Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Още малко за ВЕЦ Калето и техните неволи с ДНСК - съдебна практика и видео

ВЕЦ Калето е открит 2010 от ББ лентичката.  Малко по-късно ужасният му канал се срутва.  СТроен е от Асарел Медет, качествената част обаче май е вътрешнозаводска продукция.  Така или иначе ВЕЦът заблатява земите околовръст.  Има изградени 2 рибни прохода, но и новият пак не пропуска риба, защото няма как тя да скочи и да влезе в него, да не говорим, че не е особено добър, пъки и от бързата река в стагнираното езеро какво ще прави.  По-долу малко информация и съдебна практика за този ВЕЦ






Няма да дръпнат шалтера на ВЕЦ Калето  
 http://medianews.bg/bg/a/nyama-da-drpnat-shaltera-na-vets-kaleto-v-mezdra-zasega
Такава вероятност реално съществуваше, тъй като
в края на миналия месец началникът на Регионалния отдел „Националнен строителен контрол” във Враца издаде Заповед ДК-19-Вр-01/27.01.2017 г., с която забрани ползването на строеж ВЕЦ „Калето“.
Изпълнителният директор на ВЕЦ “Калето” Тони Йорданов е получил заповедта и е уведомен от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), че тя е издадена на основание чл. 178, ал. 5, във вр. с ал. 4 от Закона за устройството на територията, с която се забранява ползването на строеж ВЕЦ „Калето” с части - „Хидротехнически съоръжения - яз и лява защитна дига, горна вада и връзка със сградоцентралата, открита разпределителна уредба и вертикална планировка”, находящ се в масиви №1, 10, 11, 12, 13 по плана за земеразделяне на част от землището на с. Дърманци и в масив №27 - част от землището на с. Крета, община Мездра, област Враца, с възложител и ползвател „Инертстрой - Калето” АД.
В подобни случаи заповедите подлежат на обжалване пред Административен съд - Враца в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбите и протестите срещу такива заповеди обаче, не спират изпълнението им, освен ако съдът не прецени, че нарушават обществения интерес. В законоустановения срок от „Инертстрой – Калето” са внесли жалба в Административен съд – Враца против заповедта на началника на Регионалния отдел „Национален строителен контрол” (РО „НСК”).
Пресаташето на Административния съд Мирослав Любенов уточни, че с жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, тъй като от такова действие биха произлезли значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, несъразмерни с целта на закона.
По данни от съдебната институция спорът касае строеж, представляващ водноелектрическа централа, който според издадената заповед се ползва в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, при които е било издадено разрешението за ползването му.
Твърденията за значителни и трудно поправими вреди жалбоподателят подкрепя с представени фактури за предоставяната от него електроенергия за периода януари - декември 2016 г., списък на лицата, наети по трудово правоотношение и справка на загубите за една година, които би претърпяло дружеството и републиканския бюджет.
След преценка на данните по делото съдът е установил, че не е налице такова застрашаване на живота и здравето на гражданите и на особено важни държавни или обществени интереси, което да изисква незабавна намеса. Няма данни и че по-късното изпълнение на заповедта ще бъде осуетено. Също така рязкото преустановяване на доставки от електроенергия ще доведе до нарушение в баланса на енергийната система за региона. Прекратяването на дейността на централата, макар и временно, ще доведе до закриване на работни места, което в регион с голяма безработица, какъвто е този, в който се намира обектът, също не е в интерес на обществото.
С тези съображение с Определение от 23.02.2017 г. Административен съд -Враца спира предварителното изпълнение на Заповед №ДК-19-Вр-01/27.01.2017 г. на началника на РО „НСК” - Враца, с която се забранява ползването на строеж ВЕЦ „Калето“ до окончателното приключване на производството по делото, което предстои да бъде насрочено.
Припомняме, че през 2010 г. жителите на село Крета внесоха сигнал до тогавашния премиер Бойко Борисов. Хората се оплакаха от вибрации и шум, които идват от ВЕЦ „Калето” и за това, че водноелектрическата централа е причина за заблатяване на обработваеми земи в землището на селото. В края на юни същата година министър-председателят изпрати писмо до Областна администрация - Враца и беше назначена незабавна проверка, която приключи през август. При проверката на място, извършена от инспектори от РИОСВ и РДНСК, е прегледана цялата налична документация за водоползване, разрешителни от „Басейнова дирекция, документацията за въвеждане в експлоатация и дали обектът е минал през Държавна приемателна комисия. Проверката тогава не констатира нарушения и липси на документи. Последваха и други проверки с подобни констатации.
Предстои съдът да реши спора и да се произнесе ще продължи ли да работи ВЕЦ „Калето” или заповедта на строителния контрол във Враца е законосъобразна и ще влезе в сила.

ВЕЦ Калето е бил обект и въпроси в парламента http://www.parliament.bg/pub/StenD/KMBT36220101112165341.pdf
Ето и тях


 
Ето и съдебната практика по въпроса
15.2.2017 г.
ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА „ИНЕРТСТРОЙ КАЛЕТО” АД
УЛ. „ИВАН ВАЗОВ” № 2, 3100 - ГР. МЕЗДРА
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,
   
    Уведомяваме Ви, че от Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол” (РО „НСК”) - Враца към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район (РДНСК - СЗР) на основание чл.178, ал.5, във вр. с ал.4, предложение второ от ЗУТ е издадена Заповед № ДК-19-Вр-01 / 27.01.2017г. за забрана ползването на строеж „ВЕЦ „Калето” с части: „Хидротехнически съоръжения - яз и лява защитна дига, горна вада и връзка със сградоцентралата, сградоцентрала, изтичало и долна вада, открита разпределителна уредба (ОРУ) 20 кV, захранена с кабел тип 3хСАЕХТ 1х185 мм2 от ЗРУ 20кV, ЗРУ 6,3кV и вертикална планировка”, находящ се в масиви № 1, 10, 11, 12, 13 по плана за земеразделяне на част от землището на с.Дърманци и в масив № 27 - част от землището на с.Крета, община Мездра, област Враца, с възложител и ползвател „Инертстрой - Калето” АД, със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул.„Иван Вазов”№ 2, ЕИК 106028833, представлявано от Тони Цветанов Йорданов - Изпълнителен директор.
    Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, чрез органа, издал Заповедта, пред Административен съд - Враца, в 14 - дневен срок от съобщаването й.
    Жалбите и протестите срещу Заповедта не спират изпълнението й, съгласно чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
    Със съдържанието на заповедта може да се запознаете в Регионален отдел „Национален строителен контрол”- Враца към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район, ул.”Христо Ботев” № 46, ет. 4.



РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Враца, 29.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, ІV-ти състав, в публично заседание на 31.05.2017 г./ тридесет и първи май  две хиляди и седемнадесета/ година в състав:

АДМ. СЪДИЯ : ЖАНЕТА МАЛИНОВА

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия МАЛИНОВА  адм. дело № 108 по описа на АдмС – Враца за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на  чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на „Инертстрой Калето“ АД, със седалище и адрес на управление гр.М., ул.И.В.“ № 2, представлявано от Т.Ц.Й. против Заповед № ДК-02-СЗР- 2 от 26.01.2017г. на Началника на РДНСК, Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.2 и  чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Хидротехническо съоръжение „Земен насип“, находящ се в п.и. №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107  в землището на с.Дърманци, община Мездра с извършител „Инертстрой Калето“ АД.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган,  в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като се развиват подробни съображения в тази насока. Твърди се, че описаният в заповедта „Земен насип“ не е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а представлява струпани инертни материали(баластра,пясъци и наносни) от почистване на речното корито на р.Искър. Оспорва се и приетото от административния орган, че описания в заповедта “земен насип“ има  характер на хидротехническо съоръжение, като в подкрепа на този довод се цитира Разрешение за ползване № СТ-05-236/2010г., с което ВЕЦ “Калето“ е въведен в експлоатация, в което изчерпателно са посочени хидротехническите съоръжения и се свеждат до: яз и лява защитна дига, горна вада и връзка със сградоцентралата, сградоцентрала, изтичало и долна вада, открита разпределителна уредба, от което е видно, че процесния „земен насип“ не е част от хидротехническото съоръжение на ВЕЦ“Калето“. Като аргумент в тази насока се сочи и  разпоредбата на чл.229, ал.1 от Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, която изчерпателно посочва какво включват хидротехническите съоръжения при водните, термичните и атомните електроцентрали.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. и адв. Д., които поддържат жалбата, с искане да се отмени заповедта като нищожна, алтернативно като незаконосъобразна, по съображения, изложени в писмени бележки. Претендират  присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът–Началник на РДНСК-СЗР, чрез процесуалните си представители юрк. Х. и юрк. А. в съдебно заседание  оспорва жалбата, с искане да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на доводите за законосъобразност на оспорената заповед са изложени в представени по  делото писмени бележки. 
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е заверено копие на административната преписка. Назначена е съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на проверка, извършена в отсъствие на управителя на дружеството,  от длъжностни лица на РДНСК-СЗР, обективирана в Констативен акт /КА/ № I-01 от 16.11.2016г. От съдържанието му се установява, че проверката е извършена на строеж “Земен насип“, находящ се в п.и. №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107 в землището на с.Дърманци, община Мездра с извършител „Инертстрой Калето“ АД. Съгласно описанието в т.III на КА строежът представлява хидротехническо съоръжение - земен насип със състав: речна баластра,пясъци и наноси, с дължина около 350м., широчина около 5.00м. и височина около 1,50м. Посочено е, че е изграден успоредно и до откоса на пътя, ограничавайки водното огледало на заливаемата площ на МВЕЦ“Калето“. Посочено е, че строежът е III-та категория съгласно чл.6, ал.5 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В т.II на констативния акт е отразено, че не са представени строителни книжа и документи. Констативният акт съдържа окомерна скица/л.124/ от делото и е подписан от лицата, извършили проверка, като отсъствието на извършителя на строежа е удостоверено с подписите на двама свидетели.
В деня на проверката, на същата дата – 16.11.2016г. е съставен КА № I-02 от Ивайло Караджов на длъжност инспектор в отдел“ Координация и контрол“ към РДНСК-СЗР и  С.М. - директор дирекция“УОП“ при Община Мездра, с който е прието, че строеж “Земен насип“, находящ се в п.и. №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107  в землището на с.Дърманци, община Мездра с извършител „Инертстрой Калето“ АД е извършен в земеделски и горски територии по смисъла  на чл.8,т.2 и т.3 от ЗУТ, без наличие на ПУП, без виза за проектиране, в нарушение на чл.12, ал.3 от ЗУТ и без да е променено предназначението на имотите. Прието е също така, че установените нарушения са съществени по смисъла на чл.154, ал.2, т.3 от ЗУТ и квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от лицата, посочени в него, като отсъствието на извършителя е удостоверено с подпис на един свидетел, имената на който са посочени  в констативния акт. КА I-01 и № I-02  от 16.11.2016г.  за процесния строеж са залепени на мястото на строежа и на Информационното табло в Община Мездра по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, тъй като управителят е отказал да ги получи, който отказ е удостоверен с  КП от 05.01.2017г. /л.118/. Срещу КА № I-01 и № I-02  от 16.11.2016г. не са подадени възражения в законоустановения 7-дневен срок, съгласно констатациите в КП от 17.01.2017г.
 Въз основа на горното с оспорената в настоящото производство заповед,  на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.222, ал.1,т.10 от ЗУТ, началникът на РДНСК-СЗР е разпоредил премахване на незаконен строеж „Хидротехническо съоръжение „Земен насип“, находящ се в п.и. №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107  в землището на с.Дърманци, община Мездра с извършител „Инертстрой Калето“ АД.
По делото е допусната съдебно техническа експертиза с вещо лице инж. В.К.К. относно наличието на строеж „Земен насип“, описан в оспорената заповед и представлява ли същият част от хидротехническите съоръжения към ВЕЦ “Калето“, както и налице ли е идентичност между описания в процесната заповед строеж и строеж “Дясна защитна дига-хидротехническо съоръжение към ВЕЦ“Калето“. Вещото лице е извършило оглед на място и приема, че описаният в оспорената заповед „Земен насип“ не е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и, че съгласно проектната документация не се констатира да е имало предвиден строеж “Земен насип“ по десния бряг на реката, като част от хидротехническите съоръжения на ВЕЦ“Калето“. Вещото лице установява, че не е налице идентичност между описания в процесната заповед строеж и строеж“ Дясна защитна дига-хидротехническо съоръжение към ВЕЦ „Калето“.
При така установената фактическа обстановка и при спазване разпоредбите на чл.219 от ЗУТ, препращаща към разпоредбата на чл. 168, във вр. чл.146 т.1-5 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е  депозирана от лице адресат на оспорената заповед, в законоустановения в чл.215, ал.4 ЗУТ 14-дневен преклузивен  срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Осъществявайки контрол за законосъобразност в посочения обхват, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган –началникът на РДНСК-СЗР, който съгласно приложената по делото заповед № РД -13-178 от 11.08.2014г. на началник на ДНСК и разпоредбата на чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ притежава материална и териториална  компетентентност да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство и следователно не е налице отменителното основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Предвид на изложените съображения доводите на жалбоподателя за наличие на основания за обявяване на заповедта за нищожна, като издадена от некомпетентен орган не се споделят от съда.
 Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, посочени са правни и фактически основания за издаването й, спазено е и изискването на чл. 225, ал.3 от ЗУТ заповедта да бъде издадена въз основа на констативен акт, съставен от дл.лица на ДНСК, като в случая са съставени КА № I-01 и № I-02 от 16.11.2016г., които са залепени на обекта и срещу тях  не са подадени възражения в законоустановения 7-дневен срок, съгласно констатациите в КП от 17.01.2017г.  Предвид на изложеното съдът приема, че не е налице основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
Съдът приема, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на оспорената заповед. При издаването на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225, ал.3 от ЗУТ. Заповедта е издадена след съставяне на констативни актове № I-01 и № I-02  от 16.11.2016г. които са залепени на мястото на строежа и на Информационното табло в Община Мездра по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, тъй като управителят е отказал да ги получи, който отказ е удостоверен с  КП от 05.01.2017г. /л.118/. Срещу констативните актове не са подадени възражения в законоустановения в разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ 7-дневен срок, което се установява от КП от 17.01.2017г.
Съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и е налице отменителното основание по смисъла  на чл.146, т.4 от АПК. На база събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че преценката на административния орган за наличие на незаконен  строеж, по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, описан в оспорената заповед като „Хидротехническо съоръжение  „Земен насип“, находящ се в п.и. №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107  в землището на с.Дърманци, община Мездра с извършител „Инертстрой Калето“ АД е неправилна и приета в нарушение на посочената в заповедта материалноправна разпоредба на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. С § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, която давала легално определение на понятието“строеж“. Съгласно с  § 5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74,ал.1 от ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“.
В случая, описаният в оспорената заповед строеж “Хидротехническо съоръжение - Земен насип“,  с описан в заповедта  състав от речна баластра, пясъци и наноси, с дължина около 350м., широчина-около 5.00м. и височина около 1,50-2,00м., изграден успоредно и до откоса на пътя, ограничавайки водното огледало на заливаемата площ към МВЕЦ“Калето“ не попада в кръга строежите,  изчерпателно изброени в разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, която разпоредба не може да се тълкува разширително. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, което след оглед на място и запознаване с доказателствата по делото приема, че в случая става въпрос за насип/овал/, находящ се в описаните в заповедта поземлени имоти, представляващ струпан на купчини и частично подравнен инертен материал /наноси-пясък и баластра/ с размери: дължина около 480м., ширина- от 7м. до около 40м.; височина –около 1-1,20м. над водното ниво/ в момента на огледа определено на 213.10м./. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в случая процесния обект не е „строеж“, както и че не отговаря на изискванията за“строителен насип“, тъй като не са използвани строителни машини от рода на валяци и др. такава техника, а просто е налице насипване на баластра, пясък и др., поради което не отговаря на изискванията за строителното название “насип“. Посочва, че в обекта не е извършвано строителство, а просто са насипани земни маси които не могат да се определят като“строеж“, а по-скоро като отвал/депо/на материали/наноси/ от мероприятие за почистване на речното корито.
Въз основа на заключението на вещото лице, което се кредитира от съда като обективно и компетентно, съдът приема, че описаният  в оспорената заповед обект няма характеристиката на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. При преценката на този въпрос, съдът съобрази и съдебната практика, която е  приема, че за да се квалифицира като „строеж“ даден обект, същият освен, че следва да отговаря на изискванията на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, е необходимо трайно да изменя  субстанцията или начина на ползване на земята, на терена. В случая не е налице подобно трайно изменение на субстанцията на земята, на терена, с оглед на фактическото описание в оспорената заповед и установеното от вещото лице, а именно, че обекта представлява отвал, насип /баластра, пясък и др. материали/ над водното огледало, които от една страна обичайно се намират в реката, а по начина им на струпване/без изполване на строителни машини от рода на валяци, без определено обемно тегло/ няма характеристика на „строителен насип“, както посочва вещото лице в протокола от съд.заседание. Следователно, не са налице предпоставките на  §5, т.38 от ДР на ЗУТ за квалифицирането на „земен насип“ като строеж, при което за него  е неприложима  разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, на което основание е издадена процесната заповед.
По изложените съображения съдът приема, че неправилно в оспорената заповед е прието, че описаният обект е строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ от ЗУТ и чл.6, ал.5 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, тъй като същият не попада измежду изброените в посочените разпоредби, а именно: чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ не е „електрическа централа и топлоцентрала с мощност до 25 мегавата с изкл. на обектите по чл.147, ал.1, т.14“ ; чл.6, ал.5 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи не е „сграда и съоръжение на електрическите централи, топлоелектрическите централи, вкл. за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“.
Съдът намира за основателно и оплакването на жалбоподателя, че описания в заповедта обект не е „хидротехническо съоръжение“ по смисъла на чл.229, ал.1 от Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, същият не е част от хидротехническите съоръжения, съгласно на ВЕЦ “Калето“, съгласно Разрешение за ползване № СТ-05-236/2010г./л.20/, с което ВЕЦ “Калето“ е въведен в експлоатация.
Като е приел, че описаният в заповедта обект „хидротехническо съоръжение - земен насип“ със състав: речна баластра,пясъци и наноси, с дължина около 350м., широчина около 5.00м. и височина около 1,50м.“ представлява строеж  и незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която следва да се отмени.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при наличие на отменителното основание по смисъла на чл. 146,  т.4 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК,  съдът приема за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1450.00 лева в това число: държавна такса-50.00 лева, адвокатско възнаграждение за един адвокат – 1200лв. и депозит за вещо лице -200 лева. Процесуалните представители на ответника са направили възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. От приложения по делото договор за защита и съдействие се установява, че договореният и изплатен адвокатски хонорар от жалбоподателя е в размер на 1200лв.  Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, във вр.чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по –нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а съгласно чл.36, ал.2 от ЗА не по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид дела. В чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. изм.ДВ бр.28 от 28.03.2014г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ и ЗКИР е предвидено възнаграждение в размер на 600 лева. Съобразявайки  посочените разпоредби, съдът приема, че настоящото дело не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатския хонорар, който съдът счита че следва да се намали  от 1200лв. на 800лв. /осемстотин/лева, в който размер следва да се присъди на жалбоподателя като разноски по делото. Останалите разноски, посочени по-горе следва да се присъдят изцяло. Общо дължимите разноски на жалбоподателя след приложение разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК са в размер на 1050 /хиляда и петдесет/  лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,  ал.2  АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  Заповед № ДК-02-СЗР- 2 от 26.01.2017г. на Началника на РДНСК, Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.2 и  чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Хидротехническо съоръжение  „Земен насип“, находящ се в п.и. №№ 000142, 000145, 000147, 000259, 001093, 001094, 001107 в землището на с.Дърманци, община Мездра с извършител „Инертстрой Калето“ АД.
ОСЪЖДА РДНСК, Северозападен район да заплати на „Инертстрой Калето“ АД разноски по делото в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Враца  пред Върховния административен съд на Република България-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
На основание чл.138, ал.1 от  АПК препис от решението да се изпрати на страните.


                                                                       АДМ.СЪДИЯ:

И още малко съдебна практика за този ВЕЦ

Решение от 24.11.2010 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 307/2010 г.

Данни за изпращане в по-висша инстанция
Съд:Върховен административен съд
Изходящ номер:817
Година:2010
Тип на документа:Писмо
Дата на изпращане:30.12.2010 г.
Резултат от обжалване:ОСТАВЕНО В СИЛА
Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
гр. Велико Търново,24.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново,Първи състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯНА Л.
при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от Окръжна прокуратура-Велико Търново- Светлана ИВАНОВА,като изслуша докладваното от съдия Л. Адм. д. № 307 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Жалбоподателят "ИНЕРТСТРОЙ КАЛЕТО"АД-гр.Мездра, бУЛСТАТ 106028833, представлявано от изпълнителния директор Т.Ц.Й.,***,оспорва Ревизионен акт № 060900436/ 11.01.2010 г.,издаден от Татяна Петкова Вълчева на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ-гр.Враца, потвърден като законосъобразен в обжалваната му част,с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 178290,90 лв. и са начислени лихви върху задължения по ЗДДС в размер на 7183,01 лв.,с Решение № 133/22.03. 2010 г. на Директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново и моли настоящата инстанция да постанови решение,с което да отмени оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен и неправилен в обжалваните му части.навежда доводи,че оспорения РА е незаконосъобразен,тъй като никъде в акта не се сочат законови аргументи,обосноваващи законосъобразността на отказа на органа по проходите да признае на жалбоподателя претендираното право на данъчен кредит.според жалбоподателят РА№ 060900436/11.01.2010 г. се явява немотивиран и само на това основание следва да бъде отменен като незаконосъобразен.Жалбоподателят сочи още,че неправилно органът по проходите е приел,че доставките,по които на "Инертстрой Калето"АД-гр.Мездра не е признато право на данъчен кредит не отговарят на изискванията на ЗДДС,обосноваващи наличието на такова право-Според дружеството в случая се касае за облагаеми доставки върху които е начислен ДДС, които са надлежно осчетоводени, като въпросните услуги представляват данъчни събития по смисъла на чл. 24 от ЗДДС.Жалбоподателят твърди, че необосновано и неправилно данъчната администрация е приела,че по отношение на спорните доставки не може да възникне право на данъчен кредит за "Инертстрой Калето"АД на основание чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, без обаче да обосновава този свои извод.навеждат се и доводи за различно третиране от страна на органа по приходите досежно признаване правото на данъчен кредит по отношение на аналогични доставки.Според жалбоподателя е недопустимо приходната администрация с предходен РА№ 900300/28.07.2009 г.,издаден от Галина Илиева Ганчева-старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Враца да признава право на данъчен кредит по отношение на същите доставчици ДДС/ т.е наличие на услуга/ като правно основание за начисляване на данъка, а същевременно да счита,че липсва услуга/привидна сделка/ спрямо получателя на същата тази услуга,но за друг период, а именно ревизирания.Твърди се, че оспорения ревизионен акт е издаден при нарушение основните принципи на данъчния процес, визирани в чл. 3, ал.1, чл. 5, чл. 6, ал.3, чл. 11 и чл. 37 от ДОПК от ДОПК.Според жалбоподателят в конкретния случай "Инертстрой Калето"АД като данъчно задължено лице е представило всички първични счетоводни документи,които отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС,които документи от своя страна доказват сделка,извършена работа и наличие на реален ДМА,заприходен в дружеството,представляващ част от неговото имущество,които актив произвежда и дава продукция. поради което няма основание органът по проходите да откаже претендираното право на приспадане на данъчен кредит.Сочи се,че неправилно,необосновано и незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае на жалбоподателя право на данъчен кредит за процесните данъчни периоди в размерна 178290,90 лв. и е начислил лихва в размер на 7183,01 лв.,че оспорения РА съдържа произволи констатации,направени въз основа на непълнота на доказателствата,което налага оспорения акт в съответните оспорени части да бъде отмени като незаконосъобразен.В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли настоящата инстанция да я уважи със законните последици от това.В писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя доразвива доводите си за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорените му части.
Ответникът по жалбата-Директорът на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр.Велико Търново,чрез процесуалния си представител ЮК В.Василева, оспорва същата като неоснователна и моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт с който да потвърди обжалвания РА като правилен и законосъобразен,като се позовава на съображенията,изложени в мотивите на решението си по чл. 155, ал.1 от ДОПК и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Твърди,че представените в хода на съдебното производство писмени доказателства,както и изслушаните и приети съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи не доказват твърденията на жалбоподателя за реалност на извършените СМР от посочените подизпълнители.Изтъква че не са представени доказателства относно наличие на кадрова,техническа и материална обезпеченост на подизпълнителите да извършат фактурираните услуги и доставки.Аргументира се,че обстоятелството,че на жалбоподателя е издаден предишен РА, в който са констатирани други факти и обстоятелства не води до извод за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт.Претендира разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4159 лева,изчислени съобразно материалния интерес по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура-В.Търново дава становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че твърденията в жалбата на дружеството жалбоподател,че ревизиращия орган не е събрал и обсъдил всички необходими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна не кореспондира с материалите по делото.Според представителя на прокуратурата съвкупният анализ на всички доказателства налага извода за нереалност на извършените услуги по които е отказано право на данъчен кредит и че правилно ревизиращият орган е приел,че услугите действително са извършени от самия жалбоподател, а не от сочените доставчици- подизпълнители.Сочи,че фактическите констатации в РА остават непроменени и след събраните в хода на съдебното производство доказателства.Предлага на съда да постанови решение с което да отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна и недоказана,тъй като законосъобразно на "Инертстрой Калето" е отказано право на признаване на данъчен кредит.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт№ 060900436/11.01.2010 г.,издаден от Татяна Петкова Вълчева на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-В.Търново,ИРМ-Враца в обжалваната част,с която на "Инертстрой Калето"АД-гр. Мездра е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 178290,90 лв. и са начислени лихви върху задължения по ЗДДС в размер на 7183,01 лв.,който РА е потвърден в тази му част като законосъобразен с Решение № 133/22.03.2010 г. на Директора на Дирекция"ОУИ"-гр.Велико Търново.Потвърдителното решение е съобщено на 31.03.2010 г., а жалбата срещу ревизионния акт е подадена по пощата на 14.04.2010 г., видно от пощенското клеймо,положено върху пощенския плик, в който се е намирала жалбата.
При извършената служебна проверка за допустимост на жалбата,настоящата инстанция приема, че жалбата до Административния съд е подадена от ревизираното лице чрез ДОУИ след изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:
Административното производство по издаване на РА№ 060900436/11.01. 2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ-Враца е започнало въз основа ЗВР№ 900436/18.09.2009 г.,с която на Инертстрой Калето"АД-гр.Мездра е възложена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.05.2009 г. до 31.07.2009 г., вноски за ДОО,ЗО, дЗПО за УФ и ДЗПО за ППФ за периода 01.09.2004 г. до 31.07.2009 г. и вноски за фонд ФГВРС за периода 01.01.2005 г.-31.07.2009 г.След приключване на ревизията е съставен Ревизионен доклад№ 900436/07.12.2009 г. срещу който е подадено възражение.Органът по приходите е счел наведените във възражението доводи за неоснователни след което е издал РА№ 060900436/11.01.2010 г. с който са определени задължения за довнасяне общо в размер на 316944,76 лв. в това число ДДС-115454,30 лв.,лихви в размер на 7183,01 лв., вноски за ДОО -107993,20 лв. и лихви -25610,23 лв., вноски за ЗО -36029,39 лв. и лихви-4296,82, вноски ДЗПО за УПФ-15270,82 и лихви-3463,11 лв., вноски ГВРС-1256,70 лв. и лихви -387,18 лв..Предмет на настоящето съдебно производство е РА само в частта му по ЗДДС,с която на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месец май,месец юни и юли 2009 г. в общ размер на 178290,90 лв. и са начислени лихви върху него в размер на 7183 лв.
 
 
За да определи този резултат приходният орган не е признал на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит, който последният оспорва в настоящето производство, общо в размер 178290,90 лв.Няма спор относно обстоятелството,че жалбоподателят"Инертстрой Калето"АД е инвеститор и основен изпълнител на построяването и оборудването на МВЕЦ"Калето",намираща се в землището на с.Дърманци,община Мездра.Няма спор и относно това,че обектът е построен върху земя собственост на дружеството,както и че разполага със необходимите технически ресурси за изпълнението на въпросния обект.За да откаже да признае право на приспадане на данъчен кредит през процесните периоди органът по приходите е приел,че липсват доказателства за реалност на доставката относно издадените фактури от ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков",от "Нек строй груп" ООД-гр.Мездра,тъй като конкретните СМР,посочени в издадените от посочените контрагенти фактури са извършени от "Инерстстрой Калето"АД на собствения му обект,с техника,която е собственост на дружеството жалбоподател.От представените поделото доказателства се установява,че органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура № 38/30.05.2009 г.,издадена от ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков"-гр.Мездра с данъчна основа 92534,05 лв. и ДДС 18506,81 лв., за доставка,и"Извършени СМР на МВЕЦ"Калето" съгласно Акт 19.Към фактурата е приложен и Протокол за установяване извършеното и за заплащане на натурални видове СМР, в който са описани различни видове СМР,както следва:1.Изкоп на баластра на отвал 11065куб.м.;2.доставка и полагане на глина 1980куб.м.;3рариване на баластра 11065 кв. м.;4.валиране на глина и баластра 13045 куб.м..В хода на съдебното производство безспорно е установено извършването на посочените по-горе СМР.Спорно обаче остава кой реално е извършил въпросните строително-ремонтни работи и дали е налице реална доставка от страна на посочения доставчик или се касае само за издадена фактура, а де факто жалбоподателят с оглед обстоятелството, че разполага с необходимата материално-техническа и кадрова обезпеченост е извършил сам всички дейности. Още в хода на ревизията с цел установяване реалността на доставката органът по приходите е извършил насрещна проверка на доставчика ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" като за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 06-02:900436-1/19.10.2009 г. като в преписката по издаване на оспорения ревизионен акт са приобщени по надлежния ред Договор от 16.05.2006 г.,сключен между дружеството-жалбоподател като възложител и ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" " като изпълнител с предмет-извършване на СМР по МВЕЦ"Калето",съгласно Приложение № 1-Количествено-стойностна сметка на стойност 1569771,80 лв. и ДДС 313954,36 лв. със срок на изпълнение-31.12. 2006 г., както и Анекс към договора,с който е променен крайния срок на изпълнение на възложената работа, а именно до 31.12.2009 г. и е приложена количествено-стойностна сметка Приложение № 2.В хода на насрещната проверка изпълнителя на възложената от "Инетрстрой Калето"АД-ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" е представил разчетно-платежна ведомост за м.май 2009 г.,от която по категоричен и недвусмислен начин се установява,че едноличният търговец разполага единствено с двама работника, назначени на длъжност "счетоводител4 и "продавач".В хода на съдебното производство не се събраха други доказателства, въз основа на който да може да бъде установено че към процесния период изпълнителя на СМР е разполагал с други ДМА,освен тези,за които са събрани доказателства в хода на ревизията, именно-компресор и хладилник-фризер.Анализът на събраните по делото доказателства налага извода,че фактически СМР са били изпълнявани с техника,собственост на дружеството жалбоподател.В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството,че по делото са представени и приети като доказателства:фактура№ 2000000046/31.05.2009 г.,издадена от "Инертстрой Калето"АД на едноличния търговец с предмет на доставка услуги с булдозер,с багер, валяк,самосвал "Мерцедес" и доставка на глина,както и 127товарителници за обществен превоз в страната от месец май 2009 г., в които като изпращач и превозвач е вписан именно жалбоподателя.Заключението на назначената съдебно-техническа експертиза относно вида на техниката и машиносмените,необходими за фактурираните СМР също обосновава и подкрепя извода на настоящата инстанция за невъзможността на едноличния търговец да изпълни реално доставките,за които са издадени спорните фактури.Дори и да приемем,че с оглед представените фактури за наетата специализирана техника и механизация каквито са багер за изкопни работи, булдозер за разриване на изкопа на отвал и за обратен насип, валяк за валиране и бетон-помпа за полагане на бетона,които са били наети от изпълнителя на СМР от възложителя и жалбоподател в настоящето производство,с оглед обстоятелството,че ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни фактурираните доставки то безспорно се касае за нереални доставки и в този смисъл липсва основната и най-важна предпоставка за признаване на претендираното право на данъчен кредит от жалбоподателя.В хода на съдебното производство се установи,че за изпълнение на възложената от "Инертстрой Калето"АД работа-извършване на различни СМР дружеството жалбоподател е предоставила на изпълнителя персонал,който по списъчен състав работи по трудово правоотношение в дружеството-жалбоподател. Следователно посочените СМР,които са възложени от дружеството-жалбоподател на ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" са били извършени със специализирана строителна техника и товарни автомобили,собственост на "Инертстрой Калето"АД, вложените материали са собственост на дружеството жалбоподател, работниците извършили спорните СМР работят по трудово правоотношение при възложителя, поради което обоснован и логичен е направеният от органа по приходите извод,че посочените във фактура№ 38/30.05.2009 г. услуги-СМР на МВЕЦ"Калето" съгласно Акт 19,издадена от ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" не са извършени реално от доставчика.Съдът споделя довода на ответника в настоящето производство,че е противно на икономическата логика едно дружество,което разполага с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършване на конкретни СМР в съответния вид и обем да възлага извършването на същите на друго лице,което не притежава съответната строителна механизация и кадрови потенциал и че единствената цел за издаването на посочената фактура е ползването на данъчен кредит без реално да са извършени услугите,за които процесната фактура е издадена.Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството,че и към датата на проверка в счетоводството на жалбоподателя,извършеното от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза "Инетрстрой Калето"АД не е заплатило сумата, дължима по посочената фактура. Всичко това дава основание на съда да счита,че правилно и законосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя по посочената фактура,издадена от ЕТ "Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков",тъй като въпросната фактура не отразява реална облагаема доставка.Липсата на основната и задължителна предпоставка,посочена в закона за да бъде признато правото на данъчен кредит, а именно реална облагаема доставка прави отказа на органа по приходите да признае претендираната право на данъчен кредит обоснован и законосъобразен и следователно жалбата на "Инертстрой Калето"АД в тази й част се явява неоснователна и недоказана.
В рамките а настоящето производство жалбоподателя оспорва РА и в частта,с която на дружеството е отказано признаване право на данъчен кредит общо в размер на 159784,09 лв., по фактура № 42/31.05.2009 г.,фактура № 43/30.06.2009 г.,фактура № 44/ 31.07.2009 г. и фактура № 45/31.07.2009 г.,издадени от "НЕК СТРОЙГРУП" ООД- гр.Мездра с предмет на доставка извършени СМР на обект МВЕЦ"Калето" съгласно Акт 19,като към всяка от фактурите е приложен Протокол за установяване извършеното и за заплащане на натурални видове СМР/чл. 22, ал.5 от ПКС/ обр.19.За да откаже органът по приходите да признае на дружеството жалбоподател признаването на претендираното право на данъчен кредит е прието,че така издадените фактури са издадени без основание,че същите не отразяват реално извършени облагаеми доставки и не са издадени във връзка с реално възникнало данъчно събитие.В хода на съдебното производство по делото са приобщени като доказателство Актове за установяване на всички видове СМР,подлежащи на закриване и удостоверяващ,че са постигнати изискванията на проекта.В хода на съдебното производство безспорно е установено,че издадените от този доставчик фактури за извършени СМР са надлежно осчетоводени, включени са в Справки-декларациите по ЗДДС,като конкретно към доставчика"НЕК СТРОЙГРП" е извършено частично плащане.Това обстоятелство обаче-надлежното осчетоводяване на получените фактури в счетоводството на получателя на доставката,както и включването им в дневника за покупки е необходимо, но недостатъчно условие,за да бъде признато правото на данъчен кредит и по отношение на този доставчик се установява, че цялата специализирана строителна техника,с която са извършени фактурираните СМР е собственост на дружеството жалбоподател. Транспортът на бетона от бетоновия възел до обекта е извършвано с товарни автомобили собственост на "Инертстрой Калето"АД,като в представените товарителници за обществено превоз в страната като изпращач и превозвач е вписано дружеството жалбоподател.Вярно е, че в Инвентарната книга на "НЕК СТРОЙГРУП" ООД като ДМА фигурира бетонов възел,силози за цименти фадрома,но представляващия дружеството доставчик по процесните доставки е декларирал пред органа по приходите че през процесния период,за който са издадени спорните фактури бетоновия възел не е работел и не е произвеждал бетон.От представените и приложени в преписката по издаване на оспорения РА доказателства се установява,че "Инерстрой Калето"АД е издало за същия период фактури за доставка на материали,както и за извършване на специфични видове услуги на "НЕК СТРЙГРУП" т.е налице е фактуриране на материали и специфични услуги от жалбоподателя към неговия доставчик,за да може последния да му ги достави.И в хода на производството пред настоящата инстанция не се ангажираха доказателство досежно наличието на кадрова обезпеченост на доставчика да изпълни реално доставките-извършване на СМР-за които са издадени спорните фактури.Липсват доказателства,че изпълнителя е наел по трудови или граждански правоотношения работници,притежаващи съответната специфична квалификация за изпълнението на съответните СМР.Съдът намира за недоказано наличието при издалите фактурите търговци на необходимия персонал за извършване на СМР и други работи конкретно в посочените в актовете за приемането и заплащането им. Не на последно място, не е доказана и материалната обезпеченост на никой от контрагентите на жалбоподателя във връзка с фактурираните услуги.Следва да се има предвид,че още в хода на ревизията са представени доказателства,от които е видно, че "Инерстрой Калето"АД предоставя на "НЕК СТРОЙГРУП" ООД строителни работници за полагане на труд на МВЕЦ"Калето".Следователно реално фактурираните услуги,фактурирани от "НЕК СТРОЙГРУП" ООД по спорните фактури са извършени от "Инертстрой Калето"АД,с активи, работници и материали,които са собственост на дружеството-възложител по представения договор за възлагане извършване на СМР.Настоящата инстанция намира,че събраните доказателства в хода на съдебното производство, включително заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза не дават основание да се приеме за установена различна фактическа обстановка,от тази установена в хода на ревизионното производство относно липсата на реално извършени услуги от страна на издателя на процесните фактури-"НЕК СТРОЙГРУП" ООД.Анализът на събраните доказателства налага извода,че издадените фактури за доставка на СМР не отразяват реално извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗДДС и не са съставени във връзка с реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗДДС.Както многократно съдът е имал възможност да посочи наличието на фактури, както и тяхното надлежно осчетоводяване не могат да бъдат основание за признаване право на данъчен кредит при липсата на облагаема доставка.Наличието на облагаема доставка представлява първостепенно и задължително условие,обуславящо възникването на правото на данъчен кредит.Липсата на тази предпоставка-наличие на реална облагаема доставка прави безпредметно изследването на останалите условия,посочени в закона за признаване правото на данъчен кредит, включително и това дали е редовно водено счетоводството, дали фактурите са надлежно осчетоводени,съобразно изискванията на закона за счетоводството.По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата на "Инертстрой Калето"АД против РА в тази му част за неоснователна и недоказана.
 
 
Що се отнася до навежданите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорения РА,изразяващи се в наличието на друг РА, за който макар и за предходен период при същите условия е признато правото на данъчен кредит по фактури, издадени за доставки от ЕТ"Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков",както и по фактури,издадени от "НЕК СТРОЙ ГРУП" ООД наличието на такъв акт е без правно значение за законосъобразността на отказа на органа но приходите да признае право на данъчен кредит по отношение на доставки,предмет на ревизионното производство завършило с оспорвания в това съдебно производство РА.на първо място липсват доказателства за пълна идентичност на условията при които е било признато правото на данъчен кредит.На следващо място отделните ревизионни производства са самостоятелни и в рамките на всяко от тях жалбоподателят следва да докаже наличието на законовите предпоставки за признаване на претендираното право на данъчен кредит. В рамките на това съдебно производство, въпреки ангажираните доказателства недоказано остана от страна на жалбоподателя обстоятелството,че за спорните доставки,извършени от посочените доставчици е изпълнено изискването за признаване на право на данъчен кредит по чл. 69, ал.1, т. 1 от ЗДДС, а именно: реалното извършване на реална облагаема доставка от страна на едноличния търговец и дружеството,на което от "Инертстрой Калето" е било възложено извършването на СМР. Тъй като не е установено наличието на материално-правната предпоставка по посочения по-горе текст от закона за възникването на право на приспадане на данъчен кредит, ревизионният акт в тази му част се явява законосъобразно постановен, а жалбата срещу него-неоснователна, а наличието на друг о ревизионно производство завършили с друг правен резултат е правноирелевантно, дори и когато касаят изграждането на един и същ обект МВЕЦ"Калето".
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения РА, изразяващи се в нарушение на основните принципи на данъчното производство, визирани в чл. 3 от ДОПК-досежно извършване на обективен анализ и преценка на доказателствата,на чл. 11 от ДОПК-относно добросъвестното упражняване на предоставените на страните от закона права.Съдът счита така направените възражения за неоснователни.В разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК са въведени като основни начала на данъчно-осигурителния процес съответно принципите за законност, обективност и служебно начало. От тях органите по приходите следва да се ръководят в действията си на всеки етап от регламентирания с ДОПК процес по установяване публичните вземания и нарушението на тези правила води до незаконосъобразност на извършените действия и издадените актове. В настоящия случай обаче от събраните по делото доказателства се установява да са допуснати такива нарушения. Обстоятелството,че извършеният от органа по приходите анализ на събраните доказателства го е мотивирал да направи друг извод, различен от този очакван от ревизираното лице,относно това дали са извършени облагаеми доставки между регистрирани за целите на закона лица, дали правилно и в съответствие със законовите изисквания е начислен ДДС не е основание да се приеме,че издадения РА е незаконосъобразен.В конкретния случай органът по приходите,стриктно придържайки се към задълженията си, визирани в чл. 3 от ДОПК е установил всички правно релевантни факти, всички обстоятелства от значение за правата,задълженията и отговорността на задълженото лице, включително и тези,които биха довели до определяне на недължимост на определен вид и размер данък.Анализът на действията на органа по приходите в хода на ревизията дава основание на съда да счита,че в конкретния случай са били гарантирани правата на ревизираното лице както по отношение на събиране на доказателствата от значение за правата, задълженията и отговорността на дружеството жалбоподател,така и при определяне на дължимия данък, респективно отказване претендираното право на данъчен кредит в пълна мяра да се гарантира правилното и точно приложение на закона.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че навежданите доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в частност на основните принципи на данъчното производство, визирани в чл. 3, чл. 2 и чл. 11 от ДОПК са неоснователни и опровергани от събраните доказателства.
Ирелеванти в това производство са навежданите от жалбоподателят доводи,че "Инертстрой Калето"АД работи,формира имущество, дава продукция,която реализира и въз основа на нея начислява ДДС в републиканския бюджет.Нямо спор,че при изпълнение на посочените в спорните фактури СМР "Инетрстрой Калето"АД е постигнало няколко неща- че е изградило действащ актив,който е изграден по всички правила на нормативните актове,че са икономисани време и средства при изграждането на ВМВЕЦ"Калето",това обаче е без каквото и да било правно значение в производството по установяване наличието на кумулативно посочените в закона предпоставки за признаване право на данъчен кредит по посочените доставки.Приложеният фотоалбум""ВЕЦ"Калето"- една сбъдната мечта" е красноречиво доказателства както за вида,така и за обема на извършените строително -монтажни работи,за това че действително е изграден един сериозен актив,който обаче е изграден изцяло със строителна техника,материали и работници на "Инертстрой Калето"АД, а не на сочените като изпълнители,издатели на спорните фактури едноличен търговец "Стефан Иванов Иванов-Цанко Петков" и "НЕК СТРОЙГРУП" ООД.За да бъде признато претендиранато право на данъчен кредит се изисква изпълнението на точно и изчерпателно изброени в закона условия.Само при наличието на тези условия може и следва да бъде признато претендираното право на данъчен кредит.В хода на ревизията органа по приходите е установил,че не е изпълнено основното и най- важно условие за признаване правото на данъчен кредит, а именно: наличие на реална облагаема доставка.В случая не се касае за санкция, а за отказ на едно претендирано от ревизираното дружество право,за което обаче от страна на жалбоподателя не са изпълнени всички изисквания да бъде признато това право на данъчен кредит.Не се изисква в хода на ревизионното производство да бъде доказано наличие на щета, вреда,умисъл и причинно следствена връзка между действията на дружеството-жалбоподател,причинена вреда и вина за причинената щета.Доколкото не се касае нито за непозволено уреждане,нито за налагане на някакво наказание за извършено административно нарушение в тежест на жалбоподателя е да докаже,че е изпълнил законовите изисквания да му бъде признато едно претендирано от него право.
Настоящата инстанция не споделя навежданите от жалбоподателя доводи,че оспорения ревизионен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв,тъй като в случая от събраните по делото доказателства се установява,че се касае за реално възникнало в полза на дружеството-жалбоподател право на данъчен кредит,което следва да бъде признато, а не отказано от органа по приходите и че в тази връзка съдът следва да има предвид и Решение то 22.01.2009 г. по делото "Булвес"АД срещу България по жалба№ 399182003 г. на Съда в Страсбург .на първо място следва да се има предвид,че цитираното решение на ЕСПЧ от 22.01.2009. по делото "Булвес" АД срещу България не представлява доказателство по настоящето дело и е неотносимо към спора между страните по него. Този съдебен акт е задължителен за страните по него и следва да бъде зачитан от останалите съдебни органи само в смисъл на съществуващо пресъдено нещо между "Булвес"АД и органите на приходната администрация. Всякакви интерпретации на жалбоподателя на изложените мотиви в него не обвързват настоящия съдебен състав, а и не могат да мотивират различен резултат от изложения вече в настоящия съдебен акт. несъотносими в настоящето съдебно производство са и навежданите доводи,че не може да бъде отказвано право на данъчен кредит, ако жалбоподателят не е знаел,че част от дължимия ДДС няма да бъде платен и че е действал добросъвестно по отношение плащане на дължимия данък, вземайки всички възможни мерки,за да се увери,че не участва в злоупотреба с ДДС.В случая дружеството-жалбоподател само е извършило посочените в спорните работи СМР, същите са осъществени със специализирана техника и работници,които работят по трудово правоотношение в "Инертстрой Калето"АД и не е получавало каквато и да било доставка от издателите на спорните фактури и последните не удостоверяват реално извършени облагаеми доставки и настъпване на данъчно събитие, без наличието на които е невъзможно признаване на претендираното право на данъчен кредит.
"Инерстрой Калето"АД в рамките на настоящето производство оспорва ревизионна акт и в частта му,с която на дружеството са начислени лихви върху задължения по ЗДДС в размер на 7183,01 лв.Доколкото в хода на съдебното производство не се установиха данни и доказателства за изменение на установените в ревизионния акт задължения за данъци,то дължимостта на определените лихви и техният размер, също следва да бъдат потвърдени предвид характера им на акцесорни задължения. По делото няма данни за длъжника да са налице нормативно предвидени основания за недължимост на лихвите през определени периоди или за намаляването на техния размер,поради което съдът жалбата на дружеството-жалбоподател и в тази й част за неоснователна и недоказана,поради което същата следва да бъде отхвърлена.
 
 
Оспореният ревизионен акт, във всички негови обжалвани пред съда части, е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци.Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.На ответника - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 4159 лв., определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата, подадена от "ИНЕРТСТРОЙ КАЛЕТО"АД-гр.Мездра, БУЛСТАТ 106028833, представлявано от изпълнителния директор Т.Ц.Й.,***,против Ревизионен акт № 060900436/ 11.01.2010 г.,издаден от Татяна Петкова Вълчева на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ-гр.Враца, потвърден като законосъобразен в обжалваната му част,с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 178290,90 лв. и са начислени лихви върху задължения по ЗДДС в размер на 7183,01 лв.,с Решение № 133/22.03. 2010 г. на Директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново
Осъжда ИНЕРТСТРОЙ КАЛЕТО"АД-гр.Мездра, бУЛСТАТ 106028833, представлявано от изпълнителния директор Т.Ц.Й.,***, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново сумата 4159 лв. /Четири хиляди сто петдесет и девет лева/,представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решение № 916 от 13.02.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 3761/2016 г.

РЕШЕНИЕ
 
 
13. 02. 2017 г., гр. София
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II "А" състав в открито публично заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА
 
 
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
 
 
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
 
 
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева гр. д. № 3761/2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
 
 
С решение № II-126-40/21.01.2016 г., постановено по гр. д. № 50500/2014 г. по описа на СРС, II Г. О., 126-ти състав са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "И.-К." АД срещу "Ч.Р.Б." АД за заплащане на сумата от 7 774,43 лева, с която ищецът твърди ответникът неоснователно да се е обогатил за негова сметка, като с договор за цесия от 28.11.2012 г. е прехвърлил на "ЧЕЗ Е.Б." АД вземания за цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.09.2012 г. - 31.10.2012 г. въз основа на раздел XI, т. 2 от Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР, отменено с решение по административно дело № 13228/2012 г. на ВАС, IV отд., и вземане за обезщетение за забава върху главницата в размер на 324,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2014 г. до 16.09.2014 г.
 
 
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която твърди, че последното е неправилно - постановено при нарушение на материалния и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва обедняване, тъй като ищецът има вземане към трето лице, но дори такова да съществувало, това не прави иска неоснователен. Излага съображения, че към 12.12.2012 г., въз основа на Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е било налице вземане на "Ч.Р.Б." АД, но след като решението на ДКЕВР било отменено, е отпаднало с обратна сила основанието. Твърди, че с последващата регулация на отношения във връзка с цените за достъп, цената е определена на 0,00 лева, поради което вземането на ответника, с което е извършено прихващане, не е било изискуемо и ликвидно. Поддържа, че ответникът не бил получил претендираната сума от ищеца, а за негова сметка от "ЧЕЗ Е.Б." АД, което било видно от договора за цесия, като се бил обогатил със сумата, с която ищецът бил обеднял, поради което той трябвало да върне именно тази сума. Излага подробни съображения за фактическия състав на претенцията си, като прави извод, че ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил със сумата от 7774,4 3 лева. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
 
 
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че не е оспорен материалния ефект на цесията. Навежда довод, че правилно е било прието, че ищецът не е дал на ответника претендираната сума, отделно от това не било установено, че е налице обедняване. Излага съображения за услугата достъп, която въззивникът-ищец бил получил, като страните имали договор за достъп срещу възнаграждение. Аргументира подробно какъв е ефекта на отмяната на административния акт и зачитаното му от СРС. Поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като между страните имало облигационно отношение, породено от договор. Поддържа, че е неоснователно твърдението, че било доказано, че задълженията по договора са били погасени чрез плащане или друга форма на прихващане на сумата, поради което задължението на достъп на ищеца било изпълнено за сметка на трето лице. Поддържа, че доводите на въззивника, свързани с решенията на ДКЕВР са неотносими към предмета на спора. Излага съображения по отношения доказателствената тежест, като инвокира доводи за неравностойност на престациите, като поддържа, че е налице възмездност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
 
 
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
 
 
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
 
 
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира решението за правилно, като изцяло препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното решение, които изцяло споделя. С оглед наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, следва да се отбележи следното:.
 
 
СРС, 126-ти състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
 
 
СРС правилно е преквалифицирал в обжалваното решение иска за главницата с правно основание чл. 59 ЗЗД, с оглед изложените твърдения в исковата молба. Неправилната квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в определението по чл. 146 ГПК не рефлектира върху крайния извод, тъй като за релевантните за спора обстоятелства е разпределена правилно доказателствената тежест и във въззивното производство не са напарвени нови доказателствени искания. По делото няма спор за факти, а само за правните последици от заявените между страните правоотношения. Ето защо доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни.
 
 
Заявеното спорно материално право е обусловено от наличието на следните материални предпоставки: 1) въззиваемият-ответник да е получил в своя имуществен патримониум парична сума или вземане; 2) да липсва правно основание, т.е. общ годен юридически факт, чийто централен елемент да е правоотношение с предмет разместване на имуществени блага; 3) имущественото разместване да е довело до обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
 
 
По делото не се спори и с оглед правилото на чл. 269, ал. 2 от ГПК,, настоящата инстанция приема, чуе: 1) въззивникът е производител на ел. енергия чрез ВЕЦ "Калето", която е негова собственост и е с инсталирана мощност 3700 kW, находяща се в землището на с. Дърманци, община Мездра; 2) че въззиваемият е оператор на електроразпределителната мрежа, в чийто обхват попада и мястото, където се намира ВЕЦ-а на въззивника; 3) между страните е налице валиден договор за ползване на разпределителната мрежа, по силата на който въззиваемият предоставя достъп до разпределителната и преносната мрежа; 4) че е налице Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което от 18.02.2012 г. са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, от което е отменен раздел XI, т. 2 с Решение № 6199/08.05.2013 г. по адм. д. № 13228/2012 г. по описа на ВАС, IV отд., потвърдено с Решение № 16773/16.12.2013 г. по адм. д. № 14456/2013 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, което е влязло в сила; 5) въззивамият е начислил цена за достъп в размер на 7697, 07 лева, обективирана във фактура № 000ЗЗ00202/30.09.2012 г. и фактура № 000ЗЗ00376/31.11.2012 г.; 6) че е сключен договор за цесия между Ч. "Р.Б." АД от една страна в качеството на цедент и "ЧЕЗ Е.Б." АД от друга стана, в качеството на цесионер, по силата на който договор цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу "И.-К." АД, в размер на 7697, 07 лева, обективирано във фактура № 000ЗЗ00202/30.09.2012 г. и фактура № 000ЗЗ00376/31.11.2012 г., както и акцесорното вземане от 44,78 лева, представляващо мораторна лихва за всяко задължение от падежа до 27.11.2012 г.; 7) че между "И.-К." АД и "ЧЕЗ Е.Б." АД е сключен договор за продажба на електрическа енергия, по който задължението на купувача - "ЧЕЗ Е.Б." АД е било в размер на 1139ЗЗ,00 лева - за м.11.2012 г.; 8) че с цедираното вземане "ЧЕЗ Е.Б." АД е извършил прихващане със задължението си за плащане на цената за закупена електрическа енергия по договор с "И.-К." АД за м.11.2012 г.
 
 
С оглед обстоятелството, че ценообразуването на електрическата енергия и съпътстващите нейното производство, пренос и доставка дейности, е предоставено на колегиален административен орган - ДКВЕР, със специална властническа компетентност, страните по договора за достъп, който производителите на електрическа енергия по силата на закона - чл. 84, ал. 2 ЗЕ, са длъжни да сключат, не могат свободно да уговарят възнаграждение за достъп до електроразпределителната мрежа. В този смисъл размерът на възнаграждението е предмет на изключителната регулационна дейност на Държавата - чрез своите надлежни административни органи. Следователно, продажните цени и възнагражденията за съпътстващите дейности по производство, съхранение, пренос и доставка на електрическата енергия са нормативно установени - чрез решения на държавен орган (ДКВЕР) по повелителен начин (с императивни правни норми), като те не могат да бъдат предмет на свободно договаряне. При този строго регулиран от Държавата пазар, свързан изключително с обезпечаване на обществения интерес, респ. на националната сигурност, са ограничени в значителна степен основните принципи на договорното право - свобода на договарянето и автономията на волите (чл. 8 и чл. 9 ЗЗД). Правната възможност за държавна намеса в частноправните отношения, които се развиват между равнопоставени правни субекти, е нормативно регламентирана именно в чл. 9, ал. 1 ЗЗД, който предписва, че страните по договорното правоотношение са свободни да определят предметното съдържание на договора при определени ограничения, обезпечаващ обществения и държавния интерес, т.е. ако уговорките не противоречат на императивни правила на закона или на добрите нрави. Поради това неоснователни се явяват доводите на ответника, че страните свободно могат и са уговорили възнаграждението за достъп до електроразпределителната система, поддържана от ответника.
 
 
Определеното от компетентния административен орган - ДКВЕР, възнаграждение за достъп може да се равнява на 0,00 лв. При извършване на ценообразуването той действа в условията на оперативна самостоятелност, при упражняване на дискреционна власт, за да бъдат защитени обществените и държавните интереси, респ. да не се допусне прекомерно висока, несправедлива норма на доходност, респ. на печалба на стопанските участници в целия процес по производство, пренос и Р.на електроенергията, добита от щадящи природата възобновяеми източници. Тази преценка се осъществява въз основа на предписаните в закона критерии - арг. чл. 31 ЗЕ, на един строго регулиран пазар. Цената за достъп до разпределителната мрежа отразява разходите (чл. 3,1, т. 2, т. 7 и т. 8 ЗЕ), които са необходими във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. и разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Именно системните разходи (диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги), произтичащи от поети от разпределителя задължения по договорите за достъп, следва да бъдат отчетени от регулатора при формиране на цените (в този смисъл са мотивите на отмененото с влязло в сила решение на ВАС Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящ цените през процесния период). Отмяната на това решение има обратно действие - така Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611.2014 г., ВКС, т. о., ТК.
 
 
С оглед отмяната на този административен акт със съдебно решение, което действа по отношение на всички, вкл. и по отношение на страните в настоящото производство, дори и те да не е бил страна в съдебното административно производство - арг. чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК /съгласно който ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички/, съдът, разглеждащ гражданскоправните последици от настъпването на конститутивното действие на съдебното решение на административния съд, е обвързан от установяването на незаконосъобразността на административния акт - чл. 302 ГПК.
 
 
С оглед на горното настоящата инстанция намира, че с обратна сила е отпаднало правното основание, явяващо се правопораждащ юридически факт на вземането, което е било предмет на договора за цесия, сключен между Ч. "Р.Б." АД от една страна в качеството на цедент и "ЧЕЗ Е.Б." АД от друга стана, в качеството на цесионер. Следователно, "ЧЕЗ Е.Б." АД не е извършило валидно материалноправно прихващане, поради липсата на ликвидно вземане, което да е било предмет на цесията. В този смисъл, това води до извод, че не е налице обедняване на ищеца за сметка на ответното дружество.
 
 
За пълнота следва да се изложи, че твърденията на въззивника са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, тъй като от една страна твърди, че цесията, респ. прихващането не са породили действие, а от друга твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка. В случая, за въззивника-ищеца са налице вземания на други облигационни основания. Неоснователното обогатяване е свързано именно с консумирането на чуждо благо за негова сметка, без валидно правно основание. Доколкото, за въззивника-ищец съществуват вземания срещу Ч. "Р.Б." АД, така и срещу "ЧЕЗ Е.Б." АД, а вземанията са част от имуществения му патримониум - арг. чл. 133 ЗЗД, то следва да се приеме, че имущественото благо не е излизало от него без да е налице правно основание.
 
 
Поради неоснователността на иска за главницата, е неоснователен и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
 
 
Поради съвпадение на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено.
 
 
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага само въззивамият. Последният е поискал присъждането им, поради което и на основание чл. 73, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК трябва да му бъде присъдена сумата от 734, 96 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
 
 
Съдът констатира, че размерът на дължимата държавна такса с оглед интереса пред въззивната инстанция е в размер на 161,98 лева, като по делото са представени доказателства, че е внесена сумата 155, 49 лева, поради което на основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да довнесе по сметка на СГС сумата от 6,49 лева, представляваща довнасяне на държавна такса за въззивното производство.
 
 
Така мотивиран, Софийският градски съд
 
 
РЕШИ:
 
 
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-126-40/21.01.2016 г., постановено по гр. д. № 50500/2014 г. по описа на СРС, II Г. О., 126-ти състав.
 
 
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК "И.-К." АД, ЕИК: ********., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на "Ч.Р.Б." АД, ЕИК: 130277958, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център сумата 734, 96 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
 
 
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК "И.-К." АД, ЕИК: ********., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6,49 лева, представляваща довнасяне на държавна такса за въззивното производство.
 
 
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщението пред ВКС, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Решение № 4492 от 02.04.2014 г. на ВАС по адм. дело № 1211/2014 г., IV отд.

Решения на ВАС
"Инертстрой - Калето" АД, гр. Мездра                 ЕИК:  106028833
"Руен Холдинг" АД                                    ЕИК:  109050379
-------------------------
     Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 122е от Закона за
обществените поръчки.
     Образувано е по касационна жалба, подадена от "Инертстрой - Калето"
АД, гр. Мездра, представлявано от изпълнителния директор Тони Йорданов,
против решение № 1704 от 18.12.2013 г. по преписка № КЗК-1406/25.11.2013 г.
на Комисия за защита на конкуренцията, с което се оставя без уважение
жалбата на настоящия касатор срещу Решение № 1247 от 18.10.2013 г. на кмета
на община Роман за класиране на участниците и определяне на изпълнител на
обществена поръчка с предмет: "Изграждане на предпазна дига на река Искър
от ОК 46 до ОК 51 от регулационния план на гр. Роман" по проект "Защита на
населението на град Роман от наводнения при преминаване на река Искър през
града" Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG
161РО001/4.1-04/2010 "Подкрепа на дребномащабни мерки за предотвратяване на
наводнения в 178 малки общини" Договор BG 161РО001/4.1-04/2010/026,
финансирано по ОПРР 2007-2013 г., открита с Решение № 890 от 27.07.2012 г.
Жалбоподателят счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и
т. 3 от АПК. Същият обаче излага идентични с жалбата пред КЗК съображения,
а именно, че Решение 684 от 12.06.2013 г. на КЗК, образувано по преписка
№ КЗК-536/2013 г., с което се отменя Решение № 385 от 16.04.2013 г. на кмета
на община Роман за класиране на участниците и определяне на изпълнител на
процедурата описана по-горе е незаконосъобразно, което от своя странна води
до извода, че и последващото го Решение № 1247 от 18.10.2013 г. на кмета на
Община Роман е такова. Отново излага и съмнения за неправилно оценяване.
     Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, не взема
отношение по жалбата.
     Ответната страна - кметът на община Роман, в представена писмена
защита, оспорва жалбата и излага аргументи за нейната неосноватеност.
     Заинтересованата страна - "Руен Холдинг" АД, не взема отношение по
жалбата.
     Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната
административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на
жалбата в едната й част и за неоснователност в останалата.
     Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто
отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено
следното:
     Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е,
ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима.
     Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
     Производството пред КЗК е образувано по жалба на настоящия касатор
срещу Решение № 1247 от 18.10.2013 г. на кмета на община Роман за класиране
на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет:
"Изграждане на предпазна дига на река Искър от ОК 46 до ОК 51 от
регулационния план на гр. Роман" по проект "Защита на населението на град
Роман от наводнения при преминаване на река Искър през града" Схема за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161РО001/4.1-04/2010
"Подкрепа на дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178
малки общини" Договор BG 161РО001/4.1-04/2010/026, финансирано по ОПРР
2007-2013 г., открита с Решение № 890 от 27.07.2012 г.
     За да постанови обжалваното решение КЗК е приела за процесуално
недопустимо твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно прилага
материалния закон, при постановяване на Решение № 684 от 12.06.2013 г. като
задължава община Роман да допусне до етап класиране оферта, за която на
публично заседание е установено, че не отговаря на изискванията и която по
необясними причини, описани и в Протокол № 3, е съдържала 2 екземпляра от
ценовата оферта не поставени в плик, незапечатани и намерени, чак на
третото заседание на комисията. Посочила е, че това твърдение касае решение
на КЗК, което е преминало през съдебен контрол и е влязло в законна сила,
поради което не може да бъде предмет на повторно обсъждане. Останалата част
от жалбата КЗК е приела за допустима, но неоснователна.
     Направен е извод за неоснователност на направените от жалбоподателя
съмнения за неправилно оценяване на неговото предложение, тъй като в случая
няма субективно оценяване, а заложени ясни и конкретни математически
формули, като е посочено, че при извършените изчисления КЗК е достигнала до
резултата и извода, за правилно приложена методиката при оценка на офертата
на "Инертстрой - Калето" АД, използвайки заложените формули. С оглед на
което жалбата на настоящия касатор е оставена без уважение, а оспореното
решение на възложителя потвърдено.
     Така постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и
законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Въз основа на
надлежен анализ на относимите факти и приложимата материалноправна уредба
обосновано КЗК е приела, че обжалваното решение на възложителя е
законосъобразно. Следва да се отбележи, че в жалбата до съда се описват
отново доводите изложени пред КЗК без да се сочат нови такива,
представляващи касационни основания.
     Правилно КЗК е приела, че не следва да разглежда твърденията за
материална незаконосъобразност на Решение № 684 от 12.06.2013 г. на КЗК,
тъй като същото е преминало през съдебен контрол, оставено е в сила с
решение № 12440 от 27.09.2013 г. по адм. дело № 9609/2013 г. на ВАС,
четвърто отделение и в влязло в законна сила.
     По отношение на изразеното пред КЗК съмнение за неправилно оценяване
на "Инертстрой-Калето" АД с 98,47 точки - само със няколко стотни след
участника "Руен Холдинг" АД - гр. Кюстендил, който е оценен с 98,67 точки.
КЗК е направила обоснован извод за неоснователност.
     В процесната обществена поръчка изборът на възложителя за оценяване е
чрез използването на конкретни математически формули посочени в методиката
за оценка, която е част от одобрената документация за участие. Класирането
се извършва на основа на заложените формули, като се използват конкретни
цифрови показатели оферирани от участниците, което изключва субективизъм в
оценяването. След извършената служебна проверка КЗК е достигнала до
резултат, идентичен с получения и от възложителя, с оглед на което правилно
е приела, че решението за класиране и избор на изпълнител е
законосъобразно.
     Във връзка с посоченото, жалбата до ВАС се преценява като
неоснователна, а изводите в решението на КЗК са съобразени с представените
по преписката доказателства и приложимата правна уредба, не са допуснати и
процесуални нарушения при разглеждане на жалбата и постановяване на
решението. Решението на КЗК е обосновано след преценка на относимите факти
и обстоятелства и като правилно следва да се остави в сила, а жалбата срещу
него да се отхвърли като неоснователна.
     По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто
отделение
     РЕШИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1704 от 18.12.2013 г. по преписка
№ КЗК-1406/25.11.2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията.
     РЕШЕНИЕТО е окончателно.
     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Румяна Монова
     ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Гърбатова  /п/ Марио Димитров

Определение № 8038 от 06.06.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6903/2012 г., IV отд.

Определения на ВАС
"Интертстрой Калето" АД, гр. Мездра                  БУЛСТАТ: 106028833
-------------------------
     Производството е по чл. 121, ал. 7 от ЗОП.
     Образувано е по частна жалба на "Интертстрой Калето" АД гр. Мездра,
против Разпореждане № Ротк ЗОП-85/10.05.2012 г. на председателя на
Комисията за защита на конкуренцията, с твърдения за неправилност на същото
като постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 121,
ал. 6, т. 1 от ЗОП. Конкретно твърденията на частния жалбоподател са, че
жалбата му срещу Решение № 365/06.04.2012 г. на Кмета на Община Роман за
прекратяване на процедура по възлагане не обществена поръчка за избор на
изпълнител чрез открит конкурс с предмет "Изграждане на предпазна дига на
река Искър от ОК 46 до ОК 51 от регулационния план на гр. Роман" по проект
"Защита на населението на гр. Роман от наводнения при преминаване на р.
Искър през града" е подадена в законовоустановения 10-дневен срок по
чл. 120, ал. 7 от ЗОП (в редакцията на закона обн. в ДВ бр. 33/12 г.).
Според жалбоподателя, съобщението на решението на възложителя е получено от
него с обратна разписка на 18.04.2012 г. а не на 06.04.2012 г. както е
възприето с обжалваното разпореждане. С оглед на това прави искане за
отмяната на разпореждането и връщане преписката на КЗК за произнасяне по
съществото на жалбата.
     Ответника по частната жалба Кмета на Община Роман, не взема становище
по същата.
     Частната жалба е подадена от надлежна страна и в законовоустановения
3-дневен срок по чл. 121, ал. 7 от ЗОП, поради което е процесуално
допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
     "Интертстрой Калето" АД гр. Мездра е обжалвало пред Комисията за защита
на конкуренцията Решение № 365/06.04.2012 г. на Кмета на Община Роман за
прекратяване на процедура по възлагане не обществена поръчка за избор на
изпълнител чрез открит конкурс с предмет "Изграждане на предпазна дига на
река Искър от ОК 46 до ОК 51 от регулационния план на гр. Роман" по проект
"Защита на населението на гр. Роман от наводнения при преминаване на р.
Искър през града". В писменото становище по повод подадената жалба Кмета на
Община Роман е изложил съображения за недопустимост на жалбата по
съображения за подаването на същата след изтичане на 10-дневния срок по
чл. 120, ал. 7 от ЗОП (в редакцията на нормата обн. в ДВ бр. 33/2012 г.).
Изложил е съображения, че решението на възложителя за прекратяване на
процедурата е изпратено на жалбоподателя по факса на 06.04.2012 г., като е
представил копие от същото. От този момент на жалбоподателя му е станало
известно обжалваното решение, поради което 10-дневния срок за обжалване е
изтекъл на 16.04.2012 г., почивен ден, при което същият изтича на първия
присъствен ден, т. е. 17.04.2012 г. Жалбата е подадена на 20.04.2012 г.,
т. е. след срока. Председателя на КЗК с разпореждането предмет на
частната жалба изцяло е възприел твърденията на възложителя в писменото му
становище и поради просрочие на жалбата на основание чл. 121, ал. 7, във
връзка с ал. 6, т. 1 от ЗОП (в редакцията обн. ДВ бр. 33/2012 г.) е върнал
жалбата на жалбоподателя и е отказал да образува производство по реда на ЗОП.
     Обжалваното разпореждане е правилно.
     Към административната преписка е приложен копие от факсово съобщение
изпратено от Община Роман на 06.04.2012 г. до жалбоподателя на факс
№ 091092394, посочен от жалбоподателя в офертата му за участие в процедурата
като номер за кореспонденция. От приложеното копие на факса е видно, че
същото е изпратено на посочения по-горе номер на 06.04.2012 г. в 13.49 часа,
съдържа 4 страници и е получено от жалбоподателя. Това е момента на
узнаване на решението на възложителя и от този момент за него започва да
тече 10-дневния срок за обжалването му пред КЗК, който срок изтича на
16.04.2012 г. Посечената дата е Великден, неприсъствен ден, поради което
следва да се приеме, че срока изтича на първия присъствен ден, т. е. на
17.04.2012 г., ден вторник. Жалбата е депозирана на ръка в деловодството на
КЗК на 20.04.2012 г., т. е. след установения в закона преклузивен срок,
което я прави недопустима, поради което правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 121, ал. 7,във връзка с ал. 6, т. 1 от ЗОП председателя
на КЗК е отказал да образува производство пред КЗК и е разпоредил връщане на
жалбата. В случая съдът не възприема твърденията на частния жалбоподател за
получаване на решението на възложителя на 18.04.2012 г., за което
представя 3 бр. препоръчани пощенски пратки от пощенска станция гр. Мездра
и служебна бележка от същата пощенска станция в тази насока. Няма спор по
въпроса, че след изпращане решението на 06.04.2012 г. от възложителя на
жалбоподателя по факса, същият в съответствие с разпоредбата на чл. 24,
ал. 3 от НВМОП (отм.) е изпрател препис от същото и по пощата, като това
решение е получено от частния жалбоподател на 18.04.2012 г. Жалбоподателя
обаче за първи път е уведомен за решението от възложителя на 06.04.2012 г.
Уведомяването по факса в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК
е допустим от закона способ за съобщаване на административните актове, при
липсата на изрични правила за това в специалния закон- в случая ЗОП. Това е
момента на узнаване на решението и от този момент за жалбоподателя започва
да тече установения в ЗОП 10-дневен срок за неговото обжалване пред КЗК.
Срока е преклузивен и с пропускането му се погасява правото на жалба.
     По така изложените съображения обжалваното с частната жалба
разпореждане на председателя на КЗК се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
     Водим от горното и на основание чл. 121, ал. 7 от ЗОП, Върховния
административен съд-четвърто отделение
     ОПРЕДЕЛИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № Ротк ЗОП-85/10.05.2012 г. на
председателя на Комисията за защита на конкуренцията.
     Определението не подлежи на обжалване.
     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Боян Магдалинчев
     ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Карагьозова /п/ Марио Димитров



 


 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ