Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 29 април 2014 г.

Липсата на норми за изграждането на рибни проходи води до фрагментация на много български реки и застрашава съществуването на редица видове риба


От Reki.bg

Проблемът с липсата на ясна регламентация за рибните проходи в страната става все по-видим и застрашава рибните популации в реките. Разнообразни баражи, водохдващания, прагове, язовири и ВЕЦ, построени или новопроектирани по нашите реки, накъсват речните участъци и така създават непреодолими препятствия пред рибните популации. Въпреки това четирите басейнови дирекции в страната продължават да издават разрешителни за строежи по реките, които още повече застрашават рибите. 

Формално всички нови баражи трябва да разполагат със съоръжения за преминаване на рибите, но те реално или липсват, или са изградени без да изпълняват функциите си. При тези условия рибите не успяват да осъществят естествената си размножителна миграция и различни видове изчезват напълно в дадени речни участъци или в цели реки.


ВЕЦ и преграждането на реките

Сред издадените нови разрешителни за препречване на реките, делът на ВЕЦ е най-голям.  Около 400 нови проекта вече са получили разрешителни по смисъла на Закона за водите и съвсем скоро могат да бъдат реализирани. Стремглавото нарастване на броя на малките водноелектрически централи (ВЕЦ) през последните 10 години, който се е увеличил повече от 10 пъти, е може би най-видимия, но със сигурност не единствен натиск за нова инфраструктура в реките. Проблемът с регламентацията на рибните проходи е най-видим. Това прави неотложна необходимостта от работеща нормативна уредба, даваща ясни насоки за изграждане на качествени рибни проходи по баражите на реките.

Тъй като построяването на напречни прегради по речното течение (стени на баражи, ВЕЦ и язовири) прекъсва реката като единствен миграционен и размножителен коридор за редица видове, изграждането на рибни преходи е жизненоважно за преноса на генетичен материал и продължаването на съществуването на видовете. При липса на рибен проход се прекъсва миграционния коридор и видовете, главно рибите, започват да изчезват – често пъти много бързо, а в останалите случаи - след известен период от време.

Проблемът с рибните проходи достига внушителни размери през последните години, тъй като строителството на ВЕЦ силно се разрасна: по данни на Агенция за устойчиво енергийно развитие, през последните 12 години са изградени поне 212 малки ВЕЦ. По този начин редица реки и речни участъци са били фрагментирани и миграцията на рибите е станала невъзможна.


Функцията на рибните проходи

Световната практика е доказала, че дори най-високо технологично построените рибни проходи успяват да допуснат едва 20% от мигриращите риби, и то само в едната посока. Въпреки това те са необходими за обмен на генофонда, тъй като без тях връзката между популациите е съвсем невъзможна.

В България съществуват изисквания за изграждане на рибни проходи. Въпреки това, те масово се спазват формално, като разнообразни съоръжения се наричат рибни проходи без въобще през тях да може да премине риба. В допълнение на това не съществува наредба или поне препоръки за това как точно да бъде изграден рибния проход на съответния бараж и за съответната река. В резултат на това, повечето български реки, препречени от баражи или ВЕЦ, не допускат преминаването на рибите. При тях или липсват рибни проходи, или са изградени по начин, по който преминаването е възможно само за единични екземпляри. Друг проблем е, че след повечето водохващания реките направо се пресушават (въпреки задължителното изискване след баража да се запази поне 10% от количеството вода в реката).

Проблемът със спирането на миграцията на рибите важи в изключително голяма степен за видовете, които извършват размножителни миграции, като скобар и морунаш, типични за много български реки. Тяхното съществуване зависи от достигането до размножителните места, които обикновено се намират в горното течение на реките. Наличието на миграционна бариера (язовирна стена, бараж) може в много кратък срок да унищожи популацията на тези видове.

Например, при картирането на долното течение на река Янтра природозащитната организация WWF прави проучвания за съществуването на типичния за реката главоч, който е немигриращ вид риба. Въпреки обстойното изследване на района са открити само няколко броя от този екземпляр и то само в едно малко басейнче на р. Янтра. Това демонстрира проблема с фрагментацията на реките, в резултат на която заради строителството на ВЕЦ някои речни участъци са напълно обезрибени и там дори се унищожава възможността за ре-популация на изчезнали видове. Измиване на бидон пестициди например е напълно достатъчно за обезрибяване на един речен участък, казва Иван Христов, координатор на програма Води от WWF, а ако в този речен участък има и бараж, там рибите не могат да бъдат възстановени в продължение на десетилетия.


Изследване на съществуващи рибни проходи

Членове на Камарата на инженерите в инвестиционнотопроектиране (КИИП) в България също са сериозно притеснени от проектираната нова инфрастктура. Разглеждайки различни случаи на нови баражи, те откриват едва два сравнително качествено направени рибни проходи измежду дванайсет изследвани съоръжения. При това дори за тези проходи не е гарантирано, че пропускат риба, но е поне видимо, че в тях има вода. В останалите 10 реки рибните проходи са просто сухи или с наклон, трудно достъпен дори за хората.

КИИП изследва рибните проходи в реките Черни вит, Крива река над Сестримо, Златна Панега над Румянцево, Зеленика, Чепинска, Драговищица, Джерман, Лазова, Тамрушка и още три реки в Родопите. Единствено в реките Тамрушка и Зеленика рибните проходи са изградени така, че пропускат вода след баража, която при пълноводие би била достатъчна за преминаването на малка част от рибите. В останалите случаи реките са сухи след водохващанията. Въпреки нормативното изискване за пропускането на екологични води в размер на минимум 10% от средногодишното количество вода в реката, това не се случва. Дори и рибният проход да е направен добре, няма вода, казва инж. Димитър Куманов, член на КИИП.


Пресъхнали реки и проходи

В последните пет години са пуснати поне два сигнала до отговорните институции относно рибен проход на ВЕЦ на река Златна Панега. Те са уведомени, че съоръжението е направено лошо, но въпреки сигналите и до днес риби не могат да минат, тъй като реката е суха след баража. Теоретично, ако имаше вода, можеше и да се осъществи миграция на риби, но реалността показва, че след баража реката остава напълно суха, казва Куманов. Обезводненото речно корито се превръща в храсталак, което е предпоставка и за наводнения когато дойде поройна вода, тъй като гъстите жилави храсти увеличават грапавостта на коритото и то прелива.

През 2013 г. е пуснат сигнал до МОСВ за рибния проход на Крива река, тъй като реката е тотално пресушена след поредното водохващане. Това е убийствено не само за рибите, които не могат да продължат естествения си път, но и за сухоземните животни, които мигрират, търсейки вода. Въпреки това МОСВ не реагира на сигнала, но поне собственикът на ВЕЦ в последствие започва да пуска минимално количество вода, колкото да поддържа една локва в сухото корито, казва Куманов.

Между водовземането и ВЕЦ в река Тамрушка в Пловдивска област, е доказано, че има риби, уловени от рибари, но въпросът е кои видове успяват да преминат през баражите. Главочът например не успява, докато по-подвижните пъстърви вероятно преминават. За това съоръженията за преминаване на рибите трябва да отговарят на много изисквания, за да могат да се нарекат работещи: те трябва да са достатъчно широки, с достатъчно течаща вода, която все пак не тече прекалено бързо за да може да си почива рибата в подходящи басейни между отделните прегради, пояснява Куманов. В река Тамрушка скоростта на водата е измерена до 110 литра на секунда.

Освен това е важно как входът на тези съоръжения се вписва в реката, тъй като рибата се насочва натам, където водата е най-бърза. И дори съоръжението да отговаря на всички тези изисквания, това не гарантира неговата успеваемост.

Сред по-фрапантните примери е река Драговищица, където е изграден метален рибен проход, който според инженерите е прецедент. Река Джерман, както и Лазова река, остават напълно сухи след ВЕЦ.

Само две от изследваните повече от 10 реки не са изсъхнали напълно и то през пролетта. Там рибните проходи теоретично могат да изпълняват функциите си, пропускайки вода.


Проблеми пред изграждането на качествени рибни проходи

Първият основен проблем, които стои пред качественото изграждане на рибни проходи по българските реки, е, че изцяло отсъстват ясни препоръки или алгоритми по какъв начин да бъдат изградени тези съоръжения. Вторият основен проблем е, че съществуват сериозни законови дупки пред изграждането на рибни проходи.

Въпросът със създаването на наредба за изграждане на рибни проходи в България се проточва с години. През 2012 и 2013 г. в ЕС излизат документи със сериозен потенциал, които и до днес не се прилагат в България.

Агенцията по рибарство и аквакултура има задължението да регламентира качественото изграждане на рибните проходи. Тяхното конструиране обаче засяга не само рибите, а всички целеви видове, които живеят в и около речния басейн. В много от случаите баражите се изграждат в защитени зони и зони, попадащи в европейската екологична мрежа Натура 2000. Поради тази причина според природозащитниците мерките за изграждане на рибни проходи е нужно да обхващат не само самите съоръжения, а и байпасовете.

Според информация от БАН, грешката при строежа на съоръженията се състои в това, че в недалечното минало в САЩ например рибните проходи са осигурявали проходимостта на змии, змиорки и други видове, които не са типични за България. У нас са били взети готовите модели от тези типове съоръжение, които обаче не са приложими за нашите реки.

Рибните проходи за строго специфични за всеки участък от реката и всеки отделен бараж, и поради тази причина е невъзможно създаването на унифициран модел за изграждането им. Въпреки това, съществуват отлични, вече разработени алгоритми, съдържащи всички стъпки за най-доброто решения. Необходимо е да се започне с изследване на реката, а след това да се премине през задължителен тестов период, който например във Великобритания продължава три години. В България все още не се прилага тестов период.


Нормативната уредба в България и прилагането й

КИИП е осъществила предварителна среща в МОСВ, която е акцентирала върху хидравличната пропускваемост на реките. В повечето случаи оценка на тази пропускваемост се прави след строежа на ВЕЦ, което налага последващо следене от страна на независими институции, подаване на сигнали и други мерки, на които МОСВ не винаги реагира, категоричен е Куманов. Според него при баражите и рибните проходи, които се строят в момента, след 10 години ще се налага възстановяване на видовете.

Основен проблем в България остава неспазването на съществуващите препоръки и документи, като например забраната за строеж на нови малки ВЕЦ като мярка за недопускане на увреждането на защитени зони, както и налагането на условие за много по-голям процент екологичен минимум на вода в реките. Тези мерки са част от Национален план за действие за възобновяеми енергийни източници до 2020 г., издаден от бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, съобщава Росица Димова от дирекция Национална служба за защита на природата и в частност Натура 2000 на МОСВ.

„Този документ си остава на хартия и няма как да бъде контролиран. Документът е с конкретен възложител, който трябва да има представа дали се спазва“, каза Димова.

МОСВ издава и одобрява оценките за съвместимост, които противоречат на този план, но институцията не реагира на това противоречие, съобщава Любомир Костадинов, експерт в програма „Води“ на WWF. Ако видят, че няма рибен проход, отговорните институции няма на какъв документ да стъпят за да обявят липсата“, допълни той.

Единственото, което отговорните институции правят до момента, е да наложат глоба от 500 лева когато установят, че реката е пресъхнала. Само това обаче не решава проблема, защото фирмите плащат глобата, а в повечето случаи състоянието на баража не се подобрява.

Според Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“, едно качествено ръководство за изграждане на рибни проходи би могло да предвиди изискването да се монтират предавателни устройства, измерващи количеството преминаваща вода, които да предават автоматично информацията в басейновите дирекции. Това би наложило висок дистанционен контрол, за да не се налага да се ходи на място, а и може да се осъществи лесно - чрез стационарно разположено съоръжение. По този начин би могло да се спазят изискванията за опазване на околната среда на ЕС. Необходимо е НПО и басейновите дирекции да съгласуват усилията си в подаване и придвижване на сигналите за нарушения, каза Ковачев.

Според Куманов, разликата между действителното състояние на всяка отделна река и написаните нереалистични изисквания в документ, регламентиращ задължителни норми, води до неспазване на каквито и да е норми. Той съобщи, че в момента се създава обществен съвет, който може да състави ръководство за изграждане на рибни проходи. Това ръководство може да се превърне в наредба. МОСВ би могло да възложи на НПО, научните институции и/или КИИП да създадат качествена наредба за изграждане на рибни проходи, каза Куманов.
В допълнение той уточни, че КИИП е дала на съответната дирекция на МОСВ детайлно предложение за методика за изграждане на съоръженията. „Отговориха ни, че Законът за водите не може да се променя, защото е чувствителен“, казва той. Работи се по промяна на Закона за рибарство и аквакултури, например едно от предложенията беше да се направи наредбата към този закон, допълва Куманов.

Според Димова инициирането на промяна в законодателството е наложително, както и да се повдигне въпроса защо до сега не е създадена подобна наредба.

Според Иван Христов от WWF е хубаво да има ръководство, но е по-важно да има поне някаква наредбата, защото в момента такава въобще не съществува. „Можем да имаме наредба без да се променят законите“, казва той. Според него съществува една наредба, която може да се пригоди към изискванията за изграждане на рибни проходи, и на първо време е достатъчно в нея да има само съвсем базисни параметри за проходи. Бихме могли да използваме вече наличния опит от други европейски държави, макар и да е ясно, че този опит е сравнително нов: след като се решиха много проблеми с проходите, излязоха други проблеми, като липса на отчетност за миграцията в обратната посока на реката, казва Христов. Бихме могли да прегледаме какви наредби са издадени в Германия и Франция, например. Според експерта съществува риск забраните за строеж на нови ВЕЦ в защитени зони да отпаднат и тези 400 ВЕЦ, които вече са получили разрешителни, да се реализират, което налага бърза реакция за издаване на предписания за изграждане на качествени рибни проходи.


Необходимост от детайлни проучвания и качествен контрол

Съществуват различни варианти за осъществяване на контрол. Могат да бъдат заложени точки за измерване на количеството преминаваща вода преди и след ВЕЦ. Също така може да бъде изградено и мостче за водовземане. Според програмата за собствен мониторинг, инвеститорът би могъл например да бъде задължен да инсталира устройства за измерване на водите, казва Димова.

Биологичните специфики на нашите видове са от съществено значение при проектирането на рибни проходи, припомни Андрей Ковачев от Сдружение „Балкани“. Необходимо е видовете да се групират по биологични особености, за да заложат различни видове рибни проходи в препоръките за изграждането им.

Според Доц. Георгиев от Техническия университет е необходимо при представянето на нов проект за ВЕЦ или проект за реконструиране на съществуващо съоръжение, да бъде представен и проект за рибен проход, който да се изследва, одобри и подпише от група експерти. Ако не може да се осигури необходимия минимум вода, трябва да има различни видове рибни проходи и според количеството вода в една река да се използва съответния вид конструкция, казва Георгиев. Той уточни, че е възможно монтирането на датчици за измерване на количеството вода, или лазерни датчици.

Освен това е необходимо технологично време от поне един или два сезона за да бъдат изследвани видовете и техните нужди, с цел създаване адекватно изискване за проход за рибите. Нужно е да се ангажират ихтиолози, сподели Георгиев.

Всеки обект изисква индивидуално изследване и за това за абсолютно всеки ВЕЦ е необходима Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Практиката на оценка на необходимостта от ОВОС, която се прилага в момента, създава проблеми, защото в следствие на нея не навсякъде се прави необходимия за всички обекти индивидуален ОВОС.


Какво представляват рибните проходи?

1.      Няма достатъчно научна информация за изискванията на българските видове сладководни риби към рибните проходи.
1.      Всеки рибен проход се изгражда за определен вид риба и не може да удовлетвори изискванията на другите видове.
2.      Рибните проходи спомагат бракониерския риболов и хищничеството от страна на нетипични за района видове риба.
3.      За някои реофилни видове риби (черна мряна, гулеш) пречка представлява не само стената, преграждаща реката, но и обширните стагнатни изкуствени водоеми под  и  над водните централи.
4.      Каскадното разположение на няколко изкуствени езера едно след друго (при мини ВЕЦ “Габровница”, ”Свражен”, ”Оплетня” и ”Левище” например) има кумулативен ефект и ще спре всякаква миграция на рибите, дори и при добре направени рибни проходи. Основен стимул и ориентир при миграцията на речните риби е речното течение, което ще отсъства в дългите до 2,9 км. езера. 

В България няма единни стандарти и изисквания за строежа на такива и те в общия случай се правят от хидро инженери, а не от ихтиолози. Обикновено това е една бетонна стълба, по която тече вода и през която може да мине някой по-пригоден вид, но определено не всички в съответната река, това практически не се оценява и не се отчита, че за различните видове са нужни различни байпаси. За съжаление рибата няма крака и съответно тези съоръжения трябва да отговарят на много критерии – водата да не тече прекалено бързо, езерата между преградите да са с определена дълбочина, ширина и дължина, височината на отделните стъпала да отговаря на възможностите на видовете, които се срещат в съответната река (много ВЕЦ са направени дори без ОВОС и е невъзможно да се оцени за какви видове трябва да са подходящи техните рибни проходи). Например пъстървата може да скача до два метра, а шаранът - до 5 см. В рибния проход трябва да има създадени близки до естествените условия, така че малките риби да имат прикритие от по-големите. 

При положение че един рибен проход работи, хищниците бързо се приучават да ловуват в теснините там. Важно е също как изходът на рибния проход се вписва в течението, тъй като рибата следва най-бързото течение. В общия случай рибните проходи функционират само от долу нагоре, тъй като течението в задбаражните езера е стагнирано и там по-скоро случайно някоя риба може да намери входа на прохода. В един от изследваните случаи са открити свидетелства, че охраната на ВЕЦ поставя мрежа на входа на рибния проход, така че дори малкото риба, която може да мине и не е обект на лов от хищник, бива уловена.

При толкова много съоръжения рибните проходи имат съвсем малък ефект. Той трудно може да се оцени без изследвания, но е ясно, че серия от стагнирани водоеми, каквито имаме в Искърския пролом например и за които съществува инвеститорски интерес да бъдат удвоени, водят до пълна промяна на ландшафта и на местообитанията. Всеки подобен проход намалява възможностите за миграция, а възможностите за един екземпляр да мине през цялата каскада практически са нулеви. В най-добрия случай рибния проход може да свърже две съседни местообитания и нищо повече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ