Карта на действащите ВЕЦ в България

неделя, 15 октомври 2017 г.

Съдебна практика


Р Е Ш Е Н И Е
693
В ИМЕТО НА НАРОДА
                       
гр. Плевен, 13 декември  2011г.

            Административен съд – Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година, в състав

Председател: Д. П.,

            При секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ административно дело № 866 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 71 от Закона за водите /ЗВ/.
Делото е образувано по подадена жалба от “ВАЛEВЕЦ” – ЕООД с ЕИК 201467457, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. “Априлов” № 3А, ап. 10,  представлявано от В.И.Д. срещу Решение за отказ за издаване на разрешително № ПВ 4 – 00022/29.08.2011г. на Директора на “Басейнова дирекция” гр.Плевен. Твърди се, че решението на административния орган е мотивирано с влезлият в сила  на 22.03.2010г. План за управление на речните басейни /ПУРБ/, според който се разрешава изграждането на ВЕЦ само от руслов тип, а не такива с деривационен канал, какъвто е в случая инвестиционното предложение, т.к. това щяло да доведе до негативно въздействие върху водното тяло и влошаване на екологичното му състояние. Твърди се, че така мотивирано оспореното решение е в противоречие с Решение № 04/С-ОС/2010г. от 25.03.2010г. на РИОСВ – Велико Търново, която е оторизираният орган на МОСВ да дава оценки за въздействието на околната среда и водите. Последното решение предхождало оспореното и с него се съвместявало инвестиционното предложение съгл. Чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие. По същество счита, че решенията на двата административни органа си противоречат и взаимно изключват, като решението на РИОСВ – В. Търново е влязло в сила и действа към момента, поради което отказа за издаване на разрешение за водовземане на Директора на “Басейнова дирекция” му противоречи, съответно е незаконосъобразно, поради което моли съда да отмени Решение за отказ за издаване на разрешително № ПВ 4 – 00022/29.08.2011г. на Директора на “Басейнова дирекция” гр.Плевен.
По делото е постъпило възражение от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район /ДБДУВДР/ с център Плевен, с което моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Счита за неоснователно становището на жалбоподателя, че Решенията на Директора на БДУВДР – Плевени и РИОСВ – В. Търново следва да бъдат аналогични, т.к. първият е компетентен да издаде разрешително за водовземане, докато вторият административен орган е компетентен да прецени въздействието върху околната среда от реализацията на инвестиционните намерения, като решението на директора на РИОСВ е необходим документ за започване на процедурата по чл. 60 , ал. 1 т. 5 от ЗВ, и не е документ който обвързва директора на БДУВДР да издаде разрешително. Твърди, че основанието за отказ е основната мярка заложена в ПУРБ, касаеща водно тяло BG1YN400R002 с цел запазване и подобряване на доброто екологично и химично състояние до 2015г., а именно забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове. В конкретният случай инвестиционното намерение е за ВЕЦ деривационен тип с деривационен канал, което не попада в предвидените изключения.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател , редовно уведомено, се явява управителят и  адв. Г. от АК Габрово. Подържа жалбата на заявените основания и изтъква още, че с Решение № ВТ-30-ПР/2006г. от 31.03.2006г. по ОВОС и Решение № 04/С-ОС/2010г. от 25.03.2010г. на РИОСВ – Велико Търново е направена преценка защо няма нужда от извършване на оценка по ОВОС, посочено е , че няма да настъпят значителни въздействия върху компоненти от околната среда, както и че при дейността си Мини ВЕЦ с. Стоките няма да отнема и замърсява енергийният източник. Твърди, че Решение № 04/С-ОС/2010г. от 25.03.2010г. на РИОСВ – Велико Търново, е издадено след като планът за управление на речните басейни е приет със Заповед № РД-293/23.03.2010г. и е съобразено със същият. Твърди още, че съоръжението ще бъде поставено на мястото на съществуваща стара мелница, което по същество е реконструкция на собствен имот на възложителя. Счита, че в Решение № ПВ 4 – 00022/29.08.2011г. не е посочено конкретно на основание на коя хипотеза на чл. 62, ал. 1 от ЗВ е постановен отказа, като претендира прогласяване на неговата нищожност.
Ответникът по жалбата Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район /ДБДУВДР/ с център Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Х.. Моли да бъде отхвърлена жалбата, като изтъква, че оспореното решение е законосъобразно, ясно и точно мотивирано.
За Окръжна прокуратура – Плевен, конституирана като страна в настоящето съдебно заседание на осн. чл.16, ал.1, т.3 от АПК, се явява прокурор А.. Счита жалбата за неоснователна. ДБДУВДР с център Плевен има компетентността да се произнася във връзка с ползването на водите. ПУРБ не е бил обжалван и е влязъл в сила. Отказът се основава на него, тъй като проектното ВЕЦ не е от руслов тип. Няма нарушения на материалния или процесуалния закон при издаване на оспореното решение.
Административен съд Плевен , въз основа на събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересовано лице в предвиденият от закона срок и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е законосъобразно. Същото е постановено от компетентния орган по чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта.

Условията и редът за издаване на разрешително за водоползване, в т.ч. и отказът за издаване на такова, са регламентирани в глава четвърта, раздел ІІ от Закона за водите. Процедурата протича на два етапа, като първият от тях е уреден в разпоредбите на чл.60-65 от Закона за водите. Производството включва проверка дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията на закона, като към заявлението се подават документите, описани в чл.60, ал.2 от ЗВ. Заявлението се подава до Директора на БДУВДР, когато разрешителното се издава от него. Последното следва от текста на разпоредбата на чл. 52 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010г.), според който министъра на околната среда и водите издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, кмета на общината след решение на общинския съвет, също в конкретни хипотези, между които не е налице водовземане с цел производство на електроенергия, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и водни обекти – публична държавна собственост, е директорът на басейновата дирекция. Конкретният случай не попада в нито една от изброените други хипотези и затова компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешително за ползване на воден обект за производство на електроенергия от река Росица е материално и териториално компетентен Директора на БДУВ – Дунавски район – Плевен. Решението е подписано от Директора. Следователно решението е издадено от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност и представлява валиден индивидуален административен акт.
В съответствие с горепосочената регламентация, жалбоподателят е подал Заявление №ПВ-4-00022/18.03.2010 год. за откриване на производство по издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – р. Росица, в землището на с.Стоките, м. “Голяма ливада”, община Севлиево, обл. Габрово, с цел – производство на електроенергия посредством МВЕЦ деривационен тип. Към заявлението са приложени изискуемите по чл.60, ал.2 от Закона за водите документи, в т.ч. и на основание чл.60, ал.2, т.4 влезли в сила решения №ВТ-30-ПР/2006 год. от 31.03.2006г. и № 04/С-ОС/2010г. с изх. № 602/05.03.2010г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, с които е решено да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение „Малка ВЕЦ” землището на с.Стоките, община Севлиево, обл. Габрово ПИ 168032, собственост на възложителя В.И.Д..
Фактът, че са били представени от жалбоподателя всички надлежни документи, съответстващи на изискванията на закона, е бил отчетен от административния орган, който не е пристъпил към процедура по уведомяване на жалбоподателя за отстраняване на нередовности, респ.не се е стигнало до прекратяване на процедурата, а е налице произнасяне по съществото на направеното искане. В този смисъл неоснователно е направеното в жалбата оплакване, че след като дружеството е представило необходимите документи, то разрешително за водоползване следва да бъде издадено. Неоснователно е и обвързването на процедурата по издаване на разрешението за водовземане с издадените Решения № 04/С-ОС/2010г. от 25.03.2010г. и № ВТ-30-ПР/2006г. от 31.03.2006г. от РИОСВ – В. Търново. От една страна издадените решения от РИОСВ са необходим елемент за разглеждане на искането, както правилно отбелязва процесуалният представител на Директора на БДУВДР, без да обвързва директора с задължение за издаване на търсеният акт.
Първият етап от процедурата приключва с мотивиран отказ за издаване на разрешително, ако след проверка на съответствието на представените документи от молителя с изискванията на чл.60 от ЗВ, административният орган прецени  по същество на искането, че не е налице някое от основанията, регламентирани в разпоредбата на чл.62, ал.1, т.1-7 ЗВ. За целта решаващият орган съобразява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси, в т.ч. нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване.
Към датата на произнасянето е била издадена Заповед № РД-293/22.03.2010г. /л.22 от делото/ на Министъра на околната среда и водите, с която е утвърден Плана за управление на речните басейни в Дунавски район. Съгласно чл.160 от ЗВ в редакцията му с ДВ, бр.65/2006г. Министъра на околната среда и водите е компетентен орган да утвърждава ПУРБ. С изменението на чл.160 ЗВ – ДВ, бр.61/2010г. – след утвърждаването на настоящия ПУРБ, компетентността вече е на Министерския съвет. Утвърдения със заповедта по чл. 160 от ЗВ ПУРБ представлява общ административен акт, който е съобщен публично в интернет страницата на БДДР – Плевен, в 5 дневен срок от издаването на Заповед № РД-293/22.03.2010г. на Министъра на околната среда и водите, както е разпоредено в нея. Съобразно правилата на чл. 72 ал.1 вр. 66 от АПК ПУРБ е влязъл в сила след изтичането на едномесечен срок от съобщението за издаването му – повече от 1 година преди издаването на процесния акт. Към оспореното решение е издадена и Преценка изх. № ПВ4-00022/29.08.2011г. по чл. 62, ал. 1 от ЗВ в която подробно е обсъдено предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането, съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство и пр., като преценката е отрицателна по отношение на ПУРБ в Дунавски регион във връзка с наложената забрана със същият и на основание чл. 118ж, ал. 1 т. 5 от ЗВ.
Настоящият състав на съда намира, че изложените от административния орган мотиви за постановяване на отказа са в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Страните не спорят и се установява от подаденото заявление по чл. 60 от ЗВ, приложените към него писмени доказателства, както и от всички материали по административната преписка , вкл. от оспореното решение, че процесния обект, досежно който се иска издаване на разрешително за водовземане от воден обект, съставлява участък от р. Росица, в землището на с.Стоките, община Севлиево, обл. Габрово, съставляващ част от имот с номер 168032, собственост на възложителя В.И.Д., с геодезични координатни точки на водовземане Х 4658676,59 и Y 8651414,64. Не се спори, че целта на подадено заявлението от жалбоподателя е за водовземане от повърхностните води на река Росица, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ. Също така не се спори и се установява от доказателствата по делото, че инвестиционното намерение е за изграждане на МВЕЦ деривационен тип. Последното се установява от подаденото заявление за откриване на процедура по чл.60 във вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗВ от жалбоподателя (л. 41 – 50 от делото).
 Така заявеният от жалбоподателя участък от река Росица с код BG1YN400R002 попада в защитена зона от НАТУРА 2000 местообитания Централен Балкан – буфер с код BG0001493. За същият участък и във връзка с инвестиционното намерение с ПУРБ е предвидена мярка с код BG1MB038 – забрана за издаване на разрешителни за водовземане с цел ВЕЦ с изключение на руслови ВЕЦ на съществуващи бентове и прагове.
 С оглед на това, при преценка за издаване на разрешително за ползване на воден обект, следва да бъдат съобразени всички предпоставки на чл.62 от ЗВ, в т.ч. предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни. Планът за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление на водите, неразделна част от който са мерките за мониторинг и контрол, регламентирани в становище по ЕО №6-2/2009 г, е утвърден със Заповед №РД-293/22.03.2010 год. на Министъра на околната среда и водите (приложени по делото на л.22 и на магнитен носител). Мерките, включени в ПУРБ 2010-2015 г. на БДУВДР за предотвратяване влошаването  и достигане на доброто екологично състояние за ВТ, са свързани със защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
За визираното по-горе водно тяло, попадащо в защитена зона, в ПУРБ са заложени основни мерки, недопускащи извършването на определени дейности, които водят или могат да доведат до негативно въздействие върху природните местообитания, предмет на опазване на защитената зона. Съгласно раздел 7, програма 7.1., т. 7.1.4 /Мерки за регулиране на водовземанията на пресни повърхностни води  и на подземни води. Регулиране на изкуственото подхранване на подземни води/ мярка с код BG1MB038 забрана за издаване на  разрешително за водовземане с цел ВЕЦ, с изключение на руслови ВЕЦна съществуващи бентове и прагове. Следователно, влезлият в сила план за управление на речните басейни предвижда абсолютна забрана за изграждането на нови ВЕЦ, различни от допуснатото изключение. Като е отказал издаване на разрешение за водовземане от процесния воден обект с цел производство на електроенергия от МВЕЦ – деривационен тип, административният орган е постановил съответен на материалния закон акт.
В тази връзка още със Становище изх. № 4231/13.01.2011г. настоящият жалбоподател е бил уведомен за недопустимостта за реализиране на инвестиционното намерение “Мини ВЕЦ на р. Росица” съобразно действащият ПУРБ в Дунавски регион.
Влязлото в сила Решение № ВТ-30-ПР/2006год. както и последващо Решение № 05/С-ОС/2010г. от 25.03.2010г. на РИОСВ В. Търново за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, с което е решено да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение „Малка ВЕЦ” на река Росица, землището на с.Стоките, община Севлиево с мотиви, че няма да насъпят значителни въздействия върху компонентите на околната среда и няма да се наруши естествениятт оток на реката, с изключение на малък участък, че не се засягат местообитания, предмет на опазване в защитена зона, не се засягат потенциални местообитания на видове , предмет на опазване в защитена зона, последваща експлоатация не е свързана с вероятност от безпокойство на видове, предмет на опазване в защитената зона, не е налице кумулативно въздействие върху защитена зона, разположението е върху съществуващи съоръжения (мелница и канал) не оборва констатациите на административния орган в постановеното решение. Решение № ВТ-30-ПР/2006 год. е постановено преди влизане в сила на ПУРБ, с който са предвидени забраните за изграждането на ВЕЦ – деривационен тип, а при постановяване на Решение № 05/С-ОС/2010г. от 25.03.2010г. на РИОСВ В. Търново е разгледано инвестиционно предложение за изграждане на “малка руслова ВЕЦ”, което е различен тип от настоящата, а и изрично е записано в същото , че се предвижда изграждането в коритото на реката на нисък бетонен бент.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че изложените в мотивната част на административния орган съображения съдържат убедителна информация за конкретните обстоятелства, обосновали отказа. Те кореспондират и на посоченото в решението правно основание. Разпоредбата на чл. 116 ЗВ съдържа императивното изискване за опазване на водните обекти като елемент от единното им балансирано управление и определя дейността, свързана с това, като предприемане на мерки за намаляване негативните въздействия върху естественото физично, химично и биологично състояние на водите и водните обекти. Като се е съобразил с тази клауза, Директорът на БДДР-Плевен е постигнал и целта на закона.
По тези изложени съображения съдът преценява оспореното решение като законосъобразно, поради което  подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание  чл.172, ал.2, пр.посл. от АПК,  съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВАЛEВЕЦ” – ЕООД с ЕИК 201467457, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. “Априлов” № 3А, ап. 10,  представлявано от В.И.Д. срещу Решение за отказ за издаване на разрешително № ПВ 4 – 00022/29.08.2011г. издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба  в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС на РБ.
Преписи  от решението да се изпратят на страните.

                                                                       С Ъ Д И Я :  


Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ