Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири - в. СЕГА

Прокуратурата предупреди за наводнения от опасни язовири

78 водоема са в лошо състояние, речните корита са задръстени, а виновните са безнаказани

САМУИЛ ДИМИТРОВ, РУМЯНА ГОЧЕВА

http://www.segabg.com/article.php?id=780265

Наводнения заплашват отново страната заради хаоса и пълната безотговорност по отношение на язовирите, предупреди Върховната административна прокуратура (ВАП) на фона на задаващите се валежи. Институциите не са си взели поука от миналогодишните бедствия, при които загинаха хора и бяха нанесени материални щети за милиони. Към днешна дата язовирите и реките са все така опасни, но никой не взима мерки, установи последната проверка на прокурорите. Става дума за 2743 водоема, от които 268 са без ясен собственик. 

Резултатите са стряскащи - стените на водоемите продължават да са в лошо състояние, а речните легла задръстени от растителност и боклуци. Няма наказани арендатори, нито нарушители, изхвърлящи отпадъци в реките. Прокуратурата насочва критиката си към басейновите дирекции, които не упражнявали правомощията си. 

Нарушения при управлението на язовири са открити в цялата страна. 78 язовирни стени са в лошо състояние. Бройката съвпада с обявените през миналата година безстопанствени водоеми. На 47 от водоемите, които са в района на басейнова дирекция "Дунавски район" с централа в Плевен, липсва измервателна и контролна апаратура. В област Сливен има 8 язовира в предаварийно състояние, а 4 са в неизправно техническо състояние. В Ямболско са открити технически проблеми при 17 язовира. В същата област 17 участъка от речни легла с затлачени. Варненската апелативна прокуратура е дала 22 предписания за аварийни планове след проверка на 128 язовира. В област Бургас няма актуални аварийни планове за 24 язовира, като за един от тях изобщо няма никакъв план. Тамошната басейнова дирекция не е направила нищо и по въпроса със замърсените речни легла. "Въпреки установените системно допускани нарушения, не се ангажира административно-наказателната отговорност на виновните лица. Те продължават да извършват същите нарушения", е установила прокуратурата. 

През миналата година имаше две големи наводнения, при които загинаха хора - във варненския кв. Аспарухово и в гр. Мизия. И за двата случая обаче наказани няма. Преди няколко месеца експертизата за потопа в Мизия стигна до извода, че собствениците на язовири по течението на р. Скът, която заля града, нямат вина, а причина за бедствието бил дъждът. В заключението си експертите от БАН записаха, че такъв валеж не бил виждан от хиляди години. Те установиха, че речното корито на р. Скът в Мизия е в състояние да пропуска от 60 до 90 куб. м вода в секунда, без градът да се наводни. От 3 до 5 август м.г. обаче оттам са преминавали от 387.5 до 1000 куб. м в секунда.

Миналогодишните наводнения бяха само част от серията бедствия, при които през последните няколко години редовно загиват хора, а стотици губят домовете си. След скъсване на стената на водоема край село Бисер през 2013 г. загинаха 11 души. Тогава започнаха спорове чий е той - на военните или на общината. До днес наказани за този случай няма. В началото на тази година пък сериозни наводнения имаше в района на Хасково и Харманли.

Както през м.г., така и сега, едни от основните проблеми са липсата на контрол и размитите отговорности на държавните органи. След последните бедствия правителството ненадейно прехвърли цялата грижа за водоемите на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се занимава предимно с асансьорите. За целта трябваше да бъдат назначени 120 души. 

Вчера от ДАМТН обясниха, че не са получили доклада от проверката на прокуратурата и не знаят за какво става въпрос. "Ние все още не отговаряме за контрола на язовирите, това задължение влиза в сила от 1 януари. Засега нямаме нищо друго освен един устройствен правилник за начина на работа", каза пред. "Сега" главният секретар Валентин Чиликов.

Почти 55 от язовирите се стопанисват от дружеството "Язовири и каскади", което е под шапката на НЕК. От електрическата компания обясниха, че няма проблем с поддръжката на водоемите и всяка година за тях се влагат средства за поддръжка и профилактика. В последните няколко години дружеството е реализирало редица мащабни проекти, свързани с рехабилитацията на язовирни стени и други обекти. Сред най-значимите са ремонтите на язовирите "Александър Стамболийски", "Копринка", "Студен кладенец", "Ивайловград", "Калин" и др.

Не е ясно какво е състоянието на над 150-те язовира под шапката на "Напоителни системи" - дружество на земеделското министерство. До редакционното приключване на броя от там не отговориха на въпросите на "Сега".

Бараж си търси стопанин и можем ли да накараме поне рибите да останат в България… – 11.11.2015

http://bnt.bg/predavanyia/absurdite/barazh-si-ta-rsi-stopanin-i-mozhem-li-da-nakarame-pone-ribite-da-ostanat-v-ba-lgariya-11-11-2015
Рушащите се прагове по река Струма и техния законен собственик в опит да намерим кой трябва да се грижи за поддържането на съоръженията, след като в годините отговорността за тях лъкатуши. Съоръженията се намират в територия с потенциален риск от наводнения, а опасенията на експертите са и за екологичен проблем, свързан с популацията на риба в района.
Една мистерия за 4 институции и частна фирма в „Абсурдите с БНТ 2”.

 и един коментар:

Руслан Кенаров ноември 18, 2015 at 23:11 Отговор

Проектантът съм на тези 3 прага през 1979 година, като ръководител група в отдел “Корекции на реки” – ИПП ВОДПРОЕКТ. Главен проектант ми беше инж.Димчо Алипиев. Проектът се казваше “Каскада от прагове на р.Струма при с.Покровник”. Инвеститор беше ДСО “ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ”. По проект беше предвидено да се изпълнят праговете с набиване на 9 м и 12 м. стоманобетонови шпунтове. Започна се от най-горния праг №3, но се оказа, че геологията с която разполагахме не беше точна и не показваше, че има валуни, т.е. огромни речни камъни и шпунтовете не можеха да бъдат набити до проектната им кота…. строителите набиха само шпунтовете на праг №3 до колкото можаха. За да се изпълни проектната кота на преливника се наложи шпунтовете да бъдат срязани с взрив. Проектът за рязането на ст.бетоновите стърчащи части на шпунтовете го изготви “Хидрострой” и при взрива вълната отиде нагоре по коритото на реката и бяха изпочупени прозорците на домостроителния комбинат…. на останалите два прага изменихме проекта и бяха изпълнени с монолитен бетон. Каскадата беше строена около 1981-1983 година. Предназначението беше БАЛАСТРИЕРА – т.е. да се изземат инертните материали между два прага до определена кота и определени граници, след което да се спре и депото отново да се запълни с носените от реката наноси. Собственикът на праговете не беше точен и коректен. Нито са строени 1974 година, нито не са предназначени за Баластриери….. Това е накратко историята на тези три прага. Ако попитате какво стана с шпунтовете за останалите два прага – произведени от СМК Казичене в Свищов и докарани тук, те бяха превозени на р.Марица под Пловдив и Свиленград…. такива години бяха, държавата имаше много пари. Там бяха изградени дънни прагове с набивни пилоти за укрепване на жп моста на Свиленград и моста със затвопите на р.Марица в Пловдив….:)

The Blue Heart of Europe may die from dammed arteries

http://wilderness-society.org/the-blue-heart-of-europe-may-die-from-dammed-arteries/

Karin Eckhard October 9, 2015 0

At the European Wilderness Days, we heard a presentation from Ulrich Eichelmann, director of River Watch.  We learned that the situation in the entire Balkan River system is under serious threat from planned dam projects.  A staggering, 2683 hydroelectric projects are planned throughout this river system which is comprised of 10 countries in the Balkan region (Slovenia, Croatia, Bosnia & Herzegovina, Serbia, Kosovo, Montenegro, Macedonia, Albania, Bulgaria, Northern Greece and parts of western Turkey).   This number is an addition to the 714 that already exist and the 66 that are already under construction.   Although 60% of the planned dams are small, the disruption to the flow and connectivity of these river basins would be severe, threatening whole ecosystems and the possible extinction of species.   Incredibly, financiers of the dam craze do not seem to be concerned with the fact that at least half of the planned dams are located in what are supposed to be protected areas, such as national parks, Ramsar sites, Biosphere Reserves, World Heritage Sites, and incredibly EU Nature2000.   One of these is the Mavrovo National Park in Macedonia, the oldest national park in Europe where an astounding 20 hydropower projects are planned, threatening the survival of the Balkan Lynx.
But who would finance such destruction?  Well it seems it is the usual suspects;  European Bank for Reconstruction and Development (EBRD), the European Investment Bank (EIB), the World Bank’s International Finance Corporation (IFC), Germany’s KfW development bank, in addition to private foreign investors from Austria, Italy, Germany, Norway and Turkey.   A recent study by CEE bankwatch on the financing of the Balkan dam craze found that there is a deadly combination of Europe’s last wild rivers, rampant corruption and inadequate nature protection, so the potential ecological destruction is immense.
The Balkan rivers are among the last free-flowing rivers in Europe. These largely wild and unspoiled rivers showcase some of the most unique and pristine riverine ecosystems in Europe and in the world. Turquoise crystal clear streams, stunningly steep gorges and waterfalls, form a landscape that hosts an amazing array of threatened and endemic species habitats.  The Save the Blue Heart of Europe campaign calls for immediate action. Supported by a coalition of NGOS from Austria, Germany, Albania, Macedonia, Croatia and Slovenia, and a larger network of activists from across the Balkans and Europe, the campaign advocates for the development of a master plan. The aim is to save the most valuable ecological core areas of the Balkan rivers from the destructive impacts of dam building, while ensuring that the dilemma often mentioned in favor of hydropower (“Every country needs electricity”) is addressed.
Pictures and videos can speak much louder than my words here in this blog, so check out for yourself what could be lost.

One for the River, The Vjosa StoryTwo kayakers traveled the length of this largely undocumented river.  See the breathtaking scenery, rural life and people experiencing the last wild, free flowing river in Europe.

Агенцията по метрология се подсилва със 120 души за контрола на язовирите

13:47 | 28 октомври 2015 | 0 коментара

Сто и двадесет души ще бъдат назначени с конкурси в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), за да следят за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Това съобщиха от правителството, което в сряда прие промени в устройствения правилник на агенцията, за да може тя да изпълнява новите си функции на контролен орган за безопасната експлоатация на язовирите. Целта е превенция от наводнявания.

Тези ангажименти бяха вменени на агенцията по метрология с поправки в Закона за водите, но тя няма експерти с необходимите познания и квалификация, свързани с дейностите по проучването, експлоатацията и управлението на водностопанските системи и съоръжения.

В същото време законовите изисквания са контролът върху редица дейности да се упражнява от лица, притежаващи квалификация в областта на хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения, както и други специфични познания.

Сега предстои провеждането на конкурси за попълването на щата с необходимите специалисти.

http://www.mediapool.bg/agentsiyata-po-metrologiya-se-podsilva-sas-120-dushi-za-kontrola-na-yazovirite-news241076.html

 

Над 100 са районите с риск от наводения в страната

14 октомври 2015 10:40 | Димитър Владимиров

116 са районите в страната, за които има значителен потенциален риск от наводнения. Това съобщи в ефира на Дарик ръководителят на дирекция „Води" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Асен Личев.

Той се позова на предварителната оценка от Плановете за управление на речните басейни в страната, които са в процес на разработка от Басйновите дирекции. Дължината на рисковите участъци е 4 хиляди км. и обхващат 49 % от територията на общините. Три от четирите басейнови дирекции вече изготвили проекти на картите с районите с риск от наводнение. Те са публикувани в интернет и подлежат на обществено обсъждане.

Инфраструктурата край речните легла е сред основните причини за наводненията, заяви експертът. По думите му сред основните проблеми е застрояването в близост до реките.

В момента се извършва проверка на техническото състояние на всички язовири в страната и се очкава данните да бъдат оповестени в началото на ноември.

В началото на годината бяха идентифицирани 61 язовира в предаварийно състояние, а в момента продължава работата по извеждането от това състояние на 9 от тях, уточни Личев. По думите му вече няма язовири с неизяснена собственост.

Близо 300 са язовирите в Пловдивска област, а  десетки от тях са потенциално опасни, тъй като са близо до населени места и натоварени пътища, съобщи  експпертът от Областна администрация- Пловдив инж. Митко Стойчев.

Той уточни, че за някои от съоръженията са въведени значителни  ограничения в степента на завиряване до 10 % от обема им. Към днешна дата не съществува потенциална опасност от наводнения в Пазарджшика област заради преливане на язовири, съобщи директорът на регионалата дирекция „Пожарна безопасност и спасяване" комисар Иван Панайотов.

Проверките на язовирите в Смолянско също продължават.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1514653

Доклад на риболовно сдружение Балканка относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на басейнова дирекция Пловдов на 30.09.2015г.

В изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 30.09.2015г. Резултатите са както следва:

 

река Ели дере /Чепинска/ - ВЕЦ Ели дере

Отново го проверихме и отново пускаше прилично водно количество - отново при ниска вода, за което поздравяваме собственика. /Не сме го проверявали нарочно, а просто на връщане от Тошков Чарк, защото този ден правихме демонстрационно зарибяване пред студенти и карахме рибките по пътя покрай ВЕЦ-а/

Че водното количество не е 440 л/сек. - не е, а е по-скоро около 300, не повече. Но вече знаем, че няма как да се докаже.

Взети са мерки за намаляване на скоростта в рампата пред рибния проход - преграден е с камъни, покрай които вероятно могат да се промъкват риби. По тази причина и водата е малко по-дълбока.

Доколко са успешни тези мерки, може да се разбере само ако се извърши наблюдение с камера или по друг подходящ метод. Малко е съмнително положението все още.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт -

http://dams.reki.bg/0091-dam/2015-09-30

 

Оставяме на Вас да прецените - дали да не предпишете извършването на мониторинг за рибния проход.

Ако се извърши наблюдение, молим да ни уведомите за резултатите, защото това би могло да бъде добър пример,

ако решението върши работа, разбира се..

 

Накрая на този доклад - ще използваме случая отново да Ви помолим да ни информирате - какво решихте по въпроса за ВЕЦ Енерджи 4 на Дормушевска, който поставихме много отдавна, заедно с още много риболовни клубове? Става дума за минималното водно количество. Според нашите изчисления то трябва да бъде 266 л/сек, а според Вашите - 80 л/сек. Молим да ни информирате дали не бъркаме някъде?

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Доклад на риболовен клуб Балканка за състоянието на реките в ПП Витоша - 4 Октомври 2015

В изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени водни обекти и водовземни съоръжения за ВЕЦ на територията ПП Витоша, попадащи в обхвата на БДУВДР на 04.10.2015г. Резултатите са както следва:

 

1.      Река Боянска - водовземане за питейни нужди и за ВЕЦ Бояна.

Посещението е в момент на ниско ниво на реката за сезона - При посещението се отнема вода от реката.  

Не сме сигурни дали само за питейни нужди или и за ВЕЦ-а, но това е маловажно, предвид изложените по-долу проблеми.

Причината да не сме сигурни е, че има сериозна охрана, която не ни пусна до водовземането. Затова не можахме да го снимаме. Охраната си свърши работата перфектно, въпреки че бяхме много настоятелни. Не можахме да видим и дали има рибен проход, но почти сигурно няма.

И тук се сблъскваме със следния основен проблем - знаем, че ако поискаме достъп официално, ще ни бъде осигурен. Обаче това няма смисъл, защото като отидем, всичко ще бъде наред. От друга страна - можем да се промъкнем тайно, защото за нас няма недостъпни места по реките, но така бихме нарушили закона. Във всеки случай, ако прецените за уместно, бихте могли да ни осигурите достъп, поне за да снимаме баража със или без рибния проход. Не настояваме особено, защото според нас ВЕЦ Бояна трябва да прекрати дейността.

 

Важно:

Водохващането е много старо и се използва комбинирано - за питейни нужди и за ВЕЦ Бояна. Предполагаме, че е от 1923г., когато ВЕЦ Бояна е пуснат в експлоатация. Обаче тогава е било допустимо да се използва водата комбинирано, защото питейните нужди са били малки. Сега са големи и не може водата да се използва и за ВЕЦ.

Защото в реката надолу текат не повече от 10л/сек при хижа Бор, под водовземането. Камъните са с някакви кафяви отложения и в реката няма следа от живот.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0032-dam/2015-10-04

 

2. Река Владайска

Ако сте разгледали всички снимки и клипове на горния линк, сте видяли, че на Владайската река, езерцето, което е на Златните мостове, е затлачено с пясък и тиня, от която непрекъснато излизат мехури. В езерцето плуват сивени - неместен вид в защитена територия. Само сивени и нито една балканска пъстърва?

За съжаление, ние помним това езеро от много отдавна - когато нямаше тиня и плуваха балкански пъстърви. Това, което видяхме сега, е обезсърчително спрямо предмета и целите на ПП Витоша. Защото това езерце е хидравлично и биологично свързано с Владайска река.

Ето защо Ви молим, да проверите кой изяде балканските пъстърви и пусна сивените, а за самите водни обекти да вземете някакви мерки, за да заприлича района наистина на природен парк, какъвто в момента безусловно не е.

Да не говорим за циганията около Златните мостове и боклуците навсякъде. Посъбрахме малко боклук от Боянската река, но нямахме време, заради следващата задача:

 

3.Селската река /Железнишка/ - водовземане за ВЕЦ Симеоново.

При посещението не отнема вода от реката изобщо, точно както би трябвало.

Очевидно не работи отдавна.

Обаче няма рибен проход и миграцията на риби и други водни организми е невъзможна. Задбаражното езеро е затлачено с пясък и тиня. Над него има още един непреодолим праг на реката.

Можете да се убедите, като разгледате данните на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0263-dam/2015-10-04

 

Важно:

Ако сте разгледали всички снимки и клипове на горния линк, сте видяли, че на

Селската река има някакво допълнително водовземане - преграда с камъни в реката и една оранжева тръба. (вероятно водохващането на тепавицата)

Местоположението му е горе-долу на половина от пътя, като се тръгне от тепавицата в с.Железница, до водовземането на ВЕЦ Симеоново. Можете да го познаете, защото като се наближи мястото, на отсрещния бряг се вижда оранжевата тръба. А най-лесно се познава при маловодие, защото реката не издава нито звук, и изведнъж започва да шуми - там е водовземането.

 

След това водовземане, до тепавицата, реката е напълно обезводнена. В момент когато скоро ще започне миграцията на пъстървите в размножителния период на зимно размножаващи се риби и когато всички реки в пъстървовата зона са забранени за риболов.

 

Надяваме се да имате предвид и следното - ако някой рибар бъде хванат, че лови риба в момента на забраната в нормална незащитена територия, глобата е между 1000 и 3000 лева. А тук говорим за пресушен участък от река, с напълно унищожен живот, в защитена територия. Любимо място на софиянци, според проекта на ПУ на ПП Витоша.

Надяваме се да издирите извършителя на това престъпление и да вземете адекватни мерки.

 

Заключение:

Въз основа на наблюденията на горните три реки, считаме, че е крайно необходимо в актуализирания План за управление на ПП Витоша, на въпроса за състоянието на водите в парка да се обърне изключително внимание, като се предвидят спешни мерки, съгласувано с Басейновите дирекции. Дотогава не можем да приемем, че това е наистина защитена територия, защото никой не защитава нищо от никого.

Един изял пъстървите и пуснал сивени във Владайската, друг откраднал всичката вода от Селската, в Боянската река едва църцори нещо върху кафявите камъни.... А ние установихме тези неща след еднодневно посещение само на три реки.

 

Молим, в случай че от МОСВ преценят - да изпратят настоящия доклад и до НСЗП и съответната дирекция, която отговаря за защитените територии.

 

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.