Над 200 ощбини се чяудт да пъревхрлят ли яозрвии на дъжравата - в. Сега

Вече чтиери прпдреиятия се зиаамнват с рмтеони на вдоомеи

08 Окт. 2018

атовр

Аслиа Инавова 

171



https://www.segabg.com/category-economy/nad-200-obshtini-se-chudyat-da-prehvurlyat-li-yazoviri-na-durzhavata
 © Segabg.com 2018

Повече от 200 общини не са заявили дали ще продължават да стопанисват язовирите си, или ще ги прехвърлят на държавата. Крайният срок изтече, а само 46 са решили, че се отказват от водоемите, защото нямат пари да се грижат за тях. Става дума за общо 1247 обекта.

Според последните проверки 858 язовира у нас се нуждаят от ремонти, а 414 от тях са в предаварийно състояние, отбеляза министърът на икономиката Емил Караниколов пред Би Ти Ви. Наскоро правителството създаде ново държавно предприятие, което да поеме водоемите, които общините не могат да стопанисват. А преди това кабинетът направи и друга "язовирна маневра" - наля за спешни ремонти 500 млн. лв. в Държавната консолидационна компания (ДКК), която по принцип управлява акции и цели държавни предприятия и нищо не разбира от хидрообекти. Не е ясно дали парите вече се усвояват и къде, тъй като делата на ДКК поначало тънат в непрозрачност. А наскоро министър Караниколов, който отговаря за язовирите, обяви, че 500-те милиона лева са недостатъчни. „Има язовири, които се нуждаят от 1 милион за ремонт, но има и такива, които се нуждаят от 30 милиона”, заяви той.

Освен 500-те млн. за ДКК държавата ще дава и по 47 млн. лв. на година за новото предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (УСЯ), което трябва да се грижи за всички нежелани от общините водоеми. И ДКК, и новото предприятие са под шапката на министъра на икономиката. Създаването на УСЯ бе заложено с промени в Закона за водите заради множеството безстопанствени язовири у нас, които създават опасност за населението. Проверки на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от тази пролет показаха, че много съоръжения, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия. Засега в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири.

Новото предприятие "Управление и стопанисване на язовири" ще бъде трето след "Напоителни системи" към агроминистерството и "Язовири и каскади" към НЕК, които имат функции за управление на водоеми, и четвърто, ако броим и ДКК. В УСЯ ще бъдат назначени 156 служители, които ще се разпределят в централно управление и 8 регионални офиса – София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Не е ясно колко от тях ще са администрация и колко ще са хидроспециалисти.

На този фон водоемите в страната увеличават бройката си. В края на миналата година те са били 6000, а вече са 6816. От тях 4800 са общински.

ПРОЦЕДУРА

Прехвърлянето на язовири към държавата се ръководи от Агенцията за метрологичен и технически надзор, обясни Благой Станчев, парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Той уточни, че язовирите се класифицират по два признака - по големина и по степен на риск за населеното място. Прехвърлянето не приключва с подаването на заявление - общината трябва да представи всички необходими документи, после се сключва договор с областния управител и едва след това язовирите сменят собствеността си, посочи Станчев.

предстояща екологична катастрофа в района на Кюстендил и Босилеград

ДО:

Президента на РБългария

г-н Румен Радев

Министър-председателя на РБългария

г-н Бойко Борисов

Омбудсмана на РБългария

г-жа Мая Манолова

Председателя на КОСВ

г-жа Ивелина Василева

Министъра на Земеделието, Храните и Горите

г-н Румен Порожанов

Министъра на Енергетиката

г-жа Теменужка Петкова

Министъра на здравеопазването

г-н Кирил Ананиев

Министъра на Околната Среда и Водите

д-р Нено Димов

Копие до:

Кмета на община Кюстендил

г-н Петър Паунов

Кмета на община Трекляно

г-н Радко Петрунов

Кмета на община Земен

г-н Димитър Сотиров

Дружество Глас Босилеград

Александър Димитров

У В Е Д О М Л Е Н И Е

Подател:             Сдружение „Балканка”, гр. София, ул.Александър Малинов №87            

Уважаеми дами и господа,

            С настоящото уведомление Ви информираме за екологичната катастрофа, която предстои в района на община Кюстендил в най-скоро време, и за свързаните проблеми, които в момента нанасят необратими последици върху природата и хората в общините Земен Радомирско и Босилеград на територията на РСърбия, а така също и за бъдещи такива проблеми в община Трекляно. Всичките тези негативни въздействия се събират точно на територията на община Кюстендил и ще предизвикат невъобразим негативен кумулативен ефект не само върху природата, но и върху развитието на земеделието и здравето на хората в района, доколкото са засегнати подземните водни тела и всички главни повърхностни водни обекти в описания район, а именно - река Струма надолу под язовир Пчелина при село Лобош, Радомирско, огромна част от водосбора на Треклянската река и поречието на река Драговищица над и под границата с РСърбия.

Описание на действащите и бъдещите инвестиционни предложения в посока от Кюстендил, нагоре по река Струма към язовир Пчелина, представяме както следва:

1. Инвестиционни дейности на територията на РСърбия по поречието на река Драговищица.

            Преди около две седмици присъствахме на среща в Босилеград, инициирана от местната българска общност с помощта на консула на РБългария в Ниш - г-н Едвин Сугарев и на БТА. Държавните органи на РБългария бяха представени от зам. министър на ОСВ г-н Красимир Живков, а представители на Сръбското министерство на Околната Среда не дойдоха. Разказите на местните хора на срещата потресоха всички присъстващи. Пълен запис на срещата можете да видите от следния видеоматериал:

https://www.youtube.com/watch?v=FY3pyNFyOUk

            Ситуацията се изяснява още от първото изказване на г-н Сугарев и от разказа на Ботьо Христов от 1час и 10 минути след началото на записа, но е хубаво някой да изгледа целия запис с разказаното от местните хора, включително и за здравния им статус в момента, а така също и изказването на кмета на Босилеград, който ги е предал. За всеки случай тук ще опишем проблема съвсем накратко:

            В поречието на Длъбинска река, която се влива в Драговищица непосредствено над границата, в село Караманица е пусната в експлоатация мина за добив на метални полезни изкопаеми - оловно цинкова, без хвостохранилище. Всички отпадни води се изхвърлят непречистени в река Караманичка - приток на Длъбинска. Местните хора показаха снимки, в които по реката тече бяла каша и цялото корито е побеляло от отложенията. Всички животни отказват да пият вода от реката.

            Под мината има три изградени мВЕЦ и още три се строят. Вероятно те за момента все още задържат тежките отложения в задбараните езера.

            Сръбското министерство на околната среда е разрешило мината без ОВОС и въздействието й не е оценено в трансграничен контекст, според изявлението на зам. министър Живков, който по време на срещата обеща да се предприемат някакви действия.

2. Открита инсталация за промиване на злато по левия бряг на река Струма

Тя се намира в района на с.Нови Чифлик под пътя София - Кюстендил. Въздействието й върху реката не ни е известно, но замътняването е сигурно. Районът вече представлява разоран лунен пейзаж, за който можете да се убедите от следната снимка:

https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/Gold%20mine%20Struma.jpg

3. Инвестиционно предложение за проучване и добив на метални полезни изкопаеми във водосбора на Треклянската река.

Издадено е разрешително за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми на територия от 197.8 квадратни километра в землищата на Кюстендил и Трекляно. Можете да се убедите в това от следния документ:

https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/Gekon_Concession.pdf

За отбелязване в този случай е, че след издаването на разрешително за проучване, процедурата е практически необратима, ако бъде открито нещо - следва регистрация на откритието и договор за концесия, освен ако процедурите по ОВОС/ОСВ не бъдат прекратени, в случай че се установи риск от увреждане. Само че у нас инвеститорите заплащат за изготвянето на ДОВОС/ДОСВ и експертите винаги доказват, че няма да има увреждане, иначе няма да им платят, а от МОСВ непрекъснато си затварят очите - толкова е просто. Местните референдуми, които винаги отхвърлят проектите, не са сигурна гаранция, че ИП няма да бъде изпълнено. А цялото поречие на Треклянската река попада в защитена зона от мрежата Натура 2000.

            Сега, ако някой от получателите не знае какво причиняват у нас подобни дейности по добив на метални полезни изкопаеми, готови сме да заведем всеки в района на река Тополница от вливането на Медетска, до Буновска, за да види, че там над реките не летят и мухи даже - до такава степен всичко е мъртво. Сигурни сме, че за района на площ Злогош има някакви данни в Националния Геоложки фонд, иначе нямаше да има три кандидата в търга, тоест мината там е неизбежна.

            Всичко това значи, че и Треклянската река ще пристига напълно отровена до вливането й в Струма непосредствено над гр.Земен, ако мината Злогош бъде пусната в експлоатация. Отровите от мина Злогош  ще имат кумулативно въздействие, защото ще се вливат в отровите от язовир Пчелина по Струма непосредствено над град Земен.

            Обаче, най-лошото е, че границата на площта за проучване за мина Злогош съвпада с границата ни с РСърбия над Босилеград. Ето Ви картата, за да видите:

https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/Zlogosh.jpg

            Разгледайте внимателно снимката, за да се убедите, че като се замърси подземното водно тяло, водоизточниците в Босилеградско, които взимат вода от него, ще бъдат отровени и от наша страна! И нашите хора в Босилеградско от едната страна ще ги тровят сърбите, а от другата страна ще ги тровим ние, с активното съдействие на МОСВ и на МЕ.

4. ВЕЦ Пчелина на едноименния язовир до с.Лобош

            Този язовир е изграден с основна цел да утаява и задържа замърсяванията от индустриалните дейности в Перник и Радомир през социализма. Преди около три години МОСВ разешава да се пусне в експлоатация чисто нов ВЕЦ, без да отчита, че дори социализмът не е построил ВЕЦ на този язовир, за което има специална причина! И причината е, че откакто е построен, ВЕЦ Пчелина източва дънните утайки, тоест отровите от дъното на язовира. Вследствие на това, река Струма до вливането на Треклянска е напълно умъртвена. Можете да се убедите в това от следния доклад, изготвен от НПМ-БАН:

https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/Pchelina-Struma%20FINAL.pdf

Реката под язовира тече синьо - бяла, ако разгледате клиповете в следния линк ще се убедите:

https://dams.reki.bg/0492-dam/2017-09-29

Нещо повече - ВЕЦ-ът е предвиден да работи с водно количество от 8 кубически метра в секунда и през 2016 година източи язовира почти напълно, та даже и гребците нямаше къде да гребат, а Румяна Нейкова плака пред телевизиите. Причината е, че МОСВ бяха разрешили годишен лимит на използваната вода два пъти по-голям от средногодишния приток в язовира. След наш сигнал по въпроса питаха НИМХ БАН и си оправиха разрешителното, и сега язовирът не се източва, но отровите проддължават да си текат в реката отдолу. Това от своя страна значи, че ВЕЦ-ът работи с прекъсвания и в реката ту текат 8 кубика в секунда, ту не тече нищо, за да може язовирът отново да събере вода. Ето колко вода тече в реката, когато ВЕЦ Пчелина не работи - снимано е през 2016г.:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=-TUaz7jBTGk

И най-лошото е, че в село Лобош лятно време при маловодие се разнася невъобразима смрад на развалени яйца, примесена с още нещо, което не може да се определи. Как хората в селото го търпят това нещо, може да се обясни само с феодалните порядки, въведени на много такива малки населени места от местните кметове, от които хората са зависими и живеят в страх в 21-ви век, в стана член на ЕС.

Разбира се, маловажна подробност е, че реката попада уж в защитена зона Земен по директивата за местообитанията на ЕС, за които зони стратегията на настоящото ръководство на МОСВ е да ги унищожава, за да може после да доказва, че тия зони не е трябвало да се определят въобще.

Заключение:

            В заключение следва да се отбележи, че всеки от описаните случаи сам по себе си е ужасен от гледна точка на опазване на природата и на благополучието и здравето на местните хора. Така например, и под язовир Пчелина водата също не става за напояване и животните също не пият вода от реката - както питомните, така и дивите, ако изобщо някое диво животно е останало в района. Освен за земеделието и животновъдството, последиците са унищожителни също и за туризма, лова и риболова в засегнатите райони.

            Подобни на описаните нарушения на законодателството и на здравия разум доведоха до откриване на наказателна процедура срещу България за нарушения на законодателството на ЕС във връзка с опазването на зоните от мрежата Натура 2000 тази година, а предстои и наказателна процедура за нарушения на Рамковата Директива за Водите на ЕС. Тя изисква да се предотвратява влошаването на състоянието на повърхностните водни тела, а всеки от описаните случаи води до пълно унищожение на реките.

            За община Земен негативните ефекти ще са брутални, когато се съберат отровите от язовир Пчелина и от мина Злогош по Треклянската река.

            ОБАЧЕ, какво е бъдещето на района на Кюстендил от кумулативните въздействия на всички описани дотук ИП, ще оставим на съветниците на всеки от получателите да оценят и да си посъветват началниците какво да направят. За момента единствената чиста вода, която се влива в река Струма под язовир Пчелина, до вливането на Драговищица, е Треклянската река, ако не се брои Скакавица, която е много малка. Отровите ли и Треклянска, цялото Земенско дефиле отива на кино, заедно с района на Кюстендил. Земеделие, животновъдство, туризъм, водни спортове, лов, риболов - всичко това ще бъде унищожено, но дори и то не е най-лошото.

            Най-лошото е, какво ще се случи със здравето на хората в населените места в поречието на Струма, не само в района до Кюстендил, но и в Босилеградско, а и надолу по течението. Ако имате и най-малко съмнение - изгледайте какво представи доктор Валентин Янев в изказването си от записа от Босилеград, което започва от 1 час и 54 минути от началото, и си представете, че абсолютно всички реки до Кюстендил и подземните води в района вече са, или предстои да  бъдат отровени. 

ИСКАНЕ:

            Въз основа на гореизложеното, настояваме за:

1.    Незабавно уволнение на министър Димов! Неговият екип се занимава единствено с това как да унищожи Пирин и Витоша, а така също и зоните от Натура 2000, при това несръчно и неумело, и е проспал описаните дотук проблеми. Наистина, част от тях са заварени от предишни ръководства на МОСВ, обаче в момента са напълно заметени под килима. Точно поведението на ръководството на МОСВ доведе до наказаталната процедура тази година, вместо да я предотврати. Ние не вярваме, че е налице воля за решаване дори само на случая с ВЕЦ Пчелина, за който в МОСВ сме изпратили досега безброй сигнали, а местните хора от с.Лобош до гр.Земен продължават да дишат невъобразимата смрад, само заради ползата на един човек - гордият собственик на ВЕЦ Пчелина - фирмата Пауър Туенти Туенти, която е неразривно свързана с миналото на МОСВ, и връзката е с ранг на бивш заместник министър. Да не говорим как и защо МОСВ за съгласували проучването за мина Злогош, без да отчетат какво се случва в Босилеград и Земен и какво ще се случи допълнително там, след като тази нова мина отвори врати.

2.    Органите на изпълнителната власт да направят всичко възможно за да се спре мина Злогош. Един от начините е общините Трекляно и Кюстендил да не дадат право да се използват общински терени за достъп на техниката и за сондиране. Сигурни сме, че има и други начини и се надяваме на съдействие от поне част от поучателите на това уведомление. Направете го сега, преди гордият инвеститор да е изхарчил пари, защото после прекратяването на ИП ще е много по-трудно и предстоят родилни мъки като за случая в Трън, който въобще не е приключил, пак с изричното съдействие на министър Димов!

3.    По отношение на мината за промиване на злато при Нови Чифлик: да се извърши пълна проверка на дейността, за да се установи дали не се извършва нерегламентиран добив в частни терени, каквито сигнали сме получили от местни хора, а така също да се оцени нейното въздействие по поречието на Струма.

4.    Да се спре незабавно дейността на ВЕЦ Пчелина! Наказателната процедура срещу България за Натура зоните неизбежно ще доведе до това, доколкото тази ВЕЦ е един от крайъгълните камъни в жалбите до ГД околна среда на ЕС заради увреждането на приоритетни видове в ЗЗ Земен. Просто вземете решението навреме.

5.    В изпълнение на международните договорености по отношение на транграничните въздействия /Конвенцията Еспо/, по които и РБългария, и РСърбия са поели ангажименти, да се вземат незабавни мерки и да се направят постъпки мината в Караманица Босилеградско временно да се спре, докато не се оцени нейното въздействие в трансграничен контекст през процедура по ОВОС и ОСВ /доколкото и река Драговищица след границата попада в защитена зона по Директивата за местообитанията/, и да се предпишат необходимите мероприятия за смекчаване и предотвратяване на нейното отрицателно въздействие.

6.    Пак по повод мината в Караманица - да се извърши от научен екип оценка на екологичното и физикохимичното състояние на река Драговищица неппосредствено под границата с РСърбия, който да изготви актуализиран доклад. Известно ни е, че такъв доклад е възлаган от МОСВ преди две години, но никъде той не може да бъде открит. Каквито и да са били резултатите тогава, те вече не са актуални, след две години тровене на река Длъбинска и оттам - на Драговищица. За този доклад МОСВ да изиска от РСърбия достъп на експертите до река Караманичка непосредствено над мината, обаче след като са проведени пробонабиранията на нашата територия, а още по-добре е сърбите да не бъдат уведомявани, преди да излезат резултатите. Иначе мината няма да работи, докато се взимат пробите. Разбира се, пробите трябва да се взимат само при маловодие.

            Мините за метални полезни изкопаеми имат унищожително въздействие върху природата и върху здравето и поминъка на хората в земеделието, защото отравят необратимо подземните и повърхностните води. Допускането им в защитени зони от Натура 2000 по директивата за местообитанията, които приютяват приоритетни местообитания и местообитания на приоритетни видове, не може да става, доколкото тия мини не са от преобладаващ обществен интерес, нямат отношение към националната сигурност, трайно увреждат природата и са брутални за човешкото здраве, вместо да са от полза. И когато след известно време залежите се изчерпят, районите остават без никаква перспектива за бъдещите поколения. Неслучайно канадски и други западни фирми са налазили цялата територия на страната, защото в техните държави вече няма кой да им позволи това, което им се разрешава у нас, срещу мизерните им отчисления. Молим, вземете мерки навреме, за да може районът на Кюстендил да продължи да бъде овощната градина на България, иначе няма да има кой да им яде овошките, дори и да остане някой там да се занимава с овошки!

            Най-неприемливото от всичко е, че само около една трета от площта за проучване на мина Злогош попада на територията на община Кюстендил и отчисленията за тази община ще са много малки, тоест ползата ще е никаква, когато мината се отвори. Обаче в Кюстендил се събират всички отрови от описаните дотук инвестиционни дейности, включително и от мина Злогош - включително и в подземните води, и община Кюстендил ще пострада най-много. Що се отнася до община Земен - те ще пийнат само една студена, отровна вода, защото нито едно от споменатите ИП не попада на тяхната територия и те ще гълтат отровите от мина Злогош и от язовир Пчелина безплатно. Поздравления за всички държавни органи, които са разрешили това!

            Разбира се,  по отношение на точка 2 и точка 5 от искането трябва да се вземат мерки и за спасяването на българското население в Босилеградско, тъй като явно политиката на РСърбия е да обезлюди района напълно, а ние ще им помогнем на сърбите в акцията срещу нашите хора, като ликвидираме питейните водоизточници в Босилеградско, които са откъм запад, до границата. И от мина Злогош за нашите хора в Босилеградско няма да има абсолютно никаква полза, освен дето ще им изтрови подземните водоизточници!

            Затова се изискват отговорни действия на най-високо държавно ниво, а не само от гледна точка на транграничното въздействие на мината в Караманица за нашата територия.

            Молим, незабавно да вземете мерки, въпреки че най-подходящият момент за такива действия по време на Европредседателството ни беше най-безотговорно проспан!

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Доклад на сдружение Балканка относно промени в ЗВ във връзка с източниците на ПБВ и покана за съвместни действия

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на
Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете
и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент
да помагаме на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за
повишаване информираността на всички държавни органи, като благодарим
на МОСВ за това, че с писмо наш вх.№ Бка-МОСВ-278/11.09.2018 сме
поканени да изразим пред МОСВ предложение за работещ подход по темата,
представям на Вашето внимание следната работна рамка от предложения за
промени на нормативната уредба във връзка с източниците на ПБВ:



ОСНОВОПОЛАГАЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1. Първо да се извърши оценка на досега съществуващите законови и
подзаконови актове - ЗВ и Наредбата за СОЗ, както и анализ на
изпълнението на политиката и резултатите от нея, за да се направят
изводи за необходимите промени. Такъв анализ засега не е публикуван,
ако е извършен въобще, а Наредбата за СОЗ не е в сила отдавна.

2. Промените в ЗВ и бъдещата Наредба за зоните за защита на водите,
предназначени за питейно-битово водоснабдяване и минералните води, да
се изготвят, обсъждат и приемат едновременно.

3. Влизането им в сила трябва да стане заедно и едновременно със
следващите ПУРБ. Разбира се, приемането трябва да стане на достатъчно
ранен етап, за да може следващите ПУРБ да бъдат изготвени в
съответствие с променените нови условия.

4. Определянето на границите на защитните пояси и на охранителните
зони, ограниченията, режимите и мерките в тях да става по ясни
критерии, категорично и еднозначно определени в ЗВ и Наредбата, като
не се оставят никакви възможности за интерпретации от страна на
Басейновите дирекции. В противен случай се поощрява възможен
корупционен натиск. Единствено зоните за защита могат да бъдат обект
на периодична актуализация, съобразно прегледа на значимите проблеми и
установения натиск във всеки РБУ, като евентуалните изменения на
граници и ограничения в зоните за защита се залага на всеки шест
години в следващите ПУРБ и се подлага на обществено обсъждане. Няма,
обаче, никакъв начин да се обсъждат например границите и ограниченията
в защитните пояси и охранителните зони. Правилата за тях са прекалено
експертни и ще се влагат много разходи, следователно трябва да се
обсъждат с обществеността веднъж - при изготвяне на нормативната
рамка. Например, не е възможно на всеки шест години да се сменя
собствеността на терените, да се променят трайно изградените елементи
на защитните пояси и пр.

5. Всички действия по отношение на защитните пояси и охранителните
зони - проучване, проектиране, учредяване, изграждане и пускане в
експлоатация не могат да се възлагат на Басейновите дирекции или на
други органи на МОСВ. Причините са няколко:

- Първо - БД нямат капацитет да се справят. В момента те и без
това са претоварени, нямат необходимия финансов ресурс, нито експертен
потенциал.

- Много по-важното е, че органите на МОСВ, в това число и БД,
трябва да определят политиките в областта управлението на водите
съобразно националното и Европейско законодателство и да ги прилагат,
но и да осъществяват контрол. И няма как едновременно да извършат
изброените дейности, контролирайки сами себе си. Разбира се, ролята на
БД по отношение зоните на защита на водите трябва да се запази такава,
каквато е и досега - включването на тези зони в ПУРБ и определянето на
мерки и действия за прилагане на мерките, защото тук вече става дума
за политики по управление на водите на ниво водни тела и речен басейн,
изцяло в компетенциите на БД.

- Ролята на БД при съгласуване на процедури и одобряване на
проектите на защитните пояси също не трябва да се отменя.

6. След като е ясно, че отговорностите на БД следва да се отнасят
само до зоните за защита, но те няма да се занимават със защитните
пояси и охранителните зони /освен да съгласуват и/или одобряват/,
възниква въпросът - тогава кой ще се занимава с тях? Досегашната
практика с ВиК операторите е доказано неефективна. Те също нямат
необходимите най-вече финансови ресурси и не са заинтересовани засега.
Сдружение Балканка счита, че всички описани действия по отношение на
защитните пояси и охранителните зони трябва да се възлагат на
общините. Причините са следните:

- В страната и в момента има множество източници на ПБВ, които
са изградени и се ползват от общини и групи частни лица, без да се
поддържат от ВиК оператор.

- Общините могат да планират и приложат по-общ, интегриран
подход, включително с приоритизиране, за което ще стане дума
по-надолу.

- Те по-лесно могат да получат достъп до финансиране, като
бенефициенти на най-различни програми, включително помощ от държавата,
която търговски дружества по-трудно биха могли да получат, без тя да
се счита за нерегламентирана държавна помощ.

- Някои общини нямат никакви проблеми да си осигурят финансиране
- за това ще стане дума накрая.

- Разбира се, не може да се очаква самата община да извърши
описаните дейности, тъй като и тя няма капацитет. Общината трябва да
играе ролята само на възложител по смисъла на ЗУТ, като ролята на
останалите участници в инвестиционния процес, пак по ЗУТ, не се
пренебрегва. Също така е ясно, че поддръжката на елементите на
защитните пояси трябва да си остане отговорност на ВиК операторите, по
възлагане от общината.

7. Самите нови режими и ограничения в защитните пояси и
охранителните зони не могат и не трябва да са по-малко строги,
отколкото досегашните ограничения в пояс I - за защитните пояси, и
пояс II и III на СОЗ - за охранителните зони с техните съответни
подзони, за които ще стане дума в следващата точка. Стремежът трябва
да бъде само към повишаване строгостта и особено на ефективността на
защитата, защото в страната непрекъснато има новини за все повече
питейни води с установени влошени качества на прекалено късен етап,
поради неефективен контрол, а това представлява поредното нарушение на
РДВ на ЕС.

8. Нещо повече - ние считаме, че охранителните зони не трябва да
покриват и да осигуряват само защита, почти аналогична на тази в
досегашния пояс II на СОЗ. Спазвайки рисково базирания подход, следва
да се търси и постигне намаляване на ограниченията и защитите при
намаляване на рисковете, тоест с отдалечаване на потенциалните
замърсители от водоизточника. И тогава е най-добре охранителните зони
да се разделят на две подзони - на същия принцип, на който в момента
са организирани пояс II и пояс III на СОЗ, със съответните граници и
ограничения.

9. Ясно и категорично трябва да е обозначено, че досегашните пояси
I на СОЗ, които вече са учредени, се привеждат към новите защитни
пояси директно, като се запазват както границите им, така и
ограниченията и мерките в тях. Допустимо е само увеличаване на
границите и/или повишаване на строгостта на защитата, а мерки за
подобряване на ефективността и контрола са задължителни! В страната
досега са учредени, изградени и са в експлоатация СОЗ за между 20 и
30% от източниците за питейно битово водоснабдяване, а в някои РБУ и
малко повече. Изхарчени са много средства, които не трябва да бъдат
пропилявани напразно.

10. Както е съвсем ясно, учредяването на защитните пояси и
охранителните зони няма как да стане изведнъж. Следователно трябва да
се приложи интегриран подход с приоритизиране на тези водоизточници с
техните защитни пояси и охранителни зони, които са най-важни и спешни
за определяне. Това може да стане само в рамките на дадена цяла
община, а не за даден ВиК оператор, както стана дума по-горе. По
предложение на сдружение Балканка подобно приоритизиране на
водоизточниците вече е прилагано у нас точно от общини - например в ЕО
на ОУП на община Трън. Приоритизирането трябва да стане на базата на
следните критерии:

- На първо място се определят защитните пояси и охранителните
зони на водоизточниците, подложени на най-големи заплахи от
замърсяване - например от строителство, добивни дейности,
нерегламентирани и регламентирани сечи, заустване на отпадни води от
промишлени и селскостопански източници и пр. Загубени веднъж, такива
водоизточници никога няма да може да бъдат възстановени, затова те
трябва да са с приоритет. Срокът за тези водоизточници трябва да е
относително кратък - например, не повече от две години от влизането в
сила на новите условия.

- На второ място водоизточниците се класират по брой жители, за
които осигуряват вода. Срокът за приоритетните по този критерий
водоизточници може да бъде например четири години. Може да е и
по-малък, но в никакъв случай повече.

- За останалите водоизточници срокът може да е шест години, в
рамките на действие на следващите ПУРБ.

11. Доколкото е известно, до края на годината предстои да завърши
Fitness Check на Рамковата Директива за Водите. Подходът за защита на
източниците на ПБВ е едно от най-слабите места в РДВ. Можете да
прочетете повече по въпроса в следващия документ:

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2018/625179/EPRS_BRI(2018)625179_EN.pdf

Ние считаме, че досегашният подход в РДВ към водите за ПБВ ще трябва
да се промени, като се засилят мерките за защита и се осигури достъп
до чиста питйна вода на все по-широк кръг от общности, включително и
на най-уязвимите и маргинализирани или отдалечени групи, да се
осъвременят охранителните мерки в съответствие с най-новите научни
познания, да се концентрират много повече ресурси за оценка и
предотвратяване на потенциалните рискове, да се повиши прозрачността и
улесни достъпът на населението до навременна информация и оттам да се
повиши доверието, а оттам и най-важната цел - все повече хора да пият
вода от водопреносната мрежа, вместо от пластмасови, стъклени или
метални бутилки и контейнери, въпреки че у нас тенденцията е точно
обратната засега! А бутилките мигновено се превръщат в отпадъци,
назависимо от непрекъснатите декларации на най-отговорните за това
лица, че уж се борят за намаляване на отпадъците! Препоръчително е в
такъв случай, да се изчака резултатът от проверката за пригодност на
РДВ, за да бъдат отразени евентуалните промени в директивата във
връзка с повишаване ролята на Принципа на Предпазливостта от самата
нея. Само още един пример - в РДВ, чл.7.3 засега е записано, че
държавите членки могат да определят предпазни зони около водните
обекти, използвани за водочерпене на питейна вода /тук е използвана
терминологията на самата директива, а не на ЗВ/. Ние ще настояваме
думата могат, да се замени с думите са длъжни.

12. В съответствие с РДВ, чл.7.1, зоните за защита на водите трябва да
се определят не само за цялото водно тяло, от което се черпи вода за
питейно водоснабдяване повече от 10м3 на денонощие или се
водоснабдяват повече от 50 човека /както е отбелязано в писмото на
МОСВ/, но и водните обекти, предвидени за такава употреба в бъдеще.
/тук също е използвана терминологията на самата директива, а не на
ЗВ/.

13. В момента в страната текат множество процедури по учредяване на
СОЗ, които са на различен етап на реализация. Дейностите по тяхното
учредяване трябва да продължат в спешен порядък по досегашния ред, а
не да се чака чак 2022г., когато ще влезат в сила новите ПУРБ. Така
или иначе, за тези дейности има сключени договори и осигурено
финансиране, които няма как да се прекратят. Ето защо е толкова важно
да се осигури кохерентност между старата и новата нормативна уредба,
за да не се блокира процесът.

14. В този смисъл, до влизането в сила на новата нормативна уредба, би
следвало и дейността по проектиране, учредяване и изграждане на нови
СОЗ по съществуващия досега ред също да продължи и даже да се засили,
като се включат и множество нови източници на ПБВ, а не да се губят
цели три години в изчакване. Обаче ВиК операторите ще предпочетат да
изчакат, вместо да се занимават, да харчат пари и пр., и това е
основен проблем за решаване. Следователно е необходимо да се предвиди
ред, по който отсега общините да продължат дейността за учредяване на
нови СОЗ при осигрено финансиране, което е коментирано в следващата
точка. Този проблем щеше да е абсолютно неразрешим, в случай че
дейностите се осъществяват от басейновите дирекции.

15. И накрая, сдружение Балканка счита, че в изменението на ЗВ и
съпътстващата наредба трябва задължително и много ясно да са
определени източниците на финансиране. Те трябва да бъдат - държавния
бюджет и различните оперативни програми. Не може да се очаква, че
общините имат пари, с изключение на най-големите от тях, като София,
Пловдив, Варна, Бургас и пр. Например София нямаше никакъв проблем
досега да си е учредила и изградила зоните, а не да чака Софийска
вода, която не прави нищо по въпроса, вероятно защото това не е
предвидено в договора. Едно е сигурно - необходимият финансов ресурс
ще е толкова по.малък, колкото повече от парите, изхарчени досега за
учредяването на досегашните СОЗ, сме успели да си спестим.



Повече подробности и бележки могат да бъдат отправени след представяне
на предложение за съответните актове. Моля, не се колебайте да влезете
във връзка с нас отново по темата, по всяко време.



И накрая една покана:

На 06.10.2017г. сдружение Балканка ще почиства и зарибява река Въча
под Кричим до Йоаким Груево на територията на БДИБР с 30 000 /трийсет
хиляди/ балкански пъстърви. Каним всички служители на ведомствата и
учережденията получатели, от чистачките, до министъра и председателя
на КОСВ, да се включат в акцията. Така от една страна ще изградим
по-стабилен капацитет за сътрудничество, което напоследък взе да
позацикля, и от друга - Вие много по-трудно ще разешавате да
пресушават Въча занапред, след като сте извършили нещо полезно
най-после.

Сборен пункт: на моста на Йоаким Груево в 9:30 часа



Предварително благодаря за разбирането и съдействието!

P.S.

В хода на изготвяне на настоящите предложения се установи, че на
Витоша това, което е забранено, ще бъде разрешено - точен цитат от
изявление на министъра на ОСВ, демонстриращ проникновено непознаване
на проблемите на града и на планината, а така също и на отношението на
населението към Витоша.

Специален експертен коментар по въпроса ще представим в следващ доклад.

Доклад за посетени ВЕЦ на територията на БДДР ВЕЦ Троян 1 и , ВЕЦ Черни Осъм, ВЕЦ Черни Вит и ВЕЦ Камен Рид

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме на структурите на МОСВ и БД, представям доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВДР на 30.09.2018г. Молим да разгледате внимателно, защото докато ние си седим вкъщи, животът в реките при маловодие изнемогва (там където изобщо е останал).

Настоящият доклад е за водохващания в обхвата на БДУВДР, но го пращаме до всички БД, с една единствена цел: да виждат какво се случва навсякъде. Нашите проверки нито са целенасочени, нито имаме някаква друга цел освен една единствена: опазване на местообитанията, чрез повишаване на информираността сред обществото и компетентните органи и засилване контрола над ползвателите на вода, защото явно те не могат да се самоконтролират.

В начало ще отбележа, че настоящият доклад е "празничен". Той се посвещава на едно епохално събитие, което ще бележи следващите 136г. от човешкото развитие. На 30.09.1882 г. е заработила първата в света водноелектрическа централа на река Фокс в малкия американски град Апълтън, щата Уисконсин. Безспорно изключително епохално откритие, което дава път в развитието на енергетиката по цял свят. Човечеството не може без електричество, за което поздравяваме тогавашните пионери. 

В развитието се крие смисълът на човечеството. В основата на всичко винаги е било, да се изобрети от една страна нещо, което работи, от друга това нещо да използва минимален ресурс. Така и светва първата крушка във фабриката и дома на Роджърс и съседите му. Така производството на електроенергия излиза от лабораторията.

Така, след това кратко, вярвам интересно въведение, искам да ви разкажа една друга история - историята за прокълнатите реки. История, в която се говори за развитието на човека по пътя към самоунищожение, защото, за да съществува съвременното развиващо се в мир общество, е създадена законността и правото на всеки да бъде свободен. Така се е родил и Закона за водите, защото всяка река, въпреки човешкото въздействие, трябва да тече свободна и стремежът трябва да бъде към минимизиране на това въздействието. Водата е основен ресурс, заради който са се водили и ще се водят войни един ден! 

Е, ние вече 5 години се опитваме да покажем на вас и на вашите предшественици, че някой някъде жестоко греши. Показваме го не на думи, а с реални картини, сякаш излезли изпод четката на Хадес, вещаещи само смърт и злокоба.

ВЕЦ Троян 1

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0294-dam/2018-09-30

Посещението е при хипер маловодие. Водохващането е проектирано така, че да отнеме всичката вода на река Черни Осъм, която и без това е продрана от намиращите се по-нагоре питейни водохващания. При посещението една част от водата се изпуска в коритото на реката и една част продължава към централата. А не би трябвало да се отнема никаква вода от реката при маловодие. Продължава да няма и намек за рибен проход.

Реката попада в Зона за защита на стопански ценни видове риба съгласно действащ ПУРБ.

Внимание!

Обръщам Ви внимание за нещо. Съгласно регистър на издадените разрешителни за водовземане, за точката на водовземане има издадени три разрешителни съответно с титуляр:

- БЛАГОУСТРОЙСТВО И КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО ЕООД - изтекло разрешително през 2017

- Винпром Троян - изтекло разрешително през 2017

- НЕК ЕАД

 

Съгласно същия регистър, вмомента действащо е само разрешителното на НЕК ЕАД, но количеството на водата в реката и това, което продължаваше по канала едва ли представляват интерес за производство на електроенергия. Тогава за къде се използва отнетата вода от реката ? Или просто изтича, което би било безумно в период на хипер маловодие, или някой от другите ползватели черпи вода. Моля да извършите проверка!

ВЕЦ Троян 2

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0295-dam/2018-09-30

Предишния път посетихме водохващането при пролетни води, но този път посещението е при хипер маловодие. Водохващането е проектирано така, че да отнеме всичката вода на река Бели Осъм.

При направеното посещение, видно от снимките и каченото видео, една част от водата се изпуска в коритото на реката и една част продължава към централата, която най-вероятно не работи, но водата си оттича през канала на ВЕЦ. 

А би трябвало да не отнема никаква вода от реката при маловодие. Изпусканото количество вода се извършва през недобре уплътнени шлюзове и е далеч от разрешителното за водовземане. Няма и намек за рибен проход!

Оправете си разрешителното. Qср съгласно регистъра за река Бели Осъм е 3.14м3/с, а минималното количество по разрешително е определено на 213л/с, което е в нарушение на ЗВ.

ВЕЦ Черни Осъм

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеата, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0480-dam/2018-09-30

От заглавията на снимките се разбира, кое водохващане на коя река се намира.

Централата е изградена на питейния водопровод, идващ от две водохващания, собственост на ВиК АД.

Реката попада в Зона за защита на стопански ценни видове риба съгласно действащ ПУРБ.

Посещението е направено при хипер маловодие на реките Черни Осъм и Крайовица. И двете водохващания отнемат почти всичката вода от реки, като през бента едва прецърцорва по 5-10л/с.

При водохващането на река Черни Осъм нещата са малко по-добре, тъй като след като бъде отнета, част от водата отново изтича към коритото на реката и тя протича едва едва, но не е напълно на локви. Така или иначе живоата в тази вода изнемогва напълно.

При водохващането на река Крайовица всичко е напълно в духа на родната хидроинженерна мисъл и ползвателите на вода. Отнема се всичкото количество от водата на реката, като след водохващането в реката се изпускат не повече от 10л/с. Реката остава на локви, видно от снимките.

Няма и намек за рибен проход и на двете водохващания!  

Внимание! Нещо което буди тотално недоумение и попринцип мога да предположа, че става въпрос за грешка, но дали ? Съгласно регистърът на разрешителните, минималните водни количества след всяко от двете водохващания са както следва:

- Водохващане на река Черни Осъм - 1.55л/с

- Водохващане на река Крайовица - 0.159л/с

Излиза, че ползвателят в случая спазва напълно разрешителното, даже много вода пуска в реката. Сега сериозно - оправете си регистъра. Оправете си и разрешителното! Qср съгласно регистъра за река Черни Осъм е 2.41м3/с. Веднага се вижда, че има грешка.

Проверете и работата на централата, тъй като не веднъж сме ви запознавали с проблеми с ВЕЦ изградени на питеен водопровод.

ВЕЦ Камен Рид

Посещението е в период на хипер маловодие. Водохващането не функционира, шлюзовете са отворени, езерото е източено и не се отнема вода от почти пресъхващата река Осъм. Така и трябва да бъде, поздравяваме собственика за което.

Продължава обаче да не се прави нищо по отношение изграждането на рибен проход.

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0122-dam/2018-09-30

ВЕЦ Черни Вит

Отново среща с нашите любими ВЕЦ-ове на река Черни Вит.

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0325-dam/2018-09-30

Посещението е при хипер маловодие. Шлюзът е спуснат и водохващането отнема всичката вода от реката, след което връща част от нея през малък шлюз в канала към централата, а по-голямата част от водата продължава към централата, а не би трябвало изобщо да отнема вода! Продължава да няма рибен проход!

ВЕЦ Сироко

Красавецът, чиято снимка обиколи Европа и е на корицата на първата ни жалба до ЕК.

Може да се запознаете с направеното наблюдение от снимките и видеото, качени на следния линк: https://dams.reki.bg/0265-dam/0265-dam

Посещението е при хипер маловодие. Водохващането отнема почти всичката вода от реката и изпуска не повече от 20л/с през безумно глупавия рибен проход, а в момента изобщо не трябваше да работи ...

И накрая да се върнем там, откъдето тръгнахме. Отбелязахме този празничен ден като чрез снимков материал маркирахме развитието на народната хидроинженерна мисъл и начина, по който се управляват водните ресурси в България.

А ето на къде върви светът ... изводите оставям на вас. Страната откъдето е трънало всичко, отново прокарва път на новите идеи, защото смисълът е в развитието, защото загубата на воден и биологичен ресурс неминуемо ще доведе и до нашето самоунищожение.

През последните 30 години в САЩ са премахнати около 1400 язовира. Подобни инициативи са довели до премахването на язовири и по реки в Южна Африка, Япония и Австралия. Настъпи време да се промени и Европа: в момента се изпълняват проекти за отстраняване на язовири в Испания, Швейцария и Финландия. През пролетта на 2019 г. френското правителство планира да започне премахването на 35-метровата стена на вече излезлия от употреба  язовир Везинс, което ще е най-големия подобен проект в Европа до този момент.

Отново. Оправете си разрешителните и/или регистъра.

Благодаря Ви за внимание.   

--

Доклад на сдружение Балканка относно съвместна проверка в района на Мусаленските езера и малко за БДЧР

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканказа спасяване на Българските реки и на хората от убийственото въздействие на ВЕЦ-овете и другите бедствия и ведомства у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД и с мисията на сдружението за повишаване информираността на всички държавни органи, представям на Вашето внимание доклад по темата от заглавието.

 

Още в началото изказвам огромна благодарност на служителите на БДДР, ДНП Рила и на РИОСВ София. Намирам, че ползотворното сътрудничество между гражданското общество и държавните органи трябва да се задълбочава, тъй като така могат да се убедят и инвеститорите, че контролът върху спазването на законността все повече ще се засилва. По този повод отново отправям покана към БДИБР да им покажем изместеното речно корито на Стряма в Клисура и натрупаните там нови боклуци, ако вече не са ги избутали в реката с фадромата на кметицата.

 

И сега - за констатациите в района на Мусала:

При посещението в хижа Мусала-нова нямаше посетители и в езерото до хижата не се оттичат отпадни води. Траншеята, по която предишен клип показваше течащи отпадни води, сега е суха. Можете да се убедите в описаното от следния клип:

https://www.youtube.com/watch?v=We5Lf0bhFV4&feature=youtu.be

 

При посещението се установи водовземане някъде от скатни води над хижата, което пълни външен пластмасов бидон. Водното количество е нищожно, със сигурност много под 10 литра в секунда.

Вътре в хижата е разположен друг голям пластмасов бидон, в който е заустена канализационна тръба, и вероятно играе ролята на изгребна яма, по изявление на инвеститора.

 

Всичко това ще намерите описано в протокола, коректно съставен от държавните служители. Само обръщам внимание, че записът в протокола, че "пластмасовият контейнер за отпадни води, се извозва до ПСОВ Боровец", не е съвсем коректен, доколкото не беше установено извозване в момента на посещението. Затова, при пълно съгласие с проверяващите органи, беше отбелязано, че това следва да се провери от тях, за да можем да подпишем протокола и ние.

 

Все пак, при посещението всичко беше наред.

Обаче, много по-важното е какво предстои. С цел да окажем помощ на органите на МОСВ, предлагаме следните проблеми на Вашето внимание:

 

1. По отношение на бъдещо водовземане. Инвеститорът показа едно съществуващо водохващане над Каракашевото езеро, в което има надупчена тръба от порядък ф160 или по-малко, но все още не се извършва водовземане. Нормативно не е лесно да се определи дали водохващането е на повърхностни или на подземни води, тъй като водата тече под камъните и непосредствено при водохващането излиза на повърхността, където камъните просто са поразчистени, за да се сложат тръбите зад стария стоманобетонов бараж.  

Можете да го видите на следната снимка.

 http://gallery.balkanka.bg/s/users/pitcha/Pirin+27.08.2018/IMG_1952.JPG.html

Водното количество, обаче, е изключително малко и не може да бъде измерено по никакъв начин. Моментът на посещението съвпада с тежко маловодие и езерата са видимо спаднали. При 120 еквивалент жители в новата хижа, която ще е по-скоро хотел, като се отчете, че на посетител в хотела нормативно са неоходими 230 литра на ден и на посетител в ресторанта по 30 литра на ден, се оказва, че са необходими грубо 20 кубика вода на ден, при пълно запълване на капацитета.

 

В конструктивен диалог с представител на инвеститора ние изразихме известно колебание, че за езерата под водохващането има риск при маловодие да пресъхват, но той гарантира обратното. Най-тежко ще е през лятото при маловодие, точно когато езерата спадат по естествен път, както беше при посещението, а посетителите са най-много. През есента и пролетта мястото е рядко посещавано, а засега не е известно дали през зимата хотелът ще работи, но е много вероятно водохващането да замръзва, така или иначе.

 

И  тук идва ролята на компетентата БД, която и да е тя. Защото веднъж издадено разрешително за примерно 20 кубика на ден, после то много трудно може да се променя. Наистина, в ПУРБ 2016-2021 на ДР има една прекрасна мярка, наложена от ЕО на ПУРБ, която указва, че при установено увреждане трябва да се прекрати дейността. Обаче точно тази мярка в момента се обжалва пред петчленен състав на ВАС и становището на прокурора на последното заседание е, че има процедурни нарушения. Тоест, не е ясно дали тази мярка ще остане да действа или не.

Едно е ясно - отговорността на БД при издаване на разрешителното за водовземане е огромна и ние стискаме палци да се вземе правилното решение, базирано на изключително внимателно хидроложко проучване.

През лятото районът се посещава от хиляди хора на ден и, ако нещо се случи, то моментално ще влезе в новините.

 

2. По отношение на бъдещо управление на отпадните води.

На първо място по тази точка отново ще отбележим, че няма никакъв смисъл да се прави пречиствателна станция и след нея изгребна яма, след като всичко ще се извозва до ПСОВ, както гарантира инвеститорът. Единственият смисъл на това нещо е, ако изгребната яма случайно прелее, но това не може да се допуска, предвид питейните водоизточници на Мусаленска Бистрица над Боровец.

 

Пак в конструктивен разговор с инвеститора, той изрази възмущение от евентуална наша манипулация, че координатите на бъдещата изгребната яма попадали в коритото на реката. Тогава това е очевидно плод на случайна грешка в документацията, която много лесно може да се поправи при издаването на разрешително, като се избере подходящо място за изгребната яма в района така, че да е лесно извозването.

Все пак, следва да се има предвид, че отпадните води също ще са от порядък 20 кубика на ден при пълна заетост на хотела, която ще е най-голяма през лятото при хубаво време и риск от маловодие. Тоест, ако се изпуснат води от изгребната яма, те неминуемо ще отидат в реката, при повишена концентрация, тъй като в реката тогава ще тече много малко вода.

 

Надяваме се тези бележки да са полезни на компетентните учереждения при взимането на правилните решения.

Обръщаме внимание и на НСЗП, че Каракашевото езеро в момента на посещението имаше много водорасли. Не ни е известно дали това е естествен процес или не, той няма връзка с проблемите на новата хижа, но се надяваме да бъде изследван. Прекалено много водорасли ще доведат до заблатяване, гниете, намаляване на кислорода и прочее неблагоприятни последици. Можете да се убедите в състоянието от следния клип:

https://www.youtube.com/watch?v=KBD2Jxm5L8c&feature=youtu.be

 

Накрая обръщаме внимание на БДЧР върху следните намерения на това учереждение:

https://www.bsbd.org/AOP/2018-003/Dokumentaciya_00889-2018-0003.pdf

/дано да ни четат докладите и да са стигнали до тук с този/

 

Искрено се надяваме сред водещите експерти по проекта да не попадат лица от сорта на Росица Николаева, Весела Захариева, Лъчезар Пехливанов и прочее "консултанти". Те се доказаха като брутално некомпетентни в случая с бъдещия в минало време язовир Яденица - ще припомним, че Доц.Пехливанов дори не знаеше, че в реката има Ручеен Рак /Austropotamobious torrentium/, въпреки че в стандартния Натура формуляр имаше регистрация на вида. Не вярвайте на такива чудовища!

 

От своя страна ние имаме следното иновативно предложение по темата:

 

ВСИЧКИ реки в ЧРБУ да се обявят за зони възпроизводство на рибната фауна и за защита от бъдещ хидроморфологичен натиск. Причината е, че в останалите РБУ вече не останаха такива естествени, нефрагментирани зони и без това.

 

Поканени сме от ЕБВР на конференция в Белград на 19 октомври по темата за енергийната стратегия на банката за следващия програмен период. Там ние ще представим пред ръководството на банката безброй основания, че цялата територия на България трябва вече да се обяви за така наречената  No Go зона за бъдеща хидроенергетика. Най-важната причина е, че вече няма накъде повече да се ликвидират реки, защото е поставено под риск дори опазването на генетичния фонд на рибите у нас, поради липсата на достатъчно естествени участъци на реки за възпроизводство на видовете.

 

Иначе ние намираме за възможно, целта на бъдещия документ да е: след като се изключат тук там по някоя зона, и в БДЧР да последва цунами от разрешителни, което ще доведе до тежко влошаване нашите иначе прекрасни отношения с тази дирекция засега. Моля, не ни карайте да се борим и с Вас, ще го направим с огромно съжаление, но без никакви колебания!

 

Благодарим на всички за разбирането и съдействието и стискаме палци за правилно решение на случая Мусала.

--