85 % ОТ БЪЛГАРИТЕ ВЯРВАТ, ЧЕ ПРИРОДАТА Е НАЙ-ВАЖНА
ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИМ ИДЕНТИЧНОСТ
Отношението и ангажираността към опазването на природата се превръщат във
важен елемент от националната идентичност на българите. Темата за опазването
на природата става част от ежедневието на хората и вече оказва влияние върху
възприятията им по отношение на ключови проблеми на обществото и бизнеса.
Това показват данни от социологическо проучване, проведено в периода
декември 2016 - януари 2017 от ЕСТАТ ЕООД в рамките на проект „За Балкана и
хората". Проучването изследва нагласите на хората в районите на действие на
проекта – Западен и Централен Балкан, както и нагласите на национално ниво за
развитие на бизнес в хармония с опазената природа.
За 87 % от българите опазената природа помага за развитието на малкия и
среден бизнес, а семейните ферми и малкият туристически бизнес подкрепят
икономическото развитие и могат да бъдат основен поминък за планинските
райони. Още по-висок процент (над 94%) смятат, че икономическият растеж не
бива да застрашава природата, а бизнесът трябва да отделя средства за
опазването й (пари, доброволен труд или друго).
Въпреки негативните кампании срещу защитените територии и зони в България в
последните 10 години, 73% от хората, живеещи в близост до зони от Натура
2000, природни и национални паркове смятат, че те не са ограничаващ фактор, а
напротив благоприятстват развитието на бизнеса. В същото време едва за 8% от
анкетираните, туризмът в ценни природни територии трябва да се развива
чрез изграждане на инфраструктура, независимо от рисковете за природата.
Според 71% това трябва да става чрез предоставяне на целогодишни услуги,
свързани с посещаване на места със запазена природа.
Проучването показва, че 64% от анкетираните възприемат природозащитните и
екологичните организации като източниците на информация по въпроси,
свързани с опазването на природата в България, на които имат най-голямо
доверие. Финансирането на НПО, защитаващи обществения интерес, трябва да
става поне чрез два източника, основният от които е държавата (60%). Като
източници на финансиране са посочени също международни организации (46%),
проектната дейност (45%), общините (36%) и частният бизнес (35%). Нуждата от
гарантиране на съществуването им чрез държавно финансиране е белег за
важността на организациите в НПО сектора.
В процеса на прехода към зелена икономика, противопоставянето на
икономическото развитие и опазването на природата вече не е състоятелно.
Именно затова и фокусът на проект „За Балкана и хората" бе върху осъзнаването
на икономическите ползи от опазването на природния капитал, подкрепа за
семейния бизнес, щадящ биоразнообразието и създаването на работни места в
обезлюдяващи селски райони, работата за промяна на политиките и търсенето
на възможност за прилагане на модели за устойчиво развитие и в други райони
на страната.
ПРОЕКТ ЗА БАЛКАНА
ЗА НАЦИОНАЛНАТА ИМ ИДЕНТИЧНОСТ
Отношението и ангажираността към опазването на природата се превръщат във
важен елемент от националната идентичност на българите. Темата за опазването
на природата става част от ежедневието на хората и вече оказва влияние върху
възприятията им по отношение на ключови проблеми на обществото и бизнеса.
Това показват данни от социологическо проучване, проведено в периода
декември 2016 - януари 2017 от ЕСТАТ ЕООД в рамките на проект „За Балкана и
хората". Проучването изследва нагласите на хората в районите на действие на
проекта – Западен и Централен Балкан, както и нагласите на национално ниво за
развитие на бизнес в хармония с опазената природа.
За 87 % от българите опазената природа помага за развитието на малкия и
среден бизнес, а семейните ферми и малкият туристически бизнес подкрепят
икономическото развитие и могат да бъдат основен поминък за планинските
райони. Още по-висок процент (над 94%) смятат, че икономическият растеж не
бива да застрашава природата, а бизнесът трябва да отделя средства за
опазването й (пари, доброволен труд или друго).
Въпреки негативните кампании срещу защитените територии и зони в България в
последните 10 години, 73% от хората, живеещи в близост до зони от Натура
2000, природни и национални паркове смятат, че те не са ограничаващ фактор, а
напротив благоприятстват развитието на бизнеса. В същото време едва за 8% от
анкетираните, туризмът в ценни природни територии трябва да се развива
чрез изграждане на инфраструктура, независимо от рисковете за природата.
Според 71% това трябва да става чрез предоставяне на целогодишни услуги,
свързани с посещаване на места със запазена природа.
Проучването показва, че 64% от анкетираните възприемат природозащитните и
екологичните организации като източниците на информация по въпроси,
свързани с опазването на природата в България, на които имат най-голямо
доверие. Финансирането на НПО, защитаващи обществения интерес, трябва да
става поне чрез два източника, основният от които е държавата (60%). Като
източници на финансиране са посочени също международни организации (46%),
проектната дейност (45%), общините (36%) и частният бизнес (35%). Нуждата от
гарантиране на съществуването им чрез държавно финансиране е белег за
важността на организациите в НПО сектора.
В процеса на прехода към зелена икономика, противопоставянето на
икономическото развитие и опазването на природата вече не е състоятелно.
Именно затова и фокусът на проект „За Балкана и хората" бе върху осъзнаването
на икономическите ползи от опазването на природния капитал, подкрепа за
семейния бизнес, щадящ биоразнообразието и създаването на работни места в
обезлюдяващи селски райони, работата за промяна на политиките и търсенето
на възможност за прилагане на модели за устойчиво развитие и в други райони
на страната.
ПРОЕКТ ЗА БАЛКАНА
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар