Испания въведе официално данък върху електроенергията, произведена от ВЕЦ

дата: 15.05.2015

 Испанското правителство финализира процедурите по въвеждане на 22% данък върху приходите от продажбата на електроенергия, произведена от водноелектрически централи. Въвеждането на такъв данък бе първоначално одобрено през 2012 г. Предвижда се той да се прилага със задна дата, включително и за електроенергията произведена от началото на 2013 г. Въпреки, че всички ВЕЦ подлежат на облагане с този данък, на тези с инсталирана мощност под 50МВт ще бъде предоставена отстъпка в размер на 90% от дължимата сума. 98% от събраните чрез данъка приходи ще бъдат използвани за покриване на специфични разходи на електроенергийната система (например тези, свързани с финансирането на механизмите за подкрепа на ВЕИ), а останалите 2% ще се депозират при институциите, отговорни за поддържането на реките. 

Източник: NERA
http://www.emi-bg.com/index.php?id=2415

Оригинална хидроцентрала ще произвежда електричество от водите на река Дунав

Експериментален модел на плаваща електроцентрала ще произвежда електричество от водите на река Дунав. Съоръжението трябва да преобразува скоростта на течението на реката в механична, а после и в електрическа енергия чрез генератор.




Линк към БНТ http://bnt.bg/part-of-show/originalna-hidrotsentrala-shte-proizvezhda-elektrichestvo-ot-vodite-na-reka-dunav

април 24, 2015

Hydroelectric dams are doing more harm than good to emerging economies

Large dams in developing countries are not economically viable. Instead of obtaining hoped-for riches, developing countries risk drowning their fragile economies in debt owing to the ill-advised construction of large dams.

New research undertaken at Oxford University, investigating 245 large dams built since 1934, reveals the dismal track record of such megaprojects. With an average cost overrun of over 90%, large dams have one of the highest cost overruns among all infrastructure asset classes. This result is before accounting for negative impacts on human society and environment, and without including the effects of inflation and debt servicing.

What's worse, planners do not seem to learn. Forecasts are likely to be as wrong as they were between 1934-2007. Dam budgets today are as wrong as at any time during the 70 years for which data exist.

Nearly half the dams we studied suffered a cost overrun so large as to be considered stranded. That is, the capital sunk upfront could not be recovered. For example, Brazil's Itaipu dam, built in the 1970s, suffered a 240% cost overrun that impaired the nation's public finances for three decades. Despite producing much-needed electricity, it is likely Itaipu will never pay back the costs incurred to build it. Yet Brazil is currently building the controversial Belo Monte hydroelectric project, which studies suggest may be non-viable even before opening. China, Indonesia, Pakistan and other nations show similar amnesiac behaviour regarding the building of dams.

The costs of large dams and similar failed mega projects have caused an explosive growth of debt in developing countries. For example, the actual cost of Tarbela dam, most of which was borrowed from external sources, amounted to 23% of the increase in Pakistan's external public debt stock between 1968-1984.

Similarly, for the Chivor hydroelectric project in Colombia, the planners predicted that there would be no changes in the exchange rate between the Colombian peso and the US dollar during the construction period (1970-77). In fact, the Colombian currency depreciated nearly 90% against the dollar. Since over half the project's costs covered imported inputs, this depreciation caused a 32% cost overrun.

Countries with a higher per capita income and better macroeconomic climate typically build dams more quickly with lower cost overruns. This suggests that developing countries, in particular, despite seemingly being most in need of complex facilities such as large dams, ought to stay away from bites bigger than they can chew.

A 90% complete dam is as valueless as a dam not built at all. This typically escalates politicians' desire to throw good money after bad and try to complete a dam long after it has become clear that the investment is a dud.

Costs aside, mega dams also take an inordinately long time to build – 8.6 years on average and often more than 10 years. Our research shows that these long time horizons leave dam projects particularly ineffective in resolving urgent energy crises and especially vulnerable to currency volatility, hyperinflation, political tensions and swings in water availability.

Some combination of these factors constitutes the typical dam disaster. For example, owing to incorrect estimates of water availability, Kainji Dam in Nigeria has fallen short of its hydroelectricity production targets by as much as 70%. Volatile swings in water flow have threatened the dam's safety in times of flood and impaired its hydropower and irrigation benefits during drought.

Despite forgoing large dams, developing countries can still take advantage of their water resources. Our research shows that smaller, more flexible hydroelectric projects that can be built quicker, and are more easily adapted to social and environmental concerns, are preferable to high-risk mega dams.

Norway is an excellent model of how a flexible approach can yield substantial payoffs. With 99% of its electricity produced from water, hydropower is highly successful in the country. Pressure groups and political parties began to question large dams on environmental grounds at the turn of the century. The government responded with a plan to encourage small hydro development, defined as plants with an installed capacity of 10 megawatts or less, typically using low head and run-of-the-river technologies. Today, some 1,000 such plants exist in Norway and more are on the way.

Norway nurtured homegrown competitive and technologically innovative industries in hydropower planning, design, construction, turbine manufacturing and management. Instead of slowing down under criticism, Norwegian hydropower shifted and accelerated development.

This experience has yet to inform such emerging economies as Brazil, China, Indonesia and Pakistan. China needs the biggest rethink, with its plans to almost double its current hydropower capacity of 250,000 megawatts through a huge dam-building effort. Rather than drowning their economies in debt from megadams, developing countries should think of more agile alternatives.

Atif Ansar is a lecturer at the Blavatnik School of Government, University of Oxford. Bent Flyvbjerg is professor and chair of Major Programme Management at the Saïd Business School, University of Oxford

Пореден руслов ВЕЦ причинява наводнения

Вера Добрева

08.04.2015

Напоителен канал, който захранва частна ВЕЦ при пазарджишкото село Росен, създава сериозни проблеми на жителите в Калугерово. Това съобщи кметът на първото евросело Иван Лазаров. Цяла зима съоръжението е пълно с вода заради централата и от него се покачва нивото на подпочвените води, които наводняват къщи и земеделски площи в селото. Заради сериозната ситуация в жилищните постройки по пътя за съседното село Елшица калугеровският кмет ще пише писма до отговорните институции да бъдат взети мерки. Каналът е собственост на „Напоителни системи" и е един от главните канали от напоителна система „Тополница". Дълъг е 40 км и състоянието му е незадоволително, обясниха от държавното дружество. Каналът се нуждае от цялостен основен ремонт в района на селата Щърково, Гелеменово и Черногорово. В Калугерово, където създава проблеми на хората, съоръжението е било ремонтирано преди време, направена е облицовка с хидромембрана, за да не излиза водата извън. За да се провери откъде идва проблема ще бъде направено хидрогеоложко проучване на два етапа, когато каналът е пълен и когато е празен, и ако се наложи, ще бъде изградена дренажна система в съоръжението, за да не застрашава живеещите в района.

в. Монитор

Притоците на река Палакария

17.11.2012 http://vestnikpriatel.com/


Изследване

Георги Захов

 – Десните притоци

Десните притоци на р. Палакария водят началото си от Витоша, Верила и Лакатишка Рила. Макар и да не са пълноводни, те са една гъста мрежа от извори, ручеи, потоци и реки, които увеличават водите на голямата река. Някои от тях се използват за напояване, а други – за водоснабдяване на селищата.
Дълбоки дол е първият десен приток на Палакария. Извира южно от вр. Еловица във Витоша, тече на юг из наистина дълбок дол, където се съединява с потоците, които извират от вр. Бога глава и м. Рашко, западно от с. Ярлово. След това минава северно от прохода Бука преслап, при м. Кьосеви егреци се отклонява на юг и се влива в р. Палакария при м. Попови егреци.
Кумански дол извира под вр. Бандерата във Верила. В близост са местностите Равни дол, Богоева щетина и Летенина щетина – места, където са добивани въглища за желязо. В дола има малък язовир за напояване – хубаво място за почивка и риболов. Името на дола е свързано с пребиваването на това място на няколко кумански семейства в миналото, изселили се в гр. Куманово, Македония. Кумански дол достига р. Палакария в м. Попови егреци.
Станин дол извира северно от вр. Голям Дебелец, минава край м. Гусева щетина и вр. Суха могила. Край манастира “Св. Георги” достига р. Палакария.
Сливов дол извира източно от вр. Голям Дебелец и достига р. Палакария южно от м. Ледината.
Тодоров дол извира източно от вр. Голям Дебелец и се влива в р. Палакария източно от м. Ледината.
Клисурата извира от Верила, източно от вр. Брусовете, тече край чифлика “Сребърникови” и в равнината се съединява с р. Копривщица, която извира южно от вр. Брусовете. На билото между двете реки има следи от вада за промиване на желязна руда. Притокът достига Палакария срещу устието на р. Лустра.
Турски дол извира от Верила, източно от вр. Цръквище. В дола през лятото турски собственици на околните рудници живеели във временни жилища, което наложило и това име на дола.
Широки дол извира високо, почти от билото на планината. Отляво на дола е м. Широко орниче, а отдясно – м. Равнището. Този приток се влива в р. Палакария при м. Горни лаг.
Изворите на Стара река са източно от вр. Грънчар. В горната част, при изворите, притокът се нарича Свиленица, може би защото водата тук е бистра като сълза и мека като свила. Тече през хубава букова гора и минава през м. Камико – едно чудно красиво място. Отляво на дола е м. Чуките, където на хълма Св. Спас са открити основите на крепост от Късната античност и Средновековието. Реката тече през Белчин и достига р. Палакария в м. Горни лаг.
Каси дол е последният поток от Верила. Извира източно от вр. Св. Петър. От юг е м. Попадия, която сега е вилна зона. В м. Вадата се съединява с р. Клисурчица.
Водосборният район на р. Клисурчица са северозападните склонове на Лакатишка Рила, южно от с. Клисура. Реката води началото си от чешмата Коритото и изворите южно от м. Св. Илия. Минава през с. Клисура, тече на изток. В м. Заливаде приема водите на р. Ломо, която извира северно от вр. Капаклия. До излизането й от прохода в нея се вливат водите на деретата Кюнецо, Крайни дол, Среднио дол и Върлата страна. При Белчинските ханове се отклонява на север и се влива в р. Палакария.
Изворите на р. Шарбан са северно от вр. Белчаница. Реката минава между вр. Валозите на изток и вр. Връшник на запад. Няколко по-малки потока увеличават водите й. Тече през полето, успоредно на пътя за Белчин бани и достига р. Палакария. Местността около реката също се нарича Шарбан.
Река Кривопор е известна и с имената Темна река и Кременица. Тя събира водите на потоците източно и западно от вр. Викалото. Тече западно от вр. Мечкарица, пресича полето и пътя за Дупница, минава западно от м. Над видни и достига р. Палакария източно от Белчин бани. Поради това, че в горното си течение се провира през дълбоки и тъмни долове, обрасли с гъста гора, я нарекли Темна река. Близо до вливането й в р. Палакария преди Освобождението имало чифлик на турчин, наречен Кремелията, затова и реката, и местността останали с името Кременица.
За местните хора реката е Кривопор. Името е образувано от прилагателното крив и съкратеното съществително пор от поречие, което ще рече Крива река. Прилагателното отразява най-характерната особеност на реката – тя криволичи из планината и полето. Името е малко необичайно, но се е наложило в езиковата практика.
Върбова река извира южно от вр. Радомирица /със старо име Гораново селище/. Край реката преди Освобождението се заселил рельовецът Горан със семейството си. По-късно дошли още няколко семейства. Така възникнало Горановото селище. Реката била буйна и често наводнявала Горановци, затова всяка година засаждали върби по бреговете й и така постепенно тя била укротена. Съвсем естествено я нарекли Върбова река. Излизайки от планината, тя пресича полето между местностите Царевица и Беглико и се влива в р. Палакария между Рельово и Райово.
Река Ръжана се образува от многобройните притоци и ручеи, които извират от северните склонове на Лакатишка Рила, западно от вр. Белия камък и чешмата Бабина шопка. Реката минава западно от вр. Елова могила и приема ручеите, които извират около този връх. Излизайки в полето, тече западно от Баба Станина чешма и м. Калногазите, пресича пътя за Самоков до разклона за с. Рельово. След това минава западно от възвишението Гробина и достига р. Палакария източно от м. Беглико.
Река Пърчов дол води началото си от многобройните извори северно от м. Букова усойка и вр. Вировете. Тече през с. Доспей, отклонява се малко на запад, приема притоци от планината източно от вр. Елова могила /с по-старо име Скендерица/. Минава през полето източно от с. Продановци и през местностите Белата вода и Данкова страна се влива в р. Палакария източно от с. Райово.
Крива вада е единственият местен приток на Палакария. Води началото си от влажните места западно от казармите в Самоков /долното поделение/ и от малки извори в полето. Тече близо до източните склонове на Продановския рид, през Цървената земя, край възвишението Света гора и се влива в р. Палакария при Шоколовата тършина и Самоковски дол.

 – Левите притоци на Палакария

Преди р. Палакария да достигне с. Ярлово, в нея се вливат няколко малки рекички, които се спускат от по-ниските гористи склонове на Витоша. Това са притоците Езерина, Старата кория, Киселица, Ковачев дол и Ракевец. Южно от Ярлово само Крайна река и реките Слатина, Страторищница и Гръчка река водят началото си от Витоша, а всички останали – от южните склонове на Плана.
Всички тези реки в миналото са използвани за промиване на желязна руда, а околните гори – за добив на дървени въглища. За това говорят топонимите Пъндачки вир, Вада, Старите рудища южно от м. Ярема, Вировете при с. Ковачевци, Чичови вирове при с. Поповяне, Вигнярски валог при с. Алино, Рударския валог западно от с. Рельово и др.
Крайна река минава източно от Ярлово. Образува се от р. Чергарица, която извира под вр. Малка Черкевица, и р. Айзларица, водеща началото си от м. Слатина. Двете реки се съединяват в м. Широко поле и под името Крайна реката продължава на юг. Западно от Гъркова могила пресича стария път за Бука преслап и се влива в р. Палакария северно от манастира “Св. Георги”.
Река Слатина води началото си от Белия кладенец и вр. Голяма Черкевица. Достига с. Ковачевци, където се съединява с р. Страторищница. Името на р. Слатина е свързано с добива на злато по тези места.
Река Страторищница извира югоизточно от вр. Ветрен. Тече на юг – успоредно на р. Слатина. Разделени са от дълго било. В с. Ковачевци се обединяват в една река със Слатина и под името Страторищница реката пресича с. Поповяне, където пък се съединява с Гръчка река.
Гръчка река води началото си от Витоша. Минава през м. Ярема, приема потоците от югозападните склонове на Плана и продължава на юг. В най-горната част на течението си реката се нарича Стари дол. Притоци на Гръчка река са по-малките реки Деркевица и Белата вода. Белата вода има многобройни извори южно от местностите Билото и Глоговат. Част от водите й се използват за водоснабдяване на с. Поповяне. Притоци на Белата вода са Бистри дол, Вучанов дол и потоците, идващи от изворите в местностите Брезе и Кликач. В м. Куково борие Бялата вода се съединява с Гръчка и реката достига с. Поповяне, където водата се събира с водите на р. Страторищница. Реката след това продължава под ново име – Лустра.
Река Лустра е дълга само 3 км. След с. Поповяне тя минава край местностите Гольо и Атомията и при Шарени лаг се влива в р. Палакария. В миналото от двете страни на реката с ширина 60-80 м имало буйна и красива гора. Отдясно на реката по изкуствена вада се отклонявала вода за 14 воденици-караджейки с по един и два камъка. Днес останките от тези воденици са напълно заличени, а от гората няма и помен.
Река Просени дол извира от източните склонове на м. Кошарите и вр. Кръсто. В горната част на течението си се нарича Студеничка река. Тя събира водите на много извори северно от вр. Викалото, минава източно от м. Св. Георги, край м. Пчелини дупки западно от с. Алино и при м. Новите ливади достига р. Палакария. Северно от с. Алино, край реката, са местностите Вигнярски валог и Виднята, където има следи от античността.
Изворите на Селска река са под вр. Щукова могила, недалеч от манастира “Св. Спас” и вр. Елха – един голям водосборен район, който я прави най-пълноводната река по южните склонове на Плана. Водите на тези потоци се съединяват южно от Йовичина могила. В теснината над с. Алино е изграден язовир, водите на който се използват за напояване и рибовъдство. Реката тече през с. Алино и в м. Граище се съединява с реките Пипнат и Ибряин, които извират от местностите под върховете Крушка и Солище. При м. Кольовица водата се влива в р. Палакария.
Водите на реките Кална бара и Вардарски дол извират южно от върховете Крушка и Пожар могила и достигат р. Палакария в м. Шута. Тези води са използвани в миналото за промиване на желязна руда. По канали рударите довеждали допълнителни води от околните местности.
Над селата Рельово и Райово, от местностите Остри камък, Дабето, Цръквище и вр. Чуката идват водите на Рельовски дол, Стакев дол, Маклища, Драголин, Шулиман, Шайница и Стърчо. Тези води в миналото били използвани за добив на желязна руда. За вировете прекарвали и вода от планината по канали. По-важни били вировете между Рельовски дол и Стакев дол, при Маклища и Драголин, Шулиман и дола Стърчо. Един канал започвал от Вишино бърдо, минавал по левия склон на дола Шулиман и през Площите, Божин дол, Побиен камик стигал близо до Пожаро. Водите на всички тези долове се вливат в р. Палакария около селата Рельово и Райово.
Широкодолска река има голям водосборен район. Началото си нейните притоци водят южно от вр. Стрельо, вр. Киселица и вр. Вишино бърдо. Водите й текат на юг и западно от м. Калето се съединяват с водите на потоците, които идват южно от вр. Османица. Долът в тази част се разширява, край реката има малки лъки, заети от градини и ливади. Тази характерна особеност на дола е дала името и на реката, и на селото. В старата част на с. Широки дол, северно от склона Балабаница, Широкодолска река се влива в р. Палакария.
На север от с. Широки дол има няколко дола, чиито води идват от местностите Вучката, Св. Тройца и Далийска могила. В тези долове през летния сезон не всякога има вода, но пролет и при продължителни валежи водите им достигат р. Палакария северно от с. Широки дол.

Марица води първенство по замърсяване с химикали и нитрати

22.03.2015

Според проучване на Басейнова дирекция - Пловдив, екологичното състояние на река Марица е изключително тревожно, а в някои участъци - катастрофално. Констатирано е химично замърсяване на всички нейни 17 притоци и язовири - от Гълъбово до Харманли. Анализите са доказали свръх наличие на цинк, мед, кадмий, олово, манган,  никел, нитрати и фосфати, което нарежда реката на първо място по мръсотия сред водните басейни в страната.Това показват данните навръх 22 март, Световният ден на водата.

 

Химикалите идват от индустриални предприятия с различни дейности: енергийни, производство и обработка на метали. Минерална и химическа промишленост, управление на отпадъците, производство и преработка на хартия и дървесина. Също така добив на  руди, производство на хранителни добавки и фармацевтични продукти, акумулаторни батерии, азотна и сярна киселина, пестициди и минерални торове, електроенергия и топлоенергия. Най-големите замърсители са "ТЕЦ Марица Изток 2 и 3", "Агрия" АД, "Асарел Медет" АД; Дънди Прешъс Металс Челопеч; ЕАД.  От Басейнова дирекция - Пловдив приканват гражданите да предлагат мерки за подобряване екологичното състояние на река Марица. Те ще се събират до 6 май 2015 г.

 

Световният ден на водата се отбелязва днес, 22 март. Честването стартира през 1992 г. в Рио де Жанейро, с идеята да се акцентира върху важността на водата и защитата на водните ресурси. Над 1 млрд. души на планетата нямат достъп до чиста и безопасна питейна вода. В световен мащаб запасите  са около 1386 млн. куб. км. България е една от европейските държави с най-малък воден ресурс, а средното потребление на човек за денонощие е около 100 литра. Установено е, че губим средно 60% от питейната си вода заради амортизирани водопроводни мрежи. Отделно не пазим водните си ресурси, които са в трагично състояние. Басейнът на река Марица не прави изключение.

http://www.marica.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news382104.html

The Great Gamble On The Mekong

 За язовирите по Меконг