Карта на действащите ВЕЦ в България

вторник, 17 декември 2013 г.

Разрушени диги в Пиринско

При наводнения или силен снеговалеж, ще бъдат опасни почти всички мостове и реки в Пиринско констатира комисия от областната управа.
Повечето диги на реките били разрушени, коритата не били почистени, за да се осигури проходимост на водата, каза зам. областният управител Димитър Капитанов.

24 часа, 12.11.2013, стр.8

Искаме пари от Европа за дъждовна вода

Екоминистерството разработва програма за по-широко използване на дъждовната вода, тъй като у нас това е ресурс, който се губи. За целта ще бъдат осигурени средства по ОП „Околна среда" за новия програмен период - 2014-2020 г. С парите ще се разработват пилотни проекти в областта на алтернативните водоизточници, каза министър Искра Михайлова. Все още не са уточнени правилата за кандидатстване, но засега не се предвиждат ограничения за вида на получателите. Това може да са екипи от учени, общини и граждани. Размерът на еврофинансирането по тази ос тепърва ще се уточнява, тъй като все още не е одобрен ресурсът на програмата.
Според експертите дъждът може да се събира в изкуствени водоеми и да се използва за напояване и други нужди. Същото се отнася за отпадните води от кухнята и банята. Те също може да се събират отделно и да влизат в повторна употреба след пречистване. Това отдавна се правело в Германия.
Трябва да се използва по-широко и речната вода. Нужни са технологии, чрез които тя да се пречиства.
Предложението на МОСВ е разработването на алтернативните водоизточници да бъде включено в стратегията за ВиК сектора, преди тя да се внесе в Министерския съвет.
Експертите на екоминистерството са на мнение, че трябва да се коригират сметките за потреблението на вода през следващите 10 години. Регионалното министерство залага по 3,5 млрд. кубика годишно. Числото обаче е завишено, а оттук е раздут и размерът на предвидените инвестиции в мрежата - 12,2 млрд. лв.
Въвеждането на две тарифи за питейната вода според потреблението, което беше залегнало във водната стратегия, няма да се реализира. Тези, които пестят, ще плащат толкова, колкото разточителните. Управляващите обаче не са се отказали от намерението да намалят броя на ВиК дружествата от 53 на 28, колкото са областите.

Преса, 29.11.2013, стр.12

ВЕЦ на яз. „Тича" мъти водата на три града

Малката водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Моста" под стената на язовир „Тича" при Шумен е надхвърлила 3 пъти годишния си лимит за ползване на вода, а екоминистерството си затваря очите. За това алармира управителят на ВиК Шумен инж. Светлозар Дамянов. Той е атакуван от жителите на Шумен, Преслав и Търговище, че водата в чешмите им е мътна.
По негови данни от януари до октомври т.г. МВЕЦ „Моста" е превъртяла през турбините си 79 млн. кубика вода, а лимитът й е само 28 млн. куб. м. 

Депутатът от БСП Димитър Дъбов коментира, че тази МВЕЦ е била „зачената в грях" още при правителството на НДСВ.

Централата заработи през лятото на 2005 г. след бурни протести от кметовете и гражданството на трите града, които ползват вода за пиене от язовира. Разрешението за централата, собственост на фирма „Касиопея-7", беше подписано в последния работен ден на тогавашния министър на екологията Долорес Арсенова. Сега депутатът Димитър Дъбов обеща, че ще подготви питане до екоминистърката Искра Михайлова по случая

Преса, 12.12.2013, стр.13

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Is it a mistake for NGOs not to engage with hydropower companies?

The Three Gorges opens its sluices in Yichang, central China's Hubei Province. Photograph: Xiao Yijiu/ Xiao Yijiu/Xinhua Press/Corbis
We are entering a new hydro-dam era. As John Vidal has reported, construction of hydropower in the Himalayas will be one of the great forces for change in Asia and a hot spot of regional tension between China, India, and Pakistan.
In Africa, the growth aspirations of many countries are pinned at least in part on the development of its extraordinary hydropower endowment. Only about 5% of the continent's hydropower potential has been developed thus far. But things are changing. Ethiopia's construction of the Renaissance Dam in the upper Blue Nile – which, when completed will be one of the largest dams on the continent – has sparked conflict with downstream Egypt and made headlines about water wars on the Nile. Recently, the World Bank has announced its return to financing hydropower as part of its core strategy, after almost two decades during which it has been virtually inactive in the sector.
Hydropower development has a troubled history. Relocation of people to make room for reservoirs, downstream environmental impacts from the fragmenting of rivers, and the profound modification of aquatic ecosystem – all drive legitimate concerns about the development of this type of infrastructure. But hydropower also brings essential base-load supply, a renewable source of energy, and in some cases much-needed storage capacity and flood control. Managing these competing objectives requires facing difficult trade-offs, which are not susceptible to broad-brush strokes positions.

Not yes or no, but where and how

While some dams' impacts clearly outweigh their benefits, in many places the most important question may not be whether to build a dam but rather about where and how hydropower is built. On 1 July I stood along the Penobscot River in Maine with colleagues and onlookers from partner organisations, government, local businesses and the community to watch the historic removal of the Veazie Dam.
This was the second of two major dam removals as part of the Penobscot River Restoration project – one of the largest such projects in the world. The project will greatly improve access to nearly 1,000 miles of habitat for endangered Atlantic salmon and a number of other species of native sea-run fish – many of which had dwindled from annual populations in the millions in the 1800s to only a few thousand by 2011.
In the late 1990s, after decades of conflict around re-licensing of individual dams on the river and proposals to add new dams, a single power company bought all the dams in the lower river basin. This changed the debate. Instead of taking a dam-by-dam approach, the Penobscot Indian Nation, a number of environmental groups and the Penobscot River Restoration Trust were able to work with the hydropower company and federal and state regulators to look across the river basin and find a solution that meets multiple needs. Ultimately, an agreement was reached to remove the dams while increasing fish passage and electricity generation at other less harmful sites – reestablishing river health, recreation and culture while increasing electricity generation.

Scale, risk and outcomes, looking over the horizon

This example demonstrates something important. Limiting the impacts of hydropower while harnessing its benefits is first and foremost an optimisation problem. By taking a river-basin wide perspective, the siting and construction of dams can be directed toward the least damaging places within a basin – ensuring as much of the natural flow of water, sediments, nutrients and fish are sustained as possible for the benefit of people and nature. This does not avoid the difficult trade-offs but can improve outcomes.
This is the conversation that needs to happen, and the only route to global impact. Organisations like mine have the science, some solutions and emerging ideas, but businesses and governments will be making the large-scale infrastructure investments and have the delivery capacity that will dictate our reality. This is why the Nature Conservancy and China Three Gorges Corporation have just signed an agreement to work together for the next five years. This agreement builds on our conservation work on the Yangtze River and attempts to begin exporting our lessons and practices to other international locations where Three Gorges works.
It will not be easy and we should not be under any illusion that we will always land on the same side of the debate. But if we fail to engage with the hydropower community, we will miss an enormous opportunity for positive impact. While we may at times still be at odds, working with business – and with governments where major development is occurring – is the only way to bring sustainable solutions to a scale that can alter the path we're travelling on.
Giulio Boccaletti is managing director of global water at The Nature Conservancy
This content is brought to you by Guardian Professional. Become GSB member to get more stories like this direct to your inbox

Global Water Policy Discussion

The United Nations has designated 2013 as the International Year of Water Cooperation in recognition of the importance of water, and water's cross-cutting aspects, which demand attention at all levels and across all sectors including energy, agriculture, fisheries, transport and industry. 783 million people still lack access to proper drinking water and 2.6 billion still lack access to improved sanitation services. Global demand for water will soar by 55% over the next 50 years. This session seeks to identify the way forward towards establishing effective global policies on water, and how such policies can be translated into practical action on the ground through cutting-edge, innovative technologies and properly allocated funds.
 


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Русенци се надигат срещу пореден опит на държавата да закрие АППД

20 ноември 2013 11:23 | Ахмед Алиев 


Изпълнителна Агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" - гр.Русе към министъра на транспорта.

Инициативен комитет, включващ почти всички браншови организации в Русе, ще защити оставането на АППД в града ни. Агенцията има подкрепата на всички депутати от града, председателя на парламента Михаил Миков, областният управител Венцислав Калчев и кмета Пламен Стоилов. Това заяви в интервю по Дарик изпълнителният директор на АППД Георги Георгиев. Миналата седмица във фейсбук се появи информация, че се готви закриването на АППД в Русе и изнасянето и в София. Оказа се, че наистина има направени постъпления в такава посока. Апетити са проявени от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". Двете звена са се подготвяли да си поделят функциите на АППД, както и да си поделят нейните активи, които са много и са по протежение на реката.

Борбата е и за 25 милиона лева, по различни европрограми, както и още около 200 млн. евро, които ще бъдат отпуснати за подобряване на корабоплаването през следващия програмен период, каза Димитров. Изключително апетитен е и зимовника за кораби. По времето на ГЕРБ, тогавашния министър на транспорта Ивайло Московски подписа заповед за концесията на съоръжението, въпреки обяснението на Георгиев, че то се изгражда и със средства по програма ФАР. Предназначението му не може да се променя и ако това стане страната ни ще трябва да връща 7 000 000 евро, защото до 2015 година то подлежи на проверки.
По думите му информация за подготвяното закриване е изтекла случайно от Министерски съвет, иначе всичко се е пазело в тайна. Предвиждало се, след закриването на Агенцията 90 души да бъдат преназначени на работа към министерството на транспорта, а останалите 35 да се съкратят.

„При разговор с министъра на транспорта Данаил Папазов ми беше казано „Успокой се, нищо окончателно не е решено", именно това обаче ме притеснява и означава, че продължава да се работи в посока закриване на АППД, и ми е болно, че точно русенци го правят. Засега обаче ще се въздържа да ги назова. Много се надявам, че това правителство няма да вземе решение, което ще накара хората И В Русе да се надигнат ", каза в допълнение Георгиев. Той припомни, че когато правителството на ГЕРБ се опита да закрие агенцията, браншовите структури от морето са били готови да дойдат с лодки и катери и да затворят корабоплаването по Дунава.
Чуйте цялото интервю с Георги Георгиев в прикачения звуков файл

Аудио файл в Дарик http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1176716

ОЩЕ ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ