Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 30 май 2017 г.

Басейнова дирекция отряза мераците на известни разложани да строят нов МВЕЦ

21 май 2017 | 09:32

Влошеното екологично състояние на Осеновска река е използвано като мотив от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район" за поредния отказ за строителството на нов МВЕЦ в Югозапада.

Отрязаният този път е бившият секретар на БКП в Разлог и дългогодишен журналист Бойка Асиова, съдружник на разложанина Костадин Левенов във фирма МВЕЦ „Филипово" ООД.

Разложката фирма е регистрирана със скромния уставен капитал от 100 лв., в които по 49 лв. имат Асиова и Левенов, а останалите 2 лв. са на Атанас Терзиев. Тя има разрешително за водоползване от 2007 г., решение на РИОСВ от 2011 г. за максимална мощност на бъдещата централа от 550 кВт, но в свое решение от миналата седмица Басейнова дирекция е категорична, че предложението на инвеститорите е недопустимо. Мотивът: и двата им разработени варианта за местоположение на МВЕЦ „Филипово" са от тази част на реката, която е в защитена зона, обявена за опазване на местообитанията и биологичните видове.

72-годишната Бойка Асиова е от Разлог и в трудовата й биография има над 30 г. работа като журналист в различни всекидневници, 10 книги и 20 публицистично-документални филма.

Съдружникът й К. Левенов пък е собственик на едно от най-големите предприятия за добив и преработка на иглолистен дървен материал в Разлог. Фирмата му произвежда фасониран дървен материал и детайли за мебелната промишленост. Преди 10 г. той спечели един от първите проекти по програма САПАРД за Благоевградска област в размер на 100 000 евро, които инвестира в дървопреработваща линия.

Бизнес съдружието между Асиова и Левенов не започва с МВЕЦ „Филипово", а с друго дружество, създадено отново за строителството на централа. „МВЕЦ Места" е с малко по-сериозен капитал от този във „Филипово" – 1750 лв. Централата е планирана за река Места в района на Банско, за нея има разрешение за строеж от 2009 г., презаверено през август 2012 г., то обаче е загубило правното си действие на 20 януари т.г., когато вецът е трябвало да бъде завършен, а всъщност до момента строителството така и не е започнало.

Причината поне на този етап Б. Асиова и Левенов да не влязат в групата на стотиците българи, занимаващи се с производство на енергия от възобновяеми източници, са въведените през 2010 г. ограничителни мерки за изграждането на малки ВЕЦ в зоните от „Натура 2000". Мотивите за забраната са, че малките ВЕЦ-ове влияят отрицателно върху количеството и качеството на повърхностните води, тъй като осушават речното корито, нарушават хидроморфологичните, химичните и биологичните процеси на реките. По неофициална статистика дотогава в България са издадени над 700 разрешителни за строеж на МВЕЦ-ове – от тях над 100 са за Струма, 80 – за Места и притоците й. Оттогава положителните становища на институциите за поредното инвестиционно намерение в българските реки е по-скоро изключение, отколкото правило. Още повече че според европейските директиви до 2020 г. България трябва да осигурява 16% от крайното си енергийно потребление от възобновяема енергия, а още отсега този процент е 18,2.Струма

- See more at: http://pirinsko.com/basejnova-direkciq-otrqza-meracite-na-izvestni-razlojani-da-stroqt-nov-mvec-32381.html#sthash.ewRZjmSN.dpuf

петък, 26 май 2017 г.

Допълнен доклад - ВЕЦ на територията на БДДР и БДИБР

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДИБР на 17.05.2017, и на БДДР на 20.05.2017г.

Докладът е допълнение към предходния, като този път обръщаме внимание на МВЕЦ Ерма на територията на БДДР и на деривация Яденица на територията на БДИБР.

Ще започнем от МВЕЦ Ерма на територията на БДДР.
Посещението е при пълноводие от дъждове на територията на РСърбия.
ВЕЦ-ът работи на пълна пара и вие като линейка. Под водохващането прицърцорва малко вода, но не знаем дали отговаря на разрешителното, защото БДДР не са ни дали данни. Рибният проход продължава да си е просто глупав, но нищо повече, което е нормално за хидротехническата мисъл у нас.

Обръщаме внимание отново на БДДР, че над рибарника е изграден незаконен насипен бент, през който не може да мигрира никаква риба въобще и водата едва прицърцорва, дренирайки през бента.

ВАЖНО:
Обръщаме изключително внимание на БДДР - задбаражното езеро на МВЕЦ Ерма е тежко задръстено с тиня! Налага се да бъдат взети незабавни мерки, за да не стане като с ВЕЦ Луна на Ботуня, защото този път ще има международен скандал! Водохващането е доста близо до границата с РСърбия, а за сърбите Йерма е култова река!

За гореописаното можете да се убедите от следния линк:


17.05.2017 - деривация Яденица на територията на БДИБР.

Посещението е при нормална вода в реката, тоест почти никаква, защото НЕК я краде всичката, и при предстоящи тежки дъждове.
Всички предходни наши наблюдения се потвърдиха пред очите на БДИБР. Освен водохващане №15, всички останали изпускат по пет капки вода на час и нямат рибни проходи. Нещо повече - БДИБР се убедиха, че всичко, което сме описали във възражението срещу ДОСВ на бъдещия в минало време язовир Яденица, е вярно. Единствен лек спор възникна относно замърсяването на Юндолска - понеже БДИБР твърдяха, че не се знае колко е замърсена, което твърдяхме и ние, но че е замърсена е съвсем очевадно. Проблемът ще преодолеем много лесно през лятото при маловодие, след някой уикенд, когато Юндолска ще е натоварена най-много - за тогава БДИБР обещаха заедно да вземем проби за изследване.
За гореописаното можете да се убедите от следния линк:

Като споменахме язовира, се сещаме да уведомим всички органи на МОСВ, и най-вече НСЗП, да разгледат внимателно последната снимка от горния линк. Тя е направена над водохващане №18" и показва как изглежда реката, която ще се влива горе долу на това място в небъдния язовир. Обръщаме внимание, защото в ДОСВ е описано, че над вливането на Юндолска нямало подходящи местообитания на Ручеен рак /Austropotamobius Torrentium/ и НСЗП са повярвали. Ако реката от снимката не ври от подходящи местообитания, молим НСЗП да ни уведоми как според тях изглеждат подходящите местообитания за вида...

По този повод обръщаме внимание, че вече БДИБР може да потвърди всеки ред, написан от нас във Възражението срещу ДОСВ относно хидроморфологичния натиск върху река Яденица.
Ето защо, молим, компетентният орган този път да си свърши работата по Възражението ни, за която му се плаща от нашите данъци, отговаряйки си предварително на следния най-елементарен въпрос от бъдещото ни общо възражение срещу ДОВОС и ДОСВ:

            В река Яденица, която ще бъде хваната изцяло от язовира и ще се изпускат едни мижави 80л/сек под него, на която остават да пресушават притоците напълно поне 11 /единадесет/ действащи водохващания на течащи реки и още горе долу толкова дренажни водохващания на всяко пресъхващо дере от деривация Яденица, и на която река непосредствено над защитената зона Яденица, би имало язовир със 110 метра висока стена и 315 метра корона, а непосредствено под защитената зона ще има чисто нов ВЕЦ, възможно ли е да не настъпи увреждане на предмета на опазване в защитената зона и да няма да има отрицателно въздействие върху околната среда? Въпреки хидроморфологичния натиск, който на практика пресушава реката постоянно целогодишно, по цялата дължина, въпреки че преносът на седименти е напълно блокиран, че миграцията на рибите по притоците е абсолютно невъзможна и въпреки че ще бъде пуснат да тече единственият замърсен приток? И няма да има кумулативен ефект?
            Какво тогава би предизвикало увреждане и/или кумулативен ефект според МОСВ? Може би ядрен взрив, а може би и ядрен взрив няма да може?

Надяваме се НСЗП да си отговори сама на този въпрос, а също и МОСВ, преди да реши да отхвърли възраженията ни. И на въпроса защо изобщо всички са издали положителни становища и/или оценки за тия смехотворни доклади, пълни с лъжи.
Споменаваме тези проблеми за потвърждение на предложението от предходния ни доклад - Инспекторатът на МОСВ да извърши проверка и да уведоми прокуратурата още сега, за да не се налага да го направим ние, когато му дойде времето!

Предварително благодарим на всички за разбирането и съдействието.

сряда, 24 май 2017 г.

Възражение срещу ДОСВ на язовир Яденица

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, моля, в прикачения файл да се запознаете с Възражение на Сдружението относно ДОСВ на бъдещия в минало време язовир Яденица върху едноименната защитена зона.

Моля, да бъде отчетено, че възражението е изготвено само върху данните и изводите, представени в ДОСВ. Допускаме, че част от обозначените от нас липси на доказателства могат да бъдат открити в ДОВОС. Доколкото ДОВОС не беше публикуван едновременно с ДОСВ, за нас бе невъзможно да оценим съвкупността от данни и твърдения на авторите от двата доклада заедно и едновременно. Ето защо възражението ни срещу ДОСВ е направено само по данните в този доклад.

Знаем, че вече ДОВОС е публикуван на сайта на община Белово, но просто нямаме време да го изследваме подробно, защото има риск да изтървем срока за възражения срещу ДОСВ.

НО, в рамките на процедурата по ОВОС, ще представим ново и пълно възражение срещу двата доклада, съобразно допълнените данни от ДОВОС.

Молим, да обърнете внимание и на факта, че най-после в сряда, 17 май 2017г., БДИБР прие нашата покана да ги запознаем със ситуацията по деривация Яденица. Това също не сме отразили във възражението срещу ДОСВ, пак поради липса на време. Затова твърдението ни в това възражение, че БДИБР упорито отказва да ги заведем и запознаем със ситуацията, де факто вече не е вярно, но все пак те наистина упорито отказваха да ги заведем и запознаем със ситуацията почти до последния момент. От съвместната ни проверка произходиха и някои много интересни допълнителни обстоятелства, които ще добавим във възражението ни срещу ДОВОС, което ще представим също в съответния срок.
Надяваме се да проявите разбиране по този въпрос.

Възражението срещу ДОСВ е изпратено до много получатели, с надеждата да разберат, че ако при тях някога се получат подобни доклади, те трябва да ги проверяват доста по-внимателно, отколкото досега са ги проверявали, за да не изпадаме в неудобната ситуация да повишаваме информираността на държавните органи относно груби пропуски, грешки и директни лъжи в такива доклади.

Молим от МОСВ и БДИБР да ни изпратят входящи номера.

Приятно четене.

Доклад за осъществени дейности на територията на БДДР и БДИБР

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно осъществените дейности  на сдружението на територията на БДИБР и на БДДР на 20.05.2017г.

 

Преди доклада, поздравяваме министър д-р Нено Димов за намерението да проверява разни проекти, осъществени от структури на МОСВ и НПО, и предлагаме проверките да започнат от нас. Ние осъществяваме заедно много съвместни проекти, които всичките са насочени към постигане на целите на РДВ в определения срок, но засега оценката ни е, че не постигаме заедно задоволителен напредък по нито един общ проект. Между нас казано, напредъкът е нищожен, даже не съществува, а най ни боли за почти пълния общ провал по отношение Наредбата за рибните проходи.

 

На второ място информираме министъра и за един много интересен проект на друга НПО, заедно с МОСВ, БДЗБР и БДИБР, който според нас също се нуждае от проверка. Става дума за проекта на Регионален Екологичен Център /РЕЦ/ - "Оценка на комбинираните ефекти от ВЕЦ върху реките и прочее". От май миналата година, досега, проектът трябваше отдавна да е завършен, обаче никъде не се откриват следи от него. Наистина, основното научно откритие, а именно че - "Където е забранено от законите, не трябва да се строят ВЕЦ, а където е разрешено - може" не е кой знае какво откритие, с което авторите да се гордеят, но поне да бяха публикували нещо като финален доклад по проекта... за да можем и ние да понаучим нещо ново от него.

 

Препоръчваме също така проверките да не се ограничат само до една две зелени организации. Сигурни сме, че има много интересни проекти и на частни компании, сред които водещите би трябвало да бъдат Денкщат, Фортис и много други.

 

Обаче най-основен обект на проверки би следвало да бъдат така наречените доклади по ОВОС/ОСВ. У нас те са равнозначни на жива измама - 100%, без изключения, като знамето напоследък се развява от ДОВОС/ДОСВ на язовир Яденица. Намираме също така, че Инспекторатът на МОСВ следва да се поинтересува как и защо такива откровени измами биват оценявани положително  от самото МОСВ, а също и че въпросът би следвало да бъде обект на проверка от прокуратурата. Сега, чрез възражението срещу ДОСВ, което изпратихме миналата седмица, даваме шанс на министъра да сезира прокуратурата, за да не се налага да го направим ние на по-късен етап. По този начин би се запазило доброто име на МОСВ, доколкото това изобщо е въможно все още, защото думите ОВОС и ОСВ вече се превърнаха в мръсни думи у нас, поне сред обществото. От самите автори на докладите също трябва да се потърси отговорност за лъжите.

 

И сега - към доклада:

 

На 20.05.2016г., заедно с множество приятели, почистихме, доколкото успяхме и зарибихме река Ерма на територията на БДДР. За успеха на мисията можете да се запознаете от следния линк:

https://www.facebook.com/events/1963084294017368/permalink/1981965048795959/

 

Пак на същата дата, пак с наши приятели, почистихме и Бяла река над Калофер, но там боклукът беше доста по-малко. За събитието можете да добиете представа от следния линк:

https://www.facebook.com/balkanka.bg/photos/pcb.1424654780948378/1424652147615308/?type=3&theater

 

И двете събития бяха посветени на Световния ден на миграцията на риби - 21.05. Той тази година не се отбелязва официално, но ние си го отбелязваме, с надеждата някой ден и у нас да започне нещо да се прави по въпроса и от страна на държавата, както правят всички други държави в ЕС. Например - поне да се възобнови дейността на Работната Група за Наредбата за рибните проходи, като начало.

 

Изразяваме разочарование, че нито една структура на МОСВ не се включи, с нито един човек. Изразяваме и надежда, че в следващите ни акции ще има по-голяма активност. Така ще можем да осъществим нещо като Team Building, за сближаване с органите, с които така или иначе си взаимодействаме непрекъснато, повече или по-малко успешно. Припомняме, че следващото събитие ще е най-интересно - на 03.06.20217г. в Рибарица. Засега сме получили официално потвърждение за участие от само един човек /на който благодарим/, но се надяваме на много повече, особено от БДДР.

 

 

На следващо място в този доклад, изразяваме благодарност към БДИБР, че най-после, на 17.05.2017г., осъществихме мечтаната от нас проверка на деривационен канал Яденица. С резултатите от проверката ще Ви запознаем в следващ доклад, а също и в окончателното възражение срещу ДОВОС на бъдещия в минало време язовир Яденица. Самите резултати от проверката са много интересни.

 

Информираме Ви също така, че днес проведохме среща с министър Нанков. Извън основната проблематика, която коментирахме с него - проблемите в ЗУТ и разни наредби, накрая поставихме много остро въпроса за питейната вода на Бързия и за неработещата ПСОВ Душанци.

Министър Нанков пое ангажимент да провери случаите и да ни уведоми за резултатите, а ние обещаваме своевременно да уведомим Вас.

 

Благодарим на всички за разбирането и съдействието.

 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Първо заседание по скандално дело то ВЕЦ Бебреш срещу Община Ботевград

Крадецът вика дръжте крадеца. Няма такъв прецедент! Собственикът на ВЕЦ-а започва делото срещу общинското предприятие, а Напоителни системи му пригласят. Голяма работа, че една община може да остане без вода, важното е няКОЙ да има какво да лапа.

Вижте скандалните подробности във видеотто:
ЛИНК

понеделник, 15 май 2017 г.

Монгольские ГЭС: ЮНЕСКО требует объяснений у Монголии

После обращения международной экологической коалиции «Реки без границ» Комитет всемирного наследия ЮНЕСКО потребовал от правительства Монголии объяснений в отношении активизации деятельности по проекту строительства ГЭС «Эгийн-гол» в бассейне реки Селенга – крупнейшего притока уникального объекта всемирного природного наследия – озера Байкал.
>
> Коалиция «Реки без границ» обратила внимание представителей ЮНЕСКО на создание правительством Монголии новой госкомпании «Эгийн голын усан цахилгаан станц» – «ГЭС реки Эг». Гидростроительная компания получила права собственности на землю и другие необходимые правоустанавливающие и разрешающие документы, чтобы приступить к реализации проекта строительства ГЭС «Эгийн-гол» в бассейне крупнейшего притока Байкала. Тем самым Монголия фактически дезавуировала выполнение решений 39-й и 40-й сессий Комитета Всемирного наследия ЮНЕСКО, предписавших провести и представить на рассмотрение Центра Всемирного наследия оценки индивидуальныx и совокупных (кумулятивныx) воздействий на Байкальский объект Всемирного природного наследия планируемых монгольских ГЭС на реках Эг, Орхон и Селенга до того, как одобрить реализацию любого из этих проектов.
>
> «Довожу до вашего сведения, что в соответствии с параграфом 174 Руководства по выполнению Конвенции об охране всемирного наследия мы направили данную информацию монгольским властям для получения комментариев с их стороны, - сообщила глава европейского и североамериканского подразделения Комитета всемирного наследия ЮНЕСКО Изабель Анатоль-Габриэль в своем ответе коалиции «Реки без границ». – И, пользуясь случаем, хотела бы поблагодарить вас за постоянное активное участие в защите важного объекта всемирного наследия».
>
> «Для ЮНЕСКО совсем не важно, что подготовку к строительству Эгийнгольской ГЭС будет вести одна компания, а за ГЭС «Шурэн» и ГЭС «Орхон» отвечает другая, - подчеркивает координатор международной экологической коалиции «Реки без границ» Евгений Симонов. – Им, как и нам, важно не допустить ущерба Байкалу как уникальному объекту Всемирного природного наследия. Активисты и неравнодушная общественность   добиваются учета интересов Байкала всеми средствами: как через механизмы международных конвенций, так и участвуя в общественных слушаниях по монгольским ГЭС согласно процедурам Всемирного банка».
>
> Напомним, общественные слушания по монгольским ГЭС пройдут в Иркутской области уже на этой неделе. 16 мая слушания состоятся в Слюдянке, 17 мая – в Еланцах, 18 мая – в Иркутске. Представители коалиции «Реки без границ» примут участие во всех предполагаемых публичных обсуждениях.
> http://www.plotina.net/eg-unesco-mongolia

четвъртък, 11 май 2017 г.

We need to transform our approach to hydropower

Hydropower has triggered intense discussion and conflict for decades. While debates over individual dams carry great weight for local rivers and communities, they are also the most visible flash points of an even larger underlying global challenge: how can the world provide sufficient electricity to support stable, prosperous societies – including delivering electricity to the one billion people who currently lack access – and do so through energy systems that neither push the climate past safe boundaries nor degrade the natural values of the planet whose climate we seek to maintain?

In short, the world needs to more than double electricity supply by 2050, generated by low-carbon energy systems that do not degrade land and river ecosystems and the values they provide. This is no small task.

Many countries will look to hydropower. While it is true that some hydropower reservoirs have high emissions of greenhouse gases (particularly shallow reservoirs in the tropics), globally, hydropower is by far the largest source of low-carbon electricity. Even with the anticipated – and urgently needed – massive increases in solar and wind generation, most global projections include a major role for hydropower within the future renewable energy mix. But without careful planning and implementation, the expansion of hydropower poses serious risks to people and nature.

By inundating valleys, blocking rivers and changing flows, hydropower can displace communities and damage river ecosystems that provide food and livelihoods to hundreds of millions of people. These impacts tend to fall disproportionately on low-income, rural communities and indigenous groups. A dramatic expansion of hydropower risks helping to solve the climate crisis at the cost of many of the world's rivers and what makes them unique and so culturally, socially and economically valuable to so many people.

Report outlines new direction

To successfully navigate through the dilemmas of the energy-climate-nature challenge will require new approaches to hydropower – and energy more broadly. In a report launched this week at the World Hydropower Congress – The Power of Rivers: a business case – I and colleagues at The Nature Conservancy and several partners argue that shifting hydropower planning and management to the system scale – such as river basins, grids, countries or regions – must be the foundation of any new approach.

Energy development and generation will always have some negative impacts. Tradeoffs are unavoidable. However, in The Power of Rivers, we demonstrate that many impacts can be avoided or reduced and that tradeoffs can be eased. Importantly, the report also shows that this direction makes economic sense for countries and provides financial value to dam developers.

These better outcomes arise by shifting the scale of hydropower planning and management – decisions about which projects get built and how they are operated – away from single dams and towards the system scale: an approach called Hydropower by Design (HbD).

In an earlier report, we showed that global application of HbD could result in 100,000km more free-flowing rivers for the level of development projected for 2050, but only if there is broad uptake within the hydropower sector. Catalyzing widespread adoption will require that diverse decision makers see value beyond just environmental gains. And this is what The Power of Rivers is designed to do – drawing on a series of quantitative case studies to demonstrate to governments, developers and funders that HbD can provide value to them.

For governments and development organizations, the report demonstrates that HbD can deliver a 'better deal' for development in the form of improved economic performance across a range of sectors and resources. In river basins across the world, hydropower development and management will interact with water management services – including water supply, flood-risk management and irrigation storage – that have an aggregate estimated value of up to nearly US$800 billion per year. Hydropower that is planned and operated as part of a larger system has the potential to increase the benefits from these services. The report shows that implementation of HbD within river basins could result in improved performance in these other important economic values – ranging from 5 per cent to 50 per cent for the same or even greater electricity generation, relative to status quo development and operation.

These gains could often be achieved alongside large improvements in environmental performance, such as dramatic increases in the length of rivers accessible to migratory fish, ranging from hundreds to tens of thousands of kilometers – critical since hydropower development will be concentrated in river basins that support the highest levels of fish harvest and the highest diversity of fish species.

As promising as these results are, sustainable plans are unlikely to be implemented if they are composed of financially non-viable projects that can't attract investment. But as a case study on the Magdalena River basin in Colombia demonstrates, through HbD, a strategic and sustainable system could be composed of individual projects with improved financial performance compared to current approaches, based on two significant sources of value – system-scale engineering efficiencies and improved risk management.

Undoubtedly, system-scale approaches can move hydropower development and management toward more sustainable outcomes with broader benefits. Ultimately, however, the most comprehensive and balanced solutions for the climate, energy and nature may emerge from strategic planning across multiple energy sources at the scale of a grid – comparing how different mixes of renewables perform in term of both energy systems and ecosystems.

Indeed, a case study on Malaysian Borneo shows how decentralized renewable sources, added to existing hydropower dams, could meet future electricity demand at a lower investment cost than additional hydropower dams, with far lower impacts on forests, rivers and indigenous people. This type of integrated planning illustrates how and where hydropower can best contribute to low-carbon and sustainable energy systems, helping to meet that challenge of achieving a world with a stable climate, prosperous societies and healthy rivers.

Now, we just have to convince governments, funders and developers to make the shift – for their own and everyone else's benefit.

Dr Jeff Oppermann, WWF Freshwater Global Science Lead

вторник, 9 май 2017 г.

Доклад за ВЕЦ Бебреш и село Поибрене



В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДДР на 18.04.2017г.

Преди доклада, във връзка с мисията на сдружението за повишаване информираността на държавните органи, Ви уведомяваме, че Сдружение Балканка участва успешно в националния протест на риболовците, насочен против беззаконието, което цари в областта на опазването на водните обекти и екосистемите, чийто живот те поддържат. Обединени с няколко много силни риболовни организации, за обща радост вече ще можем да Ви изпращаме много по-често доклади за водните обекти, за които Вие отговаряте.
Обсъдили сме много проблемни зони и водни обекти - например язовирите Пчелина, Бебреш, Сопот, Яденица, както и реките Струма, Дългоделска Огоста, Ерма, Яденица и много други.

Изразяваме съжаление, че никой от МОСВ и БД не дойде на протеста, както това направиха от ИАРА. С директора на този държавен орган, и с представители на ДМР към МЗХ, проведохме няколко срещи напоследък. На срещите бяхме уведомени, че неколкократно пред МОСВ е бил поставян въпросът за Наредбата за рибните проходи на различни срещи и на различни нива. От страна на представителите на МОСВ на срещите е било споделено учтиво мълчание и съпричастие по този въпрос...

Ние споделихме от нашия опит, че мълчанието е доста характерно за МОСВ, не само за Наредбата, а и по всички останали проблеми, но че ИАРА и МЗХ просто трябва да продължат да настояват, както ние постъпваме непрекъснато и не се отчайваме. И сме сигурни, че някой ден изискването на ЗРА за наредбата ще бъде спазено, десет години след крайния срок или може би малко повече...

Постигнахе абсолютно съгласие и по въпроса, че рибите непрекъснато намаляват навсякъде, поради причини, които са Ви много добре известни. Споделихме и тревогата, че рибите са един от Биологичните Елементи за Качество /БЕК/, вследствие на което не бихме могли да постигнем изискванията на РДВ относно предотвратяване влошаването на състоянието/потенциала на водните тела, защото ситуацията, вместо да се подобрява, непрекъснато се влошава, с Вашето активно съдействие. Така например - в язовир Бебреш не може вече да е останала никаква риба, защото миналата есен той представляваше една локва.

От ИАРА също така изразиха известно разочарование относно становището за допустимост на БДДР и решението на РИОСВ Перник да се изготвя ОВОС за мината, която ще унищожи язовир Сопот. Те въобще не знаеха за този проблем, което не би трябвало да е така, защото язовир Сопот е обявен за  зона за опазване на стопански ценни видове риби, която предстои да бъде унишожена. Предложиха ни помощ, но ние я отклонихме, защото сме сигурни, че ще се справим сами с проблема, заедно с колегите от ЦРОО - клон Троян и с хората от с.Голяма Желязна. У компетентния орган по възражението ни срещу ИП - министърът на ОСВ, не може да има никакво съмнение по този въпрос.

И сега - към доклада.

18.04.2017г - Язовир Бебреш и ВЕЦ Бебреш на едноименната река.
Посещението е след приключило снеготопене във водосбора на въпросния язовир. В момента, когато язовирът трябваше да е пълен, нивото на водата е поне на 8 /осем/ метра под нивото на преливника. Тоест, поне една трета от обема на язовира я няма. Сравнете сегашните снимки на кулата, със снимките при празен язовир от предишното посещение, за да се убедите.

При посещението ВЕЦ Бебреш не виеше като линейка, тоест не работеше.
С резултата от посещението можете да се запознаете от следния линк:

Реката над язовира в момента на посещението се вливаше в него с около 1.5 /един и половина/ м3/сек и все още никой не напоява, и защо язовирът не се е напълнил, въобще е необяснимо.
Но, ако сега язовирът не се е напълнил, се страхуваме, че наесен в Ботевградско пак няма да имат вода за пиене и за напояване.

На същата дата бяхме поканени да участваме в среща с обществеността на Ботевград, на която и Вие бяхте поканени, но не дойдохте. Въпросът с ВЕЦ Бебреш беше обсъден, като ние споделхме мнение, че след като община Ботевград е издала разрешението за строеж, въпреки че са можели да спрат процедурите на поне три етапа, сега не трябва да се оплакват -  в крайна сметка ВЕЦ Бебреш създава работни места и допринася за енергийната сигурност на страната като цяло и, в частност - на Ботевград. Отделно от таксите за водата се взимат заплати в съответната БД, според теорията на директора на БДЗБР, тоест ползите са несъмнено повече от вредите.

По изявление на кмета на Ботевград - г-н Гавалюгов, ВЕЦ Бебреш не трябвало да работи, ако водата падне под 5 /пет/ метра от нивото на преливника, а сега беше доста по-ниско.
Ето защо не изключваме и възможността ВЕЦ Бебреш да работи нощно време с надеждата да не го хванат. Ще можем много лесно да проверим дали това е така по регистъра за декларациите за произход на АУЕР за месец април и ще Ви информираме за резултата от проверката. Иначе спадането на язовира е абсолютно необяснимо.

На последно място Ви уведомяваме, че сме информирали РЗИ Пазарджик относно факта, че водата в Поибрене не става за пиене. Сигнал за това явление сме получили от наши съмишленици в селото - те даже споменаваха думата арсен. Споменаха и че децата в селото /предимно от малцинството/ започнали често да боледуват.
Не сме сигурни за арсена, понеже той няма откъде да дойде, защото хвостохранилището на Асарел Медет е добре изолирано, за да не пропуска - точно както щяха да бъдат и хвостохранилищата в Трън. Затова сме помолили РЗИ Пазарджик да изследва водата за пиене. Те трябва да проверяват питейната вода. Дали ще извършат проверка, не сме съвсем сигурни, въпреки че обещаха. Доколкото обаче органите на МОСВ отговарят за състоянието на подземните водни тела, от където се взима същата тази питейна вода, оставяме на Вас да прецените, дали някой да не се включи в изследването на РЗИ Пазарджик - например ИАОС, БДИБР или някой друг. Във всеки случай - голяма част от хората от Поибрене отдавна не пият вода от чешмата - тези от тях, които могат да си го позволят, което е повод за тревога и за преценка дали да не се уведоми обществеността по националните медии за резултатите от проверката. Тук имаме предвид - медиите и местните хора да бъдат уведомени от компетентните органи, както е редно, а не от някой друг - за да не се всява паника необосновано...
Ако някой орган на МОСВ участва в такава проверка, молим, да ни уведомите за резултатите от нея.

Накрая молим, по този доклад да не се извършва проверка на язовир Бебреш, която да докаже, че всичко е наред, защото нещо не е наред.

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ