Карта на действащите ВЕЦ в България

сряда, 29 януари 2020 г.

Уроци за министри от кризата в Перник

Авторът е професор в Института за икономически изследвания на БАН. Изразеното мнение е лично.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/01/29/4022044_uroci_za_ministri_ot_krizata_v_pernik/

За мъдростта на едно общество може да се съди по това дали успява да научи уроците най-вече от неуспехите си. Независимо от изхода на водната криза в Перник, на преден план излизат уроци, свързани с по-дълбоките пластове на това как се управлява България и защо нещата често не се получават. Знаменитата фраза на Виктор Черномирдин – министър-председател на Русия през 90-те години на миналия век, че: "Този път се опитахме да го направим както трябва, но се получи както обикновено", е напълно относима за реформата на ВиК сектора. Поривите след приемането ни в ЕС за промени в сектора стигнаха до една стратегия от 2013 г., която както обикновено, не се изпълнява. Затова кризата в Перник е отмъщение на водния сектор за пренебрегването му през годините.


Дискусията за причините за кризата в Перник е първия симптом за сериозно управленско заболяване и запазване на статуквото.




Управляващите с пълна сила се стремят да сведат тези причини до лични грешки на местно ниво


Всичко, което трябва да знаете за: Водната криза в Перник (168)

засушаването и състоянието на водопреносната мрежа. Дори състоянието на мрежата в Перник да беше перфектно, лошото управление на язовира и другите резервоари щеше да доведе до същата криза. ВиК - Перник, разполага със система за постоянно дистанционно следене нивото на язовир "Студена" и основните резервоари, както и за налягането на мрежата в Перник, което обаче не попречи на източването на язовира.


Така сериозната дискусия за проблемите в сектора се замества с търсенето на технически решения на кризата. Те са важни за близкото бъдеще на общината, но не и за бъдещето на ВиК сектора. Кризата в Перник е неприятна симбиоза от три фактора: лошо управление и състояние на ВиК дружеството, слаба и некомпетентна общинска власт и лошо състояние на ВиК мрежата. Големият въпрос е не е какво се е случило в Перник, а какви са причините за това.


Лошото управление и състояние на ВиК - Перник, е очевадно само от няколко показателя. При годишен оборот от 11,22 млн. лв. през 2018 г., вземанията на дружеството са над 13 млн. лв. Задълженията му за 2018 г. са в размер на 9,92 млн. лв. Загубата на дружеството през 2016 г. е 294 хил. лв., а през 2017 г. - 249 хил. лв. През 2018 г. дружеството има хилава печалба от 3 хил. лв. За техническото състояние на водопреносната мрежа най-често се използват


загубите на вода, които могат да бъдат лесно манипулирани.


Вероятно това се е случвало и в Перник, след като стана ясно, че водомерът на язовир "Студена" е бил демонтиран. Друг показател за това състояние са авариите на мрежата. През 2018 г. те са 1000 при обща дължина на мрежата от около 2000 км. Това означава, че веднъж годишно е правен ремонт на всеки 500 м от мрежата. ВиК - Перник, работи като аварийно дружество, което няма капацитет да се занимава с други проблеми. Въпреки това заплатата на управителя за 2018 г. е 3450 лв., заедно с над 1300 лв. на контрольора, назначен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.


За съжаление, лошото управление и състояние на ВиК дружествата не е локален проблем и това е известно от десетилетия. Това, което се повтаря като мантра са политическите назначения на ръководствата на тези дружества. Например във ВиК, Перник през последните 12 години са сменени четирима управители. Дори и да липсва политическа намеса, за управлението на тези дружества няма подготвени кадри. Тук проблемът не е в инженерната подготовка, а и не трябва само инженери да стават ръководители. Освен такава подготовка са необходими опит, разбиране от финанси на предприятията, информационни технологии, управление на човешки ресурси, работа със заинтересовани страни и лидерство. За осигуряването на такива кадри не може да се разчита на пазара. Регионалното министерство (МРРБ) трябва да инициира и финансира програма за подготовка на мениджъри на ВиК дружества. От студентската скамейка и от млади експерти във ВиК дружествата ежегодно в срок от 3-4 години трябва да се изберат 10-15 души, които да преминат през специално подготвена програма за обучение и практика. След това те трябва да бъдат разпределени за участие в работа във ВиК дружествата.


Вторият генерален проблем за множество ВиК дружества в страната е финансовото им състояние.


То е лошо, което ги поставя на ръба на оцеляването, съответно води до ниско заплащане, отсъствие на контрол и безхаберие сред персонала им. МРРБ трябва да наеме консултанти, които да оценят финансовото и експлоатационното състояние на всички закъсали ВиК дружества и на основа на установените дефицити да се разработи и финансира програма за тяхното оздравяване. За целта трябва да се създаде специален фонд за инвестиции във ВиК инфраструктура и системи за управление, финансово оздравяване на дружествата и осигуряване на финансовото им участие в новите проекти по Оперативната програма "Околна среда" (ОПОС).


Следващата важна задача за ВиК дружествата е организиране на участието им във водните проекти по ОПОС. В голямата си част тези дружества нямат административен капацитет да управляват проекти за стотици милиони лева. Например, ВиК, Перник е едно от тези дружества. За целта трябва да се прецени кои ВиК дружества нямат такъв капацитет и да се организират звена за управление на проекти към МРРБ, които да се занимават с изпълнение на тези сложни проекти.


На следващо място държавата следва да преразгледа политиката си към органите на местно самоуправление. Възприетият модел на управление на ВиК сектора предвижда един ВиК оператор да предоставя услуги на една област. За целта някъде към 2012 г. започна процес на сливане на общинските ВиК дружества към областните оператори. Този процес не е завършен и до днес в няколко области. Държавата досега по административен път се опитваше да притиска общините да подкрепят процеса на консолидация. Явно трябва да се подходи по друг начин и се използват икономически стимули и контролни механизми. За икономическите стимули може да се проучи опита на Нидерландия, а като контролни механизми могат да се прилагат


санкции при неспазване на изисквания за равнище на загубите, качество на водата,


пречистване на водите и други подобни показатели. Иначе повторението на кризата в Перник ще бъде неизбежно при някои общински ВиК дружества, което би струвало много скъпо на държавния бюджет. В Глобалния доклад за риска на наскоро завършилия Световен икономически форум в Давос като един от най-сериозните рискове е изведена водната криза. Дано има някой в правителството, който да прочете този доклад.


За липсата на координация между множеството министерства и други институции, които отговарят за водите може да се дълбае до безкрай. Проблемът не е решен, с което се създават системни проблеми при управлението и контрола на управлението на водите. Вместо да се търсят решения на този проблем се предлага създаване на още една междинна структура – ВиК холдинг. Все още никой от управляващите не може да обясни каква ще е мисията на тази структура. Досега няма публикувано решение на МС по този повод. Самото решение беше прието като точка извън дневния ред на заседанието на МС. Въпреки липсата на решение за създаване на такъв холдинг правителството побърза да му прехвърли 1 млрд. лв.


Въпреки че се твърди, че идеята за създаване на ВиК холдинг е лансирана в доклад от 2017 г.,


неясната му мисия и липсата на анализ на въздействието показват паника и са проява на слабост.


Примерът може да влезе в учебниците за това как не трябва да се изразходва публичен ресурс. В публични изявления на отговорни лица се твърди, че съществуването на холдинга ще подобри управлението и контрола върху ВиК дружествата, ще се създаде ресурс за финансирането и подпомагането им с експерти и техника. Самото създаване на една институция не е никакъв гарант за това. Същото би могло и би трябвало да се е случило в рамките на МРРБ.


Абсурдно и безсмислено е и предложението холдингът да има в състава си търговец на електроенергия, проектантска организация, както и да купува специализирано оборудване. Вместо търговец на електроенергия много по-изгодно е да се направи централизиран търг за доставка. Държавна проектантска организация отдавна трябваше да бъде създадена, но като самостоятелно звено. Капацитетът на съществуващите проектантски организации не е достатъчен за мащаба на водните проекти. Друг проблем е, че администрацията на холдинга ще изисква сериозна издръжка, която няма как да се осигури от закъсалите финансово ВиК дружества. Така една част от милиарда ще отиде за администриране.


Холдингът наистина може да осигурява по-евтино финансиране на ВиК дружествата чрез заемане на средства от пазара. След това става по-сложно. Какво ще стане, ако холдингът предостави кредит на ВиК, Перник или други подобни дружества, гарантиран с капитала на всичките ВиК дружества, и този заем не бъде върнат. Това на практика ще означава, че


гражданите и бизнесът на другите области ще трябва да плащат за провалите в тези ВиК дружества.


Колко дълго може да продължи това?


Наливането на публични средства в холдинга ще извади на преден план политическите спекуланти, които ще натискат ръководството му безпринципно да финансира техни подопечни ВиК дружества. Това не би станало, ако парите са заделени в специален фонд от типа на ФЛАГ с ясни правила за кандидатстване при отпускане на ресурса.


Накрая няколко думи за стратегията на ВиК сектора. Тя трябва да се допълни с решения за финансиране на сектора и за вкарване на икономически механизми които да стимулират конкуренцията в сектора. Такива биха могли да бъдат концесиите, защото те са най-подходящият начин за вкарване на частни инвестиции за някои от големите и атрактивни ВиК дружества. Това е и начин да се осигурят част от липсващите средства за инвестиции в сектора. Преди това трябва да се създаде капацитет за управление на концесионни договори в администрацията.
При по-малките и неатрактивни за инвестиции дружества е подходящо да се използват конкурси за ВиК оператор. Стратегията трябва да се допълни с план за действие, чието изпълнение ежегодно да се наблюдава от неправителствена организация. Защото управлението на водния сектор е много важна задача, която не бива да се оставя единствено в ръцете на политиците и неопитните администратори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ