Цената на един ВЕЦ Проект

Ето няколко обяви за продажба на проекти за ВЕЦ.  Интересно:

Осем язовира и рибарника в плачевно състояние се дават под наем

От Янтра Днес: http://www.dnesbg.com/ikonomika/razsledvane-tarsyat-se-vlapnisharaniv-za-osem-yazovira-i-ribarnitsi.html
28 октомври 2014 г.


Опасни общински водоеми, изпаднали от години в зоната на здрача, сега изплуват в търсене на “лапнишарани” за следващите 10 години. Три рибарника и пет язовира, собственост на Община Велико Търново, излизат на тезгяха за отдаване под наем. Проблемът е, че част от водоемите са такива само на хартия, а останалите са потенциални убийци, защото са с разрушени стени и от години неработещи изпускателни кранове и хидротехнически съоръжения.
За язовирите, които с изключение само на един, са в запуснато състояние и обявени за опасни, са определени и дебели наеми. Бъдещите стопани ще трябва да напишат бизнес планове за развитието на язовирите – програма за разкриване на работни места и проект за инвестиционните си намерения за водоема. Условие в конкурса е кандидатът да има предложение със социална значимост за региона.
Общината прехвърля на наемателите отговорността си по стопанисването на водоемите в добър експлоатационен вид. Оказва се, че новите стопани трябва за своя сметка да отстранят конструктивните нередности и сами да разработят аварийни планове по Закона за водите.
Кандидатите за наематели на запуснатите водоеми трябва да приготвят дебели пачки за ремонтите, които ги чакат. Който ги вземе, ще се откаже, единодушни са бившите наематели, които “Янтра ДНЕС” издири.

Рибарници само на хартия
7,057 дка са рибарниците в Килифарево в местността Чеира. Отиваме на място да проверим в какво състояние са трите развъдника, чийто договор с предишния наемател, според документите на Общината, трябва да е изтекъл през май 2013 г. Рибарниците са такива само на хартия. В действителност мястото е пущинак, в който няма и следа от риба. Нарочените за водоем три парцела са досами шосето на няколко метра преди изхода на Килифарево към Хаинбоаз. Лесно откриваме бившата мелница, станала след това ловна хижа, а сега – частен дом. До нея трябва да са рибарниците, в които по времето на социализма се отглеждали тлъсти шарани, с които партийните големци и местните величия си правили банкети. Днес от рибарниците няма и помен. Доскоро мястото е било царевичак. Последният наемател и бил бившият общински съветник от ДПС Хасан Палов от Килифарево. “Взех ги преди 4 години, но си платих само първоначалната вноска и се отказах. Когато отидох да ги видя, се хванах за главата. Прекалено много пари трябваше да дам, за да изчистя вадата, която води водата от бента на реката до рибарниците. Савакът трябваше да се прави. Бентът не беше стока. Много пари трябваха да се изчисти. Не си платих годишния наем и договорът беше прекратен”, разказа за одисеята си по рибарниците Хасан Палов.
Преди него интерес към рибарниците имаше варненската фирма “Динамика-2000”. През лятото на 2008 г. в тях трябваше да бъдат вложени 1 милион лева за развъждането на деликатесна и много скъпа френска риба сизем. Щяха да се правят каскадни корита с инсталации, в които водата да се пречиства и обогатява с кислород. Инвеститорът имаше намерение да изгради цех за преработка, дълбоко замразяване и пакетиране на рибата. От “Динамика-2000” искаха рибарниците чрез замяна със земеделска земя, но ОбС не се съгласи. Сега така наречените рибарници излизат на търг с годишна наемна цена от 330 лева.

Почетни членски карти получиха съветниците
от друг, също отказал се наемател в Килифарево. На 2 юни 2009 г. ОбС даде съгласието си под наем да бъде отдаден язовир “Даровец” с площ от 59,108 дка в землището на Килифарево. Искаше го местното сдружение “Даровец”, за да развива обществено-полезни дейности за спорт и туризъм. В знак на благодарност бившият кмет на Килифарево Стефан Харизанов връчи на 37-те общински съветници почетни членски карти на сдружението, които им позволиха безплатно да ходят за риба.
“За да вземем язовира под наем, създадохме сдружението. Оказа се, че получихме абсолютна руина. Трябваше да наемем водолази да изчистят шахтата с хидросъоръженията. Проблеми имаше по стената. Изпускателят е неизправен. Само за неговия ремонт ни трябваха поне 5000 лева. Не ни стигнаха парите да изпълним изискванията, които ни поставиха от Басейнова дирекция и Министерството на екологията. От Общината поискаха да почистим 500 метра надолу под язовирната стена, но се оказа невъзможно. Имотите са частни и хората не ни пуснаха да им изсечем дървесината. Държахме язовира две години и се отказахме през 2012 г.”, разказа пред “Янтра ДНЕС” Румен Кукуверов, бивш председател на разтуреното дружество “Даровец”.
Отидохме на място да посетим и този язовир. От “Даровец” са плащали годишен наем от 690 лв., сега за водоема с все още проблемни хидросъоръжения се искат най-малко 1800 лв. наем на година. До язовира се стига по черен трикилометров път през нивя и лозя. Няма следа от направените благоустроявания на района от предишния наемател, но е пълно с рибари, които безплатно ловят риба.
“Язовир “Даровец” е в лошо експлоатационно състояние.” Това е заключението от проверката, направена на водоема от 7 общински служители на 28 май 2014 г. Язовирът е пълен на 100 %, чиновниците не са могли да установят дали работи основният му изпускател. Преливникът е в лошо състояние – затлачен с блатна растителност и мрежа и не е в състояние да поеме високи води. Неустановили видими филтрации на язовирната стена. Дерето след язовира е в лошо състояние. Няма водна кула и пасарелка, нито заграждения и предупредителни табели.

“Тъмни лък” е станал сметище
Най-големият язовир, който Общината вади на тезгяха в търсене на наемател срещу 3900 лв. на година, е в землището между Дебелец и Килифарево. Язовир “Тъмни лък” е с площ от 110,052 дка. Състоянието му е трагично. Водоемът е много замърсен, изпускателят не е почистван от водораслите и не работи. Водоемът е на километър и половина от шосето през пустошта. От поставеното преди време от бившия наемател бунгало е останал изтърбушен скелет. На съседното дърво се ветрее набито на ръждясал пирон листче с апел: “Пазете това красиво място чисто, то е за всички вас. Не позволявайте разрухата и мръсотията да ни завладеят!!!”. Виждаме точно обратното – мръсотия и разруха. Дървеният кей е разкъртен и пропаднал. На острова, където преди години местният бизнесмен Иван Георгиев – Фламбето отглеждаше зайци и фазани, сега е буренак. Няма дори заблудени рибари.
“Тъмни лък” не е никак безобиден и по него има редица проблеми. Като начало, по стената му има пукнатини. През нея се пропуска вода и зад нея се образува мочурище. Още през пролетта на 2011 г. се оказало, че основният изпускател не работи. Местни въдичари разказват под сурдинка, че съоръжението нарочно не е поправяно, за да бъде рибарник.
На 29 май т.г. общинска комисия отива на проверка и излиза със заключението: “Язовирът е в лошо експлоатационно състояние”. Съмнение за екзактността на проверката буди констатацията, че основният изпускател работи, въпреки че при огледа достъпът до него не е бил възможен. При аварийна ситуация в заливната зона зад язовира попадат местни пътища, стопански постройки, бившата керамична фабрика, жилищни имоти и земеделски земи. Не са предприемани мерки по аварийното му осигуряване. Кметът на Дебелец Димитър Димитров е безпомощен да се справи.
“Три години държах язовира. Бях на 1000 лв. наем и пак не ми излизаха сметките. Вдигнаха го на 5000 лв., искаха още толкова като първоначален депозит и се отказах. Оставих 200 тона риба за рибарите”, разказа бившият стопанин на язовира Иван Георгиев. Той твърди, че 32 дка от водното огледало на “Тъмни лък” са негови. Били в заливната зона на язовира и иска да му бъдат наплатени от Общината или да бъде обезщетен с друга земя.

Повече от 15 години безстопанствен е
язовирът в Балван. Той е с площ от 5,589 дка в местността Зълковци в началото на селото до мелницата. Язовир е само на книга. Създаден е преди повече от 30 години от местната ловна дружинка. Решили да си направят водоем. До чешмата вдигнали насипна стена, за да се събира вода, и го зарибили. “Сега от стената няма и помен, а мястото е обрасло в папур, храсти и дървета. През 2012 г. пак щяха да го дават под наем, но решението на ОбС беше върнато от областния управител и прокуратурата”, разказа кметът на Балван Радослав Христов. Сега за така наречения язовир Общината иска 170 лева годишна наемна цена.
За запуснатия и опасен язовир в Пчелище наддаването между потенциалните наематели ще започне от стартова цена 1100 лева за годишен наем. Язовир “Шабарка” се простира върху 46,281 декара и няма стопанин. До него се стига по 5,5 километра черен път от Пчелище. “Водоемът е в лошо експлоатационно състояние”, се посочва в доклада на проверилата го комисия на 28 май т.г. При огледа тогава не било възможно да се установи има ли изпускател, или не. Преливникът е в безобразно състояние, няма изготвен авариен план и осигуряване, няма заграждения, нито охрана. Кметицата Гица Лазарова е вдигнала ръце.

“Изринах 800 кубика тиня и се отказах”,
каза предишният наемател на язовир “Шабарка”. През ноември 2009 г. той е взет под наем от общинския съветник Любен Велчев. “25 хил. лева ми излезе чистенето на тинята, а успях да мина само една трета от язовира. Изпускателният кран е повреден. Изчисленията показаха, че не си струва да се занимавам с него. Парите, които щях да вложа, никога нямаше да ги избия”, посочи Велчев. През януари 2012 г. той се отказва и договорът му е прекратен.
Любен Велчев чрез фирмата си “Скорпион инвестстрой” от началото на 2009 г. е наемател на язовир “Глухчевото” между Къпиново и Миндя. Водоемът е 58,486 дка и е в землището на ловното стопанство, чийто концесионер за 15 г. е Велчев. Проверилата го през тази пролет комисия не констатира нито едно нарушение.Договорът обаче изтече и язовирът пак е на тезгяха със стартова цена 1900 лв.


Здравка МАСЛЯНКОВА

Цената на водата за ВЕЦ

със съкращения...

Има една широко схващана народопсихология, която е наследена и култивирана най-вече в годините преди прехода. А именно – водата е дар Божи, тя вали, пада от небето, потича, и аз мога да си я ползвам и разхищавам, както намеря за добре.

В известна степен това може би е вярно, ако живеете в Патагония, и най-близката цивилизация е на стотици километри от вас. Тогава наистина се оправяте с това което падне от облака, и не дължите обяснение никому.

Водата обаче е публичен ресурс и изключителна собственост на държавата. За да стигне до чешмата и до дворното кранче на село, всички българи са платили висока цена във вид на публичните инвестиции в язовири, водопроводи, пречиствателни станции, резервоари и градска водопреносна мрежа. Тази вода вече не е само дар Божи, а скъп ресурс, достигащ до потребителите чрез изключително скъпа и тежка за поддържане инфраструктура.

Какво според вас се случва, когато на един от тези водопроводи или канали, или на една от тези язовирни стени, за които сме платили всички ние, един добър частен инвеститор реши да построи един добър ВЕЦ? Как преценяваме, като общество, колко пари да ни заплати този частен инвеститор, за да преминава нашата вода, от нашите съоръжения, през турбината му и да произвежда електричество?

Според разпоредбите на ЗРВКУ – Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, определянето на цената на водата, която ВЕЦ преработва и трябва да заплаща, се прави от ДКЕВР.

Колко ВЕЦ-а според вас са с определени от ДКЕВР цени, по които за преработват водата от нашите публични съоръжения и водопроводи?

Нула.

Определени цени за водоползване има само от басейновите дирекции за ВЕЦ-овете, които са изградени на собствени водохващания и завирявания по поречията на реките.

Всички останали, изградени на язовири и водопроводи, собственост на ВИК дружествата в МРРБ, НЕК – Язовири и каскади, Напоителни системи, и общинските ВИК дружества, до момента не са преминали под законовите разпоредби и цената, която да заплащат на собственика на водопроводите и язовирите, а това сме всички ние, не е определена от ДКЕВР съгласно закона.

В общия случай това означава, че цената на водата за ВЕЦ се определя в някое закътано кафене, между собственика на ВЕЦ-а и актуалния директор на съответното държавно дружество.

А още по-забавното е, че поради липсата на регулиране от страна на Комисията, частникът дори може и да не заплаща, тоест държавните дружества няма като какви да му взимат пари.

Защото нито Напоителни системи, нито Язовири и каскади, са лицензиран ВИК оператор по смисъла на ЗРВКУ, каквито отдавна е трябвало да станат, и не могат законно да събират приходи от продажба и преработка /ВЕЦ-овете не потребяват, водата само преминава през турбината/ на питейна и промишлена вода.

Тоест, освен че цената на вода за ВЕЦ-ове се определя на четири очи в кафенета, самото й събиране от страна на държавата е незаконно, в случаите с тези две дружества-мастодонти.

И тук не са виновни частниците, които са сложили едни турбини на нашите водопроводи, и ни продават скъпа зелена енергия, произведена от нашата вода. Могли – построили, дай Боже всекиму.

Тук въпросът е, че ДКЕВР упорито и системно отказва да влезе в определената си от закона роля, и да бръкне с пръст в кошера на водноелектрическите интереси.

Което отново ни връща на темата за яйцата.

Не е хубаво.

Но има за какво.

Георги Харизанов за Факти.бг

Пуснали ВЕЦ “Орион” дни преди взрива

Дни преди взрива собственикът на завода за боеприпаси в Горни Лом Валери Митков пуснал в експлоатация ВЕЦ “Орион” в с. Георги Дамяново, Монтанско.
ВЕЦ “Лопушна”, както се нарича сега централата, е собственост на неговата фирма “Лопушна енерджи” ООД. Мощността ѝ е 1 мегават, но никога не достига до пълния си капацитет, уточни кметът на Георги Дамяново Дилян Димитров.
След дълги съдебни битки водната централа, която носеше името “Орион” и бе собственост на Веска Меджидиева, бе върната на кооператорите от бившето ТКЗС “Лопушанска дружина”. Близо 4-5 г. централата в Георги Дамяново не работеше. Според закона съоръженията не подлежат на подялба. Областният управител насрочи общо събрание на собствениците да се споразумеят. Така след дълги пререкания надделя мнението на повече от половината от тях да я стопанисва бизнесменът Валери Митков.
ВЕЦ, която е включена в националната електрическа мрежа, се захранва от водите на Огоста. Печалбата е от 800 хил. до 1 млн. лв. годишно, казаха експерти. В Георги Дамяново Валери Митков е собственик и на винарна “Лопушна”. Тя дава годишно производство близо 200 000 бутилки.

1,5 млн.лв. за зъболекарката на властта

Бивша координаторка на НДСВ си строи ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е получила от държавата нисколихвен кредит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Искърското дефиле, на около 15 километра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в близост до известния едноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министерството на околната среда.
От общо 6 одобрени проекта от началото на годината предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв...

168 часа, 28.03.2008, стр.10

По-късно Сербезова продава дела си от 50% на съдружника си СИМЕОН ДРАГАНОВ САВОВ




28.03-03.04.2008 г., с.10-11
1,5 млн. лв. за зъболекарката на властта
Максимално финансиране отпусна екоминистерството на бивша

координаторка на НДСВ и съдружника й да си строят ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е по­лучила от държава­та нисколихвен кре­дит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Ис­кърското дефиле, на около 15 киломе­тра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в бли­зост до известния ед­ноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министер­ството на околната среда.
От общо 6 одобрени про­екта от началото на годи­ната предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв.
Депутатите от НДСВ До­лорес Арсенова и Милен Велчев са бивши министри
- на околната среда и на фи­нансите.
Сербезова подава заяв­ление за финансиране още докато Арсенова ръководи ековедомството. Проектът й е одобрен в началото на тази година. Зъболекарката отрече бившата министърка да й е помогнала, защото по различни процедури проек­тът бил затлачен за години.
„ 168 часа" попита Арсено­ва дали е подпомогнала Сер­безова, след като й е клиент­ка, но тя отклони въпроса. Близък до Арсенова обясни, че тя се чувствала неловко, защото не успяла да по­могне на зъболекарката си. Държавата няколко години мотаела нещата и задържа­ла банковата гаранция на Сербезова, което оскъпило проекта й, твърдят близки до Арсенова.
„Със Сербезова се по­знаваме отдавна. Тя е сред първите зъболекари с част­на клиника, създадена в началото на 90-те години", каза лаконично жълтата де­путатка Арсенова. Според нея Сербезова още оттогава се занимава с най-различни видове бизнес. Нямало ни­що чудно, че зъболекарка влиза в бизнеса с електро­енергия, защото можело да се ползват консултанти. За изграждането на ВЕЦ-ове ПУДОС отпуска на фирми безлихвен заем максимум до 70% от общата стойност на проекта. Тоест фирма­та, в която Сербезова е соб­ственичка, би платила лих­ва само върху 500 хил. лв. Компанията е задължена да възстанови кредита до 5 години след получаването му. Първите две години са гратисен период и фирмата не прави вноски по заема. В тези две години фирма „КА-5" планира да завър­ши изграждането на ВЕЦ „Черепиш". В компанията Сербезова е съдружничка със Симеон Савов, чийто бизнес е в областта на хидроинженерството.
Изискването на ПУДОС е кандидатът за заем да е собственик на земята
на която ще се изгради ВЕЦ-ът. Освен това той трябва да има и становище на регионалното електроразпределително предпри­ятие.
По закон държавата е за­дължила НЕК да изкупува всичкия произведен ток от ВЕЦ-овете. При това на много по-висока цена, отколкото го изкупува от АЕЦ и ТЕЦ-овете. На практика това е абсолютно гаранти­ран бизнес - вземайки кре­дит, зъболекарката нищо не рискува. Колкото и ток да произведе, той ще бъде изкупен от държавата на изгодна цена.
Според документите кре­дитът на Сербезова е от­пуснат на 14 февруари т.г. Там е описано, че заемът е с облекчени условия - 70% от него са без лихва. Впослед­ствие фирмата ще може да ползва данъчни облекче­ния, защото производство­то на ток от ВЕЦ не вреди на околната среда.
Иванка Сербезова е зъболекарка на доста политици
Тя стана известна с това, че беше координаторка за 24-ти столичен район на НДСВ, докато Долорес Ар­сенова беше в ръководство­то на жълтата партия. Сер­безова лекува зъбите и на Милен Велчев, а също така и на Надежда Михайлова. Сербезова има собствен зъ­болекарски кабинет, но ос­вен това притежава дялове от фирми с разностранна дейност според ДАКСИ - от ресторанти през производ­ство на минерални води до строителство на сгради.

Страниците подготвиха ПЕТЯ МИНКОВА

СИМА ВЛАДИМИРОВА
Снимка на четири колони – НОВАТОР: Стоматоложката Иванка Сербезова ще овладее тънкостите и на търговията с ток
СТИСКАТ ПАЛЦИ: Долорес Арсенова и Милен Велчев чакат с нетър­пение ВЕЦ-а на зъболекарката си.


28.03-03.04.2008 г., с.10-11
Иванка Сербезова: Долорес не ми помогна!
- Г-жо Сербезова, как ще оползотворите нисколихвения кредит, който ви отпуска ПУДОС на екоминистерство­то за строеж на ВЕЦ?
- След като е взет кредит с такава цел, не знам какво дру­го може да се направи. Тези Нари са целеви.
- За колко време ще изгра­дите ВЕЦ-а?
- Изграждането на такова съоръжение обикновено трае
две години.
- Каква печалба очаквате да получите след това?
- Не съм икономист, не мога да отговоря на този въпрос. Има други хора, които се занимават с това.
- Значи ли това, че имате екип, с който работите?
- Как мислите?
- Кой ви помага?
- Не е задължително да си инженер, за да се занимаваш с други дейности.
- Долорес Арсенова като бивш екоминистър и ваша пациентка помогна ли ви?
- Няма връзка тук.
- Тя не ви ли е помогнала? Нали сте подали документи­те си в министерството, дока­то тя го е ръководела?
- Да, но дотогава не разре­шиха кредита.
- Защо?
- Не мога да ви кажа, това е


въпрос на процедура. - Член ли сте още на НДСВ? Бяхте координаторка на 24-ти софийски район.
- Член съм на НДСВ. Не съм напуснала, но вече не съм ко­ординаторка.
- Имате ли други известни пациенти освен Долорес Ар­сенова и Милен Велчев?
- Светлана Каменова, Катерина Голубарева, Надежда Михайлова.

http://www.parliament.bg/pub/PK/141638354-06-644.pdf

Общо 78 са язовирите в България, които създават риск от наводнения

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/23/2386244_obshto_78_sa_iazovirite_v_bulgariia_koito_suzdavat/
23 септември 2014 г.


Резултатът от редовния доклад за състоянието на язовирите в България след огледа на експертна група, в която влизат представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на държавното дружество" сочи, че 78 са водните съоръжения в предаварийно състояние, пише "Капитал". За някои е констатирано, че трябва съвсем малко, за да предизвикат сериозни проблеми.

Изданието посочва, че почти всички от опасните язовири са собственост на общините. От "Напоителни системи" са обяснили за "Капитал", че според Закона за водите публична общинска собственост е всеки язовир, който не е стопанисван от тях, от НЕК или от ВиК дружество.

Незаконни язовири няма – но има такива, за които общините водят дела с "Напоителни системи", защото искат някой водоем да премине към тях, защото от него се получава допълнителен приход с отдаването му на концесия. "Капитал" отбелязва, че в някои случаи е възможно общината да го стопанисва добре, но много често липсват и пари, и специалисти, грижата е прехвърлена към коценсионера, който просто иска да изкара повече приходи.

В началото на 2012 г., малко след наводнението в с. Бисер, правителството на ГЕРБ взе решение техническият надзор над всички близо 3000 водоема в страната да премине към "Язовири и каскади" на НЕК, т.е. към министерството на икономиката. Решението беше взето без дебат и досега няма индикации министерството да е встъпило в правомощията си на надзорник, подчертава изданието.

От МОСВ са обяснили, че след последните проверки и констатациите, че има опасни язовири, в басейновите дирекции са започнали процедури за прекратяване на издадени вече разрешителни за водовземане и използване на тези водоеми.

На собствениците на 78-те язовира са направени предписания да ги изпразнят или да поддържат обема им до безопасно ниво, докато ги ремонтират, обаче масово те не изпълняват дадените им предписания. Косвено от МОСВ са признали, че сега нямат много правомощия и след заповед на тогавашния премиер Пламен Орешарски от март тази година е направен преглед на нормативната уредба. Междуведомствената работна група е предложила промени в нея, с които контролът да стане по-ефективен. Сред предложенията е създаването на единен национален контролен орган, който да осъществява по-ефикасен контрол на техническото състояние на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения. Липсата на парламент обаче отлага по-строгия контрол някъде далеч напред във времето, отбелязва "Капитал".

Основните проблеми на 78-те опасни язовира са деформирана корона - пропукванията, с хлътвания и слягания, израсли дървета и храсти, нарушен или направо разрушен преливник, такива без проводимост, непочистени отводняващи канали, повреди в основния изпускател. Има и случаи, когато до изпускателните съоръжения не може да се стигне, има течове, водният и сухият откос на язовирите са деформирани, по тях има свличания, храсти и дървета, а в някои случаи от откосите е изнасян материал.

Язовирните стени, които са в предаварийно състояние, т.е. са опасни, трябва да бъдат извеждани от експлоатация, са обяснили от МОСВ. Това означава язовирът да се изпразни и стената да се поправи, ако ще се използва отново, или да се бракува. Това гласят условията в Наредба 13 от 29 януари 2004 г., но явно стопаните на опасните язовири не смятат за задължително да я изпълняват.

"Когато се стопанисват добре язовирите, това помага да се намали рискът от наводнения. Смисълът на язовирите, когато са се използвали повече за напояване, е през май - август обемът в тях да е почти мъртъв, т.е. да са почти празни. Но тъй като напояване сега почти няма, язовирите стоят пълни и при обилни дъждове има опасност да прелеят", е обяснил пред "Капитал" инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи". Микроязовирите почти не се използват за напояване, а стопанисването на повечето е оставено на общините. Някога са били поддържани предимно от бившите ТКЗС-та, сега има дадени на концесия, но се използват предимно като развъдници на риба.

В по-голямата си част обаче проблемните язовири нито са дадени на концесионер, нито са стопанисвани както трябва от съответната община, показва справката на МОСВ. В обл. Враца например те са общо четири и някои от тях са във водосбора на река Скът, която заля гр. Мизия, Бяла Слатина и близките села. По целия водосбор на Скът държавното дружество "Напоителни системи" не стопанисва нито един язовир – всички са общински – на Враца, Хайредин, Бяла Слатина, Мизия и Борован. Грижа на държавното дружество е само корекцията на коритото на р. Скът след Мизия. През добре поддържани водоеми, с работещи изпускатели и здрави стени, приливът ще по-плавен. Тоест, ако без язовир вълната е 10 метра, с преминаване през изкуственото съоръжение силата й ще намалее и същото количество вода ще е с по-малка височина и няма да се разлее рязко.

Сериозен проблем при борбата с наводненията са изсичането на гори и изкуствените корекции на реките. В някои случаи тези корекции са съвсем неправилни, не е преценено, че с тях се нарушава възможността за оттичане на повече вода и коритото преминава съвсем близо до населени места и земеделски земи. Много често корекцията е в границите на населено място и ако тя не е правилна, дори валежи малко над нормата създават проблеми. Инж. Славов разказа, че преди години е направена голяма корекция на река Скът в рамките на гр. Мизия заради завод за целулоза. "Без нея водата вероятно щеше да се оттегли по-бързо и нямаше да пострада толкова голяма част от града", предполага Славов.

Скъсана дига на река Марица предизвика наводнение в село край Димитровград

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/07/2375875_skusana_diga_na_reka_marica_predizvika_navodnenie_v/
7 септември 2014 г.


Дига на река Марица край димитровградското село Райново се скъса. Залети са огромни площи земеделска земя, има евакуирани хора, предаде БНР.

Водният поток е отнесъл няколко фургона на строителна фирма. Специалистите на електроразпределителното дружество ЕВН са изразили опасения, че преливащата вода ще събори електрическите стълбове и затова са взети мерки електрозахранването незабавно да бъде спряно.

Десетки декари обработваема земя останаха под вода, селскостопанските постройки, които се намират до дигата, също, уточнява държавното радио.

Жителите на Райново от първите десетина къщи, които са близо до разлива, вече са евакуирани, а пътят към Райново е отцепен, защото е пропаднал. На място са пристигнали много екипи на пожарната и полицията. Засега няма залети къщи, пострадали и бедстващи хора.

Наводнението в Странско - заради скъсани язовирни стени

Скъсани стени на язовирите в старозагорските села Борово и Козаревец са причинили наводнението в Странско вчера - това е заявил пред БНР кметът на Димитровград Иво Димов.

"Там количествата валеж са били над 200 литра на кв.м с много голям интензитет за кратък период от време. Тези микроязовири, колкото и малко да са като количество вода, все пак образуват приливна вълна, която влиза в язовира в село Странско, прелива през дигата и следва скъсване на язовирната стена", обяснява кметът.

В Странско вече текат възстановителни работи. Утре ще бъдат описани и щетите.

Остава опасността от преливането на язовира край свиленградското село Лозен. Снощи беше укрепена допълнително язовирната стена и превантивно бяха евакуирани 30 души. 

Нивото на водата при Свиленград е близо 4 метра при критичните стойности от 7 метра. Вчера вътрешният министър Йордан Бакалов инспектира дигите край Марица и според него те са здрави и могат да посрещнат голямата вълна, посочва БНР.