Енергийният лобист инж. Петър Манолев от Г. Делчев в основата на схема за строеж на ВЕЦ на Мусомишките ливади! Зад схемата висш енергиен бос! Селото възстава срещу строежа!!!

ное 24, 2014 Стела Иванова Разследване, ТОП 

http://toppresa.com/32770/energijniyat-lobist-inzh-petar-manolev-ot-g-delchev-v-osnovata-na-shema-za-stroezh-na-vets-na-musomishkite-livadi-zad-shemata-vissh-energien-bos-seloto-vazstava-sreshtu-stroezha

---

 

Най-модерната турбина за производство на ел. енергия на стойност над 300 000 евро, произведена в Чехия ще бъде монтирана в най – новата ВЕЦ, строяща се около местността „Мусомишките ливади“ близо до град Гоце Делчев, разкри вестник Топ Преса от петъчния си брой. Проектът е стартиран от собственика на ТЦ „Янка“ на улица „Дунав“ в града на Гоце, но с посредничеството на скандално известния ел. проектант Петър Манолев, собственикът е убеден да прехвърли собствеността на имота и проекта на фирма на бившият шеф на НЕК – България, по времето на ПП ГЕРБ – Красимир Първанов.

Сега предстои монтажът на турбината, която ще бъде произведена от ЧЕЗ в Чехия и се очаква централата да заработи няколко месеца след нова година. Както може да се предположи, основен консултант по проекта е Петър Манолев, който е издействал и становището, че идеята за ВЕЦ-а не ощетява хората от близкото село Мусомище и че проектът е идеален за реализиране, без да ощети никого. Държавата е приела това становище, въпреки че в селото напрежението за строежа нараства все повече и повече.

“Проявете търпение спрямо него като човек, който трябва да се ориентира и да поеме изключително тежката задачка за НЕК.“

При назначаването му направи впечатление именно фактът, че втори поред мениджър от тази компания оглавява НЕК в мандата на ГЕРБ. В надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ на 14 октомври 2009 г. като представител на държавата влиза Димитър Николов Стефанов. Той се свързва с един от скандалните бизнесмени на прехода – бизнесмена Румен Николов-Пашата, по две линии, макар и не преки. Стефанов е управител в компанията „Омега 96″, чийто едноличен собственик е английското дружество „Кенут маркетинг лимитед“.Година по-късно обаче Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг ЕАД взе единодушно решение за освобождаване на Красимир Първанов от поста изпълнителен директор на Националната електрическа компания ЕАД
Мотивите за освобождаването му са грубо нарушаване на йерархичните правила и неспазване на установената процедура за водене на преговори, съобщиха от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ),
Оставката на Първанов беше поискана от министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, след като той подписа споразумението за проекта АЕЦ „Белене“ с руската „Атомстройекспорт“. Трайков обвини Първанов, че въпреки изричната му забрана е подписал Допълнение 12 към договора, с което, според министъра, се предрешава строителството на атомната централа.

Дни след като тази статия стана публично достояние с нас се свърза инициативен, комитет от село Мусомище общ. Гоце Делчев, който се е организирал против изграждането на въпросния ВЕЦ. Заплахите са че това е проект на „енергийната маэия“ и че ще съсипе еко равновението на туристическата зона над селото, като основният засегнат регион ще е реката. “ Готови сме на карйности, ако трябва ще направим и живи вериги но ВЕЦ – ът няма да се построи…“ заяви пред наш репортер Боби Льогов от селото, един от организаторите на протестите.

Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите“ в МОСВ: Необходима е спешна реформа във водния сектор

Публикувано: 09:59, понеделник, 17 ноември, 2014

 

ВИЗИТКА:
Асен Личев е роден на 6 февруари 1952 г. в София. Магистър е по хидрология и инженерна геология. Работил е в „Енергопроект“ от 1978 до 1990 г., а от 1981 до 1991 г. - в „Нипроруда“, където ръководи лаборатория по „Земна механика и хвостохранилища“. От 1992 г. е служител на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В момента е директор на дирекция „Управление на водите“. Той е част от екипа, разработил концепция за Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в България до 2015 г., както и на Закона за управление на водите. Участвал е и в проекти за оценка на водните ресурси.
Разговаря Илияна КАРАЛАНОВА
- Господин Личев, стартира процедурата по подготовка на новите планове за управление на речните басейни през 2015-2021 г. По какъв начин инвеститорите биха могли да съдействат на басейновите дирекции по места при разработването им?
- Това е основен проблем. Всички инвеститори – чуждестранни и български, както и ведомствата, отговарящи за съответните политики в енергетиката, водоснабдяването, напояването, би трябвало именно сега да осмислят инвестиционните си намерения и да уведомят съответната Басейнова дирекция. Ако външният инвеститор иска да строи завод, трябва да уточни от какво количество вода се нуждае при производството си, да посочи дали ще зауства мръсна вода, за да стане ясно възможно ли е това на мястото, което е избрал за изграждането на предприятието. Така Басейнова дирекция ще може да го заложи в Плана за управление на речните басейни като водоползвател и замърсител. Ако това не бъде направено, през следващите 6 години ще му се наложи да гледа България от външната страна на границата й.
- До какви проблеми доведе това, че в предишните планове (2010-2015) не бяха предвидени определени инвестиционни намерения?
- Проблемите бяха големи, особено с ВЕЦ-овете. Допусна се лошата практика голяма част от инвестиционните намерения да не бъдат включени в плановете за управление (!!! Явно в МОСВ са големи радетели за тези разрушителни ВЕЦ). С друга част от тях не беше процедирано съгласно рамковата директива. Институции и министерства в България не си свършиха работата. Мога да дам конкретен пример – с каскада „Горна Арда“. Карали сме насила инвеститорите да представят намеренията си, да кажат какви са изискванията им по отношение на водите, за да бъде строителството на тази каскада съобразено с екологичните изисквания.
- Плановете за управление се разработват заради изискване, заложено в Директива 2060 на ЕС, приета през 2000 г. Какво обаче ще бъде практическото им приложение?
- За по-голяма част от населението, както и за повечето политици и институции водата представлява един обикновен търговски продукт. Това обаче не е така. Тя е по-скоро наследство, което трябва да бъде опазвано и защитавано за идните поколения. Плановете за управление на речните басейни са единственият механизъм това да се случи на практика. Те имат за цел предпазване, опазване и подобряване на качеството на водната среда. Там, където е постигнато добро качество, то трябва да се запази; там, където е замърсена – да се почисти. В резултат ще има осигурена вода както за битови, така и за промишлени нужди, което ще подпомогне развитието на икономиката. Досега битуваше мнението, че тези планове са в ангажимента единствено на МОСВ. Те обаче засягат цялото население на страната ни – от обикновения човек до министър-председателя, така че всеки трябва да заяви намеренията си при разработването им. През следващите 6 години, след като тези планове бъдат одобрени от Министерския съвет, те ще се превърнат в норма, по която ще се ръководи Законът за водите.
- Какви слабости бяха допуснати при разработването на предишните планове?
- Един от основните пропуски досега беше, че няма координация на национално ниво по отношение на интеграцията на политиката по водите в останалите отраслови политики. Другата слабост е, че финансово не бяха обезпечени мерките, залегнали в първите планове за управление на речните басейни, което е общ проблем за България. За всеки документ, който се приема, министърът на финансите казва, че няма средства. Документите се изхвърлят в коша, а от нас се очакват резултати, ако може – без пари. Това обаче не е възможно.
- Наскоро Министерският съвет прие законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Кои са основните принципи, залегнали в него?
- Тези изменения са в изпълнение на предварителните условия за предоставяне на средства от фондовете на ЕС през 2014-2020. Един от основните принципи, който се изисква и от рамковата директива, е „замърсителят плаща“. Този елемент цели ефективно използване на водните ресурси и възстановяване на разходите за околна среда. Той е поставен като условие, за да бъде освободено финансирането по оперативните програми през настоящия програмен период. Ако това условие не бъде изпълнено, всички програми, които финансират дейности в областта на водите, ще бъдат спрени.
- През 2021 г. плановете за управление на риска от наводнения стават неразделна част от плановете за управление на речните басейни. Какви са вашите отговорности в тази посока?
- В обществото, в медиите и сред политиците битува изключително порочното мнение, че изпълнението на изискванията на директивата и по-скоро картирането на заливаемите ивици ще спре наводненията. Нищо подобно. Изпълнението на задълженията на държавата по отношение на тази директива ще доведе единствено до това всеки от нас да знае в каква степен на риск от наводнения живее. Безспорно, след като бъде завършен Планът за управление на риска от наводнения и бъдат приети мерките, свързани с него, ще има и инвестиции – ангажимент на държавата, на места, където това се налага. Те са свързани предимно със съхранението на живота и здравето на населението и на някои структуроопределящи отрасли в България.
- Какво трябва да променим в политиката си по отношение на водите, за да не се стига до бедствия, подобни до тези от лятото и есента на 2014-а?
- Основна причина за проблемите е липсата на реформа във водния сектор. 53 язовира у нас са публична държавна собственост, 212 – частна държавна, 2234 – общинска, 26 – частна, а 263 имат неопределена собственост. За нас това е изключително странно. Всеки такъв язовир е разположен на терен, който е или публична общинска, или публична държавна собственост. Защо тогава собствениците на тези земи не го припознават като свой? Ние, от МОСВ, не можем да отговорим на този въпрос. Единственото, което можем да направим, е да дадем данните на МВР и да чакаме да проучи тези случаи. Ако това не стане, имаме резервен вариант – последното изменение на Закона за водите от края на 2013 г. (поправката „Димчо Михалевски“), която дава възможност на министъра на регионалното развитие да направи воден стопански кадастър, в който всички такива обекти трябва да бъдат вписани със своя собственик и технически параметри. Надяваме се най-после службите по кадастъра и звената, които отговарят за устройството на територията, да ги нанесат.
- Единствено финансова ли е причината това да не се случва, или има и чисто законодатели пречки?
- Главата „Защита от вредно въздействие“ в Закона за водите е чисто декларативна и лозунгова. Нещата, които са записани в нея, са необезпечени както кадрово, така и финансово. По тази причина в приетата от Народното събрание през 2012 г. Стратегия за управление и развитие на водния сектор беше предвидено да се създаде държавно предприятие на базата на „Напоителни системи“, което да поеме почистването на руслата на реките от извора до делтата, както и стопанисването на язовирите, в случай че кметовете, на чиято територия се намират, в рамките на една година не ги припознаят като свои. Това предприятие трябваше да поддържа защитните съоръжения, дигите и отводнителните системи. От 1987 година досега обаче то така и не беше създадено. Още с преминаването към пазарна икономика беше видно, че интересът за печалба в тези дейности е нулев. Той е напълно изоставен. Ако това не се промени, проблемите със сигурност ще продължат.
 

Прокурори искат промени в закона заради опасни язовири

От Marica.bg
24 ноември 2014 г.

Строг контрол и люти глоби за немарливите стопани ще решат проблема, смятат магистратите.

Спешни промени в законодателството ще решат проблема с опасните язовири в Южна България. За това настояват обвинителите от Апелативна прокуратура, след като приключиха мащабна проверка на рисковите съоръжения в района на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Кърджали и Хасково. Прокурорите искат строг контрол и солени глоби за немарливите стопани на язовири. Това може да стане само ако бързо се предприемат промени в Закона за водите и Закона за защита на бедствия. В момента само се констатира, че ВиК, Напоителни системи или останалите собственици на язовири са хванати в крачка. Дори да има предписания и те да не са изпълнени в срок, не се стига до санкции. Това води до размиване на отговорности, а резултатът е липса на контрол. За да се излезе от този порочен кръг, Апелативна прокуратура прави предложение за спешната намеса на Министерския съвет и промени в нормативната база. 

Нарушения са открити и в работата на кметовете на община Любимец и минерални бани, където имаше бедствени ситуации тази есен. Прокуратурата е настояла кметовете на Пещера, Брацигово, Батак да влязат в ролята си на стопани. За да се обследва спешно язовир с. Капитан Димитриево и да се почисти аварийно коритото на р. Стара река, също се е наложила намесата на прокуратурата. Подобна е ситуацията и в община Батак. 

Причините за нехайното отношение към рисковите хидротехнически съоръжения е липсата на достатъчно пари в общинските бюджети и дупките в законодателството, които водят до размиване на отговорността, сочат данните на Апелативна прокуратура. /Марица.бг

Автор: Галина КОНСТАНТИНОВА

Цената на един ВЕЦ Проект

Ето няколко обяви за продажба на проекти за ВЕЦ.  Интересно:

Осем язовира и рибарника в плачевно състояние се дават под наем

От Янтра Днес: http://www.dnesbg.com/ikonomika/razsledvane-tarsyat-se-vlapnisharaniv-za-osem-yazovira-i-ribarnitsi.html
28 октомври 2014 г.


Опасни общински водоеми, изпаднали от години в зоната на здрача, сега изплуват в търсене на “лапнишарани” за следващите 10 години. Три рибарника и пет язовира, собственост на Община Велико Търново, излизат на тезгяха за отдаване под наем. Проблемът е, че част от водоемите са такива само на хартия, а останалите са потенциални убийци, защото са с разрушени стени и от години неработещи изпускателни кранове и хидротехнически съоръжения.
За язовирите, които с изключение само на един, са в запуснато състояние и обявени за опасни, са определени и дебели наеми. Бъдещите стопани ще трябва да напишат бизнес планове за развитието на язовирите – програма за разкриване на работни места и проект за инвестиционните си намерения за водоема. Условие в конкурса е кандидатът да има предложение със социална значимост за региона.
Общината прехвърля на наемателите отговорността си по стопанисването на водоемите в добър експлоатационен вид. Оказва се, че новите стопани трябва за своя сметка да отстранят конструктивните нередности и сами да разработят аварийни планове по Закона за водите.
Кандидатите за наематели на запуснатите водоеми трябва да приготвят дебели пачки за ремонтите, които ги чакат. Който ги вземе, ще се откаже, единодушни са бившите наематели, които “Янтра ДНЕС” издири.

Рибарници само на хартия
7,057 дка са рибарниците в Килифарево в местността Чеира. Отиваме на място да проверим в какво състояние са трите развъдника, чийто договор с предишния наемател, според документите на Общината, трябва да е изтекъл през май 2013 г. Рибарниците са такива само на хартия. В действителност мястото е пущинак, в който няма и следа от риба. Нарочените за водоем три парцела са досами шосето на няколко метра преди изхода на Килифарево към Хаинбоаз. Лесно откриваме бившата мелница, станала след това ловна хижа, а сега – частен дом. До нея трябва да са рибарниците, в които по времето на социализма се отглеждали тлъсти шарани, с които партийните големци и местните величия си правили банкети. Днес от рибарниците няма и помен. Доскоро мястото е било царевичак. Последният наемател и бил бившият общински съветник от ДПС Хасан Палов от Килифарево. “Взех ги преди 4 години, но си платих само първоначалната вноска и се отказах. Когато отидох да ги видя, се хванах за главата. Прекалено много пари трябваше да дам, за да изчистя вадата, която води водата от бента на реката до рибарниците. Савакът трябваше да се прави. Бентът не беше стока. Много пари трябваха да се изчисти. Не си платих годишния наем и договорът беше прекратен”, разказа за одисеята си по рибарниците Хасан Палов.
Преди него интерес към рибарниците имаше варненската фирма “Динамика-2000”. През лятото на 2008 г. в тях трябваше да бъдат вложени 1 милион лева за развъждането на деликатесна и много скъпа френска риба сизем. Щяха да се правят каскадни корита с инсталации, в които водата да се пречиства и обогатява с кислород. Инвеститорът имаше намерение да изгради цех за преработка, дълбоко замразяване и пакетиране на рибата. От “Динамика-2000” искаха рибарниците чрез замяна със земеделска земя, но ОбС не се съгласи. Сега така наречените рибарници излизат на търг с годишна наемна цена от 330 лева.

Почетни членски карти получиха съветниците
от друг, също отказал се наемател в Килифарево. На 2 юни 2009 г. ОбС даде съгласието си под наем да бъде отдаден язовир “Даровец” с площ от 59,108 дка в землището на Килифарево. Искаше го местното сдружение “Даровец”, за да развива обществено-полезни дейности за спорт и туризъм. В знак на благодарност бившият кмет на Килифарево Стефан Харизанов връчи на 37-те общински съветници почетни членски карти на сдружението, които им позволиха безплатно да ходят за риба.
“За да вземем язовира под наем, създадохме сдружението. Оказа се, че получихме абсолютна руина. Трябваше да наемем водолази да изчистят шахтата с хидросъоръженията. Проблеми имаше по стената. Изпускателят е неизправен. Само за неговия ремонт ни трябваха поне 5000 лева. Не ни стигнаха парите да изпълним изискванията, които ни поставиха от Басейнова дирекция и Министерството на екологията. От Общината поискаха да почистим 500 метра надолу под язовирната стена, но се оказа невъзможно. Имотите са частни и хората не ни пуснаха да им изсечем дървесината. Държахме язовира две години и се отказахме през 2012 г.”, разказа пред “Янтра ДНЕС” Румен Кукуверов, бивш председател на разтуреното дружество “Даровец”.
Отидохме на място да посетим и този язовир. От “Даровец” са плащали годишен наем от 690 лв., сега за водоема с все още проблемни хидросъоръжения се искат най-малко 1800 лв. наем на година. До язовира се стига по черен трикилометров път през нивя и лозя. Няма следа от направените благоустроявания на района от предишния наемател, но е пълно с рибари, които безплатно ловят риба.
“Язовир “Даровец” е в лошо експлоатационно състояние.” Това е заключението от проверката, направена на водоема от 7 общински служители на 28 май 2014 г. Язовирът е пълен на 100 %, чиновниците не са могли да установят дали работи основният му изпускател. Преливникът е в лошо състояние – затлачен с блатна растителност и мрежа и не е в състояние да поеме високи води. Неустановили видими филтрации на язовирната стена. Дерето след язовира е в лошо състояние. Няма водна кула и пасарелка, нито заграждения и предупредителни табели.

“Тъмни лък” е станал сметище
Най-големият язовир, който Общината вади на тезгяха в търсене на наемател срещу 3900 лв. на година, е в землището между Дебелец и Килифарево. Язовир “Тъмни лък” е с площ от 110,052 дка. Състоянието му е трагично. Водоемът е много замърсен, изпускателят не е почистван от водораслите и не работи. Водоемът е на километър и половина от шосето през пустошта. От поставеното преди време от бившия наемател бунгало е останал изтърбушен скелет. На съседното дърво се ветрее набито на ръждясал пирон листче с апел: “Пазете това красиво място чисто, то е за всички вас. Не позволявайте разрухата и мръсотията да ни завладеят!!!”. Виждаме точно обратното – мръсотия и разруха. Дървеният кей е разкъртен и пропаднал. На острова, където преди години местният бизнесмен Иван Георгиев – Фламбето отглеждаше зайци и фазани, сега е буренак. Няма дори заблудени рибари.
“Тъмни лък” не е никак безобиден и по него има редица проблеми. Като начало, по стената му има пукнатини. През нея се пропуска вода и зад нея се образува мочурище. Още през пролетта на 2011 г. се оказало, че основният изпускател не работи. Местни въдичари разказват под сурдинка, че съоръжението нарочно не е поправяно, за да бъде рибарник.
На 29 май т.г. общинска комисия отива на проверка и излиза със заключението: “Язовирът е в лошо експлоатационно състояние”. Съмнение за екзактността на проверката буди констатацията, че основният изпускател работи, въпреки че при огледа достъпът до него не е бил възможен. При аварийна ситуация в заливната зона зад язовира попадат местни пътища, стопански постройки, бившата керамична фабрика, жилищни имоти и земеделски земи. Не са предприемани мерки по аварийното му осигуряване. Кметът на Дебелец Димитър Димитров е безпомощен да се справи.
“Три години държах язовира. Бях на 1000 лв. наем и пак не ми излизаха сметките. Вдигнаха го на 5000 лв., искаха още толкова като първоначален депозит и се отказах. Оставих 200 тона риба за рибарите”, разказа бившият стопанин на язовира Иван Георгиев. Той твърди, че 32 дка от водното огледало на “Тъмни лък” са негови. Били в заливната зона на язовира и иска да му бъдат наплатени от Общината или да бъде обезщетен с друга земя.

Повече от 15 години безстопанствен е
язовирът в Балван. Той е с площ от 5,589 дка в местността Зълковци в началото на селото до мелницата. Язовир е само на книга. Създаден е преди повече от 30 години от местната ловна дружинка. Решили да си направят водоем. До чешмата вдигнали насипна стена, за да се събира вода, и го зарибили. “Сега от стената няма и помен, а мястото е обрасло в папур, храсти и дървета. През 2012 г. пак щяха да го дават под наем, но решението на ОбС беше върнато от областния управител и прокуратурата”, разказа кметът на Балван Радослав Христов. Сега за така наречения язовир Общината иска 170 лева годишна наемна цена.
За запуснатия и опасен язовир в Пчелище наддаването между потенциалните наематели ще започне от стартова цена 1100 лева за годишен наем. Язовир “Шабарка” се простира върху 46,281 декара и няма стопанин. До него се стига по 5,5 километра черен път от Пчелище. “Водоемът е в лошо експлоатационно състояние”, се посочва в доклада на проверилата го комисия на 28 май т.г. При огледа тогава не било възможно да се установи има ли изпускател, или не. Преливникът е в безобразно състояние, няма изготвен авариен план и осигуряване, няма заграждения, нито охрана. Кметицата Гица Лазарова е вдигнала ръце.

“Изринах 800 кубика тиня и се отказах”,
каза предишният наемател на язовир “Шабарка”. През ноември 2009 г. той е взет под наем от общинския съветник Любен Велчев. “25 хил. лева ми излезе чистенето на тинята, а успях да мина само една трета от язовира. Изпускателният кран е повреден. Изчисленията показаха, че не си струва да се занимавам с него. Парите, които щях да вложа, никога нямаше да ги избия”, посочи Велчев. През януари 2012 г. той се отказва и договорът му е прекратен.
Любен Велчев чрез фирмата си “Скорпион инвестстрой” от началото на 2009 г. е наемател на язовир “Глухчевото” между Къпиново и Миндя. Водоемът е 58,486 дка и е в землището на ловното стопанство, чийто концесионер за 15 г. е Велчев. Проверилата го през тази пролет комисия не констатира нито едно нарушение.Договорът обаче изтече и язовирът пак е на тезгяха със стартова цена 1900 лв.


Здравка МАСЛЯНКОВА

Цената на водата за ВЕЦ

със съкращения...

Има една широко схващана народопсихология, която е наследена и култивирана най-вече в годините преди прехода. А именно – водата е дар Божи, тя вали, пада от небето, потича, и аз мога да си я ползвам и разхищавам, както намеря за добре.

В известна степен това може би е вярно, ако живеете в Патагония, и най-близката цивилизация е на стотици километри от вас. Тогава наистина се оправяте с това което падне от облака, и не дължите обяснение никому.

Водата обаче е публичен ресурс и изключителна собственост на държавата. За да стигне до чешмата и до дворното кранче на село, всички българи са платили висока цена във вид на публичните инвестиции в язовири, водопроводи, пречиствателни станции, резервоари и градска водопреносна мрежа. Тази вода вече не е само дар Божи, а скъп ресурс, достигащ до потребителите чрез изключително скъпа и тежка за поддържане инфраструктура.

Какво според вас се случва, когато на един от тези водопроводи или канали, или на една от тези язовирни стени, за които сме платили всички ние, един добър частен инвеститор реши да построи един добър ВЕЦ? Как преценяваме, като общество, колко пари да ни заплати този частен инвеститор, за да преминава нашата вода, от нашите съоръжения, през турбината му и да произвежда електричество?

Според разпоредбите на ЗРВКУ – Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, определянето на цената на водата, която ВЕЦ преработва и трябва да заплаща, се прави от ДКЕВР.

Колко ВЕЦ-а според вас са с определени от ДКЕВР цени, по които за преработват водата от нашите публични съоръжения и водопроводи?

Нула.

Определени цени за водоползване има само от басейновите дирекции за ВЕЦ-овете, които са изградени на собствени водохващания и завирявания по поречията на реките.

Всички останали, изградени на язовири и водопроводи, собственост на ВИК дружествата в МРРБ, НЕК – Язовири и каскади, Напоителни системи, и общинските ВИК дружества, до момента не са преминали под законовите разпоредби и цената, която да заплащат на собственика на водопроводите и язовирите, а това сме всички ние, не е определена от ДКЕВР съгласно закона.

В общия случай това означава, че цената на водата за ВЕЦ се определя в някое закътано кафене, между собственика на ВЕЦ-а и актуалния директор на съответното държавно дружество.

А още по-забавното е, че поради липсата на регулиране от страна на Комисията, частникът дори може и да не заплаща, тоест държавните дружества няма като какви да му взимат пари.

Защото нито Напоителни системи, нито Язовири и каскади, са лицензиран ВИК оператор по смисъла на ЗРВКУ, каквито отдавна е трябвало да станат, и не могат законно да събират приходи от продажба и преработка /ВЕЦ-овете не потребяват, водата само преминава през турбината/ на питейна и промишлена вода.

Тоест, освен че цената на вода за ВЕЦ-ове се определя на четири очи в кафенета, самото й събиране от страна на държавата е незаконно, в случаите с тези две дружества-мастодонти.

И тук не са виновни частниците, които са сложили едни турбини на нашите водопроводи, и ни продават скъпа зелена енергия, произведена от нашата вода. Могли – построили, дай Боже всекиму.

Тук въпросът е, че ДКЕВР упорито и системно отказва да влезе в определената си от закона роля, и да бръкне с пръст в кошера на водноелектрическите интереси.

Което отново ни връща на темата за яйцата.

Не е хубаво.

Но има за какво.

Георги Харизанов за Факти.бг

Пуснали ВЕЦ “Орион” дни преди взрива

Дни преди взрива собственикът на завода за боеприпаси в Горни Лом Валери Митков пуснал в експлоатация ВЕЦ “Орион” в с. Георги Дамяново, Монтанско.
ВЕЦ “Лопушна”, както се нарича сега централата, е собственост на неговата фирма “Лопушна енерджи” ООД. Мощността ѝ е 1 мегават, но никога не достига до пълния си капацитет, уточни кметът на Георги Дамяново Дилян Димитров.
След дълги съдебни битки водната централа, която носеше името “Орион” и бе собственост на Веска Меджидиева, бе върната на кооператорите от бившето ТКЗС “Лопушанска дружина”. Близо 4-5 г. централата в Георги Дамяново не работеше. Според закона съоръженията не подлежат на подялба. Областният управител насрочи общо събрание на собствениците да се споразумеят. Така след дълги пререкания надделя мнението на повече от половината от тях да я стопанисва бизнесменът Валери Митков.
ВЕЦ, която е включена в националната електрическа мрежа, се захранва от водите на Огоста. Печалбата е от 800 хил. до 1 млн. лв. годишно, казаха експерти. В Георги Дамяново Валери Митков е собственик и на винарна “Лопушна”. Тя дава годишно производство близо 200 000 бутилки.