Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 20 септември 2017 г.

Как Асарел Медет забрави да построи язовир Луда Яна

Сухият режим в района не е от вчера, а поредният проблем можеше да бъде предвиден и отдавна решен

Регион от Георги Василев 577 прегледа
http://pazardjik.marica.bg/kak-asarel-medet-zabravi-da-postroi-qzovir-luda-qna-Article-79266.html
Преди няколко дни кметът на Панагюрище Никола Белишки обяви бедствено положение в града и околните села. Причината - множество аварии на магистралния водопровод, които са довели до остър недостиг на вода за питейно-битови нужди и невъзможност за нормално водоподаване. Как е възможно един европейски град, който се намира в подножието на планина, да остане без вода? Възрожденското селище се намира в район, богат на водни източници - около града минават реките Панагюрска Луда Яна, Банска Луда Яна, Тополница, както и много по-малки поточета. Въпреки това жителите на Панагюрище се чудят с какво да се изкъпят и вече се молят за дъжд, за да напълнят кофите и бакърите.

Безводието в община Панагюрище можеше да бъде предвидено и избегнато. Това разкритие направи Васил Къдринов - председател на Български център за зелена икономика. Според него липсата на вода за пиене и битови нужди е пряко свързана с историята на градчето и грешките, които са правили управници и представителите на големия бизнес в региона през годините.

„За да вникнем в същината на проблема, първо трябва да разгледаме картата на общината и съответните водоизточници“, разсъждава Къдринов. „На север от Панагюрище е билото на Средна гора. От там идват половин дузина реки, които по-надолу се сливат и отиват в Марица. От другата страна на билото минава река Тополница, която също се влива в Марица“.

През вековете град Панагюрище се е снабдявал с вода от планината, която е на север от града. Близо до града се намира връх Братия, който е висок около 1500 метра. Естественият отток на водите е от върха към града. Хората са си правили водохващания от по-малки рекички - притоци на Банска Луда Яна. Тъй като селището не е било голямо, това е било достатъчно за нуждите на населението.

През 50-те години на миналия век Вълко Червенков, който е родом от златишкото село Петрич, решава, че за да се развива районът, ще се правят медни мини.

В онези времена никой не мисли за екология и здравословен начин на живот

Важно е да има работа за новия пролетариат и да се громи икономически врагът в Студената война. Първата голяма мина се създава на река Тополица и се казва "Медец". Тя е на север от билото. Направена е на река Медецка, която се влива в Тополница. Тази мина не влияе на водите на Панагюрище. Предприятието е държавно, но към средата на 80-те години находището се изчерпва.

Тогава се взема решение за създаването на нова мина. Използва се богатото и перспективно находище Асарел, което се намира на северозапад от Панагюрище. Още при проектирането на мината инженерите правят прогноза, че този рудник първо ще се нуждае от вода, и второ, със своето разрастване ще повлияе на чистотата на реките в региона.

„С разрастването си Асарел, който също носи името на река, започва да нарушава морфологията на планината. За да се стигне до сърцевината, е трябвало да се копае. Огромни количества земни маси са се натрупали. Някои рекички са били отведени или прихванати, за да снабдяват съоръжението. Реките Асарелска и Мареш са замърсени от насипите на рудника, откъдето се оттичат тежки метали. На минните инженери им е било ясно, че тук чиста вода повече няма да има“, твърди Къдринов.

През 80-те е проектиран компенсаторен водоизточник. Избрана е река Панагюрска Луда Яна. На нея няма мини и предприятия. Тъй като течението на водата е слабо през лятото, тя не можела да снабдява града с вода постоянно. Затова се е планирала направата на язовир.

„В проекта на рудника Асарел е записано, че

предприятието със своите печалби ще инвестира и ще построи язовира,
разказа Къдринов. „Важно е да се отбележи друг основен играч в сагата - военното предприятие Оптикоелектрон. То се развива по същото време, когато се разраства и мината. По онова време за военните предприятия се дава всичко! Тъй като Асарел не строи язовира, а военният завод се нуждае от технологична вода, се инвестира огромна сума държавни пари, за да докара вода от Марица. Строи се водопровод, който да докара вода от село Злокучене. Този водопровод черпи вода от подземните водни тела (тераси) край реката. Тъй като Злокучене е на 220 метра надморска височина, а Панагюрище - на 550, минаващият през неравен терен водопровод бил снабден с 4 електрически помпени станции, които да дърпат водата нагоре, за да снабдяват завода. Съоръжението е построено през 1987 година и е дълго около 45 километра. Тогава партията нарежда чрез този водопровод да се снабдява и населението на града“.

И проблемът е решен... но само временно. От този момент точно преди 30 години Панагюрище има два основни източника на вода - водопровода от Злокучене и няколко потока, които не са били увредени от рудника Асарел. Те се намират на изток от Банска Луда Яна и на тях има изградени водохващания.

Остава въпросът какво е станало с язовира? Това е пряко свързано със съдбата на предприятието „Асарел Медет“. След падането на тоталитарния режим започват размествания на хора и кадри. Тогава започва и възходът на покойния вече Лъчезар Цоцорков. Първоначално е един от директорите на новата мина. След това има няколко години на промени в България. Страната задлъжнява с около 10 милиарда долара и западните кредитори казват, че е нужна приватизация.

„След като фалираха банките през 1997 г., правителството на Иван Костов продължи започнатата от Жан Виденов приватизация, за която в онзи момент като най-справедлив се използва методът РМД - Работническо мениджърско дружество. По това време мината се е разраснала неимоверно (и в момента тя е най-голямата медна мина на Балканите). Прави се РМД, в което са привлечени австрийски капитали. Преди приватизацията

Лъчезар Цоцорков издейства от правителството да бъдат опростени 470 млн. лева

задължения на предприятието, включително ангажиментът да се построи язовира", припомня Къдринов. Така в лицето на покойния вече Лъчезар Цоцорков Панагюрище получава своя добър олигарх и голям меценат в областта на историята, образованието, здравеопазването и туризма, но остава без алтернатива във водоснабдяването. Преди броени месеци отново с държавни пари проектът за строителството на язовир Луда Яна е размразен. Докато съоръжението бъде завършено обаче, панагюрци и хората от околните села ще трябва да се надяват на повече дъжд и по-малко аварии по стария водопровод.

За съжаление настоящата 2017 година е много гореща и не вали. През юли и август малките поточета, които снабдяват част от града с вода, пресъхнаха. Така единственият източник на вода за общината е водопроводът от Злокучене. Ветеранът обаче точно сега изпада в технологична старост и буквално се срива. Майсторите на ВиК се борят с тръбите, но често губят битката срещу авариите. Всички те - близо 20 на брой, са били предвидими, имайки предвид съществуващата техническа документация. Потърпевши от всичко това са гражданите на Панагюрище и околните села - вода газят,  жадни ходят, както е казал народът. Защото освен на геотермални извори районът е богат и на водоизточници. Това, което му липсва, видимо са добрите управленски решения през годините./ Пазарджишка Марица

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ