Становище на Националнияприродонаучен музей във връзка с проблемния ВЕЦ Своде

МВЕЦ Соколна, река Габровница при с.Скобелево

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени ВЕЦ на територията на БДУВИБР на 20.03.2016г.  Проверката всъщност е извършена от представители на риболовно Сдружение Мухарски клуб Стримерите, гр.Русе, член на Федерацията на мухарите в България, като и двете организации са партньори в инициативата „Наблюдение на действащите ВЕЦ-ове в България

Резултатите са както следва:

МВЕЦ Соколна, река Габровница при с.Скобелево

Посещенето е при пълноводие, но в реката се изпускат не повече от 15л/сек при най-оптимистична оценка. А минималното водно количество е 150л/сек.

Рибният проход е непреодолим за рибите и другите водни организми в горния и долния си край.

За гореизложеното можете да се убедите от данните, качени на нашия сайт:

http://dams.reki.bg/0269-dam/2016-03-20

Но проблемите с рибния проход са маловажни предвид бруталното неспазване на минималното водно количество дори при пълноводие.

Във връзка с горното, бихме искали да поставим още един ключов въпрос, заради който настощият доклад е изпратен до всички БД:

Надяваме се всички да са се убедили вече във възможностите на БД на цялата територия на страната да осъществяват контрол, при работещи в момента само около 250 ВЕЦ.

И тогава въпросът е - ако се изградят всички инвестиционни планове за ВЕЦ и МВЕЦ - кой и как ще осъществява контрол, при положение че се очаква бройката да надхвърли 900 парчета? Нали не се самозаблуждавате, че ще се справите?

Надяваме се също да сте информирани, че износът на ток за първото тримесечие е намалял с над 50%, в сравнение с предходни години.

И тогава - в условията на свръхпроизводство на ток и намаляващи нужди на регионалния пазар - какво ще го правим проклетия ток?

Ето защо отново предлагаме да преосмислите политиката си по продължаващо издаване на разрешителни за нови и нови ВЕЦ, или за продължаване на действащите разрешителни. Надяваме се да разбирате до какво може да доведе това.

Ще изразим още една надежда - дано в скоро време да организирате по някакъв начин още една обща среща на всички БД със заинтересованите страни във връзка с ПУРБ 2016-2020, каквато организираха миналата година WWF и СДП Балкани.  Имаме още толкова много неща да Ви казваме, но за съжаление ние нямаме възможности да я организираме.

Надяваме се по описания случай на МВЕЦ Соколна да направите проверка и да ни информирате за резултатите от нея.

Предварително благодарим за разбирането и съдействието.

Съдът ОТКАЗА да върне на „Стройкомерс“ и второто разрешително за р. Чепинска, при РАЗРЕШЕНИ 0.9 м дружеството ИЗДЪЛБАЛО коритото й със 7 метра!!!

20:50:04 - 28/03/2016
http://www.videlinabg.com/index/fullnews/newsId/30760

Със свое решение от 23 март Административен съд – Пазарджик отхвърли оспорването на „СТРОЙКОМЕРС“ ООД на решение №РР-2456/26.06.2015г. за отнемане на разрешително № 32150088/17.03.2014г. за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска с цел ползване „изземване на наносни отложения“ на директора на Басейнова дирекция - Пловдив. Съгласно констатациите в съдебното решение при изземването на наносите при разрешена дълбочина 0.90 м, записана в разрешителното, е установена реална такава по различните профили съответно:„Разликата в проектната ос на профилите доказва следното продълбаване на речното корито: при профил № 1 – 4.80 м, при профил № 2 – 7 м, при профил № 5 – 5.20 м, при профил № 10 – 5.90 м и при профил № 13 - 6.90 м. Установява се несъответствие между наклона на дъното между съседните напречни профили - вместо заложения в проекта 0.017 – 0.019, е измерен наклон от 0.013 – 0.036”.

В решението на съда се казва още: „Относно допълнителното уточнение, направено от вещото лице в съдебно заседание, че дори геодезическата основата да е различна, резултатите няма да са по-различни (разликите биха били няколко сантиметра), тъй като координатната система, която се използва при изготвянето на такива геодезически замервания, е еднаква.Важно е да се отбележи, че установените от направеното гедезическо заснемане от „Кадастър - НИ" ООД несъответствия са между 4.8 м и 7 м, а не няколко сантиметра”.

Припомняме, че при старта на делото защита на „Стройкомерс” ООД оспори пред Административен съд – Пазарджик, именно заснемането от 2015 г., изразявайки несъгласие с него, защото то било извършено без присъствието на представител на дружеството. Адвокат Манчев тогава поиска от съда да определи вещо лице със специалност „Геодезия”, което да извърши собствени замервания и да отговори на въпроса „Налице ли е съществено несъответствие между котите на терена в и около р. Чепинска след изземването на материали и котите в проекта за изземване”. Той поиска също въпросното вещо лице да се произнесе дали е извършено продълбаване на речното корито до нива, различни от заложените в проекта, като се съобрази с „динамичните характеристики на водното течение, силата на последното при високи води и пълноводие, както и с речната ерозия”. Впоследствие обаче адвокатът на дружеството се отказа от собственото си искане, защото цената за тази услуга е от порядъка на 5000 лв.

Припомняме също, че с решение № РР-2456/26.06.2015г. на директора на БДИБР – Пловдив, беше отнето разрешително №32150088/17.03.2014 за изземване на наносни отложения от река Чепинска на „Стройкомерс” ООД. В административния акт е включено и разпореждане за предварителното му изпълнение, поради което решението влезе в сила веднага и вече десет месеца дружеството няма право да изземва материали от терасата и коритото на реката.

Към отнемане на разрешителното се пристъпи, след като в началото на месец май м.г. директорът на Басейнова дирекция – Пловдив, инж. Георги Семерджиев, разпореди проверка по подаден сигнал, след което възложи на външна фирма, разполагаща със специализирано за целта оборудване, да извърши геодезично заснемане на 156 подробни точки от коритото на р. Чепинска, включително и на 5 напречни профила. Констатирано бе, че изземването на наносни отложения не е извършено съгласно заложените в проекта параметри и не са спазени проектните коти на изземване и напречния профил.

По информация на „Виделина” продълбочаването на речното корито варираше от 4.70 до 7.00 м в петте замерени профила, при заложена в разрешителното средна дълбочина на изземване на речните отложения 0.90 м. Разрешителното включва участък от 7+850 до 9+550 км, който има дължина 457 м и площ 53 дка. То изтичаше през март 2016 г. Тази информация се потвърждава изцяло от съдебното решение, с което се отказва връщането на разрешителното на дружеството.

На 20 ноември 2015 г. пък състав на Административен съд – Пазарджик, председателстван от съдия Стефка Кемалова, отхвърли жалбата на „Стройкомерс“ ООД, против Решение № РР-2457/22.06.2015 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съгласно което се отнема друго разрешително с № 32150042/14.10.2008 г., продължено с решение № РР-1809/29.10.2013 г., за ползване на повърхностен воден обект – р. Чепинска, с цел „изземване на наносни отложения“. С горецитираното разрешително „Стройкомерс“ ООД беше получил правото да изземва наносни материали от коритото на р. Чепинска между км 6+180 и км 7+850 с цел почистване на коритото на реката.

Рибари излизат на протест срещу изграждането на ВЕЦ на река Златна Панега

Сборният пункт е в 9 ч в неделя пред сградата на кметството в с. Румянцево

 

Рибари организират протест срещу изграждането на ВЕЦ Румянцево II на река Златна Панега. Защитниците на реката ще се съберат в 9 ч тази неделя пред сградата на кметството в Румянцево, община Луковит.

 

Според инициаторите, ако проектът бъде осъществен, резултатът ще е унищожаване на един от най-богатите на риба участъци от реката и прекъсване на сезонната миграция на рибите, което ще е пагубно за цялата екосистема.

 

WWF България приветства инициативата на заинтересовани групи да се самоорганизират в опит да защитят природата на важно за тях място. Гражданската активност често е единствената възможност да се опазят естествени зони, които са важни не само за биоразнообразието, но и за много хора, които изкарват прехраната си или упражняват хобито си в тях.

 

Организатори на протеста са спининг клуб „Стари видри“, мухарски клуб „Стари видри“, риболовен клуб „Балканка“ и Федерация на мухарите в България.

 

WWF активно си партнира с риболовните клубове и по-специално, с риболовен клуб "Балканка", включително и по отношение проблемите с ВЕЦ Румянцево I и II.

 

Случаят с ВЕЦ Румянцево II е изключително проблемен и там наблюдаваме сериозни нарушения. Освен чисто принципния проблем, че този ВЕЦ не би следвало да бъде допускан в подобна защитена зона от Натура 2000 и факта, че това инвестиционно намерение застрашава една изключителна река, в административната преписка по този случай има необясними разминавания. Обстоятелството, че в решението на РИОСВ Плевен са допуснати груби противоречия, дава основания да се мисли, че може би в конкретния случай има нещо повече от опит за заобикаляне на закона. Искрено се надяваме компетентните органи да предприемат необходимите действия по този въпрос.

 

За съжаление, случаят не е изолиран. През тази седмица рибари и жители на село Своде, община Правец, остро се противопоставиха на намерението в селото им да бъде изградена водноелектрическа централа на река Малък Искър. Недоволните изразиха възражения, показващи, че проектът е в противоречие с плана за управление на реките в дунавския район.

 

Нещо повече, ако разгледаме над 160-те водноелектрически централи, построени след 2000 г., бихме стигнали до извода, че вероятно повечето са изградени с известни нарушения на законите. Основното е допускането им без адекватни оценки и в нарушение на европейските директиви. Въпреки че от формална гледна точка повечето ВЕЦ имат разрешителни, от гледна точна задълженията на държавата ни по отношение на европейските директиви, повечето ВЕЦ са допуснати, построени и оперирани в нарушение на общностното право. Поради тази причина WWF България изпрати миналата година жалба до Европейската комисия за нарушение на три директиви.

 

WWF България безусловно вярва, че възобновяемите енергоизточници трябва да бъдат развивани и ползвани. Тяхното изграждане и експлоатиране обаче не бива да става за сметка на биологичното разнообразие или да уврежда по какъвто и да било начин природата. Нуждата ни от чиста енергия не бива да бъде противопоставяно на опазването на природата.

 

Повече за протеста в Румянцево, можете да научите от страницата на събитието във Фейсбук.

Доклад за Благоевградска Бистрица

В изпълнение на програмата на Сдружение Балканка за спасяване на Българските реки от убийственото влияние на ВЕЦ-овете у нас, във връзка с поетия ангажимент да помагаме  на структурите на МОСВ и БД, представяме доклад относно посетени и проверени съоръжения, преграждащи речни корита на територията на БЗУВЗБР.

 Преди доклада, се налага да коментираме вчерашното събитие, наречено Обеществено обсъждане на ПУРБ и ПУРН на ЗБР, споделяйки нашето дълбоко разочарование от това, на което станахме свидетели.

 Разбира се, че не бяхме подготвени да присъстваме там, за да изслушаме подробната лекция на тема действащо законодателство, изнесена с назидателен тон от г-жа Вангелия Иванова, още повече че познаваме законодателството до необходимата степен. Нито бяхме готови да слушаме непрекъснато, че заплатите на БДУВЗБР се плащат само от икономическите субекти в района, поради което единствените критерии за взимане на решения в ЗБР са икономическите интереси. Че икономическите интереси взимат решения в ЗБР вече сме се убедили, но се надяваме поне това със заплатите да не е вярно.

 По-лошото е, че всичките ни предложения бяха отхвърлени, с мотиви и основания, които не можем да приемем. Само няколко примера:

1.      За зоните за защита на водите за опазване на стопански ценни видове риби - щяло да се постигне добро състояние на водните тела и така щели да се възстановят рибните популации в критично състояние, определящи настоящото състояние като лошо? Е, как ще го постигнете това добро състояние, като нямате никакви мерки?

2.      По-лошата новина - мерките, предвидени в ПУРБ на ЗБР относно Петровска река щели да бъдат изпълнени чак през 2021г.? Тези мерки, всъщност, трябва да поправят вредата от  едно разрешение за водовземане/ползване на БДУВЗБР, издадено в нарушение на ЗВ.  Можем да споделим какво би следвало да се направи, за да се спазят закоодателството и общественият интерес, но очевидно е безмислено. Само ще напомним, че подобни мерки са записани и в стария ПУРБ, срокът на разрешителното е трябвало да се удължи преди 18.01.2015 и поне тогава мерките е трябвало да бъдат изпълнени под ръководството на директора на БДУВЗБР, но не са.

3.      Никакви мерки не са и няма да бъдат предвидени в ПУРБ за водовземанията на водните обекти на територията на НПРила, след които реките са сухи като барут.

4.      Няма да бъдат предвидени смекчаващи мерки за водните тела, като - разрушаване на ненужни миграционни бариери и изграждане на рибни проходи на останалите, които нямат. Въпреки че дори БДЗБР призна за вярно нашето твърдение, че във всички чуждестранни ПУРБ такива мерки има предвидени

5.      Няма да бъдат предвидени мерки при маловодие - да се спира отнемането на вода от реките. Подобни заповеди са издавани в предходни години, но при друго ръководство на БДУВЗБР, а г-жа Иванова сподели своите виждания, че такова нещо не може да бъде правено.

6.      Единствено не разбрахме какво точно стана с предложението - всички водовземания да се преработят така, че водното количество да може да бъде измервано. Надяваме се да осъзнавате, че никакво опазване на водите не може да се осъществява, след като ползвателите не могат да измерват водата, която изпускат, а БДУВЗБР също не може да я измерва, за да ги контролира. Въпреки че за всички наши сигнали през миналата година г-жа Иванова бодро отговаряше, че при техни проверки екологичният минимум е бил изпускан навсякъде, а само на Петровска река имаше измервателна рейка, но не за водата, която отива в реката, а за водата в канала.

 

И все пак, въпреки че за първи път ставаме свидетели на обществено обсъждане, на което всички предложения се отхвърлят, ние донякъде бяхме подготвени, че това ще стане. Славата на ръководителя на БДУВЗБР беше достигнала и до нас, така да се каже.

 

Но трябва да споделим дълбокото си възмущение от това, което се случи с предложението на нащите приятели от Българско Каяк Общество, които не познават достатъчно подробно законодателството и г-жа Иванова.

Става дума за тяхното предложение - осем километров участък от Струма в Кресненското дефиле да се обяви като зона за защита на водите, определена за отдих и водни спортове.

От гледна точка на закона за водите, считаме за напълно правилно изявлението на г-жа Иванова, че областният управител определя такива зони. Но, доколкото тези зони се описват и в ПУРБ, считаме, че всеки нормален ръководител на БД, който трябва да се грижи и за обществения интерес, а не само на интереса на бизнеса, би могъл да не чака да го молят коленопреклонно да бъдат включени такива зони в ПУРБ, а би могъл да обсъди въпроса с областния управител и да направи необходимите предложения, за да бъдат записани зоните в ПУРБ. Излежда БДУВЗБР, концентрирана да угажда само на икономическите субекти, не знае за Кресненското дефиле - най-култовото място за водни спортове у нас.

Най-обидното е, че членовете на БКО помагат при всяко наводнение и вадят хора от най-опасните и трудни за достъп места, докато министри, областни управители и ръководители на БД дават интервюта пред телевизиите за действията, които се предприемат.

 

Съзнаваме много добре, че ръководството на БДУВЗБР е свикнало, всеки който иска да отправи предложение, да се моли ниско наведен, но свободните хора не се навеждат. От БКО внесоха вчера и писмено предложение в БДУВЗБР, дано някой да помогне на г-жа Иванова за взимане на правилното решение.

 

На фона на описаното, напълно разбираемо е, че единственото съпричастие, проявено от г-жа Иванова, бе изразено относно предложение на оператора на каскада Благоевградска Бистрица за изграждане на изравнител на реката, придружено от подробно описание на процедурата, по която това  може да стане, без да се споменава, че такива неща не се отразяват в ПУРБ. Допускаме, че тя не се е сетила и за наличието на една действаща и няколко бъдещи ВЕЦ на същата река, които ще останат на сухо, затова просто го отбелязваме с цел облекчаване взаимодействието на БДУВЗБР с всички икономически субекти в района, а не само с един.

 

За отбелязване е и следният интересен феномен:

След като за ПУРБ бяхме обвинени, чи задваме прекалено много въпроси, въпреки че изчакахме малко, за да може някой друг да започне пръв, за ПУРН чакахме почти две минути и никой не зададе въпрос. Чак след като се престрашихме, представител на гр.Сандански несмело попита нещо след нас... Но най-лошото е, че абсолютно никой от залата не изказа похвала за разглежданите планове, за да оправдае високото самомнение на авторите им.

 

Що се отнася до нас, ние считаме, че ПУРБ на ЗБР е най-зле направения план, в сравнение с ПУРБ на всички останали басейнови дирекции и не бива да бъде приеман. Толкова по-зле за авторите му, че не приеха никакви предложения и още по-зле, че същата БДУВЗБР е партньор по проекта на нашите приятели от РЕЦ - ANCHOR за доказване на устойчивостта.

 

Въз основа на гореизложеното, доколкото директорът на БЗУВЗБР би следвало да провежда държавната политика за управление на водите на басейново ниво /чл.154, ал.3 от ЗВ/, считаме, че настоящият директор на БДУВЗБР - г-жа Вангелия Иванова, си е сбъркала местоработата. Защото въпросната държавна политика се очаква да предвижда обща и равна възможност за ползване на водите от всички български граждани и/или икономически субекти, да не говорим за насърчаване на взаимодействието с НПО, особено с тези от тях, които не се редят на държавната хранилка и смеят да имат собствено мнение. Ето защо, считаме, че г-жа Вангелия Иванова е много подходяща за най-висока длъжност в областта на енергетиката, но не и за длъжността, която заема понастоящем.

 

И сега - към основния доклад.

 

При предходни наши посещения в Благоевград, наблюдавахме част от новите съоръжения, изградени в реката. Става дума за дейностите извършени в рамките на парка Бачиново - рибни проходи и други защитни мерки в речното корито.

Обърнахме специално внимание на рибните проходи. Ето какво установихме при посещение в средата на януари 2015 при нормално ниво на реката за сезона:

 

https://www.youtube.com/watch?v=dEYKs0ieXFg

 

Надяваме се да забелязвате, че през прохода не преминава вода, следователно риби не могат да минат при нормално ниво на реката.

 

А ето какво установихме вчера при пълноводие, след „Общественото" обсъждане:

 

https://www.youtube.com/watch?v=rajBp2G81S8

 

https://www.youtube.com/watch?v=NIcsekQmfk0

 

https://www.youtube.com/watch?v=PLV8_DUifWo&feature=youtu.be

 

През рибния проход водата фучи и трещи, и отново никакви риби не могат да минат.

Длъжни сме също да споделим, че типа, геометрията и местоположението на прохода не са подходящо избрани.

Разбира се, вече не смеем да предложим никакви мерки, нито ще питаме защо са изхарчени безмислено обществени средства, защото е ясно какво ще ни отговорят.

 

Накрая - ние се справяме и ще се справим с нашите цели сами. Но искрено се надяваме някой да помогне на приятелите ни - каякарите, защото тези хора са много полезни, когато се наложи. Дано не се случва, но сме сигурни, че пак ще помагат, дори и на територията на БДУВЗБР...

Благодарим за разбирането и съдействието

Река за пет милиона лева

https://mittag.wordpress.com/2015/11/20/vlahi/

Posted on November 20, 2015by mittag

Стотици ВЕЦ нанасят тежки екологични поражения на българските реки, докато собствениците пълнят джобове с щедри субсидии за „зелена” енергия

Димитър Събев, Руслан Йорданов

Четири частни водноелектрически централи са се наредили на пълноводната река Влахинска, спускаща се в стръмно ждрело от Пиринския първенец връх Вихрен към Струма. Общата инсталирана мощност на техните турбини е близо 7 мегавата и само през 2014 година тук са произведени над 29 000 мегаватчаса електроенергия. В пари това се равнява на около 5 млн. лева: обществото плаща на собствениците на малки ВЕЦ щедри „зелени” субсидии.

Последиците за околната среда от този доходоносен бизнес са плачевни. След пускането в експлоатация на първите ВЕЦ през 2006 г. големи участъци от река Влахинска редовно пресъхват. Съхнат и крайречните гори. Популациите на балканската пъстърва, на редкия ручеен рак и на видрата са унищожени или стресирани, неблагоприятни ефекти вероятно има и за едрите бозайници. Също и напояването на околните градини става проблемно.

Поречието на река Влахинска е включено в защитената зона „Кресна – Илинденци”, в която се концентрира уникално биологично разнообразие. Авторитетни учени отдавна алармират за неблагоприятните ефекти от построените там ВЕЦ, но кой да ги чуе? Става дума за твърде много пари и връзки. Вместо да се търсят начини за намаляване на вредите от ВЕЦ, ново инвестиционно предложение за удвояване на капацитета на една от съществуващите централи си пробива път през институциите.

Малки ВЕЦ, големи проблеми
Не е лесно да се обясни как малка ВЕЦ уврежда околната среда. Първата асоциация е за заоблени перки, задвижвани от водата и оползотворяващи естествената енергия, създавана от течението: само екологични талибани биха били против. Но използваната технология е съвсем различна от горната идилична картина. За да се гарантира редовно водоподаване и да се увеличи напорът на водите, реките се улавят в тръби някъде над ВЕЦ и се запращат към турбините. Ако собственикът е нетърпелив да си избие инвестицията, цялата река се „канализира” и рибите, съвсем буквално, остават на сухо.

Под МВЕЦ ТАС 2 – Влахи. Снимка: dams.reki.bg

По принцип има изисквания колко вода е длъжна да остави всяка конкретна ВЕЦ след водохващането, но само по принцип. Българските институции не разполагат със сертифицирана апаратура, която да измерва водния отток, изтъква Димитър Куманов от Сдружение „Риболовен клуб Балканка”. И да имаха такава уреди, служителите на регионалните басейнови дирекции и екоинспекции са подложени на натиск: ако се покажат твърде стриктни към ВЕЦ, които често са собственост на важни бизнесмени или политици, те бързо ще се простят с работното си място.

„От една година нашият риболовен клуб не лови риба, а обикаля страната и заснема какво остава от реките след построяване на ВЕЦ на тях”, споделя Куманов. Изводът му е, че поне 60% от реките, на които има ВЕЦ са сухи през лятото. Той изрежда: Крива река над Сестримо с ВЕЦ „Света Петка“: суха като барут. След ВЕЦ „Бързия“ – никаква вода в реката. ВЕЦ „Давидково 2“, ВЕЦ „Сливка“, ВЕЦ „Хладилника“…

Глоби все пак се налагат. Веднъж например е констатирано, че Петровска река в продължение на 7 км. е оставена абсолютно суха и собственикът на ВЕЦ-а там е санкциониран с 5 хил. лв. За сравнение, бабичка, хваната да бракониерства с мрежа е наказана с 6 хил.лв. „Реките ги няма, няма го и животът – не само в тях, а и около тях”.

Любомир Костадинов, експерт по язовири и водни електроцентрали в екологичната организация WWF допълва: „Строежите в реките дават много бърз и всеобхватен ефект. Реката е свързана екосистема: ако построиш ВЕЦ на това място, отражението от него може се усети на 3 км. надолу по течението, на 3 км нагоре, или и в двете посоки“. Според Костадинов един от основните проблеми на ВЕЦ е прекъсването на биокоридорите, по които протича хранителната и размножителна миграция на рибите.

У нас предписанията за изграждане на т.нар. рибни проходи, по които да минава пъстървата или се пренебрегват, или се изпълняват некачествено, съгласни са Костадинов и Куманов. Издигането на бентове освен това спира преноса на седименти, заради което в доста засегнати реки се получава вдълбаване на коритото.

Димитър Манев от Българското каяк общество добавя още нюанси: „Реките ни са пълноводни едва три месеца в годината. Пиковото им ниво не е повече от месец, а през останалото време са на абсолютния минимум. ВЕЦ допълнително влошават ситуацията, като се стигне до момента, когато вече не може да се говори за река. За няколко сезона тя прораства с растителност и започва да изчезва. Около ВЕЦ-овете винаги се натъкваме на тотална разруха и унищожаване на коритото и бреговете“.

Най-интересното тепърва предстои: обществото субсидира собствениците на ВЕЦ като производители на чиста енергия, тоест награждава приноса им към опазването на климата и околната среда.

Директорите на водопада

Да се върнем към река Влахинска, нейните ресурси и фирмите, които ги оползотворяват. Най-долу по реката се намира МВЕЦ „Сокол“ на фирма „Бийстън енерджи“ АД. Централата е произвела над 8 000 мегаватчаса електроенергия през 2014 г., според базата данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Опитите да разберем колко е спечелила от това фирмата удрят на камък, тъй като „Бийстън“ не е публикувала в Търговския регистър нито един годишен финансов отчет.
Глобата за подобен пропуск е до 3000 лв. годишно, което не е чак толкова висока цена за анонимност. Все пак с повече упоритост в книгата на акционерите може да се открие, че една пета от дяловете на „Бийстън енерджи“ притежава Иван Пушкаров – икономически министър в две правителства от началото на прехода.

Водещ съдружник е Димитър Соколов, бивш заместник – министър на енергетиката и шеф на Комитета по енергетика, по-късно генерален директор на енергийния бизнес на „Мултигруп“. Третият участник е бивш местен кадър на държавната “Енергопроект”.

Нагоре по реката е ВЕЦ „Влахи“, собственост на „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД на известния благоевградски приватизатор Иван Пишиев. На върха са двете централи на „Хидроекоенерго Тас“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Тодор Стайков. Играч в тютневия бизнес, до 2009 г. Стайков заема престижната длъжност заместник – председател на Българската търговско – промишлена палата. Любопитна подробност в биографията му е, че още през 1991 г. той специализира бизнес лобизъм в САЩ. Стайков вади над 16 000 мегаватчаса „зелена“ енергия от река Влахинска.

Както проличава, във Влахинския ВЕЦ клуб обществото е подбрано. За лош късмет на инвеститорите към реката имат интерес и няколко екологични организации: в с. Влахи има Образователен център за едрите хищници, Училище за природа и ферма „Семпервива“ с единственото у нас голямо стадо каракачански овце.

Сигналите за потенциалния отрицателен ефект от ВЕЦ върху реката не са взети под внимание преди десетина години, когато се проектират и съгласуват първите централи. Но опитът да се удвои капацитета на МВЕЦ „ТАС“ на Тодор Стайков вече идва в повече. На 1 декември 2014 г. РИОСВ – Благоевград спира инвестиционното предложение, тъй като пораженията върху защитена зона „Кресна – Илинденци“ ще нараснат неприемливо с новите съоръжения.

„Хидроекоенерго ТАС“ обжалва в Административния съд в Благоевград и привежда в своя подкрепа заключения на плеяда експерти. Оценките в полза на инвеститора са подписани от хора с научни титли, но има основания да се усъмним в обективността им. Фирмата, изготвила ОВОС за разширения МВЕЦ например е същата, която през 2010 г. прецени, че новата открита златна мина и флотационна фабрика на „Дънди прешъс металс“ край Крумовград не крие рискове за хората и природата. За протокола, това е „Данго проект консулт“ ЕООД. Независими чужди експерти са коментирали, че нивото на неговия ОВОС за „Дънди“ е безобразно.

Доц. д-р Валентин Богоев, ръководител на Катедра по Екология и опазване на природната среда на Софийския университет прави заключение, че разширяването на Влахинския ВЕЦ няма да увреди природата. В неговата оценка е допусната елементарна грешка, занижаваща (дали неволно?) с един порядък площта на защитената зона, засегната от строителството. При това доцентът се концентрира върху „точковия“ ефект на мястото, където ще се изградят новите съоръжения и не коментира кумулативния ефект от 4-5 ВЕЦ на малка планинска река. Най-същественото: Богоев е автор на няколко положителни ОВОС през 2005 и 2006 г. за малки ВЕЦ на Струма, както и за голф игрище край Разлог.

На другото блюдо на везните е авторитетът на проф. д-р Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей, на доц. д-р Стоян Бешков от НПМ и на доц. д-р Георги Хинков от Института за гората при БАН. Тези учени аргументират позиции, че екосистемите на река Влахинска са тежко засегнати от работата на електроцентралите и разширение на съоръженията е недопустимо.

Благоевградският административен съд не им се доверява, отменя отказа на РИОСВ и задължава регионалната екоинспекция да се произнесе отново по казуса. Темида е сляпа, но съдия Стоянка Пишиева, произнесла се по делото, е сродница на собственик на Влахинска ВЕЦ.

Поредната подмяна

В 15 часа на 30 октомври 2015 г. малките ВЕЦ произвеждат 3.3% от електроенергийния товар на България, при 4% за фотоволтаиците и 5% за вятърните централи. Есенните месеци у нас са маловодни, така че МВЕЦ се справят наистина отлично. При това недоволството срещу „скъпата зелена енергия“ ги подминава: хората имат негативи към „перките“ и „соларите“, но към малките водни турбини са сякаш неутрални.

Към днешна дата в България работят близо 250 ВЕЦ. Част от тях са подязовирни или иригационни, броят на малките ВЕЦ е около 200. Независимо дали са новопостроени или приватизирани стари, те осигуряват редовен и значителен доход на своите собственици. До тази година НЕК заплащаше енергията от различните видове МВЕЦ на цена от 156 до 197 лв. за мегаватчас без ДДС. През февруари 2015 г. Държавната комисия за енергийно регулиране понижи цената до 112.48 лв./МВтч при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа.

Дори след това понижение, енергията от малките ВЕЦ се изкупува двойно по-скъпо от тази на големите държавни ВЕЦ. Които впрочем през повечето време не работят, за да се даде простор на частната инициатива. Може би точно това има предвид Пушкаров, когато в интервю от 2012 г. казва: „По нагласа имам доста силни социални тежнения“.

Сходни тежнения към зелени субсидии имат и банките, които са финансирали строежа на доста МВЕЦ: в нашиия конкретен случай предприятието „Хидроекоенерго“ е заложено в „Уникредит Булбанк“ срещу заем от 2 млн. евро. Новите по-ниски цени на ДКЕР не изглеждат добре на фона на лихвите по кредити и на търсените от бизнеса печалби. Натискът за разширяване на МВЕЦ тепърва ще се засилва и състоянието на екосистемите и популациите все по-често ще се третира като досадна пречка.

У нас все още няма методика за определяне на минималния воден отток. Не трябва да се допуска ВЕЦ да вземат повече от 30% от водите на една река, но на практика всички водни централи в България взимат повече, констатира Любомир Костадинов от WWF. Според него сме свидетели на поредната подмяна в България: малките ВЕЦ може действително да решат енергийните проблеми на развиващия се свят. Става дума за наистина малки съоръжения, някои на цена 1000 долара, които се монтират в руслото на реките, без да ги променят. Това, което е създадено да носи енергия до бедни хора в отдалечени райони, у нас се е превърнало в източник на лихви и печалби за рентиерите.

Перфектната кражба
Разработка на бившата държавна фирма „Енергопроект“ от 2000 г. е установила около 900 потенциални точки за малки ВЕЦ по нашите реки. Този документ, и досега пазен за вътрешно ползване, е разпалил интереса на бизнеса: почти целият хидроенергиен потенциал на България е резервиран. Освен завършените към 200 обекта, разрешения има за още 250, без да броим други поне 500 издадени разрешения за водовземане. Предстоят им дълги съгласувателни процедури, но първата крачка вече е направена.

Ако всичко това се реализира, обликът на българските планини коренно ще се промени, рибното ни богатство – доколкото то е останало, ще бъде затрито, а сметките на потребителите на ток критично ще набъбнат.

„Водата е най-ценният обществен ресурс, за вода ще се водят войни“, обобщава Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“. „Изземвайки водата на реките, ВЕЦ извършват най-голямата и най-ловката кражба на обществени ресурси в България, перфектна престъпна схема“. Освен че окупират публичен ресурс и увреждат околната среда, обществото плаща субсидии на малките ВЕЦ пред погледа на всички държавни служби, които се хранят с данъци.

Наистина, не е ли направило никому по върховете впечатление, че на малката Влахинска река са построени 4 ВЕЦ, чиито собственици годишно си поделят кръгло пет милиона лева? Разбира се, може и много повече: във водосбора на Огоста има 30 малки ВЕЦ, а на река Благоевградска Бистрица – 12. Е, осем от тях са на напорния водопровод на града и „само“ 4 са изградени по течението на планинската река, но пък за още 4 ВЕЦ-а има издадени разрешения…

Едва ли бихме го казали по-добре от доц. Георги Хинков: „Останал е един малък незасегнат участък от река Влахинска. Ще позволите ли това чудесно местенце да бъде превърнато в смрадлив канал? Колко са останали непокътнатите такива места в България. Малко са вече.“

Публикувано в evromegdan.bg

Hydroelectric Energy Advantages and Disadvantages | Green World Investor

Hydroelectric Energy Advantages and Disadvantages | Green World Investor

Hydroelectric Energy Advantages

1. No Fuel Cost - Hydro Energy does not require any fuel like most other sources of energy.This is a huge advantage over other fossil fuels whose costs are increasing at a drastic rate every year.Electricity prices are increasingly rapidly in most parts of the world much faster than general inflation.Price shocks due to high fuel costs are a big risk with fossil fuel energy these days
2. Low Operating Costs and little Maintenance - Operating labor cost is also usually low, as plants are automated and have few personnel on site during normal operation.
3. Low Electricity Cost – The Electricity produced from Hydro Power is quite low making it very attractive to construct hydro plants.The payback period is estimated to be between 5-8 years for a normal hydro power plant.Hydro Plants also have long lives of between 50-100 years which means that they are extremely profitable
4. No Greenhouse Gas Emissions/Air Pollution – Hydroelectricity does not produce any GHG emissions or cause air pollution from the combustion of fossil fuels unlike coal,oil or gas.This makes them very attractive as a source of cheap,non carbon dioxide producing electricity.
5. Energy Storage – Pumped Hydro Storage is possible with most of the hydro power plants.This makes them ideal storage for wind and solar power which are intermittent in nature.Hydro Dams can be modified at low costs to allow pumped storage.
6. Small Size Possible - Hydroelectricity can be produced in almost any size from 1 MW to 10000 MW which makes it very versatile.Small Hydro Plants are being encouraged by government as they cause less ecological affects than large hydro plants.Even micro hydro plants are possible
7. Reliability - Hydro Power is much more reliable than wind and solar power though less than coal and nuclear as a baseload source of power.Hydroelectricity is more or less predictable much in advance though it can decrease in summer months when the water is low in the catchment areas.
8. High Load Factor - The Load Factor for Solar and Wind Energy ranges from 15-40% which is quite low compared to Fossil Fuel Energy.Hydroelectricity on the other hand has a load factor of almost 40-60% .
9. Long Life - Hydro Plants has a very long life of around 50- 100 years which is much longer than that of even Nuclear Power Plants.The long life implies that the lifecycle cost of a Hydel Power Plant becomes very low in the long term

Hydroelectric Energy DisAdvantages
1) Environmental, Dislocation and Tribal Rights - Large Dam construction especially in populated areas leads to massive Tribal Displacement,Loss of Livelihood and Religious Infringement as potentially sacred Land is occupied by the Government.
2) Wildlife and Fishes get Affected - The Fishes are the most affected species from Dam Construction as the normal flow of the river is completely changed form its river character to a lake one.Submergence of land also leads to ecological destruction of the habitat of land based wildlife.

3) Earthquake Vulnerability – Large Dam Construction has been linked to increased propensity of Earthquakes.Massive Earthquakes in China and Uttarakhand in India were linked to the building of Massive Dams in these countries
4) Siltation When water flows it has the ability to transport particles heavier than itself downstream. This has a negative effect on dams and subsequently their power stations, particularly those on rivers or within catchment areas with high siltation
5) Tail Risk,Dam Failure - Because large conventional dammed-hydro facilities hold back large volumes of water, a failure due to poor construction, terrorism, or other cause can be catastrophic to downriver settlements and infrastructure. Dam failures have been some of the largest man-made disasters in history.The Banqiao Dam Failure in Southern China directly resulted in the deaths of 26,000 people, and another 145,000 from epidemics.
6) Cannot be Built Anywhere - This disadvantage of Hdyro Energy is present with other forms of Energy as well.Some forms of Energy are just better suited to some places.For example you can’t build a nuclear plant on top of an earthquake prone region,you can’t build a wind farm near the Dead Sea etc.Hydro Energy can only be built in particular places though enough of those places exist globally
7) Long Gestation Time - The time to construct a large hydro power project can take between 5-10 years which leads to time and cost overruns.