Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 18 октомври 2017 г.

Доклад по Оценка за съвместимост на ВЕЦ Луна

Забележително четиво.  ВЕЦът унищожи една защитена зона, бе глобен, но после глобата падна в съда.  Разрешителното му е отнето, но той обжалва и си работи.  В самия доклад проблемът с утайките е маркиран, като е споменат 2-3 пъти с по едно изречение.  ВСичко е 6, а кой ще потърси отговорност от авторите?!?!

Доклад за ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТТА

на инвестиционно предложение

"Изграждане на МВЕЦ "Луна" на река Ботуня в землището на с. Ботуня, общ. Криводол"
 
според „НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА ЗА СЪВМЕСТИМОСТТА НА ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ, ПРОЕКТИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ С ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ", в сила от 11.09.2007г., Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г.,   ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.,

както и във връзка с Решение № 4 - ОС/2009 год. на РИОСВ, гр. Враца

  • Ст.н.с. д-р Иван Райчев – биолог-еколог, Регионален исторически музей, гр. Плевен, ръководител отд. «Природа»

...................................................................................

  • Ива Горанова Цолова – биолог /фитоценолог/, Регионален исторически музей, гр. Плевен – уредник в отд. „Природа"

.................................................................................
Съдържание на Доклада  по чл. 23, ал. 2.
1. Анотация на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения;
Предложението предвижда изграждане и експлоатация  на  малка нисконапорна водноелектрическа централа по течението на р. Ботуня в  землището на с. Ботуня, община Криводол с проектна мощност 418 kW. Инвеститор на предложението е „БОТУНЯ ЕНЕРДЖИ" АД – гр. Козлодуй.
МВЕЦ „Луна" включва следните подобекти:
  •               Преградно съоръжение – стоманобетонова стена с дължина 56,60 м и височина 11,50 м, кота корона 219,50;
  •               Съоръжение за осигуряване биологичното равновесие в речното корито – екологичен отвор и рибен проход на десния бряг на реката;
  •               Основен изпускател – с потопени два отвора Н=5,00 м и В=7,00 м със сегменти затворени;
  •               Водовземно съоръжение на левия бряг и подход към централата ;
  • Сграда МВЕЦ включваща: машинна зала, блок за автоматично управление на МВЕЦ в зависимост от протичащото  водно количество през створа;
  • Изтичало (долна вада) на МВЕЦ  и връзка с река Ботуня – открит канал с дължина 15 м – ДВН 207,00.
Инвестиционното предложение първоначално ще се реализира в коритото на река Ботуня и върху част от имоти с №№ 000166, 000167 и 000181 по кадастралния план на землището на село Ботуня, община Криводол. Променен е начина на трайно ползване на земята на засегнатите имоти, като в момента това са земи собственост на „БОТУНЯ ЕНЕРДЖИ" АД и са преотредени за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране. /виж Приложенията/.
Почвите в засегнатия участък са алувиални и алувиално-ливадни по бреговете и наносни в терасата на реката. Площта на терените на трайно унищожените почви от съоръженията на МВЕЦ по време на строителството е до 3.0 дка. От двете страни на реката има скални образувания, които по естествен път ще ограничи площта на евентуално залятата територия в резултат от повдигане на водното ниво.
До площадката на МВЕЦ-а се достига по съществуващ земен път, който има връзка с пътната инфраструктура на с. Ботуня. За периода на строителството пътната настилка ще бъде заздравена и укрепена.
За битови нужди и технологични нужди централата ще се захранва с вода от реката. Питейната вода ще се доставя на обекта бутилирана. По време на строителството водата на обекта ще бъде доставяна ежедневно с водоноска, като ще бъде черпена от водопроводната мрежа на с. Ботуня от предварително оказана точка от общинската служба ВиК община Криводол.

В строителния етап се очаква да се генерират отпадъци от временното строителство (за основното строителство е задължително максимално оползотворяване на всички материали), от обслужващата техника и от строителния персонал. Съгласно Наредбата за класификация на отпадъците № 3/01.04.2004 генерираните отпадъци по видове ще са:

  •               отпадъци от опаковки (хартиени и пластмасови) -  Произходът им е от бита на работниците, които ще консумират домашно приготвена храна и бутилирана вода. Не се очаква генерирането на значителни обеми отпадъци, поради ограничения брой работещи (40-50 човека при върхово натоварване);
  •               отпадъци от дървесен материал и метали -  Генерират се от оборудването и механичните части;
  •               отпадъци от използвани бои и лакове;
  •               отпадъци от строителството - бетон, стъкло, дървесен материал, желязо, изкопни маси;
  •               гориво-смазочни материали, чиито количества, съхранявани на строителната площадка ще са минимални, тъй като снабдяването ще се извършва основно от най-близките налични бази.
Експлоатационен период
Отпадъците, които ще се генерират в периода на експлоатация са предимно опаковки от хартия и пластмаса, от обслужващия персонал и охраната на обекта, чиито брой е минимален – до 2 човека.
Генерираните отпадъци ще се съхраняват временно на строителната площадка, след което ще се депонират в най-близкото депо с клетки за строителни и битови отпадъци. Значителна част от генерираните отпадъци ще бъдат оползотворени, като например дървесният материал ще се продава или използва от инвеститора за други цели; металите ще се предават за преработка; изкопните маси ще бъдат използвани за насипи и рекултивация. По принцип инвеститорът е задължен по време на строителството и експлоатацията да изпълнява Закона за управление на отпадъците относно събирането, временното съхраняване, транспортирането и депонирането на генерираните от МВЕЦ отпадъци.

В района съществува електропреносна мрежа, която отстои на около 1000м от сградата на МВЕЦ и по предварителна оценка ще даде възможност за безпроблемно присъединяване, което е предпоставка да се избегне допълнително строителство за ел. присъединяване.
Инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на ЗЗТ. Предложението се ситуира в рамките на защитена зона „Билерниците BG 0000593" по Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията.
2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания план, програма и проект/инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона;
Във връзка с разглежданото инвестиционно намерение бе поискана информация от РИОСВ, гр. Враца с писмо изх. № В-1087/24.06.2009 год., на което е получено Писмо изх. № В-1087/30.06.2009 год. на РИОСВ, гр. Враца.
От получената информация е видно, че има разгледано ИП за изграждане на МВЕЦ „Диляна" по течението на река Ботуня в землището на с. Главаци, община Криводол. За инвестиционното предложение има издадено Решение № Вр-41-ПР/2008 год. от 18.12.2008 год. на РИОСВ, гр. Враца със становище – да не се извършва ОВОС.  МВЕЦ „Диляна" се намира в близост до територията на ЗЗ „Билерниците", тъй като територията на землището на с. Главаци е извън територията на защитената зона.
От писмо изх. № ЗДОИ-183 на Басейнова Дирекция Дунавски район с център Плевен е видно, че е изградена и друга ВЕЦ по течението на река Ботуня – ВЕЦ „Ботуня" на фирма „хидроенерджиконстъркшън" ООД, гр. София. Местоположението и е в друга община, землището на с. Стояново, община Вършец, Монтанска област – Решение РВ № 100186/01.12.2003 год. Централата е изградена и работи.
Площадките на ВЕЦ „Ботуня" и новопроектираната МВЕЦ „Луна" се намират на около 3 000 м разстояние една от друга. От створа на ВЕЦ „Ботуня" до опашката на водовземната зона на МВЕЦ „Луна" има разстояние около 300-350 м.
Водохващането на  МВЕЦ"Луна" на кота дъна река е 208.00м, която кота е по ниска от същото на ВЕЦ"Ботуня" – 221.95м.
Може със сигурност да се предполага, че изискванията към тези инвестиционни предложения са били и ще са прецизирани, за да не се допусне неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на защитената зона. В съчетание с оценяваното предложение, като се има в пред вид разстоянието между обектите и изискванията за изграждане на максимално екологично функциониращи рибни проходи не би трябвало да се очаква допълнително утежняване на екологичната обстановка по течението на реката в целия участък на водното строителство.
Двете водни централи над  и под МВЕЦ „Луна" за извън Защитената зона. Имайки пред вид предмета и целите на защитената зона не може да се очаква кумулативен ефект със значително отрицателно   въздействие върху ключовите елементи на защитена зона „Билерниците".
Въпреки заложените в проектните документи гаранции за спазване на екологичните изисквания ще бъде необходимо и задължително трябва да се осъществява връзка и координация при управлението на водните централи. Последователното изграждане на два подобни обекта би трябвало да води до натрупване на положителен опит и недопускане на повторяеми грешки при изграждане на производствените мощности.
В земите от региона в близост до площадката за изграждане на МВЕЦ „Луна" не се предвижда и няма планове за строителството на други по характер промишлени обекти, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените  зони и техните компоненти.
3. Описание на елементите на плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи;
Елементите на инвестиционното предложение, които биха могли да окажат въздействие върху защитената зона и нейните компоненти могат да се разделят на две групи:
      Въздействие по време на строителството – то ще се ограничи пространствено в рамките на заливаемата част на речното корито и двете крайбрежни заливаеми тераси.
При строителството на МВЕЦ „Луна" се очаква отделянето на емисии от отработените газове на строителните машини и транспортна техника, както и прах от тяхното движение и изкопни работи. Те ще бъдат в неголеми количества, с временно въздействие и след прекратяване на строителните работи това ще се прекрати практически веднага.
Очаква се слабо въздействие при изкопните работи върху геоложката основа. Това въздействие не е свързано с взривни дейности, а с отнемане на определено малки количество земни маси за изграждане на съоръженията. Голяма част от тях ще се използват повторно при изграждането на предпазните диги, подпорни стени, попълване на изкопи след фундирането, изравняване на терена и рекултивационни мероприятия. Всичко това ще минимизира въздействието върху геоложката основа и ландшафта.
Изграждането на бентовото съоръжение ще окаже въздействие върху водните обитатели, което се изразява във временно намаляване на водните потоци и краткотрайни повишения на плаващите наноси. Това въздействие ще бъде с кратко времетраене и няма да има трайни последици за водната флора и фауна.
Акцента на вероятното неблагоприятно въздействие е изграждането на подходящи за миграцията рибните популации проходно съоръжение. То трябва да е съобразено с биологичните потребности на рибните популации и видовете риби и да е с максимална екологична ефективност. Същото се отнася и за предпазното съоръжение за да не попадат екземпляри в турбината на централата.
Сухоземната флора и най-вече фауна ще изпита незначително въздействие вследствие от работата на строителните машини. Това са предимно шумови фактори и незначителни вибрации. В случая е добре да се спазват препоръчаните мерки за намаляване на неблагоприятното въздействие върху елементите на биоразнообразието. Инвеститорът е предвидил и използване на съвременни и ефективни шумоизолационни материали за свеждане на шумовото въздействие по време на строителните дейности до минимум.
Не се очаква елементите на разглежданото предложение да се комбинират с такива от други инвестиционни намерения в района, като заедно да оказват по-голямо неблагоприятно въздействие.
      Въздействие по време на експлоатацията – най-важния момент от експлоатацията на МВЕЦ „Луна", който би имал решаващо въздействие върху биоразнообразието на защитената зона е  нормалното и навременно действие на рибният проход. Това е гаранция за премахване на вероятното неблагоприятно въздействие на водната централа върху местообитанията на видовете обитатели на речната екосистема.
Има вероятност от въздействие чрез замърсяване на водната екосистема на реката с масла и нефтопродукти от работата на машините в централата. Те биха имали крайно неблагоприятно въздействие както върху водните организми, така и върху орнитофауната в района. Инвеститорът гарантира съвременно технологично равнище и автоматизация на предвиденото оборудване. То ще бъде снабдено с автоматична защита срещу оттечки и разливи на смазочни масла, съдържащи нефтопродукти. В този смисъл при нормален режим на работа на централата е почти изключено замърсяване на реката с нефтопродукти.
4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на план, програма и проект/инвестиционно предложение;
Защитена зона  „Билерниците" е обявена по Директива 92/43/ ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05. 1992 г. Тя обхваща територия от 645,10 дка и административно е разположена в общините Криводол и Вършец.
Всъщност това е една от най-значимите пещери за опазване на прилепите в страната с малка буферна зона около входа. Предмет на опазване са 8 вида прилепи – всички видове в страната са защитени от закона. Прилепите обитават всичките единадесет пещери, разположени в защитената зона, но най-многочислени са колониите във Водната пещера", "Сухата пещера", "Билерниците" и "Герека" и към момента не са застрашени, тъй като няма нарушения в режима на опазването им.

Целите с които се създава зоната са:
       Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
       Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
       Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

В актуализирания стандартен формуляр на защитената зона  са съобщени 2 типа местообитания от Приложение І на Директива 92/43/ЕО както следва:

8310      Неблагоустроени пещери с 0,01 % от общата площ на зоната.

91МО  Балкано-паноноски церово- горунови гори с 0,0591 % покритие от общата площ на зоната.
Няма установени заплахи, причиняващи уязвимост на зоната. Не се съобщават консервационно значими растителни видове, включени в Приложение ІІ на Директива 92/93/ ЕЕС.
При планиране управлението на обекта не се предвиждат рестриктивни мерки, отнасящи се до опазването на двата хабитата!!!
                            Предмет на опазване  в защитена зона са и следните видове животни както следва по систематичен списък:

      Безгръбначни животни – 5 вида: Бисерна мида /Unio crassus/; Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/; Бръмбар рогач /Lucanus cervus/; Буков сечко /Morimus funereus/  и *Алпийска розалиа /Rosalia alpine/.

      Гръбначни животни:

- Риби - единствено черната /балканска/ мряна (Barbus meridionalis).
- Земноводни и влечуги – трите вида костенурки - Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/; Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/; Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/.
- Птици – липсват видове в стандартния формуляр, но поради наличното водно течение се наблюдават множество видове от различни семейства птици.
     - Бозайници – освен Видра /Lutra lutra/, *Европейски вълк /Canis lupus/добруджански среден хомяк /Mezocricetus newtoni/ и пъстър пор /Vormela peregusna/ са съобщени и 8 вида прилепи както следва: Дългокрил прилеп /Miniopterus schreibersi/; Остроух нощник /Myotis blythii/; Дългопръст нощник /Myotis capaccinii/; Трицветен нощник /Myotis emarginatus/; Средиземноморски подковонос /Rhinolophus blasii/; Южен подковонос /Rhinolophus euryale/; Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ и подковонос на Мехели /Rhinolophus mehelyi/.
              /приложен стандартен формуляр на зоната/
5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на план, програма и проект/инвестиционно предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона:
                 Реализацията на инвестиционното предложение  МВЕЦ " Луна " попада в територията на защитена зона "Билерниците", част от разлома на р. Ботуня, десен приток на р. Огоста, след пресичането на Вършецката котловина до с. Ботуня. Районът включва речна тераса и хълмисти възвишения. Речната тераса е равна  с изразен микрорелеф. Нивото на подпочвената вода в хълмистата част е дълбоко, а на терасите плитко, вследствие на което през по-влажните периоди на годината стига до повърхността на почвата.
       Най-старите скали, като единичен тектонски фрагмент в левия скат на завоя на реката се разкриват чрез т. нар. Могилска свита представена от варовици, доломитни варвици и доломити. Над тях е кредна свита, представена от мергели с прослои от варовити пясъчници и варовити алеврити. Кватернерните наслаги са от алувиален характер. Териториалният обхват на плана е от общински характер. Разглеждания участък от реката се намира в сравнително неурбанизирана зона, без ясно изразена антропопресия, но въпреки това недалече /около 1000 м/ от населено място – село Ботуня.
а) описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитените зони;
Коренната растителност отдавна е унищожена. Смесената гора от черна елша /Alneta glutinosae/, върби /Saliceta albae, Saliceta fragilis/ и тополи /Populus nigre,Populeta albae/ отдавна е изсечена, за което съдим по останалите единични представители,  а след нея са се развили мезофитни, отчасти хигромезофитни ценози, образуващи ливади, разпространени край реката и крайречната тераса.
Почвите в засегнатия участък са алувиални и алувиално-ливадни по бреговете и наносни в терасата на реката. Черната елша /Alnus glutinosa/ не образува фитоценози, които да покриват непрекъснато по-голяма площ, а е представена от единични екземпляри, както и такива от бяла върба /Salix alba/, кучешки дрян /Cornus sanguinea/, леска /Corylus avellana/, келяв габър /Carpinus orientalis/, червен глог /Crataegus monogyna/, трънка /Prunus spinosa/,  люляк / Syringa vulgaris/.
По-големите площи са заети от тревна растителност. В по-отдалечените от реката  тераси на заравнени до слабо наклонени места с по-мощна почва и почти незасегнати от ерозията се е развило мезофитното съобщество на садината /Andropogon gryllus/. Върху речната тераса, включително и участъка за строителна площадка поради по-голямата почвена влага и съществуващите условия за известно преовлажняване се е развила хигромезофитна растителност, разположена между дървесните представители. В места със средно овлажняване се е развила асоциацията на ливадната власатка /Festuca elatior/, която се явява и едификатор. Наред с него постоянни елементи в съобществото са  дългоосилеста овсига /Bromus srerilis/, садина /Chrysopogon gryllus/, ароматна миризливка /Anthoxanthum odorathum/, пасищен райграс /Lolium perenne/, персийска детелина /Trifolium resupinatum/, пълзяща детелина /Trifolium repens/, жаблек /Galega officinalis/, къдрав лапад /Rumex crispus/, пчелниковидна дяволска уста / Leunurus marrubiastrum/ и др.
Наблюдава се и преход към влаголюбива тревна растителност, представена от оризов тросък /Leersia oryzoides/, обикновен холосхьонус /Scirpus holoschoenus/, водно пипериче /Persicaria hydropiper/, обикновена блатия  /Lythrum salicaria/, блатна мента //Mentha pulegium/ и др.
Поради това, че мястото е удобен достъп за хора и животни до реката, а и при започналото бързо утъпкване вследствие по-голямата влажност, тревостоят показва признаци на рудерализиране и  заплевяване с появата на видове като лепка /Galium aparine/, коприва /Urtica dioica/, голям живовляк /Plantago major/, магарешки бодил /Carduus nutans/, камилски бодил /Onoporgon acanthium/,  лайкучка  /Matricaria chamomilla/ и др.
      Относно въздействието върху местообитанията:
8310      Неблагоустроени пещери с 0,01 % от общата площ на зоната           
Карстът в България заема 22.7% от територията ни. Пещери и пропасти са известни от морското ниво в приморска Добруджа до най-високите ни върхове в Пирин. До октомври 2007 г. у нас са открити и проучени над 5400 пещери и пропасти (www.hinko.org). От тях само девет са отворени са посещение (т.е. благоустроени и осветени). Общия брой на подземните обекти е динамичен и непрекъснато нараства поради откриването на нови пещери в нови и слабо проучени райони. Дължината и дълбочината на много други обекти също се увеличават поради продължаване на проучванията в тях.Според вида на основната скала и начина, по който се образуват пещерите от този тип се делят на:
  •       Карстови – най-разпространения тип пещери, които се образуват в окарстени варовици, доломити или мрамори. В този тип пещери могат да се образуват типични пещерни образувания и форми. Климатът е постоянен и почти не зависи от външните условия. Карстовите пещери и пропасти достигат големи размери и дълбочини.
  •       Вулкански – образуват се само в районите с минала или настояща вулканска дейност. Биват лавови тунели, лавови шахти, лавови каверни и други. Условията в тях зависят от външната среда поради малката дълбочина и дължина, в която са развити у нас. Вулкански пещери са известни в Източните Родопи, в някои райони на Западните Родопи и южните части на Струмската долина. Най-голяма е "Голямата пещера" (Коджа-ин) в района на с. Бял кладенец (Хасковско), която е дълга 51 м.
В Дунавската равнина пещерите са се образували предимно в сарматски варовици. В Старопланинската област в аптски, триаски и юрски карбонатни скали. В Преходната област има сравнително малко пещери, образувани в триаски и по-рядко в палеогенни варовици. В Рило-Родопската област пещерите са развити главно в протерозойски мрамори и по-рядко в триаски карбонатни скали. Възрастта на пещерите е много различна. Така например, Съева дупка (с. Малка Брестница) е образувана преди 3 млн. години, а Магурата при с. Рабиша преди 15 млн. години. От пещерите в България е известна изключително богата и интересна фауна. Установени са над 710 вида вида животни представители на трите екологични групи (троглоксени, троглофили и троглобионти), които периодично или постоянно обитават подземната среда. Над 100 от видовете са типични троглобионти, които се срещат в само в една или в няколко пещери у нас, което определя изключително високата им консервационна стойност. Почти всички неблагоустроени пещери се обитават от прилепи, като в някои пещери (известни като прилепни пещери) са установени огромни колонии с численост над 100 000 екземпляра!
                     Не се среща на територията предмет на инвестиционното предложение и реализацията му няма да им окаже съществено отрицателно въздействие.

91МО  Балкано-паноноски церово- горунови гори с 0,0591 % покритие от общата площ на зоната.
              Ксеротермни до мезоксеротермни дъбови гори на хълмистите равнини, предпланините и ниските планини на Предбалкана, южните части и западните части на Дунавската равнина, южните части на Лудогорието, Западна България (Софийско, Пернишко, Кюстендилско) до около 800 (1000) м н.в. Тези гори най-често са смесени, но на повечето места доминира благунът (Quercus frainetto) или формира смесени съобщества с цера (Quercus cerris), а на местата с по-голяма надморска височина, и с горуна (Quercus daleschampi). Почвите върху които се развиват тези съобщества са сравнително богати и дълбоки, но са сухи. Скалната основа е разнообразна – както силикатна, така и варовикова. Смесените термофилни дъбови гори заемат склоновете с различно изложение и билата на възвишенията. С увеличаване на ерозията и обедняване на почвата и на най-сухите места, те се заменят от фитоценози с домимиране на космат дъб или келяв габър. Дървесният етаж достига средно 8-12 м. Повечето фитоценози са издънкови. Основен вид е благунът (Quercus frainetto), но на места церът (Quercus cerris) е втори дървесен вид или вторично може да доминира. Причините за това са разнообразни, но най-често благунът е бил избирателно изсичан, защото е с по-ценна дървесина. В тревния и храстовия етажи преобладават видове характерни за ксеротермните дъбови гори. С увеличаване на надморската височина и на въздушната и почвена влажност, например в Предбалкана, в състава на ксеротермните дъбови гори се появяват различни мезофилни горски видове дървета, треви и храсти – Carpinus betulus, Prunus avium, Carex montana, Luzula forsterii, L. sylvatica, Aremonia agrimonoides, Veronica officinalis, Stellaria holostea, Neottia nidus-avis. Пак в предпланинските райони, на места в дъбовите гори навлиза и обикновенната хвойна (Juniperus communis).
                     Не се среща на територията предмет на инвестиционното предложение и реализацията му няма да им окаже съществено отрицателно въздействие.
              На оценяваната територия не се срещат консервационно значими растителни видове.
      Относно въздействието върху видовете:
- Безгръбначни животни – 5 вида:
  • Бисерна мида /Unio crassus/ - поради спецификата на местообитанието на вида – по дъната на водните басейни, реализацията на ИП е възможно да окаже временно слабо отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието му. Поради ограничения участък от реката, който се използва за реализация на МВЕЦ-а, това въздействие няма да бъде значимо и с течение на времето видът ще се адаптира към новите условия.
  • Обикновен сечко /Cerambyx cerdo/ - среща се предимно в дъбовите  гори като ларвата му се храни с гнила дървесина. На площадката на предложението липсват дъбови насаждения, където да се развива този вид. Реализацията на ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • Бръмбар рогач /Lucanus cervus/ - доста рядък вид, обитава предимно букови гори, като ларвата му живее в гнилата дървесина около 5-7 години. Обект на колекционерски намерения. Площадката на ИП не предлага подходящо местообитание. Реализацията на ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • Буков сечко /Morimus funereus/ - наричат го буков сечко, тъй като обитава мъртвата дървесина в буковите гори. Като повечето видове обитаващи този биотоп той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Реализацията на ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • *Алпийска розалиа /Rosalia alpine/ - живее предимно в стари букови гори с надморска височина 500 – 1000 м. и не се среща на територията на ИП и в околните терени. Площадката на ИП не предлага подходящо местообитание. Реализацията на ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.

- Гръбначни животни
    • РИБИ - съставът на ихтиофауната по течението на р. Ботуня като цяло е риофилен и типичен за средните течения на средно големите и по-малки български реки. Доминира черната мряна /Barbus meridionalis/, но вероятно се среща и скобара /Chondrostoma nasus/. Не са правени специализирани ихтиологични проучвания от региона на реката.
При изграждането на МВЕЦ-ове и ВЕЦ-ове едно от най-важните изисквания за запазване на биологичното равновесие в реката е прилагането на технически благоприятни решения относно минимализиране въздействието върху рибните популации. Тъй като голяма част от видовете риби извършват т.н. анадромни миграции по време на размножаването си задължително в конструктивното решение на водните централи се включва изграждането на т.н. „рибен проход".
              Необходимо е основните параметри на рибния проход да бъдат определени така, че той да съответства на биологичните особености на видовете, които ще го използуват при своите миграции срещу течението. Наклонът, съответно дължината на рибния проход, следва да бъдат съобразени с плавателните възможности на потенциалните мигранти.
              В проекта е предвиден рибен проход, каскаден тип, разположен на левия бряг на реката, като в най-ниската му част ще бъде монтиран водоотчет за контрол на водния отток..
              С оглед характера на терена и биологичните изисквания на потенциалните мигранти като алтернатива може да се препоръча рибен проход от типа „обходен канал", с дизайн като естествен речен ръкав и с по-малък наклон. Стените и дъното трябва да бъдат оребрени и заскалени. Такъв рибен проход може не само да осигури преминаването на рибите през преградата, но и самият той да служи като местообитание за реофилни видове. Необходимо е параметрите на рибния проход (наклон, водно количество, релеф на дъното и стените и др.) да осигуряват максимална скорост на водния поток през него по време на миграционния период (април-май) около 0.7-0.8 м/сек. при височина на водния стълб най-малко 0.3-0.5 м,  като ширината да е около 2 м. В зависимост от дължината на рибния проход се препоръчва да бъдат предвидени един или няколко басейни за почивка на мигриращите риби с ширина 3 м и дължина – 2-4 м. Важно е долният отвор на рибния проход да бъде така спрегнат с коритото на реката, че рибите лесно да се ориентират, при анадромните миграции. Разположението на горния отвор също трябва да осигурява правилната ориентация на мигриращите риби, както и защитата им от навлизане във водовземните съоръжения.
                            По време на размножителните миграции съгласувано с органите на ИАРА е необходимо да се осигурява охрана на рибния проход срещу бракониери.               
Очаквани ефекти:
  •      Осигуряване на връзка между речните участъци над и под водохващането и възможност за свободно преминаване на риби и други водни животни.
  •      Формиране на допълнително местообитание на реофилни видове  риби.
Едно от другите задължителни условия за опазване числеността на рибните популации е предпазването им от попадане в турбините на централата. За да бъде предотвратено навлизането на риби във водовземните съоръжения е необходимо поставянето на рибозащитни устройства. В практиката се използват различни типове такива устройства – механични, електрически и др. Изборът на устройството зависи от специфичните екологични и хидрологични характеристики на средата, както и от структурата на рибните съобщества. Изборът трябва да е съобразен и с това, че входните отвори на хидровъзлите практически са достъпни за всички видове от обитавания участък. Параметрите на обикновените метални решетки често не могат да заменят специалните рибозащитни устройства.
При изпълнение на тези технически решения не се очаква значимо въздействие върху числеността и местообитанието на черната мряна в рамките на защитената зона.
  • Земноводни и влечуги – съобщени са трите вида костенурки – двата сухоземни вида са разпространени или около водния басейн или по високите припечни карстови терени сравнително отдалечени от реката.
  • Обикновена блатна костенурка /Emys orbicularis/ -  Биологията на вида е тясно свързана с наличието на водни басейни, които не са със силно течаща вода, което предполага увеличаване на числеността му след образуването на водовземното съоръжение. Реализацията на ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • Шипобедрена костенурка /Testudo graeca/ - Обитава карстови терени и места с ниска растителност. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • Шипоопашата костенурка /Testudo hermanni/ - Обитава карстови терени и места с ниска растителност. Реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
Възможно е след образуването на яза за водовземане да се увеличи числеността на популациите на някои земноводни видове, тъй като ще се забави скоростта на течението. По брега на този яз ще се образуват места благоприятни за отлагане на хайвера им и размножаването, главно за различните видове жаби. Предполагаемо е увеличаване числеността на дървесната жаба /включена в световните природозащитни списъци/, която се размножава точни край водоеми от такъв тип. Вероятно ще се увеличи и числеността на жълтоухата и сивата водни змии, които ще намират много по-добри условия за съществуване – обилна трофична база.
    • Птици – липсват видове в стандартния формуляр, но поради наличното водно течение вероятно тук обитават или временно пребивават /напр. търсене на храна/ множество видове от различни семейства птици. Те са активните елементи от всяка една екосистема и поради елементи от биологията и екологията си са и сравниително най-динамичната част от биоразнообразието на екосистемите. Не са провеждани специални орнитологични проучвания в района на площадката определена за реализация на инвестиционното предложение.
При строителството на обекта няма да се засяга голяма територия и това предполага, че няма да бъдат засегнати основни местообитания и места за гнездене на птиците. Това е гаранция, че няма да се нанесат непоправими вреди на орнитофауната в района, а от там и до евентуално изчезване на редките и застрашени видове.
Изграждането на яз за водовземане към МВЕЦ „Луна" ще окаже известно благоприятно въздействие относно разпространението на някои видове птици, върху техните денонощни биологични прояви, сезонната им активност и роля в хранителните вериги на екосистемите. В известна степен ще се увеличи значението на реката като хранителна база на някои газещи птици – чапли, щъркели и др. Ще се увеличи количеството на видовете риби обитаващи по-бавно течащите води и техните популации. Това ще привлече други видове птици, които ловят храната си гмуркайки се – корморани, нирци, патици  др.
    • Бозайници:
  • Видра /Lutra lutra/ - в България тя се среща най-често по островите и крайбрежията на река Дунав и река Камчия, както и незамърсените участъци от реките Марица, Тунджа и Янтра /Пешев Ц., Божков Д, 1994/. Не се цитира в литературата като обитател по течението на река Ботуня. Обикновено обитава обраслите с шубраци речни и блатни брегове и живее в дупки, които си изравя по речните брегове над равнището на водата. В разглеждания участък, където бреговете не са обрасли с дървесна и храстова растителност, а са сравнително голи, невисоки или пък граничат с близки и високи скални масиви липсват удобни за местообитанията на видрата терени. Нощния начин на живот на този хищник, снижава отрицателното въздействие на фактора безспокойство до минимум. Реализацията на ИП няма да окаже значимо отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • *Европейски вълк /Canis lupus/ - Вълкът като скитащ хищен бозайник живее навсякъде, където може да намери храна. Би могло да се каже, че в тази територия около площадката живеят постоянно двойки от вида чак след подходящи изследвания и наблюдения. Скитащи единични екземпляри вероятно би могло да се установят по следи, а не чрез пряко наблюдение, тъй като вълка е активен и ловува главно привечер и през нощта. Нощния начин на живот на този хищник, снижава отрицателното въздействие на фактора безспокойство до минимум. Реализацията на ИП няма да окаже значимо отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • добруджански среден хомяк /Mezocricetus newtoni/ - Присъствието на вида в посочения район на ИП е малко вероятно, поради сравнително високите подпочвени води. Наличието на хидрофилна растителност показва повишено съдържание на влага и наличие на високи подпочвени води в района. Характерно за размножаването на вида е изкопаването на гнездови камери на дълбочина 1-2 метра. При повишаване на нивото на р. Ботуня се повишава и нивото на подпочвените води, които се явяват като лимитиращ фактор за размножаването на много от мишевидните видове в района. Реализацията на ИП няма да окаже значимо отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
  • пъстър пор /Vormela peregusna/ - Разпространен е у нас в откритите степни райони. Характерен вид за Североизточна България. Разпространението му на запад достига до Червен бряг, като в тези райони се смята за вероятен и вид с ниска плътност. Характеризира се с корелативна връзка с лалугера, в чиито колонии намира храна и устройва леговищата си. Активен е главно през нощта и антропогенните фактори оказват незначително влияние върху популациите му. Високата тревна растителност затруднява придвижването му, а високите подпочвени води наводняват гнездовите камери и колониите му, поради което той избягва да се заселва в такива райони. Малко вероятен за дадения район поради гореизложените лимитиращи фактори. Реализацията на ИП няма да окаже значимо отрицателно въздействие върху популацията и местообитанието на вида.
Прилепните популации от защитената зона ще бъдат повлияни към стабилизиране и увеличаване на числеността им. Образуването на водния басейн необходим за  водовземането на МВЕЦ „Луна" ще доведе до увеличаване числеността и видовото разнообразие на насекомите свързани с водната среда. Множество видове насекоми се размножават във водата – водни кончета, твърдокрили, водни дървеници, двукрили /напр. комарите/ и др. Привечер, когато прилепите извършват хранителните си облети, над водните басейни обикновено летят множество видове насекоми в големи количества. Те ще повишават значимо количеството на хранителната база на прилепните колонии от съседните пещери - „Водната пещера", "Сухата пещера", "Билерниците" и "Герека".
Биологията и екологията на повечето видове прилепи предполага обитаването на пещери, галерии и цепнатини. Размножаването им е свързано изключително с наличието на пещери, където формират големи колонии. Характерно е ловуването им нощем край реки и големи водни басейни, където улавят насекоми летящи над водната повърхност.
  • Дългокрил прилеп /Miniopterus schreibersi/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Остроух нощник /Myotis blythii/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Дългопръст нощник /Myotis capaccinii/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Трицветен нощник /Myotis emarginatus/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Средиземноморски подковонос /Rhinolophus blasii/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Южен подковонос /Rhinolophus euryale/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Голям подковонос /Rhinolophus ferrumequinum/ Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
  • Подковонос на Мехели /Rhinolophus mehelyi/ - Реализацията на ИП ще окаже благоприятно въздействие върху популационната му численост и местообитанията му в региона.
Измененията на средата в близост до реката не противоречат на Директива 92/43 на ЕИО, тъй като не само не разрушават, а подобряват жизнената среда.

б) описание и анализ на въздействието на план, програма и проект/инвестиционно предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение;
Площта на защитена зона „Билерниците BG 0000593" е 645,10 дка. От двете страни на реката има скални образования, които по естествен път ще ограничи площта на евентуално залятата територия в резултат от повдигане на водното ниво и тя ще бъде не повече от 3,0 дка. Това е 0,465% от територия на защитена зона „Билерниците". Като се има пред вид, че те са предимно и потенциално заливаеми при високи води, което вероятно се е случвало нееднократно, то целостта на защитената зона откъм намаляване на територията и фрагментация няма да бъде неблагоприятно повлияна. Ще се залеят част от крейречните тревисти площи и единични дървета от елша, върба, дрян и др.
Загуба на местообитания фактически няма да има, тъй като двете местообитания от стандартния формуляр на зоната не са установени на площадката за реализация на инвестиционното предложение.
Обезпокояването на видовете може да се случи само по време на строителните дейности, главно орнитофауната и водните обитатели, като въздействието ще бъде временно и с обратим характер. Липсват организирани и неорганизирани емисии или замърсяване на водата с токсични химикали както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на обекта.
Геоложките условия по бреговете са благоприятни за изграждане на съоръженията. Не се наблюдават свлачищни и срутищни процеси. Свора на МВЕЦ е над т. нар. Могилска свита, представена от варовици, доломитни варовици и доломит. При направения оглед се забелязват алувиални образувания на заливните тераси и руслови алувий. Те са с холоценска възраст (aQh). Изградени са от грубоогладени полигенни валуни и чакъли с глинесто-песъчлив запълнител. Дебелината им от няколко сантиметра достига до 6,Ом. Не се налага дълбоко навлизане в земните недра и няма да настъпят геоложки промени. С изграждането на МВЕЦ ще се създаде малко изкуствено езеро, което ще има по-постоянен характер и ще играе ролята на малко водно огледало, което ще подобри ландшафта и ще го направи по-атрактивен. С устройствен проект и подходяща рекултивация централата може удачно да бъде вписана в естествения ландшафт и да стане привлекателен обект за  спортен риболов.
Баланса в хидрологичния режим на реката ще се наруши за кратко време при строителните дейности, като след това и по време на експлоатацията обратимо ще се стабилизира.
При спазване на екологичните изисквания към изпълнението и експлоатацията на инвестиционното предложение то няма да окаже неблагоприятно въздействие върху структурата, функциите и природозащитните цели на защитена зона „Билерниците", в която територия попада площадката избрана за неговата реализация.
6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение върху защитената зона и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки;
Въпреки вероятно минималното въздействие върху защитената зона е необходимо да се предвидят и реализират дейности за:
А/ максимално намаляване на временните отрицателни въздействия, най-вече в периода на строителните и експлоатационни дейности, като напр.:
      Да се избягват строителни дейности с тежка техника през размножителния период на птиците и бозайниците, за да не се безпокоят и напускат гнездата и убежищата си;
      Да не се допуска бетониране или асфалтиране на какъвто и да е участък от речното дъно, освен в ограничен район около яза;
      Да не се замърсяват околните терени със строителни отпадъци които могат да имат химически състав опасен за компонентите на околната среда;
      Да не се изхвърлят в реката опасни водноразтворими отпадъци, напр. бои, лепила, разредители и използваните за тях съдове да се депонират на определени за това места и извозват от терена;
      Инертните материали като стъкло, пластмаси, строителна пяна, изолации и др. да се премахват своевременно от терена на площадката, тъй като са несъвместими с природните елементи и техните характеристики.
      Да се минимизира площта заета за временни строителни дейности, което ще спести последваща необходима реакреация;
      Да не се намалява за продължителен период скоростта на водата в реката, което би довело до развитието на фитопланктон и „цъфтеж" на водите;
      Да не се допуска активиране на речните утайки по време на строителството – да не преминават машини през реката;
Б/ дейности целящи до голяма степен компенсиране на вероятните отрицателни въздействия като:
    •       Осигуряването на технологично и екологично обезпечен съвременен «рибен проход». Той трябва да е съобразен с възможностите на видовете риби, които ще го използват при своите размножителни миграции – да има малък наклон и оттокът да може да се регулира;
    •       Да се предвидят мерки за опазване на рибните екземпляри от попадане в турбините – монтиране на рибозащитни устройства на входовете на турбините;
    •       Да се осъществява връзка и координация с водните централи под и над МВЕЦ „Луна".
    •       Засаждане на дървета и храсти по линията около водните площи за постигане на декоративен ефект и защита от брегова ерозия;
    •       Да не се внасят външни растителни видове при ландшафтното оформяне на терена, компенсирането да става с автохтонни видове;
    •       Отработените води при връщането им обратно във водния обем не следва да са температурно натоварени, да не става съпроводено с процеси на завихряне, да няма ударни вълни, които ще безпокоят животинските видове обитаващи крайбрежието на водоема;
    •       Могат да бъдят оформени плитчини по бреговата ивица на басейна за стимулиране на водната растителност и хранене на газещите птици;
    •       Има възможност за извършване на допълнително искуствено зарибяване веднага след завършване на строителните дейности за компенсиране на евентуалното временно намаляване числеността на рибните популации.
    •       Да се следи стриктно нивото на отточните води за да не се допуска маловодие в коритото на реката под централата, което не е препоръчително за водните обитатели  и не е здравословно за водната екосистема;
    •       Утайките да се изпускат контролирано и в присъствие на служители от БДДР.
    •       По преценка на компетентния орган може да се препоръча направата на вътрешноведомствен План за управление и План за мониторинг по време на експлоатацията на обекта;
7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива;
Настоящото предложение е направено имайки предвид съществуващата благоприятна топографска даденост, собствеността на имота, в който попадат съоръженията.
Приетото проектно решение е съобразено и с редица други фактори като:
  •               подходящи геоложки условия, позволяващи фундирането на съоръженията;
  •               наличната инфраструктура и другите водоползватели;
  •               запазване на екологичното състояние на района и минимизиране на въздействията върху околната среда;
  •               ограничаване на засегнатите площи, като се избягват частни терени, обработваеми земи и такива от горския или селскостопанския фонд;
  •               осигуряване облекчен достъп до строителната площадка, без да се налага изграждане на нова пътна инфраструктура;
  •               лесно присъединяване към електропреносната мрежа на страната.
Разгледаните алтернативи  в проекта се отнасят главно до:
  • размера на застроеното водно количество;
  • височината на масивния яз;
  • разположението на рибния проход и сградата на централата;
  • вида и броя на облекчителните съоръжения;

Предлагани са  следните варианти  за  изграждане на  МВЕЦ  при  застроено водно количество  - Q застр. =  4.0 ÷ 5.0 м3/сек,  бруто  пад  от  11.00м  ( кота на  работно  горно  водно  ниво- РГВН= 218.00; кота долно работно водно ниво – РДВН=207.00) и  екологично водно  количество - Q ек. = 0.150 м3/сек. В следващата таблица са дадени основните параметри на разгледаните вариантни предложения:

Варианти
Обезпеченост  р (%)
Инсталирана мощност (кВт)
Годишно електопроизводство (кВт.ч/год)
Годишно обработени водни маси                (м3/год)
Предвиждана стойност на МВЕЦ (лв)
Вариант І
25
346
2 196 526
93 275 971

Q застр =4.0 м3/сек
50
346
1 943 839
85 274 899
1 106 000
Нбр. = 11.0м
85
346
1 334 313
58 806 950

Вариант ІІ
25
389
2341187
99 755 971

Q застр =4.5 м3/сек
50
389
2046400
90 307 613
1 155 000
Нбр. = 11.0м
85
389
1387522
61 439 818

Вариант ІІІ
25
432
2485784
106 235 971

Q застр =5.0 м3/сек
50
432
2094783
93 505 622
1 210 000
Нбр. = 11.0м
85
432
1399706
62 779 018


По-добро условие е и да има изградена вече инфраструктура, тъй като изграждането на нова би оскъпило финансово реализацията на проекта.
Ако се избере по-неподходящ участък за руслова МВЕЦ това е свързано и с рискове за твърде по-големи отрицателни въздействия върху природната среда, в частност на отделни нейни компоненти. Напр. би могло да се наложи необходимостта от взривни работи, които да обезпокояват животинския свят; по-сериозно нарушаване на ландшафта /чрез дълбоко влизане в земните недра/ и неговите ботанически характеристики или отдавна отреченото „целево" коригиране на речното русло. Всичките тези алтернативи са нежелани откъм опазване на околната среда и възможностите за минимализиране на въздействията от реализацията на инвестиционното предложение.

При нулева алтернатива би се избегнало дори минималното в случая въздействие върху компонентите на околната среда. При този случай не се очаква голяма благоприятна промяна на обстановката на площадката за реализация на ИП. Ней-вероятно е сегашното и състояние да продължи без промени. Възможно е повишаване на рудералните растителни видове около речното корито.
Отчитайки обаче икономически и социален ефект от реализацията на предложеното инвестиционно намерение, нулевата алтернатива не е за предпочитане. А последното е от значение както в контекста на националните планове и програми за регионално развитие, така и на дейностите за постигане целите на хилядолетието от Програмата на ООН и политиките на Европейския съюз за регионално и междурегионално развитие. Разглежданото инвестиционно намерение е приоритетно и в контекста на Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на алтернативни и възобновяеми енергийни източници 2005-2015 год., изготвена в изпълнение на заповед № РД 14/415 от 11.10 2004 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси въз основа на чл. 4, ал. 2, т. 9 от Закона за енергетиката, Декември 2005, гр. София.
8. Картен материал с местоположението на обектите /трасетата на плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи;
Прилагаме:
      Ситуация на обект МВЕЦ „Луна", инвеститор „БОТУНЯ ЕНЕРДЖИ" АД – гр. Козлодуй, проектант „Електроинженеринг" ООД Мащаб 1:2500, проектант инж. К. Рашкова.
       Решение № 04/11.06. 2009 год. на  Областна Дирекция „земеделие", гр. Враца за Промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране – на основание чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 32 , ал. 1 от ППЗОЗЗ.
       Решение № № 04/11.06. 2009 год. на  Областна Дирекция „земеделие", гр. Враца за Промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране – на основание на чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ.
       Писмо изх. № В-1087/30.06.2009 год. на РИОСВ, гр. Враца относно искане за достъп до информация.
       Писмо изх. № ЗДОИ – 183/30.06.2009 год. на БДДР, гр. Плевен.
      Карта на защитена зона „Билерниците BG 0000593";
      Стандартен формуляр на зоната.
9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22;
От изложените до тук подробни и изчерпателни факти, данни и направения анализ можем да заключим, че:
  1. Видът на въздействието от реализацията на МВЕЦ „Луна" е пряко и сравнително дълготрайно. Не се очаква то да бъде значимо неблагоприятно върху защитената зона и нейните елементи, при условие че се изпълнят екологичните критерии при изграждането на рибните проходи и осъществят смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение.
  2. Степента на въздействието  е  незначителна, без кумулативен ефект. Разнообразния релеф и топографските дадености на разглеждания район дават възможност за органично вписване на малките ВЕЦ в околния ландшафт. В такъв случай не би трябвало да се очаква неблагоприятно въздействие, което да навреди на:
      Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
      Опазване и поддържане на местообитанията на застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
      Поддържане на естествения воден режим на местността;
      Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване;
      Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
      Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Реализацияна на инвестиционното намерение ще бъде съвместимо с предмета и целите на защитената зона при изпълнение на предписанията от настоящия доклад.
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта или от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение;
При осъществяване на инвестиционното намерение няма да са налице обстоятелства по чл. 33 от ЗБР, предметът на опазване на съответната защитена зона няма да бъде значително увреден от реализирането му, за да се прилагат дейностите  предвидени в чл. 34, ал. 2 от ЗБР като алтернативно решение.
Защитената зона няма да бъде значително увредена от реализацията на инвестиционното предложение и да е необходимо възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид. Въпреки, че не е необходимо прилагането на мерките по чл. 34, ал. 2, то на инвеститора се препоръчат мерки, които целят предотвратяване на влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които е обявена защитената зона, които мерки са разгледани в т. 6 от настоящия доклад.
11. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация;
Използването на различните стандартни методи за изследване компонентите на околната среда и въздействието върху тях дават възможност за получаването на достоверни резултати, след анализа на които могат да се препоръчат различни мерки и дейности за намаляване и дори окончателното премахване на някои временни или по-постоянни отрицателни въздействия. За оценка и прогноза на въздействието върху компонентите на природната среда са използвани главно методиките упоменати в "Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда", издание на МОСВ, 1997 год.

Методите за изследване, прогноза и оценка понякога се преплитат и допълват, но в общи линии могат да се обобщят в следния вид:
  •       полеви изследвания – по-общ метод за преки наблюдения на определени местообитания;
  •       маршрутен метод за визуално наблюдение на биоразнообразието – някои автори го разглеждат като част от полевите изследвания, но с него се характеризира по-динамичната част от наблюденията, докато има и по-стационарни полеви изследвания ;
  •       картографически метод за съпоставяне границите на разпространение и ареалите на видовете;
  •       метода на екологичния профил – релефа и надморската височина тук са определящи фактори;
  •       метод на биологическия оптимум – съчетаване на физико-климатичните фактори и различните степени на доминантност на видовете;
  • метод на броенето при наблюдения над птичите популации.

От инвеститора бяха предоставени изисканите технически параметри на обекта, предпроектните проучвания и друга необходима за подготвянето на настоящия доклад документация.
Площадката за реализация на инвестиционното намерение бе посетена от експертите двукратно през V и . Направени бяха наблюдения върху ландшафта, растителните и животински видове.
Още при първото посещение можеше да се направят наблюдения над целогодишно представената тревна растителност. Извършиха се и наблюдения над дървесната растителност, птичите обитатели в региона и върху промените в останалата част на ландшафта /състояние на речната система, горски екосистеми, пътища, ерозионни процеси, и др./.
За извършване на анализите и оценките от значение е и наличната информационна база данни, която може да бъде намерена. Територията на площадката за МВЕЦ „Луна" до сега не е била специален обект за фитоценологични и фаунистични проучвания, освен от респондентите при попълване на стандартния формуляр.
Стандартния формуляр за защитената зона също бе необходим източник на ценна информация.
Оценката е извършена според изискванията на българското природозащитно законодателство, в случая по текстовете на:
  1. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони - ПМС № 201 от 31.08.2007 г.
    Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007 г.
  2. ДИРЕКТИВА на Съвета 79/409/еио от 2 април 1979 за опазването на дивите птици.
  3. ДИРЕКТИВА на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  4. Закон за биологичното разнообразие – Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.
  5. Закон за водите - Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр. 81 от 6.10.2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр. 34 от 6.04.2001 г., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 108 от 14.12.2001 г., бр. 47 от 10.05.2002 г., в сила от 11.06.2002 г., бр. 74 от 30.07.2002 г., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.05.2003 г., изм., бр. 69 от 5.08.2003 г., бр. 84 от 23.09.2003 г.
  6. Закон за защитените територии – Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 98 от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр. 28 от 4.04.2000 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., доп., бр. 78 от 26.09.2000 г., изм., бр. 23 от 1.03.2002 г., изм. и доп., бр. 77 от 9.08.2002 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г.
  7. Закона за лечебните растения - Обн. ДВ бр. 29 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23/2002 г.
  8. Закон за опазване на земеделските земи – Обн. ДВ, бр. 35 от 24 април 1996 г., изм. доп. ДВ бр.14 и 26 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 28/2001 г., изм. доп. ДВ бр. 112/2003 г., изм. ДВ бр. 18, бр. 29, бр. 30/2006 г.
  9. Закон за опазване на околната среда - Обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г.; попр., бр. 98 от 18.10.2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.; доп., бр.74 от 2005 г. - в сила от 01.01.2006 г.; изм. и доп., бр. 77 от 27.09.2005 г.
  10. Закон за рибарството и аквакултурите, обн. ДВ. бр.41 от 26 април 2001г., изм. ДВ. бр.88 от 4 ноември 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 декември 2005г.

Разбира се направени бяха нарочни усилия да се прегледат и други информационни източници, описани по-долу в списъка на ползваната литература, Internet адреси и файлове, за да може да се постигне една сравнително комфортна информационна осведоменост като гаранция за качеството на оценката.

 

Използвана литература:

  1. Бондев, И.. 1969 а. Едификатори и доминанти на растителната покривка в България, - В: II Нац. конф. бот.
  2. Върху разпространението и гнездовата биология на египетския лешояд /Neophron percnopterus/ в България, Мичев Т., 1968 – Изв. На Зоол. Инст-т с музей, 27, стр. 65-97.
  3. Ганчев, И. 1962. Формиране и развитие наразпространените тревни ценози в България.- Изв.Бот. Инст., № 9.
  4. "Географски речник на България", Мичев Н., Михайлов Ц., 1980 г. – изд. "Наука и изкуство", гр. София, стр. 408.
  5. Герасимов, И. П., И.Н. Антипов-Каратаев, К. Еников, В. Галева, Е.Ганов / ред/. 1960. Почвите в България. С.
  6. "Животинския свят на България" – Цоло Пешев, Димо Божков и др., 1984, изд. "Наука и изкуство", София, стр. 126-240.
  7. Йорданов, Д., Върху разпространението на степната растителност в България. Сб. на БАН, кн.32, 1936
  8. Кавръкова В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р. & Белев, Т. 2005 - Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България.
  9. Ковачев, А., Карина, К., Росен, Ц., Димова, Д. (ред). Октомври 2008 - Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие.
  10. Насоки  за извършване на преценка на вероятната степен на въздействие На инвестиционни предложения (ИП) за изграждане на вятърни генератори (ВГ) върху конкретните местообитания и/или видове, предмет на опазване в защитените зони, БДЗП.
  11. Оценка на планове и проекти значително засягащи НАТУРА 2000 места, Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и чл. (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО, Luxemburg: Office for Official Publication of the European Communities, 2002 ISBN 92-828-1818-7.
  12. „Опазване на ландшафтите" – тълковен речник, изд. „Наука и искуство", гр. София, 1986.
  13. "Орнитологично важни места в България" – И. Костадинова, 1997, издание на БДЗП, гр. София, стр. 1-171.
  14. "Птиците на Балканския полуостров" – полеви определител – Симеон Симеонов, Таню Мичев, София, 1991 год., стр. 11-245.
  15. „Птиците на средна Дунавска равнина" – П. Шурулинков; Р. Цонев; Б. Николов; Г. Стоянов; Л. Асенов, Федерация „Зелени Балкани", София, 2005 год.
  16. „Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост" – издава Световен фонд за дивата природа /WWF/, Федерация „Зелени Балкани", Дунавско-Карпатска програма с финансовото съдействие на МОСВ, гр. София, 2005 г., 7-126 стр.
  17. "Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда", МОСВ, 1997 год.
  18. Стоянов, Н., Опит за характеристика на главните фитоценози в България. Год. на Соф. у-т, Физ.-мат. Ф-т, кн.3, 1941
  19. Стоянов,Н., Б. Китанов, Т. Георгиев. 1951. Основни типове на ливадната и пасищната растителност в България като база за фуражно производство – Изв. Бот. Инст., ІІ
  20. "Флора на България", т. І и т. ІІ – гл. ред. Акад. Д. Йорданов, 1964 год., изд. БАН, София, стр. 374-375.
  21. Христов, М., Георгиев, Г., Москов, И., 1964.Характеристика на ливадите и пасищата в Михайловградски окръг. Научни трудове на ВСИ, Агр. Ф., сер. Растениевъдство, ХIV / XLII/ : 59-68
  22. Internet адреси: Biodiversity.bg; Natura2000bg.org; mosv.bg и др.
  23. Lynx Edicions and BirdLife International, 695pp.Birdlife International. 2004.


Списък на приложенията по чл. 9, ал. 2 и 3:
  1. Диплом за завършено висше образование по направление „Биологични науки";
  2. Дипломи за научно звание и научни степени;
  3. Служебни бележки по ал. 1, т. 2 ;
  4. Списък на участия в оценки, експертизи и др. по ал. 1,  т. 3;
  5. Удостоверения за вписване в публичния регистър на експертите по ЕО и ОВОС – 2 бр. – за компоненти „животински свят" и „растителен свят".
  6. Декларации по ал. 1, т. 4 – 7;

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ