници от Гоце Делчев гласуваха с 12 „за” и 5 ”въздържал се” предложението на норвежки инвеститори от ГРИЙНЗОУН АС“ ООД („GREENZONE AS“ Ltd) за стартиране подготовка на за изграждането на Хидровъзел–Брезница с язовир и 6 ВЕЦ-а в местността „Кадиеви ливади”.
Те възложиха на кмета Владимир Москов да подпише с норвежките инвеститори договор за сътрудничество за подготовката и изпълнението на проекта. Фирмата се ангажира до средата на следващата година да получи сертификат клас А за насърчаване на инвестициите и до 18 месеца да започне строителството, като осигури изцяло финансирането. Дали то ще стане с руски или китайски капитали, Герасимов, Де Вит и Сандалов не уточниха.
Ако проучванията и компетентните институции, които трябва да разрешат изграждането на Хидровъзел – Брезница установят, че има някаква опасност или ако до 2 години не започне строителството, ще прекратим договорните отношения и споразумението. В момента чужденците искат подкрепа от Общината, за да стартират консултантски мероприятия и процедури по изготвяне на документацията, осигуряването на средствата и изработването на проекта”, обясни кметът Владимир Москов.
Ползите от изпълнението на мащабното строителство ще бъдат трайно осигуряване на качествена питейна вода за общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово, както вода за напояване чрез „Напоителни системи” на полската част в населените места.
Ще бъде осигурено регулиране на пролетните вода за избягване на опасността от преливане на реки и други съоръжения, както и предпазване на региона от наводнения, обясниха още инвеститорът Андреус Де Вит и консултантите от норвежката страна Красимир Герасимов и Аркадий Сандалов.

Filed under: Гоце Делчев |
274-02-03  консултант Аркадий Сандалов copy
Общинските съветници от ОбС-Гоце Делчев вчера гласуваха с 12 „за” и 5 ”въздържал се” предложението на норвежки инвеститори от „Грийнзон АС“ ООД подготовка на документи и идейни проекти за изграждането на хидровъзел „Брезница” с язовир и 6 ВЕЦ-а в местността Кадиеви ливади, за което да бъде подписано споразумение с община Гоце Делчев. Предложението на норвежките инвеститори бе разгледано във всички комисии на ОбС, които изразиха положителни становища и възложиха на кмета Владимир Москов да подпише с норвежките инвеститори споразумение за сътрудничество за подготовка на изпълнението на проекта. В залата обаче се разгорещиха спорове, направиха се нови предложения и се изразиха притеснения, защото норвежците са непознати инвеститори, те предлагат да се вложат колосални инвестиции от над 100 млн. лева, в случай че се стигне до крайната фаза – изпълнение на проекта .
274-02-03  022 copy
„По инициатива на общината през 2004-2005 г. е направено проучване, имаме и проект в идейна фаза. Това е първият инвеститор, който идва и казва: „Искаме да го изпълним”. И ние трябва да дадем такъв шанс. В нашите условия са залегнали клаузи, че до м. юни 2015 г. инвеститорът трябва да получи за изпълнението необходимия клас ”А”. Ако компетентните органи кажат, че реализацията на хидровъзел „Брезница” е опасна или ако до 2 години не започне строителството, ще прекратим договорните отношения и споразумението. В момента те просто според изискванията искат подкрепа от общината, за да стартират консултантски мероприятия и процедури по комплектоване на документацията, осигуряване на средствата и изработване на проекта, обясни на сесията кметът Владимир Москов.
274-02-03  първият седнал Салих Буковян copy
Според инвестиционните намерения ще бъдат изградени 3 водохващания, 3 довеждащи водопроводи и 6 минивеца, през които ще минава водата от трите реки, след което тя ще се връща обратно, за да се използва за поливни цели. Ползите от изпълнението на мащабното строителство ще бъдат трайно осигуряване на качествена питейна вода за общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово, както вода за напояване чрез „Напоителни системи” на полската част в трите общини Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово. Ще бъде осигурено регулиране на пролетните води за избягване на опасността от преливане на реки и други съоръжения, както и предпазване на региона от наводнения, обясниха инвеститорът Франк Девид и консултантите от норвежката страна Красимир Герасимов и Аркадий Сандалов, които също присъстваха на дебатите и обсъжданията на предложението им в ОбС-Гоце Делчев. От община Гоце Делчев поставените срокове за започване на строителството са 18 месеца и 3 години за приключване на проекта.
По повод въпрос на адв. Костадинка Богданова от ГЕРБ какви са двете лица Франк Девид и Адрианос Девид, записани като управител в регистрацията на норвежката фирма, самият управител обясни, че става въпрос за едно и също лице и това лице е той самият: „Казвам се Андрис Атдианос, но ме наричан и Франк Девид”. Католик съм и според нашата традиция нося и името на дядо си”.
- See more at: http://viaranews.com/2014/11/28/%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D1%86%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80-%D1%81-6-%D0%B2%D0%B5%D1%86/#sthash.lCh2OjUL.dpuf

Енергийният лобист инж. Петър Манолев от Г. Делчев в основата на схема за строеж на ВЕЦ на Мусомишките ливади! Зад схемата висш енергиен бос! Селото възстава срещу строежа!!!



how-vec-works 
Най-модерната турбина за производство на ел. енергия на стойност над 300 000 евро, произведена в Чехия ще бъде монтирана в най – новата ВЕЦ, строяща се около местността „Мусомишките ливади“ близо до град Гоце Делчев, разкри вестник Топ Преса от петъчния си брой. Проектът е стартиран от собственика на ТЦ „Янка“ на улица „Дунав“ в града на Гоце, но с посредничеството на скандално известния ел. проектант Петър Манолев, собственикът е убеден да прехвърли собствеността на имота и проекта на фирма на бившият шеф на НЕК – България, по времето на ПП ГЕРБ – Красимир Първанов.
Сега предстои монтажът на турбината, която ще бъде произведена от ЧЕЗ в Чехия и се очаква централата да заработи няколко месеца след нова година. Както може да се предположи, основен консултант по проекта е Петър Манолев, който е издействал и становището, че идеята за ВЕЦ-а не ощетява хората от близкото село Мусомище и че проектът е идеален за реализиране, без да ощети никого. Държавата е приела това становище, въпреки че в селото напрежението за строежа нараства все повече и повече.

“Проявете търпение спрямо него като човек, който трябва да се ориентира и да поеме изключително тежката задачка за НЕК.“
При назначаването му направи впечатление именно фактът, че втори поред мениджър от тази компания оглавява НЕК в мандата на ГЕРБ. В надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ на 14 октомври 2009 г. като представител на държавата влиза Димитър Николов Стефанов. Той се свързва с един от скандалните бизнесмени на прехода – бизнесмена Румен Николов-Пашата, по две линии, макар и не преки. Стефанов е управител в компанията „Омега 96″, чийто едноличен собственик е английското дружество „Кенут маркетинг лимитед“.Година по-късно обаче Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг ЕАД взе единодушно решение за освобождаване на Красимир Първанов от поста изпълнителен директор на Националната електрическа компания ЕАД
Мотивите за освобождаването му са грубо нарушаване на йерархичните правила и неспазване на установената процедура за водене на преговори, съобщиха от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ),
Оставката на Първанов беше поискана от министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, след като той подписа споразумението за проекта АЕЦ „Белене“ с руската „Атомстройекспорт“. Трайков обвини Първанов, че въпреки изричната му забрана е подписал Допълнение 12 към договора, с което, според министъра, се предрешава строителството на атомната централа.
Дни след като тази статия стана публично достояние с нас се свърза инициативен, комитет от село Мусомище общ. Гоце Делчев, който се е организирал против изграждането на въпросния ВЕЦ. Заплахите са че това е проект на „енергийната маэия“ и че ще съсипе еко равновението на туристическата зона над селото, като основният засегнат регион ще е реката. “ Готови сме на карйности, ако трябва ще направим и живи вериги но ВЕЦ – ът няма да се построи…“ заяви пред наш репортер Боби Льогов от селото, един от организаторите на протестите.

Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите“ в МОСВ: Необходима е спешна реформа във водния сектор

вторник, 25 ноември 2014 г.

Прокурори искат промени в закона заради опасни язовири

От Marica.bg
24 ноември 2014 г.

Строг контрол и люти глоби за немарливите стопани ще решат проблема, смятат магистратите.

Спешни промени в законодателството ще решат проблема с опасните язовири в Южна България. За това настояват обвинителите от Апелативна прокуратура, след като приключиха мащабна проверка на рисковите съоръжения в района на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Кърджали и Хасково. Прокурорите искат строг контрол и солени глоби за немарливите стопани на язовири. Това може да стане само ако бързо се предприемат промени в Закона за водите и Закона за защита на бедствия. В момента само се констатира, че ВиК, Напоителни системи или останалите собственици на язовири са хванати в крачка. Дори да има предписания и те да не са изпълнени в срок, не се стига до санкции. Това води до размиване на отговорности, а резултатът е липса на контрол. За да се излезе от този порочен кръг, Апелативна прокуратура прави предложение за спешната намеса на Министерския съвет и промени в нормативната база. 

Нарушения са открити и в работата на кметовете на община Любимец и минерални бани, където имаше бедствени ситуации тази есен. Прокуратурата е настояла кметовете на Пещера, Брацигово, Батак да влязат в ролята си на стопани. За да се обследва спешно язовир с. Капитан Димитриево и да се почисти аварийно коритото на р. Стара река, също се е наложила намесата на прокуратурата. Подобна е ситуацията и в община Батак. 

Причините за нехайното отношение към рисковите хидротехнически съоръжения е липсата на достатъчно пари в общинските бюджети и дупките в законодателството, които водят до размиване на отговорността, сочат данните на Апелативна прокуратура. /Марица.бг

Автор: Галина КОНСТАНТИНОВА

понеделник, 24 ноември 2014 г.

сряда, 5 ноември 2014 г.

Осем язовира и рибарника в плачевно състояние се дават под наем

От Янтра Днес: http://www.dnesbg.com/ikonomika/razsledvane-tarsyat-se-vlapnisharaniv-za-osem-yazovira-i-ribarnitsi.html
28 октомври 2014 г.


Опасни общински водоеми, изпаднали от години в зоната на здрача, сега изплуват в търсене на “лапнишарани” за следващите 10 години. Три рибарника и пет язовира, собственост на Община Велико Търново, излизат на тезгяха за отдаване под наем. Проблемът е, че част от водоемите са такива само на хартия, а останалите са потенциални убийци, защото са с разрушени стени и от години неработещи изпускателни кранове и хидротехнически съоръжения.
За язовирите, които с изключение само на един, са в запуснато състояние и обявени за опасни, са определени и дебели наеми. Бъдещите стопани ще трябва да напишат бизнес планове за развитието на язовирите – програма за разкриване на работни места и проект за инвестиционните си намерения за водоема. Условие в конкурса е кандидатът да има предложение със социална значимост за региона.
Общината прехвърля на наемателите отговорността си по стопанисването на водоемите в добър експлоатационен вид. Оказва се, че новите стопани трябва за своя сметка да отстранят конструктивните нередности и сами да разработят аварийни планове по Закона за водите.
Кандидатите за наематели на запуснатите водоеми трябва да приготвят дебели пачки за ремонтите, които ги чакат. Който ги вземе, ще се откаже, единодушни са бившите наематели, които “Янтра ДНЕС” издири.

Рибарници само на хартия
7,057 дка са рибарниците в Килифарево в местността Чеира. Отиваме на място да проверим в какво състояние са трите развъдника, чийто договор с предишния наемател, според документите на Общината, трябва да е изтекъл през май 2013 г. Рибарниците са такива само на хартия. В действителност мястото е пущинак, в който няма и следа от риба. Нарочените за водоем три парцела са досами шосето на няколко метра преди изхода на Килифарево към Хаинбоаз. Лесно откриваме бившата мелница, станала след това ловна хижа, а сега – частен дом. До нея трябва да са рибарниците, в които по времето на социализма се отглеждали тлъсти шарани, с които партийните големци и местните величия си правили банкети. Днес от рибарниците няма и помен. Доскоро мястото е било царевичак. Последният наемател и бил бившият общински съветник от ДПС Хасан Палов от Килифарево. “Взех ги преди 4 години, но си платих само първоначалната вноска и се отказах. Когато отидох да ги видя, се хванах за главата. Прекалено много пари трябваше да дам, за да изчистя вадата, която води водата от бента на реката до рибарниците. Савакът трябваше да се прави. Бентът не беше стока. Много пари трябваха да се изчисти. Не си платих годишния наем и договорът беше прекратен”, разказа за одисеята си по рибарниците Хасан Палов.
Преди него интерес към рибарниците имаше варненската фирма “Динамика-2000”. През лятото на 2008 г. в тях трябваше да бъдат вложени 1 милион лева за развъждането на деликатесна и много скъпа френска риба сизем. Щяха да се правят каскадни корита с инсталации, в които водата да се пречиства и обогатява с кислород. Инвеститорът имаше намерение да изгради цех за преработка, дълбоко замразяване и пакетиране на рибата. От “Динамика-2000” искаха рибарниците чрез замяна със земеделска земя, но ОбС не се съгласи. Сега така наречените рибарници излизат на търг с годишна наемна цена от 330 лева.

Почетни членски карти получиха съветниците
от друг, също отказал се наемател в Килифарево. На 2 юни 2009 г. ОбС даде съгласието си под наем да бъде отдаден язовир “Даровец” с площ от 59,108 дка в землището на Килифарево. Искаше го местното сдружение “Даровец”, за да развива обществено-полезни дейности за спорт и туризъм. В знак на благодарност бившият кмет на Килифарево Стефан Харизанов връчи на 37-те общински съветници почетни членски карти на сдружението, които им позволиха безплатно да ходят за риба.
“За да вземем язовира под наем, създадохме сдружението. Оказа се, че получихме абсолютна руина. Трябваше да наемем водолази да изчистят шахтата с хидросъоръженията. Проблеми имаше по стената. Изпускателят е неизправен. Само за неговия ремонт ни трябваха поне 5000 лева. Не ни стигнаха парите да изпълним изискванията, които ни поставиха от Басейнова дирекция и Министерството на екологията. От Общината поискаха да почистим 500 метра надолу под язовирната стена, но се оказа невъзможно. Имотите са частни и хората не ни пуснаха да им изсечем дървесината. Държахме язовира две години и се отказахме през 2012 г.”, разказа пред “Янтра ДНЕС” Румен Кукуверов, бивш председател на разтуреното дружество “Даровец”.
Отидохме на място да посетим и този язовир. От “Даровец” са плащали годишен наем от 690 лв., сега за водоема с все още проблемни хидросъоръжения се искат най-малко 1800 лв. наем на година. До язовира се стига по черен трикилометров път през нивя и лозя. Няма следа от направените благоустроявания на района от предишния наемател, но е пълно с рибари, които безплатно ловят риба.
“Язовир “Даровец” е в лошо експлоатационно състояние.” Това е заключението от проверката, направена на водоема от 7 общински служители на 28 май 2014 г. Язовирът е пълен на 100 %, чиновниците не са могли да установят дали работи основният му изпускател. Преливникът е в лошо състояние – затлачен с блатна растителност и мрежа и не е в състояние да поеме високи води. Неустановили видими филтрации на язовирната стена. Дерето след язовира е в лошо състояние. Няма водна кула и пасарелка, нито заграждения и предупредителни табели.

“Тъмни лък” е станал сметище
Най-големият язовир, който Общината вади на тезгяха в търсене на наемател срещу 3900 лв. на година, е в землището между Дебелец и Килифарево. Язовир “Тъмни лък” е с площ от 110,052 дка. Състоянието му е трагично. Водоемът е много замърсен, изпускателят не е почистван от водораслите и не работи. Водоемът е на километър и половина от шосето през пустошта. От поставеното преди време от бившия наемател бунгало е останал изтърбушен скелет. На съседното дърво се ветрее набито на ръждясал пирон листче с апел: “Пазете това красиво място чисто, то е за всички вас. Не позволявайте разрухата и мръсотията да ни завладеят!!!”. Виждаме точно обратното – мръсотия и разруха. Дървеният кей е разкъртен и пропаднал. На острова, където преди години местният бизнесмен Иван Георгиев – Фламбето отглеждаше зайци и фазани, сега е буренак. Няма дори заблудени рибари.
“Тъмни лък” не е никак безобиден и по него има редица проблеми. Като начало, по стената му има пукнатини. През нея се пропуска вода и зад нея се образува мочурище. Още през пролетта на 2011 г. се оказало, че основният изпускател не работи. Местни въдичари разказват под сурдинка, че съоръжението нарочно не е поправяно, за да бъде рибарник.
На 29 май т.г. общинска комисия отива на проверка и излиза със заключението: “Язовирът е в лошо експлоатационно състояние”. Съмнение за екзактността на проверката буди констатацията, че основният изпускател работи, въпреки че при огледа достъпът до него не е бил възможен. При аварийна ситуация в заливната зона зад язовира попадат местни пътища, стопански постройки, бившата керамична фабрика, жилищни имоти и земеделски земи. Не са предприемани мерки по аварийното му осигуряване. Кметът на Дебелец Димитър Димитров е безпомощен да се справи.
“Три години държах язовира. Бях на 1000 лв. наем и пак не ми излизаха сметките. Вдигнаха го на 5000 лв., искаха още толкова като първоначален депозит и се отказах. Оставих 200 тона риба за рибарите”, разказа бившият стопанин на язовира Иван Георгиев. Той твърди, че 32 дка от водното огледало на “Тъмни лък” са негови. Били в заливната зона на язовира и иска да му бъдат наплатени от Общината или да бъде обезщетен с друга земя.

Повече от 15 години безстопанствен е
язовирът в Балван. Той е с площ от 5,589 дка в местността Зълковци в началото на селото до мелницата. Язовир е само на книга. Създаден е преди повече от 30 години от местната ловна дружинка. Решили да си направят водоем. До чешмата вдигнали насипна стена, за да се събира вода, и го зарибили. “Сега от стената няма и помен, а мястото е обрасло в папур, храсти и дървета. През 2012 г. пак щяха да го дават под наем, но решението на ОбС беше върнато от областния управител и прокуратурата”, разказа кметът на Балван Радослав Христов. Сега за така наречения язовир Общината иска 170 лева годишна наемна цена.
За запуснатия и опасен язовир в Пчелище наддаването между потенциалните наематели ще започне от стартова цена 1100 лева за годишен наем. Язовир “Шабарка” се простира върху 46,281 декара и няма стопанин. До него се стига по 5,5 километра черен път от Пчелище. “Водоемът е в лошо експлоатационно състояние”, се посочва в доклада на проверилата го комисия на 28 май т.г. При огледа тогава не било възможно да се установи има ли изпускател, или не. Преливникът е в безобразно състояние, няма изготвен авариен план и осигуряване, няма заграждения, нито охрана. Кметицата Гица Лазарова е вдигнала ръце.

“Изринах 800 кубика тиня и се отказах”,
каза предишният наемател на язовир “Шабарка”. През ноември 2009 г. той е взет под наем от общинския съветник Любен Велчев. “25 хил. лева ми излезе чистенето на тинята, а успях да мина само една трета от язовира. Изпускателният кран е повреден. Изчисленията показаха, че не си струва да се занимавам с него. Парите, които щях да вложа, никога нямаше да ги избия”, посочи Велчев. През януари 2012 г. той се отказва и договорът му е прекратен.
Любен Велчев чрез фирмата си “Скорпион инвестстрой” от началото на 2009 г. е наемател на язовир “Глухчевото” между Къпиново и Миндя. Водоемът е 58,486 дка и е в землището на ловното стопанство, чийто концесионер за 15 г. е Велчев. Проверилата го през тази пролет комисия не констатира нито едно нарушение.Договорът обаче изтече и язовирът пак е на тезгяха със стартова цена 1900 лв.


Здравка МАСЛЯНКОВА

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Цената на водата за ВЕЦ

със съкращения...

Има една широко схващана народопсихология, която е наследена и култивирана най-вече в годините преди прехода. А именно – водата е дар Божи, тя вали, пада от небето, потича, и аз мога да си я ползвам и разхищавам, както намеря за добре.

В известна степен това може би е вярно, ако живеете в Патагония, и най-близката цивилизация е на стотици километри от вас. Тогава наистина се оправяте с това което падне от облака, и не дължите обяснение никому.

Водата обаче е публичен ресурс и изключителна собственост на държавата. За да стигне до чешмата и до дворното кранче на село, всички българи са платили висока цена във вид на публичните инвестиции в язовири, водопроводи, пречиствателни станции, резервоари и градска водопреносна мрежа. Тази вода вече не е само дар Божи, а скъп ресурс, достигащ до потребителите чрез изключително скъпа и тежка за поддържане инфраструктура.

Какво според вас се случва, когато на един от тези водопроводи или канали, или на една от тези язовирни стени, за които сме платили всички ние, един добър частен инвеститор реши да построи един добър ВЕЦ? Как преценяваме, като общество, колко пари да ни заплати този частен инвеститор, за да преминава нашата вода, от нашите съоръжения, през турбината му и да произвежда електричество?

Според разпоредбите на ЗРВКУ – Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, определянето на цената на водата, която ВЕЦ преработва и трябва да заплаща, се прави от ДКЕВР.

Колко ВЕЦ-а според вас са с определени от ДКЕВР цени, по които за преработват водата от нашите публични съоръжения и водопроводи?

Нула.

Определени цени за водоползване има само от басейновите дирекции за ВЕЦ-овете, които са изградени на собствени водохващания и завирявания по поречията на реките.

Всички останали, изградени на язовири и водопроводи, собственост на ВИК дружествата в МРРБ, НЕК – Язовири и каскади, Напоителни системи, и общинските ВИК дружества, до момента не са преминали под законовите разпоредби и цената, която да заплащат на собственика на водопроводите и язовирите, а това сме всички ние, не е определена от ДКЕВР съгласно закона.

В общия случай това означава, че цената на водата за ВЕЦ се определя в някое закътано кафене, между собственика на ВЕЦ-а и актуалния директор на съответното държавно дружество.

А още по-забавното е, че поради липсата на регулиране от страна на Комисията, частникът дори може и да не заплаща, тоест държавните дружества няма като какви да му взимат пари.

Защото нито Напоителни системи, нито Язовири и каскади, са лицензиран ВИК оператор по смисъла на ЗРВКУ, каквито отдавна е трябвало да станат, и не могат законно да събират приходи от продажба и преработка /ВЕЦ-овете не потребяват, водата само преминава през турбината/ на питейна и промишлена вода.

Тоест, освен че цената на вода за ВЕЦ-ове се определя на четири очи в кафенета, самото й събиране от страна на държавата е незаконно, в случаите с тези две дружества-мастодонти.

И тук не са виновни частниците, които са сложили едни турбини на нашите водопроводи, и ни продават скъпа зелена енергия, произведена от нашата вода. Могли – построили, дай Боже всекиму.

Тук въпросът е, че ДКЕВР упорито и системно отказва да влезе в определената си от закона роля, и да бръкне с пръст в кошера на водноелектрическите интереси.

Което отново ни връща на темата за яйцата.

Не е хубаво.

Но има за какво.


Георги Харизанов за Факти.бг

събота, 11 октомври 2014 г.

Пуснали ВЕЦ “Орион” дни преди взрива

Дни преди взрива собственикът на завода за боеприпаси в Горни Лом Валери Митков пуснал в експлоатация ВЕЦ “Орион” в с. Георги Дамяново, Монтанско.
ВЕЦ “Лопушна”, както се нарича сега централата, е собственост на неговата фирма “Лопушна енерджи” ООД. Мощността ѝ е 1 мегават, но никога не достига до пълния си капацитет, уточни кметът на Георги Дамяново Дилян Димитров.
След дълги съдебни битки водната централа, която носеше името “Орион” и бе собственост на Веска Меджидиева, бе върната на кооператорите от бившето ТКЗС “Лопушанска дружина”. Близо 4-5 г. централата в Георги Дамяново не работеше. Според закона съоръженията не подлежат на подялба. Областният управител насрочи общо събрание на собствениците да се споразумеят. Така след дълги пререкания надделя мнението на повече от половината от тях да я стопанисва бизнесменът Валери Митков.
ВЕЦ, която е включена в националната електрическа мрежа, се захранва от водите на Огоста. Печалбата е от 800 хил. до 1 млн. лв. годишно, казаха експерти. В Георги Дамяново Валери Митков е собственик и на винарна “Лопушна”. Тя дава годишно производство близо 200 000 бутилки.

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

1,5 млн.лв. за зъболекарката на властта

Бивша координаторка на НДСВ си строи ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е получила от държавата нисколихвен кредит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Искърското дефиле, на около 15 километра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в близост до известния едноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министерството на околната среда.
От общо 6 одобрени проекта от началото на годината предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв...

168 часа, 28.03.2008, стр.10

По-късно Сербезова продава дела си от 50% на съдружника си СИМЕОН ДРАГАНОВ САВОВ




28.03-03.04.2008 г., с.10-11
1,5 млн. лв. за зъболекарката на властта
Максимално финансиране отпусна екоминистерството на бивша

координаторка на НДСВ и съдружника й да си строят ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е по­лучила от държава­та нисколихвен кре­дит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Ис­кърското дефиле, на около 15 киломе­тра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в бли­зост до известния ед­ноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министер­ството на околната среда.
От общо 6 одобрени про­екта от началото на годи­ната предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв.
Депутатите от НДСВ До­лорес Арсенова и Милен Велчев са бивши министри
- на околната среда и на фи­нансите.
Сербезова подава заяв­ление за финансиране още докато Арсенова ръководи ековедомството. Проектът й е одобрен в началото на тази година. Зъболекарката отрече бившата министърка да й е помогнала, защото по различни процедури проек­тът бил затлачен за години.
„ 168 часа" попита Арсено­ва дали е подпомогнала Сер­безова, след като й е клиент­ка, но тя отклони въпроса. Близък до Арсенова обясни, че тя се чувствала неловко, защото не успяла да по­могне на зъболекарката си. Държавата няколко години мотаела нещата и задържа­ла банковата гаранция на Сербезова, което оскъпило проекта й, твърдят близки до Арсенова.
„Със Сербезова се по­знаваме отдавна. Тя е сред първите зъболекари с част­на клиника, създадена в началото на 90-те години", каза лаконично жълтата де­путатка Арсенова. Според нея Сербезова още оттогава се занимава с най-различни видове бизнес. Нямало ни­що чудно, че зъболекарка влиза в бизнеса с електро­енергия, защото можело да се ползват консултанти. За изграждането на ВЕЦ-ове ПУДОС отпуска на фирми безлихвен заем максимум до 70% от общата стойност на проекта. Тоест фирма­та, в която Сербезова е соб­ственичка, би платила лих­ва само върху 500 хил. лв. Компанията е задължена да възстанови кредита до 5 години след получаването му. Първите две години са гратисен период и фирмата не прави вноски по заема. В тези две години фирма „КА-5" планира да завър­ши изграждането на ВЕЦ „Черепиш". В компанията Сербезова е съдружничка със Симеон Савов, чийто бизнес е в областта на хидроинженерството.
Изискването на ПУДОС е кандидатът за заем да е собственик на земята
на която ще се изгради ВЕЦ-ът. Освен това той трябва да има и становище на регионалното електроразпределително предпри­ятие.
По закон държавата е за­дължила НЕК да изкупува всичкия произведен ток от ВЕЦ-овете. При това на много по-висока цена, отколкото го изкупува от АЕЦ и ТЕЦ-овете. На практика това е абсолютно гаранти­ран бизнес - вземайки кре­дит, зъболекарката нищо не рискува. Колкото и ток да произведе, той ще бъде изкупен от държавата на изгодна цена.
Според документите кре­дитът на Сербезова е от­пуснат на 14 февруари т.г. Там е описано, че заемът е с облекчени условия - 70% от него са без лихва. Впослед­ствие фирмата ще може да ползва данъчни облекче­ния, защото производство­то на ток от ВЕЦ не вреди на околната среда.
Иванка Сербезова е зъболекарка на доста политици
Тя стана известна с това, че беше координаторка за 24-ти столичен район на НДСВ, докато Долорес Ар­сенова беше в ръководство­то на жълтата партия. Сер­безова лекува зъбите и на Милен Велчев, а също така и на Надежда Михайлова. Сербезова има собствен зъ­болекарски кабинет, но ос­вен това притежава дялове от фирми с разностранна дейност според ДАКСИ - от ресторанти през производ­ство на минерални води до строителство на сгради.

Страниците подготвиха ПЕТЯ МИНКОВА

СИМА ВЛАДИМИРОВА
Снимка на четири колони – НОВАТОР: Стоматоложката Иванка Сербезова ще овладее тънкостите и на търговията с ток
СТИСКАТ ПАЛЦИ: Долорес Арсенова и Милен Велчев чакат с нетър­пение ВЕЦ-а на зъболекарката си.


28.03-03.04.2008 г., с.10-11
Иванка Сербезова: Долорес не ми помогна!
- Г-жо Сербезова, как ще оползотворите нисколихвения кредит, който ви отпуска ПУДОС на екоминистерство­то за строеж на ВЕЦ?
- След като е взет кредит с такава цел, не знам какво дру­го може да се направи. Тези Нари са целеви.
- За колко време ще изгра­дите ВЕЦ-а?
- Изграждането на такова съоръжение обикновено трае
две години.
- Каква печалба очаквате да получите след това?
- Не съм икономист, не мога да отговоря на този въпрос. Има други хора, които се занимават с това.
- Значи ли това, че имате екип, с който работите?
- Как мислите?
- Кой ви помага?
- Не е задължително да си инженер, за да се занимаваш с други дейности.
- Долорес Арсенова като бивш екоминистър и ваша пациентка помогна ли ви?
- Няма връзка тук.
- Тя не ви ли е помогнала? Нали сте подали документи­те си в министерството, дока­то тя го е ръководела?
- Да, но дотогава не разре­шиха кредита.
- Защо?
- Не мога да ви кажа, това е


въпрос на процедура. - Член ли сте още на НДСВ? Бяхте координаторка на 24-ти софийски район.
- Член съм на НДСВ. Не съм напуснала, но вече не съм ко­ординаторка.
- Имате ли други известни пациенти освен Долорес Ар­сенова и Милен Велчев?
- Светлана Каменова, Катерина Голубарева, Надежда Михайлова.

http://www.parliament.bg/pub/PK/141638354-06-644.pdf


сряда, 24 септември 2014 г.

Общо 78 са язовирите в България, които създават риск от наводнения

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/23/2386244_obshto_78_sa_iazovirite_v_bulgariia_koito_suzdavat/
23 септември 2014 г.


Резултатът от редовния доклад за състоянието на язовирите в България след огледа на експертна група, в която влизат представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на държавното дружество" сочи, че 78 са водните съоръжения в предаварийно състояние, пише "Капитал". За някои е констатирано, че трябва съвсем малко, за да предизвикат сериозни проблеми.

Изданието посочва, че почти всички от опасните язовири са собственост на общините. От "Напоителни системи" са обяснили за "Капитал", че според Закона за водите публична общинска собственост е всеки язовир, който не е стопанисван от тях, от НЕК или от ВиК дружество.

Незаконни язовири няма – но има такива, за които общините водят дела с "Напоителни системи", защото искат някой водоем да премине към тях, защото от него се получава допълнителен приход с отдаването му на концесия. "Капитал" отбелязва, че в някои случаи е възможно общината да го стопанисва добре, но много често липсват и пари, и специалисти, грижата е прехвърлена към коценсионера, който просто иска да изкара повече приходи.

В началото на 2012 г., малко след наводнението в с. Бисер, правителството на ГЕРБ взе решение техническият надзор над всички близо 3000 водоема в страната да премине към "Язовири и каскади" на НЕК, т.е. към министерството на икономиката. Решението беше взето без дебат и досега няма индикации министерството да е встъпило в правомощията си на надзорник, подчертава изданието.

От МОСВ са обяснили, че след последните проверки и констатациите, че има опасни язовири, в басейновите дирекции са започнали процедури за прекратяване на издадени вече разрешителни за водовземане и използване на тези водоеми.

На собствениците на 78-те язовира са направени предписания да ги изпразнят или да поддържат обема им до безопасно ниво, докато ги ремонтират, обаче масово те не изпълняват дадените им предписания. Косвено от МОСВ са признали, че сега нямат много правомощия и след заповед на тогавашния премиер Пламен Орешарски от март тази година е направен преглед на нормативната уредба. Междуведомствената работна група е предложила промени в нея, с които контролът да стане по-ефективен. Сред предложенията е създаването на единен национален контролен орган, който да осъществява по-ефикасен контрол на техническото състояние на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения. Липсата на парламент обаче отлага по-строгия контрол някъде далеч напред във времето, отбелязва "Капитал".

Основните проблеми на 78-те опасни язовира са деформирана корона - пропукванията, с хлътвания и слягания, израсли дървета и храсти, нарушен или направо разрушен преливник, такива без проводимост, непочистени отводняващи канали, повреди в основния изпускател. Има и случаи, когато до изпускателните съоръжения не може да се стигне, има течове, водният и сухият откос на язовирите са деформирани, по тях има свличания, храсти и дървета, а в някои случаи от откосите е изнасян материал.

Язовирните стени, които са в предаварийно състояние, т.е. са опасни, трябва да бъдат извеждани от експлоатация, са обяснили от МОСВ. Това означава язовирът да се изпразни и стената да се поправи, ако ще се използва отново, или да се бракува. Това гласят условията в Наредба 13 от 29 януари 2004 г., но явно стопаните на опасните язовири не смятат за задължително да я изпълняват.

"Когато се стопанисват добре язовирите, това помага да се намали рискът от наводнения. Смисълът на язовирите, когато са се използвали повече за напояване, е през май - август обемът в тях да е почти мъртъв, т.е. да са почти празни. Но тъй като напояване сега почти няма, язовирите стоят пълни и при обилни дъждове има опасност да прелеят", е обяснил пред "Капитал" инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи". Микроязовирите почти не се използват за напояване, а стопанисването на повечето е оставено на общините. Някога са били поддържани предимно от бившите ТКЗС-та, сега има дадени на концесия, но се използват предимно като развъдници на риба.

В по-голямата си част обаче проблемните язовири нито са дадени на концесионер, нито са стопанисвани както трябва от съответната община, показва справката на МОСВ. В обл. Враца например те са общо четири и някои от тях са във водосбора на река Скът, която заля гр. Мизия, Бяла Слатина и близките села. По целия водосбор на Скът държавното дружество "Напоителни системи" не стопанисва нито един язовир – всички са общински – на Враца, Хайредин, Бяла Слатина, Мизия и Борован. Грижа на държавното дружество е само корекцията на коритото на р. Скът след Мизия. През добре поддържани водоеми, с работещи изпускатели и здрави стени, приливът ще по-плавен. Тоест, ако без язовир вълната е 10 метра, с преминаване през изкуственото съоръжение силата й ще намалее и същото количество вода ще е с по-малка височина и няма да се разлее рязко.

Сериозен проблем при борбата с наводненията са изсичането на гори и изкуствените корекции на реките. В някои случаи тези корекции са съвсем неправилни, не е преценено, че с тях се нарушава възможността за оттичане на повече вода и коритото преминава съвсем близо до населени места и земеделски земи. Много често корекцията е в границите на населено място и ако тя не е правилна, дори валежи малко над нормата създават проблеми. Инж. Славов разказа, че преди години е направена голяма корекция на река Скът в рамките на гр. Мизия заради завод за целулоза. "Без нея водата вероятно щеше да се оттегли по-бързо и нямаше да пострада толкова голяма част от града", предполага Славов.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Скъсана дига на река Марица предизвика наводнение в село край Димитровград

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/07/2375875_skusana_diga_na_reka_marica_predizvika_navodnenie_v/
7 септември 2014 г.


Дига на река Марица край димитровградското село Райново се скъса. Залети са огромни площи земеделска земя, има евакуирани хора, предаде БНР.

Водният поток е отнесъл няколко фургона на строителна фирма. Специалистите на електроразпределителното дружество ЕВН са изразили опасения, че преливащата вода ще събори електрическите стълбове и затова са взети мерки електрозахранването незабавно да бъде спряно.

Десетки декари обработваема земя останаха под вода, селскостопанските постройки, които се намират до дигата, също, уточнява държавното радио.

Жителите на Райново от първите десетина къщи, които са близо до разлива, вече са евакуирани, а пътят към Райново е отцепен, защото е пропаднал. На място са пристигнали много екипи на пожарната и полицията. Засега няма залети къщи, пострадали и бедстващи хора.

Наводнението в Странско - заради скъсани язовирни стени

Скъсани стени на язовирите в старозагорските села Борово и Козаревец са причинили наводнението в Странско вчера - това е заявил пред БНР кметът на Димитровград Иво Димов.

"Там количествата валеж са били над 200 литра на кв.м с много голям интензитет за кратък период от време. Тези микроязовири, колкото и малко да са като количество вода, все пак образуват приливна вълна, която влиза в язовира в село Странско, прелива през дигата и следва скъсване на язовирната стена", обяснява кметът.

В Странско вече текат възстановителни работи. Утре ще бъдат описани и щетите.

Остава опасността от преливането на язовира край свиленградското село Лозен. Снощи беше укрепена допълнително язовирната стена и превантивно бяха евакуирани 30 души. 

Нивото на водата при Свиленград е близо 4 метра при критичните стойности от 7 метра. Вчера вътрешният министър Йордан Бакалов инспектира дигите край Марица и според него те са здрави и могат да посрещнат голямата вълна, посочва БНР.

вторник, 26 август 2014 г.

Наблюдение на действащите ВЕЦ/МВЕЦ в България

През последните години изграждането на водноелектрически централи у нас търпи бурно развитие. Възобновяемите енергийни източници са приоритет на енергийната политика не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Производството на енергия от силата на водния пад в реките носи несъмнени ползи за цялата държава, заради факта че се създава брутен продукт, който не изисква ресурси, повишава се енергийната независимост и др. Никой не възразява срещу използването на реките с такава цел, стига, при производството на енергия от водата, да се спазват екологичните норми, за да може да оцелява животът в реките и около тях.

Статистиката показва, че в момента у нас има изградени и работещи около 200 малки водноелектрически централи, без да се броят подязовирните. Още около 280 централи се намират на различен етап на реализация, но при всички случаи имат вече издадени Разрешителни за водовземане от Басейновите дирекции. Някои са в процес на изграждане, а повечето търсят финансиране и строителството им може да започне всеки момент. Точната бройка на всички бъдещи ВЕЦ не може да бъде установена, но понастоящем има издадени разрешения за водовземане на още поне 400 точки по реките за бъдещо изграждане, без гореизброените. Дори данните в регистрите на държавните агенции се разминават и са непълни. Така например - за Басейнова дирекция Западнобеломорски район, общият брой на разрешенията за водоползване с цел - добив на ел. енергия от работещи и бъдещи ВЕЦ е за 516 точки по реките - само в югозападна България...

Какво се случва на практика?

Съгласно действащото законодателство - още при проектирането, и впоследствие при изграждането и експлоатацията, инвеститорите са задължени да спазват определени екологични норми. Най-важните от тях са:
* Да изпускат в реката задължително минимално водно количество след водовземането - с цел осигуряване оцеляването на екосистемите във - и около реката.
* Да осигуряват възможност за миграция на рибите и другите водни организми, посредством подходящи рибни проходи - пак с цел тяхното размножаване и оцеляване.
* Да събират и почистват натрупаните в задбаражните езера тинести наноси, посредством специални съоръжения, а не да ги изпускат в реките - основен проблем при русловите и нисконапорните централи.

Нищо от гореописаното не се случва на практика - почти без никакви изключения. Нещо повече:

* Една част от реките буквално пресъхват след водовземните съоръжения на деривационни централи, тъй като е хваната всичката вода, за да се произвежда ток, и нито капка не се изпуска в коритото на реката между водовземането и централата - в някои случаи, разстоянието между тях се измерва в километри.
* В останалата, преобладаваща част от деривационните централи, се изпуска толкова вода, колкото да поддържа само локви в реката. В тези реки не се наблюдава следа от живот.
* Ударно изпускане на тинести наноси и утайки след баражите на руслови централи - довели до масово измиране на риба и други организми в реката, какъвто е примерът с ВЕЦ Лакатник от 2008 година.
* През рибните проходи (с единични изключения) е невъзможно да преминават риби, освен ако не са сухоземни или алпинисти, със съответно оборудване. На някои места пък няма рибни проходи изобщо.
* Осушаването на речните корита - води до задръстването им с дървета, храсталаци и друга растителност, което е предпоставка за бъдещи наводнения при висока вълна. Например - коритото на р.Златна Панега след водовземането за ВЕЦ Румянцево

През последните години, от отделни хора или организации, са пускани множество сигнали до Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ) за подобни проблеми. В една част от случаите, след извършени проверки, са налагани нищожни глоби на собствениците (изразяващи се в печалбата от ВЕЦ за ден). Връчвани са им и задължителни предписания, които те не спазват, защото няма последващ контрол. В някои случаи няма никаква реакция от МОСВ изобщо. Но, при всички положения - със или без предписания - положението по реката си остава непроменено при следващи посещения!

Ето защо с доста усилия най-накрая като съвместна инициатива от:
Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България
създадохме портал за следене на Вецовете в България:

http://dams.reki.bg/

Надяваме се на подкрепата на колкото се може повече хора!!!
За повече информация може да посетите:

За сайта
За информацията в сайта
Как да помогна?

Каква е основната идея?

За случаите на нарушаване на екологичните правила - да направим всичко възможно за спасяване на живота в реките, след като държавата не го прави. За целта е необходимо да се извършва постоянен обществен контрол върху работата на колкото може повече съоръжения, изградени с цел производство на ел.енергия, и въвеждане на резултатите от контрола в цялостна база данни, която непрекъснато се обновява и допълва. Във всеки един момент, ще може да се проследява назад във времето:
1. Как е работило конкретното съоръжение?
2. Какво е направено, за да работи както трябва?
3. Как работи в момента?
По този начин събираната информация става достъпна за обществеността, за медиите, и за всички контролиращи органи на национално и Европейско ниво.

Организациите покрепили проекта за момента са:
    WWF - България
    Сдружение "Риболовен клуб Балканка"
    Спининг клуб "Стари Видри"
    Мухарски клуб "Стари Видри"
    Мухарски клуб "Стримерите"
    Федерация на Мухарите в България

Любомир Костадинов, WWF: Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина

От Агенция Фокус: http://www.focus-news.net/opinion/2014/08/21/29655/lyubomir-kostadinov-wwf-vinagi-edno-navodnenie-e-prichineno-ot-seriya-ot-prichini-to-nyama-edna-izklyuchitelna-prichina.html
21 август 2014 г.

Любомир Костадинов, WWF, в интервю за Агенция „Фокус” 

Фокус: Господин Костадинов, какво е състоянието на реките в България? 
Любомир Костадинов: Това е сложен въпрос, състоянието не е еднозначно. Ние не сме толкова богати на реки и водни ресурси и за съжаление всякакви отрицателни намеси в реките имат доста силен ефект, тъй като поради тази ограниченост на ресурса ние трябва да бъдем изключително внимателни. Състоянието към днешна дата е различно по различните критерии – химическо състояние, морфологични изменения, като ние основно акцентираме върху тези морфологични изменения. Проблематика със замърсяването, било то химично, било с твърди битови отпадъци е по – позната на обществото и от друга страна решението лежи предимно в общините и големите емитери на замърсяване. В този смисъл там е ясно какво трябва да се направи и има разбиране, че трябва да се направи и се надяваме, че ще се възви в тази посока. За това ние обръщаме внимание на проблемите, които са свързани най-вече с това реките да функционират като естествени. Както знаете не всяка течаща вода има функциите на река.Ние се опитваме да насочим вниманието именно към това какво е естествена река и насочване на вниманието какво е това речна растителност, която бива доста варварски изсичана в едни прикрити мероприятия за поддържане на речни корита, а всъщност става въпрос за нужда от дърводобив, който е на границата на законното и проблемите само се натрупват. Състоянието на реките в България не е много добро. Има различни мерки, които трябва да се приложат в спешен порядък така, че ние да не загубим тези основни функции на реките като само пречистване, като биологично разнообразие. За другите проблеми има нужда от много дългосрочна работа на цял спектър от институции. 

Фокус: Какво точно трябва да се направи?
Любомир Костадинов: Ние сме опитали да обобщим проблемите, върху които акцентираме в седем групи. Като за всяка група очакваме конкретни мерки за изработване на наредби, методологии или взимане на конкретни решения на проблема, например забрана за добив на баластра и инертни материали от реките, тъй като законодателно беше отхвърлено в миналия парламент, дори влезе в пленарна зала, но тогава си спомняте, че парламентът бързо приключи и не остана време да бъде гласувано. Така че има подобни консенсусни решения, които ние отново изваждаме на дневен ред и се надяваме, че по време на следващото управление може би ще стигне до по-интензивен диалог тази тема. И ще започнем със справянето на тези проблеми, защото знаете ли, че ако днес нищо не направим след няколко години дори и да започнем конкретни мерки процесите са така необратими, че ще ни струва много повече средства и усилия, отколкото в момента можем да направим. Нашата кампания също така акцентира и е позиционирана в момент, защото в момента се актуализират плановете за речните басейни, изготвят се планове за риска от наводнение – това са свързани теми, които дават възможност за справяне с тези проблеми и при желание от страна на управляващите е възможност сравнително прости нескъпи решения да бъдат взети, така че все пак да се върви в посока да запазваме реките, а не допълнително да ги унищожаваме. 

Фокус: Самият проект ще включва ли от ваша страна някакви дейности? 
Любомир Костадинов: Вижте това е кампания, наши собствени сили, които сме събрали, за да привлечем общественото внимание, но WWF дългосрочно работи много за реките. Основното в случая е, че не става въпрос за проект и някакво конкретно действие, а става въпрос за обществена кампания, която е насочена към институциите и към хората. Защото без обществена подкрепа, без обществото да осъзнае, че това са важни проблеми, нележащи проблеми и едновременно решими проблеми. Нали сега, ако трябва да бъдем честни не може с магическа пръчка просто да построим пречиствателни станции навсякъде и водата да стане чиста, нали това не може да стане. И е безумие да кажем: Искаме от утре да се построени пречиствателните станции , това е сложен процес. Но е реалистично държавата да приеме правила, например за по-доброто управление на реките, това е реалистично. И това единствено може да бъде постигнато с по-широка ангажираност на хората, защото този ресурс практически е забравен. Хората обръщат внимание на горите знаят, че те са важни, но водите винаги остават в маргиналното съзнание на хората. За тях се сещаме само лятно време, когато сме край река или при наводнение. Практически през останалото време българинът си изхвърля там отпадъците. И това трябва да се промени, но промяната идва през това ние да осъзнаем колко важни са те за нас. 

Фокус: Хората ще бъдат ли информирани как замърсяването на реките в повечето случаи води до наводняване, до разливане на речните корита? 
Любомир Костадинов: Проблемът с наводненията, с разливането както го нарекохте, е комплексен. Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина винаги има натрупване на фактори. В този смисъл, когато ние акцентираме върху проблемите на реките, ние акцентираме върху различните аспекти, които причиняват тези наводнения. И да интегрирано човек би могъл да изгради по-добра представа за това какво причинява наводненията и как можем да се справяме с тях. Защото, знаете ли не точно замърсяването, но строителството на инфраструктура покрай реките често увеличава риска от наводнения. Също така темата за екстензивните обеми – това са места, където реките могат да се разлеят свободно и да наводнят земеделски площи, но това да забави приливната вълна и да не причини жертви и някакви разрушения. Така че в този смисъл трябва да се обвият възможностите къде това е наистина реалистично да се направи, и това би трябвало да стане с тези както ви казах, планове за управление на риска от наводнение, те трябва да предизвикат тези мерки. Но също така трябва да се смени цялостното мислене за реките, които в България в масовия случай са опасани с диги, изправяни, с изсечена растителност като нали уж целта е по-бързото преминаване на реките, но това в най-общия случай води до преместване на проблема от една точка в друга точка, а не води до цялостно решаване. Например една естествена река, дори на някакво място да бъде прекъсната дига и да се залее някой стар меандър тя може да има много по-добър ефект, отколкото например диги пазещи земеделски земи от наводнения. Да за малки наводнения това е добре нали, това е решение, но за тези интензивни наводнения, които се случват причинени от много рязък дъжд в кратък период от време в големи количества, това изглежда не е най-доброто решение. Ако продължим да прилагаме едни решения от 30-те години, то тогава нищо добро не ни чака. Трябва да следваме съвременните концепции – повече място за реките, повече сигурност за хората. Това е в Холандия, която е страна, както знаете най-напредничава по темата и защита от наводнения – това е тяхното кредо. И ние трябва да вървим в тази посока , и всъщност запазването на естествения характер, опазването на крайречната растителност, опазването на тези естествени меандри, заливните раси, влажни зони – всичкото това нещо комплексно може да доведе до намаляване риска от наводнения и по-доброто управление на този риск. Така че, да ние акцентираме на тези проблеми, но някак си по-интегрирано – не искаме да спекулираме със страховете на хората и желаем те също да търсят информация и да се интересуват, защото това е решението. В нашата работа сме се убедили, че ако има обществена нагласа за нещо, само тогава могат да се постигнат добри резултати. Това е реалността в България. 

Роселина ПЕТКОВА

петък, 22 август 2014 г.

Най-големият екомузей у нас отваря врати в края на септември в Русе

от Дневник: http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/08/19/2363910_nai-golemiiat_ekomuzei_u_nas_otvaria_vrati_v_kraia_na/
19 авг 2014 г.


В края на септември ще отвори врати най-големият екомузей в България, информира за Радио Шумен главният уредник Венцислав Петков, цитиран от БНР. Екомузеят е част от Регионалния исторически музей в Русе, но е разположен в самостоятелна сграда, която вече е ремонтирана.

По думите му до момента изцяло готови са аквариумът, една от залите и четири от макетите.

Аквариумът събира 65 тона вода, стотици риби и ще бъде най-големият в страната.

Готовата първа зала представя блатната екосистема по река Дунав – с всички водолюбиви птици, които живеят покрай реката, залата дава информация и за връзката им с хората.

Четирите изработени макета показват живота на нощните грабливи птици, животните в горите около река Дунав, лешоядите и черните щъркели.

В момента работата е свързана основна с подготовката на макет на мамут, който ще е висок 3.20 метра и широк над 4 метра. "Залата с праисторическите животни ще е една от най-атрактивните, но там нещата стават малко по-бавно", казва Петков.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ