Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 18 декември 2017 г.

Дело за МВЕЦ „Огражден” на р. Лебница, който е спрян благодарение на жалба до МОСВ от Сдружение за дива природа Балкани

Ново Р/О: Ново Р/О, 10229 / 27.7.2010 г.


РЕШЕНИЕ

3915
София, 24.03.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 7297/2009. Document Link Icon


Производството е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. М. Б., срещу решение № 71 от 14.04.2009г. на министъра на околната среда и водите.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за недопустимо и алтернативно поддържа твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Решението е недопустимо, тъй като министърът на околната среда и водите се е произнесъл след изтичането на визирания в чл. 97, ал. 1 АПК срок. Поради това към датата на издаване на оспорения акт решение №6-ОС от 29.01.2009г на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), [населено място], е било влязло в сила. Наред с това жалбата на Сдружение за дива природа Б. до министъра на околната среда и водите е просрочена, дружеството не е надлежно легитимирано и за него липсва правен интерес от оспорване на акта. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Министърът не е отчел, че имотът, предмет на инвестиционно предложение, не попада в границата на защитени територии нито по Закона за защитените територии, нито в границите на защитена зона по Закона за биологичното разнообразие. Не е отчел, че законосъобразно директорът на РИОСВ, с оглед решение №33-П82004г., е преценил, че инвестиционното предложение не оказва значително отрицателно въздействие върху защитената зона. В оспорвания акт липсват доказателства за отрицателното въздействие на инвестиционния проект върху околната среда. Моли съда да отмени оспорвания акт. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – министърът на околната среда и водите, счита същата за неоснователна. Съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие инвестиционни предложения, които попадат изцяло или отчасти в границите на защитена зона и не са изключение по ал. 3, се подлагат на оценка за съвместимост. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че директорът на РИОСВ не е имал правната възможност да откаже съгласуване на инвестиционното предложение. Извършването на оценката за съвместимост с предмета и целите на защитените територии е самостоятелна процедура, различа от тази по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и извършването й не е предпоставяно от наличието на влязло в сила решение по оценка въздействието на околната среда или решение по преценяване на необходимостта от такава оценка. Неоснователно е твърдението, че министърът не е обосновал по какъв начин инвестиционното предложение би могло да окаже отрицателно въздействие върху околната среда в имота, предмет на предложението. Решението само констатира пороците на акта и постановява връщането му за ново произнасяне, поради което не и необходимо излагането на аргументи в тази насока. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 97, ал. 1 АПК. Срокът, визиран в нормата е инструктивен, поради което произнасянето след него не прави решението недопустимо. Наред с това жалбоподателят не може да се позовава на института на мълчаливия отказ, тъй като той е създаден за защита правото на съдебна защита. Моли съда да остави без уважение жалбата.
Заинтересованата страна – директорът на РИОСВ, [населено място], не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Сдружение за дива природа Б., счита жалбата за неоснователна. Решението на министъра на околната среда и водите е законосъобразно и взето в съответствие с изискванията на директива 92/43/ЕО. Излага аргументи, изведени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и Закона за биологичното развитие, че органът, компетентен да издава разрешение по смисъла на чл. 6, §3 от директивата няма оперативна самостоятелност да преценява значимостта на въздействието. Той трябва да гарантира, че няма да бъдат увредени природозащитното състояние на видовете и местообитанията, предмет на опазване, както и възможностите за тяхното възстановяване, там, където се налага. В доклада на жалбоподателя и в решението на директора на РИОСВ липсват оценки на площите на унищожение или увредените местопребивавания и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитената зона. Директорът не е изходил от принципа на предпазливостта и не е преценил вероятността на настъпване на даденото въздействие. С оглед на това и поради недостатъчната информация за природозащитните местостояния и видове, законосъобразно министърът на околната среда и водите е отменил решението на директора на РИОСВ. Моли съда да остави в сила оспорваното решение на министъра на околната среда и водите.
Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят цели реализирането на инвестиционно предложение за изграждане на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) „О." на р. Лебница с водовземане на кота 532м и водоползване на кота 305м. Местоположението на инвестиционното предложение попада в землището на [населено място], единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) 87312, [община] – защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование „О. – Малашево", код BG 0000224. Инвестиционното предложение не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитени територии, но попада в обхвата на чл. 31, ал. 1 на Закона за биологичното разнообразие. За инвестиционното предложение има завършена процедура по глава шеста на Закона за опазване на околната среда с издадено решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда – Решение №33-ПР от 09.04.2004г. на директора на РИОСВ, [населено място].
С оглед на това инвестиционното предложение е обект на процедура по оценка на съвместимост съгласно чл. 14, ал. 1 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие. При осъществяване на тази оценка директорът на РИОСВ е приел, че строителството и експлоатацията на МВЕЦ няма да предизвикат увреждане или фрагментиране на природните местообитания, обект на опазване в защитената зона „О. – Малешево"; няма вероятност реализацията на инвестиционното предложение да повлияе негативно на ключови елементи на защитената зона; да доведе до намаляване на видовете, предмет на опазване, като безпокойството на видовете ще бъде краткотрайно – само за периода на строителството; не се очаква генериране на емисии и отпадъци, във вид и количества, които да окажат отрицателно въздействие върху природните местообитания, популациите и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитените зони; че при строителството и експлоатацията на обекта не се очаква образуването или засилването на ерозионни и свлачищни процеси. Тези негови изводи са обективирани в решение №6-ОС от 29.01.2009г.
Решението е публикувано на интернет страницата на РИОСВ на 02.02.2009г., съгласно извадка за публикуване. С жалба, вх. №48-00-116 от 13.02.2009г., Сдружение за дива природа Б., оспорва заповедта пред министъра на околната среда и водите. В резултат на образуваното административно производство министърът на околната среда и водите е издал оспорваното в настоящото производство решение №71 от 14.04.2009г. С него министърът е приел, че в хода на проведената от директора на РИОСВ процедура, са допуснати нарушения – възложителят на инвестиционния проект не е представил приложение №2, част Б, към чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредба за ОС). Във връзка с т. 1 от част Б на приложение №2 не е представена характеристика на засегнатата територия. С оглед на това директорът на РИОСВ е постановил акта си при непълнота и неточност на подадената информация. Приел е, с оглед на това, че мотивите, визирани в т. 1-3 на решение №6-ОС от 29.01.2009г., са необосновани. Не са използвани всички възможни методи за събиране на информация и не е събрана релевантната информация. Не е отчетена голямата вероятност от фрагментация на природните местообитания и местообитания на видове спрямо първоначалното им състояние, предмет на опазване в зоната. Неоснователно, дейността по изграждане на МВЕЦ, е приета за краткотрайна. Не е отчетено, че в защитената зона се опазват 20 природни местообитания, като и че ще бъдат пряко засегнати местообитанията 91 ЕА крайречни гори от Alnus glutinosa и S. sp., приоритетни за опазване, и 92 СО гори от Platanus orientalis, които формират една от най-качествените крайречни местообитания в страната. Поради липсата на допълнителна информация е приел, че не е ясно как точно е формиран изводът за липса на емисии и отпадъци в количества, които да окажат отрицателно въздействие. Мотивът по т. 5 е приел, че е извън компетентността на директора на РИОСВ. Приел е, че инвестиционното предложение предполага значително въздействие върху р. Лебница, която е ключов елемент на защитената зона. Въз основа на това е направил извода, че решението е постановено без да са отчетени въздействието на инвестиционното предложение върху ключови елементи на зоната и кумулативното въздействие с други предложения. Отменил е решението и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания.
Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на [фирма] за неоснователна по следните съображения:
По твърденията за недействителност на решението на министъра на околната среда и водите:
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че жалбата на Сдружение за дива природа Б. е просрочена. Видно от представените от ответника, и неоспорени от жалбоподателя, доказателства, решението на директора на РИОСВ е обявено на интернет страницата на инспектората на 02.02.2009г. С оглед на това, жалбата е подадена в законния 14-дневен срок. Ирелевантно за допустимостта на жалбата е обстоятелството, че тя е подадена направо пред горестоящия орган, а не чрез издателя на оспорения акт.
Неоснователно е и твърдението, че към датата на произнасяне на министъра на околната среда и водите, решението на директора на РИОСВ е влязло в сила. При подадена жалба, съгласно чл. 90, ал. 1 АПК, административните актове не се изпълняват до решаването на спора от съответния орган. Непроизнасянето на горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 АПК не води до влизане в сила на оспорения по административен ред акт. Срокът е инструктивен, изтичането му не води до погасяване на правото и задължението на горестоящия орган да се произнесе. Непроизнасянето в срок не означава мълчалив отказ, то само открива възможността за защита по съдебен ред. Но при издаден впоследствие нарочен акт, който удовлетворява лицето, задвижило производството пред горестоящия орган, то не би имало интерес от обжалване. Негово е правото след изтичане на визирания в чл. 97, ал. 1 АПК срок да упражни или не правото си на жалба до съда. Жалбоподателят не може да се позовава на чужди субективни права.
Видно от изложеното оспореното решение е валидно. Постановено е в рамките на редовно административно производство.
По твърденията за неправилност на решението:
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че имотът, предмет на инвестиционното предложение, не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Видно от самото решение №6-ОС от 29.01.2009г. на директора на РИОСВ местоположението на инвестиционното предложение е защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна с наименование „О. – Малашево", код BG 0000224. Зоната е включена в списъка на защитените зони с Решение №661/2008г. на Министерския съвет. Този факт не е оспорен от жалбоподателя.
Инвестиционно предложение, попадащо в обхвата на защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, и което не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на тази територия, но може да окаже отрицателно въздействие върху нея, се подлага на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Безспорно е, че предложението не е нито непосредствено свързано, нито необходимо за защитената зона. Безспорно е също така, че процесното предложение не попада и в изключенията на ал. 3 на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. С оглед на това законосъобразен е изводът на административния орган, че процесното инвестиционно предложение подлежи на оценка за съвместимост.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наличието на решение по глава шеста на Закона за опазване на околната среда поставя директора на РИОСВ в невъзможност да откаже съгласуването на инвестиционното предложение, тъй като то би било в противоречие с влязъл в сила индивидуален административен акт – решение №33-П/2004г. Производството по оценка на въздействието върху околната среда и оценката за съвместимост с предмета и целите на защитените зони са две самостоятелни, независими едно от друго производства. Те имат различен предмет, цел и нормативно основание. Оценката на въздействието върху околната среда, съгласно чл. 81, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда, оценява въздействията от инвестиционното предложение върху околната среда като комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти. Оценката за съвместимост е оценка на инвестиционните предложения за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Двете процедури не се намират в отношение на зависимост една от друга. Напротив, съгласно изричната разпоредба на §14, ал. 3 във вр. с ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие в случаите, когато е налице завършена процедура по оценка на въздействието върху околната среда с влязло в сила решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, се извършва оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Както правилно е посочил в решението си министърът на околната среда и водите в този случай оценката на предложението е следвало да бъде извършена съгласно изискванията на глава II на Наредбата за ОС.
Видно от приложеното по делото уведомление, съгласно приложение №1, част Б по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС, жалбоподателят не е представил информация за засегнатите елементи на Националната екологична мрежа, не са описани целите и предмета на предложението, както и необходимостта от изграждането на нова инфраструктура. От приложения регистър на земеделските земи, гори и земи в горския фонд е видно, че са налични дървесни видове на възраст 90 години.
Следователно правилно министърът на околната среда и водите е приел, че компетентният орган е постановил акта си при непълнота на информацията. Вместо да упражни правомощията си по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за ОС и да поиска допълнителна информация директорът на РИОСВ е извършил преценка за допустимостта на предложението и е приел, че няма вероятност за отрицателно въздействие върху защитената територия. Ако беше изпълнил задължението си да постанови акта като събере и прецени в тяхната съвкупност всички относими доказателства, то органът вероятно би достигнал до друг правен извод. В тази насока подробни са аргументите на министъра на околната среда и водите в раздел III на оспореното решение, нито едно от които не е оспорено от жалбоподателя.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че министърът не е обосновал по какъв начин инвестиционното предложение би могло да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони. С оспорваното решение министърът не се произнася по степента на отрицателно въздействие върху защитените зони, т.е. по същество. Предмет на неговия акт е законосъобразността на акта на директора на РИОСВ. Именно защото констатира, че решението на директора на РИОСВ е постановено без да е изяснена фактическата обстановка, т.е. допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат санирани в производството пред него, той отменя акт и връща преписката на директора за ново произнасяне. При това ново разглеждане директорът следва да събере всички релевантни доказателства, да ги цени в тяхната съвкупност и с оглед на това да постанови, при спазване на критериите по чл. 16, ал. 1 от Наредбата за ОС, решение по чл. 18 и чл. 20.
Именно защото наличието или не на отрицателно въздействие не е предмет на оспорения в настоящото производство акт съдът не обсъжда и доводите на заинтересованата страна – Сдружение за диви природа Б., по същество. Неговите възражения във връзка с преценката на отражението, което процесното инвестиционно предложение би имало върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитената зона „О. – Малешево" ще бъдат ценени в производството по проверка законосъобразността на издадения от директора на РИОСВ повторен акт.
Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателя нарушения на оспорвания административен акт не са налице. При извършената служебна проверка на обжалвания административен кът съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за биологичното разнообразие, поради което оспорването на [фирма] следва да бъде отхвърлено.
С оглед изходът от оспорването, съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените поделото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. М. Б., срещу решение № 71 от 14.04.2009г. на министъра на околната среда и водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.


Предишно Р/О: Предишно Р/О, 3915 / 24.3.2010 г.


РЕШЕНИЕ

10229
София, 27.07.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от председателяДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 6326/2010.


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение N 3915 от 24.03.2010 г. по адм. дело N 7297/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се същото да бъде отменено със законните последици от това, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът по делото – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Останалите ответници – РИОСВ, [населено място], и Сдружение за дива природа „Б.", редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу решение N 71 от 14.04.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение N 6-ОС от 2009 год. на директора на РИОСВ – Б. за преценяване вероятната степен на отрицателно въздействие, с което се съгласува инвестиционното предложение на касатора за „Изграждане на МВЕЦ „О." на река Лебница в землището на [населено място], общ. Б., и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган.
По-горестоящият административен орган е изложил съображения, че в хода на проведената от директора на РИОСВ процедура са допуснати съществени нарушения на административнороизвоствените правила, изразяващи се в непредставяне от страна на възложителя на всички изискуеми съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредба за ОС) документи, в резултат на което директорът на РИОСВ е постановил решението си при непълнота и неточност на подадената информация. Наред с това, министърът на околната среда и водите в приел, че мотивите в т. 1-3 на оспореното решение са необосновани, тъй като не са използвани всички възможни методи за събиране на информация и не е събрана цялата относима информация. В заключение е счел, че решението е постановено, без да са отчетени въздействието на инвестиционното предложение върху ключови елементи на зоната и кумулативното въздействие с други предложения. По изложените съображения е постановил оспорения пред първоинстанционния съд акт.
Т. състав на ВАС е приел за неоснователно твърдението, че към датата на произнасяне на министъра на околната среда и водите, решението на директора на РИОСВ вече е било влязло в сила, тъй като непроизнасянето на по-горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК не означава мълчалив отказ, нито води до окончателност на оспорения по административен ред акт, а открива възможността за защита по съдебен ред.
Съдът е направил изводи също така, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Обжалваното решение е правилно, липсват твърдените в касационната жалба отменителни основания.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на института на мълчаливия отказ, който видно от систематичното място на разпоредбата, която го регламентира – чл. 58 от АПК, е приложим единствено в производството по издаване на индивидуални административни актове.
В производството по оспорване по административен ред, непроизнасянето в установения в чл. 97, ал. 1 от АПК срок от по-горестоящия административен орган, дава възможност за оспорване на законосъобразността на административния акт пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 от АПК). При редовно упражнено право на жалба срещу решението на директора на РИОСВ, то същото не е влязло в сила и постановеното контролно решение на министъра на околната среда и водите не е недопустимо, в какъвто смисъл са и мотивите на тричленния състав на ВАС.
Съответен на доказателствата по делото е и изводът на решаващия състав, че имотът, предмет на инвестиционното предложение, попада в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. От данните по делото (стр. 19) – писмото от 14.03.2008 г. от Дирекция „Национална служба за защита на природата", както и от самото решение на директора на РИОСВ в частта относно местоположението на инвестиционното предложение (стр. 28) безспорно се установява, че площта на същото попада в границите на защитена зона „О.-Малешево" с код BG0000224 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение N 661/2008 г. на МС, обн. ДВ, бр. 85/2007 година.
Обосновано е и заключението на първостепенния съд, че процесното инвестиционно предложение не е непосредствено свързано или необходимо за управлението на тази територия, но може да окаже отрицателно въздействие върху нея, както и че няма данни същото да попада в изключенията съгласно чл. 31, ал. 3 от З.. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е направил законосъобразен извод, че е налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 от З. и инвестиционно предложение на кастора следва да се подложи на оценка за съвместимост.
Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че по-горестоящият административен орган не е съобразил действието на решението, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за процесното инвестиционно предложение, тъй като това производство е самостоятелно и независимо от производството по оценка за съвместимостта. Т. състав на ВАС е изложил подробни съображения относно целта, предмета и нормативното основание на двете производства, развиващи се съответно съгласно чл. 81, ал. 5 от ЗООС и чл. 31, ал. 1 от З., и тези правни заключения се споделят напълно от настоящия състав, без да е нужно да се преповтарят отново.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение N 3915 от 24.03.2010 г. по адм. дело N 7297/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
Решението е окончателно.

Особено мнение:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ