Изпускат по 30л./сек от язовир "Огоста"

Само за денонощие язовир „Огоста” в Монтана е покачил нивото си с 36 см и обемът му достигна 370 млн куб метра. Заради размножителния период на рибата е увеличено количеството на изпусканата вода до 30 литра в секунда. Целта е обемът да падне до 360 млн кубика и да бъде поддържан така до края на май . От средата на март до сега "Огоста" е увеличил повече от два пъти обема си. На 6 март в чашката на водохранилището имаше 180 млн куб вода. заради ниското ниво повече от 6 месеца не работиха и двете ВЕЦ изградени на "Огоста".

Река Шугла наводни кошара край с. Долно Белотинци. Около 21 часа в сряда екип спасители е евакуирал 10-те овце, животните са невредими, съобщиха от полицията. След 17 часа вчера пожарникари са отводнявали мазета и дворове в село Смирненски. Заради огромният приток на дъждовни води багер е прокопал допълнителен канал, за по-бързо оттичане на водата. Около 22.30 ч. пороят е залял ниския участък от пътя между Сливовик и Медковец. Участъкът е сигнализиран, уточняват от полицията.

Над 30 литра дъжд е паднал в полската част на региона вчера, по данни на местната метеорологична служба. Регионът е бил в центъра на Средиземноморския циклон, който вече преминава на изток. В Монтана измереното количество валеж е 26 литра, в Чипровци 20, в Говежда 33 литра. Заради пороя за по-малко от час р. Дългоделска Огоста е покачила нивото си с над 20 см.

http://novinitem.com/ 

http://www.vratzanews.com/bg/izpuskat-po-30lsek-ot-yazovir-ogosta/

Не река

Под гръмкото заглавие „Калофер няма проблеми с проливните дъждове“, в. Дневник ни показва как се унищожават реките на България.  За съжаление подобни простотии се случват навсякъде, а резултатът е липса на риба и невъзможност реката сама да се самопречиства

Изграждат рибен проход по Русенски Лом

от Bigfish.bg: http://bigfish.bg/news/novini/Izgrazhdat-riben-prohod-po-Rusenski-Lom.html

Природозащитници ще изградят рибен проход по река Русенски Лом и ще премахват баражи, които вече не се използват или не функционират.

Дейностите са част от проект, който вече изпълнява екоорганизацията WWF, каза за БТА Катерина Раковска, координатор на проекта "Свободни риби".

Екоактивистите ще проучват шест вида редки речни риби, които са защитени от екомрежата Натура 2000. Те ще вземат малки екземпляри от места, в които се докаже, че популациите са в много добро състояние и ще ги пренасят в подходящи условия, където са изчезнали.
Предвидено е и възстановяване на дънния субстрат, който е много важен за размножаването на рибите, отбеляза експертът.

Проектът, финансиран от европейската програма "Лайф", предвижда и работа с институциите, които отговарят за опазване на рибите и реките. Специален акцент е поставен на пречките пред миграцията на рибите - баражи, мини ВЕЦ, рибни проходи, които понякога не са изградени, както трябва, посочи Раковска.

Една от целите на проекта е да изготви препоръки за правилно изграждане на рибните проходи. Почти всички мини ВЕЦ имат, но тъй като няма конкретни изисквания какво да представляват тези рибни проходи, много от тях не функционират, коментира Раковска.
За изпълнение на проекта са ангажирани доброволци, които ще помагат в наблюдението на реките. Всички дейности трябва да приключат до есента на 2017 г.

Обстановката в Дунав се успокоява, нивото на водата спада с по пет-шест сантиметра на денонощие

27 Май 2014 13:28:51  http://www.ruseinfo.net/news_127572.html

 

Обстановката по река Дунав се успокоява и нивото започва да спада леко. Това съобщи изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав /АППД/ Георги Георгиев. По думите му високите води в Сърбия се оттичат, като в следващите дни в българо-румънския участък нивото ще спада с по пет-шест сантиметра за денонощие. В момента край Русе то е 739 см спрямо условната кота "нула", като прогнозата за следващите два дни е да спадне с още 14 см.

В същото време противопожарната служба в града днес показа техника и оборудване за реакция при наводнения - автомобил с водолазно оборудване, надуваеми лодки с извънбордови двигатели, както и машини, които могат да се движат в заблатени терени. 

Началникът на областното управление комисар Павлов представи и шестимата пожарникари, които са взели участие в помощната операция в Сърбия. Двата екипа - от по трима души, са работили от 17 до 23 май в село Кончарево и в град Парачин. Пожарникарите обясниха, че са отводнявали електрически централи, аптеки, банки, училища, детски градини и жилища. Работили са по 14-16 часа на ден. Спасителите заявиха, че са в готовност при нужда да заминат отново за Сърбия. Комисар Павлов обясни, че на тяхно място в Сърбия в момента има други два екипа от пожарникари от Русенско.

Хванаха седем бракониерски мрежи край град Мартен

от Русеинфо: http://www.ruseinfo.net/news_127527.html

25 Май 2014 г.

Инспектори от отдел “Рибарство и контрол” на ИАРА Русе са извършили проверка  по река Дунав в района на гр.Мартен. В резултат са открити и конфискувани с протокол срещу неизвестен извършител 7 бр. бракониерски мрежи с обща дължина  520 метра и един винтер. Уловената в мрежите риба е върната обратно във водата. 

Силистренец спаси дете от удавяне в Дунава

OFFNews | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 май 2014 в 18:45289

35-годишният силистренец Десислав Димитров е спасил от удавяне в Дунава 13-годишно момче.

Инцидентът е станал в 15:15 часа в неделя. Докато си играело с приятели близо до бреговете на реката, момчето се подхлъзнало и паднало в придошлите води, които бързо го погълнали.

Чувайки виковете за помощ, Десислав Димитров, който в момента на случката ловял риба в реката недалеч от децата, веднага се хвърлил във водата, за да спасява момчето.

Той успял да го намери чак при второто си гмуркане на дълбочина около 2,5 метра, но детето не дишало.

Благодарение обаче на навременните изкуствено дишане и сърдечен масаж от страна на Димитров то било спасено.

В понеделник шефът на Областната дирекция на МВР в Силистра гл.инспектор Кристиян Петров връчи на спасителя благодарствен адрес и плакет в присъствието на майката на спасеното дете.

„Бъдете горд със себе си! Обществото ни има нужда от такива доблестни и смели хора", бяха думите на гл.инспектор Кристиян Петров към спасителя на детето.

Инж. Георги Георгиев, изпълнителен директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав:

http://monitor.bg/article?id=429436

 

Високата вълна застрашава Видин и Лом

По-опасни са ледовите запори през зимата. Ако нямаше шлюзове, водите тръгват като стена.

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

22.05.2014

Визитка: Роден е през 1950 г. в с. Сребърна, СилистренскоПрез 1977 г. започва работа като геодезист в Управлението за поддържане и проучване на река Дунав (УППД) в РусеОт 10 юни 1990 г. е директор на УППД, преобразувано през 2000 г. в Агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (АППД)На 10 декември 2011 г. по време на правителството на ГЕРБ е освободен от длъжност и започва работа като главен експерт за река Дунав в Драгажен флот – РусеОт 13 август 2013 г. отново е изпълнителен директор на АППДГ­ Г-н Георгиев, възможно ли е река Дунав да предизвика такива наводнения у нас, каквито има в момента в Сърбия?­ Поне пролетта няма такава възможност. Дунав е голяма река, която в българо-румънския участък е широка 1,5 – 2 километра, и може да поеме идващи от горното течение води, където ширината є е едва 80 метра. Не трябва да се прави сравнение между хидрологията на Дунав и река Сава, която се влива в Дунав и е основният причинител на наводнението в Сърбия. Сава е дълга река, преминаваща през територията на три държави, и нейната ширина достига 80-100 метра. Проливните дъждове напълниха притоците є и Сава излезе от коритото си. При нормални нива водният стълб в тази река е не повече от 1,50-2,50 метра, а в резултат на валежите той се покачи с още 4-5 метра. Опасни наводнения в нашия участък са по-възможни през зимата, когато Дунав замръзне и по течението му се образуват ледови запори. Тогава реката започва да провлачва леда и да го трупа на едно място. Получава се нещо като бент и нивото се покачва бързо за часове. Известно е, че Видин е наводняван през зимата именно след образуване на ледови запор. Тогава водата е достигнала дори до централната част на града. През зимата на 1985-1986 г. например Дунав замръзна два пъти и при Русе и Тутракан също се образува запор. На всеки час водният стълб при Русе се покачваше с 20-30 сантиметра. Наводненията при ледови запор са много по-страшни и трудно могат да се предотвратят. Докато сега, по времето на черешовите води, ние следим ситуацията в горния и средния участък, предупреждаваме областните управи и общините и има възможност да се укрепят дигите, да се подготвят чували с пясък, да се предприемат и други мерки.­ Защо когато в Горен Дунав има големи наводнения – като тези в Австрия и Германия през миналата година, при нас това не се усеща? Слушайки новини за тревожната ситуация, хората обикновено смятат, че тя ще дойде и при нас.­ Причината е пак в различната хидрология на реката в Горен и Долен Дунав. Ширината є при Пасау, който миналата година бе под вода, е 80 метра, затова Дунав там се пълни много бързо. Тръгвайки към България, тази висока вълна се трансформира и идва при нас намалена десет пъти. Ето, да вземем за пример последната вълна в Австрия през миналата седмица, когато бе обявен червен код за обилни валежи и нивото на Дунав там се покачи с три метра. При Унгария тази вълна бе два метра, а навлизайки в сръбския участък – един метър. В България интензитетът є съвсем намалява, тъй като ширината на реката тук е, както казах, 1,5-2 километра, а и притоците поемат част от прииждащите водни маси.­ Пълноводието на Сава, Драва и Тиса обаче се отразява при нас.­ Това е така, защото най-голямо влияние за нивото в Долен Дунав оказват именно тези притоци. Тези реки дават половината от водното количество, което преминава през българо-румънския участък, затова именно от тяхното поведение зависи дали при нас ще има наводнения. Като изключим изворите, Дунав се подхранва също и от снеговалежите в района на Алпите, но пак казвам, основните притоци Сава, Драва, Тиса и Велика Морава вкарват значително количество вода в Долен Дунав.­ Кои райони при нас са най-застрашени от високи води на Дунав?­ Да започнем с Видин, който през годините е преживял не едно и две наводнения, като най-голямото, както вече споменах, е станало при образуване на ледови запор. Но там вече се взеха мерки, укрепи се бреговата тераса, има съоръжения, които предпазват. Надолу по течението могат да бъдат залети участъци при Урсойската низина, след това е град Лом. Самата тераса там е ниска и площадката на пристанището и парка до него редовно се заливат при високи води. Следващото населено място е Оряхово, където критичен е районът на пристанището и ро-ро терминала. Опасност от заливане има и в Никопол. През 2006 г. в ниската му част се движеха лодки. Надолу при Свищов няма критични места, а в Русенска област са много малко. Край Русе обикновено се заливат терени срещу остров Люляка при рибарското селище, ресторанта и хотела, пристанище „Русе Запад”, а по поречието на Русенски Лом могат да се появят проблеми заради избили подпочвени води. Бул. „Тутракан” в областния град при много високи води става като езеро. Причината е в старата канализационна система, която връща водата по каналите и влиза в ниската част. Низината на село Бръшлен също е застрашена, но тя се пази от дигата, затова проблемът е по-скоро с избилите подпочвени води. Силистра е на сравнително ниска тераса, но не е имало критични ситуации, защото интензивността на вълната вече е намаляла.­ Кой бряг е по-пощаден при наводнения – българският или румънският?­ Възможностите за заливане на територии са еднакви.­ Съществува мнение, че при сегашната ситуация през шлюзовете „Железни врата 1” и „Железни врата 2” се пропускат по-големи водни количества, а това повишава нивото в нашия участък и се заливат територии. Възможно ли е шлюзовата администрация да не се съобрази със сигурността на нашия бряг?­ Това са спекулации, няма как да се случи. Режимът на „Железни врата”, което е най-голямото хидротехническо съоръжение от този тип по река Дунав, е съгласуван с държавите, през които минава реката. Схемата е следната – когато се появиха високите води в горната и средната част на Дунав, хидровъзелът постепенно започна да изпразва езерото и да освобождава обем с цел в определен момент да поеме вълната, която идва отгоре. Покачването, което имаше в предните дни в нашия участък, беше именно в резултат на това, че двата хидровъзела пропуснаха тази вода и освободиха обем. Колегите от шлюзовите администрации постоянно следят каква е ситуацията надолу по реката и ако се създаде опасност, хидровъзелът за кратко задържа вода, за да може вълната да се оттече. Всичко е съгласувано и нищо не се прави само по волята на един или на двама специалисти при работата на тези съоръжения. От два дни нивото в езерото при „Железни врата 1” е свалено с 6,5 метра и в момента е 1,9 метра. При това положение шлюзовете се оставят отворени и цялото количество вода, което идва отгоре, се пропуска за известен период от време. Когато започне да се оттича водата от Сава и край Белград нивото спадне, тогава постепенно хидровъзелът ще задържа водни количества. Но голяма част от тази вълна ще бъде пропусната през следващите дни и тя ще мине през българо-румънския участък. На всеки шест часа в агенцията се получава информация от шлюзовата администрация какво водно количество преминава през „Железни врата”. Във вторник вечерта то беше към 11 600 кубически метра в секунда, а вчера сутринта – с още 200 кубически метра повече. Единствено информация за прогнозата на изпусканите водни количества през „Железни врата” получаваме от колегите си от Румъния, които я изготвят на базата на режима на работа на хидротехническото съоръжение. С тях винаги сме работили добре, няма възможност за скриване на информация.­ Каква е обстановката в момента в нашия участък от реката?­ Нивото постепенно се покачва, но за момента обстановката е спокойна. Високата вълна ще бъде при нас към края на седмицата.­ След колко дни повишението на нивото при Ново село ще се отрази при Силистра?­ След три-четири дни. Скоростта на движение на водните маси в българо-румънската част на Дунав варира в зависимост от височината на водния стълб и участъка, през който преминава реката. Обикновено е от 5 до 7,5 километра в час. Колкото нивото е по-високо, толкова скоростта е по-голяма. Нашият участък е дълъг – над 400 километра, и за денонощие водните маси изминават по 120-130 километра, ако се движат със скорост 5 км в час.­ Какво би се случило, ако по Дунав нямаше изградени шлюзове?­ Тогава опасността от заливане и наводнения би била много по-голяма, тъй като водните потоци нямаше да могат да бъдат регулирани. Високата вълна щеше да тръгне като стена. Хидровъзлите предварително изпускат част от водата и освобождават обем, който да я поеме.