Карта на действащите ВЕЦ в България

четвъртък, 19 септември 2013 г.

публикувано на 18.09.2013 г., 15:45 часа Радио България Общество Наука и природа

„Зелени" ли са ВЕЦ, или не съвсем 

В края на юни т.г. Международната комисия за опазване на река Дунав излезе с апел по голямата река да се обособят зони, свободни от ВЕЦ. Строителството на хидроенергийни съоръжения в Дунавския регион е достигнало застрашителни размери и е наложително да се върви към неговото ограничаване, смятат експертите. Това ново разбиране идва като отговор на изключително засиления натиск за строеж на нови ВЕЦ мощности в целия басейн на река Дунав, включително и в България.

Според виждането на Комисията под зони, свободни от ВЕЦ, се разбират големи речни участъци със запазено биологично разнообразие и първичен характер, където изграждането на хидросъоръжения би причинило несъразмерни вреди и съответно е недопустимо. Примери за вече нанесени необратими щети по Дунав има много. Може би най-яркият е хидросъоръжението Железни врата в сръбския участък, което прекъсна естествените пътища за миграция на есетровите риби и доведе до почти пълното им изчезване, заедно с много други животински видове.

Доколко ВЕЦ, смятани за „зелени", са наистина такива? Отговорът е все по-многозначен.

Една река е много повече от просто течаща вода, тя е също зелен коридор и всички тези ВЕЦ по нея често водят до накъсване на тези биокоридори с необратими за природата последици – казва Любомир Костадинов, експерт на WWF-България. – Това, че те произвеждат електричество от възобновяем източник само по себе не ги прави „зелени", тъй като често пъти стават причина за необратимо разрушаване на биологичното разнообразие.

По думите на г-н Костадинов българското законодателство добре защитава реките ни от прекалено застрояване с ВЕЦ, но то за съжаление не се прилага. Най-слабото звено във веригата по негови наблюдения са басейновите дирекции, които са твърде либерални към инвеститорските намерения.

Имаме вече много реки, по които са построени каскади от ВЕЦ и има натиск за реализирането на още такива, макар да са вече забранени от закона. Говорим за бройки от порядъка на 10-15 ВЕЦ на една река. Ще се съгласите, че това е твърде много. Защото стигаме до ситуация, при която там вече просто няма свободно течаща река. Тя е или превърната във водохващане, или е пресушено речното корито и буквално през 100-200 м по течението имаме някакви съоръжения. Много е притеснителна и практиката на басейновите дирекции да не актуализират разрешителните за строеж. Законът за водите ясно указва задължение, когато се преиздават разрешителни за строеж на ВЕЦ, те да бъдат съобразени с последните изисквания. Т.е. ако са в зони от мрежата „Натура 2000", ако са каскадни или подлежат на други ограничителни режими, произтичащи от плановете за управление на съответните речните басейни, те да бъдат преразглеждани, включително и отнемани.

По последни статистически данни 50% от повърхностните води в България отиват за нуждите на индустрията и едва една трета – за питейни нужди. Иван Христов, експерт на програма „Води" на WWF-България, привежда още показателни цифри:

Още преди този своеобразен бум на построяване на много малки ВЕЦ имаше доклад, който ясно показваше, че към 80% от достъпния потенциал на реките за добиване на електрическа енергия в България е вече усвоен, казва той. И то върху една съвсем малка част, 20% от речните участъци. Т.е. останалите 80% от речните участъци могат да ни дадат само още едва 20% потенциал за добив на енергия. Още тогава беше ясно, че достигаме вече критична фаза. И добивът на енергия от реките ще става на все по-висока цена, не само като инвестиция, но и като въздействие върху природата. Много от централите вече се строят в средните и долните течения на реките, където за да се постигне пад на водата от 3-5 м, се завиряват все по-дълги участъци от реките до доста над 10 км. Смятаме, че подобни съоръжения имат вече прекалено голямо отрицателно въздействие спрямо малкия воден ресурс, който може да бъде обърнат на електроенергия.

Освен че прекъсват естествените биологични коридори на живота в реките, баражите по тях имат и други отрицателни въздействия, посочва г-н Христов.

ВЕЦ е преграда не само за миграцията на видовете, но и за седиментите. При вецовете те се натрупват зад стената и след това на периоди се изпускат залпово, което често води до замърсяване на реката, включително с отнемане на кислорода. И тогава се получават т.нар. „замори" при рибата. Наскоро имаше такива случай. ВЕЦ "Лакатник" предизвика такъв „замор" на около 30-40 км надолу по реката само 6 месеца след влизането му в експлоатация. Това е също сериозен проблем.

Сред най-оспорваните от десетилетия големи хидропроекти у нас е каскадата "Горна Арда". Природозащитниците имат друга визия за бъдещото на реката и региона.

Трябва внимателно да се оцени не само природата като биологично разнообразие, но и ландшафтът, който е особено характерен за региона и неговите възможности за алтернативни форми на туризъм, казва Любомир Костадинов. – Разбираемо хората от региона гледат на този проект като възможност за заетост. Но дали трябва да се върви към вариант временна заетост в рамките на един проект, който ще се строи да кажем 5 г. и през това време хората ще имат работа, а след това отново остават без поминък. Или да се търсят други форми на устойчив бизнес. Такава форма има и тя е даването на квартири под наем за практикуване на спорта каяк, който в този регион е особено популярен. А ждрелото тук е едно от най-красивите в България. Защото, след като се построи една ВЕЦ, в нея продължават да работят твърде малко служители, а за местното население често остават проблемите – загуба на питейна вода, разрушена инфраструктура, заблатяване и т.н.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ