ВЕЦ на Река Канина

http://riosvbl.org/ - Май не работи

 

Доклад за инвестиционно предложение за изграждане на на МВЕЦ "Канина 1" и МВЕЦ "Канина 2" на река Канина, ляв приток на река Места, землище на с. Ковачевица, с. Горно Дряново и с. Лещен, община Гърмен, област Благоевград

Доклад за инвестиционно предложение за изграждане на Изграждане на МВЕЦ "Канина 1" и МВЕЦ "Канина 2" на река Канина, ляв приток на река Места, землище на с. Ковачевица, с. Горно Дряново и с. Лещен, община Гърмен, област Благоевград

 

Понеделник, 06 Юни 2011 00:00

В РИОСВ – Благоевград е представен доклад във връзка с чл. 23, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционно предложение за: «Изграждане на МВЕЦ "Канина 1" и МВЕЦ "Канина 2" на река Канина, ляв приток на река Места, землище на с. Ковачевица, с. Горно Дряново и с. Лещен, община Гърмен, област Благоевград". Във връзка с провеждането на консултации с обществеността, съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата и на основание чл.25 ал.2 от същата, в срок 30 дни от публикуването на съобщението за доклада по ОС (до шести юли 2011 г.) , всички заинтересовани лица могат да депозират в РИОСВ-Благоевград писмени мотивирани становища по инвестиционното предложение и доклада по ОС. От тук можете да изтеглите: 1. Доклад за съвместимостта в doc формат 2. Приложения към доклада в doc формат

Снимки от строеж на ВЕЦ на Влахинска река

  

WWF обжалва строителство на ВЕЦ по река Искър

Последна промяна в 15:20 на 12 ное 2012, 725 прочитания; Дневник

Световният фонд за дивата природа (WWF) в България обжалва пред Върховният административен съд решение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което се позволява изграждане на четири водноелектрически централи – част от каскадата "Среден Искър".


Решението на МОСВ застрашава съществуването на Искърския пролом, е позицията на природозащитниците. Конкретната причина за жалбата всъщност е реализацията на четирите централи, която противоречи на действащото законодателство, налагащо строги ограничения при изграждането на нови мощности (Закона за водите и Плановете за управление на водните басейни). Засегнати са части от четири зони от Натура 2000 – Врачански Балкан, Искърски пролом, Западна Стара планина и Предбалкан и защитена зона "Понор", посочи за "Дневник" Любомир Костадинов, експерт програма "Води" на WWF.

"Въпреки ясната забрана в плановете за управление на речни басейни, строителството на електроцентрали се допуска от администрацията без правно основание. Регионалните инспекции по околна среда и води често дават зелена светлина на проекти за ВЕЦ с нелогични мотиви като например т.нар. заварено положение, което легализира недопустими от икономическа и екологична гледна точка обекти," твърдят от WWF.

Четирите ВЕЦ в Искърския пролом са част от каскада "Среден Искър", която се състои от девет централи. През 2008 г. дейността на тази каскада причини унищожаването на речна фауна в протежение на 40 км от река Искър. Това стана заради занижен контрол и неспазване на норми, при което ВЕЦ "Лакатник", който е част от нея, изпусна утайка и причини сериозно замърсяване, припомнят от фонда за дива природа. "Ако третият етап от каскадата бъде реализиран, това ще доведе до унищожаването на най-дългата българска река, която ще престане да бъде свободнотечаща, а ще се превърне в серия от язовири", прогнозира Костадинов с разяснението, че това от своя страна ще доведе до тежки екологични и икономически проблеми като изчезването на крайречни гори и местообитания на приоритетни видове, ликвидация на риболова и рязко увеличение на риска от наводнения.

"Проектите са финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а тя има строги изисквания по изпълнението на проектите, включително и екологични. Ние от наша страна се отчитаме пред нея ежегодно, актуализираме и необходимите документи, които подаваме към МОСВ," обясни в отговор за Капитал Daily Пламен Дилков, управител на ВЕЦ-овете. Той уточни още, че след решението на МОСВ по проектите е имало обществено обсъждане и постави въпроса защо WWF не е повдигнало възраженията си тогава.

"Случаите, които обжалваме, са само малка част от офанзивата по застрояване на последните свободнотечащи реки в България. Политиката на безогледен строеж на ВЕЦ-ове доведе до унищожение на много реки, като в момента Искър е сред най-драстичните примери", твърди Иван Христов, координатор на програма "Води" на WWF.

Рейтинг: 2655 Неутрално 5 15:48 12 ное, 2012 Частни, общински/за каквито не съм чувал у нас/ или държавни? Защо богатството като водите да е държавно, пък да се подарява де факто на частници? Има сигурен пазар за ВЕЦ енергията, няма риск, защо да се правят подаръци на частни компании? Alpheratz Рейтинг: 1384 Гневно 8 16:15 12 ное, 2012 До коментар [#7] от "~": Частни са! На някакви ендесевейци !!! Питай царчето и царедворците защо са правени подаръци. Ние държава ли сме изобщо !!!!

А за кви ВЕЦ-ове говорим по река Искър? Италиански вестник беше написал, за построения по Симеон-Борисово време ВЕЦ на Искъра, че в Италия общината щяла да вземе поне 65% от собствеността само за дето се е съгласила да се построи ВЕЦ в нейна земя. А тук на монархо-ф@шиста и приближени до него фирма се позволи да вземат цели 95% от собствеността на ВЕЦ-а!

Опасните ВЕЦ?

Природозащитната организация WWF заведе жалба срещу решението на екоминистерството да пусне изграждането на четири нови централи

Международната природозащитна организация WWF е внесла жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на екологичното министерство, което дава положителна оценка за изграждането на четири нови ВЕЦ-а на река Искър. Става въпрос за водноелектрически централи част от каскада "Среден Искър", състояща се общо от 9 съоръжения. До момента три от тях вече са в експлоатация, а две се изграждат. Едната от тях трябва да бъде завършена през декември тази година, а другата - през юни догодина. Изграждането на останалите четири, срещу които WWF завежда жалба, пък трябва да започне през юли 2013 г. Това са малка ВЕЦ - "Бов-юг", "Бов-север", "Левище" и "Габровница", които са с обща инсталирана мощност от 10.5 мегавата.

Разнообразие от мотиви

Според природозащитната организация реализацията на четирите централи е в противоречие с действащото законодателство у нас, което налага строги ограничения при изграждането на нови мощности, които попадат в зони на "Натура 2000". "Въпреки изричните законови ограничения и ясната забрана в плановете за управление на речните басейни строителството на електроцентрали и до днес се допуска от администрацията без правно основание. На практика това значи, че регионалните инспекции по околна среда и води често дават зелена светлина на проекти за ВЕЦ с нелогични мотиви, като например т.нар. заварено положение, което легализира недопустими от икономическа и екологична гледна точка обекти.

Пред "Капитал Daily" управителят на ВЕЦ "Своге", която изгражда каскада "Среден Искър", Пламен Дилков обаче обясни, че оценката за съвместимост се прави от 6 месеца и е имало обявена процедура за обществено обсъждане. "Ако WWF са имали забележки, защо не са ги поставили пред експертите още тогава", попита той. Освен това по думите му четирите централи не попадат нито в зона на "Натура 2000", нито в забранените зони за изграждане на ВЕЦ. "Ние не можем да бъдем обвинени в близки отношения с МОСВ, тъй като в момента има забрана за изграждането на наши ВЕЦ по река Марица", коментира още Дилков.

От решението на МОСВ, което дава положителна оценка за съвместимост, реално става ясно, че вецовете попадат в периферията на зони от "Натура 2000". Точно това обаче е и мотивът министерството да заключи, че те няма да причинят значително отрицателно въздействие върху защитените зони. Според Любомир Костадинов от WWF обаче експертите  на МОСВ не са взели предвид ландшафта, който също може да бъде увреден. Според него  фактът, че вецовете все пак попадат в защитените зони трябва да е основание за спиране на тяхното изграждане. "Ние имаме съмнение за спазване на забраната  за изграждане на ВЕЦ в защитените територии, тъй като администрацията прави различни тълкувания и някои от тях все пак се изграждат", добави Костадинов. 

Още проблеми?

Според WWF обаче съществува и друг проблем и той е в това, че оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за водните централи е с изтекъл срок, но въпреки това от МОСВ не са назначили изготвянето на нова. Любомир Костадинов обясни, че ОВОС трябва да се прави на всеки един етап от изграждането на централата и че именно това е причината за внесената жалба в съда. По думите на Дилков обаче ОВОС-ът, който е изготвен за целия проект още през 2005 г., се потвърждава всяка година от еко министерството.

"Ние внасяме доклад по изпълнението на ОВОС всяка година и министерството го потвърждава ", допълва той. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която осигурява част от финансирането за каскадата, има и допълнителни изисквания за екологичните параметри на проекта. По искане на банката през 2008 г. дори е направена независима оценка, а в допълнение има изискване всяка година да се изготвя доклад за спазването на екологичните параметри. "Ние правим екологични доклади ежеседмично и постоянно се взимат проби от водата", посочи Дилков. Освен това турбините Caplan, които се използват в каскада "Среден Искър", са спечелили награда за най-добра технология за това, че могат да поддържат до 90% ефективност независимо от нивото на водата, допълва той.

Въпреки това според природозащитниците изграждането на последните четири ВЕЦ от каскадата ще доведе до унищожаване на Искър и изчезване на крайречни гори и местообитания на приоритетни видове, ликвидация на риболова и рязко увеличение на риска от наводнения.

Кои са ВЕЦ "Своге"?

Според информационната система ДАКСИ към март 2012 г. собственици на фирмата, изграждаща каскада "Среден Искър", са община Своге и "ПВБ пауър България", чието предишно име е "Петровила България", която беше собственост на италианската Petrolvilla Group. Досега в каскадата са инвестирани 55 млн. евро, а общата стойност на инвестицията в 9-те ВЕЦ е 115 млн. евро. Съфинансирането от ЕВБР е 75 млн. евро. Общата инсталирана мощност на всички девет централи от проекта е 25.6 мегавата с очаквано годишно производство на енергия от около 145 млн. kWh.

А ето и някои мнениея от форума:

cinikРейтинг: 3618Неутрално

12 ное 2012 18:351

Оценка
-10 +24

Заглавието е подвеждащо. Разбира се, че ВЕЦ са опасни за природата и това се вижда по жабурняците, в които се превръщат пресушените участъци на планинските реки. Колкото до русловите централи, в подприщеното с бент корито почват да се развъждат блатните и езерните типове риба за сметка на пъстървата, на която трябва бърза и студена вода

ДАКСРейтинг: 925Неутрално

12 ное 2012 23:014

Оценка
-5 +15

До коментар [#3] от "kihano": 

Без да съм специалист, моето мнение е, че ВЕЦ са едни от най-вредните за екологията. И най-вече малките ВЕЦ, дето ги нацвъкаха по рекичките. Като видиш колко остава от реката след водохващането за такъв ВЕЦ и ти е ясно какво се случва с екосистемите в този участък. Представи си как имаш река, която в един участък изведнъж става само поточе, в което и едно рибе не може да плува. Само жабета.

veragenaРейтинг: 660Неутрално

13 ное 2012 10:077

Оценка
-3 +3

И най-непросветеният може да види в каква свинщина се е превърнала река Искър, след построяването на мини-ВЕЦовете. Заблатяване, драстично спадане на нивото на водата в едни участъци и наводнение в други... Минете с влака през дефилето и се уверете с очите си...

Проблеми с ВЕЦ

Ето едно мнение на инженер Dimitar Roussev 

Има един куриозен случай от този регион (Мездра, Искърски пролом). На реката намираща е между Вършец и Враца построиха ВЕЦ, които повдигна водното ниво и намиращия се преди ВЕЦ мост на пътя свързващ двата града, започна да се разпада. Разпада се защото е повдига водното ниво над вложената при строителството мембрана и водата започва да пълзи нагоре капилярно и да руши конструкцията. В резултат моста бе затворен и сега местните трябва да обикалят доста.
Това е показателен пример за нашият инвестиционен процес при които ролята на специалистите е сведена до 0-ла. В нормалните страни такива неща не се случват поради ред причини, но една и най-важната от тях е здрави, независими и авторитетни професионални организации защитаващи както професионалния но още повече и общественият интерес и благо.

Това бе тотално корумпирано, разрушено и превърнато във формална и казионна структура и от това страдаме най-много, като общество, от липсата на професионализъм в тази страна.

ВЕИ в Португалия

"Видяхме плана... след това планирахме капацитета... как е Балаков между другото... стандартизирахме оборудването... и сега няма проблеми." Стилът, с който Албертино Менезис обяснява развитието на електропреносната мрежа в Португалия е като на футболен коментатор, следящ дрибъла на Роналдо. Менезис е отговорен за поддръжката и експлоатацията на мрежата на португалския електросистемен оператор REN и видимо няма притеснения или критики към изгражданите нови мощности в страната. Дори напротив - компанията е сочена като пример за бърза и успешна модернизация, което позволява присъединяването на огромно количество нови възобновяеми енергийни източници.

Само между 2005 и 2008 г. страната утроява хидроенергийните си мощности, учетворява вятърните паркове и започва да отваря все повече пазара за фотоволтаични инсталации. В момента Португалия има инсталирани малко над 4.3 ГВ вятърни турбини (близо 6 пъти над тези в България) и над 5 ГВ хидроенергийни мощности. Водните централи са произвели през миналата година 15 тВтч електроенергия, или колкото българската АЕЦ "Козлодуй". Ако се изпълни планът за построяването на общо 7 ГВ вятърни паркове до края на десетилетието, то от въздуха в Португалия ще се произвежда почти същото количество електроенергия, колкото от атома в България.

На фона на мъките в България с въвеждането на зелените мощности и балансирането на енергийния пазар, ситуацията в Португалия изглежда депресиращо добре.

Защо на тях им се получава? 

Най-просто казано - заради реките и кадрите. Въпреки първосигналната представа за Португалия като суха и гореща страна тя всъщност има огромен хидропотенциал - там се намира най-големият като площ язовир в Европа.

Естествено по-важни са кадрите. Още през 2001 г. португалското правителство взима решение за поетапното диверсифициране на енергийните доставки и намаляване на вноса. До 2004 г. усилията са насочени към построяването на газопровод от Алжир и програма за енергоспестяване. Едва след това се взима решение за увеличаване на дела на зелената енергия.

Проф. Едуардо Фернандес от университета в Порто, който е един от архитектите на тази стратегия, обяснява, че идеята е билa да се търси максимално евтиният подход – първо пестене, после инвестиции във възможно най-изгодните за страната възобновяеми източници. Политиката е посрещаната доста добре не толкова заради зеленото съзнание на португалците, колкото като противодействие на идеите за построяване на ядрени мощности.

Така в началото на 2005 г. започва позеленяването на португалската енергийна система. Много съществена подробност, която различава процеса в иберийската страна от този в България е, че той е строго контролиран. "Е, да, без контрол следва хаос", повдига вежди Менезис след обяснението за практиката на предварителните и окончателните договори за изграждане на ВЕИ в България.

С решението на португалското правителство да либерализира режима за достъп на ВЕИ до мрежата моментално се появяват кандидати да построят вятърни паркове за 7000 МВ. За това се въвеждат търгове, така че всяка година да влизат в експлоатация равномерно количество мощности докато страната изпълни целите си през 2020 г. (30% зелена енергия). Подобна система се обсъждаше и в България, но никога не беше приложена.

Друга идея, предлагана и тук (от Българската фотоволтаична асоциация) – за стъпаловидно понижаване на преференциалните тарифи при наличие на по-голям интерес за изграждане на фотоволтаични паркове, е в сила в Португалия. От 2005 г. държавата дава годишна квота от 150 МВ. След всеки 30 МВ заявки за изграждане на соларни паркове обаче, цената пада с по 5%. Така последните 30 МВ от квотата имат с 23% по-ниски цени от първите 30. Тази система, освен че води до предвидимо изграждане на нови мощности, натиска и преференциалните цени надолу. Проектите се състезават не само на базата на това кой е кандидатствал пръв, но и колко по-ниска цена е предложил. Базовите преференциални тарифи за ВЕИ в някои случаи са значително по-високи от тези в България, но крайната цена, която се получава, може да е доста по-ниска. Друг бонус на търговете е, че те вземат под внимание какъв процент от инвестицията е направена с използването на местни ресурси. В резултат сега Португалия е един от лидерите в света по производство на перки за вятърни турбини, казва Менезис.

Отделно, през 2007 г. правителството е въвело такса от 2.5% от приходите на ВЕИ инсталациите, като сумите постъпват в общините. От една страна, за да се охлади малко интересът към нови проекти, но най-вече за да се преодолее местната опозиция.

Отскоро е въведена и система за насърчаване на ВЕИ производителите да излизат на свободния пазар. Ако някой от вятърните паркове успее да продаде произвежданата от него електроенергия на борсата, получава бонус от мрежовия оператор, който пък не е принуден да заплаща преференциалната цена. Това е напълно възможно и в България, където цената на балансиращата енергия достига 150 лв., доста над преференциалните тарифи на много вятърни централи.

За да се постигне включване на всички тези мощности, в последните години REN инвестира около 200 млн. евро годишно в мрежата, обяснява Менезис. Това води и до рязко подобрение на качеството на услугата – през миналата година по вина на системния оператор в Португалия е имало прекъсване на електроснабдяването само за една минута. За сравнение в Германия този показател е средно 16 минути в годината, а в България – около 200 минути за 2011 г.

Розово, розово, колко да е розово

Естествено само в рекламните диплянки всичко е толкова перфектно. Най-големият проблем в Португалия е повишаването на цените. В годините на икономически бум средногодишното вдигане на цените е било с около 3%, а напоследък - с 1-2%. Сега обаче отново е с 3%, което е причина за недоволство. "Тринайсет процента е много, няма как да стане", коментира Менезис повишението на цените в България през тази година.

Трикът в Португалия е, че първоначално цените на вятърните централи са били усмирявани с използването на натрупаните суми от т.нар. Фонд суша. В него хидроцентралите са влагали средства, с които да се закупува електроенергия в неблагоприятни години. Част от натрупаните пари са отивали директно в системния оператор, за да се намалят крайните цени. "Ако цената на навлизането на възобновяемите източници в Португалия трябваше да се плати изцяло от потребителите, това щеше да е катастрофално", смята Фернандес. Сега този фонд е изчерпан, но за сметка на това вятърните централи са принудени да продават част от произвежданата вечерно време енергия на водните централи. По този начин ВЕЦ-овете акумулират вода през нощта, която след това използват през деня. В България това става между АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира", но НЕК постоянно се оплаква, че губи пари, вместо да печели.

Друг съществен проблем е, че с увеличаването на зелените енергийни източници конвенционалните централи са принудени да стоят в режим на разполагаемост (т.е. мрежовият оператор плаща за престоя им). Така една от най-модерните паро-газови централи - "Пего" (за която от Siemens се хвалят, че е втората с най-добро КПД в света), работи едва с 26% от капацитета си. В Португалия на практика пазарът се определя от цената на вятърната енергия и всички се настройват по тяхната работа. В случая това не е такъв проблем, какъвто би бил в България, тъй като средната пазарна цена на едро на електроенергията (48 евро на мВтч) не е много по-ниска от тази на зелената енергия (52 евро като цяло за всички източници). В България тази разлика (ако се вземат под внимание и големите ВЕЦ-ове) е почти два пъти.

С нарасналите разходи на системата се обяснява и спадащото потребление в Португалия вече трета поредна година. Привържениците на зелената енергия обаче смятат, че това се дължи по-скоро на икономическата криза и на двойното повишение на ДДС за електроенергията, въведено през 2011 г.

В началото на програмата през 2001 г. обвиненията са били, че Португалия ще играе ролята на морско свинче за изпитанията на налудничавата идея за зелена енергия. Бившият италиански лидер Силвио Берлускони дори е предлагал да подари електрическо ферари на тогавашния португалски премиер Жозе Сократеш, ако всичко се получи безпроблемно. Сега страната получава 40% от енергията си от възобновяеми източници, а в отделни дни 70% от цялото потребление идва само от вятъра. И зелената треска продължава.

Хидроенергийните заводи и проблемите с околната среда

Хидроенергийните заводи и проблемите с околната среда

 

 Речното течение е екосистема, където промените в един компонент могат да породят поредица о тпоследователни последствия (въздействия). Примерно, промените във водния поток  могат да окажат въздействие върху качеството на водата и продукцията на риба. Язовирните стени могат значително да променят условията (средата) на живот на рибата. В допълнение, при появата на голямо или напълно ново езеро, язовирът може да раздели рибата от горното и долното течение, като блокира пътищата й на миграция.Тези промени могат да бъдат проследени далеч надолу по течението, а понякога дори извън него-в морето. В тропиците може да има сезонни промени в количеството на валежите, а в сухите периоди изпарението от езерата и водохранилищата може да е значително. Това е в състояние да окаже по-драматични последици върху водното ниво в резервоарите, отколкото в зоните на умерения климатиченпояс. Речното течение и неговия вододел взаимно си въздействат. Речното течение, например, може да повлияе върху местния климат и нивата на подземните води в заобикалящите райони. Седиментацията в района често може да доведе до повишаване на ерозията по течението и до повишаване на ерозията като цяло. Промените във водния поток и нивата му, също ще доведе до промени в транспортирането на утайки.По време на строителния етап преносът на тиня и утайки ще бъде особено голям по течението, от долната страна на строителната площадка. Изкопаването и прокарването на тунели може да доведе до значително намаляване качеството на водата и до проблеми за онези, които зависят от нея.

 

 Подпочвените води

 

 Нивото на подпочвените води е много важно за екосистемите и развитието на растителните и животински видове. Те са основен източник на питейна вода в повечето страни. Пълненето на зовирите на водните електрически централи и количеството на оттеклата се вода са от голямо значение за нивото на подпочвените води и подхранването на подпочвените резервоари. Наличието на язовир и колебанието в нивото на водата , в резултат от използването й, променят нивото н аподпочвените води в съседните територии. Оттичането на водите от тези територии на свой ред може да повлияе върху качеството на водата и на седиментния разтвор на реките и да причини ерозия.

 

 Прекомерно размножаване

 

 Наличието на хранителните вещества, попаднали във водоема, би могло да причини процес на прекомерно размножаване – еутрофикация. Това води до увеличаване на растежа и развитието на водорасли и висши водни растения. Увеличеното производство на органична материя във водохранилищата или попадането й от вън, може да причини анаеробни условия – липса на кислород в дълбоките водни слоеве. Като цяло плитките езера с голяма повърхност са най-рискови, защото кислородните резерви в дълбоките слоеве намаляват пропорционално на продуктивните зони в повърхностните слоеве на водата. В дълбоките, тесни езера съдържанието на кислород в дълбокитеслоеве е достатъчно, за преработка на утаяващата се органична материя, благодарение на постоянната циркулация на водата.

 

 Не по същия начин стоят нещата в тропиците. Там реките първоначално са богати на хранителни вещества, и рискът от еутрофикация се увеличава. Изпарението на водата може да причини концентриране и излишък от хранителни вещества, което води до еутрофикация. Тропическата почва по начало е с бедно съдържание на хумус. Този факт в комбинация с големите сезонни колебания в количеството на валежите може да доведе до ерозия. Преносът на ерозиралите седименти се прекъсва и те се депонират в резервоарите. Това съкращава живота им. Преносът на седиментни частици и хранителни вещества се оказва решаващ за водните екосистеми. Използването от хората на естествени водни ресурси може изцяло да зависи от воднопреносимите седименти и хранителни вещества.

 

 Пренос на хранителни вещества

 

 Язовирите, служещи като капани за хранителни елементи и кал, оказват влияние като значително намаляват цялостния транспорт на хранителни вещества надолу по течението. Годишните колебания вснабдяването с вещества по течението допълнително може да претърпи промяна. Това редуцира биологичното производство във водата по целия път към морето. Съществуват много примери от морския риболов, на който са причинени щети след развитието на големи язовири.

 

 Рибите

 

 Видовият състав на рибите може да бъде променен, в следствие затруднената им репродукция, ако експлоатацията на ВЕЦ включва промени в нивото на водата през размножителния период. В изкуствените водоеми разнообразието от животински видове е по-малко в сравнение с естествените.Тенденциите в промените на водния поток биха могли радикално да променят хранителните и размножителни условия по течението. Предишната продуктивност, както и директния достъп нахранителни вещества за рибите, се променя. Тези промени може да се окажат решаващи.              Прекомерното количество изпуснат газ от бентовете и изходните турбини на язовирите, съдържащ предимно азот, причинява смърт сред рибите. Някои водни електрически централи са конструиранит ака, че позволяват свободното преминаване на рибите.

 

 Флора и фауна

 

 Промените във водните и подводни течения променят флората и фауната на реките. Големите водоеми оказват директно влияние върху растителния и животински свят около тях, чрез периодично или постоянно наводняване на съседните територии. В някаква степен животните могат да сменят своите обиталища, осигурявайки си подходящите условия, в съседни райони. Но обикновено естествено съществуващите видове в потопените територии се смятат за загубени. Като цяло е труднода бъдат предсказани промените извън потопените територии. Локалните климатични промени и промените в нивото на подпочвените води оказват влияние във флората и фауната. Ценни животинскии растителни видове могат да бъдат изгубени. Увеличената активност в зоната – трафик, шумове и т. н.– също оказват негативно влияние върху флората и фауната. Това се отнася особено в периода настроеж на централите. Намаленото количество на течащата вода или промененото речно корито отново влияят на растенията и животните. Ефектът може да е непосредствен, чрез реакцията на животинските и растителни видове по отношение на водния поток, или индиректен, произтичащ от промените в нивото на подпочвените води и преноса на хранителни вещества.

 

 Движение на популациите

 

 Големите ВЕЦ с язовирни стени изискват големи водни обеми и източници на течаща вода. За да има достатъчно свободно пространство, е необходимо да бъдат евакуирани и много хора. Това променянапълно ситуацията за хората живеещи в относително защитена околна среда. Техния начин на живот ще бъде променен изцяло – условията за работа и за живеене, разпределянето на земята. Това влияние зависи от големината и местонахождението на централата. То ще бъде сериозно ако има голям язовирен бент.

 

 Социалните последици вероятно ще се увеличат, ако върху засегнатото население се окаже натиск или чрез експлоатация на по-отдалечени и екологично уязвими райони, в сравнение с тези, които традиционно се използват. Това допълнително влошава ситуацията. Такова индиректно екологичновъздействие е вероятно да причини значителни проблеми с последици за целия район, включен в проекта. Местното население, живеещо в райони на строящи се водни електрически централи, е най-засегнато – те са лишени от естествената си среда. Променят се социо - културните условия - тяхната традиционна връзка със земята, водата и другите природни ресурси. Всичко това ще ги направи неадекватни към изменените условия на живот и новите дейности. Размерът на много проекти за водницентрали и бързата промяна в екологичните условия, която е възможно да настъпи, обикновено не оставя много място за приспособяване. Преместването на местното население може да застрашинапълно техния социо - културен живот. Именно тези малцинствени групи са изложени на риск, тъй като те имат много малко политическо влияние и възможност да защитят сами интересите си. Като цяло последствията от развитието на язовирната мрежа са и разрушаване на традиционните начини на живот и самобитност на хората, живеещи на тези територии.

 

 Промените, които настъпват в социално,икономическо и религиозно отношение биха могли да създадат сериозно индиректно влияние, трудноза предвиждане в процеса на планиране на водните електрически централи. Древните паметници на културата, светилища и гробища, са най-честите значими обекти в културния живот на хората. Ако тези обекти и териториите, на които те са разположени бъдат засегнати от проектите, културната идентичност на населението ще бъде изложена на риск.

 

 Здраве

 

 Големите водни електрически централи увеличават риска от болести, свързани с водата. Водните резервоари създават условия за размножаването и разпространението на болестотворни организми (патогени) и на техните гостоприемници. Сред тези болести бихме могли да споменем тиф, холера, дизентерия, някои видове тении и глисти. Всички тези опасни болести имат гостоприемници, живеещи във или край водата. Това се отнася и за билхазария – хронично заболяване, причинено от глисти, малария, сънна болест, жълта треска, filariasis. Големите водоеми със застояла или бавно течаща вода, създават подходящи условия за развитие на патогените. Растителността във водните резервоари също създава необходимите условия живот на някои вирусоносители, чрез доставка на хранителни вещества. Наличието на растения също създава условия за размножаване и служат за защита през периодите, в които нивото на водата е ниско. Още повече такива се явяват водните растителни щитовидни охлюви – носители на инфекцията билхазария- които предпазват от силна слънчева светлина. Изследванията показват, че комарите са преносителина малария и filariasis, поради наличие на растителност в язовирите. Ако тази вода се използва както за напояване, така и за снабдяване с питейна вода, тогава съществува риск от инфекции, разпространени чрез патогенни организми, живеещи във водата. Заразите биха могли да обхванат големи територии.

 

 Огромни наводнения, причинени от скъсване на язовирна стена

 

 Разрушението на язовирна стена се случва рядко, но поради сериозните последици, които това би предизвикало, е наложително да се прецени въздействието. Рискът от нещастни случаи и повреждане на имуществото или техническите инсталации са най-значителните последици, но влиянието върху околната среда също трябва да се има предвид.

 

 Според статистиката, наводнения, причинени от препълнен язовир и преливник, са най-честите инциденти. На второ място това са грешки, допуснати при проектиране на основите и филтрация( просмукване на вода ). Свличането на земна маса и камъни при високо ниво на водата е възможно да причини преливане на водата от част или по широчината на целия бент. Тези приливни вълни бих амогли да разрушат самата язовирна стена. Особено внимание е необходимо при изграждане на язовири в земетръсни зони.