СТРОЯТ МАЛКА ВЕЦ КРАЙ МЕЗДРА - Модерна Враца

СТРОЯТ МАЛКА ВЕЦ КРАЙ МЕЗДРА - Модерна Враца
Правителството, на заседанието си на 9 януари 2013г., учреди възмездно безсрочно право на строеж в полза на дружеството с ограничена отговорност Царевец върху имот публична държавна собственост, за първия етап от строителството на малка ВЕЦ на р. Искър. Теренът от почти 2 дка се намира в землището на с. Ослен Криводол, община Мездра. Предвижда се на него да бъде изградена ниско напорна деривационна централа на течащи води, състояща се от преливник (преграден яз), водовземно съоръжение и рибен проход, утайник, горен деривационен канал, сграда на МВЕЦ, долна вада, оградна и предпазна дига.

Очаква се покачване на речните нива почти в цялата страна

От Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_129419.html
24 Юли 2014 г.

През следващото денонощие се очаква покачване на речните нива почти в цялата страна. По прогноза на НИМХ днес на много места в страната ще има валежи, по-значителни в централните и източните райони. Количествата ще са между 10 и 20 л/кв.м, като на изолирани места е възможно и повече.

В резултат на падналите в последните дни валежи, повърхностният почвен слой е преовлажнен, което е предпоставка за увеличен повърхностен отток. Това ще доведе до по-съществени повишения в средните и долни течения на Дунавските реки, поречията Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, като по-значителни по река Росица, Русенски Лом, южно-черноморските реки, горното течение на Тунджа и средното течение на Марица, по-значителни при родопските й притоци, при Струма(по-значително по река Джерман) и Места. Не са изключени локални, поройни наводнения, вследствие на повишената почвена влажност, интензивни валежи и/или действието на нарушители на речния отток.

В петък съществени валежи не се очакват. В събота на отделни места, главно в Западна България, ще превали с очаквани количества от 1-2 до 6-7 л/кв.м.

Оперативното звено на МОСВ продължава да е в режим на повишена активност.

Източник: МОСВ

Община Eлена с проект за почистване на реката

от в-к Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=35658

Публикувана в брой: 127 / 2014-07-09

Около 270 хил. лв. ще са необходими за почистване на 2 км от коритото на река Еленска. Общината изготви работен проект за проблемния участък, но не разполага със собствени средства за дейностите по почистването му. Затова изпрати искане за финансиране до Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване при Министерски съвет. В централната градска част с изграждането на колектора реката е укротена с високи подпорни стени и през последните години общината редовно я почиства през пролетта от наноси и обраствания. Особено голям е обаче рискът от заливане на промишлената зона на град Елена, а почистване на реката в този район не е извършвано от десетилетия. Големите количества наноси и обрастването с растителност най-вече на бреговете силно са стеснили речното корито. Проектът на общината е една добра превантивна мярка за недопускане на бедствени ситуации от р. Еленска, която събира води високо от Балкана. Мария СИМЕОНОВА

Архивите и спомените оживяват: Община Благоевград събира снимки и материали за наводнението през 1954 г., ще прави изложба

1 юли 2014 14:21  2 коментара   1997 прочита
http://www.struma.com/obshtestvo/arhivite-i-spomenite-ojivyavat-obshtina-blagoevgrad-subira-snimki-i-materiali_56968/

Община Благоевград организира съвместно с Регионален исторически музей и Държавен архив кампания по набирането на документи и снимков материал за опустошителното наводнение в града през 1954 г. С архивните материали ще бъде организирана изложба.

На 2 юли 2014 г. се навършват 60 години от най-голямото в историята на Благоевград наводнение, взело 13 жертви и причинило непоправими разрушения. На този ден през 1954 г. река Джумайска Бистрица, която пресича града, полудява. Воден талаз висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи - 13 жертви, 58 наводнени къщи, от които 31 напълно негодни за обитаване.

Още на другия ден благоевградчани започват работа по отстраняване на щетите. Мобилизирани са всички мъже от 18 до 60 години, но наравно с тях участват и много жени и деца, които работят денонощно за разчистването на града. На 23 юли 1954 г. с Постановление на Министерски съвет са отпуснати милиони левове за възстановяване на града и помощ за пострадалите семейства, останали без покрив и прехрана. От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски, които работят денонощно.

В знак на признателност към всички съграждани, помогнали за възстановяването на Благоевград и към всички доброволци, включили се в изграждането на голяма част от днешния облик на града, Община Благоевград предвижда за 23 юли множество инициативи.

Приканват се всички, които разполагат с архивни материали за наводнението и отстраняването на последицитее от него, да ги предоставят в Регионален исторически музей или да се свържат за допълнителна информация със Снежана Захариева, представител на музея на тел. 0893/413 489 до 15. 08. 2014г.

Гола vода

От Виргиния Стаматова на 1.07.2014г.  http://binar.bg/15962/gola-voda/

Шест институции у нас управляват водите, които през последните години напомнят повече на стихия и по-малко на добре управляван ресурс.

Идеята, която от две десетилетия шумно се рекламира в този сектор, e намаляване на държавния и общински дял в полза на частния.

Крайъгълен камък на процеса беше прословутият „воден” заем от Световната банка за организация на приватизацията на ВиК сектора, който ни беше предложен през 1994-та. „Водният” заем преди две десетилетия ни се рекламираше от емисаря на Световната банка (Джон Уилтън) като панацея срещу загубите на вода по мрежата; като ключ към доброто управление в сектора и към получаването на европейска услуга.

Разбира се, от всички тези три условия  получихме само четвъртото – европейските цени, – което, естествено, ни беше спестено в рекламната брошура.

Получихме още и началото на „реформите“, довели до настоящото положение. А него можем да определим като брауново движение, защото свиването на държавния периметър в сектора ВиК само повиши нивото на частния интерес и стесни зоната на потребителските права, както и възможностите за защитата им, а също и свали институционалната отговорност до нивото на колективна безотговорност и непрозрачност.

Двадесет години по-късно реформите във водния сектор продължават. Последните политики са свързани с поетапното приемане на „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023“, която предвижда управлението на ВиК инфраструктурата да премине в ръцете на Асоциация на собствениците на ВиК съоръжения (тези асоциации, макар и нефункциониращи, бяха създадени през 2009-та) поради неяснотите около собствеността на ВиК мрежата.

Подобна асоциация следва да управлява ВиК дружествата, чиято собственост е поделена между няколко общини или между община и държавата. По такъв начин разходите за управление на водата, която е природен ресурс, ще се вдигнат, но дали ще се повиши отговорността на собствениците (на съоръженията), като влязат в асоциация, ако така или иначе не могат да управляват ефективно общия си актив?

А неефективното управление и безстопанственото поведение се заплащат с човешки жертви.

В медиите дори се прокраднаха анархистични тези от рода на „Доброволците се справиха добре във Варна, за какво ни е държава“.  Това би било много „пазарно“, ако не се касаеше за жизнено необходима, скъпо струваща стратегическа суровина (като водата), чиято доставка и безаварийна експлоатация изисква сложни инженерни съоръжения, които пък от своя страна се нуждаят от неевтина и експертна поддръжка. И не на последно място – ако не се налагаше регулация на отношенията между частния сектор и потребителите, които, както е известно, имат противоположни пазарни интереси.

Отсъствието на последователна държавна политика в сектора доведе до безотговорната експолоатация, а тя – малко по малко и в съвкупност с други безотговорности и недомислици – до трагедията в Североизточна България, която като тема вече отшумява в медиите, поради скандалните събития във финансовия сектор.

Похвално е добротворството на доброволците и трябва да им благодарим. Но те не могат в отсъствието на държавата да поемат нейната функция – да наказват престъпниците, да укрепват язовирните стена, да контролират монополистите.

Фактът, че институциите не си вършат работата достатъчно добре, не обезсмисля държавата като такава. А само напомня тъжната истина, че пак не случихме на отговорни политици!

Ето, кои са институциите, които към момента са отговорни за незадоволителното положение на сектора:

- Министерството на регионалното развитие - управлява държавното участие във ВиК дружествата;

- Министерство на околната среда и водите – отговаря за опазването на водите; издава разрешения за концесии на язовирите и контролира концесионерите;

- Министерството на здравеопазването – отговаря за качеството на питейните води;

- Министерството на инвестиционното планиране (сравнително нова институция) – управлява големите проекти в областта на ВиК;

- ДЕКВР – одобрява инвестиционните програми и цените на ВиК услугата за населението и бизнеса;

- местната общинска власт – управлява общинския дял във ВиК дружествата; грижи се за функционирането на инфраструктурата на територията на населените места.

Битовите абонати плащат вместо моловете за отвеждане на дъждовните води

От Виргиния Стаматова  Радио БИНАР 30.06.2014

http://binar.bg/15971/bitovite-abonati-plashhat-vmesto-molovete-za-otvezhdane-na-dazhdovnite-vodi/

Разговаряме с председателя на Българската асоциация по водите (БАВ), инж. Иван Иванов за състоянието на ВиК инфраструктурата у нас.

Инж. Иванов, какво е състоянието на канализационната инфраструктура у нас и в София в частност?

У нас е тенденция да се започва строеж на сгради без да е изградена прилежащата инфраструктура, а застрояването изпреварва многократно инженерната инфраструктура. Респективно – тя не е достатъчна като капацитет и не може да изпълнява своите функции. 78% от населението на България е канализирано; в София няма канализация в южните квартали по Витошката яка (Бояна, Бистрица, Симеоново) и в Северните квартали, бивши села.

В Банкя също няма канализация, но в момента се изгражда. А там, където има канализация – голяма част е незаконно строена. Централната част на София е добре канализирана, като тази инфраструктура се поддържа от ВиК оператора. Доколко добре – може да се спори, но все пак има поддръжка, което гарантира, че тя функционира сравнително нормално.

В България се строи смесен тип канализация. Тя отвежда битовите води и при дъжд поема голяма част от него, но преди всичко се разчита на дерета и реки, т.е. те трябва да бъдат разчистени и техните корита да бъдат добре поддържани, за да сме сигурни, че ще отведат водата към по-големите реки и няма да има проблеми.

Това обаче не се случва навсякъде и не е толкова лесна задача, тъй като отново изисква средства. Моето наблюдение е, че през последните години общините осъзнават тази необходимост и с наличните средства успяват да изчистят централните и кварталните поречия на реки и дерета, но извън градовете не се чистят деретата и в края на краищата рискът остава, защото там се подприщват водите и може да се получи наводнение.

За да функционира добре канализацията, трябва да се почистват и т.нар.  “улични оттоци” (каналите). Има спор кой трябва да ги поддържа – дали ВиК операторите или фирмите, които поддържат пътната настилка, защото те са част от пътищата. За съжаление, не се почистват достатъчно добре и не навсякъде.

Това създава ли опасност от наводнения при дъжд?

Много често се слагат решетки; те са метални и изчезват. В края на краищата, това го плащаме всички ние, а друг се облагодетелства.

Големите магазини с големите паркинги също повишават риска от наводнения. Въпреки, че в по-голямата си част са длъжни да осигурят дренажни системи, които да задържат временно дъждовните води, все пак това е асфалтирана площ, която не може да попива цялото количество на дъждовната вода и тя отива в канализацията и върху пътните платна.

Има предвидено те да заплащат такса “дъжд”, но поради естеството или наименованието на тази такса, никой не се осмелява да я налага, а разходите за почистването и отвеждането на тези дъждовни води от паркингите на големите магазини ги плащат битовите потребители. Трябва да се действа малко по-смело, защото в един момент всички компромиси с това да не нарушим интереса на един или друг или с това, че някое лоби си налага своето решение, водят до подобни инциденти, каквито видяхме, че се случиха във Варна.

Кой трябва да поддържа канализационната система? Каква е практиката в други държави от ЕС?

Според мен отговорността в края на краищата пада върху общината. Тя трябва да намери начин да възложи изпълнението на ВиК оператора или на дружеството, което поддържа пътните настилки. Естествено всичко опира до това откъде ще дойдат средствата. Когато поддръжката се прави от ВиК операторите, парите идват през цената на водата.

Ние и сега плащаме такса за канализационни услуги. Какво плащаме реално?

Цената е нереалистично ниска. Има едно кръстосано субсидиране между услугите, т.е. плащайки за вода, част от средствата отиват за финансиране на дейностите по поддръжка на канализацията. Смятам, че с новите бизнес планове през 2016-та година това трябва да бъде решено: когато плащаме за услугата “отвеждане на отпадъчни води”, вътре да бъдат заложени всички тези превантивни и реактивни дейности и те да се отразят в цената, т.е. ще има поскъпване на цената на водата през компонента “пречистване и отвеждане на отпадъчните води”.

Но това поскъпване на водата е неминуемо от гледна точка на сигурността?

Ако искаме качествена услуга, това трябва да се случи. Не съм радетел на това непременно да има увеличение на цените и смятам, че има резерви, с които да се покрият други нужди, но конкретно за “пречистване и отвеждане на водите”, считам, че цените са силно занижени, защото от години не са извършвани тези дейности и разходите, които са отразявани, не са влизали в цените.

В България нормите за проектиране на канализация съществуват отдавна и не бяха променяни повече от 30 години. Преди около 2 години се направи промяна. Някои проектанти изразиха съмнения дали тя е качествена, но аз смятам, че с нея се внесоха доста добри практики, например при приемането на една канализация задължително да се минава с камера и да се вижда дали тя е правилно положена, защото има много примери на новопостроени канализации, които не са изпълнени по проекта и не работят. Вече това е задължение и трябва да се прилага от тази година във всички нови проекти.

Един “отток” освен решетка има и тяло. Почистването на решетката не гарантира изправност на уличната канализация. Фирмите, които поддържат пътищата, в желанието си да си улеснят работата минават и асфалтират и тези “оттоци”. Това също е предпоставка за наводнения, затова мисля, че е най-добре уличната канализация да се поддържа от ВиК фирмите и това да се заплаща през цената на водата.

Негативният резултат – по-висока цена или по-нискокачествена услуга идва при крайния потребител – битовия клиент, но той не може да го усети пряко и затова не реагира на подобни проблеми.

Какво е състоянието на язовир “Бели Искър”, който е основен за София? Има ли нужда от неотложни ремонти?

Язовир “Бели Искър” има нужда от рехабилитация, най-вече, за да бъде укрепен и да може да издържи на земетресения от висока степен. Тази рехабилитация доказано трябва да бъде извършена и “Софийска вода” са заложили средства най-малко за началото на проектирането на рехабилитацията в техния бизнес план.

Има един казус със собствеността, който още не е уреден, за да се започне по същество този проект. Но язовир “Бели Искър” според мен е един от многото, които имат нужда от подобна рехабилитация и е необходима държавна политика и финансиране, за да се случи тази рехабилитация, защото това е доста голяма инвестиция и ако бъде поета изцяло чрез цената на ВиК услугите, ще поеме доста голям процент, а да не кажа и почти 100% от инвестиционната програма на всяко ВиК дружество, което има язовир.

Не искам да звуча нито прекалено тревожно, нито успокояващо – язовир “Бели Искър” има нужда от рехабилитация, но тя не е нито толкова належаща, нито толкова обезпокояваща, но и не трябва да остава само като идея.

Кои са останалите язовири, които се нуждаят от рехабилитация?

За останалите в Годишния доклад, който излезе през април, прочетохме, че десетки язовири се нуждаят от спешна рехабилитация. Големият проблем е кой е отговорен и кой ще финансира. Надявам се в тези постоянни политически промени и напрежения, все пак експертно да се взимат решения и да не се пренебрегва този проблем.

Ние от БАВ винаги сме настоявали отрасъла да има централизирана структура на управление, като например агенция (бел.ред. държавна агенция) или да се съберат повече дейности в едно министерство, защото мислим, че разпиляването на водния сектор в различни министерства, се получава един вакум в някои от дейностите и липса на решения.

След 2 години съдебни битки: ВиК Кресна спечели делото срещу частна ВЕЦ, която трябва да плаща

От в. Струма  23 юни 2014 14:30  3 коментара   3363 прочита http://www.struma.com/obshtestvo/sled-2-godini-sudebni-bitki-vik-kresna-razbi-meracite-na_56566/ Тежка победа след почти 2 години съдебни битки извоюва общинско дружество ВиК в Кресна, оглавявано от Иван Атанасов, в петък Върховният касационен съд отхвърли жалбата на мажоритарния собственик "Кресна Електрик" и на частен МВЕЦ Тодор Димов, в която той искаше от съда да спре плащанията си към местното водно дружество, определени с договор и да се освободи от натрупаните към ВиК Кресна дългове. В жалбата си Тодор Димов поиска унищожаване на договора от 2009 година с предмет -доставка на вода за производство на ел. енергия до МВЕЦ "Кресна и местността "Подината", тъй като договорът бил сключен в условия на при заплашване на фирмата му. След като ВиК Кресна извървя тежкия път от няколко съдебни инстанции се стигна до последната ВКС, съдът не прие жалбата на Димов, заявявайки, че той не е намерил доказателства за това, че е бил заплашван, което според него е било единственото, мотивирало го да сключи договора си с общинското дружество в Кресна. Решението на ВКС е категорично и не подлежи на обжалване. Собственикът на дружество "Кресна Електрик" Т. Димов трябва незабавно да плати натрупаните около 60 000 лева дългове към дружество ВиК в Кресна, заедно с разноските по делата, направени заради неговите жалби. Новината за своеобразната победа на ВиК дружеството в Кресна се разнесе мълниеносно днес. Потърсихме за коментар директора Ив. Атанасов. Ето какво заяви той : Удовлетворен съм от съдебното решение, още едно доказателство, че трябва да имаме доверие на българската съдебна система. Дружеството претърпя загуби, заради отказа на Димов да си праща уговорените в договора суми, той поиска от мен да сключим нов договор при нови условия и след категоричния ми отказ поведохме една изтощителна съдебна битка, която за щастие спечелихме". П. Петров