Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 21 май 2019 г.

Проект на Закон за Изменение и Допълнение на Закона за водите, внесен от група народни представители под № 954-01-3/25.01.2019

Сдружение Балканка, гр.София, в продължение на предходната ни кореспонденция по Проект на Закон за Изменение и Допълнение на Закона за водите, внесен от група народни представители под № 954-01-3/25.01.2019, и след подробно запознаване с допълнителните основания, изложени в многобройните писма в подкрепа на предлаганите изменения, Ви уведомявам, че подкрепяме становището на МОСВ /прикачено/, но държим да отбележим следното по повод предложените от МОСВ нови заместващи текстове:

 

1. В предложеното от МОСВ изменение на чл.194а, алинея 2 намираме дълбок смисъл, тъй като по този начин се поправя една празнота в закона. Това важи само в случай, че си остане срокът по чл.194а, алинея 3.

 

2. В предложеното от МОСВ изменение на чл.194а, алинея 4 не намираме дълбок смисъл, а по-скоро обратното, тъй като компетентният орган, издаващ разрешителното, е лишен от правна рамка и основания, на които да се опре при налагането на условия, при които да се осъществява правото на използване на водите. В такъв случай, всеки административен акт на компетентния орган, в който се налагат условия при несъществуваща правна рамка, ще бъде обявен за нищожен от всеки административен съд в страната. Освен това, при липса на правна рамка Директорът на Басейновата Дирекция ще трябва да гледа в тавана и да предписва условия наляво, надясно, а това създава условия за корупционен натиск както върху производителите, така и върху компетентните органи.

 

 

По отношение на мотивите на вносителите сме длъжни да отбележим още едно важно обстоятелство, което изникна при обсъждането в Комисията по земеделие в НС.

Съгласно мотивите на вносителите, годишните такси за водовземане, които се събират, са от порядък 200 000 - 250 000 лева. На заседанието на Комисията по земеделие директорът на ИАРА обяви, че са налице общо около 7000 регистрирани  производители на аквакултури, от които около 3700 са действащи. Ако приемем, че половината от тях са на реки, това означава, че с промените в ЗВ те ще бъдат освободени от средна такса - най-много 135 лева годишно.

Ето защо ние не считаме, че си заслужава да се нарушава Рамковата Директива за Водите, при такава нищожна полза. Намерете някой друг начин да стимулирате това производство и нека той да бъде много по-сериозен и ефективен. Предложили сме такива решения в предходното ни писмо, например чрез прекратяване на чудовищното явно и скрито бракониерство, включително и държавните стимули за него.

 

В хода на разговорите и обсъжданията също така се установи, че според производителите и ИАРА: те не извършвали водовземане, както например ВЕЦ-овете, защото рибите били използвали само кислорода във водата, но не и нейната енергия. Тук цитираме директора на ИАРА и производителите съвсем точно.

            При положение че се извършва отнемане и отклоняване на води от реките, то пак си е водовземане, но изглежда не е известно, че един от най-основните елементи за качество при оценката на химичното състояние на повърхностните водни тела е съдържанието на разтворим кислород във водата и изчезването или намаляването на кислорода, само по себе си, представлява замърсяване, защото води до намаляване на оценката на химичното състояние директно. Липсата на кислород без съмнение влошава и екологичното състояние на повърхностните водни тела, защото се влошава средата за останалите водни организми.

 

Сега, длъжни сме да отбележим и още нещо, този път в подкрепа на производителите на аквакултури от крайречни проточни рибарници, което не сме отбелязали в предходното ни възражение. Според нас, ефектът от тяхното замърсяване е по-малък, отколкото е ефектът от производството на аквакултури в садки в язовирите. Причината е, че замърсената вода, върната обратно в реката, се пречиства и се обогатява с кислород след преминаване на известен участък от реката, тъй като реките имат самопречистващи функции. Те са толкова по-ефективни, колкото е по-запазен естественият облик на реката, например: не са изсичани безконтролно крайречни гори, не са унищожени безмилостно крайречните съобщества от влаголюбиви растения /Riparan communities/, не са пресушавани влажни зони, не са изгребвани безконтролно наносни материали и пр., в каквато посока е целенасочената политика на МОСВ напоследък, за която обаче производителите нямат вина.

 

В този  смисъл ние намираме за редно производителите в проточнни рибарници да плащат по-малка такса за замърсяване, отколкото производителите в садки из язовирите. Този въпрос, обаче, трябва да се разреши в Тарифата за таксите за водовземане/ползване, а не в закона, но в никакъв случай не може някой замърсител да бъде освободен напълно от такса. С други думи - отново трябва да е спазен принципът Замърсителят Плаща, обаче по-справедливо, като по-малкият замърсител плаща по-малко.

 

По отношение на твърденията на рибопроизводителите, че Рамковата Директива за Водите не била преведена точно, сме длъжни да отбележим усилията на Европейската Комисия, която подлага транспонирането на директивите на ЕС в българското законодателство на непрекъснат контрол. Преводът наистина не е буквален, но смислово е много точен. Така например, текстът на английски "the polluter should pay" не е преведен буквално "замърсителят трябва да плаща", а е преведен "замърсителят плаща", което и на нас ни звучи много по-добре.

 

Разбира се, в хода на кореспонденцията ни с ГД Околна среда ние също сме подложили транспонирането на РДВ на изключително детайлен анализ, за да открием несъответствията, обуславящи тежките нарушения, пресушените и отровените ни реки, на които сме свидетели.

И сме открили засега едно единствено много тежко нарушение, но то е свързано с глобите за нарушенията съгласно чл. 23 на РДВ, който изисква наказанията да са "ефективни, пропорционални /на щетите/  и обезкуражаващи" за нарушителите.

А глобите за нарушителите са направо смешни в нашия Закон за водите и не обезкуражават никого. Въпросът се разглежда в момента от ГД Околна среда в рамките на Пилотната процедура, която предхожда неизбежната наказателна процедура по нашите жалби. От МОСВ е изискана информация за ниските глоби, които налагат, и ситуацията се оценява в момента в контекста на чл.23 от РДВ. Ето това е въпрос, който трябва да буди тревога в държавните органи.

 

Накрая ще изкажем дълбокото си разочарование от факта, че Комисията по земеделие прие почти единодушно предложените промени в директно нарушение на РДВ на ЕС. Изказваме и поздравления, защото имаше и един член на комисията, който гласува "въздържал се", тоест не наруши директивата. Не я спази напълно, но поне не я наруши. Това ни дава надежда разумът накрая да победи. Алтернативата е много ясна - наказателна процедура наистина предстои, новото нарушение само ще даде силен тласък на процеса и тогава цялото общество ще плаща глобите.

 

Нещо повече - най-късно до 2027г. трябва да сме изпълнили целите на РДВ за достигане на най-малко добро екологично състояние на повърхностните водни тела и добър потенциал на силно модифицираните водни тела. С подобни отстъпления от опазването на реките и непрекъснатото влошаване на състоянието им досега нямаме никакъв шанс да постигнем целите и тогава всички ще трябва плащаме пак!

 

 

Иначе ние ще подкрепим всяко действие за подпомагане на производителите на аквакултури, включително и в посока на подобряване на качеството и намаляване на цената, защото пускаме обратно в реката всяка хваната риба и неизбежнно се налага да си купуваме риба само от магазините!

 

Надяваме се да вземете правилните решения

 

С уважение


Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ