Гола vода

От Виргиния Стаматова на 1.07.2014г.  http://binar.bg/15962/gola-voda/

Шест институции у нас управляват водите, които през последните години напомнят повече на стихия и по-малко на добре управляван ресурс.

Идеята, която от две десетилетия шумно се рекламира в този сектор, e намаляване на държавния и общински дял в полза на частния.

Крайъгълен камък на процеса беше прословутият „воден” заем от Световната банка за организация на приватизацията на ВиК сектора, който ни беше предложен през 1994-та. „Водният” заем преди две десетилетия ни се рекламираше от емисаря на Световната банка (Джон Уилтън) като панацея срещу загубите на вода по мрежата; като ключ към доброто управление в сектора и към получаването на европейска услуга.

Разбира се, от всички тези три условия  получихме само четвъртото – европейските цени, – което, естествено, ни беше спестено в рекламната брошура.

Получихме още и началото на „реформите“, довели до настоящото положение. А него можем да определим като брауново движение, защото свиването на държавния периметър в сектора ВиК само повиши нивото на частния интерес и стесни зоната на потребителските права, както и възможностите за защитата им, а също и свали институционалната отговорност до нивото на колективна безотговорност и непрозрачност.

Двадесет години по-късно реформите във водния сектор продължават. Последните политики са свързани с поетапното приемане на „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023“, която предвижда управлението на ВиК инфраструктурата да премине в ръцете на Асоциация на собствениците на ВиК съоръжения (тези асоциации, макар и нефункциониращи, бяха създадени през 2009-та) поради неяснотите около собствеността на ВиК мрежата.

Подобна асоциация следва да управлява ВиК дружествата, чиято собственост е поделена между няколко общини или между община и държавата. По такъв начин разходите за управление на водата, която е природен ресурс, ще се вдигнат, но дали ще се повиши отговорността на собствениците (на съоръженията), като влязат в асоциация, ако така или иначе не могат да управляват ефективно общия си актив?

А неефективното управление и безстопанственото поведение се заплащат с човешки жертви.

В медиите дори се прокраднаха анархистични тези от рода на „Доброволците се справиха добре във Варна, за какво ни е държава“.  Това би било много „пазарно“, ако не се касаеше за жизнено необходима, скъпо струваща стратегическа суровина (като водата), чиято доставка и безаварийна експлоатация изисква сложни инженерни съоръжения, които пък от своя страна се нуждаят от неевтина и експертна поддръжка. И не на последно място – ако не се налагаше регулация на отношенията между частния сектор и потребителите, които, както е известно, имат противоположни пазарни интереси.

Отсъствието на последователна държавна политика в сектора доведе до безотговорната експолоатация, а тя – малко по малко и в съвкупност с други безотговорности и недомислици – до трагедията в Североизточна България, която като тема вече отшумява в медиите, поради скандалните събития във финансовия сектор.

Похвално е добротворството на доброволците и трябва да им благодарим. Но те не могат в отсъствието на държавата да поемат нейната функция – да наказват престъпниците, да укрепват язовирните стена, да контролират монополистите.

Фактът, че институциите не си вършат работата достатъчно добре, не обезсмисля държавата като такава. А само напомня тъжната истина, че пак не случихме на отговорни политици!

Ето, кои са институциите, които към момента са отговорни за незадоволителното положение на сектора:

- Министерството на регионалното развитие - управлява държавното участие във ВиК дружествата;

- Министерство на околната среда и водите – отговаря за опазването на водите; издава разрешения за концесии на язовирите и контролира концесионерите;

- Министерството на здравеопазването – отговаря за качеството на питейните води;

- Министерството на инвестиционното планиране (сравнително нова институция) – управлява големите проекти в областта на ВиК;

- ДЕКВР – одобрява инвестиционните програми и цените на ВиК услугата за населението и бизнеса;

- местната общинска власт – управлява общинския дял във ВиК дружествата; грижи се за функционирането на инфраструктурата на територията на населените места.