Карта на действащите ВЕЦ в България

неделя, 15 октомври 2017 г.

АНАЛИЗ НА ВОДНОСТОПАНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА

http://dv.parliament.bg/DVPics/2012/96_12/96_pril2.pdf.




ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
АНАЛИЗ НА ВОДНОСТОПАНСКАТА
ИНФРАСТРУКТУРА
2. Анализ на водностопанската инфраструктура
Анализът на водностопанската инфраструкту-
ра се стреми да отговори на следните въпроси:
1. С каква инфраструктура, свързана с водния
сектор, разполага страната в момента?
2. Какво е състоянието на тази инфраструктура?
3. Какви са бъдещите нужди от изграждане
и/или реконструкция и модернизация на инфра-
структурата?
4. Финансова оценка на бъдещите инвестиции.
Преносните (довеждащите и отвеждащите)
проводи (мрежи) и съоръженията към тях са част
от техническата инфраструктура. Като такива те
се изграждат, поддържат и ремонтират от и за
сметка на държавата, общините или съответните
експлоатационни дружества, освен ако в специ-
ален закон е предвидено друго. Проектирането
и строителството на обектите на техническата
инфраструктура се извършват по общия ред, оп-
ределен в Закона за устройство на територията.
Преносните (довеждащите и отвеждащите)
проводи (мрежи) и съоръженията към тях спа-
устройство на територията1. Строежите се изпъл-
няват при условията и по реда на този закон и
в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени ин-
вестиционни проекти.
2.1. Методологически подход
Целта на анализа на водностопанската ин-
фраструктура е да оцени текущото техническо и
технологично състояние на изградената инфра-
структура с течение на времето. Потърсени са и
са използвани показатели, отразяващи експлоата-
цията на водната инфраструктура, по които може
да се съди за нейното състояние. За случая на ВиК
инфраструктурата са използвани показателите, по
които регулаторният орган – Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, следи български-
те ВиК фирми. Прегледани са всички съоръжения
по пътя на водата от язовирите, съоръженията
за водовземане, през пречиствателните станции
за питейни води (ПСВП), външните довеждащи
водопроводи, различните резервоари за съхра-
нение на питейна вода, водопроводната мрежа,
канализационната мрежа и пречиствателните
станции за отпадъчни води (ПСОВ). Анализирана
е хидроенергетиката и напоителната инфраструк-
тура. Основни информационни източници са ин-
формацията, предоставена от ВиК операторите и
общините съгласно Закона за водите за активите,
свързани с водностопанската инфраструктура,
предадени на МРРБ, бизнес плановете на „ВиК"
фирмите и информацията от НСИ.
Водностопанската инфраструктура включва
следните основни елементи:
– Язовири;
– Водовземни съоръжения (речни водохваща-
ния, водовземания от язовири, каптажи, тръбни
галерии, шахтови и тръбни кладенци);
1Член 137, 2. втора категория: б) разпредели-
телни проводи, съоръжения и устройства към тях
в областта на водоснабдяването, канализацията,
електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснаб-
дяването, далекосъобщителните и други дейности.
– Пречиствателни станции за питейни води;
– Водопроводна мрежа;
– Съоръжения по водопроводната мрежа
(напорни и черпателни резервоари, водонапорни
кули и колони, помпени станции и др.);
– Канализационна мрежа;
– Съоръжения по канализационната мрежа
(канализационни помпени станции, преливници,
дъждозадържатели и др.);
– Пречиствателни станции за отпадъчни води;
– Хидромелиоративни съоръжения.
За оценка на състоянието на водностопанската
инфраструктура са събрани и прегледани всички
налични досега информационни източници, най-
важните от които са:
– Проект за преструктуриране и модерни-
зация на ВиК дружествата, МРРБ, Световна
банка, 1999 г.;
– Стратегия за развитието, управлението и
преобразуването на водния сектор в Република
България, Министерство на регионалното раз-
витие и благоустройството, София, 06.2002 г.;
– Prioritisation of Water Sector Investment Projects
for Water Supply and Sewerage in Bulgaria, Final
Report VOLUME 1, EUROPEAN COMMISSION
DG Regional Policy, July 2004;
– Бизнес плановете на българските ВиК опера-
тори за 2006 – 2008 г. и 2009 – 2013 г. съответно;
– Информация от НСИ;
– Получената от МРРБ информация от инвен-
таризацията на ВиК системите и съоръженията,
които са активи на ВиК операторите;
– Планове за управление на речните басейни;
– Private Sector Participation in the Water
Sector of Bulgaria, Final Regional Water Companies
Operational/Financial Report, International Finance
Corporation, November 2007;
– Проект за преструктуриране и модернизация
на ВиК. Участие на частния сектор в дейностите
по водоснабдяване и канализация на областните
ВиК – Варна, София, 2005 г.;
– Подход и методология за подбор на проектите
по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма
„Околна среда 2007 – 2013 г.";
– Доклад за прилагане на изискванията на
Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на
отпадъчните води от населените места.
В допълнение на анализа от тези източници е
ползвана информация от направените по линия
на ИСПА Генерални планове на 22 града, както
и редица прединвестиционни, идейни и работни
проекти и резултати от реализирани вече проекти
по линия на ИСПА и др.
Информацията е обобщена, като ВиК операто-
рите са групирани в четири групи, съответстващи
на Басейновите дирекции. Инфраструктурата на
ВиК оператори, които обхващат територии в две
или три Басейнови дирекции, е включена към
басейна, където се обслужва най-голям брой
население от дадения ВиК оператор.
За анализ на ВиК инфраструктурата е взе-
та информацията за отчетните 2005 и 2007 г.,
залегнала в Бизнес плановете на ВиК операто-
рите съответно за 2006 – 2008 г. и 2009 – 2013 г.
Анализът на тези параметри дава представа за
изградеността на ВиК системите и за тяхното
състояние.


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 63
Използвани са данни от инвентаризацията на
активите, включени в капитала на ВиК операто-
рите под формата на „Списък на активи – пуб-
лична общинска собственост и/или публична
държавна собственост, включени в капитала на
ВиК оператора по § 29, ал. 1 от ЗИД на ЗВ", как-
то и от общините, липсващи в активите на ВиК
дружествата. Този списък съдържа информация
за вида на съоръжението, характеристиките на
актива (вид на материала, площ, дължина, обем,
диаметър), датата на въвеждане и др., което е
използвано в максимална степен при анализа.
Анализът на тези параметри дава информа-
ция както за големината на активите, така и
за тяхното състояние, като се вземе предвид
експлоатационния период и видът на материала.
Взетата от НСИ информация за новоизграде-
ната и реконструирана/подменена водопроводна и
канализационна мрежа за периода 2005 – 2009 г.
служи за преценка на мащаба и темпа на обно-
вяване на мрежите.
Специфичните подходи при анализа на отдел-
ните елементи по водностопанската инфраструк-
тура са описани в раздела за съответния елемент.
2.2. Елементи на водностопанската
инфраструктура
2.2.1. Язовири
Анализът на язовирите за питейно-битови и
хидромелиоративни цели е направен на базата
на информацията от Плановете за управление на
речните басейни и „Напоителни системи" ЕАД.
Анализът за хидроенергетиката е разрабо-
тен при използване на информацията, с която
разполага НЕК ЕАД, „Язовири и каскади", 4-те
района за басейново управление на водите и 16-
те Регионални инспекции по околната среда и
водите, както и на база консултации с водещи
специалисти от „Енергопроект – Хидроенергети-
ка" (SWECO – Хидроенергетика) и ръководители
на хидростроителни фирми.
От 53-те комплексни и значими язовири с общ
завирен обем 6697,8 млн. м3 от Приложение № 1
към чл. 13 от Закона за водите, 23 броя с общ
завирен обем 3105,5 млн. м3 са в Източнобело-
морския район, което е 46,4 % от общия им обем.
Фиг. 2.1. Комплексни и значими язовири в Из-
точнобеломорски район
Обемът на комплексните и значими язовири в
Дунавския район е по-малък – 28,4 % от общия
обем за страната (16 броя с 1902,38 млн. м3).
Фиг. 2.2. Комплексни и значими язовири в Ду-
навски район
С най-малък завирен обем са комплексните и
значими язовири в Черноморския район – 16,8 %
(8 броя с 1123,02 млн. м3) (Фиг. 2.3а) и Западнобе-
ломорския район – 8,4 % (6 броя с 566,9 млн. м3).
Фиг. 2.3. Комплексни и значими язовири в
Черноморски и Западнобеломорски район


СТР. 64
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
По-малките язовири извън посочените язови-
ри в Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона
за водите по райони за басейново управление
са, както следва:
Дунавски район – 724 броя с приблизителен
завирен обем от 444 млн. м3;
Черноморски район – 513 броя с прибли-
зителен завирен обем от 424 млн. м3;
Източнобеломорски район – 1068 броя с
приблизителен завирен обем от 523 млн. м3;
Западнобеломорски район – 431 броя с
приблизителен завирен обем от 46 млн. м3.
По данни на Европейската агенция за
околна среда броят на язовирите в други ев-
ропейски страни е следният: Испания – около
2000, Турция – 610, Англия и Италия – по 570,
Франция – 550, Норвегия – 364, и Швеция – 190.
2.2.1.1. Питейно-битово водоснабдяване
От комплексните и значими язовири с пи-
тейно-битово предназначение са: Искър, Бели
Искър, Среченска бара, Христо Смирненски,
Йовковци, Тича, Камчия, Ясна поляна, Асе-
новец, Боровица, Студена и Дяково. Техният
общ завирен обем е 1499,1 млн. м3 или 22 % от
общия обем на комплексните язовири.
За целогодишното осигуряване на качествена
питейна вода към тях са построени пречиства-
телни станции, с изключение на пречиства-
телната станция за питейното водоснабдяване
на гр. Сливен към яз. Асеновец, която не е
довършена. Също така действащите микросита,
озонаторна станция и последващо хлориране
на Пречиствателна станция за питейни води
(ПСПВ) Преслав не позволяват задържането на
органичната материя и окислените форми на
желязо и манган от водите на яз. Тича поради
непредвидени пясъчни филтри. От частичен или
пълен ремонт се нуждаят и другите пречиства-
телни станции за питейни води.
Изпълнителната агенция по околна среда
контролира качеството на водите на около
100 други язовира, 47 от които са с добри
показатели. След изграждането на пясъчни
филтри и използването на подходящи реаген-
ти е възможно използването на водите им за
питейно-битово водоснабдяване целогодишно.
Това би станало и с други 13 язовира, ако се
окаже икономически изгодно изграждането на
санитарно-охранителни зони и използването на
пречиствателни съоръжения за питейни води
(яз. Вълчовец, Троян, Крушовица, Съединение,
Раднево, Пчелина и др.).
Допълнителни изследвания е необходимо да
се направят за 39 язовира с цел да се прецени
технологията на пречистване. Например язовир
Тракиец за водоснабдяването на гр. Хасково
съдържа завишено съдържание на желязо и
азотни съединения. Потенциални питейни
водоизточници за гр. София са яз. Панчарево,
чиито води помпажно могат да постъпят на
действащата ПСПВ Панчарево, и яз. Огняно-
во, след изграждане на санитарно-охранителна
зона и ПСПВ Огняново. С включването на яз.
Огняново във водния баланс на столицата ще
се осигури трети самостоятелен водоизточник
след язовирите Искър и Бели Искър, което има
и стратегическо значение.
Съществуват и язовири, като яз. Овчарица,
които се ползват за охлаждане и риборазвъждане,
които не са подходящи за питейно-битово цели.
2.2.1.2. Напояване
По данни на „Напоителни системи" ЕАД в
напоителните системи са включени следните
държавни язовири:
комплексни язовири по чл. 13, т. 1 от За-
кона за водите – 22 бр.
напоителни язовири – 146 бр.
Общо за страната изградените ретензионни
язовири за предпазване от вредното въздейст-
вие на водите са 15 броя, които се поддържат
от следните клонове на „Напоителни системи"
ЕАД: Плевен (9 броя), Шумен (2 броя) и по 1
брой от Велико Търново, Видин, Враца и София.
Съгласно чл. 19 от Закона за водите всички
водностопански системи на територията на
общините, които не са включени в активите
на търговските дружества и сдруженията за
напояване, са публична общинска собственост.
Тези съоръжения може да бъдат предоставени
за ползване и собственост на сдружения за
напояване след тяхното учредяване. В съответ-
ствие със Закона за сдруженията за напояване
са регистрирани 90 сдружения за напояване.
Към 1992 г. хидромелиоративният фонд е
обхващал общо 12,5 млн. дка земи – 9 млн. дка
напоителни системи – собственост на държа-
вата, стопанисвани понастоящем от държавни
дружества „Напоителни системи" – ЕАД, „Зе-
минвест" – ЕАД, „Хидромелиорации – Сев-
лиево" – ЕАД, и 3,5 млн. дка собственост на
бившите ТКЗС.
Фондът – собственост на бившите ТКЗС,
понастоящем е публична общинска собственост.
2.2.1.3. Хидроенергетика
Почти всички хидроенергийни системи в стра-
ната са проектирани, изградени и се експлоати-
рат като комплексни хидротехнически системи,
които задоволяват нуждите извън енергетиката
на всички водоползватели и водопотребители
(напояване, питейно-битово и промишлено водо-
снабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно
възможностите на всяка една система.
Големите хидроенергийни системи са в
състояние да осигурят по проектни данни над
3 млрд. м3 планински води.
През последните 15 – 20 години се наблюдават
катастрофално сухи или многоводни години.
Хидроенергийните водохранилища посредством
3,50 млрд. м3 общ завирен обем притъпяват тази
неравномерност на 4,4 млрд. м3 отток. Едновре-
менно с това от хидроенергийните комплекси се
доставят в дефицитните райони над 380 млн. м3
води от трансграничните реки.
ВЕЦ обработват средно (в зависимост от
годината) между 11 и 22 млрд. м3 вода. В за-
висимост от водността на годината варира и
електропроизводството. Най-висока стойност
то е достигнало през 2005 г. – 4336 GWh.
Общата мощност от каскади и големи ВЕЦ
е 2844,81 MW, като само в Източнобеломорския
район тя е 2583,50 MW.


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 65
Таблица 2.1. Сумарна мощност от каскади и го-
леми ВЕЦ в България
Име каскада/ВЕЦ
Мощност
MW
1. Общо
2844,81
1.1. Дунавски район
124,81
1.2. Източнобеломорски район
2583,50
1.3. Черноморски район
1.4. Западнобеломорски
136,50
Таблица 2.2. Сумарна мощност от каскади и го-
леми ВЕЦ в Източнобеломорски район
Име каскада/ВЕЦ
Мощност
MW
1. Общо
2583,5
1.1. Доспат – Въча
481
1.2. Баташки водносилов път
232,8
1.3. Белмекен – Сестримо – Ча-
ира
1535
1.4. Арда
274,4
1.5. Тунджа
44,2
1.6. Отделни ВЕЦ
16,1
С по-малка мощност от каскади и големи ВЕЦ
са Дунавският район и Западнобеломорският ра-
йон, докато в Черноморския район няма изградени
големи ВЕЦ.
Таблица 2.3. Сумарна мощност от каскади и го-
леми ВЕЦ в Дунавски район
Име каскада/ВЕЦ
Мощност
MW
1. Общо
124,81
1.1. Бели Искър – Мала Църк-
ва – Симеоново
30,88
1.2. Искър
61,68
1.3. Петрохан
19,30
1.4. Отделни ВЕЦ
12,95
Таблица 2.4. Сумарна мощност от каскади и
големи ВЕЦ в Западнобеломорски район
Име каскада/ВЕЦ
Мощност
MW
1.
Общо
136,5
1.1. Санданска Бистрица
56,2
1.2. Рила
24,3
1.3. Пиринска Бистрица
49,0
1.4. Отделни ВЕЦ
7,0
Хидроенергийните водохранилища опреде-
лено намаляват честотата и размера на щетите,
причинени от катастрофални наводнения по
реките. Чрез управлението на големите хидро-
енергийни водохранилища има възможност да
се намалят щетите върху водоползвателите и
водопотребителите в сухи години и върху ма-
териалните активи и населението във влажни
години. Проблемите при големите водохрани-
лища и ВЕЦ са свързани със:
обработените от ВЕЦ води, които се връ-
щат в речните течения, но при различен от
естествения режим на оттока;
трайното преграждане на речните течения
и липсата на практически възможности за тех-
нически решения за връзка на ГВН с ДВН и
осигуряване на миграция на водните обитатели.
Към 2010 г. изградените и в експлоатация
малки ВЕЦ в страната са около 110 броя. При
МВЕЦ проблемите са свързани и със:
недобро ниво на проектиране, лошо стро-
ителство и експлоатация;
неправилно застрояване на реките с цен-
трали от руслов или деривационен тип без
свободни участъци, с което реката престава
да съществува;
висока степен на застрояване на МВЕЦ;
конструктивни решения, които не осигуря-
ват ежегодното промиване на отложените наноси
и транспортирането им до устието на реката;
неподходящо избрани и построени рибни
проходи, които не изпълняват функциите си;
липса на координация на собствениците
в поречията;
липсва задължително съгласуване на
Инструкциите за експлоатация (в които има
Екологична част) и Плановете за действие при
извънредни ситуации на всички собственици
на ВЕЦ в дадено поречие;
не се разработва общ план за провеждане
на високите води и промиване на наносите за
всички ВЕЦ в дадено поречие под контрола на
Басейновата дирекция;
няма реална оценка за положителните и
отрицателните страни на изградени МВЕЦ в
поречията – в планинските части, в средните
и долните участъци на реките с ясно очертани
възможности за строителство на МВЕЦ.
Съгласно проекта за Енергийна стратегия на
България до 2020 г. се предвижда изграждането
на хидроенергиен комплекс „Горна Арда".
2.2.1.4. Необходимост от изграждане
на язовири
При сравняване на прогнозното водопотреб-
ление (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода
на стратегията с общия завирен обем на язо-
вирите е видно, че в България има достатъчно
изградени язовири.


СТР. 66
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
Таблица 2.5. Сравнение на прогнозното водопотребление до 2035 г. със завирения обем
на язовирите в България
Общ
завирен
обем,
млн. м3
Прогнозно водопотребле-
ние
2015 г.
Прогнозно водо-
потребление, 2021 г.
Прогнозно во-
допотребление,
2035 г.
количество,
млн. м3
дял от
зави-
рения
обем, %
количе-
ство,
млн. м3
дял от
завирения
обем, %
количе-
ство,
млн. м3
дял от
зави-
рения
обем, %
1. Общо
8134,8
2759
34
2674
32,9
2549
31,3
2. Дунавски район
2346,38
400
17
429
18
500
21
3. Черноморски район
1547,02
699
45
682
44
717
46
4. Източнобеломорски
район:
3628,5
1574
43
1469
40
1218
33
5. Западнобеломорски
район
612,9
85
14
94
15
114
18,6
Делът на прогнозното водопотребление спря-
мо завирения обем спада за Източнобеломорския
район (от 43 % през 2015 г. до 33 % през 2035 г.),
а се повишава незначително за Дунавския, Черно-
морския и Западнобеломорския район.
Липсата на язовири или концентрираното из-
граждане на язовири в определени речни поречия
и неизградената инфраструктура от тях до всички
населени места от даденото поречие е причина ре-
дица селища да изпитват недостиг на вода сезонно
или целогодишно през по-сушави години.
С най-голяма концентрация на население на
воден режим е поречието на р. Струма и населе-
нието на гр. Севлиево. За трайното преодоляване
на недостига на вода, имайки предвид и сценари-
ите за климатичните промени, е необходимо да се
довършат започнатите дейности по проектирането
и изграждането на:
ХВ Кюстендил със стойност 65 млн. лв. през
2001 г. (започнато и спряно строителство);
ХВ Бяла със стойност 80 млн. лв. през 2001 г.;
язовир „Луда Мара" над гр. Петрич, за който
има разработен проект и започнато строителство,
на стойност 35 млн. лв. (по експертна оценка).
Като се имат предвид и останалите 3 язовира
(яз. Луда Яна – гр. Панагюрище, яз. Нейковци – гр.
Трявна, и яз. Пловдивци – Мадан), които са час-
тично изградени и се предвижда да се изграждат
със заем от Световната банка, може да се счита,
че ще бъде решен проблемът с водните режими
в тези региони.
Много задълбочено трябва да се проучат нуж-
дите от вода и ефективното управление на ресурса
чрез оптимизиране на прехвърляните количества в
други речни басейни – отнася се за прехвърлянето
на води от басейна на р. Струма и р. Доспатска
по каскада Белмекен – Сестримо и прехвърлянето
на води от яз. Копринка и яз. Жребчево в басейна
на р. Марица.
Едновременно с това е необходимо оптимизи-
ране на хидрологичния режим след язовирите – за
участъците след язовирите Белмекен, Тополница,
Пясъчник, Мечка и Овчарица.
Общата инвестиция, която е необходима за
преодоляване на водните режими в сухи години
(валежи под нормата за съвременния период
1961 – 1990 г.), по сценарии е, както следва:
1. Сценарий 1 – Доизграждане на яз. Луда Яна
и яз. Пловдивци по линия на Световната банка в
размер респективно на 40 млн. лв. и 36 млн. лв.,
или общо 76 млн. лв.
2. Сценарий 2 – Доизграждане на трите язовира
по линията на Световната банка, респективно за яз.
Луда Яна – 40 млн. лв., яз. Пловдивци – 36 млн. лв.,
и яз. Нейковци – 42 млн. лв., или общо 106 млн. лв.
3. Сценарий 3 – Доизграждане на трите язовира
по линията на Световната банка в размер на 106
млн. лв. и изграждане на хидровъзел „Кюстендил"
и „Бяла" с цена 65 млн. лв. и 80 млн. лв. и яз. Луда
Мара с ПСПВ с цена 35 млн. лв. (по експертна
оценка) – общо 286 млн. лв.
2.2.2. Водовземни съоръжения за питейно
водоснабдяване
Водовземните съоръжения включват: речни
водохващания, водовземания от язовир, каптажи,
тръбни галерии, шахтови и тръбни кладенци.
Таблица 2.6. Брой на водовземните съоръже-
ния по Райони за басейново управление на
водите според вида на активите
Водовземни съоръжения
об-
щин-
ски
активи
ВиК
ак-
тиви
зад-
ба-
лан-
сови
акти-
ви
общо
бр.
бр.
бр.
бр.
1 Дунавски ра-
йон
251
1825
652
2728
2 Черноморски
район
20
1100
147
1267
3 Източнобело-
морски район
456
3337
164
3957
4 Западнобело-
морски район
1
338
39
378
Общо
728
6600 1002
8330
Източник: Информация, предадена от ВиК и
общините, съгласно Закона за водите.


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 67
От горната таблица е видно, че по сега съществу-
ващите данни броят на водовземните съоръжения в
страната е 8330. Това число следва да се възприема
като подценено, тъй като в страната повече от 500
населени места не са обхванати от организирано
водоподаване от ВиК оператори, като в същото вре-
ме имат изградени собствени водопроводни мрежи,
към които има действащи водовземни съоръжения,
които не са отразени в активите.
Анализът на информацията за водовземните
съоръжения показа още, че в много общини има
активи, които не са били включени в активите
на ВиК дружеството и досега не са били обект
на статистическо наблюдение. Липсата на инфор-
мация от 61 общини дава основание да се смята,
че активите на територията на съответните ВиК
дружества, обслужващи същите тези общини, не
съдържат подобни активи, което води до подценява-
не на реалната бройка на действащите водовземни
съоръжения.
Доколкото водовземните съоръжения могат да
се съотнасят с изграждането на водопроводната
мрежа, може да приемем, че огромната част от
тях са изградени твърде отдавна и състоянието им
не е по-добро от това на водопроводната мрежа.
Следователно и тук основният приоритет ще е
не толкова изграждането на нови такива, а рехаби-
литацията на съществуващите. На база направени
анализи се възприе тезата, че необходимите инвес-
тиции в тези съоръжения следва да се изчисляват
като отношение спрямо общата инвестиция във
водопреносната мрежа. Независимо че единичната
цена за изграждане на дадено водохващане варира
в широки граници в зависимост от вида му, прието
е, че инвестициите за водохващанията представля-
ват 4 % от цялата инвестиция за водопроводната
мрежа. Към тези инвестиции са добавени инвес-
тициите, необходими за завършване на СОЗ, взети
от съответните ПУРБ, както следва:
Дунавски район
– 35,9 млн. лв.
Черноморски район
– 7,2 млн. лв.
Източнобеломорски район – 32,9 млн. лв.
Западнобеломорски район – 6,9 млн. лв.
Общо за СОЗ за страната – 82,9 млн. лв.
При избора на сценарии бе взета предвид вза-
имната обвързаност с водопроводната мрежа и
затова избраните сценарии са:
1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състо-
яние на мрежата, без по-нататъшно влошаване по
време на експлоатация – ниво на загуби на вода
(средно 60 %) и брой на авариите на 1 км (средно
1.09) – 107,0 млн. лв., и доизграждане на СОЗ – 82,9
млн. лв., или общо 189,90 млн. лв.;
2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на
мрежата – намаление на нивото на физическите
загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с
40 % – 319,0 млн. лв., и доизграждане на СОЗ – 82,9
млн. лв., или общо 401,90 млн. лв.;
3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на
състоянието на мрежата – намаление на нивото на
физическите загуби с 30 % и на броя на авариите
на 1 км с 90 % – 974 млн. лв., доизграждане на
СОЗ – 82,9 млн. лв., или общо 1056,90 млн. лв.
2.2.3. Пречиствателни станции за питейни води
При определяне на броя на пречиствателните
станции за пречистване на питейни води са използ-
вани основно данните от ВиК операторите, инфор-
мацията, събирана от МРРБ съгласно изискванията
на Закона за водите и частично информация от
Националния статистически институт.
Таблица 2.7. Брой на ПСПВ по Райони за ба-
сейново управление на водите
ПСПВ
в екс-
пло-
ата-
ция,
бр.
в
стро-
ител-
ство,
бр.
в про-
ектна
готов-
ност и
нужда
от ак-
туали-
зация,
бр.
пред-
сто-
ящо
про-
екти-
ране,
бр.
необ-
ходи-
мост
от
проек-
тира-
не,
бр.
1 Дунав-
ски ра-
йон
16
3
8
3
5
2 Черно-
морски
район
3
1
2
0
1
3 Из-
точно-
бело-
морски
район
21
2
7
3
3
4 Запад-
нобело-
морски
район
9
1
2
0
1
  Общо
49
7
19
6
10
От таблицата се вижда, че 49 бр. ПСПВ са в
експлоатация, 7 бр. ПСПВ са в строителство, 19
бр. ПСПВ са в проектна готовност, 6 бр. ПСПВ
са с предстоящо проектиране, а за 10 бр. ПСПВ
има нужда от проектиране. Действащите ПСПВ
в активите, въведени през периода 1960 – 1990 г.,
са амортизирани и подлежат на рехабилитация и
модернизация. Анализът показва, че има нужда
от изграждане на 35 нови ПСПВ, с което да се
осигури питейна вода, отговаряща на изискванията
на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на
водата, предназначена за питейно-битови цели.
Фиг. 2.4. Крива на цената за строителство на
ПСПВ в млн. лв. според капацитета в l/s
Горната графика е получена след остойностяване
на 24 от действащите ПСПВ в България според
дебита (l/s) пречистена вода.


СТР. 68
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
Таблица 2.8. Необходими инвестиции за рехабилитация на съществуващите ПСПВ и изграждане
на нови ПСПВ по райони за басейново управление на водите
В експлоа-
тация,
млн. лв.
В строител-
ство,
млн. лв.
В проектна го-
товност и нужда
от актуализация,
млн. лв.
Предстоящо
проектиране,
млн. лв.
Необходимост
от проектиране,
млн. лв.
1 Дунавски район
131
16
148
50
16
2 Черноморски район
48
2
24
0
0
3 Източнобеломорски
район
34
15
151
29
3
4 Западнобеломорски
район
144
13
13
0
4
Общо
357
46
337
79
22
Допуска се, че инвестицията за рехабилитация
на ПСПВ в експлоатация е около 40 % от цената,
нужна за ново строителство, а за довършване на
ПСПВ в строеж – 30 %.
Следователно необходимите инвестиции за
ПСПВ са:
1. Минималните инвестиции, необходими за
доизграждане на 7 бр. ПСПВ, които са все още в
строителство – 46 млн. лв.;
2. Рехабилитация и модернизация на 49 ПСПВ в
експлоатация, включително доизграждане на 7 ПСПВ,
които са все още в строителство – 403 млн. лв.;
3. Максималистичен вариант, при който са нужни
инвестиции, за да се извърши рехабилитация на всички
действащи, дострояване на станциите в строителство
и строителство на нови ПСПВ – 840 млн. лв.
2.2.4. Водопроводна мрежа
При определяне на дължините на водопроводната
мрежа са използвани данни от: Бизнес плановете
на ВиК операторите, Националния статистически
институт, информация, събирана от МРРБ, съглас-
но изискванията на Закона за водите. За целите
на анализа е възприет подходът за достоверна да
се приема информацията, показваща най-голяма
дължина на водопроводната мрежа, обслужвана
на територията на съответното ВиК дружество.
Тази подход бе възприет, тъй като към момента
на анализа липсва информация за няколко ВиК
дружества и общини, която те следва да представят
в МРРБ, съгласно Закона за водите.
Таблица 2.9. Дължина на водопроводната мрежа
по Райони за басейново управление на водите
Външен
водо-
провод,
хил. км
Вътре-
шен во-
допровод,
хил. км
Общо,
хил. км
1
Дунавски
район
10 237
28 354
38 591
2
Черноморски
район
7 394
11 226
18 619
3
Източнобело-
морски район
9 670
16 833
26 502
4
Западнобело-
морски район
2 804
4 119
6 924
Общо за
България
30 105
60 531
90 636
От горната таблица е видно, че по сега съществу-
ващите данни дължината на водопроводната мрежа
в страната е близо 90 636 хил. км, разпределена
между вътрешна и външна водопроводна мрежа.
Това число следва да се възприема като подценено,
тъй като в страната повече от 500 населени места
не са обхванати от организирано водоподаване от
ВиК оператори, като в същото време имат изгра-
дени собствени водопроводни мрежи. Анализът на
информацията за водопроводната мрежа показа
още, че в много общини има активи (водопроводна
мрежа), които не са били включени в активите
на ВиК дружеството и досега не са били обект
на статистическо наблюдение. Липсата на инфор-
мация от 61 общини дава основание да се смята,
че активите на територията на съответните ВиК,
обслужващи същите тези общини, не съдържат
подобни активи, което е довело до подценяване
на дължината на водопроводната мрежа.
Таблица 2.10. Дължина на водопроводната мрежа по
Райони за басейново управление на водите според
вида на активите, по данни от информацията, пре-
дадена от ВиК дружествата и общините съгласно
Закона за водите
Об-
щин-
ски ак-
тиви,
хил.
км
ВиК
акти-
ви,
хил.
км
Задба-
лансови
активи,
хил. км
Общо,
хил.
км
1
Дунавски
район
1 221 27 127
2 099
30 447
2
Черномор-
ски район
541
14 885
29
15 454
3
Източно-
беломор-
ски район
1 844 21 857
278
23 980
4
Западнобе-
ломорски
район
167
3 604
752
4 523
Общо за
България
3 773 67 473
3 158
74 404
Представената информация за дължината на
тръбопроводната мрежа според данните, набрани
от справките на ВиК дружествата и общините,
представена в горната таблица, показва, че част


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 69
от водопроводната мрежа не е била включена в активите на ВиК дружествата и е идентифицирана едва
към момента на изготвянето на справките от ВиК операторите и общините, съгласно изискванията на
Закона за водите.
Важна характеристика за състоянието на водопроводната мрежа са видът на материала, от които е
изградена, и годините на въвеждане в експлоатация.
Качеството на информацията от предоставените справки за водопроводната мрежа съгласно Закона за
водите не позволява да се даде точно разпределение на дължината на водопроводната мрежа по изброените
критерии. Причина за това е липсата на информация за вида на материала в голяма част от справките,
както и записването на датата на преоценка на активите, извършвано през последните години, в графата
за въвеждане в експлоатация. Поради тази причина за характеризиране на мрежата според вида на ма-
териала и годините на въвеждане в експлоатация бе използвана наличната информация в НСИ за 2005 г.
Таблица 2.11. Таблица за дължините на водопроводната мрежа (%) по Басейнови дирекции
според вида на материала
Етернит
Стомана
Поцинко-
вани
Съвременни
материали (PE,
PVC и др.)
Неустанове-
ни матери-
али
Сума
хил. км
хил. км
хил. км
хил. км
хил. км
1 Дунавски район
27 910
6 050
1 002
1 374
2 255
38 591
Дял (%)
72
16
3
4
6
100
2 Черноморски район
13 843
2 793
240
1 063
680
18 619
Дял (%)
74
15
1
6
4
100
3 Източнобеломорски район
20 272
3 449
904
878
999
26 502
Дял (%)
76
13
3
3
4
100
4 Западнобеломорски район
4 861
1179
286
514
83
6 924
Дял (%)
70
17
4
7
1
100
Общо
66 886
13 472
2 432
3 829
4 017
90 636
Дял (%)
74
15
3
4
4
100
Според посочените в таблицата данни е видно, че голяма част от водопроводната мрежа е изградена
от материали с лоши експлоатационни характеристики. Тези данни, съчетани с данните за годините на
въвеждане в експлоатация, показват една твърде тревожна картина за състоянието на водопроводната
мрежа в страната.
Таблица 2.12. Таблица за дължините на водопроводната мрежа по Басейнови дирекции според годината
на въвеждане в експлоатация
Водопроводна мрежа по години на въвеждане в експлоатация
до края
на 1960 г.
от 1961 до
1970 г.
от 1971 до
1980 г.
от 1981 до
1990 г.
от 1991
до 2000 г.
след
2001 г.
сума
хил. км
хил. км
хил. км
хил. км
хил. км
хил. км хил. км
1
Дунавски район
8 889
13 435
8 904
5 177
1 622
564
38 591
Дял (%)
23.0
34.8
23.1
13.4
4.2
1.5
100
2
Черноморски район
3 417
8 432
3 154
2 246
1 089
282
18 619
Дял (%)
18.4
45.3
16.9
12.1
5.8
1.5
100
3
Източнобеломорски район
5 129
8 268
6 648
3 826
2 134
496
26 501
Дял (%)
19.4
31.2
25.1
14.4
8.1
1.9
100
4
Западнобеломорски район
1 002
1 937
1 892
1 634
334
126
6 924
Дял (%)
14.5
28.0
27.3
23.6
4.8
1.8
100
Общо
18 438
32 071
20 599
12 882
5 180
1 467
90 637
Дял (%)
20.3
35.4
22.7
14.2
5.7
1.6
100


СТР. 70
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
Видно е, че загубите далеч надхвърлят оби-
чайните загуби в развитите страни от ЕС, където
този процент варира в границите до 20 %.
Направените анализи на задълбочени про-
учвания на водопроводната мрежа, изготвени в
прединвестиционни проучвания и най-вече при
изготвянето на Генерални планове за агломерации
над 10 хил. екв. жители, където са били изготве-
ни и хидравлични модели на водопроводната и
канализационната мрежа, дават основание да се
твърди, че разпределението на загубите вътре в
общите загуби на вода средно за страната от 60 %
е, както следва: 40 % – физически и технологич-
ни загуби, и 20 % – търговски загуби (кражби
и грешно измерване). В Генералните планове е
показано следното:
Наличие на неравномерно налягане, високо
или ниско, като:
– Причини за високо налягане:
голяма денивелация между резервоарите и
захранващата територия;
директни свързвания (водоподаване) към
високонапорни транзитни тръбопроводи;
липса на регулатори за намаляване на на-
лягането;
преоразмерени помпени станции, хидрофори
и респективно водопроводната мрежа;
– Причини за ниско налягане:
по-малки диаметри или преоразмерени
мрежи, захранващи много потребители, което
води до големи загуби на налягането, особено в
крайградските вилни зони;
незаконно строителство в близост до резер-
воарите, където поради липса на денивелация
не може да се осигури нужният статичен напор;
многобройни течове по водопроводната
мрежа;
Поради недобре конструирана и/или преораз-
мерена водопроводна мрежа и недостатъчно добре
работещи гранични кранове между хидравличните
зони при повреди (аварии) се губят големи обеми
вода за изпразване и пълнене;
Действащите водоснабдителни активи (во-
допроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери
и др.) са били дълго време в експлоатация, с
преобладаващо етернитови и стоманени тръби с
лошо качество и изтекъл амортизационен срок;
В допълнение на течовете от водопровод-
ната мрежа има и течове по кранове, връзки и
в различните шахти;
Има загуби на голям обем вода, както от
видимите (пасивни) течове, така и от скритите
невидими течове;
Има наличие на преливания от резервоари
без регулиращи вентили;
В много водопроводни тръби има корозия
или натрупвания на отлагания, които водят до
рискове за качеството на водата.
За да може в бъдеще страната да започне
процес на намаляване на броя на авариите и за-
губите на вода, е необходимо възприемането на
трайна политика за подмяна на водопроводната
мрежа. Важен фактор при планирането на ин-
вестициите за подмяна на водопроводната мрежа
е остойностяването на дейностите по подмяна,
реконструкция и модернизация на мрежата според
диаметрите на водопроводите, които следва да
бъдат изградени.
От горната таблица се вижда, че основната част
от водопроводната мрежа в страната е изградена
преди 1980 г., тоест технически обоснованият екс-
плоатационен период на водопроводите, изградени
през този период главно от етернитови, стоманени
и поцинковани тръби, отдавна е изтекъл.
Аргумент в подкрепа на твърдението за лошото
състояние на водопроводната мрежа е броят на
авариите. Анализът на този индикатор, направен
на базата на информацията, залегнала в бизнес
плановете на 50 ВиК оператори, показва, че около
20 % от авариите са по довеждащите водопроводи
и около 80 % – по разпределителната мрежа.
Таблица 2.13. Таблица за броя на авариите на км водо-
проводна мрежа по Басейнови дирекции през 2007 г.
Брой ава-
рии/км
довежда-
щи водо-
проводи
Брой ава-
рии/км
разпреде-
лителна
мрежа
Б р о й
аварии/
км общо
водопро-
води
Дунавски район
0.62
1.07
0.94
Черноморски
район
0.80
1.47
1.21
Източнобело-
морски район
0.46
1.43
1.09
Западнобеломор-
ски район
0.68
2.69
1.83
Общо
0.62
1.33
1.09
Фиг. 2.5. Брой аварии на км водопроводна мре-
жа за 2007 г.
От таблицата по-горе и фигурата се вижда, че
броят на авариите на километър водопроводна
мрежа средно за страната е 1.09 аварии/км, което
е много над възприетия европейски стандарт – 0.15.
Загубите на вода по водопроводната мрежа също
дават функционална характеристика на нейното
състояние. По данни от бизнес плановете на ВиК
операторите бе анализирана информация за про-
цента на загубите на вода по мрежата. Резултатът
е обобщен в таблицата по-долу.
Таблица 2.14. Общи загуби на вода във водопро-
водната мрежа през 2007 г.
Басейн
Загуби на вода (%)
Дунавски район
60.40
Черноморски район
57.83
Източнобеломорски район
58.25
Западнобеломорски район
65.92
Общо
59.86


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 71
Таблица 2.15. Единични цени за строителството на
водопровод
Диаметър
водопро-
вод
mm
Цена
вътрешна водо-
проводна мрежа
лв./m
външна водопро-
водна мрежа
лв./m
90
230
110
250
125
160
290
150
200
300
200
250
420
230
315
500
250
350
600
350
400
450
450
530
Остойностяването в таблицата почива на ана-
лиз на съществуваща информация от изготвените
Генерални планове за агломерации над 10 хил. екв.
ж., както и осреднени цени от провеждани тръжни
процедури за изграждане на водопроводна мрежа,
включително възстановяване на настилки.
Анализът на наличната информация от справ-
ките за активите според Закона за водите в пъл-
нотата, в която съществува, дава основание да се
предположи, че средният диаметър, с който ще
бъде подменяна вътрешната водопроводна мре-
жа от материали, отговарящи на съвременните
изисквания, е 160 mm, а средният диаметър за
външните водопроводи е 315 mm, при цена на
изграждането на линеен метър съответно 290 лв.
и 250 лв. Разликата в цените на линеен метър
за един и същ диаметър в полза на вътрешната
водопроводна мрежа се дължи на необходи-
мостта от възстановяване на настилки, както и
от проблемите с другата подземна и надземна
инфраструктура, които възникват при подмяна
на вътрешен водопровод – в територията на съ-
ответното населено място.
При така направеното остойностяване ин-
вестициите, които са необходими за отделните
сценарии, са:
1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състояние
на мрежата, без по-нататъшно влошаване по време
на експлоатация – ниво на загуби на вода (средно
60 %) и брой на авариите на 1 км водопроводна
мрежа (средно 1.09) – 2.670 млрд. лв., при което
за периода от 25 години ще бъдат подменени 9 000
км – приоритетно етернитови тръби с цел подо-
бряване качеството на питейната вода.
2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на
мрежата – намаление на нивото на физическите
загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с
40 % – 7.9751 млрд. лв., при което ще бъде подме-
нена 27 190 км водопроводна мрежа, етернитови и
стоманени тръби, от които вътрешен водопровод
18 190 км и външен водопровод 9 000 км.
3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на
състоянието на мрежата – намаление на нивото на
физическите загуби с 30 % и на броя на авариите
на 1 км с 90 % – 24.347 млрд. лв., при което ще
бъде подменена 83 000 км водопроводна мрежа, от
които вътрешен водопровод 55 300 км и външен
водопровод 27 700 км.
2.2.5. Съоръжения по водопроводната мрежа
Описаните в справките на ВиК дружествата и
общините активи включват в себе си всички видове
съоръжения, участващи във водопроводната мрежа:
напорни и черпателни резервоари, водонапорни
кули и колони, помпени станции и други съоръ-
жения, които влизат в целостта на водопроводната
система на страната.
Таблица 2.16. Брой на съоръженията според вида
на активите
Водопроводни съоръжения
об-
щин-
ски
активи
бр.
ВиК
активи
бр.
задба-
лан-
сови
активи
бр.
общо
бр.
1 Дунавски
район
432
3 488
586
4 506
2 Черноморски
район
100
1 993
75
2 168
3 Източнобело-
морски район
938
3 891
442
5 271
4 Западнобело-
морски район
16
561
133
710
Общо
1 486
9 933
1 236 12 655
Източник: Информация, предадена от ВиК дру-
жествата и общините съгласно Закона за водите.
От горната таблица е видно, че по сега съ-
ществуващите данни броят на водопроводните
съоръжения в страната е 12 655. Тази цифра
следва да се възприема като подценена, тъй като
в страната повече от 500 населени места не са
обхванати от организирано водоподаване от ВиК
оператори, като в същото време имат изградени
собствени водопроводни мрежи, към които има
действащи водовземни съоръжения, които не са
отразени в активите.
Анализът на информацията за водопроводни-
те съоръжения показа още, че в много общини
има активи, които не са включени в активите на
ВиК дружеството и досега не са били обект на
статистическо наблюдение. Липсата на инфор-
мация от 61 общини дава основание да се смята,
че активите на територията на съответните ВиК,
обслужващи същите тези общини, не съдържат
подобни активи, което е довело до подценяване на
реалната бройка на водопроводните съоръжения
в експлоатация.
Доколкото водопроводните съоръжения могат
да се съотнесат към изграждането на водопро-
водната мрежа, може да приемем, че огромната
част от тях са изградени твърде отдавна и състо-
янието им не е по-добро от това на водопровод-
ната мрежа, което е доказателство към честите
аварии по мрежата и съоръженията, изразяващи
се в неизправност на старите регулиращи на-
пора съоръжения, множество течове, породени
от неефективните помпени станции, преливане
на пречистена вода през преливната система
на повечето напорни резервоари. Всички тези
проблеми са вследствие на неефективността на
съоръженията по водопроводната мрежа.


СТР. 72
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
Таблица 2.17. Населени места със сезонен и це-
логодишен режим на водоподаването през 2008 г.
Сели-
ща със
сезонен
режим
на водо-
подаване
бр.
Селища
с цело-
годишен
режим
на водо-
подаване
бр.
Общо за
селища
с режим
на водо-
подаване
бр.
1 Дунавски
район
153
2
155
2 Черноморски
район
99
0
99
3 Източнобело-
морски район
102
1
103
4 Западнобело-
морски район
30
0
30
Общо
384
3
387
Източник: Национален статистически институт.
Данните в горната таблица дават информация
за 384 населени места със сезонен и 3 с целого-
дишен режим на водоподаването. Този режим в
повечето случаи е вследствие или на неработата на
водопроводната мрежа, поради постоянните аварии,
или на сезонното засушаване, или на това, че тези
места нямат денонощни изравнители на водните
количества (напорни резервоари). Възможностите за
отстраняване на режима на водоподаване са да се
реконструират съществуващите резервоари, където
е възможно, или да бъдат изградени нови такива,
които да осигурят необходимите за задоволяването
на питейно-битовите нужди водни количества.
Следователно тук основният приоритет към
съоръженията по водопроводната мрежа ще са
реконструкция и рехабилитация на съществуващи-
те и изграждане на нови съоръжения на местата,
където има нужда.
На база направените анализи се установи, че
необходимите инвестиции за тези съоръжения се
изчисляват при допускането, че те представляват 6 %
от общата стойност на водоснабдителната мрежа.
При избора на сценарии бе взета предвид вза-
имната обвързаност с водопроводната мрежа и
затова избраните сценарии са:
1. Сценарий 1: Запазване на сегашното състояние
на мрежата без по-нататъшно влошаване по време
на експлоатация – ниво на загуби на вода (средно
60 %) и брой на авариите на 1 км водопроводна
мрежа (средно 1.09) – 160 млн. лв.;
2. Сценарий 2: Подобрение на състоянието на
мрежата – намаление на нивото на физическите
загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с
40 % – 479 млн. лв.;
3. Сценарий 3: Чувствително подобрение на
състоянието на мрежата – намаление на нивото на
физическите загуби с 30 % и на броя на авариите
на 1 км с 90 % – 1.46 млрд. лв.
2.2.6. Канализационна мрежа
Определянето на дължината на канализаци-
онната мрежа почива на анализа на данните от:
ВиК операторите, Националния статистически
институт, информация, събирана от МРРБ съглас-
но изискванията на Закона за водите. За целите
на анализа е възприет подходът за достоверна да
се приема информацията, показваща най-голяма
дължина на канализационната мрежа, обслужвана
на територията на съответното ВиК дружество.
Този подход бе възприет, тъй като към момента
на анализа липсва информация за няколко ВиК
дружества и общини, която те следва да представят
в МРРБ съгласно Закона за водите.
Таблица 2.18. Дължина на канализационната мрежа
по райони за басейново управление на водите
Канализационна мрежа,
хил. км
1 Дунавски район
5 099
2 Черноморски ра-
йон
2 358
3 Източнобеломор-
ски район
3 051
4 Западнобеломор-
ски район
1 815
Общо
12 323
В горната таблица виждаме, че според анали-
зираните данни дължината на канализационната
мрежа е 12,323 хил. км. Допълнителни проучвания
дават основание да се предполага, че от общата
дължина над 97 % е градска канализационна мрежа
и под 3 % – отвеждащи колектори.
Посочената обща дължина на канализационна-
та мрежа следва да се възприема като подценена
поради следните съображения:
В много от справките, представени от ВиК
операторите и най-вече от общините, е посочено
наличие на канализационна мрежа в дадено населе-
но място, без да е посочена дължината на същата.
Липсва информация от няколко ВиК оператора,
както и от 61 общини, което също дава основание
да се очаква наличие на канализационна мрежа,
която не е включена в горната таблица.
Основание да очакваме наличие на допълнител-
ни дължини на канализационната мрежа ни дава
анализът на разпределението на активите според
информацията, получена от справките, изисквани
съгласно Закона за водите.
Таблица 2.19. Дължина на канализационната мре-
жа по райони за басейново управление на водите
според вида на активите
Канализационна мрежа
об-
щин-
ски
ак-
тиви
км
ВиК
акти-
ви
км
задба-
лансо-
ви ак-
тиви
км
общо
км
1 Дунавски район 274
3,975
73
4,323
2 Черноморски
район
132
1,631
22
1,785
3 Източнобело-
морски район
643 2,103
44
2,789
4 Западнобело-
морски район
85
514
72
670
Общо за
България
1,134 8,223
211
9,568
Източник: Информация, предадена от ВиК дру-
жествата и общините съгласно Закона за водите.


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 73
Информацията, представена в горната таблица,
показва, че близо 15 % от съществуващата канали-
зационна мрежа не е била предмет на статистическо
наблюдение, тъй като не е включена в балансовите
и задбалансовите активи на ВиК дружествата.
Важна характеристика за състоянието на ка-
нализационната мрежа е материалът, от който
е изградена, както и годината на въвеждане в
експлоатация. От направения анализ на активите
на ВиК операторите не може да се извлече инфор-
мация за годината на въвеждане в експлоатация
поради факта, че в много от справките същата не
е посочена или е посочена датата на преоценка на
активите. Поради тази причина за характеризиране
на мрежата според вида на материала и годините
на въвеждане в експлоатация бе използвана на-
личната информация в НСИ за 2005 г.
Таблица 2.20. Таблица за дължините на канализационната мрежа по райони за басейново управление
според годината на въвеждане в експлоатация
Канализационна мрежа по години на въвеждане в експлоатация
до края
на
1960 г.
от 1961
до
1970 г.
от 1971
до
1980 г.
от 1981
до
1990 г.
от 1991
до
2000 г.
след
2001 г.
сума
км
км
км
км
км
км
км
1
Дунавски район
1,214
1,417
1,170
986
258
53
5,099
Дял ( %)
23.8
27.8
22.9
19.3
5.1
1.0
100
2
Черноморски район
374
438
611
507
389
39
2,358
Дял ( %)
15.9
18.6
25.9
21.5
16.5
1.6
100
3
Източнобеломорски район
445
529
832
1,015
210
19
3,051
Дял ( %)
14.6
17.3
27.3
33.3
6.9
0.6
100
4
Западнобеломорски район
150
396
735
421
106
8
1,815
Дял ( %)
8.3
21.8
40.5
23.2
5.8
0.4
100
Общо
2,183
2,780
3,348
2,930
963
118
12,322
Дял ( %)
17.7
22.6
27.2
23.8
7.8
1.0
100
От горната таблица се вижда, че основната част
от водопроводната мрежа в страната е изградена
преди 1980 г., тоест технически обоснованият
експлоатационен период на канализационните
тръби, изградени през този период главно от бетон,
стоманобетон с различни профили, на практика
е изтекъл.
В подкрепа на твърдението за лошото състояние
на канализационната мрежа освен изтеклия екс-
плоатационен период на изграждане и с материали,
които не отговарят на съвременните изисквания,
са и фактите, свързани с частичната или цялост-
но нарушена нормална работа на канализацията,
констатирани в изготвените Генерални планове за
големи градове в страната, което се изразява във:
Периодични преливания и затлачване на ка-
нализационната мрежа поради големи нарушения
в материала и лошо проектиране;
Изключително висок процент на инфилтри-
рана вода, довеждана до градските пречиствателни
станции, достигащ до 100 % спрямо подадената
вода на населението и бизнеса в съответното на-
селено място.
Почти навсякъде в страната канализационната
система е от смесен тип, което също води до съз-
даването на проблеми, особено при обилни валежи.
Въпреки констатираните проблеми към на-
стоящия момент основен приоритет за страната
е изграждането на допълнителна канализационна
мрежа за обхващане на всички отпадъчни води
в агломерации над 2 000 екв. ж., които да бъдат
пречиствани.
Според Прилагащата програма за изпълнение
на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС дъл-
жината на неизградената канализационна мрежа
през 2003 г. е 8 215 км. Изградената през следва-
щите години канализационна мрежа е в рамките
на 365 км. Следователно за доизграждане остават
7 850 км.
За да се оценят нужните средства за изграждане
на нова, подмяна и рехабилитация на съществу-
ващата канализационна мрежа, бяха анализирани
данните в Генералните планове за агломерации
над 10 хил. екв. ж., информация за цени, предло-
жени в различни тръжни процедури, както и друга
информация, свързана с остойностяването на този
вид дейност.
Таблица 2.21. Единични цени за строителство на
канализация
Диаметър канализа-
ция
Цена на канализацион-
на мрежа
mm
лв./m
200
270
315
370
400
600
450
620
500
660
560
830
630
950


СТР. 74
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
На основата на допълнителен анализ бе опреде-
лен средният диаметър на изграждане на канализа-
ционната мрежа. Анализът почива на процентното
съотношение на диаметрите на канализационните
тръби според наличната информация от справ-
ките на активите, изготвени от ВиК дружествата
и общините в пълнотата, в която съществува. В
резултат от този анализ бе възприето, че средният
диаметър, чрез който ще се остойности дейността с
доизграждане и реконструкция на канализационната
мрежа от материали, отговарящи на съвременните
изисквания, е 500 mm при цена на изграждането
на линеен метър съответно 660 лв.
Предвид поетите ангажименти за прилагане на
Директива 91/271/ЕЕС и състоянието на канали-
зационната мрежа бяха възприети и остойностени
три сценария, а именно:
1. Минималистичен сценарий, при който се
приема необходимостта от доизграждане на кана-
лизацията за агломерации, включени в Директива
91/271/ЕЕС, с дължина 7 850 км и цена 5.18 млрд. лв.;
2. Междинен сценарий, който е свързан с
построяването на канализацията към Директива
91/271/ЕЕС с цена 5.18 млрд. лв. и рехабилитация
на 30 % от съществуващите канализационни мрежи
с цел намаляване на инфилтрата на отпадъчните
води до ПСОВ с дължина 3,7 хил. км с цена 2.4
млрд. лв., или общо 7.58 млрд. лв.;
3. Максималистичен сценарий, при който към
Междинния сценарий се добавя доизграждането
на канализацията за населени места с по-малко
от 2 000 жители с дължина 2 440 км с цена 1.6
млрд. лв., или общо 9.18 млрд. лв.
2.2.7. Съоръжения по канализационната мрежа
При определяне на броя на канализационните
съоръжения са използвани основно данните от
ВиК операторите и информацията, събирана от
МРРБ съгласно изискванията на Закона за води-
те, поради липса на информация в Националния
статистически институт. Описаните в справките на
ВиК дружествата и общините активи включват в
себе си всички видове съоръжения, участващи в
канализационната мрежа: канализационни помпе-
ни станции, преливници, дъждозадържатели и др.
Таблица 2.22. Брой на съоръженията по канализаци-
онната мрежа по райони за басейново управление
на водите според вида на активите
Канализационни съоръжения
об-
щин-
ски
активи
ВиК
акти-
ви
задба-
лан-
сови
акти-
ви
общо
бр.
бр.
бр.
бр.
1
Дунавски ра-
йон
137
303
12
452
2
Черноморски
район
20
107
0
127
3
Източнобело-
морски район
350
232
8
590
4
Западнобело-
морски район
1
50
31
82
Сума
508
692
51
1 251
Източник: Информация, предадена от ВиК дру-
жествата и общините съгласно Закона за водите.
От горната таблица е видно, че по сега съ-
ществуващите данни броят на канализационните
съоръжения в страната е 1251.
Липсата на информация от 61 общини дава ос-
нование да се смята, че активите на територията на
съответните ВиК, обслужващи същите тези общини,
не съдържат подобни активи, което е довело до
подценяване на реалната бройка на канализацион-
ните съоръжения в експлоатация.
Голяма част от канализационните съоръжения са
въведени в експлоатация заедно с въвеждането на
най-голямото количество на канализационни активи
през периода от 1960 г. до 1990 г. От това можем да
съдим за лошото им техническо състояние.
Следователно, тук основният приоритет към
съоръженията по канализационната мрежа ще са
реконструкция и рехабилитация на съществуващи-
те и изграждане на нови съоръжения на местата,
където има нужда.
Необходимите инвестиции за тези съоръжения
са изчислени на база на приемането, че те пред-
ставляват 5 % от необходимите инвестиции за
изграждане на канализационна мрежа, тъй като са
функционално свързани.
Сценариите за канализационните съоръжения
следват сценариите за необходимите инвестиции за
канализационната мрежа и са, както следва:
1. Минималистичен сценарий, при който се
приема необходимостта от доизграждане на канали-
зационните съоръжения за агломерации, включени
в Директива 91/271/ЕЕС, с цена за изграждане 259
млн. лв.
2. Междинен сценарий, който е свързан с постро-
яването на канализацията към Директива 91/271/
ЕЕС с цена 259 млн. лв. и рехабилитация на 30 %
от съществуващите канализационни мрежи с цена
120 млн. лв., или общо 379 млн. лв.
3. Максималистичен сценарий, при който към
Междинния сценарий се добавя доизграждането на
канализацията за населени места с по-малко от 2 000
жители с цена 80 млн. лв., или общо 459 млн. лв.
2.2.8. Пречиствателни станции за отпадъчни води
За анализа на съществуващото положение с
ПСОВ в България бяха използвани няколко източ-
ника, като основно беше взет под внимание „Доклад
за прилагане на изискванията на Директива 91/271/
ЕЕС относно пречистване на отпадъчните води
от населените места". Информацията от Доклада
беше съгласувана и с данни от НСИ, Плановете за
управление на речните басейни (Раздел VII. Про-
грами от мерки за опазване и възстановяване на
водите), бизнес плановете за някои ВиК оператори
и получената от МРРБ информация за активите на
ВиК операторите.
Обобщената информация за съществуващите
и строящите се в момента ПСОВ по Басейнови
дирекции е представена в таблиците по-долу:
Таблица 2.23. Степен на изграденост на ПСОВ по
РБУВ към декември 2010 г.
Дунавски басейн
2000 – 10000
екв. ж.
>10000
екв. ж.
Съществуващи ПСОВ
7
20
Не се налага реконструк-
ция/разширение
3
6
ПСОВ – необходима рекон-
струкция/разширение
4
14


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 75
Дунавски басейн
2000 – 10000
екв. ж.
>10000
екв. ж.
В момента се изграждат
2
Черноморски басейн
2000 – 10000
екв.ж.
>10000
екв.ж.
Съществуващи ПСОВ
17
22
Не се налага реконструк-
ция/ разширение
12
5
ПСОВ – необходима рекон-
струкция/ разширение
5
17
В момента се изграждат
4
Източнобеломорски басейн 2000 – 10000
екв.ж.
>10000
екв.ж.
Съществуващи ПСОВ
5
10
Не се налага реконструк-
ция/ разширение
2
2
ПСОВ – необходима рекон-
струкция/ разширение
3
8
В момента се изграждат
4
Западнобеломорски басейн 2000 – 10000
екв.ж.
>10000
екв.ж.
Съществуващи ПСОВ
2
6
Не се налага реконструк-
ция/ разширение
1
1
ПСОВ – необходима рекон-
струкция/ разширение
1
5
В момента се изграждат
0
0
Общо
2000 – 10000
екв.ж.
>10000
екв.ж.
Съществуващи ПСОВ
31
58
Не се налага реконструк-
ция/ разширение
18
14
ПСОВ – необходима рекон-
струкция/ разширение
13
44
В момента се изграждат
0
10
Като резултат от анализа на данните е видно,
че в момента в България в експлоатация са 89
ПСОВ, от които 32 отговарят на изискванията на
Директива 91/271/ЕС. Броят на ПСОВ, за които е
необходима реконструкция или разширение, е 57.
В съответствие с Директива 91/271/ЕЕС в края
на 2010 г. страната е изправена пред сериозното
предизвикателство да изгради ПСОВ за агломерации
с над 10 000 екв. ж., а до края на 2014 г. – и ПСОВ
за агломерации с между 2 000 – 10 000 екв. ж.
Таблица 2.24. ПСОВ за предстоящо изграждане за
агломерации над 2000 екв. ж.
Необходими нови ПСОВ
2000 – 10000
екв. ж.
>10000
екв. ж.
Дунавски басейн
146
24
Черноморски басейн
46
8
Източнобеломорски басейн
147
19
Западнобеломорски басейн
41
4
Общо
380
55
От таблицата се вижда, че ПСОВ, които трябва
да се построят за агломерации с повече от 10 000
екв.ж. и чийто срок изтече в края на 2010 г., са
55 бр., а за агломерации от 2000 до 10 000 екв.ж.,
чийто срок изтича в края на 2014 г. – 380 бр.
Констатираното сериозно забавяне се дължи на
много и различни фактори, по-важните от които са:
изключително забавяне на прединвестици-
онните проучвания и стартиране на проектите за
техническа помощ;
бавни и тромави тръжни процедури съгласно
ЗОП;
лошо качество на изготвените идейни проекти
и повсеместно преоразмеряване на проектите за
ПСОВ;
забавяне осъществяването на стартирали
инвестиционни проекти поради финансови и ор-
ганизационни причини;
обвръзката на инвестиционните проекти
за изграждане на ПСОВ с прилежащата инфра-
структура – изграждане на довеждащи колектори
до ПСОВ, изграждане на отвеждащ колектор от
ПСОВ, изграждане, реконструкция и модерниза-
ция на канализационната мрежа, което да намали
инфилтрираната вода, довеждана до ПСОВ и др.
Оценката на необходимите капитални инвес-
тиции за изграждане на ПСОВ в агломерациите
над 2000 екв. ж. почива на данни от различни из-
точници, като инвестициите, заложени в РБУВ, са
актуализирани на базата на „Подход и методология
за подбор на проектите по Приоритетна ос 1 на
Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.".
Таблица 2.25. Необходими капитални вложения
за изграждането на ПСОВ съгласно направената
оценка през месец декември 2010 г.
Стойност
в хил. лв.
Дунавски басейн
Разширение, реконструкция и мо-
дернизация на ПСОВ от 2 000 до
10 000 екв.ж.
8 944
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.
845 015
Изграждане на ПСОВ от 2 000 до
10 000 екв.ж.
448 679
Изграждане на ПСОВ над 10 000
екв.ж.
437 862
Общо
1 740 500
Черноморски басейн
Разширение, реконструкция и мо-
дернизация на ПСОВ от 2 000 до
10 000 екв.ж.
285 047
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.
9 112
Изграждане на ПСОВ от 2 000 до
10 000 екв.ж.
149 547
Изграждане на ПСОВ над 10 000
екв.ж.
147 945
Общо
591 651


СТР. 76
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
Стойност
в хил. лв.
Източнобеломорски басейн
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ от 2000 до
10 000 екв.ж.
0
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.
324 478
Изграждане на ПСОВ от 2000 до
10 000 екв.ж.
451 751
Изграждане на ПСОВ над 10 000
екв.ж.
462 283
Общо
1 238 512
Западнобеломорски басейн
Разширение, реконструкция и мо-
дернизация на ПСОВ от 2000 до
10 000 екв.ж.
1270
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.
88 951
Изграждане на ПСОВ от 2000 до
10 000 екв.ж.
133 292
Изграждане на ПСОВ над 10 000
екв.ж.
101 617
Общо
325 130
Общо за България
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ от 2000 до
10 000 екв.ж.
19 326
Разширение, реконструкция и модер-
низация на ПСОВ над 10 000 екв.ж.
1 543 491
Изграждане на ПСОВ от 2 000 до
10 000 екв.ж.
1 183 269
Изграждане на ПСОВ над 10 000
екв.ж.
1 149 706
Общо
3 895 792
Освен тези средства в следващите 25 години
следва да се изградят като минимум ПСОВ за
около 600 населени места под 2000 екв.ж., в които
има изградена канализация, която се явява точков
източник на замърсяване във водоприемниците.
По експертна оценка това ще са допълнителни
478 млн. лв. за модулни пречиствателни станции.
Приема се, че от оставащите населени места
с население под 2000 жители в още 268 с общо
население около 305 000 жители ще е необходимо
изграждането на ПСОВ. В случая поради липса на
промишленост в малките населени места може да
се приеме, че броят на жителите съвпада с броя на
еквивалентните жители и следователно необходи-
мите инвестиции за нови ПСОВ в тези населени
места ще бъдат 213,3 млн. лв.
В допълнение е необходимо довършването на
построените по линия на ИСПА и ФАР ПСОВ
с цел заустване на пречистените води в чувстви-
телна зона – ПСОВ „Смолян", ПСОВ „Благоев-
град", ПСОВ „Пазарджик", ПСОВ „Търговище",
ПСОВ „Попово", ПСОВ „Варна", ПСОВ „Шумен",
ПСОВ „Мадан", ПСОВ „Рудозем" и ПСОВ „Зла-
тоград" – средно по 2 млн. лв. за ПСОВ за над 10 000
екв. ж. и по 1,4 млн. лв. за ПСОВ за 2000 – 10 000
екв. ж., или общо 18,2 млн. лв.
Очертават се три сценария:
Сценарий 1 – Изграждане на ПСОВ съгласно
Директива 91/271/ЕЕС за агломерации с над 2000
екв.ж. на стойност 3,896 млрд. лв.
Сценарий 2 – Изграждане на ПСОВ съгласно
Директива 91/271/ЕЕС на стойност 3,896 млрд. лв.
и инвестиции за отстраняване на азот и фосфор за
вече изградените по ИСПА десет ПСОВ в размер
на 18,2 млн. лв., или общо 3,914 млрд. лв.
Сценарий 3 – Изграждане на ПСОВ съгласно
Сценарий 2 плюс изграждане на ПСОВ за населени
места под 2000 екв.ж. на стойност 691,3 млн. лв.,
или общо 4,605 млрд. лв.
2.2.9. Хидромелиоративни съоръжения
Изграденият в Република България хидроме-
лиоративен фонд (ХМФ) се разделя условно в
няколко основни групи в зависимост от начина на
управление и вложените средства за изграждането
на съоръженията, а именно:
изграден с държавни средства, включен в акти-
вите и управляван от „Напоителни системи" – ЕАД,
„Хидромелиорации – Севлиево" – ЕАД, и „Земин-
вест" – ЕАД;
вътрешноканална мрежа, изградена с държав-
ни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите
ТКЗС и АПК;
незавършени и непредадени за експлоата-
ция обекти, финансирани с държавни средства,
охранявани от и заведени на задбалансов отчет в
„Агроводинвест" – ЕАД;
хидромелиоративни съоръжения, изградени
с кооперативни средства, включително и над 2000
малки язовира за напояване, понастоящем публична
общинска собственост;
хидромелиоративни съоръжения, изградени
за напояване с държавни или кооперативни сред-
ства, ползвани или собственост и управлявани от
сдружения за напояване;
хидромелиоративни съоръжения, частна
собственост, изградени от недържавни структури
(предимно малки съоръжения).
Хидромелиоративните съоръжения могат да се
групират в следните основни групи:
1. Съоръжения за предпазване от вредното
въздействие на водите
1.1. Предпазни диги на р. Дунав, съоръжения
по тях – шлюзове, саваци и др.
1.2. Корекции на вътрешни реки, съоръжения
по тях – шлюзове, саваци и др.
1.3. Ретензионни язовири
1.4. Съоръжения за отводняване
Отводнителни канали
Систематичен дренаж
Отводнителни помпени станции с машинно
и ел. оборудване
2. Съоръжения за напояване
Водохващания
Събирателни деривации
Напоителни канали и съоръжения по тях – раз-
пределителни възли, водостоци, аквадукти, дюкери,
мост – канали, савачни врати и др.
Изравнители и съоръжения по тях


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 77
Повдигателни и дъждовални помпени станции
с машинно и ел. оборудване
Напорни тръбопроводи
Главни и разпределителни тръбопроводи със
съоръжения по тях – въздушници, хидранти, спи-
рателни кранове, изпускатели и др.
Подстанции и електропроводи за високо на-
прежение, трансформатори
2.2.9.1. Съоръжения за предпазване от вредното
въздействие на водите
Към обектите за предпазване от вредното въз-
действие на водите спадат:
съоръжения за отвеждане на излишните
повърхностни и подземни води от 1,7 млн. дка
преовлажнени и заблатени земи, с което се подо-
бряват условията за тяхното използване;
съоръжения за предпазване от заливане на
прилежащите площи – предпазни диги (Дунавски
и вътрешни предпазни диги) и корекции на реки;
чрез тях от заливане се предпазват 1,4 млн. дка
земеделски земи, населени места, стопански и
др. обекти и национална пътна, железопътна и
техническа инфраструктура; с изграждането на
корекциите на реките са предпазени от ерозиране
и удълбаване дъната на същите.
Тези съоръжения извън населените места съ-
гласно чл. 13, т. 3 от Закона за водите са публична
държавна собственост и отговорен за тяхното под-
държане и управление е министърът на земеделието
и храните.
В регулационните граници на населените места
съоръженията за предпазване от вредното въздейст-
вие на водите съгласно чл. 19 от Закона за водите
са публична общинска собственост. Задълженията
за тяхното поддържане и нормално функциониране
са на съответната община.
Таблица 2.26. Корекции на реки и предпазни диги
по райони за басейново управление на водите
Район
Корек-
ции на
реки
Въ-
трешни
пред-
пазни
диги
Ду-
нав-
ски
диги
Общо
за
диги
км
км
км
км
1 Дунавски
район
957.64
68.42
253.36 321.78
2 Черномор-
ски район
646.05
3 Източнобе-
ломорски
район
1198.02
175.20
0.00
175.20
4 Западнобе-
ломорски
район
355.45
Общо
3157
244
253
496.98
Горната таблица дава информация за дължини-
те на брегозащитните съоръжения по басейнови
дирекции. В нея се вижда, че основната дължина
на брегозащитните съоръжения е съсредоточена в
Дунавския и Източнобеломорския район, главните
райони, в които са съсредоточени най-големите
речни корита, които създават предпоставки за
изграждане на тези съоръжения.
Общата дължина на дигите в страната е 497 км,
разделена на дунавски диги 253 км и вътрешни
предпазни диги 244 км, а корекциите на реките
са 3157 км.
Сериозен проблем са постоянните посегател-
ства и кражби от мониторинговите съоръжения
и свързаните с тях навременно предоставяне на
информация и алармиране.
2.2.9.2. Предпазни диги на р. Дунав
Силна брегова ерозия, вследствие на която
коритото на реката на места е достигнало петата
на предпазната дига.
Повсеместно обрастване с тревна и дървесна
растителност.
Увеличаване броя на къртичините от земе-
ровни животни.
Ползване короната на дигата за пътна връзка,
в резултат на което са се образували коловози.
На много места, предимно от държавните
лесничейства и дърводобивните фирми се правят
рампи за превоз на трупи, като се нарушава целостта
на дигата без съгласуване с „НС" – ЕАД.
Силно амортизиране на шлюзовете.
За укрепване на Дунавския бряг е необходимо да
се изпълнят съответните инженерни мероприятия.
Използването на хербициди е една от мерките
за борба със специфичната трайна растителност.
Необходимо е целево отделяне на средства за
възстановяване на шлюзовете, профила на дигата,
нивото на короната и изграждане на технически
издържани рампи.
2.2.9.3. Корекции на вътрешни реки
В общ план проблемите при тях са най-сериозни:
Значителна промяна на проектните параметри
на корекциите.
Късане на предпазните диги, незначителната
част от което е вследствие на формирани високи
вълни от интензивно снеготопене и валежи, а
преобладаващата част е причинена от организации
или лица по различни поводи.
Разрушаване на шлюзове, предимно металните
им части, което е предпоставка за сериозни щети
при високи води.
Изграждане на многобройни рампи с нару-
шаване профила на дигите.
Безконтролно и без правила изземване на
инертни материали от корекциите на реките, пре-
дизвикващо:
промяна нивелетата на дъното на реките;
разрушаване на дънни прагове и изградени
бентове при водохващания;
разрушаване на надлъжни и напречни брего-
укрепителни съоръжения;
разрушаване на бермите;
разрушаване на шлюзове и предпазни диги;
„увисване" на водовземанията;
подкопаване устоите на мостове от нацио-
налната пътна мрежа.
Височината на дигите не отговаря на проме-
нения профил на реките.
Стесняване на сечението от новоизградени
съоръжения (мостове).
Необходима е преоценка на част от корекциите
при новосъздадените условия на протичане и въз-
становяване на разрушените съоръжения.


СТР. 78
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
Съгласно съществуващите нормативни докумен-
ти разрешителни за добив на инертни материали
се издават от структурите на МОСВ без становище
от стопанисващия корекцията.
Крайно наложителна е промяна в смисъл разре-
шително да се издава след становище от стопанина
с правила за разработка и контрол.
2.2.9.4. Ретензионни язовири
Общо за страната изградените ретензионни
язовири за предпазване от вредното въздействие на
водите са 15 броя, които се поддържат от следните
клонове на „Напоителни системи" – ЕАД: Плевен
(9 броя), Шумен (2 броя) и по 1 брой от Велико
Търново, Видин, Враца и София. Възникващите
проблеми при експлоатацията на ретензионните
язовири са незначителни, изразяващи се в частично
нарушаване целостта на преливниците при преми-
наване на високи вълни и при недобронамерена
човешка дейност.
2.2.9.5. Съоръжения за отводняване
Тук проблемите се дължат предимно на дълго-
годишната експлоатация:
Част от основните помпени станции са в дейст-
вие от 60 – 70 години, със силно амортизирани
машинна, ел. част и сграден фонд, както и почти
напълно корозирали напорни части под дигите
(главно за дунавските), което е предпоставка за
тежки последици.
Вследствие на това състояние и напрегнатия ре-
жим на работа се стига до чести аварии, свързани със
значителни капиталовложения за възстановяване.
Обрасли и затлачени открити отводнителни
канали след дългогодишната експлоатация и лип-
са на подходяща техника за почистване, както и
постоянен недостиг на средства.
Закритите дренажни смукатели са частично или
напълно запушени.
Неотложна е реконструкцията на част от съоръ-
женията и поетапно възстановяване на останалите.
2.2.9.6. Съоръжения за напояване
По данни на „Напоителни системи" – ЕАД,
в напоителните системи са включени следните
основни съоръжения:
комплексни язовири, публична
държавна собсвеност по чл. 13,
т. 1 ЗВ
22 бр.
напоителни язовири
146 бр.
напоителни помпени станции
681 бр.
напорни водопроводи
1497 км
деривационни канали
530 км
открита канална мрежа
6435 км
закрита тръбна мрежа
9269 км
водохващания
420 бр.
в т.ч. 131 бр. масивни
изравнители
612 бр.
в т.ч. 503 бр. облицовани
Чрез тези съоръжения „Напоителни системи" –
ЕАД, е в състояние да водоосигури 5376 хил. дка
годни за напояване площи.
От „Хидромелиорации – Севлиево" – ЕАД, се
поддържат седем напоителни системи, изградени
с държавни средства, с обща площ от 65 296 дка,
от които годни за напояване са 41 751 дка.
Изградените съоръжения в тези системи са:
Язовири
5 броя
Водохващания
3 броя
Помпени станции
12 броя
Канална мрежа
87,27 км
Тръбна мрежа
332,53 км
„Земинвест" – ЕАД, стопанисва и управлява
съоръжения, намиращи се основно в област Кър-
джали, ползвани за напояване и при разсаждане
на тютюн, в т.ч.:
малки язовири и водоеми
470 бр.
напоителни полета
7 бр. с обща
площ за напояване
17 450 дка
Таблица 2.27. Регистрирани сдружения за напояване
по басейни за управление
Сдружения за напояване
Площ в дка
1 Всичко Дунавски басейн – 23
сдружения за напояване
58 450,06
2 Всичко Черноморски ба-
сейн – 26 сдружения за на-
появане
62 989,08
3 Всичко Западнобеломорски
басейн – 4 сдружения за
напояване
37 149,00
4 Всичко Източнобеломорски
басейн – 36 сдружения за
напояване
174 486,16
5 За цяла България
333 074,30
6 В т.ч хидромелиоративни
системи – общинска соб-
ственост
164 493,30
7 В т.ч хидромелиоративни
системи – държавна соб-
ственост
168 581,00
Общини и индивидуални водоползватели
Съгласно чл. 19 от Закона за водите всички во-
достопански системи на територията на общините,
които не са включени в активите на търговските
дружества и сдруженията за напояване, са публична
общинска собственост. Тези съоръжения може да
бъдат предоставени за ползване и собственост на
сдружения за напояване след тяхното учредяване.
Към 1992 г. хидромелиоративният фонд пуб-
лична общинска собственост е обхващал 3,5 млн.
дка, като са били включени следните съоръжения:
напоителни язовири
над 2000 бр.
водохващания
около 1100 бр.
напоителни помпени
станции
около 1600 бр.
напоителни канали
около 16 300 км
изравнители
около 830 бр.
напорна тръбна мрежа
около 16 400 км
Към настоящия момент липсват данни за със-
тоянието на тези хидромелиоративни съоръжения.
Налице са само част от язовирите и микроязовирите,
тъй като през последните години ежегодно преливат
и се разрушават от 10 до 20 микроязовира. Почти
всички помпени станции и напорни тръбопроводи
са ограбени и унищожени.
Необходимо е да се извърши оглед и актуализа-
ция на данните за хидромелиоративните съоръжения
общинска собственост.
През последните години голям брой земеделски
стопани започнаха да изграждат индивидуални
системи за напояване, обикновено на трайни на-


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 79
саждения и зеленчукови градини. Предпочитано
за тези условия е капковото напояване, предвид
икономията на вода и лесното автоматизиране на
системите. В настоящия момент липсват данни за
размера на тези системи, но може да се предпо-
ложи, че те са около 50 000 дка в цялата страна.
Чрез тези системи успешно се използват малки
собствени водоизточници – кладенци, малки реки
и дерета.
Състояние на хидромелиоративните съоръжения
за напояване
Язовири
Тези съоръжения са под непрекъснат контрол,
като за тях са полагани относително най-големи
грижи, в резултат на което техническото им със-
тояние е сравнително добро.
Същевременно тези скъпи и най-отговорни съ-
оръжения се нуждаят от значителни инвестиции за
ремонт и възстановяване, с което ще се гарантира
тяхната бъдеща сигурна работа.
От ремонтно-възстановителни работи се нуждаят
водовземните съоръжения, основните изпускатели,
затворните органи и преливните съоръжения, т.е.
гарантиращите безопасната им експлоатация.
Водохващания
Проблемите са различни при масивните и при
изградените като временни съоръжения.
За масивните водохващания проблемите са в
две посоки:
Разрушаване на водобойната им част с послед-
ващо частично рушене на масивния яз, вследствие
промяна нивелетата на реките след корекционни
мероприятия или от безконтролно добиване на
инертни материали.
В тази връзка е наложително издаването на
разрешителни за добив на инертни материали от
органите на МОСВ да става след съгласуване със
собственика на водния обект.
Ограбване и разрушаване на металните части
на повдигателните механизми за регулиране затво-
рите на промивните и водовземни отвори.
За водохващанията временен тип основен
проблем са преминаващите високи води в реките,
водещи до частичното им разрушаване и ежегодно
влагане на средства за възстановяване.
Доставна и разпределителна мрежа
Доставната и разпределителна мрежа се разделя
на открити канали и закрити водопроводи.
Общовалидно за откритите канали е лошото
техническо и експлоатационно състояние, изразя-
ващо се в следното:
основната част от тях е изградена от 40-те до
80-те години на XX век;
част от каналите са необлицовани;
частично разрушена облицовка вследствие
дългогодишната им експлоатация, с практическа
липса на водоплътни качества, предполагаща го-
леми загуби от филтрация, увеличени значително
от големите транспортни разстояния, достигащи
от десетки до над 100 км;
по-голямата част от водовземанията са раз-
положени в горната част на профила и за да се
подаде вода, се налага завиряване, което води до
значителни загуби и ниска използваемост на водата;
кражби на облицовъчни плочи и метални
части на вододелите.
За пълното възстановяване на откритата канал-
на мрежа държавна собственост са необходими
инвестиции с размер над 500 млн. лв.
За закритата водопроводна мрежа би могло да
се приеме, че главният проблем са непрекъснатите
кражби.
Ограбват се всички метални части – спирателни
кранове, хидранти, фасонни части, тръби и други,
като това се отнася преди всичко за вътрешнока-
налната мрежа.
Линейността и разпръснатостта върху територи-
ята на страната не позволяват ефективна охрана.
Помпени станции и трансформаторни под-
станции
Поради факта, че в тези съоръжения е вградено
изключително скъпо оборудване, в т.ч. ел. двига-
тели, помпи, трансформатори, затворни органи,
повдигателни механизми, контролно-измервател-
на апаратура и други, същите са подложени на
постоянни набези с цел кражби. Поради липсата
на техническа и физическа възможност за охрана
част от оборудването е демонтирано и съхранено
в складовите бази.
Понастоящем помпените станции се охраняват
с радиоелектронни средства и/или жива охрана.
Всичко това е свързано с огромни непроизводствени
разходи. Малкият интерес към по-скъпото помпено
напояване и липсата на средства е довело до вло-
шаване и на физическото състояние на фондовете.
Независимо от изложеното, възможностите за
помпено подаване на вода са многократно по-го-
леми от потреблението в момента.
Вътрешноканална мрежа и съоръжения на би-
вшите ТКЗС и АПК
Всички изградени съоръжения са или разрушени
напълно, или в крайно лошо състояние, в т.ч. и
помпените станции.
Най-сериозно е състоянието на язовирите
общинска собственост, предвид потенциалната
опасност, която представляват за населението, на-
селените места, земеделските земи и изградената
инфраструктура.
Част от тях са с неработещи затворни органи
на основните изпускатели или затруднено функ-
циониране, разрушени или засипани преливници,
прокопани части от стените за монтаж на допъл-
нителни водовземни тръби, свлечени сухи и мокри
откоси на стените и нарушени корони на стените.
Изброеното в съчетание с дългогодишната екс-
плоатация и липсата на необходимата поддръжка
и наблюдения във връзка с инженерната сигурност
на съоръженията ги прави реална опасност за раз-
положените под тях населени места, земеделски
земи и инфраструктура.
2.2.9.7. Обобщение на основните проблеми по под-
държането и експлоатацията на хидромелиора-
тивните съоръжения
Гарантирането на експлоатационната сигурност
и надеждност на съоръженията за предпазване от
вредното въздействие на водите и за доставка на
вода за напояване е от много важно значение за
различни отрасли на икономиката и сигурността
на населението на страната.
Проблемите по основните подгрупи обекти се
явяват предимно от няколко причини: промени
вследствие на появили се екстремни условия,
нерегламентирани действия на човешка намеса
и липса на достатъчно средства за поддържане.
Основните проблеми са систематизирани по-
долу:


СТР. 80
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
помпени станции – стари, някои са от 1938 г.;
диги – с изключение на дунавските, стро-
ени съгласно изискванията за язовирни стени,
останалите са предимно от заимстван материал
с преобладаваща част на пясъци и баластри, по-
ради което при високи води се наблюдават чести
изравяния на берми, кюне и скъсвания на дигите;
нередовно и недостатъчно финансиране на
дейността – съгласно ЗВ това следва да се финан-
сира със средства на МЗХ, но на практика тези
средства са минимални;
кражби по метални съоръжения – ПС, жаби
клапи, саваци, тръбопроводи и други метални и
чугунени арматури;
скъпа поддръжка без осигуряване на доста-
тъчно средства;
недостатъчен персонал – дори и ПС не са с
денонощна охрана;
липса на норматив за брой на експлоатаци-
онния персонал;
добив на инертни материали от коригирани
участъци или непосредствено пред тях, което
променя водното течение и води до изравяния и
скъсвания на диги – например р. Джерман;
липса на каквато и да е грижа за поддържане
на проводимостта на реките в некоригираните
участъци; при наводнения главното количество
плаващи дървета идват именно от тези участъци;
подприщват мостове и тесни места и предизвикват
преливания и скъсвания на дигите;
лошо изпълнение на строително-монтажните
и възстановителни работи;
лошо качество на материала на дигите; поради
липса на средства не се използва подходящ мате-
риал, а се ползва такъв непосредствено от реката
с преобладаващо пясъчно-баластрено съдържаниe;
при нови високи води скъсването е налице;
застрояване на части от корекциите;
променени климатични условия – по-интен-
зивни валежи през 2005, 2006, 2007 г.;
обезлесяване и изсичане на горите;
средствата, предвидени за възстановяване и
експлоатация на всички ООНЗ са крайно недоста-
тъчни предвид тяхната значимост и дългогодишен
период на действие, поради което много точно
следва да се изготвя инвестиционната програма.
2.2.9.8. Инвестиции за възстановяване на хидро-
мелиоративния фонд
Изградените хидромелиоративни съоръжения
в страната са систематизирани в колони 3 и 4 от
следващата таблица.
Таблица 2.27а. Инвестиции за възстановяване на хидромелиоративния фонд
Наименование
Брой
Обща
дължи-
на
Средства
за възст.
на отд.
съоръж.
Пълно
възстановя-
ване
Частично
възстановя-
ване
Минимално
възста –
новяване
км
лв./бр.
лв./км
лв.
лв.
лв.
1
2
3
4
5
6
7
8
1
Язовири за напояване
2 352
66 603 600
25 176 161
14 386 378
1.1 Държавни дружества
201
11 664
4 341 600
1 641 125
937 786
1.2 Публична държавна собстве-
ност
21
122 194
4 752 000
1 796 256
1 026 432
1.3 Публична общинска собстве-
ност
2 130
14 580
57 510 000
21 738 780
12 422 160
2
Изравнители
960
3 499
6 220 800
2 351 462
1 343 693
3
Водохващания
156
2 916
842 400
318 427
181 958
4
Напоителни канали
0
5 678,74
17 438
18 337 6495
69 316 315
39 609 323
5
Помпени станции
701
5 832
7 570 800
2 861 762
1 635 293
6
Тръбопроводи
0
2 770,66
10 206
52 365 455
19 794 142
11 310 938
7
Съоръжения общинска соб-
ственост
8 000
3 530
52 293 600
19 766 981
11 295 418
8
Отводнителни канали
0
1 398,69
65 352
91 407 460
63 985 222
36 562 984
9
Отводнителни помпени стан-
ции
76
100 000
7 600 000
5 320 000
3 040 000
10 Корекции на реки
0
3 134,45
120 000
376 134 480 263 294 136 150 453 792
11 Предпазни диги
0
243,62
100 000
24 362 200
17 053 540
9 744 880
12 Дунавски диги
0
253,36
250 000
63 340 500
44 338 350
25 336 200
13 Ретензионни язовири
15
100 000
1 500 000
1 050 000
600 000
Всичко
933 617 790 534 626 499 305 500 856


БРОЙ 96
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
СТР. 81
Инвестициите, необходими за рехабилитацията
и реконструкцията на съоръженията от табли-
цата по-горе, почиват на анализ на средствата и
материалите, които са нужни за извършването
на ремонта на увредените съоръжения, както и
на средствата, нужни за укрепване на участъци и
съоръжения. След направения анализ са получени
средните стойности на средствата за възстановя-
ване на съоръженията (колона 5).
Сценарий 1: При минимално възстановяване
(минималистичен сценарий) се влагат само 40 %
от необходимите суми за пълно възстановява-
не – 305 500 856 лв., но с това се гарантира само
временната експлоатационна годност и сигурност
на съоръженията.
Сценарий 2: При частично възстановяване
(междинен сценарий) се счита, че ще се осигурят
и вложат 70 % от средствата за пълно възстано-
вяване – 534 626 499 лв.
Сценарий 3: Общо необходимите средства
за пълно възстановяване (максималистичен
сценарий) на хидромелиоративните съоръжения
общинска и държавна собственост възлизат на
933 617 790 лв.
2.3. Заключение от анализа на водостопанската
инфраструктура
Водостопанската инфраструктура се харак­
теризира със следните специфични особености:
• Инфраструктурата изисква огромни по раз-
мер капитални вложения.
• Съществува несъответствие между крупния
размер на инвестициите и постепенното добавяне
(в годините) на мощностите;
• При така установените източници на фи-
нансиране и поради специфичната особеност
на дълготрайното използване на изгражданите
обекти все още не се предвижда възвръщане на
вложения капитал като разходно перо в себе-
стойността.
• Постоянно отлаганите в необходимия раз-
мер капитални вложения от последните години
изискват чувствително по-големи капиталови
разходи в бъдеще.
• Наличие на недопустими загуби на вода в
напоителните системи и водопроводните мрежи.
• Всички хидроенергийни системи в страната
са проектирани, изградени и се експлоатират като
комплексни хидротехнически системи, които за-
доволяват нуждите извън енергетиката на всички
водоползватели и водопотребители (напояване,
питейно-битово и промишлено водоснабдяване,
рекреация, рибовъдство) съобразно възможности-
те на всяка една система.
Основните проблеми на инфраструктурата са:
– Всички хидроенергийни системи в страната
са проектирани, изградени и се експлоатират
като комплексни хидротехнически съоръжения,
които задоволяват нуждите извън енергетиката
на всички водоползватели и водопотребители
(напояване, питейно-битово и промишлено водо-
снабдяване, рекреация, рибовъдство) съобразно
капацитета на всяка една система.
– Сравнението на прогнозното водопотребле-
ние (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода на
Стратегията с общия завирен обем на язовирите
показва, че в България има достатъчно изградени
язовири. Идентифицираните нужди за няколко
неголеми района на страната могат да се покрият
с изграждането на няколко нови язовира, за 3
от които е подписан договор за финансиране със
Световната банка, а други са със започнато, но
спряно строителство поради финансови причини.
– Преобладаващата част от действащите во-
доснабдителни активи (водовземни съоръжения,
водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери
и др.) са въведени в експлоатация преди 1980 г.
и са изградени от материали (преобладаващо
етернитови и стоманени тръби), чийто срок на
годност е изтекъл.
– В голяма част от водопроводната мрежа
нивото на корозия или натрупвания на отла-
гания е значително, което обуславя рискове за
качеството на водата.
– Констатираните загуби на вода са изключи-
телно големи и се дължат основно на физически
течове – както видими, така и скрити, както от
водопроводната мрежа, така и по кранове, връз-
ки и в различните шахти. Големи обеми вода се
губят също за изпразване и пълнене на водопро-
водната мрежа при аварии, поради факта, че тя
е недобре конструирана и/или преоразмерена, а
граничните кранове между хидравличните зони
не работят достатъчно добре.
– Сериозен проблем е наличието на нерав-
номерно хидравлично налягане (високо или
ниско) в отделни зони на водопроводната мре-
жа. Причини за високото налягане са: голяма
денивелация между резервоарите и захранващата
територия; директни свързвания (водоподаване)
към високонапорни транзитни тръбопроводи;
липса на регулатори за намаляване на налягане-
то; преоразмерени помпени станции, хидрофори
и респективно, водопроводната мрежа. Ниско
налягане се получава вследствие на по-малки
диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи
много потребители, което води до големи загуби
на налягането, особено в крайградските вилни
зони; строителство в близост до резервоарите,
където поради липса на денивелация не може да
се осигури нужният статичен напор; многобройни
течове по водопроводната мрежа.
– Всички построени и в експлоатация ПСПВ
(46 % от населението e свързано към ПСПВ) са
с остаряло оборудване и спешно се нуждаят от
реконструкция и модернизация (особено на фил-
търните корпуси) и въвеждане на автоматизиран
контрол за остатъчност на подаваните реагенти
(хлор и алуминий) в пречистените питейни води.
– Преобладаващият брой повърхностни во-
доизточници, използвани за питейно-битово
водоснабдяване, са без изградени съоръжения за
пречистване на водата съгласно категорията є в
съответствие с изискванията на Наредба № 12
за качествените изисквания към повърхностни
води, предназначени за питейно-битово водо-
снабдяване. Липсват пречиствателни съоръжения


СТР. 82
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
БРОЙ 96
и на подземни водоизточници, при които има
отклонения по определени показатели (манган,
желязо, хром и др.).
– Не се изграждат нови водоизточници и липс-
ват водопроводни връзки между различни зони
на водоснабдяване, които да дават възможност
за доставяне на питейна вода, съответстваща на
изискванията в зони, където има отклонения в
качеството на водата и проблемът не може да се
реши по друг начин.
– Процентът на изграденост на канализаци-
онната мрежа е нисък (60,56 %), при това тя е с
изтекъл срок на амортизация и висок процент на
инфилтрация на чужди води (течове от загуби на
вода, подпочвени и дренажни води). Този факт
е констатиран във всички прединвестиционни
проучвания и в изготвените Генерални планове
на големите градове.
– Почти навсякъде в страната канализацион-
ната система е от смесен тип, което също води
до проблеми, особено при обилни валежи.
– Нивото на изграденост на ПСОВ е ниско.
Почти всички построени и пуснати в експлоа-
тация ПСОВ в края на миналия век се нуждаят
от реконструкция и модернизация, както на
механичното и биологичното стъпало, така и на
утайковото стопанство. В повечето станции има
нужда от обновяване на конструктивните, меха-
ничните, електрическите елементи и системите
за автоматично управление на процесите.
– В много случаи има липса на съответствие
между степента на изграденост на канализа-
ционната мрежа и проводимостта на главните
колектори и капацитета и изграденост на ПСОВ.
– Информационната обезпеченост по отноше-
ние на състоянието, събитията и наблюдението е
твърде ниска за изготвянето на пълни анализи на
активите във водния сектор (водни количества,
дължина и налягане в мрежата, инфилтрация
в канализацията и много други данни, необхо-
дими за анализи, проектиране, строителство и
експлоатация).
– Голяма част от хидромелиоративните съоръ-
жения са стари и амортизирани, като последните
такива са построени в началото на 90-те години,
а болшинството от тях – през 60-те и 70-те, но
има системи и от 50-те години на миналия век,
поради което те не могат да изпълняват работата
си нормално. Причини за това са:
ниските височини на дигите, които не от-
говарят на променящия се профил на речните
легла – наличие на скъсани диги вследствие на
формирани високи вълни от интензивно снего-
топене и валежи и недобре почистените речни
корита;
безконтролно и нерегламентирано изземване
на инертни материали при корекциите на реките,
предизвикващо промяна на нивелетата на дъното
на реките; разрушаване на дънни прагове, изгра-
дени бентове при водохващания; берми, шлюзове
и предпазни диги, надлъжни и напречни брего-
укрепителни съоръжения; подкопаване устоите на
мостове от националната пътна мрежа и други.
Към 2010 г. в страната са въведени в екс-
плоатация около 110 броя малки ВЕЦ. При тях
съществуват следните проблеми:
недобро ниво на проектиране, лошо строи-
телство и експлоатация;
неправилно застрояване на реките с централи
от руслов или деривационен тип, без свободни
участъци, с което реката престава да съществува;
висока степен на застрояване на МВЕЦ;
конструктивни решения, които не осигуряват
ежегодното промиване на отложените наноси и
транспортирането им до устието на реката;
неподходящо избрани и построени рибни
проходи, които не изпълняват функциите си;
липса на координация на собствениците в
поречията;
липсва задължително съгласуване на Ин-
струкциите за експлоатация (в които има Еко-
логична част) и Плановете за действие при
извънредни ситуации на всички собственици на
ВЕЦ в дадено поречие;
не се разработва общ план за провеждане
на високите води и промиване на наносите за
всички ВЕЦ в дадено поречие под контрола на
Басейновата дирекция;
няма реална оценка за положителните и
отрицателните страни на изградените МВЕЦ в
поречията – в планинските части, в средните и
долните участъци на реките, с ясно очертани
възможности за строителство на МВЕЦ.
Спешните мерки трябва да бъдат, както
следва:
1. Ускорено изграждане на ПСОВ и канали-
зационни мрежи за изпълнението на изисквани-
ята на Директива 91/271/ЕС относно градските
отпадъчни води.
2. Доставяне на качествена питейна вода на
населението и осигуряване на достъп до нормално
водоснабдяване чрез разработване на планове
за рехабилитация на водопроводните мрежи и
съпътстващите ги съоръжения, съгласувани с
Генералните планове или генералните схеми
на водопроводните и канализационните мрежи.
3. Защита от вредни явления и подобряване
инфраструктурата за напояване.
Таблица 2.28. Необходими капитални вложения
за водностопанската инфраструктура
Елементи
на водносто-
панската
инфраструк-
тура
Минима-
листичен
сценарий
Межди-
нен сце-
нарий
Макси-
малис-
тичен
сцена-
рий
млн. лв. млн. лв. млн. лв.
1 Язовири
76
106
286
2 Водовземни
съоръжения
190
402
1 057
3 Пречиства-
телни стан-
ции за питей-
ни води
46
403
840


Елементи
на водносто-
панската
инфраструк-
тура
Минима-
листичен
сценарий
Межди-
нен сце-
нарий
Макси-
малис-
тичен
сцена-
рий
млн. лв. млн. лв. млн. лв.
4 Водопровод-
на мрежа
2 670
7 975
24 347
5 Съоръжения
по водопро-
водната мре-
жа
160
479
1 460
6 Канализаци-
онна мрежа
5 180
7 580
9 180
7 Съоръжения
по канали-
зационната
мрежа
259
379
459
8 Пречиства-
телни стан-
ции за отпа-
дъчни води
3 896
3 914
4 605
9 Хидроме-
лиоративни
съоръжения,
в т.ч.
305,5
534,6
933,6
Предпазни
диги на р.
Дунав
25,3
44,3
63,3
Корекции на
вътрешни
реки
160,2
280,3
400,5
Съоръжения
за отводня-
ване
39,6
69,3
99,0
Ретензионни
язовири
0,6
1,1
1,5
Съоръжения
за напояване
79,8
139,6
369,3
Общо
12 782,5
43 167,6
Направените оценки на средствата, необходи-
ми за инвестиции във водностопанската инфра-
структура, показват суми в порядъка от над 12
млрд. лв. за покриване на минималните нужди
до над 43 млрд. лв. за привеждането є в състоя-
ние, доближаващо се до европейските стандарти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ