Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 18 декември 2017 г.

Дело за МВЕЦ „Огражден” на р. Лебница, който е спрян благодарение на жалба до МОСВ от Сдружение за дива природа Балкани

Ново Р/О: Ново Р/О, 10229 / 27.7.2010 г.


РЕШЕНИЕ

3915
София, 24.03.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 7297/2009. Document Link Icon


Производството е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. М. Б., срещу решение № 71 от 14.04.2009г. на министъра на околната среда и водите.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за недопустимо и алтернативно поддържа твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Решението е недопустимо, тъй като министърът на околната среда и водите се е произнесъл след изтичането на визирания в чл. 97, ал. 1 АПК срок. Поради това към датата на издаване на оспорения акт решение №6-ОС от 29.01.2009г на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), [населено място], е било влязло в сила. Наред с това жалбата на Сдружение за дива природа Б. до министъра на околната среда и водите е просрочена, дружеството не е надлежно легитимирано и за него липсва правен интерес от оспорване на акта. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Министърът не е отчел, че имотът, предмет на инвестиционно предложение, не попада в границата на защитени територии нито по Закона за защитените територии, нито в границите на защитена зона по Закона за биологичното разнообразие. Не е отчел, че законосъобразно директорът на РИОСВ, с оглед решение №33-П82004г., е преценил, че инвестиционното предложение не оказва значително отрицателно въздействие върху защитената зона. В оспорвания акт липсват доказателства за отрицателното въздействие на инвестиционния проект върху околната среда. Моли съда да отмени оспорвания акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие инвестиционни предложения, които попадат изцяло или отчасти в границите на защитена зона и не са изключение по ал. 3, се подлагат на оценка за съвместимост. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че директорът на РИОСВ не е имал правната възможност да откаже съгласуване на инвестиционното предложение. Извършването на оценката за съвместимост с предмета и целите на защитените територии е самостоятелна процедура, различа от тази по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и извършването й не е предпоставяно от наличието на влязло в сила решение по оценка въздействието на околната среда или решение по преценяване на необходимостта от такава оценка. Неоснователно е твърдението, че министърът не е обосновал по какъв начин инвестиционното предложение би могло да окаже отрицателно въздействие върху околната среда в имота, предмет на предложението. Решението само констатира пороците на акта и постановява връщането му за ново произнасяне, поради което не и необходимо излагането на аргументи в тази насока. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 97, ал. 1 АПК. Срокът, визиран в нормата е инструктивен, поради което произнасянето след него не прави решението недопустимо. Наред с това жалбоподателят не може да се позовава на института на мълчаливия отказ, тъй като той е създаден за защита правото на съдебна защита. Моли съда да остави без уважение жалбата.
Заинтересованата страна – директорът на РИОСВ, [населено място], не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Сдружение за дива природа Б., счита жалбата за неоснователна. Решението на министъра на околната среда и водите е законосъобразно и взето в съответствие с изискванията на директива 92/43/ЕО. Излага аргументи, изведени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и Закона за биологичното развитие, че органът, компетентен да издава разрешение по смисъла на чл. 6, §3 от директивата няма оперативна самостоятелност да преценява значимостта на въздействието. Той трябва да гарантира, че няма да бъдат увредени природозащитното състояние на видовете и местообитанията, предмет на опазване, както и възможностите за тяхното възстановяване, там, където се налага. В доклада на жалбоподателя и в решението на директора на РИОСВ липсват оценки на площите на унищожение или увредените местопребивавания и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитената зона. Директорът не е изходил от принципа на предпазливостта и не е преценил вероятността на настъпване на даденото въздействие. С оглед на това и поради недостатъчната информация за природозащитните местостояния и видове, законосъобразно министърът на околната среда и водите е отменил решението на директора на РИОСВ. Моли съда да остави в сила оспорваното решение на министъра на околната среда и водите.
Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят цели реализирането на инвестиционно предложение за изграждане на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) „О." на р. Лебница с водовземане на кота 532м и водоползване на кота 305м. Местоположението на инвестиционното предложение попада в землището на [населено място], единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) 87312, [община] – защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование „О. – Малашево", код BG 0000224. Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитени територии, но попада в обхвата на чл. 31, ал. 1 на Закона за биологичното разнообразие. За инвестиционното предложение има завършена процедура по глава шеста на Закона за опазване на околната среда с издадено решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда – Решение №33-ПР от 09.04.2004г. на директора на РИОСВ, [населено място].
С оглед на това инвестиционното предложение е обект на процедура по оценка на съвместимост съгласно чл. 14, ал. 1 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие. При осъществяване на тази оценка директорът на РИОСВ е приел, че строителството и експлоатацията на МВЕЦ няма да предизвикат увреждане или фрагментиране на природните местообитания, обект на опазване в защитената зона „О. – Малешево"; няма вероятност реализацията на инвестиционното предложение да повлияе негативно на ключови елементи на защитената зона; да доведе до намаляване на видовете, предмет на опазване, като безпокойството на видовете ще бъде краткотрайно – само за периода на строителството; не се очаква генериране на емисии и отпадъци, във вид и количества, които да окажат отрицателно въздействие върху природните местообитания, популациите и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитените зони; че при строителството и експлоатацията на обекта не се очаква образуването или засилването на ерозионни и свлачищни процеси. Тези негови изводи са обективирани в решение №6-ОС от 29.01.2009г.
Решението е публикувано на интернет страницата на РИОСВ на 02.02.2009г., съгласно извадка за публикуване. С жалба, вх. №48-00-116 от 13.02.2009г., Сдружение за дива природа Б., оспорва заповедта пред министъра на околната среда и водите. В резултат на образуваното административно производство министърът на околната среда и водите е издал оспорваното в настоящото производство решение №71 от 14.04.2009г. С него министърът е приел, че в хода на проведената от директора на РИОСВ процедура, са допуснати нарушения – възложителят на инвестиционния проект не е представил приложение №2, част Б, към чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредба за ОС). Във връзка с т. 1 от част Б на приложение №2 не е представена характеристика на засегнатата територия. С оглед на това директорът на РИОСВ е постановил акта си при непълнота и неточност на подадената информация. Приел е, с оглед на това, че мотивите, визирани в т. 1-3 на решение №6-ОС от 29.01.2009г., са необосновани. Не са използвани всички възможни методи за събиране на информация и не е събрана релевантната информация. Не е отчетена голямата вероятност от фрагментация на природните местообитания и местообитания на видове спрямо първоначалното им състояние, предмет на опазване в зоната. Неоснователно, дейността по изграждане на МВЕЦ, е приета за краткотрайна. Не е отчетено, че в защитената зона се опазват 20 природни местообитания, като и че ще бъдат пряко засегнати местообитанията 91 ЕА крайречни гори от Alnus glutinosa и S. sp., приоритетни за опазване, и 92 СО гори от Platanus orientalis, които формират една от най-качествените крайречни местообитания в страната. Поради липсата на допълнителна информация е приел, че не е ясно как точно е формиран изводът за липса на емисии и отпадъци в количества, които да окажат отрицателно въздействие. Мотивът по т. 5 е приел, че е извън компетентността на директора на РИОСВ. Приел е, че инвестиционното предложение предполага значително въздействие върху р. Лебница, която е ключов елемент на защитената зона. Въз основа на това е направил извода, че решението е постановено без да са отчетени въздействието на инвестиционното предложение върху ключови елементи на зоната и кумулативното въздействие с други предложения. Отменил е решението и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания.
Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на [фирма] за неоснователна по следните съображения:
По твърденията за недействителност на решението на министъра на околната среда и водите:
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че жалбата на Сдружение за дива природа Б. е просрочена. Видно от представените от ответника, и неоспорени от жалбоподателя, доказателства, решението на директора на РИОСВ е обявено на интернет страницата на инспектората на 02.02.2009г. С оглед на това, жалбата е подадена в законния 14-дневен срок. Ирелевантно за допустимостта на жалбата е обстоятелството, че тя е подадена направо пред горестоящия орган, а не чрез издателя на оспорения акт.
Неоснователно е и твърдението, че към датата на произнасяне на министъра на околната среда и водите, решението на директора на РИОСВ е влязло в сила. При подадена жалба, съгласно чл. 90, ал. 1 АПК, административните актове не се изпълняват до решаването на спора от съответния орган. Непроизнасянето на горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 АПК не води до влизане в сила на оспорения по административен ред акт. Срокът е инструктивен, изтичането му не води до погасяване на правото и задължението на горестоящия орган да се произнесе. Непроизнасянето в срок не означава мълчалив отказ, то само открива възможността за защита по съдебен ред. Но при издаден впоследствие нарочен акт, който удовлетворява лицето, задвижило производството пред горестоящия орган, то не би имало интерес от обжалване. Негово е правото след изтичане на визирания в чл. 97, ал. 1 АПК срок да упражни или не правото си на жалба до съда. Жалбоподателят не може да се позовава на чужди субективни права.
Видно от изложеното оспореното решение е валидно. Постановено е в рамките на редовно административно производство.
По твърденията за неправилност на решението:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че имотът, предмет на инвестиционното предложение, не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Видно от самото решение №6-ОС от 29.01.2009г. на директора на РИОСВ местоположението на инвестиционното предложение е защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование „О. – Малашево", код BG 0000224. Зоната е включена в списъка на защитените зони с Решение №661/2008г. на Министерския съвет. Този факт не е оспорен от жалбоподателя.
Инвестиционно предложение, попадащо в обхвата на защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, и което не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на тази територия, но може да окаже отрицателно въздействие върху нея, се подлага на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Безспорно е, че предложението не е нито непосредствено свързано, нито необходимо за защитената зона. Безспорно е също така, че процесното предложение не попада и в изключенията на ал. 3 на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. С оглед на това законосъобразен е изводът на административния орган, че процесното инвестиционно предложение подлежи на оценка за съвместимост.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наличието на решение по глава шеста на Закона за опазване на околната среда поставя директора на РИОСВ в невъзможност да откаже съгласуването на инвестиционното предложение, тъй като то би било в противоречие с влязъл в сила индивидуален административен акт – решение №33-П/2004г. Производството по оценка на въздействието върху околната среда и оценката за съвместимост с предмета и целите на защитените зони са две самостоятелни, независими едно от друго производства. Те имат различен предмет, цел и нормативно основание. Оценката на въздействието върху околната среда, съгласно чл. 81, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда, оценява въздействията от инвестиционното предложение върху околната среда като комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти. Оценката за съвместимост е оценка на инвестиционните предложения за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Двете процедури не се намират в отношение на зависимост една от друга. Напротив, съгласно изричната разпоредба на §14, ал. 3 във вр. с ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие в случаите, когато е налице завършена процедура по оценка на въздействието върху околната среда с влязло в сила решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, се извършва оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Както правилно е посочил в решението си министърът на околната среда и водите в този случай оценката на предложението е следвало да бъде извършена съгласно изискванията на глава II на Наредбата за ОС.
Видно от приложеното по делото уведомление, съгласно приложение №1, част Б по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС, жалбоподателят не е представил информация за засегнатите елементи на Националната екологична мрежа, не са описани целите и предмета на предложението, както и необходимостта от изграждането на нова инфраструктура. От приложения регистър на земеделските земи, гори и земи в горския фонд е видно, че са налични дървесни видове на възраст 90 години.
Следователно правилно министърът на околната среда и водите е приел, че компетентният орган е постановил акта си при непълнота на информацията. Вместо да упражни правомощията си по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за ОС и да поиска допълнителна информация директорът на РИОСВ е извършил преценка за допустимостта на предложението и е приел, че няма вероятност за отрицателно въздействие върху защитената територия. Ако беше изпълнил задължението си да постанови акта като събере и прецени в тяхната съвкупност всички относими доказателства, то органът вероятно би достигнал до друг правен извод. В тази насока подробни са аргументите на министъра на околната среда и водите в раздел III на оспореното решение, нито едно от които не е оспорено от жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че министърът не е обосновал по какъв начин инвестиционното предложение би могло да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони. С оспорваното решение министърът не се произнася по степента на отрицателно въздействие върху защитените зони, т.е. по същество. Предмет на неговия акт е законосъобразността на акта на директора на РИОСВ. Именно защото констатира, че решението на директора на РИОСВ е постановено без да е изяснена фактическата обстановка, т.е. допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат санирани в производството пред него, той отменя акт и връща преписката на директора за ново произнасяне. При това ново разглеждане директорът следва да събере всички релевантни доказателства, да ги цени в тяхната съвкупност и с оглед на това да постанови, при спазване на критериите по чл. 16, ал. 1 от Наредбата за ОС, решение по чл. 18 и чл. 20.
Именно защото наличието или не на отрицателно въздействие не е предмет на оспорения в настоящото производство акт съдът не обсъжда и доводите на заинтересованата страна – Сдружение за диви природа Б., по същество. Неговите възражения във връзка с преценката на отражението, което процесното инвестиционно предложение би имало върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитената зона „О. – Малешево" ще бъдат ценени в производството по проверка законосъобразността на издадения от директора на РИОСВ повторен акт.
Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателя нарушения на оспорвания административен акт не са налице. При извършената служебна проверка на обжалвания административен кът съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за биологичното разнообразие, поради което оспорването на [фирма] следва да бъде отхвърлено.
С оглед изходът от оспорването, съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените поделото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. М. Б., срещу решение № 71 от 14.04.2009г. на министъра на околната среда и водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.


Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3915 / 24.3.2010 г.


РЕШЕНИЕ

10229
София, 27.07.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от председателяДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 6326/2010.


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение N 3915 от 24.03.2010 г. по адм. дело N 7297/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът по делото – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Останалите ответници – РИОСВ, [населено място], и Сдружение за дива природа „Б.", редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу решение N 71 от 14.04.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение N 6-ОС от 2009 год. на директора на РИОСВ – Б. за преценяване вероятната степен на отрицателно въздействие, с което се съгласува инвестиционното предложение на касатора за „Изграждане на МВЕЦ „О." на река Лебница в землището на [населено място], общ. Б., и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган.
По-горестоящият административен орган е изложил съображения, че в хода на проведената от директора на РИОСВ процедура са допуснати съществени нарушения на административнороизвоствените правила, изразяващи се в непредставяне от страна на възложителя на всички изискуеми съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредба за ОС) документи, в резултат на което директорът на РИОСВ е постановил решението си при непълнота и неточност на подадената информация. Наред с това, министърът на околната среда и водите в приел, че мотивите в т. 1-3 на оспореното решение са необосновани, тъй като не са използвани всички възможни методи за събиране на информация и не е събрана цялата относима информация. В заключение е счел, че решението е постановено, без да са отчетени въздействието на инвестиционното предложение върху ключови елементи на зоната и кумулативното въздействие с други предложения. По изложените съображения е постановил оспорения пред първоинстанционния съд акт.
Т. състав на ВАС е приел за неоснователно твърдението, че към датата на произнасяне на министъра на околната среда и водите, решението на директора на РИОСВ вече е било влязло в сила, тъй като непроизнасянето на по-горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК не означава мълчалив отказ, нито води до окончателност на оспорения по административен ред акт, а открива възможността за защита по съдебен ред.
Съдът е направил изводи също така, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Обжалваното решение е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на института на мълчаливия отказ, който видно от систематичното място на разпоредбата, която го регламентира – чл. 58 от АПК, е приложим единствено в производството по издаване на индивидуални административни актове.
В производството по оспорване по административен ред, непроизнасянето в установения в чл. 97, ал. 1 от АПК срок от по-горестоящия административен орган, дава възможност за оспорване на законосъобразността на административния акт пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 от АПК). При редовно упражнено право на жалба срещу решението на директора на РИОСВ, то същото не е влязло в сила и постановеното контролно решение на министъра на околната среда и водите не е недопустимо, в какъвто смисъл са и мотивите на тричленния състав на ВАС.
Съответен на доказателствата по делото е и изводът на решаващия състав, че имотът, предмет на инвестиционното предложение, попада в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. От данните по делото (стр. 19) – писмото от 14.03.2008 г. от Дирекция „Национална служба за защита на природата", както и от самото решение на директора на РИОСВ в частта относно местоположението на инвестиционното предложение (стр. 28) безспорно се установява, че площта на същото попада в границите на защитена зона „О.-Малешево" с код BG0000224 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение N 661/2008 г. на МС, обн. ДВ, бр. 85/2007 година.
Обосновано е и заключението на първостепенния съд, че процесното инвестиционно предложение не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на тази територия, но може да окаже отрицателно въздействие върху нея, както и че няма данни същото да попада в изключенията съгласно чл. 31, ал. 3 от З.. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е направил законосъобразен извод, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 от З. и инвестиционно предложение на кастора следва да се подложи на оценка за съвместимост.
Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че по-горестоящият административен орган не е съобразил действието на решението, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за процесното инвестиционно предложение, тъй като това производство е самостоятелно и независимо от производството по оценка за съвместимостта. Т. състав на ВАС е изложил подробни съображения относно целта, предмета и нормативното основание на двете производства, развиващи се съответно съгласно чл. 81, ал. 5 от ЗООС и чл. 31, ал. 1 от З., и тези правни заключения се споделят напълно от настоящия състав, без да е нужно да се преповтарят отново.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение N 3915 от 24.03.2010 г. по адм. дело N 7297/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
Решението е окончателно.

Особено мнение:

Съдебна практика - решение, позовавщо се на Рамковата директива за водите

РЕШЕНИЕ

1092
София, 28.01.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Нестор Несторов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 8553/2009. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.
    Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 177 от 29.04.2009г., постановено по адм.дело № 865/2008 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № ПО-01-055/02.07.2008 г. на Директора на Б. дирекция „З. район" (БДЗБР) [населено място]. Навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира деловодни разноски.
    Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд.
    Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
    В. административeн съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
    Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
    С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № ПО-01-055/02.07.2008 г. на Директора на БДЗБР, с което на основание чл.68 т.1 във вр. с чл.49 ал.3 т.1 и чл.68 т.3а във вр. с чл.62 ал.1 т.2 и т.3, чл.50 ал.4 т.3 и чл.68 т.4 от Закона за водите (ЗВ) е отказал издаването на разрешително за водовземане и ползване на воден обект р.Лебница, десен приток на р.С., в землището на [населено място], [община], с цел производство на електроенергия, посредством МВЕЦ по заявление вх.№ 725/15.08.2005 г. на жалбодателя.
    Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
    Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е изложил и подробни мотиви, както относно приетите от него за установени факти, така и относно приложението на относимите правни норми с оглед фактите по делото.
    Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил подробни мотиви в които е изложил аргументирано правните си изводи, като е извършил пълна проверка за законосъобразност на обжалвания пред него административен кат по реда на чл.168 АПК. Събранията доказателствен материал е обсъден след съвкупната му преценка, а приетите по делото експертизи са изготвени след като изрично вещите лица са посочили, че са се запознали с материалите по делото, като вещото лице М. е извършил и оглед на място.
    Правилно съдът е приел, че след като в писмото от 15.08.2005 г. [фирма] е коригирал първоначалното си заявление също под № 725 от 18.05.2005 г., като изрично е посочил, че първото заявление следва да се счита за невалидно в частта, фиксираща котата на водохващането, но в приложеното към писмото заявление е уточнил предвидено изграждане само на едно водохващане на р.Лебница – на кота 625.00 м., напорен водопровод с дължина 1850 м. и сграда на централата на кота 605.00 м. е променил първоначално определените параметри. Настоящият състав напълно споделя изводите в първоинстанционното решение, че с това в случая е допуснато нарушение по чл.60 ал.2 т.4 ЗВ. Представеното пред административния орган решение да не се извършва оценка на въздействието на околната среда касае първоначално подаденото заявление, а не коригираното такова. С това решение - № БД-90-ПР/09.08.2005 г. Директорът на РИОСВ Б. е указал на касатора, че при промяна в инвестиционното предложение или на обстоятелството, при което същото е било издадено е следвало да го уведоми в едномесечен срок, но същият не е сторил това. С оглед на това правилно съдът е установил, че административният орган законосъобразно е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.68 т.4 ЗВ въз основа на представените със заявлението параметри.
    Правилен е и изводът на съда, че в обжалвания пред него административен акт в съответствие с материалния закон е прието, че с изграждането на МВЕЦ на водния обект - р.Лебница ще настъпи трайна промяна в естественото му състояние, което ще доведе до определянето му като модифициран, съгласно чл.156б ал.1 т.1 б. „г" ЗВ. Този извод е базиран на приетите по делото доказателства, включително въз основа на назначените по делото експертизи, от които безспорно се установява, че евентуалното реализиране на инвестиционното предложение на касатора ще промени естественото състояние на водния обект в този участък, както и ще доведе до съществено и трайно нарушаване на екологичното и биологичното равновесие в този участък. Речната екосистема в района на водоема ще се промени коренно, ще намалее биологичното разнообразие, крайречната растителност – елшова гора ще бъде изцяло залята с вода и ще изгние.
    Следователно правилно е прието в обжалваното решение, че в случая след като се е съобразил с Рамкова директива 2000/60/ЕС и наличието на предпоставките на чл.68 т.3а във вр. с чл.62 т.3 ЗВ постановеният отказ да се издаде исканото разрешително е в съответствие с материалния закон.
    Обосновано съдът е приел, че при наличието на влезли в сила предходни разрешителни за водовземане и ползване на воден обект, режимът на работа на МВЕЦ на изравнени води, съгласно инвестиционното намерение на касатора не осигурява и не гарантира постоянно протичане на води във водния обект, необходими за удовлетворяване на приоритетно водовземане по смисъла на чл.50 ал.4 т.3 ЗВ, като свободното количество вода е крайно недостатъчно за работата на разположените по-долу МВЕЦ-ове.
    Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
    По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177/29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 865/2008 г. по описа на Административен съд Благовград.
Решението е окончателно.

Особено мнение:

Съдебна практика - клевета против ВЕЦ :)

Решение № 2306 от 4.10.2016 г. на РС - Сандански по гр. д. № 282/2015 г.

 
 
Данни за делото
Съд: Районен съд - Сандански
Вид на делото: гр. д.
Номер на делото: 282
Година: 2015
Съдебен състав / Съдия:
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 2306
Дата на постановяване: 04.10.2016
Дата на влизане в сила:
Статус на акта:
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:
 
 

Р Е Ш Е Н И Е № 2306

 
 

гр. Сандански, 31.10.2016 г.

 
 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 
 

РАЙОНЕН СЪД -САНДАНСКИ, гражданско отделение - втори състав в открито заседание на 04.10.2016 година в следния състав:

 
 

Председател: Бисерка Бакалова

 
 

Секретар: Йорданка Стойкова

 
 

като разгледа докладваното от съдия Бакалова гражданско дело № 282 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 
 

Производството е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и е образувано, въз основа на иск, предявен от Н. К. М. от гр.XXXXXXXXXX срещу В. Н. Н. от гр.XXXXXXXXXXX.

 
 

Твърди се в исковата молба, че в бр. 7 от 23.02.-01.03.2015 г. на вестник "XXXXXXXXXXXX ", ответникът В. Н. Н. е публикувал материал със заглавие "Един от най-богатите санданчани търси подходящо "мюре" за да издигне свой кандидат-кмет на гр. XXXXXXXXXX". Сочи се, че материалът е аранжиран със снимка на ищеца, а в текстовата част се внушава, че ищецът търси кандидат, когото да издигне за кмет на Община-XXXXXXXXXXX. Твърди се, че в материала са изложени твърдения за незаконно изграждане от ищеца на микроязовир в района на с. XXXXXXXXXXXXX върху земя държавна собственост, както и че не притежава разрешително за изграждането и ползването на водоема. Ищецът сочи, че единствено вярно в тази информация е, че в с. XXXXXXXXXXXXX съществува микроязовир, но същия не е изграден от него, нито се използва по какъвто и да е начин от него. Твърди се, че в материала са изложени твърдения за изграждане от ищеца на микроязовир в с. XXXXXXXXXXXXX. Ищецът пояснява, че този микроязовир е изграден и е публична собственост на Община -XXXXXXXXXXXX. На следващо място се сочи, че в статията са изложени твърдения, че ищецът е спретнал собствена МВЕЦ "XXXXXXXXXXXXX" за напояване и направата на ток. Ищецът разяснява, че обектът, стопанисван от "XXXXXXXXXX" ООД МВЕЦ - XXXXXXXXXXXXX е напълно законен, че е изграден и снабден с всички видове разрешителни. Твърди се в исковата молба, че изложените неверни твърдения в материала внушават, че ищеца не се съобразява със законите в страната, че осъществява стопанска дейност незаконосъобразно и изграждането и функционирането на МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX" е определено като престъпление. Твърди се, че разпространявайки неверни твърдения по отношение на ищеца, ответникът е въвел в заблуждение читателите на вестника, нарушил е правото им да бъдат правилно информирани, както и е нарушил правото на чест, достойнство и добро име на ищеца, като му е причинил негативни изживявания и стрес. Твръди се още, че невярната информация е поднесена тенденциозно и язвително с пряка цел ищецът да бъде опозорен и че той е известен и уважаван човек в гр. XXXXXXXXXXXXX, познат на повечето жители на общината. Твърди се, че изнесеното във вестника е било широко коментирано, станало е достояние на неограничен брой читатели, предизвикало негативни реакции в ищеца като болка, обида и срам, които още не са отшумели. Ищецът сочи още, че и към настоящия момент трудно работи, разсеян е, раздразнителен и се кара безпричинно с работниците си. Сочи още, че изнесеното в статията се е отразило на авторитета му сред бизнес партньорите му, които се отнасят към него подозрително и с недоверие.

 
 

Ищецът иска от съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от разпространение чрез вестника "XXXXXXXXXXXX" в бр.7/ 23.02. - 01.03.2015 година на неверни и позорящи го твръдения, а именно, че е построил без разрешение върху държавна земя микроязовири в с. XXXXXXXXXXXX и с. XXXXXXXXXX и МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX", ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

 
 

Ответникът в подадения от него отговор на исковата молба оспорва иска. Твърди, че не е написал посочената статия. Твърди, че не е явтор на статията и че нейн автор е В. Н., който в следващия брой е поместил и друга статия за ищеца и за неговия адвокат И. С.. Ответникът твърди, че не е журналист, репортер или дописник за да се занимава със списването на статията. Изразява становище, че с предявяването на иска е налице тенденциозност по отношение на него, тъй като във вестник "XXXXXXXXXXX" са помествани и други статии за ищеца, но последния не е реагирал на написаното в тях.

 
 

В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването, направено с отговора на исковата молба.

 
 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

 
 

В брой 36 от 22 декември - 28 декември 2014 година на вестник "XXXXXXXXXXX" - Таблоидът на Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич" била публикувана статия озаглавена "Феодализъм в действие! Има ли закони в XXXXXXXXXXXX за Н. М.?" и подзаглавие "ВЕЦ - овете му продължават да ползват вода без да плаща, власттта ловува в ловния му парк, общинските съветници му козируват, той продължава да коли и беси в зеленчуковия бизнес!". Като автор на статията във вестника е посочено лицето Л. М.. В статията се разказва как тогавашният министър на земеделието ловувал в частия ловен парк на "осъдения за купуване на гласове "оранжериен бос" Н. К. М." в с. XXXXXXXXXXX Разказва се подробно как М. е бил осъден от РС - Сандански за купуване на класове на местните избори през 2008 година. Посочва се, че предприемачът "си спретнал своя ВЕЦ с вода от държавата". Сочи се, че през ноември 2010 година инспектори открили, че вода за напояване на ниви отива към автомивки и хотели, че от нея "Н. М. си прави ток" в МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX" и че това се разкрило при проверка на инспектората в земеделското министерство и в държавната фирма "XXXXXXXXXXXX". Сочи се в материала, че в XXXXXXXXXXXX, "местното сдружение за напояване вместо в полза на фермерите работи за частни корпоративни интереси по твърдение на инспекторите и че това сдружение е злоупотребило с имущество за над 500 000 лева, дадени му безвъзмездно за ползване от държавата". Посочва се, че са открити 12 незаконни отклонения от тръбопроводи на "XXXXXXXXXXX", с които се подава вода на 3 автомивки, 2 хотела, оранжерия, малката ВЕЦ на Н. М. и няколко фирми. Сочи се, че комисията установила, че в "помпена станция "XXXXXXXXXXXX" двете високонапорни помпи са демонтирани и на мястото на едната е сложена помпа с обърнато работно колело като турбина на ВЕЦ на домакина на М. Н., че били изградени незаконни постройни и че от помпена станция "XXXXXXXXXXXX" пък липсвали машини и ел. части, окрадени били дори дограмата и тухлите". Посочва се в статията, че Сдружение "XXXXXXXXXXXX" е подписало договор с фирма "XXXXXXXXXXXXX" ООД на Н. М. и че сдружението "незаконно е разрешило построяването на ВЕЦ на една от помпените станции, че наемът бил "символичните" 10 лева на месец". Сочи се, че според фирмените регистри председателят на сдружение "XXXXXXXXXXXX" Т. Г. е управител на общинското дружество "XXXXXXXXXXX" ЕООД в XXXXXXXXXXXXX, а от друга страна "XXXXXXXXXX" ЕООД и "XXXXXXXXXX" са съдружници в "XXXXXXXXXXX", в която управител отново бил Н. М.. Посочва се, че резултатите от проверката били дадени на прокуратурата". В деня на публикуване на вестника - 22.12.2014 година в сайта на "югозападния таблоид" "Топ преса - дейли" бил публикуван материал на Д. С. озаглавен "Скандал! Статия срешу олигарх в XXXXXXXXXXXX саботира днешния тираж на вестник "XXXXXXXXXXX" !!!" В материала се посочва, че координаторът на медията в гр.XXXXXXXXXX - В. Н. съощил, че вестникът не е по павилионите заради скандалните разкрития, свързани с един от най- големите и мастити олигарси в гр. XXXXXXXXXXXXX". В материала се сочи, че Н. казал следното: "Екипът ни работеше няколко седмици по разплитането на схемите на един от най- големите бизнесмени и фактори в политическото задкулисие на град XXXXXXXXXXXXX. Излизат наяве уникално скандални неща за това как един човек може да прокара закон само и единствено в свой интерес и интерес на бизнеса си. Как се ползва вода без пари за ВЕЦ - овете и още по- скандални неща. Видно е, че сме уплашили някого и сега вестникът не е на пазара". По- късно, същият ден - на 22.12.2014 година, като продължение на този материал в същия сайт на "Топ преса дейли" било публикувано продължение по темата от Д. С. озаглавено "Медийният координатор В. Н. относно цензурата със "XXXXXXXXXXXX": Ужасен съм!" Под материала е публикувана снимката на ответника В. Н. с името В. Н.. В материала В. Н. се посочва като медиен и като главен координатор на в-к "XXXXXXXXXXXX" за региона на град XXXXXXXXX и XXXXXXXXXXXX, който казал пред С.: "За първи път ми се случва да се сблъскам с такава наглост и феодализъм. Работим усилено по въпроса да намерим виновниците за цензурата, наложена над вестник "XXXXXXXXXXXXX". От сутринта мобилният ми телефон направо ще се подпали от звънене с въпрос - Защо не е излязъл вестникът?". В материала авторът от "Топ преса" сочи, че вестникът е станал жертва на задкулисието и тиражът му бил саботиран и че Н. бил категоричен, че утре печатната медия ще е на пазара" и на въпроса тиражът изкупен ли е или става въпрос за друг вид саботаж Н. уточнил, че първата информация, която дошла от страна на разпространението е, че става върпос за натиск над местните търговци в XXXXXXXXXXXXX, но има и изкупени бройки. В материала се сочи още, че Н. обещал, че "утре вестникът ще е с двоен тираж и ще е придружен с наши хора до разпространието му по павилионите" .

 
 

Два месеца по- късно, в брой 43 от 23 февруари - 01 март 2015 година на в-к "XXXXXXXXXXX" бил публикуван текст със заглавие на първа страница и снимка на ищеца Н. М. "Един от най- богатите санданчани търси подходящо "мюре", за да издигне свой кандидат - кмет на град XXXXXXXXXXXXX. Текстът е напечатан на последната страница на вестника и с печат "Скандал - Супер скандално". Като автор е посочен В. Н.. В статията, към която са публикувани снимки на ищеца и на сградата на Община XXXXXXXXXXXX се сочи - Цитат: "В края на 2009 година общинското ръководство на СДС -XXXXXXXXXXX депозирало сигнал до областната управа, че "зеленчуковият бос" Н. М. е изградил незаконно микроязовир в района на село XXXXXXXXXX, че в сигналите срещу М. са посочва още, че земята върху която той е построил микроязовира е държавна собственост. Според твърденията на СДС в XXXXXXXXXXX М. не притежава съответните разрешителни за изграждане и ползване на водоема в село XXXXXXXXXXXX. По аналогичен начин, чрез заобикаляне на законовите разпоредби, бизнесменът бил изградил преди време микроязовир и в село XXXXXXXXXXXX. През 2013 г. пък два сайта във Фейсбук взривиха мира в курортната община XXXXXXXXXXXXXX с публикации за злоупотреби в особено големи размери на политици и бизнесмени. "АНТИ -корупция -Сандански" и "Гласът на Сандански" изнесоха паралелно скандални факти - бизнесменът и домакин на земеделския министър Н. М. освен в купуване на гласове бе уличен и в друго престъпление - спретнал си собствена ВЕЦ с води за напояване. През ноември 2010 година инспектори откриха, че вода за напояване на ниви отива към автомивки и хотели. От нея Н. М. прави и ток в МВЕЦ "XXXXXXXXXXXX", показва проверка на инспектората на земеделското министерство и държавната фирма "XXXXXXXXXXXXXX". В XXXXXXXXXXX местното сдружение за напояване вместо в полза на фермерите работи за частни корпоративни интереси, твърдят инспекторите". Същият ден - 23.02.2015 година в сайта на "Топ преса дейли" излязъл материал отново от лицето Д. С.: "Скандал!Санданският "онбашия" Н. М. заплашва главния координатор на вестник "XXXXXXXXXXX" в град XXXXXXXXXXX". В новинарската статия е публикувана последната страница на вестника с горепосочената статия и със снимка на ответника Наков, като съдът приема за безспорно, че на снимката е заснет именно ответника. В статията се посочва, че Н. е бил заплашен по телефона от местния бизнесмен и "онбашия" Н. М., заради статия в днешния брой на печатното издание. В материала се сочи, че Н. заявил специално за информационна агенция www.toppresа.com следното: "Не ме е страх от него, напротив заедно с моите партньори в медията ще продължим да се борим срещу местния феодализъм, който повярвайте ми, познавам в детайли".

 
 

В следващ брой на вестника - от 20 април - 26 април 2015 година е пулбликувана статия с автор лицето В. Н., озаглавен "Санданският бизнесмен Н. М. проговори пред "XXXXXXXXXXXX" и институциите" -Не съм престъпник! Всичко ми е законно!." В материала се цитира писмо на ищеца до редакцията с опровержение на изнесените по- рано факти относно изградения язоовир в с.XXXXXXXXXXX и за язовира в с. XXXXXXXXXX. От материала се установява, че М. пратил в редакцията документи, поради което авторът на статията посочил, че те щели да бъдат щателно проверени и всичко щяло да бъде публикуван едно към едно, като пълният анализ щял да бъде публикуан в някой от следващите броеве". Към него била публикувана снимка на ищеца и копие на договор за концесия от 10.07.2006 година.

 
 

В следващ брой на вестник "XXXXXXXXXXX" от 04 май - 10 май 2015 година бил публкуван материал озаглавен "Градски коментар" - М., що ме заплашваш бе?" от автор посочен като "В. Н." и с публикувана същата снимка на ответника Н., на ищеца М. и на страница от вестник "XXXXXXXXXXX". В текста написан от първо лице от "В. Н." същият обяснява, че заради статия срещу М., описваща го като купувач на гласове и извършител на тъмни съмнителни сделки, същият "злослови срещу него пред хора, които си мисли, че са негови приятели, защото той (Н.) е един от факторите на вестник "XXXXXXXXXXXXX" и прави всичко възможно информационното затъмнение във феодален град като XXXXXXXXXXX да бъде разбито".

 
 

В следващ брой на в-к"XXXXXXXXXXXX" от 18 мой - 24 май 2015 година бил публикуван текст със заглавие "Мега скандал! Н. М. срещу В. Н.! Рунд № 1!". Текстът е с автор лицето С. В., който посочва, че медийната група, издаваща в-к "XXXXXXXXXXXXXX" сваля своето доверие към координатора си и сътрудник на добра воля в град XXXXXXXXXXXX - В. Н., заради задкулисни игри с амбициите му за политика. В материала се сочи, че Н. вече е бивш координатор на медията в града и той няма повече ангажименти с тях".

 
 

В следващ брой на вестника бил публикуван друг текст озаглавен "Мега скандал! Н. М. срещу Н. Н.! Рунд № 2!" В него не е посочен кой е неговият автор и към който са публикувани снимки на ищеца и на ответника и в него се сочи, че Н. е бивш данъчен и бивш медиен експерт и че той на "гърба на вестник "XXXXXXXXXXXX", който се превърнал във фактор за медийния живот в регоина, решил да иска нещо от М. в посока инвестиции за бъдещата му политическа кариера и след като намеренията му ударили на камък, Н. решил да го атакува, ползвайки правото си на автор във вестника и че номерът нито на М., нито на Н. не минал". В следваща публикация във вестника озаглавена "Старт на съдебната битка! Санданският крупен бизнесмен Н. М. с армия от юристи атакува скандалния и позорно уволнен медиен наместник В. Н.". Към текста без посочен автор са публикувани отново снимките на страните и се посочва, че Н. е уволнен от вестника медиен наместник.

 
 

На страница 11 в брой 7 от 23 февруари - 01 март 2015 година, в долния ляв ъгъл е отбелязано, че издател на вестника "XXXXXXXXXXX" е XXXXXXXXXXXX" ЕООД, че директор на вестника е П. П., главен редактор Д. Д., заместник главен редактор Т. Х. и консултант, координатор: В. Н.. В друго каре, на същата страница са посочени, три лица репортери - Л. М., която е автор на първата статия за ищеца М. в брой 36 от 22 декември - 28 декември 2014 година, И. Г. и Т. Л..

 
 

От справка от електронния търговски регистър се установява, че "XXXXXXXXXXXX" ООД, със седалище и адрес на управление в гр.XXXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXX" № XX е вписано в търговския регистър с ЕИК XXXXXXXXXX. Дружеството се управлява от В. П. М., вписана като управител на 25.07.2009 година. До този момент и за периода от 09.06.2009 година като управител на дружеството е бил вписан Н. К. М.. Съдружници в дружеството с равни дялове са П. Н. М. и К. Н. М.. Данни за по- ранното правно състояние и управлението на дружеството по делото не са представени.

 
 

С решение на съвета на директорите на "XXXXXXXXXX" ЕАД, проведено на 27.04.2005 година било дадено разрешение на "XXXXXXXXXXX" ООД - гр.XXXXXXXXXXXX да изгради МВЕЦ на НТ на помпена станция (ПС) "XXXXXXXXXX", стопанистван от "XXXXXXXXXXXXX" ЕАД - клон XXXXXXXXXXXXX. С решението било указано на ръководството на дружеството да подаде заявление за издаване на разрешително за водоползване, кореспондиращо със Закона за водите.

 
 

На 29.06.2005 година било изпратено писмо от министъра на земеделието и горите до министъра на околната среда и водите, с което било изпратено решение на министъра, действащ като едноличен собственик на капитала на "XXXXXXXXXXX" ЕАД, с което разрешил на "XXXXXXXXXXX" ООД -гр.XXXXXXXXXXXXX да изгради на НТ - помпена станция "XXXXXXXXXXXX", свои водовземни съоръжения, осигуряващи им водни маси за проиводство на ел. енергия на МВЕЦ - помпена станция "XXXXXXXXXXXX", стопанисвана от XXXXXXXXXXXXXX" ЕАД - клон XXXXXXXXXXXXX.

 
 

На 22.05.2006 година директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите издал на основание чл. 44, ал.1, и ал. 2, във връзка с чл. 52, ал.1, т. 3 от Закона за водите, Разрешително за водоползване № 400483-1 на "XXXXXXXXXXX" ООД от гр.XXXXXXXXXXXX за воден обект - Река XXXXXXXXXXXX, чрез магистрален канал на долен изравнител на ВЕЦ "XXXXXXXXXXXX" до изравнител № 1 на ПС "XXXXXXXXXX" в землището на с.XXXXXXXXXXXXX, през която при водохващането на ВЕЦ"XXXXXXXXXXXX" протича средногодишно водно количество - 2,96 куб. м. в секунда. Място на водовземането според разрешителното било - изравнител № 1 на ПС "XXXXXXXXXXX" на кота 200,00 м. в землището на с.XXXXXXXXXXXX и при разрешено водно количество: до 600 литра в секунда и разрешен лимит до 9 330 000 куб.м./ годишно, а място на воползването МВЕЦ XXXXXXXXXX на ПС XXXXXXXXXX на левия бряг на р. XXXXXXXXXXXX. Срокът на действие на разрешителното бил от 19.04.2006 г. до 19.05.2012 година и при посочена в разрешителното такса за водоползване в размер в съотвтствие с чл. 1, ал. 1 -Раздел Първи от "Тарифа за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект".

 
 

На 23.11.2006 година било издадено разрешение за строеж от главния архитект на ОБщина XXXXXXXXXXXX под № 217, с което на "XXXXXXXXXXXX" ООД било разрешено да построи на помпена станция "XXXXXXXXXXXX" с мощност 0,750 MW - реконструкция на съществуваща помпена станция и напорен тръбопровод по одобрени и съгласувани проекти. Преди това - на 11.10.2006 година бил сключен предварителен договор между "XXXXXXXXXX" ООД, представлявано от управителя Н. К. М. и "XXXXXXXXXXXXX" АД за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия съм електроразпределителната мрежа на ЕРД -XXXXXXXXXX за обект МВЕЦ ПС-XXXXXXXXXXXX". На 23.03.2007 година ДНСК издала разрешение за ползване на строеж "МВЕЦ на Помпена станция XXXXXXXXXXXX" с мощност 0, 750 MW.

 
 

С решение № ПО-01-109/ 05.08.2013 година на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - XXXXXXXXXX бил продължен срока на действие на гореописаното разрешение за воподоползване и бил определен нов краен срок - до 19.05.2023 гоидна. В съответствие на решението на "XXXXXXXXXXXX" ООД било издадено ново разрешително за водоползване № 41140186/ 05.08.2013 година за същия воден обект при същото разрешено количество вода.

 
 

От договор за концесия № 172-04/ 10.07.2006 година се установява, че Община XXXXXXXXXXX, представлявана концесия на "XXXXXXXXXXXXX", вписано в търговския регистър при БОС с решение № 1941 от 25.06.2004 г., по ф.д. № 1051 по описа за 2004 година, представлявано от П. Н. М., председател на управителния съвет, върху обект - публична общинска собственост "Водоем в с. XXXXXXXXXXX", намиращ се два имота в землището на с. XXXXXXXXXXXX, като концесията включвала - право на ползване върху обекта два водоема - водоем 1 и водоем 2 за срок от 35 години.

 
 

В показанията си свидетелите Т. Г. и Г. Н. сочат, че знаят, че ответника В. Н. работел във вестник "XXXXXXXXXXX", като първият свидетел сочи, че на него като управител на "XXXXXXXXXXXX" ЕООД ответникът му предлагал да "пуска" реклами във вестника, а вторият свидетел сочи, че разбрал от вестникар, който продава вестници на лавка, че "В. Н." работи към вестника. Свидетелят П. П. в разпита си сочи, че работи като директор "Маркетинг и реклама" в медийна група "XXXXXXXXXXXX" от 3- 4 години и че същата група издава вестник "XXXXXXXXXXXX". Същото обаче противоречи на отбелязаното на стр. 11 в процесния брой на вестника, че П. е директор във вестника и че той към онзи момент се е издавал от "XXXXXXXXXXXX". Свидетелят сочи, че ответникът В. Н. работел за медийната група, но не уточнява като какъв и с каква длъжност. Свидетелят П., който познава ищеца и ответника "В. Н." - цитат от свидетеля, от много години сочи, че на следващия ден след публикуването на процесната статия ищецът бил нервен и не искал да говори. Сочи, че ищецът напоследък се променил, че преди време през 3 - 4 дни двамата се виждали и ищецът идвал при него, а после спрял да идва. Свидетелят К., приятел на ищеца сочи, че напоследък ищецът се променил, отслабнал, променил се външно, бил омърлушен и започнал да пие лекарства за високо кръвно. Свидетелите П. и К. сочат, че ищецът е известен и уважаван гражданин с авторитет и след статията в града започнали коментари за него. Свидетелят К. сочи, че при М. работят 100 - 150 човека и той се занимава със зеленчукопроизводство от дълги години.

 
 

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. И.Д. и Д. Щ. Д., тъй като същите нямат връзка с предмета на делото.

 
 

Съдът не обсъжда като доказателство по делото извадка от страница на брой 56 от 08 юни - 14 юни 2015 г. на вестник"XXXXXXXXXXXX", както и извадка от страница на брой 44 от 09 март - 15 март 2015 година, извадка от страници на вестника от друг неустановен брой, тъй като съдъжат неотносими към делото факти.

 
 

При така установеното съдът прави следните изводи:

 
 

Съдът не приема, че В. Н. е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба от закона, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите от сложния фактическия състав на непозволеното увреждане са следните: - деяние; - противоправност на деянието; - вреда; - причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; - вина.

 
 

Съдът приема, че в случая не е налице първият елемент на състава - а именно деяние на ответника, изразяващо се в разпространяване на неверни твърдения за ищеца, уронващи честта и достойноството му чрез печатно издание. От събраните по делото доказателство не се установи по категоричен начин, че ответникът В. Н., известен и като "В. Н." е автор на публикацията в процесиня брой на вестник "XXXXXXXXXXX". От доказателствата по делото се установи, че ответникът в определен период от време е действал като "координатор" на вестника в гр.XXXXXXXXXXX, като такъв е отбелязан и в процесния брой на вестника, но не се установи, че той е автор, т.е. че е писал и давал за публикуване новинарски статии, репортажи, разследващи репортажи или други текстове във вестника и че е написал процеснана статия. Напротив от свидетелските показания и от писмените доказателства се установи, че Н. е отговарял за разпространението на вестника за региона на гр. XXXXXXXXXXXX. От друга страна се установи, че новинарска информационна статия със сходно на процесната съдържание, в която се изнася новината, че инспектори от инспектората на Министерството на земеделието при проверка в държавното дружество "XXXXXXXXXXX" установили нарушения в МВЕЦ "XXXXXXXXXXXXX" e била публикувана в друг, предходен брой на вестника от друго лице, от Л. М., посочена в процесния брой на вестника като репортер. При прочит на двата текста се установява тяхната идентичност, дори и в двата има употребени цели еднакви изречения и в двата е употребен глагола "спретнал". От друга страна в последващ брой на вестника като продължение на процесната статия е била отпечатана и статия относно опровержението на ищеца на неверните твърдения, която статия е подписана от лицето "В. Н.". Т.е. по делото не се установи "В. Н." или "В. Н." е написал процесния тест. Не се установи по безспорен и категоричен начин, факта, че ответникът В. Н. е автор на процесния текст с неверните твърдения, поради което съдът не може да приеме, че именно ответникът е осъществил противоправото деяние. Поради липсата на елемент фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът приема, че той не се е осъщестивил и от страна на ответника не е налице непозволено увреждане.

 
 

Предвид горното съдът приема, че не може да се ангажира отговорността на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди и намира предявения от него иск за неоснователен, който следва да се отхвърли.

 
 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда в тежест на ищеца направените от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

 
 

Водим от горното и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът

 
 

Р Е Ш И:

 
 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Н. К. М. от гр.XXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXX" № XX срещу В. Н. Н. от гр.XXXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXXX" № XX за заплащане на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от разпространение чрез вестник "XXXXXXXXXXXX" бр. 7 от 23 февруари - 01 март 2015 година на неверни и позорящи го твърдения, ведно със законната лихва върху нея.

 
 

ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН XXXXXXXXXXX от гр.XXXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXXX" № XX да заплати на В. Н. Н. от гр.XXXXXXXXXXX, ул. "XXXXXXXXXXX" № XX сумата от 500 (петстотин) лева за направените по делото разноски за платено възнаграждение за адвокат.

 
 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - град Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 
 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдебна практика за ВЕЦ


Съдебна практика за ВЕЦ

Решение № 396 от 20.05.2015 г. на РС - Петрич по н. о. х. д. № 1267/2014 г.

 
 
Данни за делото
Съд: Районен съд - Петрич
Вид на делото: НОХД
Номер на делото: 1267
Година: 2014
Съдебен състав / Съдия: Божана Манасиева
Данни за акта
Вид на акта: Решение
Номер на акта: 396
Дата на постановяване: 20.05.2015 г.
Дата на влизане в сила:
Статус на акта: Не е влязъл в сила
Дата на постановяване на мотива:
Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:
Изходящ номер:
Година:
Тип на документа:
Дата на изпращане:
Резултат от обжалване:
 
 

Производството е с пр.основание чл. 59, ал.1 ЗАНН, във вр. с чл. 200, ал.1, т.2

 
 

Закона за водите и е образувано по жалба на "З. К.,с ЕИК:040432320,със

 
 

седалище и адрес на управление с.Г.,общ.П.,У. № 7,чрез собственика и

 
 

представляващ З.Б.К. против Наказателно постановление №ПО-

 
 

02-62/18.11.2014 на Доректора на Б. Д. З. Р.-Б..

 
 

Сочи се в жалбата,че жалбоподателят не е доволен от обжалваното НП, тъй като е постановено П. липса на деяние съставляващо административно нарушение и в

 
 

нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила, както и в нарушение на

 
 

материалния закон.Изразява се становище,че административно наказващият орган не е обсъдил всестранно всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като не е изследвал възможността за приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Освен това се прави възражение относно съответствието на издаденото НП с императивните изисквания на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,тъй като не са посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, П.

 
 

които е извършено, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на

 
 

административното нарушение.Изразява се становище,че с извършеното деяние не се

 
 

засягат по никакъв начин интересите на Държавата. Нарушението, с оглед на

 
 

липсата на вредни последици, не обуславя висока степен на обществена опасност,

 
 

извършено е за първи път.

 
 

Иска се от съда да отмени наказателното постановление или да измени същото като

 
 

намали размера на наложеното административно наказание Глоба.

 
 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен

 
 

защитник-адв.Р..Поддържат жалбата,сочат доказателства. Защитникът

 
 

изразява становище за неправилност на издаденото НП.

 
 

За ответника-Б. Д. "З. Р."-Б. се явява юристконсулт А.,която оспорва

 
 

жалбата и иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Представя писмена защита, в която изразява становище за пълна доказаност на нарушението,

 
 

прави коментар на възраженията,посочени в жалбата като счита,че не са налице

 
 

допуснати процесуални нарушения.

 
 

По делото са приети писмени доказателства: известие за доставяне от

 
 

24.11.14 г., писмо изх. № ПО-02-231/19.11.14 г., НП № ПО-02-62/18.11.14 г.,

 
 

известие за доставяне, възражение относно АУАН № КД-04-56/29.09.14 г., заповед № РД-05-22/18.03.14 г., писмо вх. № 244000-1258/03.10.14 г., АУАН по закона за

 
 

водите № КД-04-56, нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощено

 
 

лицето С. Г. С., известие за доставяне от 03.10.14 г., писмо вх.

 
 

№ 244000-1258/23.10.14 г., констативен протокол Д КД-01-861 от 30.09.14 г.,

 
 

известие за доставяне от 11.09.14 г., писмо изх. № КД 04-60/09.09.14 г.,

 
 

констативен протокол Д КД-01-669 от 12.08.14 г., разрешително за водовземане №

 
 

41140155/19.03.2010 г., Решение № ПО-01-140/31.05.12 г., договор за съвместна

 
 

дейност от 20.07.2007 г. и констативен протокол № КД-01-668 от 12.08.2014 г.

 
 

Разпитани са свидетелите Д. Г. Ф.,К. К., в. С., С. С.и Д.Б..

 
 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната

 
 

съвкупност,установи за безспорно от фактическа С. следното:

 
 

На 29.09.2014г, д. Г. Ф.в качеството й на старши инспектор П. БД"ЗБР"-Б.,

 
 

в присъствие на свидетеля К. К.(старши инспектор), съставила АУАН №КД-04-56 на жалбоподателя "З. К.-с.Г.,общ.П.,за това,че П. извършена проверка на

 
 

12.08.2014 г. на водохващането, изградено на Габренско дере (дере "Доло") за

 
 

МВЕЦ "Г.", в землището на с.Г., община П., собственост на "З. К. - с.Г.,

 
 

във връзка с контрол по осигуряване на минимален отток, съгласно Разрешително

 
 

за водовземане № 41140155/19.03.2010 г., издадено от Директора на Б. Д. З. Р. -

 
 

Б. на името на "З. К. - с.Г., изменено с Решение № ПО-01-140/31.05.2012 г.

 
 

е установено,че водохващането, изградено на Г. дере (дере "Доло") е

 
 

включено и посредством него се извършва водовземане за производство на

 
 

електроенергия чрез МВЕЦ "Г.".Установено е също, че след водохващането на

 
 

Габренско дере протичат 7 л/сек, отчетени по водния стълб от Зсм. на

 
 

монтираната на входа на рибния проход нивомерна рейка,определени съгласно

 
 

представената в Б. Д. "ЗБР"-Б. ключова крива.

 
 

Прието е,че установеното на място представлява нарушение на т.2 от Раздел

 
 

"Условия на водовземането" от Разрешително за водовземане № 41140155/19.03.2010

 
 

год., издадено от Директора на Б. Д. З. Р. - Б., изменено с Решение № ПО-

 
 

01-140/31,05.2012 г. на Директора на Б. Д. З. Р. - Б., съгласно която титулярът

 
 

на разрешителното е длъжен целогодишно да осигурява подаването на минимални

 
 

водни количества от 30 л/сек след водохващането за нормалното функциониране на

 
 

екосистемите в руслото на Габренско дере (дере "Доло").

 
 

За извършената проверка на място е съставен Констативен протокол № КД - 01 -

 
 

669/12.08.2014 г.

 
 

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №ПО-02-62/18.11.2014г, в

 
 

което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за извършено

 
 

същото нарушение, а именно АНО е приел,че с действията си "З. К. - с.Г. е

 
 

нарушил чл. 200, ал.1, т.2, във връзка с чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите,

 
 

поради което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

 
 

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя . С писмо - изх. № КД - 04 -

 
 

60/09.09.2014 г. до едноличния търговец е изпратена покана за съставяне на акта

 
 

за дата 29.09.2014 г., получена на 11.09.2014 г., видно от известието за

 
 

доставяне приложено по делото. Въпреки това на указаната в поканата дата

 
 

представляващия едноличния търговец не се е явил.

 
 

След съставяне на акта, длъжностни лица от БД ЗБР - Б. на 30.09.2014 г. са

 
 

посетили адреса на управление на търговеца, с цел предявяване и връчване на

 
 

съставения в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, АУАН, но представител на

 
 

търговеца не е открит.Ето защо с писмо изх.№ КД-04-60/01.10.2014 г. АУАН е

 
 

изпратен до ОД на МВР - Б., с молба за оказване на съдействие.С писмо вх.№ КД-

 
 

04-60/11.11.2014 г. от ОД на МВР - Б. в БД ЗБР - Б. е върнат единия екземпляр

 
 

от АУАН, надлежно оформен, подписан от упълномощено лице, ведно с приложено пълномощно.

 
 

Видно от съдържанието на представеното по делото пълномощно, С.Г. С., разпитан като свидетел е упълномощен от З. Б. К., в качеството й на "З. К. - с.Г., да извършва всякакви действия по управление на фирма "З. К.,като представлява търговеца пред всички органи и организации, банки и институции и навсякъде, където е необходимо,с оглед дейността на фирмата..В т.6 на пълномощното е дадено правото -да подписва и получава всички необходими документи и дискети от НОИ и НАП, данъчна администрация, включително АУАН и НП.

 
 

Констатациите, отразени в АУАН се потвърждават от свидетелите Филипова и К., в

 
 

качеството им на проверяващи .

 
 

Между страните не съществува спор относно констатираното на място нарушение и

 
 

,че действително след водохващането на Габренското дере,към рибния проход

 
 

протичат само 7л/сек, а не изискваните съгласно разрешителното за водовземане

 
 

30л/ на секунда.В тази насока са показанията на всички разпитани по делото

 
 

свидетели.

 
 

Страните спорят по въпроса,че през летния сезон,когато водата в Габренското

 
 

дере(десен приток на р.С.) намалява е невъзможно да се осигурят

 
 

изискваните 30л/сек. за протичане в рибния проход.Към датата на извършената

 
 

проверка е установено,че 7л/сек изтичат в рибния проход, а съгласно показанията

 
 

на свид.Смилков 18л./сек. изтичат към централата, т.е общо притока на вода е

 
 

25л/сек., т.е количество под изискваното в разрешителното.П. тази ситуация обаче

 
 

,след като не може да бъде изпълнено условието в разрешителното(т.2),според

 
 

свидетелите-инспектори П. БД"ЗБР", през летния сезон и П. намаляване на

 
 

количество вода в Габренското дере МВЕЦ е необходимо да спре дейността си,за да

 
 

може цялото количество вода да изтича в рибния проход.Т.е, след като

 
 

стопанисващия ВЕЦ не ползва водата, естествено е да не се вини за неизпълнението

 
 

на посочената точка в разрешителното.След като количеството вода в Габренското

 
 

дере падне под изискваното количество от 30л/сек., което трябва да премине в

 
 

рибния проход, то централата трябва да спре дейността си.От показанията на

 
 

свидетелите Славчо Смилков, в качеството му на пълномощник на търговеца и Д.

 
 

Г., в качеството му на Председател на Управителния съвет на "Сдружение за

 
 

напояване Г." и В. С. като О. на МВЕЦ-Г. се установи, че ако МВЕЦ -Г. спре

 
 

работа,не би могло да се осигури вода за напояване на нивите на хората,тъй като

 
 

водата от дерето отива в централата и оттам се разпределя по каналите за

 
 

напояване.Т.е ако централата спре дейността си през лятото,цялата вода ще се

 
 

отклонява през рибния проход, и съответно няма да има вода за напояване на

 
 

земеделските имоти в с.г.И тъй като този интерес е по-важен от интереса да се

 
 

опази рибния ресурс в Габренското дере,централата не спира работата си през

 
 

летния сезон,когато водата в дерето намалява.

 
 

П. така установеното от фактическа С.,съдът приема от правна С. следното:

 
 

Относно допустимостта на жалбата

 
 

Последната е подадена от надлежно лице,имащо качеството на нарушител,срещу

 
 

което е издадено НП.Относно депозирането й в законоустановения срок съдът е

 
 

изложил мотиви относно допустимостта й в съдебно заседание от 11.03.2015 след

 
 

като е събрал доказателства в тази насока относно извършеното връчване на НП и

 
 

е приел,че жалбата е допустима,поради което е насрочил нейното разглеждане по

 
 

същество.

 
 

Относно основателността на жалбата:

 
 

Съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

 
 

Както акта, така и НП са съставени за нарушение чл. 200, ал.1, т.2, във вр. с чл.

 
 

48, ал.1, т.11 от Закона за водите.Съгласно последната разпоредба:

 
 

Водоползвателите - титуляри на разрешителни, в случая "З.К. имат задължение

 
 

да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон .В

 
 

противен случай може да бъде ангажирана административно-наказателната им

 
 

отговорност по реда на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ,съгласно който: Наказва се с

 
 

глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко

 
 

наказание, физическото или юридическото лице, което: ползва водни обекти,

 
 

водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за

 
 

това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от

 
 

2000 лв. до 10 000 лв.;

 
 

Както съдът посочи по-горе П. установяване на фактическата обстановка по делото,

 
 

спор между страните относно фактите не съществува, а фактите са,че действително

 
 

П. извършената проверка на 12.08.2014 г. на водохващането, изградено на

 
 

Габренско дере (дере "Доло") за МВЕЦ "Г.", в землището на с.Г., община П.,

 
 

собственост на "З. К. - с.Г., е констатирано неспазване на т.2 от Раздел

 
 

"Условия на водовземането" от Разрешително за водовземане № 41140155/19.03.2010

 
 

год., издадено от Директора на Б. Д. З. Р. - Б., изменено с Решение № ПО-

 
 

01-140/31,05.2012 г. на Директора на Б. Д. З. Р. - Б., съгласно която титулярът

 
 

на разрешителното е длъжен целогодишно да осигурява подаването на минимални

 
 

водни количества от 30 л/сек след водохващането за нормалното функциониране на

 
 

екосистемите в руслото на Габренско дере (дере "Доло").П. извършената проверка

 
 

е констатирано,че водохващането, изградено на Габренско дере (дере "Доло") е

 
 

включено и посредством него се извършва водовземане за производство на

 
 

електроенергия чрез МВЕЦ "Г.",централата в момента на проверката е работила,

 
 

като след водохващането на Габренско дере протичат 7 л/сек, отчетени по водния

 
 

стълб от Зсм. на монтираната на входа на рибния проход нивомерна рейка,

 
 

определени съгласно представената в Б. Д. "ЗБР"-Б. ключова крива.

 
 

Както съдът посочи,жалбоподателят чрез процесуалния си представител ангажира

 
 

доказателства в подкрепа на факта,че въпреки невъзможността да бъде осигурено

 
 

протичането на изискваните съгласно разрешителното за водоползване литра вода в

 
 

рибния проход,МВЕЦ-Г. не преустановява дейността си, за да може да бъде

 
 

осигурена вода за поливни нужди .Т.е, водата, която изтича към водната централа

 
 

след това се разпределя по каналите за напояване, т.е задължително водата

 
 

преминава през централата,като ако същата бъде затворена през ления сезон,

 
 

поради намаляване на водата в Габренското дере,тогава хората няма да имат вода

 
 

за напояване на земеделските имоти.

 
 

В настоящия казус съдът намира,че АНО е подходил твърде едностранчиво в

 
 

настоящия казус, без да се разгледат всички факти и да се отговори на въпроса

 
 

защо не би могло да бъде осигурено протичането на необходимото количество вода

 
 

в рибния проход.Търговецът -"Зойка Крайкова снабдявайки се с разрешително за

 
 

водовземане № 41140155/19.03.2010 г., издадено от Директора на Б. Д. З. Р. -

 
 

Б., действително се е съгласил съгласно т.2 от издаденото разрешително-да

 
 

осигури целогодишно подаване на минимално водно количество от 30л./сек. след

 
 

водохващането,необходими за нормалното функциониране на екосистемите в руслото

 
 

на дере "Доло".В т.3 на коментираното разрешително е записано,че в периодите на

 
 

маловодие,какъвто безспорно е летния сезон-датата на извършване на проверката е

 
 

12.08.2014г да не се извършва водовземане с цел да се гарантира минималния

 
 

екологичен отток,както и необходимото водно количество за водоползвателите с

 
 

приоритет.В т.4 на разрешителното е вписано,че следва се осигурява приоритетно

 
 

необходимото водно количество за напояване на земеделските земи през поливния

 
 

сезон.

 
 

Т.е съгласно посочените точки в разрешителното, съдът прави извод, че

 
 

приоритетно следва да се осигурява водно количество за напояване на

 
 

земеделските имоти.Стана ясно обаче от разпита на всички свидетели,че П.

 
 

спиране дейността на ВЕЦ-а не би се осигурила вода за напояване на земеделските

 
 

земи,тъй като тази вода преминава през ВЕЦ-а.

 
 

П. извършената проверка на място, служителите на Б. Д. са извършили проверка

 
 

единствено на количеството вода, което преминава в рибния проход, без да

 
 

извършат такава констатация за количеството вода,която преминава в ВЕЦ-а.

 
 

Единствено от показанията на свидетелите С. е 18 литра/сек. по простата

 
 

причина, че водата в дерето е намаляла, т.е сумарно водата отиваща към рибния

 
 

проход и водата към централата е общо 25 л/сек.,от което следва извода,че

 
 

,отново не се получават изискваните съгласно разрешителното 30л/сек.

 
 

Безспорно е,че не е осигурил необходимите и изисквани 30л/сек. за протичане

 
 

през рибния проход,но с цел да осигури необходимото количество вода за

 
 

напояване на земеделските земи през поливния сезон, а месец август е такъв,

 
 

което следва да бъде ПРИОРИТЕТНО, тъй като е в полза на населението и е в полза на обществения интерес.

 
 

Съдът е на мнение,че не може да бъде проверявано спазването на определено

 
 

изискване от разрешителното,за сметка на друго условие от същото разрешително,

 
 

без да се изяснят в цялост причините за това.Ако МВЕЦ -Г. бъде затворена през

 
 

летния сезон поради намаляване на водата в Габренското дере,тогава

 
 

водоползвателя "Зойка К. няма да може да изпълни условие -т.4 от разрешителното.

 
 

И тъй като осигуряването на вода за напояване за земеделските земи в

 
 

габренското поле е приоритетно пред осигуряването на вода в рибния проход,

 
 

централата не е спряла дейността си.

 
 

Предвид на изложените съображения, съдът е на мнение, че жалбоподателят спазва

 
 

изискванията на издаденото разрешително за водовземане,тъй като през летния

 
 

сезон,предвид намаляване на водата в Габренскот дере не може да бъде осигурено

 
 

минималното водно количество от 30л/сек. в рибния проход,тъй като

 
 

неосигуряването на посоченото количество се дължи на обективни фактори.В този

 
 

смисъл НП се явява неправилно.

 
 

Съдът е на мнение,че в настоящия казус е допуснато и нарушение на процесуалните

 
 

правила,което е от рода на съществените и има като единствена последица отмяна

 
 

на издаденото НП. В настоящия казус АУАН е съставен на, поради което следва да

 
 

предяви на лицето, което го представлява по закон. В случая АУАН

 
 

законосъобразно е съставен в отстъствие на представител на едноличния търговец,

 
 

тъй като след покана такъв не се е явил на посочената в същата дата. Независимо

 
 

от това обаче е налице нарушение П. предявяване и връчване на така съставения

 
 

АУАН. Видно от данните по делото АУАН е връчен на С. Г-. С..С

 
 

оглед предвидената в ЗАНН възможност за носене на административнонаказателна,

 
 

обективна и безвиновна отговорност и от юридически лица и съобразно

 
 

разпоредбата на чл. 83, начало на производството по налагане на административно

 
 

наказание на ЮЛ и може да се даде и с акт, съставен и връчен на представител

 
 

-законов или договорен-на ЮЛ. Но в пълномощното за приемане на действия от

 
 

името на ЮЛ и във връзка с производствата по налагане на административни

 
 

наказания, обемът на представителната власт следва да е изрично и прецизно

 
 

вписан, така че да не съществува съмнение, че законовия представител на ЮЛ и е

 
 

намерил за необходимо дружеството да бъде представлявано от конкретно ФЛ, по

 
 

силата на специално пълномощно. Това произтича от спецификата на производството

 
 

по налагане на административни наказания, в което се осъществява определен вид

 
 

репресия от С. на държавата спрямо нарушителите. В настоящия случай АУАН е

 
 

предявен и връчен на пълномощник на едноличния търговец, без да е налице

 
 

изрично упълномощаване във връзка с административнонаказателни производства

 
 

образувани срещу упълномощителя, което е съществено процесуално нарушение.

 
 

Приложеното по делото пълномощно /л. 14 от делото/ е общо, като в него е

 
 

определено в т.1 правото да извършва всички действия по управление на фирмата и да представлява търговеца пред всички органи и организации, банки и институции и навсякъде, където е необходимо с оглед дейността на фирмата.Следва да се отбележи, че визираното в т.1 на пълномощното право е право по управление на фирмата и представителство в тази връзка.В т.6 на същото пълномощно е визирано правото да подписва и получава необходимит

 
 

е документи и дискети от НОИ и НАП, данъчна администрация, включително и АУАН и НП.Т.е този пълномощник има правото да получава АУАН и НП единствено издадени от НОИ,НАП, данъчна администрация. С посоченото пълномощно на Славчо Смилков са делегирани единствено посочените в пълномощното права, но не е делегирано право да представлява дружеството при предявяване и връчване на АУАН от Директора на БД"ЗБР"ІБ. по Закона за водите, както е приел АНО. Липсва в пълномощното изрично посочено, че лицето може да извършва правни и фактически действия, включително подписване и получаване на АУАН, ангажиращи отговорност на търговеца по административно-наказателен ред. Абсолютно константна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса за предявяване на АУАН на лице без представителна власт, като последното е съществено нарушение на процесуалните правила и грубо нарушение на правото на защита на санкционирания търговец.Горното налага изводът, че актът за установяване на административно нарушение не е връчен в съответствие със законовите изисквания, което е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на санкционираното лице.(В този смисъл е и Решение № 2068/18.12.2014г,постановено по кнахд № 785/2014г на БАС).

 
 

С оглед на всичко изложено,съдът е на мнение,че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

 
 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, във вр. с чл. 200, ал.1, т.2 Закона за водите, съдът

 
 

Р Е Ш И:

 
 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ПО-02-62/18.11.2014 на Директора на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район-Благоевград,с което на ЕТ"З. К.",с ЕИК:040432320,със седалище и адрес на управление с.Г.,общ.П.,ул. "А." № 7,за нарушение на чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите,на осн чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000(две хиляда) лева.

 
 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

 
 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ