1,5 млн.лв. за зъболекарката на властта

Бивша координаторка на НДСВ си строи ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е получила от държавата нисколихвен кредит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Искърското дефиле, на около 15 километра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в близост до известния едноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министерството на околната среда.
От общо 6 одобрени проекта от началото на годината предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв...

168 часа, 28.03.2008, стр.10

По-късно Сербезова продава дела си от 50% на съдружника си СИМЕОН ДРАГАНОВ САВОВ




28.03-03.04.2008 г., с.10-11
1,5 млн. лв. за зъболекарката на властта
Максимално финансиране отпусна екоминистерството на бивша

координаторка на НДСВ и съдружника й да си строят ВЕЦ
Зъболекарката на Долорес Арсенова и Милен Велчев е по­лучила от държава­та нисколихвен кре­дит, за да изгради в съдружие ВЕЦ в Ис­кърското дефиле, на около 15 киломе­тра от Мездра.
ВЕЦ-ът ще се казва „Черепиш" и е в бли­зост до известния ед­ноименен манастир.
Фирма „КА-5", в която стоматоложката Иванка Сербезова е съдружничка наполовина, е получила максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС). То е пряко подчинено на Министер­ството на околната среда.
От общо 6 одобрени про­екта от началото на годи­ната предприятието е дало само на още една фирма максимално допустимото финансиране от 1,5 млн. лв.
Депутатите от НДСВ До­лорес Арсенова и Милен Велчев са бивши министри
- на околната среда и на фи­нансите.
Сербезова подава заяв­ление за финансиране още докато Арсенова ръководи ековедомството. Проектът й е одобрен в началото на тази година. Зъболекарката отрече бившата министърка да й е помогнала, защото по различни процедури проек­тът бил затлачен за години.
„ 168 часа" попита Арсено­ва дали е подпомогнала Сер­безова, след като й е клиент­ка, но тя отклони въпроса. Близък до Арсенова обясни, че тя се чувствала неловко, защото не успяла да по­могне на зъболекарката си. Държавата няколко години мотаела нещата и задържа­ла банковата гаранция на Сербезова, което оскъпило проекта й, твърдят близки до Арсенова.
„Със Сербезова се по­знаваме отдавна. Тя е сред първите зъболекари с част­на клиника, създадена в началото на 90-те години", каза лаконично жълтата де­путатка Арсенова. Според нея Сербезова още оттогава се занимава с най-различни видове бизнес. Нямало ни­що чудно, че зъболекарка влиза в бизнеса с електро­енергия, защото можело да се ползват консултанти. За изграждането на ВЕЦ-ове ПУДОС отпуска на фирми безлихвен заем максимум до 70% от общата стойност на проекта. Тоест фирма­та, в която Сербезова е соб­ственичка, би платила лих­ва само върху 500 хил. лв. Компанията е задължена да възстанови кредита до 5 години след получаването му. Първите две години са гратисен период и фирмата не прави вноски по заема. В тези две години фирма „КА-5" планира да завър­ши изграждането на ВЕЦ „Черепиш". В компанията Сербезова е съдружничка със Симеон Савов, чийто бизнес е в областта на хидроинженерството.
Изискването на ПУДОС е кандидатът за заем да е собственик на земята
на която ще се изгради ВЕЦ-ът. Освен това той трябва да има и становище на регионалното електроразпределително предпри­ятие.
По закон държавата е за­дължила НЕК да изкупува всичкия произведен ток от ВЕЦ-овете. При това на много по-висока цена, отколкото го изкупува от АЕЦ и ТЕЦ-овете. На практика това е абсолютно гаранти­ран бизнес - вземайки кре­дит, зъболекарката нищо не рискува. Колкото и ток да произведе, той ще бъде изкупен от държавата на изгодна цена.
Според документите кре­дитът на Сербезова е от­пуснат на 14 февруари т.г. Там е описано, че заемът е с облекчени условия - 70% от него са без лихва. Впослед­ствие фирмата ще може да ползва данъчни облекче­ния, защото производство­то на ток от ВЕЦ не вреди на околната среда.
Иванка Сербезова е зъболекарка на доста политици
Тя стана известна с това, че беше координаторка за 24-ти столичен район на НДСВ, докато Долорес Ар­сенова беше в ръководство­то на жълтата партия. Сер­безова лекува зъбите и на Милен Велчев, а също така и на Надежда Михайлова. Сербезова има собствен зъ­болекарски кабинет, но ос­вен това притежава дялове от фирми с разностранна дейност според ДАКСИ - от ресторанти през производ­ство на минерални води до строителство на сгради.

Страниците подготвиха ПЕТЯ МИНКОВА

СИМА ВЛАДИМИРОВА
Снимка на четири колони – НОВАТОР: Стоматоложката Иванка Сербезова ще овладее тънкостите и на търговията с ток
СТИСКАТ ПАЛЦИ: Долорес Арсенова и Милен Велчев чакат с нетър­пение ВЕЦ-а на зъболекарката си.


28.03-03.04.2008 г., с.10-11
Иванка Сербезова: Долорес не ми помогна!
- Г-жо Сербезова, как ще оползотворите нисколихвения кредит, който ви отпуска ПУДОС на екоминистерство­то за строеж на ВЕЦ?
- След като е взет кредит с такава цел, не знам какво дру­го може да се направи. Тези Нари са целеви.
- За колко време ще изгра­дите ВЕЦ-а?
- Изграждането на такова съоръжение обикновено трае
две години.
- Каква печалба очаквате да получите след това?
- Не съм икономист, не мога да отговоря на този въпрос. Има други хора, които се занимават с това.
- Значи ли това, че имате екип, с който работите?
- Как мислите?
- Кой ви помага?
- Не е задължително да си инженер, за да се занимаваш с други дейности.
- Долорес Арсенова като бивш екоминистър и ваша пациентка помогна ли ви?
- Няма връзка тук.
- Тя не ви ли е помогнала? Нали сте подали документи­те си в министерството, дока­то тя го е ръководела?
- Да, но дотогава не разре­шиха кредита.
- Защо?
- Не мога да ви кажа, това е


въпрос на процедура. - Член ли сте още на НДСВ? Бяхте координаторка на 24-ти софийски район.
- Член съм на НДСВ. Не съм напуснала, но вече не съм ко­ординаторка.
- Имате ли други известни пациенти освен Долорес Ар­сенова и Милен Велчев?
- Светлана Каменова, Катерина Голубарева, Надежда Михайлова.

http://www.parliament.bg/pub/PK/141638354-06-644.pdf

Общо 78 са язовирите в България, които създават риск от наводнения

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/23/2386244_obshto_78_sa_iazovirite_v_bulgariia_koito_suzdavat/
23 септември 2014 г.


Резултатът от редовния доклад за състоянието на язовирите в България след огледа на експертна група, в която влизат представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на държавното дружество" сочи, че 78 са водните съоръжения в предаварийно състояние, пише "Капитал". За някои е констатирано, че трябва съвсем малко, за да предизвикат сериозни проблеми.

Изданието посочва, че почти всички от опасните язовири са собственост на общините. От "Напоителни системи" са обяснили за "Капитал", че според Закона за водите публична общинска собственост е всеки язовир, който не е стопанисван от тях, от НЕК или от ВиК дружество.

Незаконни язовири няма – но има такива, за които общините водят дела с "Напоителни системи", защото искат някой водоем да премине към тях, защото от него се получава допълнителен приход с отдаването му на концесия. "Капитал" отбелязва, че в някои случаи е възможно общината да го стопанисва добре, но много често липсват и пари, и специалисти, грижата е прехвърлена към коценсионера, който просто иска да изкара повече приходи.

В началото на 2012 г., малко след наводнението в с. Бисер, правителството на ГЕРБ взе решение техническият надзор над всички близо 3000 водоема в страната да премине към "Язовири и каскади" на НЕК, т.е. към министерството на икономиката. Решението беше взето без дебат и досега няма индикации министерството да е встъпило в правомощията си на надзорник, подчертава изданието.

От МОСВ са обяснили, че след последните проверки и констатациите, че има опасни язовири, в басейновите дирекции са започнали процедури за прекратяване на издадени вече разрешителни за водовземане и използване на тези водоеми.

На собствениците на 78-те язовира са направени предписания да ги изпразнят или да поддържат обема им до безопасно ниво, докато ги ремонтират, обаче масово те не изпълняват дадените им предписания. Косвено от МОСВ са признали, че сега нямат много правомощия и след заповед на тогавашния премиер Пламен Орешарски от март тази година е направен преглед на нормативната уредба. Междуведомствената работна група е предложила промени в нея, с които контролът да стане по-ефективен. Сред предложенията е създаването на единен национален контролен орган, който да осъществява по-ефикасен контрол на техническото състояние на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения. Липсата на парламент обаче отлага по-строгия контрол някъде далеч напред във времето, отбелязва "Капитал".

Основните проблеми на 78-те опасни язовира са деформирана корона - пропукванията, с хлътвания и слягания, израсли дървета и храсти, нарушен или направо разрушен преливник, такива без проводимост, непочистени отводняващи канали, повреди в основния изпускател. Има и случаи, когато до изпускателните съоръжения не може да се стигне, има течове, водният и сухият откос на язовирите са деформирани, по тях има свличания, храсти и дървета, а в някои случаи от откосите е изнасян материал.

Язовирните стени, които са в предаварийно състояние, т.е. са опасни, трябва да бъдат извеждани от експлоатация, са обяснили от МОСВ. Това означава язовирът да се изпразни и стената да се поправи, ако ще се използва отново, или да се бракува. Това гласят условията в Наредба 13 от 29 януари 2004 г., но явно стопаните на опасните язовири не смятат за задължително да я изпълняват.

"Когато се стопанисват добре язовирите, това помага да се намали рискът от наводнения. Смисълът на язовирите, когато са се използвали повече за напояване, е през май - август обемът в тях да е почти мъртъв, т.е. да са почти празни. Но тъй като напояване сега почти няма, язовирите стоят пълни и при обилни дъждове има опасност да прелеят", е обяснил пред "Капитал" инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи". Микроязовирите почти не се използват за напояване, а стопанисването на повечето е оставено на общините. Някога са били поддържани предимно от бившите ТКЗС-та, сега има дадени на концесия, но се използват предимно като развъдници на риба.

В по-голямата си част обаче проблемните язовири нито са дадени на концесионер, нито са стопанисвани както трябва от съответната община, показва справката на МОСВ. В обл. Враца например те са общо четири и някои от тях са във водосбора на река Скът, която заля гр. Мизия, Бяла Слатина и близките села. По целия водосбор на Скът държавното дружество "Напоителни системи" не стопанисва нито един язовир – всички са общински – на Враца, Хайредин, Бяла Слатина, Мизия и Борован. Грижа на държавното дружество е само корекцията на коритото на р. Скът след Мизия. През добре поддържани водоеми, с работещи изпускатели и здрави стени, приливът ще по-плавен. Тоест, ако без язовир вълната е 10 метра, с преминаване през изкуственото съоръжение силата й ще намалее и същото количество вода ще е с по-малка височина и няма да се разлее рязко.

Сериозен проблем при борбата с наводненията са изсичането на гори и изкуствените корекции на реките. В някои случаи тези корекции са съвсем неправилни, не е преценено, че с тях се нарушава възможността за оттичане на повече вода и коритото преминава съвсем близо до населени места и земеделски земи. Много често корекцията е в границите на населено място и ако тя не е правилна, дори валежи малко над нормата създават проблеми. Инж. Славов разказа, че преди години е направена голяма корекция на река Скът в рамките на гр. Мизия заради завод за целулоза. "Без нея водата вероятно щеше да се оттегли по-бързо и нямаше да пострада толкова голяма част от града", предполага Славов.

Скъсана дига на река Марица предизвика наводнение в село край Димитровград

От Дневник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/09/07/2375875_skusana_diga_na_reka_marica_predizvika_navodnenie_v/
7 септември 2014 г.


Дига на река Марица край димитровградското село Райново се скъса. Залети са огромни площи земеделска земя, има евакуирани хора, предаде БНР.

Водният поток е отнесъл няколко фургона на строителна фирма. Специалистите на електроразпределителното дружество ЕВН са изразили опасения, че преливащата вода ще събори електрическите стълбове и затова са взети мерки електрозахранването незабавно да бъде спряно.

Десетки декари обработваема земя останаха под вода, селскостопанските постройки, които се намират до дигата, също, уточнява държавното радио.

Жителите на Райново от първите десетина къщи, които са близо до разлива, вече са евакуирани, а пътят към Райново е отцепен, защото е пропаднал. На място са пристигнали много екипи на пожарната и полицията. Засега няма залети къщи, пострадали и бедстващи хора.

Наводнението в Странско - заради скъсани язовирни стени

Скъсани стени на язовирите в старозагорските села Борово и Козаревец са причинили наводнението в Странско вчера - това е заявил пред БНР кметът на Димитровград Иво Димов.

"Там количествата валеж са били над 200 литра на кв.м с много голям интензитет за кратък период от време. Тези микроязовири, колкото и малко да са като количество вода, все пак образуват приливна вълна, която влиза в язовира в село Странско, прелива през дигата и следва скъсване на язовирната стена", обяснява кметът.

В Странско вече текат възстановителни работи. Утре ще бъдат описани и щетите.

Остава опасността от преливането на язовира край свиленградското село Лозен. Снощи беше укрепена допълнително язовирната стена и превантивно бяха евакуирани 30 души. 

Нивото на водата при Свиленград е близо 4 метра при критичните стойности от 7 метра. Вчера вътрешният министър Йордан Бакалов инспектира дигите край Марица и според него те са здрави и могат да посрещнат голямата вълна, посочва БНР.

Наблюдение на действащите ВЕЦ/МВЕЦ в България

През последните години изграждането на водноелектрически централи у нас търпи бурно развитие. Възобновяемите енергийни източници са приоритет на енергийната политика не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Производството на енергия от силата на водния пад в реките носи несъмнени ползи за цялата държава, заради факта че се създава брутен продукт, който не изисква ресурси, повишава се енергийната независимост и др. Никой не възразява срещу използването на реките с такава цел, стига, при производството на енергия от водата, да се спазват екологичните норми, за да може да оцелява животът в реките и около тях.

Статистиката показва, че в момента у нас има изградени и работещи около 200 малки водноелектрически централи, без да се броят подязовирните. Още около 280 централи се намират на различен етап на реализация, но при всички случаи имат вече издадени Разрешителни за водовземане от Басейновите дирекции. Някои са в процес на изграждане, а повечето търсят финансиране и строителството им може да започне всеки момент. Точната бройка на всички бъдещи ВЕЦ не може да бъде установена, но понастоящем има издадени разрешения за водовземане на още поне 400 точки по реките за бъдещо изграждане, без гореизброените. Дори данните в регистрите на държавните агенции се разминават и са непълни. Така например - за Басейнова дирекция Западнобеломорски район, общият брой на разрешенията за водоползване с цел - добив на ел. енергия от работещи и бъдещи ВЕЦ е за 516 точки по реките - само в югозападна България...

Какво се случва на практика?

Съгласно действащото законодателство - още при проектирането, и впоследствие при изграждането и експлоатацията, инвеститорите са задължени да спазват определени екологични норми. Най-важните от тях са:
* Да изпускат в реката задължително минимално водно количество след водовземането - с цел осигуряване оцеляването на екосистемите във - и около реката.
* Да осигуряват възможност за миграция на рибите и другите водни организми, посредством подходящи рибни проходи - пак с цел тяхното размножаване и оцеляване.
* Да събират и почистват натрупаните в задбаражните езера тинести наноси, посредством специални съоръжения, а не да ги изпускат в реките - основен проблем при русловите и нисконапорните централи.

Нищо от гореописаното не се случва на практика - почти без никакви изключения. Нещо повече:

* Една част от реките буквално пресъхват след водовземните съоръжения на деривационни централи, тъй като е хваната всичката вода, за да се произвежда ток, и нито капка не се изпуска в коритото на реката между водовземането и централата - в някои случаи, разстоянието между тях се измерва в километри.
* В останалата, преобладаваща част от деривационните централи, се изпуска толкова вода, колкото да поддържа само локви в реката. В тези реки не се наблюдава следа от живот.
* Ударно изпускане на тинести наноси и утайки след баражите на руслови централи - довели до масово измиране на риба и други организми в реката, какъвто е примерът с ВЕЦ Лакатник от 2008 година.
* През рибните проходи (с единични изключения) е невъзможно да преминават риби, освен ако не са сухоземни или алпинисти, със съответно оборудване. На някои места пък няма рибни проходи изобщо.
* Осушаването на речните корита - води до задръстването им с дървета, храсталаци и друга растителност, което е предпоставка за бъдещи наводнения при висока вълна. Например - коритото на р.Златна Панега след водовземането за ВЕЦ Румянцево

През последните години, от отделни хора или организации, са пускани множество сигнали до Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ) за подобни проблеми. В една част от случаите, след извършени проверки, са налагани нищожни глоби на собствениците (изразяващи се в печалбата от ВЕЦ за ден). Връчвани са им и задължителни предписания, които те не спазват, защото няма последващ контрол. В някои случаи няма никаква реакция от МОСВ изобщо. Но, при всички положения - със или без предписания - положението по реката си остава непроменено при следващи посещения!

Ето защо с доста усилия най-накрая като съвместна инициатива от:
Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България
създадохме портал за следене на Вецовете в България:

http://dams.reki.bg/

Надяваме се на подкрепата на колкото се може повече хора!!!
За повече информация може да посетите:

За сайта
За информацията в сайта
Как да помогна?

Каква е основната идея?

За случаите на нарушаване на екологичните правила - да направим всичко възможно за спасяване на живота в реките, след като държавата не го прави. За целта е необходимо да се извършва постоянен обществен контрол върху работата на колкото може повече съоръжения, изградени с цел производство на ел.енергия, и въвеждане на резултатите от контрола в цялостна база данни, която непрекъснато се обновява и допълва. Във всеки един момент, ще може да се проследява назад във времето:
1. Как е работило конкретното съоръжение?
2. Какво е направено, за да работи както трябва?
3. Как работи в момента?
По този начин събираната информация става достъпна за обществеността, за медиите, и за всички контролиращи органи на национално и Европейско ниво.

Организациите покрепили проекта за момента са:

WWF - България
Сдружение "Риболовен клуб Балканка"
Спининг клуб "Стари Видри"
Мухарски клуб "Стари Видри"
Мухарски клуб "Стримерите"
Федерация на Мухарите в България

Любомир Костадинов, WWF: Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина

От Агенция Фокус: http://www.focus-news.net/opinion/2014/08/21/29655/lyubomir-kostadinov-wwf-vinagi-edno-navodnenie-e-prichineno-ot-seriya-ot-prichini-to-nyama-edna-izklyuchitelna-prichina.html
21 август 2014 г.

Любомир Костадинов, WWF, в интервю за Агенция „Фокус” 

Фокус: Господин Костадинов, какво е състоянието на реките в България? 
Любомир Костадинов: Това е сложен въпрос, състоянието не е еднозначно. Ние не сме толкова богати на реки и водни ресурси и за съжаление всякакви отрицателни намеси в реките имат доста силен ефект, тъй като поради тази ограниченост на ресурса ние трябва да бъдем изключително внимателни. Състоянието към днешна дата е различно по различните критерии – химическо състояние, морфологични изменения, като ние основно акцентираме върху тези морфологични изменения. Проблематика със замърсяването, било то химично, било с твърди битови отпадъци е по – позната на обществото и от друга страна решението лежи предимно в общините и големите емитери на замърсяване. В този смисъл там е ясно какво трябва да се направи и има разбиране, че трябва да се направи и се надяваме, че ще се възви в тази посока. За това ние обръщаме внимание на проблемите, които са свързани най-вече с това реките да функционират като естествени. Както знаете не всяка течаща вода има функциите на река.Ние се опитваме да насочим вниманието именно към това какво е естествена река и насочване на вниманието какво е това речна растителност, която бива доста варварски изсичана в едни прикрити мероприятия за поддържане на речни корита, а всъщност става въпрос за нужда от дърводобив, който е на границата на законното и проблемите само се натрупват. Състоянието на реките в България не е много добро. Има различни мерки, които трябва да се приложат в спешен порядък така, че ние да не загубим тези основни функции на реките като само пречистване, като биологично разнообразие. За другите проблеми има нужда от много дългосрочна работа на цял спектър от институции. 

Фокус: Какво точно трябва да се направи?
Любомир Костадинов: Ние сме опитали да обобщим проблемите, върху които акцентираме в седем групи. Като за всяка група очакваме конкретни мерки за изработване на наредби, методологии или взимане на конкретни решения на проблема, например забрана за добив на баластра и инертни материали от реките, тъй като законодателно беше отхвърлено в миналия парламент, дори влезе в пленарна зала, но тогава си спомняте, че парламентът бързо приключи и не остана време да бъде гласувано. Така че има подобни консенсусни решения, които ние отново изваждаме на дневен ред и се надяваме, че по време на следващото управление може би ще стигне до по-интензивен диалог тази тема. И ще започнем със справянето на тези проблеми, защото знаете ли, че ако днес нищо не направим след няколко години дори и да започнем конкретни мерки процесите са така необратими, че ще ни струва много повече средства и усилия, отколкото в момента можем да направим. Нашата кампания също така акцентира и е позиционирана в момент, защото в момента се актуализират плановете за речните басейни, изготвят се планове за риска от наводнение – това са свързани теми, които дават възможност за справяне с тези проблеми и при желание от страна на управляващите е възможност сравнително прости нескъпи решения да бъдат взети, така че все пак да се върви в посока да запазваме реките, а не допълнително да ги унищожаваме. 

Фокус: Самият проект ще включва ли от ваша страна някакви дейности? 
Любомир Костадинов: Вижте това е кампания, наши собствени сили, които сме събрали, за да привлечем общественото внимание, но WWF дългосрочно работи много за реките. Основното в случая е, че не става въпрос за проект и някакво конкретно действие, а става въпрос за обществена кампания, която е насочена към институциите и към хората. Защото без обществена подкрепа, без обществото да осъзнае, че това са важни проблеми, нележащи проблеми и едновременно решими проблеми. Нали сега, ако трябва да бъдем честни не може с магическа пръчка просто да построим пречиствателни станции навсякъде и водата да стане чиста, нали това не може да стане. И е безумие да кажем: Искаме от утре да се построени пречиствателните станции , това е сложен процес. Но е реалистично държавата да приеме правила, например за по-доброто управление на реките, това е реалистично. И това единствено може да бъде постигнато с по-широка ангажираност на хората, защото този ресурс практически е забравен. Хората обръщат внимание на горите знаят, че те са важни, но водите винаги остават в маргиналното съзнание на хората. За тях се сещаме само лятно време, когато сме край река или при наводнение. Практически през останалото време българинът си изхвърля там отпадъците. И това трябва да се промени, но промяната идва през това ние да осъзнаем колко важни са те за нас. 

Фокус: Хората ще бъдат ли информирани как замърсяването на реките в повечето случаи води до наводняване, до разливане на речните корита? 
Любомир Костадинов: Проблемът с наводненията, с разливането както го нарекохте, е комплексен. Винаги едно наводнение е причинено от серия от причини, то няма една изключителна причина винаги има натрупване на фактори. В този смисъл, когато ние акцентираме върху проблемите на реките, ние акцентираме върху различните аспекти, които причиняват тези наводнения. И да интегрирано човек би могъл да изгради по-добра представа за това какво причинява наводненията и как можем да се справяме с тях. Защото, знаете ли не точно замърсяването, но строителството на инфраструктура покрай реките често увеличава риска от наводнения. Също така темата за екстензивните обеми – това са места, където реките могат да се разлеят свободно и да наводнят земеделски площи, но това да забави приливната вълна и да не причини жертви и някакви разрушения. Така че в този смисъл трябва да се обвият възможностите къде това е наистина реалистично да се направи, и това би трябвало да стане с тези както ви казах, планове за управление на риска от наводнение, те трябва да предизвикат тези мерки. Но също така трябва да се смени цялостното мислене за реките, които в България в масовия случай са опасани с диги, изправяни, с изсечена растителност като нали уж целта е по-бързото преминаване на реките, но това в най-общия случай води до преместване на проблема от една точка в друга точка, а не води до цялостно решаване. Например една естествена река, дори на някакво място да бъде прекъсната дига и да се залее някой стар меандър тя може да има много по-добър ефект, отколкото например диги пазещи земеделски земи от наводнения. Да за малки наводнения това е добре нали, това е решение, но за тези интензивни наводнения, които се случват причинени от много рязък дъжд в кратък период от време в големи количества, това изглежда не е най-доброто решение. Ако продължим да прилагаме едни решения от 30-те години, то тогава нищо добро не ни чака. Трябва да следваме съвременните концепции – повече място за реките, повече сигурност за хората. Това е в Холандия, която е страна, както знаете най-напредничава по темата и защита от наводнения – това е тяхното кредо. И ние трябва да вървим в тази посока , и всъщност запазването на естествения характер, опазването на крайречната растителност, опазването на тези естествени меандри, заливните раси, влажни зони – всичкото това нещо комплексно може да доведе до намаляване риска от наводнения и по-доброто управление на този риск. Така че, да ние акцентираме на тези проблеми, но някак си по-интегрирано – не искаме да спекулираме със страховете на хората и желаем те също да търсят информация и да се интересуват, защото това е решението. В нашата работа сме се убедили, че ако има обществена нагласа за нещо, само тогава могат да се постигнат добри резултати. Това е реалността в България. 

Роселина ПЕТКОВА

Река Топчийска наводни 5 къщи в Каменово

Река Топчийска наводни 5 къщи в Каменово