Карта на действащите ВЕЦ в България

понеделник, 18 декември 2017 г.

Съдебна практика - решение, позовавщо се на Рамковата директива за водите

РЕШЕНИЕ

1092
София, 28.01.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Нестор Несторов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 8553/2009. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.
    Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 177 от 29.04.2009г., постановено по адм.дело № 865/2008 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № ПО-01-055/02.07.2008 г. на Директора на Б. дирекция „З. район" (БДЗБР) [населено място]. Навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира деловодни разноски.
    Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд.
    Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
    В. административeн съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
    Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
    С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № ПО-01-055/02.07.2008 г. на Директора на БДЗБР, с което на основание чл.68 т.1 във вр. с чл.49 ал.3 т.1 и чл.68 т.3а във вр. с чл.62 ал.1 т.2 и т.3, чл.50 ал.4 т.3 и чл.68 т.4 от Закона за водите (ЗВ) е отказал издаването на разрешително за водовземане и ползване на воден обект р.Лебница, десен приток на р.С., в землището на [населено място], [община], с цел производство на електроенергия, посредством МВЕЦ по заявление вх.№ 725/15.08.2005 г. на жалбодателя.
    Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
    Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е изложил и подробни мотиви, както относно приетите от него за установени факти, така и относно приложението на относимите правни норми с оглед фактите по делото.
    Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е изложил подробни мотиви в които е изложил аргументирано правните си изводи, като е извършил пълна проверка за законосъобразност на обжалвания пред него административен кат по реда на чл.168 АПК. Събранията доказателствен материал е обсъден след съвкупната му преценка, а приетите по делото експертизи са изготвени след като изрично вещите лица са посочили, че са се запознали с материалите по делото, като вещото лице М. е извършил и оглед на място.
    Правилно съдът е приел, че след като в писмото от 15.08.2005 г. [фирма] е коригирал първоначалното си заявление също под № 725 от 18.05.2005 г., като изрично е посочил, че първото заявление следва да се счита за невалидно в частта, фиксираща котата на водохващането, но в приложеното към писмото заявление е уточнил предвидено изграждане само на едно водохващане на р.Лебница – на кота 625.00 м., напорен водопровод с дължина 1850 м. и сграда на централата на кота 605.00 м. е променил първоначално определените параметри. Настоящият състав напълно споделя изводите в първоинстанционното решение, че с това в случая е допуснато нарушение по чл.60 ал.2 т.4 ЗВ. Представеното пред административния орган решение да не се извършва оценка на въздействието на околната среда касае първоначално подаденото заявление, а не коригираното такова. С това решение - № БД-90-ПР/09.08.2005 г. Директорът на РИОСВ Б. е указал на касатора, че при промяна в инвестиционното предложение или на обстоятелството, при което същото е било издадено е следвало да го уведоми в едномесечен срок, но същият не е сторил това. С оглед на това правилно съдът е установил, че административният орган законосъобразно е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл.68 т.4 ЗВ въз основа на представените със заявлението параметри.
    Правилен е и изводът на съда, че в обжалвания пред него административен акт в съответствие с материалния закон е прието, че с изграждането на МВЕЦ на водния обект - р.Лебница ще настъпи трайна промяна в естественото му състояние, което ще доведе до определянето му като модифициран, съгласно чл.156б ал.1 т.1 б. „г" ЗВ. Този извод е базиран на приетите по делото доказателства, включително въз основа на назначените по делото експертизи, от които безспорно се установява, че евентуалното реализиране на инвестиционното предложение на касатора ще промени естественото състояние на водния обект в този участък, както и ще доведе до съществено и трайно нарушаване на екологичното и биологичното равновесие в този участък. Речната екосистема в района на водоема ще се промени коренно, ще намалее биологичното разнообразие, крайречната растителност – елшова гора ще бъде изцяло залята с вода и ще изгние.
    Следователно правилно е прието в обжалваното решение, че в случая след като се е съобразил с Рамкова директива 2000/60/ЕС и наличието на предпоставките на чл.68 т.3а във вр. с чл.62 т.3 ЗВ постановеният отказ да се издаде исканото разрешително е в съответствие с материалния закон.
    Обосновано съдът е приел, че при наличието на влезли в сила предходни разрешителни за водовземане и ползване на воден обект, режимът на работа на МВЕЦ на изравнени води, съгласно инвестиционното намерение на касатора не осигурява и не гарантира постоянно протичане на води във водния обект, необходими за удовлетворяване на приоритетно водовземане по смисъла на чл.50 ал.4 т.3 ЗВ, като свободното количество вода е крайно недостатъчно за работата на разположените по-долу МВЕЦ-ове.
    Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
    По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177/29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 865/2008 г. по описа на Административен съд Благовград.
Решението е окончателно.

Особено мнение:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ