Най-големият екомузей у нас отваря врати в края на септември в Русе

от Дневник: http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/08/19/2363910_nai-golemiiat_ekomuzei_u_nas_otvaria_vrati_v_kraia_na/
19 авг 2014 г.

В края на септември ще отвори врати най-големият екомузей в България, информира за Радио Шумен главният уредник Венцислав Петков, цитиран от БНР. Екомузеят е част от Регионалния исторически музей в Русе, но е разположен в самостоятелна сграда, която вече е ремонтирана.

По думите му до момента изцяло готови са аквариумът, една от залите и четири от макетите.

Аквариумът събира 65 тона вода, стотици риби и ще бъде най-големият в страната.

Готовата първа зала представя блатната екосистема по река Дунав – с всички водолюбиви птици, които живеят покрай реката, залата дава информация и за връзката им с хората.

Четирите изработени макета показват живота на нощните грабливи птици, животните в горите около река Дунав, лешоядите и черните щъркели.

В момента работата е свързана основна с подготовката на макет на мамут, който ще е висок 3.20 метра и широк над 4 метра. "Залата с праисторическите животни ще е една от най-атрактивните, но там нещата стават малко по-бавно", казва Петков.

ПРАВО НА ОТГОВОР ОТ НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД КЛОН “МИЗИЯ“ - Модерна Враца

ПРАВО НА ОТГОВОР ОТ НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД КЛОН “МИЗИЯ“ - Модерна Враца

modernavratza.com | 2014-08-08 10:17:23
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

 

ОТНОСНО : Публикации в различии медии относно язовир Огоста и водните маси в него

Язовир “Огоста” е втория язовир по големина в България. Той има вместимост и може да поеме 506 млн куб. м водни маси. В момента към 07.08.2014 г. в него има акумулирани 353 млн куб. м водни маси като свободния обем за ретензия е 153 млн куб. м. Язовирът, както се вижда от горните данни, не прелива, никога не е преливал и няма да бъде допускано той да прелее.

Язовир “Огоста“ е публична държавна собственост. Предаден е и се стопанисва от “Напоителни системи“ ЕАД клон Мизия чиито специалисти упражняват непрекъснат мониторинг, наблюдение и контрол върху съоръженията му и водното ниво.

Във връзка с поройните дъждове, паднали във водосборните области на р. Огоста и формиралата се висока вълна по поречието на реката и с цел предотвратяване на заливането на населените места на 01.08.14 г. в 17 часа спряхме подаването на вода за ВЕЦ - Огоста енергия, а на 02.08.14 на ВЕЦ “Кошарник“ и ВЕЦ “Мактиди“. По този начин намалихме оттока в река Огоста на З куб. м/сек., до преминаване на високата вълна и нормализиране на нивото в реката, както и да дадем възможност за оттичане на притоците на р. Огоста - р. Ботуня, р. Лева, р. Рибине и р. Скът. ВЕЦ - Огоста Енергия беше пусната в експлоатация на 04.08.14 в 9 часа, а останалите 2 ВЕЦ-а на 06.08.14 г., след напълно прибиране на р. Огоста в коритото.

“Напоителни системи“ ЕАД клон Мизия е следяло и изпълнявало и ще продължава да изпълнява задължението си съвместно с Областната и Общинска администрация на гр. Монтана, както и поделенията на МВР и жандармерията по предпазване на населението и инфраструктурата от вредното въздействие на водите. Водите на язовира са под пълен контрол и се изпускат регулирано в р. Огоста. Следим и за ефекта от изпуснатите водни маси по поречието на реката и веднага реагираме при неблагоприятно повишаване на водните нива в коритото на р. Огоста. Специалистите и работниците с много труд и себераздаване се стремят да изпълняват и успешно изпълняват поставените задачи по контрола на язовирите и обектите за предпазване от вредното въздействие на водите.

За това не можем да разберем неспирните медийни атаки по отношение на НС ЕАД клон Мизия, които целят да дестабилизират дружеството, стремят се да отделят ХТР Монтана с цел задоволяване на личните амбиции на някои хора. Не случайно за това е избран най “подходящ“ момент на наводнения като се използва бедствената ситуация и човешките трагедии в гр. Мизия. Най-престъпно се манипулират и плашат хората с измислени бедствени ситуации за язовир “Огоста“. Язовир “Огоста“ е безопасен, ежедневно се наблюдава и контролира и има място само за гордост, че такъв крупен воден обект с осигурена безопасност има в нашия регион. Гражданите не бива да имат и капка съмнение в надеждността на Хидрокомплекса и съоръженията към него.  

„Законна“ сеч на крайречна растителност

Незаконна сеч? БНТ

август 11, 2014

Брой прочитания: 85

 

Цялото предаване - Денят започва – 11 август 2014

Нашият репортер Благой Цицелков беше във Враждебна по сигнал на наши зрители. Те се обърнаха към БНТ, защото ги притеснява масовата гола сеч на гората. На протест се бяха събрали около 50 човека. Един от протестиращите разказа, че преди около 2 години са били изрязани голяма част от тополите и до ден днешен няма нищо засадено.

Инж. Атанас Симеонов каза, че по лесоустройствен проект е предвидена гола сеч на 100%. След усвояване на цялата маса сечището ще се почисти от клони и дървесни остатъци и рано на пролет ще бъдат засадени тополи.

Осми ден продължава отводняването на Мизия, все още няма питейна вода

От Dnevnik.bg: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/08/10/2359238_osmi_den_produljava_otvodniavaneto_na_miziia_vse_oshte/ 
10 август 2014 г.

Осми ден продължава отводняването в Мизия. Нивото на водата е над метър в най-ниската част на града. Засега е възможно почистване само в отводнените райони, информира БНР. 

"В ниските части се отводнява с мощни помпи с голям дебит", каза старши комисар Васил Василев, който ръководи Кризисния щаб в града. Той уточни, че с по-малки помпи се отводняват дворове и домове, а водата от училищата и детската градина вече е изтеглена.

Старши комисар Василев призова за доброволческа помощ при почистването на вече отводнените постройки. В бедстващия град сградите са покрити с мухъл, дворовете са в тиня и има много едри и по-малки боклуци, които са били влачени от приливната вълна. Много от пострадалите са възрастни и самотни хора, които няма да успеят сами в почистването. 

Над 30 доброволци помагат за събирането на тинята и унищоженото имущество, каза Васил Гурев от Българския червен кръст (БЧК), който организира доброволческите групи. Той обясни, че за да се ограничи достъпът на измамници и мародери до домовете, за доброволците са предвидени ленти за ръката.

От БЧК призоваха желаещите да помогнат с разчистването, да следят съобщенията за ситуацията в Мизия, защото за пълното отводняване са нужни голям брой доброволци. Те трябва да имат подходящи за работа в трудни условия облекло, гумени ботуши и здрави латексови ръкавици.

В бедстващия град няма питейна вода. Храната е от консерви и полевата кухня на военните. Все още е остра нуждата от лопати, ръчни колички, гумени ботуши и ръкавици, защото мащабното почистване на рухналите постройки, удавените животни, унищоженото имущество, мухлясалите сгради и тинята тепърва предстои.

Могло ли е да се предвиди наводнението в гр. Мизия?

Според Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен, случилото се нещастие е било предвидимо  и дори очаквано.  Мястото явно е уязвимо, което се доказва от статистиката: за последните десетина години е имало 4 наводнения в края на град Мизия, където започват дигите, предпазващи земеделските земи. 

Дата	Продължителност	Причина	Щети
15.04.2003	3 дни	снеготопене и валежи	засегнати земеделски земи
Август 2008	4 дни	обилни валежи	засегнати земеделски земи
16.05.2010	2 дни	обилни валежи и снеготопене
16.06.2010	2 дни	обилни валежи и снеготопене	разрушена асфалтова настилка

Рискът от наводнения в град Мизия е оценен като потенциално висок.  Потенциално засегнати жители (пряко косвено)  14 бр.  Явно обаче броят на пострадалите е оценен неправилно.  Село Крушовица, което се намира на няколко километра южно от гр. Мизия нагоре по течението на Скът пък е било заливано 2 пъти в същия период.

На снимката: модел на заливане на град Мизия при високи води и точка с минали наводнения, взета от ГИС към Предварителната оценка на риска от наводнения изготвенаот Басейнова Дирекция Плевен

Обща информация за река Скът:

Река Скът, която в древността е носила името Сцитус, тече в северозападна България и се влива в р. Дунав през общо коригирано устие с р. Огоста. Извира от северозападния склон на рида Веслец ( в местността Речка в подножието на Маняшки връх ), Западен Предбалкан. Тече в плитка долина, като прави много завои, обхожда от запад възвишението Борованска могила, Западен Предбалкан. От с. Оходен, Врачанска област, навлиза в Дунавската хълмиста равнина, където тече под много малък наклон ( при гр. Мизия 3‰) и образува много меандри. Долината й има асиметрични склонове – полегат ляв и стръмен десен склон. Дължина й е 134 км, а площта на водосборния басейн 1074.1 кв. км. По - големи притоци са р. Бързина (37.4 км ) и р. Грезница. Пълноводието й е през месеците февруари, март и април – 11.4-15.8% от годишния отток, а маловодието е през месец август - 3.8%. През някои години пресъхва в горното си течение. През пролетта на 1954 г. предизвиква голямо наводнение. Корекцията на коритото й и направените диги сега предпазват околните земи от наводнения. Замръзва за около 20-40 дни през годината. Водите й се използват за напояване. В поречието на р. Скът са построени 41 малки язовира с общ завирен обем около 16 млн. куб. м. Във водосборния басейн на р. Скът са разположени гр. Бяла Слатина и селата Горно Пещене, Голямо Пещене, Комарево, Бъркачево, Галиче – Врачанска област, и други.   

Експерт: Река Скът не е безобидна

Язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни, заяви Асен Личев

Начало / България / Здравей, България / Експерт: Река Скът не е безобидна

04/08/2014 09:21 ч., oбновена в 09:34

 

„Река Скът изобщо не е безобидна. Тя е на 18-о място сред реките в България по водосборна площ. Нейният водосборен басейн е 1 074 квадратни км”, обясни в предаването „Здравей, България” Асен Личев, директор на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите.

По думите му водосборът на река Скът обхваща общините Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия.

„За първи и втори август във Враца са паднали 128 литра на кв/м дъжд, което е два пъти повече от месечната норма за юли. В Бяла Слатина са паднали 86 литра на кв/m , което е 1,5 пъти повече от месечната норма, а в Борован – 146 литра на кв/м, което е 3 пъти повече от месечната норма. Почвата много преди 28 юли е била пренаситена и непопива абсолютно нищо”, обясни Асен Личев.

Според него язовирите не са причина за наводнението в Мизия, напротив - те дори са обрали малките вълни. 

„Ако вземем валежите само на втори в тези три области, в момента има свободни водни количества в размер на 25 милиона кубически метра. Това водно количество, много трудно ще се оттече, защото Мизия се намира на ниско”, обясни още Асен Личев.

Хората в града обаче са убедени, че именно язовирите са виновни за бедствието, което ги сполетя.

„Залагам си професионалната чест. Водното преливане в момента на язовирите е незначително на фона на общото количества вода, което се намира в момента там”, заяви Личев.

Според Андрей Ковачев, съпредседател на партия „Зелените”, има натрупване на грешки в управлението на реките десетки години назад. Според него дигите, които пазят земеделските земи, са причина за наводнението в Мизия.

„Когато са строени дигите, може би не са били грешка. В момента обаче инфраструктурата не може да поеме измененията на климата”, коментира Асен Личев.

Синоптикът Ивайло Славов обясни, че валежите са няколко пъти над месечната норма.

„Трябва да знаем оттук нататък, че ако нормата за даден район е 30 литра на кв. метър дъжд месечно, това не значи, че всеки ден ще вали по литър”, заяви Славов.

Синоптикът обясни, че валежите ще се изливат за един ден за няколко часа. В други години ще има засушавания. 

„Месецът тръгва с повече от нормалното валежи. Поне първата половина на месеца се очаква да има порои, доста интензивни”, заяви Ивайло Славов.

По думите му ще има зачестяване на екстремните явления.

Вода газиш, жаден ходиш

Кричим и Перущица заплашени от воден режим

Близо 20 000 домакинства може да бъдат засегнати от безводие

Начало / България / Региони / Кричим и Перущица заплашени от воден режим

31/07/2014 13:19 ч., oбновена в 13:31

На фона на наводненията и пороите много населени места у нас са застрашени от режим на водата.

Безводието вече е на път да подложи на драстичен воден режим градовете Кричим и Перущица, както и близкото село Устина. Така близо 20 000 домакинства в пика на лятото за по няколко часа на ден ще останат без питейна вода.

Река Въча, която минава през центъра на Кричим, е пресъхнала, въпреки проливните дъждове през последните дни. Водата от нея захранва двете помпени станции, които осигуряват питейната вода на Кричим, Перущица и Устина.

Недостигът на вода се усеща най-вече във високите квартали на Кричим. Къщите в равнинната част са с много ниско налягане и затова хората не могат да ползват бойлери, перални и съдомиялни.

И в трите язовира над града Цанков камък, Кричим и Въча има достатъчно количество вода. Според кмета на Кричим Националната електрическа компания я пренасочва само към три частни ВЕЦ-а за производство на електроенергия, като така лишава града от питейна вода.

На свой ред местното ВиК поиска енергийното министерство да въведе контрол какво количество вода излиза от държавните язовири и дали тя е достатъчна за нуждите на домакинствата, така че да не останат на сухо.

„Санитарният минимум е 1800 кубически метра в секунда. Но ако не се изпуска и продължи засушаването, ако паднат нивата на тези кладенци, тогава опасността е реална”, заяви Манол Генов, управител на ВиК- Пловдив.

От НЕК заявиха, че само след нареждане от Енергийното министерство могат да изпуснат от язовирите по-големи количества вода за нуждите на хората от трите населени места.