Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 31 март 2014 г.

Димитър Манев: Заради безстопанствеността и лошата поддръжка се затруднява развиването на каяк спорта

Димитър Манев, председател на Българското каяк общество, в интервю за Агенция „Фокус"
31 Март 2014 | 06:07 | Агенция „Фокус"
Фокус: Господин Манев, сдружение „Българско каяк общество" отбеляза своя ден. Как се развива каяк спортът в България?
Димитър Манев: Очевидно е през последните години, че броят на хората, които практикуват каяк е нараснал. Тук в София вече има утвърдена практика и този вид дейност е по достъпна за хората, които проявяват интерес. Ние самите използваме всяка възможност да организираме събитие или курс за обучение, като в последно време се стараем да помагаме и на хора от другите градове, които са тръгнали по този път. В провинцията е малко по-трудно, но и там се намира ентусиазъм и вече в някои градове като Варна и Пловдив има организирани групи, които правят събития или създават условия за това каякът да е по-достъпен.
Фокус: Освен каяк, какви други спортове развива Сдружението?
Димитър Манев: Всеки от нас има и странични хобита и част от хората се пренасочват към тях, когато сезонът свърши. Нямаме ресурс да развием друга дейност освен тази, но и тя самата ни ангажира достатъчно.
Фокус: Има ли перспективи за такъв вид туризъм в България?
Димитър Манев: Този вид туризъм се практикува от около 30 г. в България под различни форми. Навремето се е финансирал и от държавните институции и тогава е имало ясно установени практики и клубове. В днешно време всичко е в ръцете на хората и средствата, с които разполагат. Има достатъчно търговци и фирми, които предлагат екипировка или организирани походи, но каквото зависи от тях е свършено. Остана най-трудната част да се регламентира и да се създадат условията. Заради безстопанствеността и лошата поддръжка на водоемите ни често се появяват затруднения и е факт, че интересите се пренасочиха към по-достъпни дестинации като Гърция, Хърватска и други. Този туризъм е пряко свързан с природата и никой не иска да акостира на мръсни брегове, нерегламентирани къмпинги, както и да гребе през счупени бентове, замърсени участъци и все подобни неща, с които ние сме свикнали по един или друг начин.
Фокус: Идват ли каякари от чужбина?
Димитър Манев: Все още се появяват през пролетния сезон, но определено имат затруднения с информацията и условията тук. Ние лично избягваме да се ангажираме с тях поради по-горе изброените факт. Определено ни е срам от това, което можем да им покажем. Все пак в някои съседски държави се появява ентусиазъм и често вече търсим контакт с цел общи интереси. На мен лично ще ми е по-лесно да получа информация за нивото на водите в дадена държава и да предприема поход натам, когато има как да получа информация от първо лице.
Фокус: Кои са предпочитаните места за спускане?
Димитър Манев: Родопи, Рила и Стара планина са най-често посещаваните, защото имат повече възможности като трасета. През последните години разработваме и трасетата, които са в района на Пирот. Оказа се, че на 100 км. от София в радиус от двайсетина километра има над пет трасета, които са годни за спускане и най-вече са в най-чистия им вид. Зад връх Ком и по поречието на Нишава районите са лишени от цивилизация и почти безлюдни. Природата е все още непокътната и бетоните, хотелите и съоръженията липсват.
Фокус: Всяка година организирате Национален събор „Каяк в бързи води". Как протича един такъв събор? Каква е програмата?
Димитър Манев: Това събитие си е насочено към начинаещите и приятелите ни. Винаги има кратък и неангажиращ състезателен елемент и по подразбиране голямо парти на една от поляните по дефилето.
Фокус: Какво предстои на тазгодишния Национален събор „Каяк в бързи води"? Къде ще бъде проведен?
Димитър Манев: На този етап е планиран по традиция на р. Струма. Иска ни се да можем да го направим и на друга река, но като се замислим колко енергия и ентусиазъм ни костваше да се утвърди този в дефилето често не виждаме логичен път да сменяме дестинацията. Сега предстои един пролетен събор на Стара Река в района на Еленския балкан. Там приятелите ни от Варна развиват трасето и околните реки и е очевидно, че ако има идея и желание не е нужно всичко да лежи на нашите плещи. Както и при нас, така и там вече няколко години организират събитие, което се радва на висока посещаемост. Това най-малко дава пример и предполагам идните години ще се появят подобни и в други градове.
Фокус: Има ли вече хора, които са заявили желание за участие в Националния събор?
Димитър Манев: Все още е рано, защото не е обявено, а и сезона за спускане предстои.
Фокус: Какъв план има Сдружението за 2014г.?
Димитър Манев: Вече пуснахме една изложба в метростанцията на Софийския университет и има още някои планирани събития. Основно си поддържаме тези, които са традиционни и разбира се делата, които водим по случаи, които са свързани с реките.
Фокус: Сдружението се е обявило и като природозащитна организация. С какви проекти се занимавате в момента?
Димитър Манев: Грешно е това, че ни взимат за природозащитна организация и аз лично нямам спомен да сме го афиширали. Самите ние нямаме такъв ресурс и когато работим се обръщаме за съвместна дейност с природозащитни организации, които имат специалисти и хора с практика. Когато очевидно става въпрос за нарушение и унищожаване на нещо, преди всичко има закони и пътеки по администрациите, с които можеш да реагираш. Наш голям плюс е, че обикаляйки по реките много често виждаме, че се случва нещо скрито от погледите на хората и администрациите. Успеем ли да реагираме навреме често резултата е положителен. Така съвместно с колеги успях да спрем проект под яз. Студен кладенец, който тихомълком щеше да унищожи последния течащ участък на реката там.
Фокус: Какви успехи е отбелязвало Сдружението в опазването на околната среда?
Димитър Манев: Практиката показва, че в повечето случаи не трябват протести, а добри юристи. Така беше и когато се борехме с ВЕЦ по Струма. И там, както в още някои наши малки победи, всичко беше благодарение основно на юристите. Каквото зависи от нас го правим. Има ли възможност, помагаме на който е потърсил помощ . Преди всичко първо гледаме да не оставяме следи от присъствието си и да поддържаме чисти местата, на които пребиваваме. Недоумяваме често защо се организират почиствания от групи доброволци за даден район, като те често се афишират с подкрепата на кмет, общински съветници и подобни. Не е ли по-логично да се потърси сметка на стопанина, защо му е в такова състояние поверения район. Малко е лицемерно да се молиш за подкрепа на някой, който е създал условията да има нужда от такива кампании.
Фокус: Как ще коментирате случаят с изграждането на каскадата „Горна Арда"? Какви действия предприе Сдружението?
Димитър Манев: На този етап има движение и то в полза на реката. От инвеститорската фирма дадоха изявление, че каякарите нямат нищо общо с опазването на околната среда и това още повече ни ентусиазира. Не сме против развитието на даден район, ако той има нужда, но в този случай виждаме грубо нарушение и най-вече моралът ни не ни позволява да останем безучастни. Нарушението там е, че Каскадата е планирана върху терен влязъл в Натура 2000. Спекулират и с това, че ще осигурят препитание на над 5000 човека. Най-грубото е, че е обявена тихомълком от министерски съвет, като обект от национално значение. По закон не намираме обектите за производство на енергия да са вписани като обекти, които могат да получат такъв статут. Цялото това нещо се прави в полза на две честни фирми, от които едната дори не е и Българска. Къде тогава е значението на думата "Национален", когато става въпрос за 40 километра непокътнат участък от нашата територия . Може да се развива чудесен и добър туризъм там. Просто трябва да се оправят пътищата и да помогне малко да тръгне туризма. Има достатъчно крепости, язовири и добри маршрути с хубави гледки. Няколко маркировки и облагородени алеи биха създали по-голяма перспектива на местните жители.
Фокус: Получавате ли съдействие от държавата по природозащитните въпроси?
Димитър Манев: Честно казано вече и не търсим. Администрациите са много тромави и често дори не си правят труда да заговорят на нашия език. Крият се зад някаква 50-годишна практика и чакат да им свърши работното време. Полудели са по финансирания и евро проекти, а няма кой да слезе и да глоби рибарите, че цапат навсякъде и тези, които с лека ръка изхвърлят боклуци в коритата.
За всяко нещо им трябва жалби, входящи номера и т.н., за да се размърдат. Същевременно цари пълна безстопанственост. Ситуацията в село Бисер им показа, че няма кой да ги чака, а година след това държавата констатира, че язовирите са лошо подържани. Не се знае въобще чия собственост са, липсват им системите за оповестяване на населението при изтичане на много вода и все подобни случаи. Естествено е нормален човек да загуби доверие в такива администрации, но е тъжно, че страда цялата държава от това и хора като нас не могат да останат безучастни.
Роселина ПЕТКОВА

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус" не носи отговорност за тях

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ