Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 28 декември 2016 г.

Сухата река преля

Един текст, публикуваме го, защото е по темата, а не защото сме съгласни с всичко написано

http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Suhata-reka-prelia_364452.html

АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 юли 2014 в 12:27

 

Наводненията през изминалите седмици се превърнаха в неоспорима диагноза за състоянието на България. Незаконно строителство, нерегламентирани сметища, некомпетентност, корупция и преди всичко дълбока деградация на социалната инфраструктура – всичко това ни коства човешки живот и огромни материални щети.

Съществуващото законодателство, както и огромното количество подзаконови актове, регулиращи строителството и околната среда, продължават да не се прилагат. Вместо това, всички системи, които би трябвало да осигурят качеството и сигурността на живота и собствеността ни, се оказват формални, неприложими или напълно компрометирани заради агресивни корпоративни и лични интереси.

Почти всички изводи, свързани с нанесените от наводненията щети, се отнасят в същата степен и за политическия ни живот. Некачественото управление, деградацията, корупцията и отказът от ефективно прилагане на закона водят до щети, напомнящи разрушителния характер на наводненията.

В основата стои не само непознаването на управленската реалност, а преди всичко – дълбокият и непреодолим политически цинизъм в отношението към качеството на човешкия живот. Липсата на системни, организирани усилия за превенция на рисковете, съчетана с безогледната безотговорност на управляващите, водят до щети, чието трайно преодоляване ще изисква поне няколко години, дори и процеса на възстановяване да започне незабавно.

Мерките за превенция и неутрализирането на рисковете от наводненията са неразделна част от ефективното управление. Проблемът не е в липсата на правила, а в непреодолимата неспособност последователно да бъде прилаган закона. Периодично се правят отчети и анализи, (в сухо време!) приемат се планове за управление на риска от наводнения и природни бедствия и така докато съответното събитие не настъпи. Когато това се случи, всички негласно разчитат на спонтанната солидарност на хората, на готовността на всеки да помогне и така да компенсира, поне отчасти, липсата на предвидима среда за управление. В останалото време, дори и да не го признаваме гласно, продължаваме да възпроизвеждаме една и съща фаталистка нагласа. В нейната основа стои разбирането, че страната ни се намира в такова състояние, че заплахите могат да дойдат отвсякъде и не можем нито да ги спрем, нито да ги избегнем. Остава ни само да разчитаме, че и този път бедата ще ни подмине.

Наистина ли никой не виждаше рисковете при формирането на парламентарното мнозинство и правителството Орешарски? Преди малко повече от година имаше ли някой, който да смята, че подобна конструкция би могла да завърши успешно мандата си? Да повярваме ли, че мнозинството от българските граждани бяха убедени в това, че именно тези политически партии, подредени по този начин, ще успеят да гарантират ефективното постигане на прокламираните от правителството цели? И защо продължаваме да се изненадваме от това, че след като една година наблюдавахме тази политическа купеста, градоносна облачност, ще достигнем до сегашния потоп?

Не е вярно, че подобни наводнения не могат да бъдат прогнозирани или ефективно неутрализирани. Атипичните метеорологични явления, свързани преди всичко с по-големи количества дъжд и по-голяма интензивност, са само един от елементите на тези рискове. Прогнозирането на тези явления е трудно и несигурно. Но, извън метеорологичните феномени, остават всички останали възможности за въздействие, а именно тук сме свидетели на пълен и системен провал.

В много редки случаи сме свидетели на уникални метеорологични или политически събития. Дори и тогава, колкото и необичайни или мощни да са подобни феномени, те подлежат на управление или поне на ограничаване на щетите чрез последователни и предварително планирани действия.

Другият основен фактор на наводненията е неефективното управление на водните ресурси и по-специално на различните видове водоеми. Много преди наводнението в Цар Калоян беше ясно, че липсата на ефективно управление на тези водоеми представлява системен риск за живота, здравето и собствеността на съседните населени места. Липсата на възможност за платежоспобно търсене на вода за напояване, при доминиращия модел на управленска култура, води до запазване на високи нива на водите във водоемите. А оттук до приливната вълна при неправомерно или неизбежно преливане остава само една крачка.Този риск изцяло подлежи на прогноза и ефективно управление, но както и в много сфери, почти нищо не е направено в тази насока.

Съществена част от наводненията през последните седмици нанесоха щети в рамките на дерета и коритата на пресъхнали реки. Най-тежките разрушения бяха нанесени там, където деретата се оказаха непочистени или застроени. Можем да повтаряме безкрай фразата, че където е текло пак ще тече, но не и да оценим риска падналият дъжд да се насочи към коритото на най-близката пресъхнала река. Когато водата е тръгнала, вече е късно да препречим пътя й. Можем да разчитаме само на това да променим посоката й и да защитим малко по-голяма част от земеделската продукция или собствеността на хората.

Политическият живот в България оставя своите следи. Историческата карта на българската политика включва много пресъхнали реки и препречени дерета. Високите приливни вълни на политическото действие оставиха след себе си много белези, дълбоки коловози, но и променен релеф. Протестната вълна от последните месеци също промени политическата топография, показвайки, че новите протестиращи могат да използват символите на предишни протести, но чертаят собствени пътища. Приливът на гражданска енергия бе потушен, заглушен и пренебрегнат, но неговата енергия не бе изчерпана или компрометирана. Той промени формите на протест и създаде среда, в която много по-бързо може да бъде мобилизиран съществуващия протестен потенциал.

Всяко наводнение променя средата, в която ще навлезе следващият прилив. Там където се случиха големите наводнения през последните години, възможността за следващо наводнение нарасна. Още повече там, където последвалите мерки не бяха адекватни или самите усилия за разчистване задълбочиха щетите. Високият приток на вода увеличи задръстванията на непочистените дерета и речните корита. Освен разрушените съоръжения, високите води промениха и посоката, в която могат да бъдат очаквани следващите разливи. Нужна е нова оценка на риска, а не само на нанесените щети. Нужно е ново планиране и управление и то не само там, където придошлите води разрушиха зле поддържаната инфрастрктура. Защото ако това не се случи незабавно, следващите наводнения отново ще се окажат бедствия.

Сухите реки в българската политика изглеждат задръстени и занемарени от незаконно самонастаняване след поредица от лични и групови провали. Те бяха формирани не от политиците, а от гражданската енергия, насочена към модернизирането на България и волята за изграждане на истинска демокрация и установяване на справедливост. Всеки следващ прилив на гражданска енергия може да изпълни тези пресъхнали корита с нова енергия. Не ни остава нищо друго освен това да се надяваме, че енергията на протеста отново ще разчисти наносите от безотговорност и корупция, променяйки насоката на българския политически живот.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ