Карта на действащите ВЕЦ в България

петък, 6 юни 2014 г.

Забравените реки на България


Водата и реките са най-важният природен ресурс на България. Това са посочили 72% от анкетираните в най-новото проучване на "Алфа Рисърч" за нагласите на населението към проблемите в околната среда за 2014 г. В същото време хората не припознават състоянието им като сериозен проблем (замърсяването на водата е едва на седмо място – 32% от участвалите в допитването). Тези данни са повтаряема тенденция и в предходните години на същото изследване.

Проблемите, свързани с опазването на реките и водите, са много много сериозни, но има и пълно обществено неразбиране кои са те. Водата си остава безценна, а проливните дъждове и наводнения от последните седмици у нас, стихийността им на Балканите, както и промените в климата, които вече засягат географските ни ширини осезаемо, идват да покажат колко е наложително да се работи точно в обратната посока – анализ на ситуацията и спешно справяне с проблемите.

Малки ВЕЦ като най-голяма заплаха

Най-големият проблем за българските реки не е тяхното замърсяване, както смятат масово хората. Общото им състояние е значително подобрено, след като от началото на 90-те години качеството на водата са промени коренно заради отпадане на доста от замърсителите и изграждане на много инсталации за пречистване. Това потвърждава експертът по водите Иван Христов от WWF пред "Дневник". Христов очертава актуалните проблеми и заплахи, свързани с реките у нас.

Фрагментирането на реките и унищожаването на техните местообитания е най-сериозният проблем в момента, а стихийното застрояване с малки водноелектрически централи – особено през последните десет години, е конкретната причина за това и съответно най-голямата заплаха.
Около 211 е броят на действащите мини ВЕЦ-ве (под 10 мегавата инсталирана мощност) според официални данни, получени от WWF по Закона за достъп до обществена информация. 439 са проектите и издадените разрешителни за изграждане на нови такива централи.

"Като следствие реките в момента са катастрофално разрушени, но тепърва предстои най-лошото, ако се реализират проектите за новите ВЕЦ", алармира Христов. И уточнява, че тези ВЕЦ засягат към 90% от реките в страната. Така съвсем скоро голяма част от тях вече няма да са естествени реки (според определението на Рамковата европейска директива за реките), а някакъв друг тип водно тяло.

Мащабът на застрояването с ВЕЦ като площ надминава застрояването на Черноморието и планините, свързано с туризма, макар последните да са по-видими и фрапиращи на пръв поглед.

А какво точно се случва: ВЕЦ накъсват реката на отделни секции, като се прекъсва връзката между тях, това спира миграцията на рибите и всички други организми; пречи се и на миграцията на наносите покрай реката, което е много важен процес; така се стига рано или късно до изчезването на организмите, а възстановяването им става или много бавно, или изобщо не се случва. При замърсяване на част от реката, която е отделена, това води до трайно обезрибяване, защото няма как рибата да се завърне (от другите части на реките) след изчистването на водите й.

Най-масовият тип ВЕЦ в планините ни е деривационният, при който водата от реката се отклонява с тръби, а самата централа се строи по-надолу по реката. В участъка между мястото на водохващането и самия ВЕЦ няма вода. Там реката е мъртва, няма живот дори и ако на по-късен етап се появи вода.

Иначе законово съществуват редица ограничения за изграждането на ВЕЦ. В Закона за водите строежът им се забранява в зоните от мрежата "Натура 2000", но това не се спазва. В плановете за управление на речните басейни има изрични забрани за построяването им и в други конкретни случаи (когато са разположени каскадно например, но пък няма дефиниция какво значи каскадно).
Сеч на гората край реката

Друг актуален проблем е масовото изсичане на крайречната растителност, която е изключително важна за състоянието на реката и живота в нея: предпазва от ерозия и наводнения; прави сянка и така поддържа естествената температура на водите с нормални нива на кислород, за да има живот в тях; редица видове животни се придвижват по тези естествени биокоридори, така се осъществява връзка между популациите и тези местообитания често са последните останали връзки за зависими от горите животни.

Основната причината за тази поголовна сеч по мнение на експерти в сферата е, че именно покрай реките процедурата за разрешаване на сеч е много облекчена, дори не минава по Закона за горите. И като претекст най-често се използват мотива "прочистване на крайречните корита" като превенция от наводнения, като сочените конкретни причини най-често са: 1) дърветата, които растат покрай коригирани корита (каквито са повечето в България) на изкуствено изградените диги, пречат и създават опасност от затлачване и наводнения; 2) падналите сухи дървета и растения в реката засядат по течението, най-вече се заприщват под мостове, където образуват бентове. Обикновено сечта се извършва не само край реката, а в много по-широк обсег, като така се изсича и ценна дървесина, алармират пред "Дневник" еколози и природозащитници.

Коригиране на реките

80% от реките у нас са изправени изкуствено. В миналото коритата на нашите реки са били коригирани в долните им течения, за да се избегнат разливите при високи води и да се предпазят от наводнение крайречните земи. Някои реки са изместени и по тяхното течение са изградени защитни диги. В много случаи тази човешка намеса е довела до негативни ефекти като: стесняване и скъсяване на речните корита; ускоряване на течението; по-бърза и по-висока приливна вълна; усилване и пренасяне на проблема по-надолу по течението; опасност за населените места; ерозия; загуба на биоразнообразие.

Най-слабите места на изправените реки обичайно са в населените места и именно там реката прелива и създава сериозни проблеми, когато има покачване на речните нива при обилни валежи. Това съответно нанася големи щети. В същото време меандрирането (т.е. връщането й към естесвеното й състояние с извивки и завои) не може да се избегне, реката сама търси изход от правото корито.

Позитивната новина в случая е, че вече има и проекти за възстановяване на естествените реки в България. Преди десетина години е било невъзможно да се говори за подобни проекти, те по-скоро са се приемали на шега от страна на басейновите дирекции. Такива добри пример са Сребърна, Персина (о. Персин и Кайкуша), р. Марица (Градина, Чекерица, Злато поле др.), р. Веселина, р. Осъм, р. Русенски Лом

Повече за състоянието на реките и тяхното опазване може да прочетете в презентацията "Опазване на реките", представена от Иван Христов - WWF, по време на обучение по проект "Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони", организиран от Асоциацията на парковете в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ