Пореден руслов ВЕЦ причинява наводнения

Вера Добрева

08.04.2015

Напоителен канал, който захранва частна ВЕЦ при пазарджишкото село Росен, създава сериозни проблеми на жителите в Калугерово. Това съобщи кметът на първото евросело Иван Лазаров. Цяла зима съоръжението е пълно с вода заради централата и от него се покачва нивото на подпочвените води, които наводняват къщи и земеделски площи в селото. Заради сериозната ситуация в жилищните постройки по пътя за съседното село Елшица калугеровският кмет ще пише писма до отговорните институции да бъдат взети мерки. Каналът е собственост на „Напоителни системи" и е един от главните канали от напоителна система „Тополница". Дълъг е 40 км и състоянието му е незадоволително, обясниха от държавното дружество. Каналът се нуждае от цялостен основен ремонт в района на селата Щърково, Гелеменово и Черногорово. В Калугерово, където създава проблеми на хората, съоръжението е било ремонтирано преди време, направена е облицовка с хидромембрана, за да не излиза водата извън. За да се провери откъде идва проблема ще бъде направено хидрогеоложко проучване на два етапа, когато каналът е пълен и когато е празен, и ако се наложи, ще бъде изградена дренажна система в съоръжението, за да не застрашава живеещите в района.

в. Монитор

Притоците на река Палакария

17.11.2012 http://vestnikpriatel.com/


Изследване

Георги Захов

 – Десните притоци

Десните притоци на р. Палакария водят началото си от Витоша, Верила и Лакатишка Рила. Макар и да не са пълноводни, те са една гъста мрежа от извори, ручеи, потоци и реки, които увеличават водите на голямата река. Някои от тях се използват за напояване, а други – за водоснабдяване на селищата.
Дълбоки дол е първият десен приток на Палакария. Извира южно от вр. Еловица във Витоша, тече на юг из наистина дълбок дол, където се съединява с потоците, които извират от вр. Бога глава и м. Рашко, западно от с. Ярлово. След това минава северно от прохода Бука преслап, при м. Кьосеви егреци се отклонява на юг и се влива в р. Палакария при м. Попови егреци.
Кумански дол извира под вр. Бандерата във Верила. В близост са местностите Равни дол, Богоева щетина и Летенина щетина – места, където са добивани въглища за желязо. В дола има малък язовир за напояване – хубаво място за почивка и риболов. Името на дола е свързано с пребиваването на това място на няколко кумански семейства в миналото, изселили се в гр. Куманово, Македония. Кумански дол достига р. Палакария в м. Попови егреци.
Станин дол извира северно от вр. Голям Дебелец, минава край м. Гусева щетина и вр. Суха могила. Край манастира “Св. Георги” достига р. Палакария.
Сливов дол извира източно от вр. Голям Дебелец и достига р. Палакария южно от м. Ледината.
Тодоров дол извира източно от вр. Голям Дебелец и се влива в р. Палакария източно от м. Ледината.
Клисурата извира от Верила, източно от вр. Брусовете, тече край чифлика “Сребърникови” и в равнината се съединява с р. Копривщица, която извира южно от вр. Брусовете. На билото между двете реки има следи от вада за промиване на желязна руда. Притокът достига Палакария срещу устието на р. Лустра.
Турски дол извира от Верила, източно от вр. Цръквище. В дола през лятото турски собственици на околните рудници живеели във временни жилища, което наложило и това име на дола.
Широки дол извира високо, почти от билото на планината. Отляво на дола е м. Широко орниче, а отдясно – м. Равнището. Този приток се влива в р. Палакария при м. Горни лаг.
Изворите на Стара река са източно от вр. Грънчар. В горната част, при изворите, притокът се нарича Свиленица, може би защото водата тук е бистра като сълза и мека като свила. Тече през хубава букова гора и минава през м. Камико – едно чудно красиво място. Отляво на дола е м. Чуките, където на хълма Св. Спас са открити основите на крепост от Късната античност и Средновековието. Реката тече през Белчин и достига р. Палакария в м. Горни лаг.
Каси дол е последният поток от Верила. Извира източно от вр. Св. Петър. От юг е м. Попадия, която сега е вилна зона. В м. Вадата се съединява с р. Клисурчица.
Водосборният район на р. Клисурчица са северозападните склонове на Лакатишка Рила, южно от с. Клисура. Реката води началото си от чешмата Коритото и изворите южно от м. Св. Илия. Минава през с. Клисура, тече на изток. В м. Заливаде приема водите на р. Ломо, която извира северно от вр. Капаклия. До излизането й от прохода в нея се вливат водите на деретата Кюнецо, Крайни дол, Среднио дол и Върлата страна. При Белчинските ханове се отклонява на север и се влива в р. Палакария.
Изворите на р. Шарбан са северно от вр. Белчаница. Реката минава между вр. Валозите на изток и вр. Връшник на запад. Няколко по-малки потока увеличават водите й. Тече през полето, успоредно на пътя за Белчин бани и достига р. Палакария. Местността около реката също се нарича Шарбан.
Река Кривопор е известна и с имената Темна река и Кременица. Тя събира водите на потоците източно и западно от вр. Викалото. Тече западно от вр. Мечкарица, пресича полето и пътя за Дупница, минава западно от м. Над видни и достига р. Палакария източно от Белчин бани. Поради това, че в горното си течение се провира през дълбоки и тъмни долове, обрасли с гъста гора, я нарекли Темна река. Близо до вливането й в р. Палакария преди Освобождението имало чифлик на турчин, наречен Кремелията, затова и реката, и местността останали с името Кременица.
За местните хора реката е Кривопор. Името е образувано от прилагателното крив и съкратеното съществително пор от поречие, което ще рече Крива река. Прилагателното отразява най-характерната особеност на реката – тя криволичи из планината и полето. Името е малко необичайно, но се е наложило в езиковата практика.
Върбова река извира южно от вр. Радомирица /със старо име Гораново селище/. Край реката преди Освобождението се заселил рельовецът Горан със семейството си. По-късно дошли още няколко семейства. Така възникнало Горановото селище. Реката била буйна и често наводнявала Горановци, затова всяка година засаждали върби по бреговете й и така постепенно тя била укротена. Съвсем естествено я нарекли Върбова река. Излизайки от планината, тя пресича полето между местностите Царевица и Беглико и се влива в р. Палакария между Рельово и Райово.
Река Ръжана се образува от многобройните притоци и ручеи, които извират от северните склонове на Лакатишка Рила, западно от вр. Белия камък и чешмата Бабина шопка. Реката минава западно от вр. Елова могила и приема ручеите, които извират около този връх. Излизайки в полето, тече западно от Баба Станина чешма и м. Калногазите, пресича пътя за Самоков до разклона за с. Рельово. След това минава западно от възвишението Гробина и достига р. Палакария източно от м. Беглико.
Река Пърчов дол води началото си от многобройните извори северно от м. Букова усойка и вр. Вировете. Тече през с. Доспей, отклонява се малко на запад, приема притоци от планината източно от вр. Елова могила /с по-старо име Скендерица/. Минава през полето източно от с. Продановци и през местностите Белата вода и Данкова страна се влива в р. Палакария източно от с. Райово.
Крива вада е единственият местен приток на Палакария. Води началото си от влажните места западно от казармите в Самоков /долното поделение/ и от малки извори в полето. Тече близо до източните склонове на Продановския рид, през Цървената земя, край възвишението Света гора и се влива в р. Палакария при Шоколовата тършина и Самоковски дол.

 – Левите притоци на Палакария

Преди р. Палакария да достигне с. Ярлово, в нея се вливат няколко малки рекички, които се спускат от по-ниските гористи склонове на Витоша. Това са притоците Езерина, Старата кория, Киселица, Ковачев дол и Ракевец. Южно от Ярлово само Крайна река и реките Слатина, Страторищница и Гръчка река водят началото си от Витоша, а всички останали – от южните склонове на Плана.
Всички тези реки в миналото са използвани за промиване на желязна руда, а околните гори – за добив на дървени въглища. За това говорят топонимите Пъндачки вир, Вада, Старите рудища южно от м. Ярема, Вировете при с. Ковачевци, Чичови вирове при с. Поповяне, Вигнярски валог при с. Алино, Рударския валог западно от с. Рельово и др.
Крайна река минава източно от Ярлово. Образува се от р. Чергарица, която извира под вр. Малка Черкевица, и р. Айзларица, водеща началото си от м. Слатина. Двете реки се съединяват в м. Широко поле и под името Крайна реката продължава на юг. Западно от Гъркова могила пресича стария път за Бука преслап и се влива в р. Палакария северно от манастира “Св. Георги”.
Река Слатина води началото си от Белия кладенец и вр. Голяма Черкевица. Достига с. Ковачевци, където се съединява с р. Страторищница. Името на р. Слатина е свързано с добива на злато по тези места.
Река Страторищница извира югоизточно от вр. Ветрен. Тече на юг – успоредно на р. Слатина. Разделени са от дълго било. В с. Ковачевци се обединяват в една река със Слатина и под името Страторищница реката пресича с. Поповяне, където пък се съединява с Гръчка река.
Гръчка река води началото си от Витоша. Минава през м. Ярема, приема потоците от югозападните склонове на Плана и продължава на юг. В най-горната част на течението си реката се нарича Стари дол. Притоци на Гръчка река са по-малките реки Деркевица и Белата вода. Белата вода има многобройни извори южно от местностите Билото и Глоговат. Част от водите й се използват за водоснабдяване на с. Поповяне. Притоци на Белата вода са Бистри дол, Вучанов дол и потоците, идващи от изворите в местностите Брезе и Кликач. В м. Куково борие Бялата вода се съединява с Гръчка и реката достига с. Поповяне, където водата се събира с водите на р. Страторищница. Реката след това продължава под ново име – Лустра.
Река Лустра е дълга само 3 км. След с. Поповяне тя минава край местностите Гольо и Атомията и при Шарени лаг се влива в р. Палакария. В миналото от двете страни на реката с ширина 60-80 м имало буйна и красива гора. Отдясно на реката по изкуствена вада се отклонявала вода за 14 воденици-караджейки с по един и два камъка. Днес останките от тези воденици са напълно заличени, а от гората няма и помен.
Река Просени дол извира от източните склонове на м. Кошарите и вр. Кръсто. В горната част на течението си се нарича Студеничка река. Тя събира водите на много извори северно от вр. Викалото, минава източно от м. Св. Георги, край м. Пчелини дупки западно от с. Алино и при м. Новите ливади достига р. Палакария. Северно от с. Алино, край реката, са местностите Вигнярски валог и Виднята, където има следи от античността.
Изворите на Селска река са под вр. Щукова могила, недалеч от манастира “Св. Спас” и вр. Елха – един голям водосборен район, който я прави най-пълноводната река по южните склонове на Плана. Водите на тези потоци се съединяват южно от Йовичина могила. В теснината над с. Алино е изграден язовир, водите на който се използват за напояване и рибовъдство. Реката тече през с. Алино и в м. Граище се съединява с реките Пипнат и Ибряин, които извират от местностите под върховете Крушка и Солище. При м. Кольовица водата се влива в р. Палакария.
Водите на реките Кална бара и Вардарски дол извират южно от върховете Крушка и Пожар могила и достигат р. Палакария в м. Шута. Тези води са използвани в миналото за промиване на желязна руда. По канали рударите довеждали допълнителни води от околните местности.
Над селата Рельово и Райово, от местностите Остри камък, Дабето, Цръквище и вр. Чуката идват водите на Рельовски дол, Стакев дол, Маклища, Драголин, Шулиман, Шайница и Стърчо. Тези води в миналото били използвани за добив на желязна руда. За вировете прекарвали и вода от планината по канали. По-важни били вировете между Рельовски дол и Стакев дол, при Маклища и Драголин, Шулиман и дола Стърчо. Един канал започвал от Вишино бърдо, минавал по левия склон на дола Шулиман и през Площите, Божин дол, Побиен камик стигал близо до Пожаро. Водите на всички тези долове се вливат в р. Палакария около селата Рельово и Райово.
Широкодолска река има голям водосборен район. Началото си нейните притоци водят южно от вр. Стрельо, вр. Киселица и вр. Вишино бърдо. Водите й текат на юг и западно от м. Калето се съединяват с водите на потоците, които идват южно от вр. Османица. Долът в тази част се разширява, край реката има малки лъки, заети от градини и ливади. Тази характерна особеност на дола е дала името и на реката, и на селото. В старата част на с. Широки дол, северно от склона Балабаница, Широкодолска река се влива в р. Палакария.
На север от с. Широки дол има няколко дола, чиито води идват от местностите Вучката, Св. Тройца и Далийска могила. В тези долове през летния сезон не всякога има вода, но пролет и при продължителни валежи водите им достигат р. Палакария северно от с. Широки дол.

Марица води първенство по замърсяване с химикали и нитрати

22.03.2015

Според проучване на Басейнова дирекция - Пловдив, екологичното състояние на река Марица е изключително тревожно, а в някои участъци - катастрофално. Констатирано е химично замърсяване на всички нейни 17 притоци и язовири - от Гълъбово до Харманли. Анализите са доказали свръх наличие на цинк, мед, кадмий, олово, манган,  никел, нитрати и фосфати, което нарежда реката на първо място по мръсотия сред водните басейни в страната.Това показват данните навръх 22 март, Световният ден на водата.

 

Химикалите идват от индустриални предприятия с различни дейности: енергийни, производство и обработка на метали. Минерална и химическа промишленост, управление на отпадъците, производство и преработка на хартия и дървесина. Също така добив на  руди, производство на хранителни добавки и фармацевтични продукти, акумулаторни батерии, азотна и сярна киселина, пестициди и минерални торове, електроенергия и топлоенергия. Най-големите замърсители са "ТЕЦ Марица Изток 2 и 3", "Агрия" АД, "Асарел Медет" АД; Дънди Прешъс Металс Челопеч; ЕАД.  От Басейнова дирекция - Пловдив приканват гражданите да предлагат мерки за подобряване екологичното състояние на река Марица. Те ще се събират до 6 май 2015 г.

 

Световният ден на водата се отбелязва днес, 22 март. Честването стартира през 1992 г. в Рио де Жанейро, с идеята да се акцентира върху важността на водата и защитата на водните ресурси. Над 1 млрд. души на планетата нямат достъп до чиста и безопасна питейна вода. В световен мащаб запасите  са около 1386 млн. куб. км. България е една от европейските държави с най-малък воден ресурс, а средното потребление на човек за денонощие е около 100 литра. Установено е, че губим средно 60% от питейната си вода заради амортизирани водопроводни мрежи. Отделно не пазим водните си ресурси, които са в трагично състояние. Басейнът на река Марица не прави изключение.

http://www.marica.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news382104.html

The Great Gamble On The Mekong

 За язовирите по Меконг

Кой лобира за ВЕЦ? Патреотарите в нова акция – този път против реките

Познато ли ви е това лице?

Да, това е Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив (подкрепен от ГЕРБ) и настоящ народен представител от ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ и ВМРО. 

 На 19/02/2015 по време на заседанието на Комисия по енергетика в Парламента  той открито лобира преференциалните цени за ВЕЦ да останат. Мотивът му е, че „не повече от 20 инвеститори са стартирали процеса“. 

Лъжете господине! Не са 20, и 200 не са, ами 300! Обаче явно за патреотарите нашите реки са за печалбарство и да бъдат разсипвани.

Пореден протест против нова ВЕЦ в село Ребърково

Публикувано: 24 февр. 2015, 19:41  http://www.blitz.bg/news/article/321698

Мездренското село Ребърково се раздели на 2 заради нова ВЕЦ, научи „Конкурент". Процедурата за изграждането на нова централа, която е започнала преди 4 г., вече е на финала. Последната стъпка в комплектоването на документацията, която е изправила на нокти жителите на селото, е подновено разрешително за водоползване от басейновата дирекция в Плевен. То е било изтекло през декември, а през първия месец на януари е издадено отново. Когато хората от селото разбрали, част от тях се опълчили, други пък започнали да се надяват за по-бързото изграждане. Против са жителите на Ребърково, чийто къщи са близо до река Искър. Те се опасяват за биологичното равновесие и смятат, че районът може да бъде залят, заблатен, да се появят всякакви насекоми, вредни за хората, животните и градините.

„Тези хора подадоха възражение срещу издаването на разрешителното към „Басейнова дирекция". Тъй като няма сдружение или неправителствена организация, го подадоха чрез мен", разказва кметският наместник Петър Петков и обясни, че жалбата е отхвърлена заради изпуснати срокове и поради анонимност.

„Никой не може да ни гарантира, че Искъра няма да залее стадиона и първите къщи. Готови сме на протести, ако започне строеж", обяснява пред "Конкурент" Тинка Трифонова е един от жителите, които е твърдо против изграждането на ВЕЦ.

Жената допълва, че недоволните от селото са се свързали със сдружението от Люти брод, което се бореше за спирането на проект за ВЕЦ срещу Ритлите. Те разчитат на подкрепа, тъй като разработката за новата централа влиза в малка част от землището на съседското село.

„След наводнението миналата година никой не може да ме убеди, че няма да се повтори бедствието", коментира Трифонова. Твърденията й опита да оспори Цветан Иванов от Ребърково, който е упълномощен представител на инвеститорите. Той обясни, че според негова информация и документите, които съхранява, мястото, където ще се строи, е твърда скала. Така няма да се правят насипи, а ще бъде направена бетонна стена, която дори ще намали нивото на река и ще предпазва бреговете. Иванов допълни, че всички процедури са приключили. Води се дело с голяма компания, която спънала започването на строежа, но се очаква в началото на есента в селото да пристигнат първите машини.

„Инвеститорът е поел ангажименти към селото. Те обаче могат да бъдат реализирани, ако се стигне до строеж", допълни кметският наместник. Досега инвеститорите са дарили един храсторез и материали за ремонт на читалището в селото. Според Цветан Иванов те са платили и голям банкет за жителите на Ребърково.

Цветан и Тинка, които са роднини, но са скарани от години, така и не намират общ език и никой не може да убеди другия. Според Трифонова и кметския наместник, най-добре е да бъде изготвен подробен доклад за ОВОС, макар според закона той не е задължителен при строежа на ВЕЦ.

„Това ще вдигне мъглата и хората ще бъдат напълно информирани има ли опасност или няма", категоричен е Петков. /БЛИЦ

Да върнем живота в реките

Обобщение на резултатите от проведена работна среща относно актуализацията на Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) между Басейновите дирекции и неправителствени организации (НПО) с екологична насоченост.

18.02.2015 г.

„Да върнем живота в реките”, каза пред медиите министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, след като на 12 февруари откри двудневна работна среща в София, на тема "Актуализация на Плановете за управление на речните басейни". Събитието беше организирано като съвместна инициатива на Министерство на околната среда и водите, инициативата „Прозрачни планини” и WWF България. Срещата беше уникална, защото за първи път събра служители от всички басейнови дирекции, отдела по управление на водите на МОСВ, голям брой граждански и екологични организации, рибарски клубове, каякарски и рафтинг клубове, представители на научните среди и БАН, граждани. Темата бяха реките и тяхната съдба.

Всички участници се обединиха около необходимостта да се вземат спешни мерки за възвръщане на живота в реките и възстановяване на тяхното екологично равновесие. Бяха разисквани следните основни проблеми:

• Мерки за управление на реките, методи за оценка състоянието на водите в реките, мониторинг и наблюдение състоянието на реките.  По време на срещата беше обсъдено как Министерство на околната среда и водите да включи гражданите в управлението на водите и координирането на този процес.
• Малките ВЕЦ-ове и как да се решат проблемите, които създават с осушаване или унищожаване на реките. Обсъжданите мерки включват спиране на строителство на нови ВЕЦ и намаляване на въздействието на вече построените.
• Добив на инертни материали, водещ до вкопаване на речни корита, унищожаване на биоразнообразие и инфраструктура. Обсъдени бяха мерки за пълна забрана, както и такива за борба с незаконния добив.
• Унищожаване на крайречна растителност, защитените речни местообитания и ерозията на бреговете.
• Защитени зони по реките за целите на водния туризъм (каяк, рафтинг) и рибарството.

Предстои обобщаване на всички предложения, получени по време на срещата, и оповестяването им на платформата за гражданско участие www.prozrachniplanini.org с цел обществено обсъждане с най-широк кръг хора и възможност за гражданско участие. Цялата среща беше излъчвана онлайн. Видео запис и всички презентации могат да се видят в блога на Прозрачни планини.

Прозрачни планини (www.prozrachniplanini.org) e инициатива на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Сдружение Байкария - Велинград и рибарско сдружение Балканка 2009. Целта ѝ е да се насърчи гражданското участие при управлението на планинските ресурси. Екипът работи в областта на управлението на защитени територии, гори и водите в Югозападна България.